КОГАТО ЗНАЕТЕ ПОВЕЧЕ ОТ ЛЕКАРЯ СИ!

Етикети

ból, ból przewlekły, chronic pain, doctor, doctor-patient relationship, болка, боль, врач, лекар, отношения лекар-пациент, отношения между врачом и пациентом, пациент, lekarz, хроническая боль, хронична болка, pacjent, pain, patient, relacja lekarz-pacjent

1 КОГАТО ЗНАЕТЕ ПОВЕЧЕ ОТ ЛЕКАРЯИзтегляне

ЗА ЧЕСТТА И ДОСТОЙНСТВОТО НА ЧОВЕЦИТЕ VERSUS ДУХОВНАТА И МОРАЛНА НИЩЕТА НА ЕДИН СТРАХЛИВЕЦ И ПОДЛЕЦ

Етикети

dignity, doctor, достойнство, лекар, пациент, подлост, meanness, човек, patient, person

На 25 февруари вечерта, около 19 часа се прибирам от работа. Напазарувал съм и с нетърпение очаквам да се прибера, за да си почина. Живея в квартал „Красна поляна“. Подготвям се да пресека ул. „Булена ливада“ в близост до ул. „Одорвоци“. Виждам, че срещу мен пъпли такси на фирма „Йелоу“. Общината се е погрижила да има някаква мижава светлина, колкото да видиш къде са дърветата на улицата. Таксито ме подминава и завива в уличката пред бл. 26 и спира пред вход „А“. Решавам, че това е адресът му и тръгвам да пресичам. В същия момент с периферното си зрения виждам, че таксито дава на заден ход и завива към мен. Забързвам се – при мен това е твърде силно казано, и в следващия момент получавам удар в таза отдясно и прегръщам асфалта. Удрям силно главата си. В този момент водачът на таксито вече бяга.

Докато идвам на себе си от изненадата, удара и факта, че съм се опънал като жартиер на платното на улицата, двама млади мъже изтичват и ми помагат да се изправя. Имаше още един млад мъж, вероятно със съпругата си. Възможно е и той да ми е помогнал да стана. Всички те стояха с мен докато не тръгнахме с линейката за „Пирогов“, готови да се притекат на помощ ако се наложи.

Едното момче – за мен е такъв – Сашо Методиев, ми казва, че трябва да се извика линейка. Аз посочвам блока зад гърба си и му отговарям, че живея ей там и няма нужда. Младият мъж обаче настоява и се обажда на телефон 112. Същият този човек остана с мен до края – помогна ми да се кача в линейката, да сляза от нея, даде показания и на пристигналия екип на полицията. Същото направи и в „Пирогов“. През цялото време, докато дойдат близките ми, носеше багажа ми. И когато се увери, че съм в добри ръце – грижовните ръце на дъщеря ми, зет ми и бившата ми съпруга, си тръгна.

Сега, докато се възстановявам от контузиите не спирам да мисля за случилото се. Не, не затова, какво е можело да стане, но – слава Богу – не се случи. А за морала на хората.

Твърде болезнено видях, усетих и разбрах, какво е да си Човек и какво е да си страхливец и подлец. Водачът на таксито ме блъсна и няма как да не е разбрал, че го е сторил. Звукът от удара беше доста силен, а и самият удар не беше лек, независимо, че колата се движеше с много ниска скорост. Блъсна ме и… Избяга! Страх и подлост. Да нямаш сили да поемеш отговорност за постъпката си. Или да си безразличен, какво си сторил и какво си причинил на друго човешко същество. Независимо от възрастта и здравословното му състояние.

И на другия полюс – едно непознато момче ми помогна, погрижи се за мен, сякаш се грижеше за собствения си баща. Даде показания в полицията – нещо, от което хората бягат като попарени. Благодаря ти мило момче. Благодарение на хора като теб не съм загубил окончателно вярата си в Човека.

И се питам, как така се случва, че един Човек с поведението и действията си показва и доказва, че има достойнство и чест, че е Човек, а друг – трудно ми е да го нарека човек – се „срива“ до плазмодия, до подлостта и (може би) безразличието?

***

В „Пирогов“ започва едно обикаляне по кабинети. Снимки, изследвания, прегледи. Навсякъде лекарите, сестрите, лаборантите са любезни и внимателни, помагат ми при всяко действие, което трябва да направя, независимо от изключително високото напрежение в което работят. Пред кабинетите чакаха хора. Много хора. Едни седят, други на носилки, трети в инвалидни колички. Докато чакахме, докараха жена в шок от катастрофа на бул „Сливница“. Някакви наркомани предизвикали катастрофата.

Наблюдавах внимателно медицинските работници, независимо, че болката в десния ми крак бе доста силна. Удивих се и се възхитих на спокойствието, мобилизираността и професионализма им. На вниманието към човека и към негово величество Животът. От всички тях лъхаше чест, достойнство, съпричастност, внимание и готовност за светкавична реакция ако това се наложи. Благодаря им на всички. И особено на д-р Шади Хаят, който не се отдели нито за миг от мен. Благодаря им, че изтърпяха с усмивка глуповатите ми шеги. Да се шегувам бе единствения начин да изляза от шока и може би те го разбираха. И мълчаливо го толерираха, щом това ми помагаше.

Пред вратата на рентгена млада лаборантка каза: „Божидар? Ще снимаме череп!“. „Може – отговорих аз. Днес си го нося“. Жената ме погледна стъписано, разбра че се шегувам и започна да се смее.

***

Написах всичко това не за да предизвиквам чувства и емоции, не за да демонстрирам някакъв фалшив героизъм, за какъвто няма място в тази история, или да търся съпричастност. А за да напомня нещо много простичко.

Чест и достойнство са слова, които не са изгубили смисъла и значението си. И това ми го доказа един млад мъж – Сашо Методиев. Който и да си, където и да си – Благодаря ти!

Обич, грижа и загриженост също са слова, изпълнени с много смисъл и огромно значение за Човека. И това ми го доказаха моите близки, приятели и колеги. Благодаря Ви!

Да бъдеш Човек и Лекар, също са слова с огромно значение и дълбок смисъл! И това го видях във всички представители на медицината. Хората, които ние често хулим, псуваме, дори бием, без дори да имаме и най-смътна представа за труда им, за огромното напрежение на което са подложени ежедневно от системата на здравеопазване, и от същността на труда им. Благодаря Ви!

Предпочитам всичко това пред духовната нищета на един страхливец и подлец.

В безсилието на човека в даден момент няма нищо красиво. Само Човеците около човека, изпаднал в състояние на безсилие, са в състояние да го извисят отново и да му върнат човешкото достойнство. Неговото същностно човешко!

Божидар Ивков

Реклама

СВЕТЪТ Е ПЪЛЕН С ЧУДЕСА И ТЕ ДЕБНАТ ОТВСЯКЪДЕ (Фейсбук наративи)

Етикети

медикализация medikalization, пациент, роля на болен, социални роли, човек, patient, person, sick role, social roles

Работя. ФБ грижливо ме уведомява, че съм получил покана за приятелство. Поглеждам – млада, красива и – най-важното – със сигурност интелигентна жена. Приемам приятелството и виждам, че е харесала едно мое писание в групата на Организацията на хората с ревматологични заболявания.

Написаното носи дата 4 октомври 2016 г. Изобщо съм забравил за него. Прочитам го и ми харесва. Казал съм важни неща – поне на мен така ми се струва.

Не го откривам и в двата тома на „Фейсбук дневник“. Ето защо реших да го публикувам в блога си. Да не се изгуби отново. Още повече, че за мислещите хора това може да се окаже „лекарство“ за тяхно моментно „емоционално възпаление“ – диагноза на новата ми фейсбук приятелка.

Внимание! Текстът не се препоръчва за лица с умствено възпаление и интелектуална и/или ментална ригидност!

Приятно четене.

***

Чета някои коментари в групата и не спирам да се чудя. Има хора, които толкова дълбоко са потънали в медицинската страна на страданието си, че ми изглеждат като „загубени души“. Подобна тотална (авто)медикализация само до преди 2-3 години смятах, че е невъзможна, или че е присъща само на най-възрастните хора – винаги, когато съм бил по санаториуми след приключване на процедурите „изчезвах“. Боли, не боли – вън. Скитах по книжарници, кина, опери, библиотеки, но не се заседявах на сладка раздумка за това, кой къде го боли и какви илачи са му помогнали. Нямах и досега нямам такава потребност. Давам си ясна сметка, че между ревматична болест и ревматична болест разлика от тука до Луната. Но никога не съм разбирал, не разбирам и не искам да разбера хората, които са свели живота си само и единствено до болестта. Но всеки сам избира как и защо да живее. Когато съм лежал по болници пак съм бягал от такъв начин на прекарване на времето. Предпочитах да флиртувам със сестрите или с някой набор (накрая дори господ се умори от мен и ме „наказа“ – ожених се за мед.сестра).

Не спирам да се възхищавам на Надя и нейните занимания с Читалището в с. Сладун, с осигуряване на книги за библиотеката, с фолклорната група… изобщо с изкуство. Когато в София, по време на конгреса на Еулар най-после се запознахме лице в лице, се оказа истинско удоволствие да се контактува с тази жена. Отворена към света на изкуството и изобщо към света, с чувство за хумор, с огромни надежди и планове.

Знам, колко е важно да сме добре, да не ни боли, да можем да си бъдем ние – това, което искаме да бъдем и което всъщност сме, а не това, което болестта и болката иска да ни направи. Не знам вълшебни рецепти за това. Но със сигурност знам, че само и единствено вглъбяването в медицината не е верния път.

Казвал съм го хиляди пъти, ще го повторя отново. Аз съм ЧОВЕК. И като човек имам стотици проблеми и само един от тях е болестта и инвалидността. Аз изпълнявам стотици социални роли (на баща, дядо, изследовател, учен, приятел, любовник, съсед, колега и т.н.) и между тях ролята на болен е една единствена. Не искам и оказвам най-яростната съпротива, когато някой ме приравнява само и единствено с болестта или социалната роля на болен.

Бъдете живи и здрави и живейте живота си така, както вие смятате, че е най-правилно. Моля ви само за едно: не забравяйте, че светът е пълен с чудеса и сетивата ни са затова: да им се възхищаваме и ако можем, самите ние да бъдем едно малко чудо и да създаваме малки и потребни за другите чудеса.

С най-добри чувства към всички вас.

доц. дсн Божидар Ивков

МЕДИЦИНСКА ЕТИКА: ПОРОЧНИЯТ КРЪГ НА ПРЕНЕБРЕЖЕНИЕТО И БЕЗРАЗЛИЧИЕТО. ЗА ОТНОШЕНИЯТА ЛЕКАР-ПАЦИЕНТ

Етикети

doctor, безразличие;, врач, лекар, медицинска етика, медицинская этика, пациент, etyka lekarska, indifference;, lekarz, medical ethics, obojętność;, pacjent, patient

Въпросите, свързани с медицинската етика, са въпроси и за качеството на оказваната медицинска помощ. И тази констатация е валидна за всяка една система на здравеопазване по света.

Днес отношенията лекар-пациент са „минирани“ най-малко от два важни социални феномена: от една страна лекарите просто не знаят как да общуват с пациентите, а от друга страна, много пациенти навлизат в т.нар. потребителски екстремизъм…

доц. д-р Божидар Ивков

ПОРОЧНИЯТ КРЪГ НА ПРЕНЕБРЕЖЕНИЕТО И БЕЗРАЗЛИЧИЕТО

КОЛКО ВРЕМЕ ЛЕКАРЯТ СЛУША ПАЦИЕНТА?

Етикети

doctor-patient relationship;, лекар, отношения лекар-пациент; lekarz, пациент, преглед, pacjent, patient, przegląd, relacja lekarz-pacjent; doctor, review

Оказва се, че пациентите имат средно по 11 секунди, за да съобщят на лекарите повода за тяхната визита, преди да бъдат прекъснати от тях. Само един на трима лекари дава възможност на пациента си да опише подробно здравната си ситуация. Това са пресметнали учени от САЩ.

Бързането при консултациите е по-често срещано сред специалистите, отколкото сред личните лекари. Това е забелязала изследователката Naykky Singh Ospina от University of Florida в Gainesville и Mayo Clinic, която съвместно със свои колеги са наблюдавали срещи на пациенти с лекари.

Анализирани били първите няколко минути при 112 сесии, които били обучителни за лекарите. Те били проведени в различни американски клиники. Singh Ospina и колегите й проследявали дали лекарите използват „отварящи“ въпроси, от рода на „Как се чувствате?“ или „Какво мога да направя за Вас?“ Изследователите наблюдавали също така дали пациентите са прекъсвани, когато отговаряли на такива въпроси и по какъв начин.

Малко над една трета от хората (36 proc.), са били в състояние да изложат пред лекаря, за какво са дошли. Дори и когато са имали възможност да изброят своите оплаквания, седем от всеки десет пациенти, са били прекъсвани средно след 11 секунди от мига, в който започвали да говорят.

Личните лекари предоставяли повече време на пациентите си и по-рядко ги прекъсвали. Специалистите изобщо подминавали встъплението, защото са знаели за какво е насочен към тях болния.

„Въпреки това, дори ако посещението се отнася до конкретен въпрос, заслужава да се разбере, защо пациентът се е съгласил със специалиста и какви съмнения, свързани с болестта, има“, казва Singh Ospina.

Според изследователката прекъсването има и някои предимства. „Ако се прави с уважение и за доброто на пациента, прекъсването може да помогне в прецизиране на разговора, а това е полза за пациента“ – смята Singh Ospina.

Времевите ограничения, недостатъчната подготовка за комуникация с пациентите, както и професионалното прегаряне могат, според изследователката, да се превърнат в бариера пред един по-фокусиран върху проблемите на пациента подход. Изследователските планове са насочени към наблюдение и анализ на връзката между началните минути на консултацията и резултатите от лечението. „Нашите заключения показват, че ние сме далеч от концентрирана върху пациента грижа“ – казва Singh Ospina.

*****

Резултатите от това изследване са изключително интересни, дори само поради основанието да се направи цитирания по-горе извод. И ако това е така в САЩ, то как е в България? Истината е, че никой не знае. Защото никой не дава пари за провеждане на подобни изследвания, още по-малко лекари биха се съгласили да бъдат наблюдавани и изследвани.

Онова, което според мен е много важно и за двете страни – лекарят и пациентът, когато влизат в процес на комуникация, е: на първо място, взаимното уважение. В много моменти от този процес лекарят има доминираща роля и тази доминация трябва да бъде ненатраплива и „невидима“ за пациента. На трето място, пациентът трябва да отива при лекаря подготвен, т.е. да знае какво и как да каже, да си подготви предварително интересуващите го въпроси. И може би най-важното, пациентът не е лекар, независимо от това колко много знае. Това знание не трябва да се натрапва на лекаря с чувство на превъзходство, защото (и дори само поради това) то не е систематизирано и проверено, верифициано в клинична практика. От своя страна лекарят не трябва да бъде надменен и демонстративно незаинтересован от страданията на пациента. Това се усеща веднага и „взривява“ доверието в пациента към лекаря и ефективността на предписаното лечение.

Моите спорадични наблюдения показват, че не рядко лекарят „включва“ като партньор във вземането на решения за лечение самия пациент на принципа на принудителното съгласие с елементи на заплаха и безразличие: „Аз казвам как трябва да бъде. Вие си решавате. Здравето си е Ваше“. От друга страна пациентът може и трябва да се изявява като „експерт“ само и единствено по отношение на собственото си здраве и по отношение на личните си преживявания и опит със собственото си заболяване. Само тогава той би оценил правилно едно прекъсване на наратива му почти веднага след започване и би бил благодарен за насочването на въпроса към същността на проблема.

И може би най-важното, и лекарят, и пациентът не трябва да забравят, че преди да изпълняват социалните роли на лекар и пациент, те са човеци и си дължат уважение един към друг, именно защото са хора.

Източник: PAP/RZ (2018) Przez ile sekund lekarze słuchają pacjenta zanim mu przerwą? Amerykanie obliczyli, że to… W: Rynek Zdrowia z 22 lipca 2018. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/przez-ile-sekund-lekarze-sluchaja-pacjenta-zanim-mu-przerwa-amerykanie-obliczyli-ze-to,186031,11.html

доц. д-р Божидар Ивков

МОБИЛНИ ТЕХНОЛОГИИ И МЕДИЦИНА

Етикети

doctor, врач, здравеопазване, здравоохранение, лекар, медицина, мобилни технологии, пациент; mobile technology, пациент; technologia mobilna, healthcare, lekarz, medicine, medycyna, opieka zdrowotna, pacjent; мобильные технологии, patient

Известно е, че мобилните технологии се развиват много бързо. Много специалисти смятат, че те могат да помагат, както в масовото разпространение на правилата за профилактика, така и – в известна област – в процеса на лечение. Днес вече се знае, че тези технологии могат да се използват в полза на пациентите и лекарите.

Според полската кардиоложка проф. Янина Стемпниска, днес можем да си представим например интелигентна апликация, която би могла да притежава способността и в реално време да актуализира здравните параметри на конкретния човек.

По такъв начин – казва проф. Стемпниска – тя ще може да се „обучава“ от неговия организъм. След това, от една страна, ще може сама да го насочва – като предоставя препоръки по отношение на контрола на теглото, движението, храненето, а от друга страна цялата тази информация и препоръки ще могат да достигат до лекаря. Това би му позволило да проследи как се справя неговия пациент през различни периоди. И всичко това дори само при една „проста“ визита за профилактичен преглед.

В разговора си с „Gazetą Wyborczą“ специалистката подчертава, че всички тези ползи представляват и големи икономии за здравеопазната система.

На свой ред д-р Войчех Кузмиеркиевич, ръководител на научната фондация на „Полфарма“, обръща внимание, че в кардиологията, според експертните оценки, възможността за предоставяне на дистанционна грижа за пациентите, които остават в собствените си домове ще позволи да се повишат показателите за преживяемост с 15%, а продължителността на хоспитализациите да се намали с около 26%. Могат да се намалят и разходите за сестрински грижи с около 10%. А въвеждането на електронни рецепти ще намали броя на грешките, свързани с даване на пациента на погрешно лекарство или погрешна доза, с около 15%.

***

Не буди никакво съмнение, разбира се, мнението, че мобилните технологии могат и вече оказват позитивно влияние, както върху развитието на самите медицински науки, така и върху организацията на здравеопазването. Едновременно с това обаче, трябва ясно да си даваме сметка и за рисковете и заплахите за човека от въвеждането на тези технологии в живота на хората и превръщането им в тяхно ежедневие. Такива проблеми са свързани с осмислянето на огромни обеми данни, с нарастване на зависимостта на лекаря и пациента от тези технологии, с неминуемо настъпващите промени в начина им на мислене и действие, с възникването на нови, непознати досега етични проблеми (например опазване на личните данни от потенциално съществуващи възможности за злоупотреба с тях) и много други.

С други думи, когато се търсят икономическите ползи от въвеждането на мобилните технологии в здравеопазването и медицината, трябва да се държи сметка и за потенциалните рискове от вреди и нежелани ефекти.

Източник: GW/RZ (2018) Eksperci o tym, jak techniki mobilne zmienią przyszłość medycyny. W: Rynek Zdrowia z 14 czerwca 2018. http://www.rynekzdrowia.pl/technologie-informacyjne/eksperci-o-tym-jak-techniki-mobilne-zmienia-przyszlosc-medycyny,184902,7.html

Снимка: http://www.rynekzdrowia.pl/technologie-informacyjne/eksperci-o-tym-jak-techniki-mobilne-zmienia-przyszlosc-medycyny,184902,7.html

доц. д-р Божидар Ивков

ИМА ЛИ ВИНА ПАЦИЕНТЪТ ЗА ПОГРЕШНАТА МУ ДИАГНОЗА?

Етикети

błędna diagnoza; медицинские ошибки, лекарски грешки, неправильное диагностирование, пациент, погрешна диагноза; medical errors, hiding information, misdiagnosis; błędy medyczne, сокрытие информации, укриване на информация, pacjent, patient, ukrywanie informacji

През последните десетилетия броят на погрешните диагнози на лекарите от първичната медицинска помощ – известни у нас като общопрактикуващи лекари (ОПЛ), остава неизменен. А тези погрешни диагнози представляват почти една пета от причините за болестните усложнения. Какви са причините за това състояние на нещата?

Лекарските грешки, или както е в случая грешките при поставяне на диагноза от ОПЛ са резултат на множество причини. Пациентите често негодуват и се оплакват от поведението и отношението на лекарите към тях. Често имат причини за това, но и много често недоволството е без никакво основание. Дори не си дават сметка, че самите те могат да бъдат причина за погрешната диагноза, защото са излъгали лекаря или са скрили – съзнателно или не – важна за диагностицирането си информация от него.

Според американския Институт по медицина грешките при разпознаването на болестта обхващат 10%-15% от пациентите. И проблемът не рядко не е в лекаря, а в самия пациент.

Полският вестник Gazeta Wyborcza (Газета Въйборча) припомня, че преди няколко години американска Клиника в Кливланд е изследвала истинността на разказите на болните. В анонимна анкета 28% от изследваните в клиниката пациенти са признали, че „понякога не казват на своите лекари истината или пропускат някои факти“.

Пациентските лъжи най-често са свързани с начина на живот – употреба на алкохол, спорт, диети, приемани лекарства и/или спазване на предишни лекарски предписания.

Причините за такова поведение могат да бъдат най-различни, но последиците от това най-често са именно погрешната диагноза, защото пациентът не е обучен да оценява и сепарира важната от излишната за поставянето на диагнозата информация. Така че преди да се обвини лекарят, човек трябва ясно да самооцени собственото си поведение в лекарския кабинет.

Източник: Błędne diagnozy to wciąż codzienność – przez kłamstwa pacjentów? wyborcza.pl/rynekaptek.pl z 27-10-2017. http://www.rynekaptek.pl/po-godzinach/bledne-diagnozy-to-wciaz-codziennosc-przez-klamstwa-pacjentow,22774.html

доц. д-р Божидар Ивков

АКО ПАЦИЕНТЪТ РАЗБИРА ЛЕКАРЯ, ТО ИМА ШАНС ДА ЗАДАВА СМИСЛЕНИ ВЪПРОСИ

Етикети

; communication, здравеопазване; doctor-patient relationships, комуникация, отношения лекар-пациент, пациент, healthcare, patient

Все някога трябва да се започне. Както казвали древните китайци: „И най-дългия път започва с една малка крачка“. Разчитаме на това, че ще убедим студентите и лекарите да комуникират. Година след година виждаме как водата дълбае камъка – казва проф. Томаш Пасиерски, насърчавайки участието във II Общополска научна конференция „Комуникация в медицината“ (Варшава, 27-28 октомври 2017 г.).

Тазгодишната програма на конференцията е много богата и интердисциплинарна. След първото й издание през миналата година участниците са попълнили оценъчна анкета. От нея става ясно, че конференцията е била приета много добре. Същевременно те са поставили въпроса за възможността конференцията да се повтори, но в по-широк проблемен обхват. Днес се наблюдава голям интерес към темата. И това е основната причина да предложим много различни въпроси и осем работни сесии – казва д-р Антонина Дорошевска, пълномощник на ректора за създаване на Център за медицинско образование към Варшавския медицински университет.

Дали и как да се изразява несигурността

Една от основните теми на конгреса ще бъде вземането на общо медицинско решение. „Това е необходимо, за да се излезе от патерналисткия модел, при който решения взема лекарят без участиети на пациента. Същевременно това не може да приеме формата на прехвърляне на цялата отговорност върху болния. Той подписва съгласие, но често не знае на какво се съгласява. Идеята за общото вземане на решение, е отворената комуникация, която води двете страни до разбирането, какво е най-важно за тях, какви са приоритетите в дадената ситуация за медицинското решение“ – изяснява проф. Т. Пасиерски.

Друга тема на предстоящото събитие е свързана с това, как да се изрази несигурността? „Широко разпространеното мнение е, че медицината е точна сфера. Междувременно медицината е една от най-несигурните сфери на дейност. Понякога е трудно да се каже, коя терапия ще бъде по-добра, колко дълго ще живее болния благодарение на тази терапия и колко дълго благодарение на друга. Въпросът е в това: трябва ли това, което казваме на болните да затвърждава несигурността?“ – добавя проф. Пасиерски.

Като се изхожда от предпоставката, че става дума за честност в комуникацията, то би следвало да се каже всичко, следователно и това, че резултата от лечението е свързан с много неизвестни и несигурност. Но от друга страна много болни не желаят да чуят такава информация. Следователно възниква въпроса: колко несигурност a priori лекарят може да включи в информацията, която предоставя на пациента?

Каква част от информацията разбира пациентът?

„Цялата идея за комуникацията произтича от това, че на основата на дългогодишни наблюдения по света е станало ясно, че уменията да се комуникира представляват система от редица техники, които могат да бъдат усвоени. Много е трудно да се научиш на емпатия и чувства, защото макар това да са много желани черти на лекаря, на практика няма сигурен начин, както наистина няма универсален начин как да се направи това, независимо от дългогодишните практика и авторефлексия“ – добавя проф. Пасиерски.

По същество процесът на комуникиране е нещо просто – той учи лекарят как трябва да се държи при разговор с пациента, какъв вид въпроси да му задава. Дали и как да реагира на определени сигнали, които пациентът съзнателно или не му изпраща? На основата на поведенчески тренинг студентът или лекарят може да постигне реално поставените цели: да изработи известни рефлекси и поведение, които по-късно да улеснят комуникацията му с пациентите.

Известно е от множество изследвания, че пациентите запомнят твърде малко от разговорът, който по същество е медицински. „пациентът усвоява единствено седем порции информация“ – казва специалистът. Понякога лекарите смятат, че трябва да го затрупат с информация. Но възможностите да усвоява и разбира информация в пациента не са безгранични. За лекарят също е важен проблема как да избере информацията, която е най-важна? Има информация, която е важна и за двете страни от чисто терапевтична гл.т. Има друга информация, която е важна за пациента от чисто административна или правна гл.т. и т.н. От какви критерии трябва да се ръководи лекарят? Ако лекарят разчита само на рутината си, това често може да доведе до ситуации, при които пациентът да излезе от лекарския кабинет или не разбрал всичко, или с „информационни празнини“, или с други когнитивни и/или информационни дефицити.

Ангажирана дистанция

Друг полски специалист – д-р Дорошевска, също разказва за предимствата на правилната комуникация на лекарите с пациентите: „Колкото тази комуникация е по-добра, толкова по-ефективна ще бъде грижата и то от различни гледни точки. Ще бъде по-ефективна, защото пациентът ще разбира, какво му казва лекарят. Благодарение на това, че добре ще разбере, ще има шанса да зададе въпроси и да научи нещо, което за него не е ясно. Тогава би могъл да противопостави своите собствени мнения и знание. По-добре ще запомни, какво му казва лекарят. Това ще се прехвърли, между другото, върху спазването на лекарските съвети. Резултатите от много изследвания показват, че колкото по-добра е комуникацията, толкова по-голям е успехът от лечението, измерван с това, колко често и в каква област пациентът реализира препоръките, дадени му от лекаря“.

Добрата комуникация между лекарят и пациентът съвсем не предполага удължаване на разговора между тях, тъкмо обратното – „благодарение на добрата комуникация, уменията и способностите на лекаря да води този диалог, разговорът може да протича по-бързо и по-конкретно, защото ще бъде концентриран върху реалните проблеми на пациента и удовлетворяване на неговите потребности.

Според полската специалистка умението да се комуникира добре не повлиява пряко величината на доходите, по-краткото време на работа означава и по-малко пациенти. Но се наблюдава подобряване на други показатели: качеството и ефективността на терапията и грижата за пациента, което от своя страна влияе върху други аспекти на професията лекар.

За лекарите е важно да знаят, че контактът с пациента, е свързан с много емоции, които се изпитват и с които лекарите трябва да се справят. Освен това има и трудни емоции, идващи от страна на пациента и които също трябва да бъдат овладяни. Умението добре да се комуникира развива и умението за справяне и самоконтрол в трудни ситуации. Възможно е да става дума за контакт с човек, който има негативен или експресивен начин на изразяване на своите очаквания. При справяне лекарят може да почувства удовлетвореност от работата си.

Добрата комуникация с пациента е сериозна бариера пред професионалното прегаряне на лекаря. Особено важно за него е умението да запази т.нар. дистанцирана грижа. Контактът с пациента не може да ангажира лекарят и неговите емоции изцяло, като едновременно с това той трябва да покаже подходящите заинтересованост и уважение към болния.

За кого е предназначена тази конференция?

Според организаторите целевите групи, за които е предназначена конференцията са три: (1) студентите, (2) лекарите практици, които имат вече своя опит и биха могли да го споделят и (3) академичните преподаватели и учените, които се занимават с или изследват комуникацията и комуникативните компетенции.

Ще има сесии, които са чисто медицински и клинични, както и филологични, защото езикът е основния инструмент за комуникация.

„Важна е чувствителността към подходящия набор думи. Оказва се, че понякога се появяват проблеми на първично равнище: как да се започне разговорът, как да се приключи, как да се каже на пациента да се съблече с такива думи, за да не го обидят. Всяка дума отразява отношението към другия човек. Умението да се комуникира улеснява разговора. В практиката връзката между това знание и различните перспективи е възможно да бъде много творческа и развиваща“ – подчертава д-р Дорошевска.

***

Полското здравеопазване се сблъсква до голяма степен със същите проблеми, както и българското, но със сигурност те са на друго равнище. Самият факт, че поляците придават все по-голямо значение на отношенията лекар-пациент говори за желанието им да изградят адекватна на потребностите и икономически целесъобразна здравна система.

В българското здравеопазване темата за отношения лекар-пациент или е изцяло неглижирана, или ако присъства, то е дотолкова, доколкото касае плащанията от джоба на пациента – независимо дали са регламентирани или не. Не случайно се смята, че един от най-големите проблеми на здравеопазването у нас е загубата на морал, т.е. кризата в тази сфера има ценностен характер. Това много добре може да се наблюдава в сферата на ревматологията например.

Така или иначе, българските студенти по медицина излизат от медицинския Университет, въоражени със знания, с диплома в ръка и с липса на елементарна представа и умения как да се държат с пациентите си. Разчитат на придобиването на опит. Понякога обаче, този опит може да се окаже твърде скъп, дори жесток. Отдавна съм спрял да си задавам морални въпроси, когато става дума за българско здравеопазване. В него има място само за пари – човекът и неговите живот и здраве не са ценност сами по себе си. Те са източник на печалба.

Сега по-скоро очаквам новини от предстоящата конференция.

Източник: Luiza Jakubiak (2017) Komunikacja w medycynie: jeśli pacjent rozumie lekarza, ma szansę zadać pytanie. W: rynekaptek.p z 17.10.2017. http://www.rynekaptek.pl/marketing-i-zarzadzanie/komunikacja-w-medycynie-jesli-pacjent-rozumie-lekarza-ma-szanse-zadac-pytanie,22577.html

доц. Божидар Ивков

МНЕНИЕТО НА ПАЦИЕНТИТЕ В ЕС ЗА ДОСТЪПА ДО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ – СЛАБ ДВЕ ЗА ПОЛИТИЦИТЕ

Етикети

access, barriers, бариери, достъп, здравеопазване, здравни грижи, пациент, health care, patient

През декември 2016 година Европейския Пациентски Форум публикува доклад за резултатите от изследване – проведено по-рано през същата година, за достъпа до здравеопазване в страните от ЕС. Резултатите от изследването разкриват твърде тревожна картина, свързана с достъпа до здравеопазване.

Обект на изследването са били пациенти с хронични заболявания и дълготрайни състояния. Целта му е била да разкрие наличието на бариери и на неравенства в достъпа до здравеопазване в Европейския съюз и при различните условия.

Ключови констатации – Един твърде неравен Европейски съюз

Изследването е било насочено към оценката на 5 измерения на достъпа до здравеопазване, включително:

– наличност (съществуват ли в здравната система, каквито и да било здравни услуги),

– финансово бреме (предизвиква ли финансови затруднения търсенето на здравна помощ),

– достъпност (наличие на листи на чакащи, географски бариери, които могат да откажат пациентите от търсене на здравна помощ),

– адекватност (качество на здравните услуги и степен на участие на пациентите при съвместно вземане със здравните специалисти на решения за тяхното лечение) и

– съответстващ на потребностите (удовлетворява ли здравното обслужване потребностите на различни социални групи).

Много е важно да се спомене, че тези пет измерения на достъпа до здравеопазване са формулирани през 2015 г. и отразяват пациентската гледна точка. Тяхното дефиниране е направено на основата на научната литература по въпроса със съответната адаптация към пациентската гледна точка.

Проучването е било проведено онлайн чрез „Survey Monkey“®. Получени са били 395 отговора от 28 държави-членки на ЕС между 9 август 2016 г. и 31 октомври 2016 г. Трябва дебело да се подчертае, че изследването няма представителен характер.

За някои основни резултати

Според авторите на изследването, то е потвърдило опасенията, че твърде много пациенти в ЕС се сблъскват с финансови затруднения в резултат на разходите за здравеопазване. Един факт, който детайлно е разгледан в българското изследване на разходите за здраве на домакинствата в България. Данни от това изследване са публикувани в сп. „Социална медицина“, бр. 2 от 2016 г.

41% от респондентите са съобщили, че редуцират разходите на домакинствата си за основни потребности, като например храна или облекло, за да покрият разходите за здравеопазване. Над една трета (36%) са казали, че са отказали или отлагали лечение, поне веднъж през последните 12 месеца и този резултат се приема за шокиращ.

Друг, не по-малко шокиращ резултат, е, че безопасността и качеството на здравеопазването в ЕС е доста неравнопоставено (т.е. създава условия за неравенства в здравето), а ключовите аспекти на здравното обслужване на пациентите не се прилагат. Почти 48% от анкетираните са посочвали отговорите „понякога“, „рядко“ или „никога“ по отношение на това дали получават качествени грижи в съответствие със стандартите/насоките или най-добрите практики, коит са налични за тяхното състояние.

Според пациентите проблем е и безопасността и качеството на здравеопазването в Европа, както и дългото чакане пред кабинетите.

60,6% от респондентите са отговорили, че понякога и регулярно изпитват затруднения в резултат на разходите за здравеопазване, които правят.

Само като илюстрация, хората с лупус, които се лекуват с имуновенин в България, са принудени да заплащат над 1000 лв. всеки месец за лечението си.

Според данните от проучването факт са различните условия (сериозни неравнества) за достъп до здравни грижи в Европейския съюз. Съществуват неравенства, свързани както с доходите, така и с разликите между пациентите с едно хронично заболяване и множество хронични заболявания. Има сериозна неравнопоставеност и между пациентите от старите и нови държави-членки на ЕС, което не е изненада и новост..

Какво да се прави?

Макар и непредставително, все пак проучването е успяло да идентифицира част от основните предизвикателства и ключовите области на действие, пред които са изправени политиците, вземащи решения на равнище ЕС и на национално равнище, за осигуряване на пациентите с хронични заболявания свободен достъп до висококачествено и достъпно здравеопазване в целия Европейски съюз.

И макар всичко това да не е тайна за никого – особено за българските пациенти и хората, които управляват българското здравеопазване, монополистът НЗОК се е превърнал в основен генератор на административни бариери именно пред достъпа до здравеопазване, без да се споменава качеството му. Нещо повече, учените са установили трайна тенденция през последните 15-20 години на увеличаване на разходите от джоба, което е важен фактор, създаващ социални неравенства, депривация и социално изключване.

Предложенията, които са изведени на основа на данните от проучването, макар и общи и доста декларативни, са важни за всички страни на ЕС.

1. Осигуряване на достъпност на здравните грижи;
2. Справяне с организационните предизвикателства (бариери – б.м.-Б.И.);
3. Осигуряване на ефективни и устойчиви инвестиции в здравеопазването. Това е от особено значение за българското здравеопазване, което се финансира на остатъчен принцип от десетилетия;
4. Признаване правото на пациентите да са част от решенията и да се гарантира, че те ще се възползват от осигурения им достъп до здравни грижи.

Тези аспекти на проблемите са важни за всички европейски и национални пациентски организации, които се борят за защита правата не само на своите членове, но и на всички пациенти, какъвто е случая с Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България.

Универсално здравно покритие за всички

Проучването е потвърдило натрупаните вече знания от предишни изследвания и проучвания, събрани от EPF и пациентската общност, според които пациентите са изправени пред многобройни и различни общи социални бариери при достъпа им до здравни грижи в Европейския съюз.

През 2017 г. EPF ще проведе кампания за универсално здравно покритие за всички. Кампанията призовава за истински политически ангажимент от страна на европейските и националните политически лидери за подобряване на достъпа до здравни грижи за всички пациенти и гарантиране на правото на здравеопазване.

Една прекрасна идея, която няма как да се случи в България. Още повече, че често – поне в сферата на ревматологията – самите ревматолози, защитавайки своя финансов интерес, генерират бариери пред достъпа до качествено здравеопазване на хората с ревматоидни заболявания.

 Допълнителна информация

• EPF Report on the Access to Healthcare Survey
• EPF position statement on Defining and Measuring Access to Healthcare, including a definition of Access and recommendations for indicators for access to healthcare, March 2016
• Sign EPF’s Petition calling for Universal Health Coverage for All by 2030 here!

Източник: Access to Healthcare Survey Report – What Patients Tell Us. http://www.eu-patient.eu/News/News/access-to-healthcare-survey-report–what-patients-tell-us/

доц. д-р Божидар Ивков

ПСИХОЛОГИЯ НА ОТНОШЕНИЯТА ЛЕКАР-ПАЦИЕНТ

Етикети

лекар-пациент, отношение лекар-пациент, психология; doctor, patient, psychology, relationship doctor-patient

Eichelberger, W. I. A. Stanislawska (2013) Być lekarzem, być pacjentem. Rozmowy o psychologii relacji. Wydawnoctwo “Czarna Owca”, Warszawa. 

Войчех Ейхелбергер, Ирена Станиславска (2013) Да бъдеш лекар. Да бъдеш пациент. Разговори за психология на отношенията. Издателство „Czarna Owca”, Варшава.

 

„Не трябва, също така, никога да се забравя, че дори в безнадеждни, терминални ситуации има лекарство, което се приема през ухото. Това лекарство е НАДЕЖДАТА“ – казва проф. Йежи Вой-Войчеховски, председател на полския лекарски съюз.

Книгата на Ейхелбергер и Станиславска е посветена на отношенията лекар-пациент и пациент-лекар. Това са два паралелни, асиметрични, понякога диаметрално противоположни светове: светът на болния човек и светът на лекаря. И ако парафразирам проф. Цезар Шчилик, ръководител на клиниката по онкология към военно-медицинския институт, тези светове рядко се срещат в българската действителност, защото те не се разбират, между тях са нарушени комуникациите, които са заместени от парите. Пациентът се страхува от болестта и всичко свързано с нея. Страхува се от последиците от болестта – за него и за семейството му. А лекарят? Лекарят е потопен в хилядите термини, обозначаващи органи, симптоми, болести и състояния, в множество препоръки за диагностика и лечение, в ужасяващия свят на административните изисквания и бюрократичното насилие. И дори да е усвоил перфектно всичко това, когато се изправи пред болния – особено, когато все още няма практически опит, той разбира, че цялото му знание е непълно. Липсва „езика на комуникацията“, липсва му „знанието за другия свят, за света на болния и страдащ пациент“ (Цезар Шчилик, Предговор).

Паралелността на световете на лекаря и пациента брилянтно е описана в повестта на Лев Толстой „Смъртта на Иван Илич“: „беше важен само един въпрос: дали положението му е опасно или не? Но лекарят отбягваше тоя неуместен въпрос. От гледището на лекаря тоя въпрос бил празен и не подлежал на обсъждане; трябвало само да се преценят вероятностите – плаващ бъбрек, хроничен катар и болест на сляпото черво. Не ставаше въпрос за живота на Иван Илич, спорът беше между плаващия бъбрек и сляпото му черво”. Докато в един момент Иван Илич не разбира, че въпросът „не е в сляпото черво или в бъбрека, а в живота и… в смъртта” (Толстой, Л. Н. (1956) Смъртта на Иван Илич. В: Повести и разкази 1872-1886. Събрани съчинения, том 10. Издателство „Народна култура”, София. с. 339-375).

Ето защо проф. Шчилик препоръчва създаването както на наръчници за работа с пациента, така и наръчници за пациентите как да се подготвят за среща с лекаря. А такива наръчници няма.

Отношенията лекар-пациент като проблем не само, че не са дори маргинализирани, а са тотално изхвърлени от българското медицинско образование. В разговор с млад лекар, той сподели (цитирам по памет): „Нас никой не ни е учил в Университета как да се държим с пациентите, как да си сътрудничим с тях“. И как да ги учи някой, когато тези отношения са поставени изцяло на пазарна основа и те са престанали да бъдат отношения между лекар и пациент, а са се превърнали в отношения между едноличен търговец и клиент, който купува медицински услуги.

Отношенията лекар-пациент са твърде специфични, дори уникални, защото в тях се проявяват много същностни черти на двата свята, множество проекции, трансферират се очаквания, страхове, болки, чувства и др. И те трябва да се познават, за да може в релациите между двамата да се изяви емпатията, доверието, уважението, без които всяка терапия е обречена на неуспех.

 ***

Всеки човек е отделна и неповторима вселена и всеки има своя ад и рай. Но в книгата на Ейхелбергер и Станиславска може лесно да се открие универсално послание: най-важно за лекаря е да съхрани и да вгради в поведението си на лекар онази чувствителност, която е способна да лекува, да съхрани и развие уменията си да съчувства без да се подава на страданието на пациента, да съхрани стремежа си за създаване на позитивни отношения с пациента.

Лекарите, често притиснати от от множество фактори – поддържане и развитие на знанието си, специализации, обучения, проучвания, стремеж за напредък – тръгват по път, осеян с диагнози, страдание и болка, с които трябва да се борят. По този път и под тежестта на тази многостранна преса те забравят, че пациентът не е равнозначен на болестта, че той не е диагноза, а може и трябва да бъде партньор в лечението си. Книгата разглежда въпроси, за които често нито лекарите, нито техните пациенти са в състояние да говорят.

Книгата е написана като разговор между И. Станиславска и известния полски психолог и психотерапевт Войчех Ейлхелбергер. Той е завършил специалност психология в катедрата по психология във варшавския Университет. В работата си прилага концепцията за интегралната терапия, която свързва психиката на човека с неговите тяло, енергия и духовност. Специализирал е Гещалт терапия в Лос Анджелис (1976) и в Зен Център в Рочестър (1980). Той е един от „бащите“ на създадения през 2004 година във Варшава Институт по Психоимунология.

Препоръките на Ейлхелбергер по отношение на отношенията лекар-пациент, по единодушното мнение на много лекари, могат да се прилагат в хилядите лекарски кабинети и успешно да отговорят на сложните проблеми, които могат да възникнат в процеса на тези отношения.

Книгата „Да бъдеш лекар. Да бъдеш пациент“ повдига важни въпроси, свързани с болката и страданието, страхът на болния, особено по време на първата му визита, когато се страхува да чуе „присъдата“ на лекаря (диагнозата), срамът и др.

В отделните раздели се разглеждат поведението на младите лекари, както и това на т.нар. трудни пациенти, а също и начините за справяне с тях. Специално внимание е отделено на въпроса за спецификата на лечението в болница.

В други раздели се акцентира върху ползите от лечението, когато болният е придружаван от близък човек. Важен момент е въпросът за емпатията, както и за трудните въпроси като хроничното терминалното заболяване, и накрая се разглеждат такива екзистенциални въпроси като раждането и смъртта.

Ето един кратък фрагмент от началото на книгата, който е достъпен в Интернет:

„Ирена Станиславска: Посещението на лекарския кабинет винаги е свързано със страх. Особено тогава, когато – като пациенти – очакваме диагнозата.

Войчех Ейлхелбергер: Не винаги го осъзнаваме. Докато лекарят е длъжен да помни, че пациентът винаги идва със страх, че посещението при лекаря най-често не е приятно. Пациентът се страхува, защото не знае, какво му е и може да чуе страшна диагноза: диабет, СПИН, рак, птичи грип. Списъкът на такива диагнози-присъди е дълъг. За много хора срещата с лекар е по-трудна, отколкото срещата с прокурор. Още повече, че мнозинството хора отиват на лекар едва тогава, когато вече са сериозно болни. Малцина са тези, които си правят веднъж годишно профилактичен преглед. По-лесно ни е така да се грижим за колата си.

Не се преглеждаме от страх, защото докато не знаем, че ни има нещо, можем да се смятаме за здрави.

Така е. Много от нас предпочитаме да не знаем истината и свободно да изграждаме илюзията за своето добро здраве. Съзнателно отхвърляме симптомите, че нещо не е на ред и до последния момент игнорираме алармиращите сигнали на тялото.

Това е широко разпространено поведение, особено сред мъжете. И колкото по-голяма е небрежността, толкова по-голям е страхът от диагнозата…

Дават ли си лекарите сметка, че пациентите се страхуват от тях?

Мисля, че да, та нали и те самите понякога стават пациенти. Но вероятно не си дават сметка до край за дълбочината и силата на този страх. Това ги прави не много емпатични дори се изкушават да използват своето емоционално надмощие и власт над пациента по начин, който е унизителен за него“.

 ***

Това е третата книга написана от полски автори и посветена на сложната материя на отношенията лекар-пациент, която представям в блога си. От рекламите на книгата може да се разбере, че книгата се ползва, както от лекарите, медицинския персонал, студентите по медицина и близките научни дисциплини (макар, както не веднъж съм повтарял, медицината да не е наука), така и от пациентите.

Когато обаче „Преследването на печалба от страна на лекарите е много сериозен проблем. Това е може би кардиналния проблем в здравеопазването в световен мащаб“ (доц. Марин Генчев, невврохирург), тогава не могат да се очакват адекватни отношения лекар-пациент, не могат да се очакват добри резултати от лечението. Или както казва доц. д-р Здравка Тонева – водещ специалист в областта на социология на медицината и здравеопазването: „Когато между лекарят и пациентът застанат парите, забравете за здравеопазване“.

Ще завърша с нещо, което според мен е изключително важно. Авторите на представяната тук книга се позовават на книгата на Далайлама „Силата на съчувствието“: „Независимо от квалификацията на лекаря, ако дори само ни съчувства, полага голяма грижа и се усмихва, ние се чувстваме сигурни. Ако все пак не е учтив и внимателен, дори да е авторитет в своята област, ние сме обезпокоени. Такава е човешката природа“. Точно това е основната тема в дебатите в социалните мрежи, когато става дума за ревматология и ревматолози.

Американският хирург Бърни Сийгл, преди да произнесе реч пред абсолвентите на медицинския Университет, попитал двама тежко болни, какво да каже на младите лекари. Единият казал: „Моля кажете им да ми позволят да говоря първи“. А вторият: „Кажете им да чукат на врата, да казват добър ден и довиждане, и да ме гледат в очите, когато говорят с мен“ (Rawska 2014).

 Източници:

Eichelberger, W., I. A. Stanisławska (2013) Być lekarzem, być pacjentem. Rozmowy o psychologii relacji. Wydawnictwo „Czarna Owca”, Warszawa

Rawska, K. (2014) Co powinien wiedzieć kaźdy lekarz – o psychologii relacji lekarz-pacjent. http://inspeerio.pl/co-powinien-wiedziec-kazdy-lekarz-o-psychologii-relacji-lekarz-pacjent.html

http://www.empik.com/byc-lekarzem-byc-pacjentem-rozmowy-o-psychologii-relacji-eichelberger-wojciech-stanislawska-irena,p1068963726,ksiazka-p

http://m.btvnovinite.bg/article/bulgaria/nechoveshko-otnoshenie-kam-pacientite-e-edna-ot-prichinite-preuspjal-nevrohirurg-da-napusne-zsv-anna.html

доц. д-р Божидар Ивков