ТРАДИЦИОННО И МОДЕРНО: ИСЛЯМЪТ В СЕКУЛАРЕН КОНТЕКСТ / TRADITIONAL AND MODERN: ISLAM IN A SECULAR CONTEXT

Етикети

democracy, демокрация, идентичност, ислям, модерност, identity, modernity, neighbourhood, съседство, традиция, ценности Islam, tradition, values

Резюме: Реалният проблем за демокрацията се намира в Европа и е неин вътрешен въпрос. Той е свързан с необходимостта да се интегрира все по-голям брой разярени млади мюсюлмани и то така, че да не се провокира още по-яростна реакция на крайнодесните европейски популисти. За това обаче са необходими две неща. На първо място, някои европейски страни трябва да преразгледат досегашната си мултикултуралистка политика,  представляваща по същество убежище на радикализма. На второ място, те следва да преформулират и собствените си определения за национална идентичност, така че в тях да има повече място и за хора от неевропейски произход. Модернизацията в съвременния мюсюлмански свят едва ли е възможна без под една или друга форма ислямът да бъде интегриран в обществения живот. Не само религията, но и самата традиция, с която тя е свързана, се намират в много сложни и комплексни взаимоотношения с развитието и демокрацията, а поставянето на резки разделителни линии между тях често е подвеждащо и опростява анализа, като го прави твърде схематичен. За съжаление една пълноценна демокрация, при която мюсюлманският глас може да бъде само един сред много други и при която ще е налице морално равенство между исляма и други перспективи,  все още се възприема като опасност не само за състоянието на мюсюлманската общност, но и за секуларния жизнен свят на модерния европеец.  

Ключови думи: ислям, модерност, традиция, идентичност, съседство, демокрация, ценности

Abstract: The genuine problem concerning democracy is located in Europe, where it is an internal problem. The problem consists in the necessity of integrating an increasingly large number of angry young Muslims in a way that would not provoke an even more angry response on the part of extreme right-wing European populists. Two things must be done for this purpose. Firstly, some European countries should reconsider the multiculturalist policy they have been conducting until now, which essentially represents a haven for radicalism. Secondly, these countries must reformulate their own definitions of national identity in terms that will provide room for people of non-European origin as well. Modernization in the contemporary Muslim world would hardly be possible without integrating Islam, in one form or another, into social life. Not only the religion itself but also the traditions linked to Islam stand in very complex mutual relationships with development and democracy; drawing sharp dividing lines between them is often misleading: it simplifies analysis and leads to schematic conclusions. Regretfully, a full-bodied democracy, in which the Muslim voice will be just one of many voices, and where a moral equality exists between Islam and other perspectives, is till perceived as dangerous for the Muslim community but also for the secular lifeworld of the modern European .

Keywords: Islam, modernity, tradition, identity, neighbourhood, democracy, values

ТРАДИЦИОННО И МОДЕРНО. ИСЛЯМЪТ В СЕКУЛАРЕН КОНТЕКСТИзтегляне

ИСЛЯМЪТ – ПЛАШЕЩАТА РЕЛИГИОЗНА ДРУГОСТ // ISLAM: THE FRIGHTENING RELIGIOUS OTHERNESS

Етикети

community, conflict, враг, другостIslam, ислям, конфликт, напрежение, общност, enemy, fear, fundamentalism, neighbourhood, сигурност, страх, съседство, фундаментализъм, otherness, security, tension

Abstract: Against the backdrop of the changing role of religion in geopolitical relations, and in connections with the identified global threats to humankind (such as terrorism, organized crime, human trafficking, etc.), a considerable number of theorists and ideologues focused on the problem of security are relating these threats to the growing activeness of religious minorities in various parts of the world, and specifically of supporters of the extreme, fundamentalist version of Islam. Speaking of security, we must inevitably think of fears. The latter are about personal and public safety or the anxiety that society may stop functioning. Widespread fears have a corrosive, long-term effect on social cohesion and stability. The social exclusion of ever-greater groups of people spreads to more and more spheres, such as those of the economy, the market, politics, education, healthcare, etc. The increasing marginalization of groups of people, and the inability of institutions to resolve the problem, result in the search for a scapegoat – the role of such may fall upon the political elites, ethnic minorities, migrants. Identifying an enemy is a precondition of social conflict. We are increasingly afraid of one another as we have become accustomed to believing that our worlds are so different that there meeting would bring about the end of at least one of them. Labeling, supported by passionate qualifications, has proved to be a universal way of dealing with the unfamiliar. Woe to him who cannot define himself and continues naively to believe we can live together without the aid of stereotypes. The oldest and strongest human emotion is fear, and the oldest and strongest fear is that of the unknown. Some of the images related to contemporary Islam are formed not within the House of Islam, but where the religious community is obliged to coexist with others. The change of representations of the so-called European Islam can be identified in Bulgarian reality as well. The willingness to adopt and follow certain principles of conduct typical for the arguments of fundamentalism grows in direct proportion with the growing variety of the immediate social environments of Muslims. In fact, the spaces of fundamentalist interpretation of the religious canon are formed not within the traditional Muslim communities but at the points of their active contacts with other cultural and religious models. 

Keywords: Islam, security, fear, enemy, fundamentalism, community, neighbourhood, tension, conflict, otherness

Assoc. Prof. Veselin Bosakov, PhD

Резюме: На фона на променената роля на религията в геополитическите отношения, както и във връзка с идентифицираните глобални заплахи пред човечеството като тероризъм, организирана престъпност, трафик на хора и др., не са малко теоретиците и идеолозите на сигурността, които свързват тези заплахи с активизирането на някои религиозни малцинства в различни точки на света и по-специално с привържениците на исляма в неговата най-крайна форма – ислямския фундаментализъм. Говорейки за сигурност, не може да не споменем страха. Страховете имат отношение както към индивидуалната, така и към обществената сигурност, или към допускането, че е възможно обществото да престане да функционира. Масовите страхове имат скрито, корозиращо и дългосрочно влияние върху индикаторите за сплотеност и устойчивост на обществото. Социалната изключеност на все по-големи групи засяга все повече сфери – икономическа, пазарна, политическа, образователна, здравна и т.н. Нарастващата маргинализация и невъзможността на институциите да се справят с този проблем водят до търсене на виновник за ситуацията – политическите елити, етническите малцинства, мигрантите. Намирането на враг е предпоставка за социален конфликт. Все по-често се страхуваме един от друг, защото свикнахме да вярваме, че сме толкова различни, че ако някога световете ни се срещнат, ще настъпи край поне за единия от тях. Раздаването на уточняващи етикети, подкрепени с пламенни епитети, се оказа универсален начин за справяне с онова, което не познаваме. Тежко на онзи, който не умее да се определи и който все още наивно смята, че не е необходимо непременно да се стереотипизираме, за да живеем заедно. Най-старото и силно човешко чувство е страхът, а най-старият и силен страх е страхът от непознатото. Част от образите на съвременния ислям се формират не в рамките на Дома на исляма, а там където религиозната общност е принудена да съжителства с други. Трансформацията в представите за т.нар. европейски ислям, могат да бъдат идентифицирани и в българската реалност. Готовността да бъдат възприемани и следвани определени принципи на поведение, характерни за аргументацията на фундаментализма, нараства в зависимост от многообразието на непосредствената социална среда. Всъщност, пространствата на фундаменталистка интерпретация на религиозния канон се формират не там, където съществува и се развива традиционната мюсюлманска общност, а на границата на активните й контакти с други културни и религиозни модели.

Ключови думи: ислям, сигурност, страх, враг, фундаментализъм, общност, съседство, напрежение, конфликт, другост

доц. д-р Веселин Босаков

ИСЛЯМЪТ – ПЛАШЕЩАТА РЕЛИГИОЗНА ДРУГОСТИзтегляне

ИСЛЯМЪТ В ГЛОБАЛЕН, ЕВРОПЕЙСКИ И БАЛКАНСКИ КОНТЕКСТ

Етикети

другост, идентичност, ислям, ислямофобия, identity, Islam, Islamophobia, neighbourhood, съседство

Abstract: The image that the Christian, and later on the West European rationalist, tradition had formed of Islam has been undergoing a many-sided transformation in the last decades. After the breakdown of the Soviet Union and the Socialist Bloc, the changes that took place at the geostrategic and political levels transformed in a dramatic way both the visibility of difference and the scale on which difference can be assessed and defined. The global scale of the changing visibility of, and attitude to, Islam, and the political dimensions of this change as yet remain insufficiently understood. Even now, the prevailing viewpoint on these facts is limited to declaring various standpoints regarding the strategic orientation of the globalization process. Perhaps that is why difference (which is increasingly becoming synonymous with Islam) is distinctly seeking to side with the opponents of globalism despite the endless variety of ideas, motives, and interests that go into, or are prepared to go into, this doctrine. 

 Keywords: Islam, neighbourhood, Islamophobia, identity, otherness

Резюме: Представата за исляма, формирана в традициите на християнството, а по-късно и на западноевропейския рационализъм, е подложена на бърза многопосочна трансформация в последните десетилетия. След разпадането на Съветския съюз и социалистическия блок от държави, настъпилите промени в геостратегически и политически план драматично трансформират както видимостта на различието, така и мащабите, в които то може да бъде оценявано и определяно. Изключителното значение на този глобален мащаб на промяна във видимостта и отношението към исляма и неговите политически измерения, остава все още недооценено. Все още доминиращата гледна точка към значението на тези факти се изчерпва чрез деклариране на позиции спрямо стратегическата ориентация на процеса на глобализация. Може би именно затова все по-отчетливо различието (в синоним на което все по-категорично се превръща исляма) търси своето място сред противниците на глобализма, независимо от безкрайното разнообразие от идеи, мотиви и интереси, които изпълват или са готови да изпълнят със съдържание тази доктрина.

Ключови думи: ислям, съседство, ислямофобия, идентичност, другост

доц. д-р Веселин Босаков

d098d0a1d09bd0afd09cd0aad0a2-d092-d093d09bd09ed091d090d09bd095d09d-d095d092d0a0d09ed09fd095d099d0a1d09ad098-d098-d091d090d09bd09ad090d09dd0a1d09ad098-d09ad09ed09dd0a2d095d09ad0a1d0a2Изтегляне

ПРОЦЕСИ НА ТРАНСФОРМАЦИЯ В ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ИСЛЯМА В БЪЛГАРИЯ

Етикети

интеграция toleration, поляризация, neighbourhood, съседство, толерантност, търпимост, ценности, polarization, tolerance, values

Резюме: Процесите на трансформация в отношението към исляма търсят своите основания както в усилието за преодоляване на латентния конфликт между историческа реконструкция и социологическа интерпретация, така и във властта като предиктор на толерантността и още: в ценностите, съседството на религиозните общности и новата ислямска култура.

Ключови думи: търпимост, толерантност, поляризация, съседство, ценности, интеграция

PROCESSES OF TRANSFORMATION OF THE ATTITUDE TOWARDS ISLAM IN BULGARIA

Abstract: The processes of transformation of the attitude towards Islam are based on the efforts to overcome the latent conflict between the historical reconstruction vs. the sociological interpretation, on state power as a predictor of tolerance, and also on values, the neighbourhood of religious communities, and the new Islamic culture.

Keywords: toleration, tolerance, polarization, neighbourhood, values, integration

ПРОЦЕСИ НА ТРАНСФОРМАЦИЯ…Изтегляне