Уважаеми читателю!
Със статията на Герасим Тодоров „Повече взискателност е нужна… понякога“, стартирам една нова рубрика в блога си: „Свободна наука“.
Това ще бъде територия на свободата на мненията, които някой, някъде, под една или друга форма, е потиснал. Тази статия е точно такава. Тя е отказана за публикация от редколегията на списание „Философски алтернативи“ с аргумента, че не се знае кой или кои са истинските автори. Струва ми се, че част от академичната свобода на учения е да преценява сам как да подписва своите разработки – с името си или с избран от него псевдоним. А псевдонимите – знайно е – често се използват като крехка „броня“ пред реално потенциално управленско насилие и произвол.
Истинските учени са отговорни хора. Това са широко скроени Човеци и приемат внимателно и с неподражаемо достойнство всяка критика.
Това не са дребни душици, скрити зад незнайно как получени научни титли и длъжности. Дребни душици, които приемат всяка критика отправена към тях като лично отношение. „Работата“ на не един от тях се свежда до преразкази без елементи на разсъждение, без оригинални и собствени тези. Без надграждане на постигнатото знание. Просто преразкази.
Това ще бъде свободна територия на истинската научна мисъл, лишена от шуро-баджанашки хвалебствия и неадекватни оценки. От „кръгово приятелско цитиране“ или цитиране от типа „Днес – аз теб, утре – ти мен“.
Давам си ясна сметка, че тази територия на „Свободна наука“ в не малка степен ще бъде субективна и ценностно натоварена. Но, според мен, тя трябва да бъде точно такава. Няма и не може да има обществена наука, свободна от ценности.
Ето защо ще дам свобода на изява на личните мнения на истинските учени. Свобода на изява на всеки научен материал, отхвърлен без научни или с паранаучни аргументи, какъвто е случая със спомената по-горе статия. Всеки, който се почувства засегнат, ще има право на отговор. Но трябва да помни, че словата изречени и изписани от всеки един от нас, са широко отворен прозорец към силно осветената стая на душевността, интелекта и морала му.
В тази рубрика ще става дума не само за наука, но и за управление на науката и кариерното развитие на учените в различните научни и образователни институции. Ето защо тук ще попаднат и вече публикувани материали в моя блог, свързани именно с управление на науката.
Всичко, което казах до тук няма нищо общо нито с автора на посочената в началото статия, нито с разглежданата в нея публикация и нейния автор. Просто то е своеобразен манифест за „философията“ и логиката от която се водя и ще се водя при всички публикации.
И ако в ерата на информационните океани и лавини всяка глупост или дилетантско мнение може да получи обществено внимание, то защо да лишаваме науката и истинските учени от тази възможност и право?
Желая ти приятно четене, уважаеми читателю. Добре дошъл на територията на „Свободна наука“.
проф. д.с.н. Божидар Ивков
bozhidar ivkov 