Детерминанти на здравето (Health determinants)
Детерминанти на здравето са индивидуалните, социалните, културните, икономическите и екологичните фактори, влияещи върху здравето на отделните хора и народи. Обхващат широк кръг от фактори като доходи, заетост, образование, социално подпомагане и др.
Здраве (Health)
В речниците на Световната здравна организация могат да се открият най-малко три дефиниции на понятието „здраве”:
„Здравето е състояние на комплексно физическо, психическо, емоционално, интелектуално и социално благополучие, а не само отсъствие на болест или недъг”. (Konstytucja 1946)
Речникът на WHO/EURO „Zdrowia 21” се позовава на тази дефиниция, но се предполага, че „това определение изразява идеал, който трябва да бъде цел на всички дейности, предприети по отношение на здравето (например здравето като фундаментално човешко право и глобалната цел)”, тя е „неподходяща за обективно измерване” и е необходимо да се разработи по-специализирана. По тази причина се предлага друга дефиниция: „Здравето се отнася до намаляване на смъртността, заболеваемостта и уврежданията, по повод възможността за откриване на заболявания или разстройства, както и за увеличаване на равнището на търсеното здраве” (виж Definicje w promocji zdrowia).
В резултат на IV-та международна конференция на тема „Промоция на здравето”, се създава дефиниция, според която: „Здравето е ресурс, който прави възможен ежедневния живот, а не е цел на живота. Това е положителна концепция, която подчертава значението на индивидуалните и социални ресурси, както и на физическите възможности” (WHO 1998).
В съвременната концепция за здравето то се определя като ценност, благодарение на която индивидът или цялата група, е в състояние да реализира своите житейски планове и да променя средата. Здравето се разбира и като богатство за обществото, гарантиращо неговото социално-икономическо развитие. Здравето е и средство за и в ежедневния живот, правещо възможно неговото по-добро качество. Като се взима предвид холистичната или цялостна концепция за здравето се различават четири негови измерения:
- Физическо здраве – правилно функциониране на организма и неговите системи и органи;
- Психично здраве, състои се от:
• умствено здраве – способността за ясно, логично мислене,
• емоционално здраве – способността за разпознаване и изразяване на чувствата по подходящ начин; умение за справяне със стреса, напрежението, депресията и страха;
3. Социално здраве – способността за поддържане на адекватни релации между хората и изпълнение на социалните роли;
4. Духовно здраве – при някои хора е свързано с вярванията и религиозните практики, при други се отнася до поддържането на вътрешно спокойствие (Woynarowska, Sokołowska 2000: 10).
Здравен статус/здравословно състояние (Health status)
Здравният статус на индивидите или групите, се оценява въз основа на заболеваемостта, уврежданията, антропологичните измервания, смъртността и показателите за функционалността и качеството на живот.
Здравни резултати (Health outcomes)
Промени в областта на настоящото или бъдещото здравословно състояние на индивидите или общностите, които могат да бъдат свързани с предишни действия или проекти.
Здравно образование (Health education)
Това понятие съответства на английския термин „health education” или на по-рядко използвания „education for health”, което всъщност на български трябва да се разбира като проздравно образование или образование за здраве, здравна култура. Образованието (лат. educatio – обучение, грижи) обхваща като цяло многоизмерни действия и процеси, предназначени за обучението и изграждането на лицата или социалните групи и може да бъде разглеждано като процес на учене през целия живот (Kwieciński, Śliwerski 2003). В практиката най-често се използва понятието „здравно образование”, защото то е по-„общо” в сравнение с образование за здраве или здравно поведение и се отнася към целия живот на хората, като обхваща в себе си различни действия и форми на обучение и научаване и т.н.
В съвременните дефиниции се подчертават следните черти:
• учене, означава активност и заангажираност на лицата, участващи в здравното образование;
• процес, обхващаш целия живот, систематичност на действията и тяхното планиране;
• въздействие върху индивидите и групите, върху болните и здравите, с цел повишаване на техните компетенции;
• доброволно участие – без принуда и натиск върху учащите, при пълно разбиране и приемане от тях на действията, предприемани в рамките здравното обучение;
• Интердисциплинарност на здравното обучение.
Като взема предвид ролята на съвременното здравно образование Woynarowska (2008) препоръчва следната дефиниция.
Здравното образование е процес на учене през целия живот на хората как да живеят, за да:
• поддържат и подобряват собственото си и на другите здраве,
• могат в случай на болест или инвалидност активно да участват в нейното лечение, да се справят с проблемите и да намалят нейните негативни последици.
Мониторинг (Monitoring)
Редовно наблюдение, контрол или проверка на промените в състоянието или обстоятелствата, или промените в дейностите.
Оценка (Еvaluation)
Системна оценка на съответствието, годността, прогреса, адекватността или ефективността на политиката, програмата или проекта, по отношение на поставените цели.
Оценка на въздействието (Impact assessment)
Оценката – това е „оценка на размера, качеството и ценността” („estimation of size, quality, value”). Влиянието – това е „ефект или резултат/промяна” („effect or influence”)
Равенство/справедливост в здравето (Equity in health)
Понятието „равенство в здравеопазването” означава, че всеки трябва да има лесна възможност да получи пълно здраве, както и че никой не трябва да бъде лишаван от възможността да има достъп до този потенциал. Терминът има ясна ориентация към етиката и морала.
Политика (Policy)
Пакет от становища или позиции имащи за цел извършване на дейности, насочени към постигане на специфични цели на публични или частни институции.
За да се приложи тази политика, е необходимо да се разработят редица програми или проекти.
Програмата обикновено е набор от дейности/проекти, проектирани и предназначени за постигане на специфични цели (напр. програма за грижа за децата, програма за борба с тютюнопушенето).
Проектът обикновено е по-тясно дефиниран, въпреки че по отношение на използваните ресурси може да бъде по-голям или по-малък от програмата (например изграждането на малка рафинерия или организиране на курс за обучение, като и двете могат да се разглеждат като проекти).
Промоция на здравето (Health promotion)
Промоция на здравето е нова област на стратегията за практически действия по отношение на здравето на човека и обществото. Свързва елементи от много сфери и научни дисциплини – главно социология, социална психология, медицина, педагогика, икономика и политически науки. Постигането на консенсус за една, общоприета дефиниция на промоция на здравето, днес изглежда трудно от гл.т. на сложността и многоаспектността на нейните концепции и стратегии, както и на полидисциплинарния подход. Най-често използваната дефиниция е тази, заложена в Хартата от Отава 1986 (виж Karski 2000; Karski, Słońska, Wasilewski 1994), която определя промоцията на здравето като: „процес, който прави възможно хората да повишат контрола над тяхното здраве, както и неговото подобряване и заздравяване”.
По-точно промоцията на здравето:
• се концентрира върху ежедневния живот на цялата популация, а не само върху хората, намиращи се в ситуация на заплаха от определена болест;
• е насочена към действия в сферата на детерминантите на здравето, изисква пълно сътрудничество между различните сектори на управление, от централната до местната власт;
• свързва в себе си различни, но допълващи се методи за въздействие, насочени против заплахите за здравето;
• е насочена към ефективното и конкретно участие на обществото (на различни негови групи) при дефиниране на здравните проблеми и вземането на решения, свързани с заплахите за здравето;
• основава се на помощта на медицинските специалисти като един от особено важните социални субекти в изграждането и въвеждането на промоция на здравето (Dolińska-Zygmunt, 2001).
Важни за практиката аспекти на промоция на здравето:
• концентрация върху здравето (не върху болестта) и повишаване на неговия потенциал. По-големият здравен потенциал е средство за подобряване качеството на живота, или: активно функциониране през късната старост, по-висока трудоспособност и по-високи доходи, както и удовлетворение от живота;
• основна цел е да се изгради здравословен начин на живот и здравословна среда (физическа и социална)
• осведомяване на хората, че сами вземат решения и правят избори по въпросите за своето здраве и носят отговорност за собственото си и на другите в тяхното обкръжение;
• осведомяване на политиците и управляващите на различни нива и във всички организации, че тяхно задължение е създаването на условия, в които „изборите за здраве ще бъдат по-лесните избори” (Woynarowska, 2008).
Профилактика (Prophylactic)
Профилактика (превенция, предпазване) – това са всички мерки, предприемани, за да се предотврати появата и/или развитието на нежелано поведение, състояния или събития сред дадено население. Крайната цел на тези мерки е да се предотвратят заплахи (включително болести), чиято поява или увеличение в бъдеще е възможна. Профилактичните мерки трябва да намалят вероятността от тези рискове и се използват за поддържане на досегашното състояние (status quo).
Традиционно се разграничават три равнища на медицински профилактични дейности:
Профилактика I фаза (начална, първична) – отнася се за цялото население или голяма част от него; обхваща най-ранните мерки, насочени към намаляване на предубежденията към заболяването или на риска от развитието му. Тя има широк обхват и включва следните дейности:
– специфични – за предотвратяване на конкретно заболяване, например ваксинация, даване на витамин D на кърмачета и малки деца за предпазване от рахит;
– неспецифични – предотвратяване на много заболявания, като естествено кърмене, рационално хранене, физическа активност.
Профилактика II фаза (вторична) – тя е насочена към определена група от населението с повишен риск за изява на някои заболявания. Нейната цел е ранното откриване на симптомите и лечение. Този тип профилактика се основава главно върху извършване на профилактични прегледи, сред които могат да бъдат отграничени три групи:
– Скринингови изследвания и профилактични медицински прегледи на деца;
– Профилактични лекарски прегледи(включително лабораторни и рентгенови) на различни професионални групи;
– Други профилактични изследвания при възрастни с цел ранно откриване на най-често срещаните заболявания, включително измерване на кръвното налягане, холестерола в кръвта, стоматологични прегледи, цитологични изследвания при жените, мамография и/или ултразвук на гърдите, при мъжете (над 50 години) да проучи нивото на PSA за ранно откриване на рак на простатата.
Профилактика III фаза (третична, рехабилтация, ревалидизация, ново обучение) – насочена е към хронично болни или хора с увреждания. Нейната цел е предотвратяване на други неблагоприятни ефекти от заболяването или уврежданията, в т.ч.:
– възстановяване (рехабилитация) или заместване (напр. протеза) на увредени функции;
– оказване на помощ за справяне с болестта и за възприемане на собственото състояние;
– противодействие на социалната изолация, водеща до вторична инвалидизация;
– помощ за поддържане на добра физическа и психична кондиция, напр. развиване на компенсиращи инвалидността функции, на умения за самооценка на здравето и самообслужването, развитие на интересите и уменията, повишаващи възможностите за активно и самостоятелно участие в социалния живот (Woynarowska, 2008).
Увеличаване на възможностите/сила на влиянието (Empowerment)
Предприемане на действия за увеличаване на възможностите за влияние върху събитията и хората, с цел получаване на повече възможности по отношение на желаните ефекти. (Karski 2000)
Участие (Participation)
В областта на политиката, участието се отнася до активното участие на всички заинтересовани страни в планирането, функционирането и контрола, мониторингът и оценката на използването на проектите и ресурсите.
Ценности (Values)
Ценността означава качества или предимства. В категориите на политиката, „солидарност” или „демокрация” могат да бъдат примери за ценности.
Източници и литература
Definicje w promocji zdrowia. www.lider.szs.pl/slownik/download.php?…f..Dolińska-Zygmunt, G. (2001) Podstawy psychologii zdrowia. Uniwersytet Wrocławski, Wrocłaв.
Karski, J. B., Z. Słońska, B. W. Wasilewski (1994) (red-y) Promocja zdrowia. Sanmedia, WarszawaKonstytucja (1946)
Konstytucja Światowa organizacja zdrowia. http://www.isk.infor.pl/dziennik-ustaw,rok,1948,nr,61/poz,477,konstytucja-swiatowej-organizacji-zdrowia–porozumienie-zawarte-przez-rzady.html
Kwieciński, Z., B. Śliwerski (2003) Pedagogika. Podręcznik akademicki, t. 1-2. WN PWN, Warszawa
Promocja zdrowia (2010) Promocja zdrowia. Podstawowe pojęcia i definicje. http://www.szpital-marciniak.wroclaw.pl/definicje.html
WHO (1998) Health Promotion Glossary. WHO, Geneva.
Woynarowska, B., М. Sokołowska (2000). (ed.) Szkoła promująca zdrowie. KOWEZ, Warszawa.
доц. д-р Божидар Ивков
