Етикети
BAS, БАН, закон, наука, научна кариера;, law, science, scientific career
Уважаеми читателю,
Пишем този материал, защото изчерпахме всички възможни вътреинститутски и в рамките на Българска академия на науките механизми, за да повлияем една несправедливост да бъде отстранена. Несправедливост, основана на безогледно потъпкване на закона и тържество на двойните стандарти. В резюме става дума за следното.
Д-р Миладина Монова е назначена в Института по философия и социология на длъжност асистент, като са извършени следните груби нарушения на Закона за развитие на академичния състав в България и на подзаконовите документи, в т.ч. и тези на БАН, уреждащи кариерното развитие на учените в страната:
(1) Миладина Монова е назначена на длъжността „асистент“ без да има узаконени дипломи за завършено висше образование със степен магистър – безусловно изискване на закона;
(2) Тя е назначена за срок от 3 години, докато този срок е определен в съответните нормативни документи на 2 години;
(3) Започва да получава надбавка за образователната и научна степен „доктор“ без да има узаконена според българското законодателство диплома за това.
Това е безпрецедентен случай в рамките на ИФС при БАН.
Ето как се развива тази срамна история във времето. Не сме спестили нищо и на никого от „героите“ й.
проф. дсн Людмила Иванчева
проф. дсн Божидар Ивков
Тази срамна история има и своето не по-малко срамно продължение. Веднага след приключване на извънредното положение, ИФС обяви конкурс за главен асистент на младата – 50 годишна – и много талантлива социоложка (прозряла, че низането на тютюн е социална иновация в 21-ви век, или, че „производството на айвар като форма на самозадоволявяне, … също се вписва в модела на автархия“) асистент д-р М. Монова. За съжаление, остава под въпрос образователният й ценз поради липса на узаконени и регистрирани в НАЦИД дипломи за бакалавър и магистър (дано да грешим, но едва ли).
Независимо от всичко, Научният съвет на ИФС с почти пълно мнозинство – само един против и един въздържал се (ако не ни лъже паметта), гласува „ЗА“ заемането на научната длъжност „главен асистент“ от д-р Миладина Монова. Така политкоректната футуристична постмодернистка и постнеолиберална ригидна и паранаучна матрица удържа поредната си победа над „ретроградния“ рационализъм и релевантната социетална рефлексивност.
И още нещо, тази победа бе подплатена и с някакво финансово изражение. През току-що изтеклия месец септември най-вероятно са й изплатени известни парични средства като допълнително възнаграждение – материално стимулиране на базата на индивидуалния научен принос за предишните две години – за две цитирания на публикации от 2004 г. и 2015 г., когато тя изобщо не е била служител на БАН и няма как да е посочила като месторабота и обвързаност БАН. Тук отново имаме нарушение на норми. Според Решение на ОС на БАН от 22.07.2019 г., което е задължително за всички институти на БАН: „Отчитат се само цитатите на публикации, в които е отразена принадлежност към БАН“.
И още нещо твърде показателно. Може би, след прочита на този наш критичен материал от м. юни, някои от вас основателно са предположили, че уважаемото ръководство на ИФС-БАН ще се „самосезира“ по случая и ще вземе адекватни мерки срещу тези крещящи закононарушения. Но, както разбрахте от горния текст, нищо такова не се случи – напротив, д-р Монова продължава с пълна сила да се радва на покровителствено отношение. За сметка на това обаче, авторите на материала бяхме подложени на истинска репресия: на 30. юли ни бе съобщено да отидем в института, за да получим издаден от г-н Директора документ, който се оказа императивно искане за даване на писмени обяснения във връзка с намерение за налагане на дисциплинарно наказание. Приложено тук даваме гласност на нашите отговори, а същевременно, след многократни консултации с вътрешни и външни юристи (вероятно, не безвъзмездни, и не за сметка на „джоба“ на г-н Директора), в крайна сметка законовият срок за налагане на дисциплинарно наказание изтече, без такова да ни бъде наложено. Това обаче не заличи по никакъв начин действията на едно самозабравило се институтско ръководство, явно нетърпящо критика и различно мнение, толериращо закононарушенията и подлагащо на тормоз хората, които си позволяват да ги направят публично достояние.
В контекста на всичко, което се случва в страната, дори и на последния доклад на ЕК за България, в който се отчита, че има сериозни проблеми с върховенството на закона, тази „дребна“ институтска историйка изглежда безнадеждно смешновата и без никакво значение. Дали? Само ще припомним една максима на проф. Ивков: „Този, който не реагира на камъчето, него го смазва скалата“.
Вероятно някой би казал, че това са само наши субективни интерпретации, оставяме на вас да прецените къде е истината.
проф. дсн Людмила Иванчева
проф. дсн Божидар Ивков