ИСЛЯМ – БАЛКАНИ – ИДЕНТИЧНОСТ / ISLAM – THE BALKANS – IDENTITY

Етикети

, , , , , , , , , , , , , , ,

Резюме: Още в хода на завоюването на Балканския полуостров, което приключва към края на XV век, пред империята възниква въпроса за нуждата от увеличаване на мюсюлманския елемент, чрез който да се утвърди османската власт в новите земи. Органите на централната власт, армията и духовенството започват системно да провеждат политика на ислямизация. Колонизацията и миграцията са едни от факторите, които водят до установяване на многобройно население с ислямска компонента.  Ислямизацията е свързана и с определени предимства като опрощаване на провинения на нарушители на закона, раздаване на служби и длъжности, подпомагане на бедните нови мюсюлмани, включване в различни османски военни организации – спахийство, еничарство, яя (селяни пехотинци), мюслеми (свободни селяни конници), акънджии (ударна конница), юруци и др. Осъществява се сливане на етническа и религиозна идентичност, произтичащо от самата организация на империята и значимостта на религията за упражняването на властта. Религията се превръща в етноним на властта, а властта е мюсюлманска. Очевидно е, че причините и факторите за приемането на исляма от част от балканското население не са окончателно изяснени и ще останат дискусионни, ако обяснението им се търси само в „насилието“ или само в „доброволността“. Може би тези причини трябва да се свържат както с вътрешнополитическата стратегия на османската държава спрямо многобройното население на Балканите,  така и със средновековната религиозност на селяните и невъзможността на намиращата се в подчинено положение православна църква да поддържа вярата им и да ги подкрепя материално.

Ключови думи: ислям, Балкани, идентичност, етнос, религия, ислямизация, колонизация, миграция

доц. д-р Веселин Босаков, ИФС при БАН

Abstract: Even before the conquest of the Balkan Peninsula was completed by the end of the 15 century, the Ottoman Empire was faced with the need to increase the Muslim component of the local population so as to affirm Ottoman power in the new lands. The central authorities, the army and the clergy began to systematically implement a policy of Islamization. Colonization and migration were among the factors that led to the settlement of a numerous Muslim population. Conversion to Islam was linked to certain advantages, such as pardon for violations of law, the distribution of offices and positions, assistance for impoverished new Muslims, inclusion in Ottoman military organizations such as the spahi, the janissaries, the yaya (peasant infantry), the muslem (autonomous peasant cavalry), the akinji (advance cavalry), the yuruks, etc. There was a merging of ethnic and religious identity stemming from the way in which the Empire was organized and from the importance of religion for the exercise of power. Religious affiliation became an ethnonym of power, and power was in Muslim hands. Evidently, the causes and factors of the conversion to Islam of part of the Balkan population have not been definitively clarified and will remain debatable if the explanation is looked for in “coercion” alone or in “voluntary choice” alone. Perhaps the causes might be related to the internal political strategy of the Ottoman state with regard to the numerous population of the Balkans as well as to the medieval religiousness of the peasants and the incapacity of the Orthodox Church, in its subordinate position, to maintain their faith and provide them with material assistance.

Keywords: Islam, Balkans, identity, ethnos, religion, Islamization, colonization, migration

Assoc. Prof. Veselin Bosakov, PhD

ДЕПУТАТ. ТОМА ИЗМЕРЛИЕВ

Етикети

, ,

И тъй като духовното уродство ни залива ежедневно от Народното събрание, реших да ви напомня едно „пророческо“ стихотворение от Тома Измерлиев, видяло „бял свят“ в края на 1928 година. Приятно четене.

ДЕПУТАТ

автор: Тома Измирлиев

Депутат! Депутат!
То е чудо занаят!
Спиш и дремеш си рахат,
а омръзне ли ти, брат,
станеш – взимаш важна поза,
понапсуваш този, онзи,
и си дремнеш пак, благат,
верен на дълга си свят…

Депутат! Депутат!
Мил и сладък занаят.
Чест, пари, имунитет,
в трена – без пари билет,
а на всичко туй отгоре,
щом от скука се умориш,
хайде, братко, във Париж
на държавен гръб вървиш…

Депутат! Депутат!
Щом закъсаш, мили брат,
сам приготвиш си проект,
с някой подпис за ефект,
и след тоя жест велик
гюндулукът ти за миг
ето го увеличен
с двеста левчета на ден!

Депутат! Депутат!
Туй е божа благодат!
Без усилия и мъка
сам нареждаш си айлъка!
Не ти трябват мини златни,
нито сделки неприятни,
цялата хазна пред теб
чака като топъл хлеб!

„Утро”, №5809, 27.ХІІ.1928 г.

УСМИХНИ СЕ! (парафрази)

Етикети

, ,

— Сьома, какво можете да кажете за жените?

— Фима, има само два типа жени. Гледаш едните и си мислиш: „Е, толкова не мога да изпия“. Гледаш другите и си мислиш: „Е, толкова пари не мога да изкарам“.

***

Две съпруги от Одеса си говорят:

— Сара, а какво е това „сексуално разстройство“?

— Това, Изя, е както при нас двете: на теб почти не ти пука за секса, а когато ти пука — то това не е секс, а само едно разстройство!

***

Когато Сара се върна от санаториума по показанията на електромера веднага изчисли, колко пъти Яша не е спал в дома си!

***

— Циля Моисеевна, защо искате да се разведете? Вероятно съпругът ви взима малка заплата? Или не Ви помага вкъщи? А може би не се занимава с децата? Да не би да се стеснява да Ви попита дали сте доволна от него като мъж?

— О, какво говорите Ваша чест! Всичко това Изя го прави! Но да можехте да видите с каква физиономия!

***

— Роза Марковна, а колко мъже сте имали?

— Мои ли?

***

Ако някой Ви попита: „Кога за последен път сте правили секс“, трябва да отговорите: „Още не е имало последен път!“.

***

Да, истина е. Понякога доброто настроение се предава само по полов път.

***

Болестите са ужасно нещо. Тъкмо излекуваш душата си и започва да те боли коремът.

***

Все повече се убеждавам, че за повече от половината човечество главата е луксозно приложение към задника.

Божидар Ивков

ИСЛЯМЪТ – ПЛАШЕЩАТА РЕЛИГИОЗНА ДРУГОСТ // ISLAM: THE FRIGHTENING RELIGIOUS OTHERNESS

Етикети

, , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Abstract: Against the backdrop of the changing role of religion in geopolitical relations, and in connections with the identified global threats to humankind (such as terrorism, organized crime, human trafficking, etc.), a considerable number of theorists and ideologues focused on the problem of security are relating these threats to the growing activeness of religious minorities in various parts of the world, and specifically of supporters of the extreme, fundamentalist version of Islam. Speaking of security, we must inevitably think of fears. The latter are about personal and public safety or the anxiety that society may stop functioning. Widespread fears have a corrosive, long-term effect on social cohesion and stability. The social exclusion of ever-greater groups of people spreads to more and more spheres, such as those of the economy, the market, politics, education, healthcare, etc. The increasing marginalization of groups of people, and the inability of institutions to resolve the problem, result in the search for a scapegoat – the role of such may fall upon the political elites, ethnic minorities, migrants. Identifying an enemy is a precondition of social conflict. We are increasingly afraid of one another as we have become accustomed to believing that our worlds are so different that there meeting would bring about the end of at least one of them. Labeling, supported by passionate qualifications, has proved to be a universal way of dealing with the unfamiliar. Woe to him who cannot define himself and continues naively to believe we can live together without the aid of stereotypes. The oldest and strongest human emotion is fear, and the oldest and strongest fear is that of the unknown. Some of the images related to contemporary Islam are formed not within the House of Islam, but where the religious community is obliged to coexist with others. The change of representations of the so-called European Islam can be identified in Bulgarian reality as well. The willingness to adopt and follow certain principles of conduct typical for the arguments of fundamentalism grows in direct proportion with the growing variety of the immediate social environments of Muslims. In fact, the spaces of fundamentalist interpretation of the religious canon are formed not within the traditional Muslim communities but at the points of their active contacts with other cultural and religious models. 

Keywords: Islam, security, fear, enemy, fundamentalism, community, neighbourhood, tension, conflict, otherness

Assoc. Prof. Veselin Bosakov, PhD

Резюме: На фона на променената роля на религията в геополитическите отношения, както и във връзка с идентифицираните глобални заплахи пред човечеството като тероризъм, организирана престъпност, трафик на хора и др., не са малко теоретиците и идеолозите на сигурността, които свързват тези заплахи с активизирането на някои религиозни малцинства в различни точки на света и по-специално с привържениците на исляма в неговата най-крайна форма – ислямския фундаментализъм. Говорейки за сигурност, не може да не споменем страха. Страховете имат отношение както към индивидуалната, така и към обществената сигурност, или към допускането, че е възможно обществото да престане да функционира. Масовите страхове имат скрито, корозиращо и дългосрочно влияние върху индикаторите за сплотеност и устойчивост на обществото. Социалната изключеност на все по-големи групи засяга все повече сфери – икономическа, пазарна, политическа, образователна, здравна и т.н. Нарастващата маргинализация и невъзможността на институциите да се справят с този проблем водят до търсене на виновник за ситуацията – политическите елити, етническите малцинства, мигрантите. Намирането на враг е предпоставка за социален конфликт. Все по-често се страхуваме един от друг, защото свикнахме да вярваме, че сме толкова различни, че ако някога световете ни се срещнат, ще настъпи край поне за единия от тях. Раздаването на уточняващи етикети, подкрепени с пламенни епитети, се оказа универсален начин за справяне с онова, което не познаваме. Тежко на онзи, който не умее да се определи и който все още наивно смята, че не е необходимо непременно да се стереотипизираме, за да живеем заедно. Най-старото и силно човешко чувство е страхът, а най-старият и силен страх е страхът от непознатото. Част от образите на съвременния ислям се формират не в рамките на Дома на исляма, а там където религиозната общност е принудена да съжителства с други. Трансформацията в представите за т.нар. европейски ислям, могат да бъдат идентифицирани и в българската реалност. Готовността да бъдат възприемани и следвани определени принципи на поведение, характерни за аргументацията на фундаментализма, нараства в зависимост от многообразието на непосредствената социална среда. Всъщност, пространствата на фундаменталистка интерпретация на религиозния канон се формират не там, където съществува и се развива традиционната мюсюлманска общност, а на границата на активните й контакти с други културни и религиозни модели.

Ключови думи: ислям, сигурност, страх, враг, фундаментализъм, общност, съседство, напрежение, конфликт, другост

доц. д-р Веселин Босаков

ИСЛЯМЪТ В ГЛОБАЛЕН, ЕВРОПЕЙСКИ И БАЛКАНСКИ КОНТЕКСТ

Етикети

, , , , , , , ,

Abstract: The image that the Christian, and later on the West European rationalist, tradition had formed of Islam has been undergoing a many-sided transformation in the last decades. After the breakdown of the Soviet Union and the Socialist Bloc, the changes that took place at the geostrategic and political levels transformed in a dramatic way both the visibility of difference and the scale on which difference can be assessed and defined. The global scale of the changing visibility of, and attitude to, Islam, and the political dimensions of this change as yet remain insufficiently understood. Even now, the prevailing viewpoint on these facts is limited to declaring various standpoints regarding the strategic orientation of the globalization process. Perhaps that is why difference (which is increasingly becoming synonymous with Islam) is distinctly seeking to side with the opponents of globalism despite the endless variety of ideas, motives, and interests that go into, or are prepared to go into, this doctrine. 

 Keywords: Islam, neighbourhood, Islamophobia, identity, otherness

Резюме: Представата за исляма, формирана в традициите на християнството, а по-късно и на западноевропейския рационализъм, е подложена на бърза многопосочна трансформация в последните десетилетия. След разпадането на Съветския съюз и социалистическия блок от държави, настъпилите промени в геостратегически и политически план драматично трансформират както видимостта на различието, така и мащабите, в които то може да бъде оценявано и определяно. Изключителното значение на този глобален мащаб на промяна във видимостта и отношението към исляма и неговите политически измерения, остава все още недооценено. Все още доминиращата гледна точка към значението на тези факти се изчерпва чрез деклариране на позиции спрямо стратегическата ориентация на процеса на глобализация. Може би именно затова все по-отчетливо различието (в синоним на което все по-категорично се превръща исляма) търси своето място сред противниците на глобализма, независимо от безкрайното разнообразие от идеи, мотиви и интереси, които изпълват или са готови да изпълнят със съдържание тази доктрина.

Ключови думи: ислям, съседство, ислямофобия, идентичност, другост

доц. д-р Веселин Босаков

ЕВРОПА В УСЛОВИЯ НА ПАРАЛЕЛНО РАЗГРЪЩАЩИ СЕ КРИЗИ

Етикети

, , , , , , ,

Резюме: Основни  предизвикателства, пред които е изправен светът през ХХI век са военни конфликти, голямо преселение на хора, климатични промени.

Проблемите са:

  • растящата разлика между бедни и богати;
  • „изтощението“ на демокрацията под влияние на групите, свързани с общи интереси;
  • засилващото се чувство у хората, че те не са достатъчно защитени от рисковете на глобализацията.

Ключови думи: Европа, ценности, неравенства, глобализация, култура

Abstract: The main challenges facing the world in the 21st century include military conflicts, large migrations of people, and climatic changes. The problems are: 

  • the growing gap between the rich and the poor;
  • the “exhaustion” of democracy under the impact of separate interest groups;  
  • the growing feeling among people that they are not sufficiently protected against the risks of globalization.

Keywords: Europe, values, inequalities, globalization, culture

доц. д-р Веселин Босаков