ЗА НЕВИДИМИТЕ СОЦИАЛНИ ВРЪЗКИ. ИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА ЧОВЕЦИТЕ
03 четвъртък авг. 2023
Posted Свободна наука
in03 четвъртък авг. 2023
Posted Свободна наука
in08 събота окт. 2022
Етикети
Преди 2-3 дни зададох същия въпрос във ФБ групата „Медици.бг.“ и го поставих на моята ФБ стена. Получих доста смислени отговори от всички, които си направиха труда да ми отговорят. И макар моето мнение да съвпада с това на американските изследователи Томазма и Пелегрино, а именно, че медицината не е нито наука, нито изкуство съгласно съвременното разбиране на тези понятия, а е нещо трето, аз съм изключително благодарен за всеки отговор. В тази връзка направих един подарък – и на себе си, и на хората, които ми отговориха. Преведох един кратък материал от полски език и сега го споделям с всички, които имат желание да се запознаят с него.
проф. дсн Божидар Ивков
17 събота сеп. 2022
Posted Свободна наука
inЕтикети
Това е един текст от 17 септември 2017 г., който съм публикувал във ФБ. Текст, който сигурен съм, мнозинството не познава, а тези, които са го чели отдавна са забравили. Текст, който е ужасяващ със отразените в него измерения на простотия и безразличие. Текст болезнен, разтърсващ и стряскащ. Кого обаче, се пита в задачката? Малцината все още останали идеалисти в тази прекрасна страна и отвратително дезорганизирана и безразлична държава.
Днес от позицията на времето, с огромно съжаление, към причините за срама си, трябва да прибавя като източник и не малка част от учените – т.нар. обществоведи. Гонитба на проекти за пари, създаване на псевдонаука и псевдознание, подлизурство, приведени гръбнаци, липса на собствено мнение и позиция, завист, злоба и отмъстителност. С цената на всичко.
И така ето текста, за който става дума. Спасявам го от забвението на ФБ не защото имам илюзиите, че ще го прочетат много хора, не защото имам илюзиите, че той може да промени нещо и т.н. Спасявам го заради себе си.
***
Говоря си вчера с една жена – съзнателно и целенасочено не споменавам, коя е. Оказва се, че чистачката в една частна столична клиника заработва 90% от основната работна заплата на един доцент в БАН.
И когато човек научава, че се трепе да създаде малко знание, което не се цени, което не е потребно никому, и когато непрекъснато, всеки месец, получава личната си оценка от обществото – „Непотребен си”, под формата на мизерна заплата, няма как да сътвори нещо смислено и значимо. А дори и да го направи, то потъва в океана на социалното безразличие и пренебрежение. Потъва в пошлостта, простащината и в безразличието на масата, на претендиращите индивиди, неспособни да се измъкнат от своята идентичност на тълпа. И когато болестта, носеща със себе си заплахата от смъртта и осъзнаването, че не си вечен, влети в живота им хората-тълпа се стряскат и искат, настояват, изискват: „Ти си длъжен”, „Длъжен си…”. Длъжен съм?! Кому и за какво?
Тъжно е, срамно е да бъдеш или поне да се опитваш да бъдеш учен и изследовател на обществото, на отделни негови страни, в съвременна България. И ако си такъв изглеждаш жалък, когато не изпиваш чаша кафе и отказваш разговор, когато се отказваш от книга, когато вместо да мислиш за въпросите, върху които работиш, мисълта ти очаква със страх поредната битова сметка на някой оял се монополист… Тъжно е, срамно е…, но кой ли се интересува от това.
Онова, което само преди стотина години е било светиня за българина – знанието и учения, който го създава и разпространението на това знание, което върши учителят, днес се смятат за глупост и безсмислено занимание на некадърници. Тъжно и срамно… Поне мен ме е срам. Срам ме е от мнозинството мои сънародници, срам ме е от политиците ни, срам ме е от голяма част от „великите” ни бизнесмени, срам ме е от мене си… Срам ме е, но какво от това.
проф. дсн Божидар Ивков
22 събота ян. 2022
Posted Свободна наука
inЕтикети
За поредна година в Института по философия и социология (ИФС) при БАН се вихри вакханалия, свързана с определянето на „най-значими научни постижения“ на ИФС. Докато работех в този институт почти никога не съм обръщал внимание на подобно научно блудство или кретения. И комисия, и кандидати са „обичайните заподозрени“. Но това в крайна сметка е без никакво значение, както няма значение и самият процес на определяне на „най-значими научни постижения“, защото това няма да бъде сторено от нас, днес и сега. Това ще направят Техни Величества „Цар Читател“ и „Император Време“.
проф. дсн Божидар Ивков
09 четвъртък дек. 2021
Posted Свободна наука
inЕтикети
Хубаво нещо е псевдонауката, толерирана в ИФС при БАН. Стоиш си кротичко, лижеш висшестоящите седалищни части на „много големи учени“, произвеждаш нелепици, съвестта ти е затрита нейде из равните софийски улици и просперираш в научната йерахия. Важното е да има парици. Парица – Царица. Науката? Е, науката кучета я яли.
Тук ви предлагам още една порция шедьоври на „велики учени“.
Приятно четене.
проф. дсн Божидар Ивков
22 понеделник мар. 2021
Posted Свободна наука
inЕтикети
За колегиалността в Института по философия и социология и за още много други неща.
12 петък февр. 2021
Posted Свободна наука
inЕтикети
„Странно нещо е човешката психика и манталитет. Има представители на homo sapiens sapiens, които са представители на вида само защото природата им е дала възможността да произнасят членоразделни звуци, но не и способността да надмогват собствените си премазващо тесни ментални граници, не и способността да надмогнат собствената си завист, злоба, научна нищета и желание да петнят, унижават и обиждат онези, които стоят далеч, далеч над тях“ – ето така започва поредния материал за нередностите в науката. Ако имате сензорика за това, прочетете целия материал.
07 сряда окт. 2020
Posted Свободна наука
inЕтикети
Повод за тези размисли бе наскоро проведен диалог във ФБ с едно от най-добрите (поне така се води де) издателства на научна литература в страната. Онова, което ме „разтресе“, „разтърси“, обезмълви, бе следният коментар, с който ми се обясняваше като на дебил какво представлява социологията:
„Божидар, това просто е базисно разделение в социологията, тя се дели (грубо казано) на емпирична социология и рефлексивна социология, първата работи с цифри, казано още по-грубо, втората по-скоро се доближава до социалната философия.) Хубава седмица от нас!“
Доста, ама ужасно доста „грубо казано“.
След кратка размяна на реплики, ето и моят заключителен коментар:
„Е, засега си оставам с „моята“ Тъмна материя. История на лайното на Ф. В. и с прекрасната книга на Д. Е. „Черво с чар“. Не знам дали са рефлексивна социология (т.е. знам де), но са много интересни четива, изпълнени с рефлексия от първата до последната буква, както и с много, много хумор. Рефлексиран съм обаче, от рефлексиите, с които имах честа днес рефлексивно да контактувам и да установя липсата на рефлексивност в себе си, докато рефлексирам „чуждата“ рефлексия за рефлексивността на рефлексивната социология. Благодарение на това днес научих, че емпиричната социология е проста, първична грамотност, благодарение на която се четат цифрите, които произвежда и с които тя работи, и че рефлексията й е иманентно чужда и неприсъща. Още веднъж благодаря. Бъдете здрави“.
Не поясних по-подробно на пишещия тези „научни мъдрости“ от името на издателството, че в емпиричната социология има огромни полета за рефлексии и те са вградени и издадени в три вагона книги. Но, както казва покойния титаничен български актьор-комик Тодор Колев: „Не можеш да обясниш на някого нещо, с когото ви делят един вагон с книги“.
По този повод се сетих за един виц. Седят си две гарги на жица и си говорят:
– Не мога да разбера накъде отива този свят.
– Сега ще ти обясня…
– И аз мога да обясня, но не мога да разбера.
Та и аз като гаргите се запитах: Накъде върви съвременното българско обществознание и хуманитаристика? И по-специално философията и социологията? Не мога да разбера. И наистина мога да обясня, но не мога да разбера. Ще речете: „Хайде сега, нищо кой знае какво не е станало. Държавата се тресе, ти за няколко думи си се хванал“. И ще бъдете прави. Но когато подобно невежество те боде непрекъснато, започваш да реагираш все по-остро.
За последните около две години станах свидетел на такива брилянти на научната гениалност на късния постмодернизъм, че не съм спрял да се оригвам на превтасало кисело зеле и гранясала лютеница. Ей на:
– Една колега д-р твърди, че низането на тютюн през ХХI век било социална иновация. Същата другарка д-р наскоро е рекла, че „производството на айвар като форма на самозадоволявяне, … също се вписва в модела на автархия“;
– Друга беше тръгнала да вгражда инвалидна количка в тялото на човек;
– Трета пък смята, че увреждането е социално конструирано;
– Четвърта колега д-р твърди, че космосът бил функция на тишината;
– Сега ми обясниха, че базисното разделение на социологията било на емпирична и рефлексивна социология.
В подобни висоти на мисълта не откривам грам критично мислене. И онова, което е най-странно, е че тези глупости се възприемат с възторг и хвалебствия, особено от привържениците на т.нар. „Отворено общество“. А аз като ретроград и привърженик на „затвореното общество“ не разбирам и това си е.
В заключение ще цитирам една мисъл, стояща под снимка на големия френски комик Луи дьо Фюнес: „Ако ви се струва, че образованието е много скъпо, почакайте да видите какво ще ви струва невежеството“ (цитирам по памет). И ако невежеството във философията и социологията едва ли ще ви „убият“ пряко, то невежеството в медицинските и в природо-математическите науки със сигурност може да го стори. Примери има много.
Та това е от мен. И не ми казвайте, че се кахъря за глупости или дреболии, защото това са си мои кахъри, още повече, че някои учени от показаната по-горе величина имат наглостта да се държат с мен като с дебил и да ми обясняват азбучни (не)истини като на дебилен кретен. Омръзна ми да обяснявам, че куцам с краката, не с главата.
„Боже, колко идиотия има по този свят, Боже!“
проф. дсн Божидар Ивков
01 четвъртък окт. 2020
Posted Свободна наука
in
Уважаеми читателю!
Със статията на Герасим Тодоров „Повече взискателност е нужна… понякога“, стартирам една нова рубрика в блога си: „Свободна наука“.
Това ще бъде територия на свободата на мненията, които някой, някъде, под една или друга форма, е потиснал. Тази статия е точно такава. Тя е отказана за публикация от редколегията на списание „Философски алтернативи“ с аргумента, че не се знае кой или кои са истинските автори. Струва ми се, че част от академичната свобода на учения е да преценява сам как да подписва своите разработки – с името си или с избран от него псевдоним. А псевдонимите – знайно е – често се използват като крехка „броня“ пред реално потенциално управленско насилие и произвол.
Истинските учени са отговорни хора. Това са широко скроени Човеци и приемат внимателно и с неподражаемо достойнство всяка критика.
Това не са дребни душици, скрити зад незнайно как получени научни титли и длъжности. Дребни душици, които приемат всяка критика отправена към тях като лично отношение. „Работата“ на не един от тях се свежда до преразкази без елементи на разсъждение, без оригинални и собствени тези. Без надграждане на постигнатото знание. Просто преразкази.
Това ще бъде свободна територия на истинската научна мисъл, лишена от шуро-баджанашки хвалебствия и неадекватни оценки. От „кръгово приятелско цитиране“ или цитиране от типа „Днес – аз теб, утре – ти мен“.
Давам си ясна сметка, че тази територия на „Свободна наука“ в не малка степен ще бъде субективна и ценностно натоварена. Но, според мен, тя трябва да бъде точно такава. Няма и не може да има обществена наука, свободна от ценности.
Ето защо ще дам свобода на изява на личните мнения на истинските учени. Свобода на изява на всеки научен материал, отхвърлен без научни или с паранаучни аргументи, какъвто е случая със спомената по-горе статия. Всеки, който се почувства засегнат, ще има право на отговор. Но трябва да помни, че словата изречени и изписани от всеки един от нас, са широко отворен прозорец към силно осветената стая на душевността, интелекта и морала му.
В тази рубрика ще става дума не само за наука, но и за управление на науката и кариерното развитие на учените в различните научни и образователни институции. Ето защо тук ще попаднат и вече публикувани материали в моя блог, свързани именно с управление на науката.
Всичко, което казах до тук няма нищо общо нито с автора на посочената в началото статия, нито с разглежданата в нея публикация и нейния автор. Просто то е своеобразен манифест за „философията“ и логиката от която се водя и ще се водя при всички публикации.
И ако в ерата на информационните океани и лавини всяка глупост или дилетантско мнение може да получи обществено внимание, то защо да лишаваме науката и истинските учени от тази възможност и право?
Желая ти приятно четене, уважаеми читателю. Добре дошъл на територията на „Свободна наука“.
проф. д.с.н. Божидар Ивков
18 четвъртък юни 2020
Posted Свободна наука
inЕтикети
BAS, БАН, закон, наука, научна кариера;, law, science, scientific career
Уважаеми читателю,
Пишем този материал, защото изчерпахме всички възможни вътреинститутски и в рамките на Българска академия на науките механизми, за да повлияем една несправедливост да бъде отстранена. Несправедливост, основана на безогледно потъпкване на закона и тържество на двойните стандарти. В резюме става дума за следното.
Д-р Миладина Монова е назначена в Института по философия и социология на длъжност асистент, като са извършени следните груби нарушения на Закона за развитие на академичния състав в България и на подзаконовите документи, в т.ч. и тези на БАН, уреждащи кариерното развитие на учените в страната:
(1) Миладина Монова е назначена на длъжността „асистент“ без да има узаконени дипломи за завършено висше образование със степен магистър – безусловно изискване на закона;
(2) Тя е назначена за срок от 3 години, докато този срок е определен в съответните нормативни документи на 2 години;
(3) Започва да получава надбавка за образователната и научна степен „доктор“ без да има узаконена според българското законодателство диплома за това.
Това е безпрецедентен случай в рамките на ИФС при БАН.
Ето как се развива тази срамна история във времето. Не сме спестили нищо и на никого от „героите“ й.
проф. дсн Людмила Иванчева
проф. дсн Божидар Ивков
Тази срамна история има и своето не по-малко срамно продължение. Веднага след приключване на извънредното положение, ИФС обяви конкурс за главен асистент на младата – 50 годишна – и много талантлива социоложка (прозряла, че низането на тютюн е социална иновация в 21-ви век, или, че „производството на айвар като форма на самозадоволявяне, … също се вписва в модела на автархия“) асистент д-р М. Монова. За съжаление, остава под въпрос образователният й ценз поради липса на узаконени и регистрирани в НАЦИД дипломи за бакалавър и магистър (дано да грешим, но едва ли).
Независимо от всичко, Научният съвет на ИФС с почти пълно мнозинство – само един против и един въздържал се (ако не ни лъже паметта), гласува „ЗА“ заемането на научната длъжност „главен асистент“ от д-р Миладина Монова. Така политкоректната футуристична постмодернистка и постнеолиберална ригидна и паранаучна матрица удържа поредната си победа над „ретроградния“ рационализъм и релевантната социетална рефлексивност.
И още нещо, тази победа бе подплатена и с някакво финансово изражение. През току-що изтеклия месец септември най-вероятно са й изплатени известни парични средства като допълнително възнаграждение – материално стимулиране на базата на индивидуалния научен принос за предишните две години – за две цитирания на публикации от 2004 г. и 2015 г., когато тя изобщо не е била служител на БАН и няма как да е посочила като месторабота и обвързаност БАН. Тук отново имаме нарушение на норми. Според Решение на ОС на БАН от 22.07.2019 г., което е задължително за всички институти на БАН: „Отчитат се само цитатите на публикации, в които е отразена принадлежност към БАН“.
И още нещо твърде показателно. Може би, след прочита на този наш критичен материал от м. юни, някои от вас основателно са предположили, че уважаемото ръководство на ИФС-БАН ще се „самосезира“ по случая и ще вземе адекватни мерки срещу тези крещящи закононарушения. Но, както разбрахте от горния текст, нищо такова не се случи – напротив, д-р Монова продължава с пълна сила да се радва на покровителствено отношение. За сметка на това обаче, авторите на материала бяхме подложени на истинска репресия: на 30. юли ни бе съобщено да отидем в института, за да получим издаден от г-н Директора документ, който се оказа императивно искане за даване на писмени обяснения във връзка с намерение за налагане на дисциплинарно наказание. Приложено тук даваме гласност на нашите отговори, а същевременно, след многократни консултации с вътрешни и външни юристи (вероятно, не безвъзмездни, и не за сметка на „джоба“ на г-н Директора), в крайна сметка законовият срок за налагане на дисциплинарно наказание изтече, без такова да ни бъде наложено. Това обаче не заличи по никакъв начин действията на едно самозабравило се институтско ръководство, явно нетърпящо критика и различно мнение, толериращо закононарушенията и подлагащо на тормоз хората, които си позволяват да ги направят публично достояние.
В контекста на всичко, което се случва в страната, дори и на последния доклад на ЕК за България, в който се отчита, че има сериозни проблеми с върховенството на закона, тази „дребна“ институтска историйка изглежда безнадеждно смешновата и без никакво значение. Дали? Само ще припомним една максима на проф. Ивков: „Този, който не реагира на камъчето, него го смазва скалата“.
Вероятно някой би казал, че това са само наши субективни интерпретации, оставяме на вас да прецените къде е истината.
проф. дсн Людмила Иванчева
проф. дсн Божидар Ивков