• За мен

bozhidar ivkov

~ Социология на инвалидността

bozhidar ivkov

Архиви за етикет: pacjent

МЕДИЦИНСКА ЕТИКА: ПОРОЧНИЯТ КРЪГ НА ПРЕНЕБРЕЖЕНИЕТО И БЕЗРАЗЛИЧИЕТО. ЗА ОТНОШЕНИЯТА ЛЕКАР-ПАЦИЕНТ

01 понеделник окт. 2018

Posted by daroiw in Будилчета, Uncategorized

≈ Вашият коментар

Етикети

doctor, безразличие;, врач, лекар, медицинска етика, медицинская этика, пациент, etyka lekarska, indifference;, lekarz, medical ethics, obojętność;, pacjent, patient

Въпросите, свързани с медицинската етика, са въпроси и за качеството на оказваната медицинска помощ. И тази констатация е валидна за всяка една система на здравеопазване по света.

Днес отношенията лекар-пациент са „минирани“ най-малко от два важни социални феномена: от една страна лекарите просто не знаят как да общуват с пациентите, а от друга страна, много пациенти навлизат в т.нар. потребителски екстремизъм…

доц. д-р Божидар Ивков

ПОРОЧНИЯТ КРЪГ НА ПРЕНЕБРЕЖЕНИЕТО И БЕЗРАЗЛИЧИЕТО

КОЛКО ВРЕМЕ ЛЕКАРЯТ СЛУША ПАЦИЕНТА?

23 понеделник юли 2018

Posted by daroiw in Актуални информации

≈ Вашият коментар

Етикети

doctor-patient relationship;, лекар, отношения лекар-пациент; lekarz, пациент, преглед, pacjent, patient, przegląd, relacja lekarz-pacjent; doctor, review

Оказва се, че пациентите имат средно по 11 секунди, за да съобщят на лекарите повода за тяхната визита, преди да бъдат прекъснати от тях. Само един на трима лекари дава възможност на пациента си да опише подробно здравната си ситуация. Това са пресметнали учени от САЩ.

Бързането при консултациите е по-често срещано сред специалистите, отколкото сред личните лекари. Това е забелязала изследователката Naykky Singh Ospina от University of Florida в Gainesville и Mayo Clinic, която съвместно със свои колеги са наблюдавали срещи на пациенти с лекари.

Анализирани били първите няколко минути при 112 сесии, които били обучителни за лекарите. Те били проведени в различни американски клиники. Singh Ospina и колегите й проследявали дали лекарите използват „отварящи“ въпроси, от рода на „Как се чувствате?“ или „Какво мога да направя за Вас?“ Изследователите наблюдавали също така дали пациентите са прекъсвани, когато отговаряли на такива въпроси и по какъв начин.

Малко над една трета от хората (36 proc.), са били в състояние да изложат пред лекаря, за какво са дошли. Дори и когато са имали възможност да изброят своите оплаквания, седем от всеки десет пациенти, са били прекъсвани средно след 11 секунди от мига, в който започвали да говорят.

Личните лекари предоставяли повече време на пациентите си и по-рядко ги прекъсвали. Специалистите изобщо подминавали встъплението, защото са знаели за какво е насочен към тях болния.

„Въпреки това, дори ако посещението се отнася до конкретен въпрос, заслужава да се разбере, защо пациентът се е съгласил със специалиста и какви съмнения, свързани с болестта, има“, казва Singh Ospina.

Според изследователката прекъсването има и някои предимства. „Ако се прави с уважение и за доброто на пациента, прекъсването може да помогне в прецизиране на разговора, а това е полза за пациента“ – смята Singh Ospina.

Времевите ограничения, недостатъчната подготовка за комуникация с пациентите, както и професионалното прегаряне могат, според изследователката, да се превърнат в бариера пред един по-фокусиран върху проблемите на пациента подход. Изследователските планове са насочени към наблюдение и анализ на връзката между началните минути на консултацията и резултатите от лечението. „Нашите заключения показват, че ние сме далеч от концентрирана върху пациента грижа“ – казва Singh Ospina.

*****

Резултатите от това изследване са изключително интересни, дори само поради основанието да се направи цитирания по-горе извод. И ако това е така в САЩ, то как е в България? Истината е, че никой не знае. Защото никой не дава пари за провеждане на подобни изследвания, още по-малко лекари биха се съгласили да бъдат наблюдавани и изследвани.

Онова, което според мен е много важно и за двете страни – лекарят и пациентът, когато влизат в процес на комуникация, е: на първо място, взаимното уважение. В много моменти от този процес лекарят има доминираща роля и тази доминация трябва да бъде ненатраплива и „невидима“ за пациента. На трето място, пациентът трябва да отива при лекаря подготвен, т.е. да знае какво и как да каже, да си подготви предварително интересуващите го въпроси. И може би най-важното, пациентът не е лекар, независимо от това колко много знае. Това знание не трябва да се натрапва на лекаря с чувство на превъзходство, защото (и дори само поради това) то не е систематизирано и проверено, верифициано в клинична практика. От своя страна лекарят не трябва да бъде надменен и демонстративно незаинтересован от страданията на пациента. Това се усеща веднага и „взривява“ доверието в пациента към лекаря и ефективността на предписаното лечение.

Моите спорадични наблюдения показват, че не рядко лекарят „включва“ като партньор във вземането на решения за лечение самия пациент на принципа на принудителното съгласие с елементи на заплаха и безразличие: „Аз казвам как трябва да бъде. Вие си решавате. Здравето си е Ваше“. От друга страна пациентът може и трябва да се изявява като „експерт“ само и единствено по отношение на собственото си здраве и по отношение на личните си преживявания и опит със собственото си заболяване. Само тогава той би оценил правилно едно прекъсване на наратива му почти веднага след започване и би бил благодарен за насочването на въпроса към същността на проблема.

И може би най-важното, и лекарят, и пациентът не трябва да забравят, че преди да изпълняват социалните роли на лекар и пациент, те са човеци и си дължат уважение един към друг, именно защото са хора.

Източник: PAP/RZ (2018) Przez ile sekund lekarze słuchają pacjenta zanim mu przerwą? Amerykanie obliczyli, że to… W: Rynek Zdrowia z 22 lipca 2018. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/przez-ile-sekund-lekarze-sluchaja-pacjenta-zanim-mu-przerwa-amerykanie-obliczyli-ze-to,186031,11.html

доц. д-р Божидар Ивков

ИМА ЛИ ВИНА ПАЦИЕНТЪТ ЗА ПОГРЕШНАТА МУ ДИАГНОЗА?

31 вторник окт. 2017

Posted by daroiw in Актуални информации

≈ Вашият коментар

Етикети

błędna diagnoza; медицинские ошибки, лекарски грешки, неправильное диагностирование, пациент, погрешна диагноза; medical errors, hiding information, misdiagnosis; błędy medyczne, сокрытие информации, укриване на информация, pacjent, patient, ukrywanie informacji

През последните десетилетия броят на погрешните диагнози на лекарите от първичната медицинска помощ – известни у нас като общопрактикуващи лекари (ОПЛ), остава неизменен. А тези погрешни диагнози представляват почти една пета от причините за болестните усложнения. Какви са причините за това състояние на нещата?

Лекарските грешки, или както е в случая грешките при поставяне на диагноза от ОПЛ са резултат на множество причини. Пациентите често негодуват и се оплакват от поведението и отношението на лекарите към тях. Често имат причини за това, но и много често недоволството е без никакво основание. Дори не си дават сметка, че самите те могат да бъдат причина за погрешната диагноза, защото са излъгали лекаря или са скрили – съзнателно или не – важна за диагностицирането си информация от него.

Според американския Институт по медицина грешките при разпознаването на болестта обхващат 10%-15% от пациентите. И проблемът не рядко не е в лекаря, а в самия пациент.

Полският вестник Gazeta Wyborcza (Газета Въйборча) припомня, че преди няколко години американска Клиника в Кливланд е изследвала истинността на разказите на болните. В анонимна анкета 28% от изследваните в клиниката пациенти са признали, че „понякога не казват на своите лекари истината или пропускат някои факти“.

Пациентските лъжи най-често са свързани с начина на живот – употреба на алкохол, спорт, диети, приемани лекарства и/или спазване на предишни лекарски предписания.

Причините за такова поведение могат да бъдат най-различни, но последиците от това най-често са именно погрешната диагноза, защото пациентът не е обучен да оценява и сепарира важната от излишната за поставянето на диагнозата информация. Така че преди да се обвини лекарят, човек трябва ясно да самооцени собственото си поведение в лекарския кабинет.

Източник: Błędne diagnozy to wciąż codzienność – przez kłamstwa pacjentów? wyborcza.pl/rynekaptek.pl z 27-10-2017. http://www.rynekaptek.pl/po-godzinach/bledne-diagnozy-to-wciaz-codziennosc-przez-klamstwa-pacjentow,22774.html

доц. д-р Божидар Ивков

ПАЦИЕНТ ИЛИ ЛИЧНОСТ – ВЪПРОС НА ЛИЧЕН ИЗБОР

23 събота февр. 2013

Posted by daroiw in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

choice, выбор, избор, личност, личность, пациент, freedom, свобода, osobowość, pacjent, patient, personality, wolność, wybór

Наскоро попаднах на един кратък текст, озаглавен „Пациент или личност”, написан от Лиза Купър[1]. Една от първите ми публикации в този блог бе свързана иманно с тази тема. Сега се връщам отново към нея.

Подобно на Лиза и аз растях през 70-те години на ХХ век. Растях с хронично заболяване, с постепенно настъпващи функционални дефицити, с хронична физическа болка, която ако не доминираше в живота ми, винаги беше негов фон. През деството ми и моите родители ме водеха от лекар на лекар.

Лиза казва, че това било „надеждата на медицинската професия да „изчисти инвалидността”[2]. Към тази надежда трябва да прибавя съпротивата на родителите ми, които не можеха и не искаха да приемат реалността. Лекарите направиха каквото можаха – едни правеха всичко възожно да ми помогнат според собствените си знания, съвест и морал, други – рядко ги срещахме – се гавреха с родителите ми и с мен, за да припечелят 10 лева[3]. Направеното обаче не бе толкова, колкото на моите родители им се искаше.

Още от детските си години заживях с едно страшно противоречие. От една страна, родителите ми се опитваха да ме излекуват с наличните ресурси на медицината и на своите скромни възможности. По този начин те ме прeвръщаха – несъзнателно – по-скоро от „човек в пациент-жертва”[4], а не в победител! От друга страна всички мои опити за бунт срещу безсмислените напъни на родители, близки, знахари, баячи, лекари да ме излекуват, бяха стъпквани едва ли не в зародиш. Не, това не беше пътя на интеграцията на човек с увреждания в обществото?

Като дете съм прекарал много, убийствено много пропилени часа пред и в лекарските кабинети. Бяха на 15, след това на 16, на 17 години, когато започвах да виждам страха и ужаса в очите на хората, чакащи в дългите болнични коридори. Някои от тях ме „използваха” като „таблетка морфин” за собствените си страдания. Стоях и пропилявах живота, младостта си, докато можех да чета, да играя с връстниците си, да се уча как да ставаме приятели и да правя всичко онова, което правеха другите млади хора на моята възраст.

Тогава още не си давах сметка колко унищожителен е етикета „пациент”, колко разсейващ и отклоняващ е. По-късно, когато вече знаех диагнозата си и започвах да прекарвам една част от живота си в санаториуми – през 70-те години на ХХ век много от тях приличаха на болници или някакви сюрреалистични катакомби, въздействието на етикета „пациент” се задълбочи и сякаш единствената му цел бе да отклони вниманието ми от всичко, което наистина имаше значение за мен тогава. За мое щастие успях да се измъкна от „прегръдките му”. Книгите и следването в Университета ми помогнаха да разкъсам лепкавата му прегръдка.

Днес, когато чета различни страници във фейсбук, различни форуми, отново усещам тази лепкава прегръдка. Колко много хора не са се измъкнали от нея. Навряли са се в това привидно „скривалище” от бурите на живота и са се оставили на течението. Превърнали са се в зависими индивиди. Да, индивиди, те дори не са зависими хора. Зависят от всичките си близки, от новите медицински подходи и техники, от новостите във фармацията, от „присъдата на лекаря”, превърнала се в последна инстанция… от всичко друго, но не и от собствената си воля, от собствения си интелект, от личната сила да взимат решения за живота си и да носят отговорност за него. Зависими са от страха да бъдат свободни или поне да се опитват да бъдат свободни.

Най-силна болка изпитвам, когато виждам родители на децата с увреждания, които ги превръщат по-скоро в пациенти, отколкото в членове на обществото? И се питам колко красота са отнели на детето си, поради ненужни посещения при лекари? Как тези деца ще наваксат изоставането в обучението си? Утре, когато дойде времето, ще могат ли да се потопят в реалния свят на общообразователните класни стаи? Или постепенно ще се оставят на „друго самоизпълняващо се пророчество за неуспех”[5]? Дали това ще продължи след време на работното им място? А какво ще се случи, когато родителите им напуснат този свят? Кой ще ги обгрижва? Кой тепърва ще ги учи на това, което е трябвало да научат още в детството си, но им е било отнето? Кой ще им каже…

Днес за всеки е ясно, че медицината и фармацията, медицинските професии не са чудотворни и не носят чудотворно излекуване. И хората с увреждания, и децата с увреждания, а най-вече родителите им, трябва да проумеят, да бъдат сигурни, че се ограничават до необходимия обем процедури и медицински прегледи, за да се гарантира, че медицината, опитвайки се да наложи етикета „пациент”, няма да отнеме и да лиши децата от училищно образование и всички други важни дейности, присъщи за тяхното детство; че няма да отнеме на възрастния човек с увреждане неговата воля, знание и съзнание за собствената му ценност и за способността му да прави избори, да бъде свободен.

За да бъдем личности, не трябва да бъдем пациенти в собствения си живот и на собственото си невежствео, страх и безсилие. В противен случай трябва да кажем сбогом дори на редките мигове истинско щастие.

 


[1] Lisa Kooper A Patient or a Person? (Пациент или личност) http://www.disabilityisnatural.com/your-stories/426-patient-person

[2] Пак там.

[3] В началото на 70-те години на ХХ век 10 лева бяха сериозна сума, може би колкото сегашни 100 лева.

[4] Lisa Kooper A Patient or a Person? (Пациент или личност) http://www.disabilityisnatural.com/your-stories/426-patient-person

[5] Пак там.

Божидар Ивков

Категории

  • Актуални информации (174)
  • Анотации (46)
  • Будилчета (123)
  • Велики Бехтеревци (4)
  • Гласове от фейсбук (20)
  • Инвалидността през вековете (история на инвалидността) (2)
  • Мъдростта на Библията (2)
  • Невросоциология (5)
  • Невросоциология, невроетика и други невронауки (1)
  • Опити (379)
  • Пациентски бисери (10)
  • Политически наброски (7)
  • Преводи (22)
  • Публикации (2)
  • Самопомощ и групи за самопомощ (6)
  • Световна социологическа класика (15)
  • Светът на хората с ревматични заболявания (113)
  • Светът на хората със загуба на слуха (1)
  • Свободна наука (41)
  • Социология на болката (17)
  • Социология на медицината и Социология на инвалидността (87)
  • Философия, социология и антропология на медицината (4)
  • доц. д-р Веселин Босаков (65)
  • Uncategorized (14)

Полезни връзки

  • БСБББ – АС
  • Градът и селото – предизвикателствата на 21 век. Библиотека Омда, 2014
  • Електронна страница в помощ на хората с увреждания
  • Ивков, Б. (2010) Социален контекст на видимата инвалидност. Изд. "Омда"
  • ОПРЗБ
  • Публикации в Портал за литературно общуване на хора с увреждания
  • Публикации на Б. Ивков в бр. 6 и бр. 7 на списание "Балкани'21"
  • Публикации на Б. Ивков в Liternet
  • Светът на хората с ревматични заболявания. Издателство "Омда", София.
  • Списание на институт за модерността
  • Oбществени нагласи към равнопоставеността и дискриминацията. Роля на медиите за тяхното формиране. Изд. "Омда"

Посещения

  • 542 432 посетители

Архив

  • май 2022 (8)
  • април 2022 (8)
  • март 2022 (8)
  • февруари 2022 (5)
  • януари 2022 (9)
  • декември 2021 (8)
  • ноември 2021 (5)
  • октомври 2021 (7)
  • септември 2021 (5)
  • август 2021 (4)
  • юли 2021 (7)
  • юни 2021 (10)
  • май 2021 (10)
  • април 2021 (10)
  • март 2021 (13)
  • февруари 2021 (11)
  • януари 2021 (9)
  • декември 2020 (11)
  • ноември 2020 (15)
  • октомври 2020 (15)
  • септември 2020 (7)
  • август 2020 (7)
  • юли 2020 (6)
  • юни 2020 (14)
  • май 2020 (8)
  • април 2020 (7)
  • март 2020 (10)
  • февруари 2020 (4)
  • януари 2020 (6)
  • декември 2019 (5)
  • ноември 2019 (3)
  • октомври 2019 (6)
  • септември 2019 (5)
  • август 2019 (4)
  • юли 2019 (12)
  • юни 2019 (9)
  • май 2019 (10)
  • април 2019 (11)
  • март 2019 (8)
  • февруари 2019 (6)
  • януари 2019 (13)
  • декември 2018 (9)
  • ноември 2018 (7)
  • октомври 2018 (13)
  • септември 2018 (9)
  • август 2018 (17)
  • юли 2018 (12)
  • юни 2018 (16)
  • май 2018 (16)
  • април 2018 (15)
  • март 2018 (14)
  • февруари 2018 (15)
  • януари 2018 (15)
  • декември 2017 (8)
  • ноември 2017 (9)
  • октомври 2017 (8)
  • септември 2017 (9)
  • август 2017 (11)
  • юли 2017 (11)
  • юни 2017 (8)
  • май 2017 (11)
  • април 2017 (9)
  • март 2017 (14)
  • февруари 2017 (9)
  • януари 2017 (14)
  • декември 2016 (6)
  • ноември 2016 (11)
  • октомври 2016 (6)
  • септември 2016 (11)
  • август 2016 (9)
  • юли 2016 (7)
  • юни 2016 (6)
  • май 2016 (6)
  • април 2016 (5)
  • март 2016 (4)
  • февруари 2016 (6)
  • януари 2016 (8)
  • декември 2015 (6)
  • ноември 2015 (4)
  • октомври 2015 (5)
  • септември 2015 (6)
  • август 2015 (5)
  • юли 2015 (9)
  • юни 2015 (5)
  • май 2015 (4)
  • април 2015 (5)
  • март 2015 (10)
  • февруари 2015 (7)
  • януари 2015 (7)
  • декември 2014 (8)
  • ноември 2014 (9)
  • октомври 2014 (8)
  • септември 2014 (8)
  • август 2014 (13)
  • юли 2014 (18)
  • юни 2014 (12)
  • май 2014 (10)
  • април 2014 (18)
  • март 2014 (22)
  • февруари 2014 (18)
  • януари 2014 (14)
  • декември 2013 (11)
  • ноември 2013 (20)
  • октомври 2013 (18)
  • септември 2013 (14)
  • август 2013 (9)
  • юли 2013 (9)
  • юни 2013 (9)
  • май 2013 (10)
  • април 2013 (7)
  • март 2013 (11)
  • февруари 2013 (8)
  • януари 2013 (8)
  • декември 2012 (11)
  • ноември 2012 (11)
  • октомври 2012 (16)
  • септември 2012 (13)
  • август 2012 (32)

Мета

  • Регистриране
  • Влизане
  • RSS фийд за записи
  • RSS фийд за коментари
  • WordPress.com

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.

Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here: Cookie Policy
  • Последване Последвано
    • bozhidar ivkov
    • Join 38 other followers
    • Already have a WordPress.com account? Log in now.
    • bozhidar ivkov
    • Настройки на изглед
    • Последване Последвано
    • Регистрация
    • Влизане
    • Report this content
    • View site in Reader
    • Manage subscriptions
    • Прибиране на прозореца