Излезе новия 14-и брой на „Списание на Институт за модерността” (http://www.journal-informo.eu/index.htm)
Разнородната тематична насоченост на броя сполучливо е обединена под надслов „Гледки и гледища”. В него могат да се открията интересни и актуални научни разработки:
доц. д-р Божидар Ивков. Медикализация на живота на хората с увреждания. В статията се прави социологически преглед и критичен анализ на понятието и явлението медикализация. На критика е подложена и съвременната медицина, разглеждана като институт за социален контрол.
Иван Д. Стоянов. Силата на българския негативизъм. В анализа на И. Д. Стоянов е направена своеобразна социална и философско-етична „аутопсия” на българския негативизъм като явление. В края на анализът авторът задава въпросът: „Каквое, вкрайнасметка, българскиятнегативизъм?”. Отговорът е болезнен – независимо дали сме или не сме съгласни с него: „Това е разбиране за собствената изостаналост умножено по неумението или нежеланието тя да бъде преодоляна”.
проф. дн Евгения Иванова. Идентичност и идентичности на помаците в България. Анализът е посветен на една деликатна и същевременно „експлоатирана” по различни начини и за различни цели тема в българските социални науки и политическа практика – идентичността на помаците. Текстътеоснованвърхуизследването „Нагласи на мюсюлманите в България– 2011” и представлява сериозен научно обоснован опит да се изгради една цялостна и максимално вярна представа за идентичността на помаците в страната.
проф. дн Маргарита Коева. Архитектурната наука – феномен на цивилизацията. Най-добрият начин този интересен анализ да бъде представен съвсем сбито, е следният цитат от края на статията: „Както в миналото, така и днес, цивилизованият човек е заставен да прекара своя съзнателен живот в създавана от архитектурата среда. Той е подлаган на непрекъснато архитектурно „облъчване” и няма право на изборност (или поне това право е много трудно осъществимо). Както доказва историческият опит, квази дискретността на това облъчване и неговото психофизическо въздействие, формират битови навици, обществени нагласи, очертават и внушават граничните линии на социалните закономерности неуловимо, но много по–категорично от вербалните идеологеми”.
доц. д-р Божидар Ивков
