ИСЛЯМ – БАЛКАНИ – ИДЕНТИЧНОСТ / ISLAM – THE BALKANS – IDENTITY

Етикети

Balkans, colonization, Балкани, етнос, идентичност, ислям, ислямизация, колонизация, миграция, ethnos, identity, Islam, Islamization, migration, религия, religion

Резюме: Още в хода на завоюването на Балканския полуостров, което приключва към края на XV век, пред империята възниква въпроса за нуждата от увеличаване на мюсюлманския елемент, чрез който да се утвърди османската власт в новите земи. Органите на централната власт, армията и духовенството започват системно да провеждат политика на ислямизация. Колонизацията и миграцията са едни от факторите, които водят до установяване на многобройно население с ислямска компонента.  Ислямизацията е свързана и с определени предимства като опрощаване на провинения на нарушители на закона, раздаване на служби и длъжности, подпомагане на бедните нови мюсюлмани, включване в различни османски военни организации – спахийство, еничарство, яя (селяни пехотинци), мюслеми (свободни селяни конници), акънджии (ударна конница), юруци и др. Осъществява се сливане на етническа и религиозна идентичност, произтичащо от самата организация на империята и значимостта на религията за упражняването на властта. Религията се превръща в етноним на властта, а властта е мюсюлманска. Очевидно е, че причините и факторите за приемането на исляма от част от балканското население не са окончателно изяснени и ще останат дискусионни, ако обяснението им се търси само в „насилието“ или само в „доброволността“. Може би тези причини трябва да се свържат както с вътрешнополитическата стратегия на османската държава спрямо многобройното население на Балканите,  така и със средновековната религиозност на селяните и невъзможността на намиращата се в подчинено положение православна църква да поддържа вярата им и да ги подкрепя материално.

Ключови думи: ислям, Балкани, идентичност, етнос, религия, ислямизация, колонизация, миграция

доц. д-р Веселин Босаков, ИФС при БАН

Abstract: Even before the conquest of the Balkan Peninsula was completed by the end of the 15 century, the Ottoman Empire was faced with the need to increase the Muslim component of the local population so as to affirm Ottoman power in the new lands. The central authorities, the army and the clergy began to systematically implement a policy of Islamization. Colonization and migration were among the factors that led to the settlement of a numerous Muslim population. Conversion to Islam was linked to certain advantages, such as pardon for violations of law, the distribution of offices and positions, assistance for impoverished new Muslims, inclusion in Ottoman military organizations such as the spahi, the janissaries, the yaya (peasant infantry), the muslem (autonomous peasant cavalry), the akinji (advance cavalry), the yuruks, etc. There was a merging of ethnic and religious identity stemming from the way in which the Empire was organized and from the importance of religion for the exercise of power. Religious affiliation became an ethnonym of power, and power was in Muslim hands. Evidently, the causes and factors of the conversion to Islam of part of the Balkan population have not been definitively clarified and will remain debatable if the explanation is looked for in “coercion” alone or in “voluntary choice” alone. Perhaps the causes might be related to the internal political strategy of the Ottoman state with regard to the numerous population of the Balkans as well as to the medieval religiousness of the peasants and the incapacity of the Orthodox Church, in its subordinate position, to maintain their faith and provide them with material assistance.

Keywords: Islam, Balkans, identity, ethnos, religion, Islamization, colonization, migration

Assoc. Prof. Veselin Bosakov, PhD

ИСЛЯМ – БАЛКАНИ – ИДЕНТИЧНОСТИзтегляне

ИСЛЯМЪТ В ГЛОБАЛЕН, ЕВРОПЕЙСКИ И БАЛКАНСКИ КОНТЕКСТ

Етикети

другост, идентичност, ислям, ислямофобия, identity, Islam, Islamophobia, neighbourhood, съседство

Abstract: The image that the Christian, and later on the West European rationalist, tradition had formed of Islam has been undergoing a many-sided transformation in the last decades. After the breakdown of the Soviet Union and the Socialist Bloc, the changes that took place at the geostrategic and political levels transformed in a dramatic way both the visibility of difference and the scale on which difference can be assessed and defined. The global scale of the changing visibility of, and attitude to, Islam, and the political dimensions of this change as yet remain insufficiently understood. Even now, the prevailing viewpoint on these facts is limited to declaring various standpoints regarding the strategic orientation of the globalization process. Perhaps that is why difference (which is increasingly becoming synonymous with Islam) is distinctly seeking to side with the opponents of globalism despite the endless variety of ideas, motives, and interests that go into, or are prepared to go into, this doctrine. 

 Keywords: Islam, neighbourhood, Islamophobia, identity, otherness

Резюме: Представата за исляма, формирана в традициите на християнството, а по-късно и на западноевропейския рационализъм, е подложена на бърза многопосочна трансформация в последните десетилетия. След разпадането на Съветския съюз и социалистическия блок от държави, настъпилите промени в геостратегически и политически план драматично трансформират както видимостта на различието, така и мащабите, в които то може да бъде оценявано и определяно. Изключителното значение на този глобален мащаб на промяна във видимостта и отношението към исляма и неговите политически измерения, остава все още недооценено. Все още доминиращата гледна точка към значението на тези факти се изчерпва чрез деклариране на позиции спрямо стратегическата ориентация на процеса на глобализация. Може би именно затова все по-отчетливо различието (в синоним на което все по-категорично се превръща исляма) търси своето място сред противниците на глобализма, независимо от безкрайното разнообразие от идеи, мотиви и интереси, които изпълват или са готови да изпълнят със съдържание тази доктрина.

Ключови думи: ислям, съседство, ислямофобия, идентичност, другост

доц. д-р Веселин Босаков

d098d0a1d09bd0afd09cd0aad0a2-d092-d093d09bd09ed091d090d09bd095d09d-d095d092d0a0d09ed09fd095d099d0a1d09ad098-d098-d091d090d09bd09ad090d09dd0a1d09ad098-d09ad09ed09dd0a2d095d09ad0a1d0a2Изтегляне

ДЕСТАБИЛИЗИРАЩИ ФАКТОРИ НА СЪВРЕМЕННОСТТА. В. БОСАКОВ

Етикети

глобализация, елит, идентичност, имиграция, интеграция, модерност, мултикултурализъм, популизъм, elite, globalization, hate speech, identity, immigrationнационализъм, integration, modernity, multiculturalism, nationalism, слово на омразата, populism

Резюме: Акцентите на анализа са национализъм, популизъм, слово на омразата, мултикултурализъм. Процесите, означавани като глобализация, мобилизират съпротива, проявяваща се все по-често като усилие за запазване на собствената идентичност на различни етнокултурни и религиозни традиции. Популисткият екстремизъм се храни с описвания от него антагонизъм между органично „чистия народ“  и неговите врагове: евреите, мюсюлманите, етническите малцинства и/или „корумпирания елит“. Популизмът е изопачена форма на демокрация, която обещава да осъществи най-възвишените идеали на демокрацията („Нека народът решава!“). Заплахата, с други думи, идва отвътре, защото политическите актьори, които представляват тази заплаха, говорят на езика на демократичните ценности.

Словото на омразата е израз, който охулва или стигматизира лице или хора въз основа на тяхната принадлежност към група, която обикновено, но не винаги, е с неизменни характеристики, като етническа или религиозна група. Неразбирането, че отговорността за действията на един не може да се прехвърля върху всеки, който притежава някакъв общ белег с извършителя, е фундаментален проблем. Разграничаването между двете пък е фундаментален принцип на демокрацията.

Дискусията около мултикултурализма е предупреждение срещу опитите за идеализиране на мултикултурализма: философията и реалността на мултикултурализма не винаги се припокриват. Повечето европейски държави тежнеят към едно възприемане на мултикултурализма по-скоро като един вид рамка за съ-съществуването на различни култури, отколкото като транснационален механизъм за интеграция на новодошлите в една доминантна култура. Според критиците на мултикултурализма, Европа е допуснала прекомерна имиграция без да изисква достатъчно много интеграция – неудачно решение, в резултат на което социалното сцепление е ерозирало, националните идентичности са подкопани, а общественото доверие – силно понижено. Защитниците на мултикултурализма, от своя страна, отговарят, че проблемът  не е в прекомерното разнообразие, а в прекомерния расизъм. Едно ядро от общи базисни ценности и правила (Конституция, закони, общ език) гарантира сцеплението на цялото и същевременно поставя граници за правата на различност, както и на принципа за равнопоставеност на културите. Общата рамка има ясно първенство в сравнение с частичните култури. Имигрантите могат да запазят и поддържат само онези части от своите култури, които не се намират в противоречие със задължителното общо ядро („селективно съхранение на културата“).

Ключови думи:  национализъм, популизъм, слово на омразата, мултикултурализъм, глобализация, модерност, идентичност, елит, интеграция, имиграция

доц. д-р Веселин Босаков

DESTABILIZING FACTORS IN PRESENT TIMES

Assoc. Prof. Dr Veselin Bosakov

Institute of Philosophy and Sociology – BAS

Abstract: The analysis is focused on nationalism, populism, hate speech, multiculturalism. The processes designated as globalization are mobilizing a resistance that increasingly manifests itself as an effort to preserve the identity of various ethnic cultural and religious traditions. Populist extremism is nourished by what it describes as the antagonism between the organic, “pure”, nation and the nation’s enemies, whether these be the Jews, the Muslims, the ethnic minorities and/or the “corrupt elite”. Populism is a distorted form of democracy that promises to fulfill the loftiest ideals of democracy (“Let the people decide!”). In other words, the threat comes from within, because the politicians that represent that threat speak the language of democratic values. 

Hate speech is an utterance that denigrates or stigmatizes a person or a number of people on the basis of their affiliation to a group that usually, but not always, has certain unchanging characteristics, for instance, an ethnic or religious group. The fundamental problem here is the lack of understanding that the responsibility for the actions of one person may not be shifted to all people having some trait in common with the perpetrator. To distinguish between the individual and his group is a fundamental principle of democracy.     

The discussion on multiculturalism cautions against the attempts to idealize multiculturalism: the philosophy and reality of multiculturalism do not always overlap. Most European states are inclined to think of multiculturalism mostly as a framework for the coexistence of different cultures rather than as a transnational mechanism for the integration of new settlers within a dominant culture. According to the critics of multiculturalism, Europe has allowed excessive immigration without requiring sufficient integration, an inappropriate course that has resulted in the erosion of social cohesion, the undermining of national identities and the decrease of social trust. The defendants of multiculturalism, for their part, respond that the problem lies not in excessive diversity but in excessive racism. A core set of shared basic values and rules (the Constitution, the laws, the shared language) guarantees the cohesion of the whole and at the same time sets boundaries to the right to be different and to the principle of equal standing of cultures. The general framework holds clear primacy over the particular cultures. The immigrants may preserve and maintain only that part of their cultures that is not in contradiction with the mandatory shared whole (“selective preservation of culture”). 

Keywords:  nationalism, populism, hate speech, multiculturalism, globalization, modernity, identity, elite, integration, immigration

asoc.prof. Veselin Bosakow, PhD

ДЕСТАБИЛИЗИРАЩИ ФАКТОРИ НА СЪВРЕМЕННОСТТАИзтегляне

ГЛЕДКИ И ГЛЕДИЩА. СПИСАНИЕ НА ИНСТИТУТ ЗА МОДЕРНОСТТА

Етикети

architecture, архитектура, идентичност, медикализация, негативизъм, identity, medicalization

Излезе новия 14-и брой на „Списание на Институт за модерността” (http://www.journal-informo.eu/index.htm)

Разнородната тематична насоченост на броя сполучливо е обединена под надслов „Гледки и гледища”. В него могат да се открията интересни и актуални научни разработки:

доц. д-р Божидар Ивков. Медикализация на живота на хората с увреждания. В статията се прави социологически преглед и критичен анализ на понятието и явлението медикализация. На критика е подложена и съвременната медицина, разглеждана като институт за социален контрол.

Иван Д. Стоянов. Силата на българския негативизъм. В анализа на И. Д. Стоянов е направена своеобразна социална и философско-етична „аутопсия” на българския негативизъм като явление. В края на анализът авторът задава въпросът: „Каквое, вкрайнасметка, българскиятнегативизъм?”. Отговорът е болезнен – независимо дали сме или не сме съгласни с него: „Това е разбиране за собствената изостаналост умножено по неумението или нежеланието тя да бъде преодоляна”.

проф. дн Евгения Иванова. Идентичност и идентичности на помаците в България. Анализът е посветен на една деликатна и същевременно „експлоатирана” по различни начини и за различни цели тема в българските социални науки и политическа практика – идентичността на помаците. Текстътеоснованвърхуизследването „Нагласи на мюсюлманите в България– 2011” и представлява сериозен научно обоснован опит да се изгради една цялостна и максимално вярна представа за идентичността на помаците в страната.

проф. дн Маргарита Коева. Архитектурната наука – феномен на цивилизацията. Най-добрият начин този интересен анализ да бъде представен съвсем сбито, е следният цитат от края на статията: „Както в миналото, така и днес, цивилизованият човек е заставен да прекара своя съзнателен живот в създавана от архитектурата среда. Той е подлаган на непрекъснато архитектурно „облъчване” и няма право на изборност (или поне това право е много трудно осъществимо). Както доказва историческият опит, квази дискретността на това облъчване и неговото психофизическо въздействие, формират битови навици, обществени нагласи, очертават и внушават граничните линии на социалните закономерности неуловимо, но много по–категорично от вербалните идеологеми”.

доц. д-р Божидар Ивков