Етикети

, , , , , , , , ,

Оказва се, че пациентите имат средно по 11 секунди, за да съобщят на лекарите повода за тяхната визита, преди да бъдат прекъснати от тях. Само един на трима лекари дава възможност на пациента си да опише подробно здравната си ситуация. Това са пресметнали учени от САЩ.

Бързането при консултациите е по-често срещано сред специалистите, отколкото сред личните лекари. Това е забелязала изследователката Naykky Singh Ospina от University of Florida в Gainesville и Mayo Clinic, която съвместно със свои колеги са наблюдавали срещи на пациенти с лекари.

Анализирани били първите няколко минути при 112 сесии, които били обучителни за лекарите. Те били проведени в различни американски клиники. Singh Ospina и колегите й проследявали дали лекарите използват „отварящи“ въпроси, от рода на „Как се чувствате?“ или „Какво мога да направя за Вас?“ Изследователите наблюдавали също така дали пациентите са прекъсвани, когато отговаряли на такива въпроси и по какъв начин.

Малко над една трета от хората (36 proc.), са били в състояние да изложат пред лекаря, за какво са дошли. Дори и когато са имали възможност да изброят своите оплаквания, седем от всеки десет пациенти, са били прекъсвани средно след 11 секунди от мига, в който започвали да говорят.

Личните лекари предоставяли повече време на пациентите си и по-рядко ги прекъсвали. Специалистите изобщо подминавали встъплението, защото са знаели за какво е насочен към тях болния.

„Въпреки това, дори ако посещението се отнася до конкретен въпрос, заслужава да се разбере, защо пациентът се е съгласил със специалиста и какви съмнения, свързани с болестта, има“, казва Singh Ospina.

Според изследователката прекъсването има и някои предимства. „Ако се прави с уважение и за доброто на пациента, прекъсването може да помогне в прецизиране на разговора, а това е полза за пациента“ – смята Singh Ospina.

Времевите ограничения, недостатъчната подготовка за комуникация с пациентите, както и професионалното прегаряне могат, според изследователката, да се превърнат в бариера пред един по-фокусиран върху проблемите на пациента подход. Изследователските планове са насочени към наблюдение и анализ на връзката между началните минути на консултацията и резултатите от лечението. „Нашите заключения показват, че ние сме далеч от концентрирана върху пациента грижа“ – казва Singh Ospina.

*****

Резултатите от това изследване са изключително интересни, дори само поради основанието да се направи цитирания по-горе извод. И ако това е така в САЩ, то как е в България? Истината е, че никой не знае. Защото никой не дава пари за провеждане на подобни изследвания, още по-малко лекари биха се съгласили да бъдат наблюдавани и изследвани.

Онова, което според мен е много важно и за двете страни – лекарят и пациентът, когато влизат в процес на комуникация, е: на първо място, взаимното уважение. В много моменти от този процес лекарят има доминираща роля и тази доминация трябва да бъде ненатраплива и „невидима“ за пациента. На трето място, пациентът трябва да отива при лекаря подготвен, т.е. да знае какво и как да каже, да си подготви предварително интересуващите го въпроси. И може би най-важното, пациентът не е лекар, независимо от това колко много знае. Това знание не трябва да се натрапва на лекаря с чувство на превъзходство, защото (и дори само поради това) то не е систематизирано и проверено, верифициано в клинична практика. От своя страна лекарят не трябва да бъде надменен и демонстративно незаинтересован от страданията на пациента. Това се усеща веднага и „взривява“ доверието в пациента към лекаря и ефективността на предписаното лечение.

Моите спорадични наблюдения показват, че не рядко лекарят „включва“ като партньор във вземането на решения за лечение самия пациент на принципа на принудителното съгласие с елементи на заплаха и безразличие: „Аз казвам как трябва да бъде. Вие си решавате. Здравето си е Ваше“. От друга страна пациентът може и трябва да се изявява като „експерт“ само и единствено по отношение на собственото си здраве и по отношение на личните си преживявания и опит със собственото си заболяване. Само тогава той би оценил правилно едно прекъсване на наратива му почти веднага след започване и би бил благодарен за насочването на въпроса към същността на проблема.

И може би най-важното, и лекарят, и пациентът не трябва да забравят, че преди да изпълняват социалните роли на лекар и пациент, те са човеци и си дължат уважение един към друг, именно защото са хора.

Източник: PAP/RZ (2018) Przez ile sekund lekarze słuchają pacjenta zanim mu przerwą? Amerykanie obliczyli, że to… W: Rynek Zdrowia z 22 lipca 2018. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/przez-ile-sekund-lekarze-sluchaja-pacjenta-zanim-mu-przerwa-amerykanie-obliczyli-ze-to,186031,11.html

доц. д-р Божидар Ивков