Етикети

, , , , , , , ,

През декември 2016 година Европейския Пациентски Форум публикува доклад за резултатите от изследване – проведено по-рано през същата година, за достъпа до здравеопазване в страните от ЕС. Резултатите от изследването разкриват твърде тревожна картина, свързана с достъпа до здравеопазване.

Обект на изследването са били пациенти с хронични заболявания и дълготрайни състояния. Целта му е била да разкрие наличието на бариери и на неравенства в достъпа до здравеопазване в Европейския съюз и при различните условия.

Ключови констатации – Един твърде неравен Европейски съюз

Изследването е било насочено към оценката на 5 измерения на достъпа до здравеопазване, включително:

наличност (съществуват ли в здравната система, каквито и да било здравни услуги),

финансово бреме (предизвиква ли финансови затруднения търсенето на здравна помощ),

достъпност (наличие на листи на чакащи, географски бариери, които могат да откажат пациентите от търсене на здравна помощ),

адекватност (качество на здравните услуги и степен на участие на пациентите при съвместно вземане със здравните специалисти на решения за тяхното лечение) и

съответстващ на потребностите (удовлетворява ли здравното обслужване потребностите на различни социални групи).

Много е важно да се спомене, че тези пет измерения на достъпа до здравеопазване са формулирани през 2015 г. и отразяват пациентската гледна точка. Тяхното дефиниране е направено на основата на научната литература по въпроса със съответната адаптация към пациентската гледна точка.

Проучването е било проведено онлайн чрез „Survey Monkey“®. Получени са били 395 отговора от 28 държави-членки на ЕС между 9 август 2016 г. и 31 октомври 2016 г. Трябва дебело да се подчертае, че изследването няма представителен характер.

За някои основни резултати

Според авторите на изследването, то е потвърдило опасенията, че твърде много пациенти в ЕС се сблъскват с финансови затруднения в резултат на разходите за здравеопазване. Един факт, който детайлно е разгледан в българското изследване на разходите за здраве на домакинствата в България. Данни от това изследване са публикувани в сп. „Социална медицина“, бр. 2 от 2016 г.

41% от респондентите са съобщили, че редуцират разходите на домакинствата си за основни потребности, като например храна или облекло, за да покрият разходите за здравеопазване. Над една трета (36%) са казали, че са отказали или отлагали лечение, поне веднъж през последните 12 месеца и този резултат се приема за шокиращ.

Друг, не по-малко шокиращ резултат, е, че безопасността и качеството на здравеопазването в ЕС е доста неравнопоставено (т.е. създава условия за неравенства в здравето), а ключовите аспекти на здравното обслужване на пациентите не се прилагат. Почти 48% от анкетираните са посочвали отговорите „понякога“, „рядко“ или „никога“ по отношение на това дали получават качествени грижи в съответствие със стандартите/насоките или най-добрите практики, коит са налични за тяхното състояние.

Според пациентите проблем е и безопасността и качеството на здравеопазването в Европа, както и дългото чакане пред кабинетите.

60,6% от респондентите са отговорили, че понякога и регулярно изпитват затруднения в резултат на разходите за здравеопазване, които правят.

Само като илюстрация, хората с лупус, които се лекуват с имуновенин в България, са принудени да заплащат над 1000 лв. всеки месец за лечението си.

Според данните от проучването факт са различните условия (сериозни неравнества) за достъп до здравни грижи в Европейския съюз. Съществуват неравенства, свързани както с доходите, така и с разликите между пациентите с едно хронично заболяване и множество хронични заболявания. Има сериозна неравнопоставеност и между пациентите от старите и нови държави-членки на ЕС, което не е изненада и новост..

Какво да се прави?

Макар и непредставително, все пак проучването е успяло да идентифицира част от основните предизвикателства и ключовите области на действие, пред които са изправени политиците, вземащи решения на равнище ЕС и на национално равнище, за осигуряване на пациентите с хронични заболявания свободен достъп до висококачествено и достъпно здравеопазване в целия Европейски съюз.

И макар всичко това да не е тайна за никого – особено за българските пациенти и хората, които управляват българското здравеопазване, монополистът НЗОК се е превърнал в основен генератор на административни бариери именно пред достъпа до здравеопазване, без да се споменава качеството му. Нещо повече, учените са установили трайна тенденция през последните 15-20 години на увеличаване на разходите от джоба, което е важен фактор, създаващ социални неравенства, депривация и социално изключване.

Предложенията, които са изведени на основа на данните от проучването, макар и общи и доста декларативни, са важни за всички страни на ЕС.

  1. Осигуряване на достъпност на здравните грижи;
  2. Справяне с организационните предизвикателства (бариери – б.м.-Б.И.);
  3. Осигуряване на ефективни и устойчиви инвестиции в здравеопазването. Това е от особено значение за българското здравеопазване, което се финансира на остатъчен принцип от десетилетия;
  4. Признаване правото на пациентите да са част от решенията и да се гарантира, че те ще се възползват от осигурения им достъп до здравни грижи.

Тези аспекти на проблемите са важни за всички европейски и национални пациентски организации, които се борят за защита правата не само на своите членове, но и на всички пациенти, какъвто е случая с Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България.

Универсално здравно покритие за всички

Проучването е потвърдило натрупаните вече знания от предишни изследвания и проучвания, събрани от EPF и пациентската общност, според които пациентите са изправени пред многобройни и различни общи социални бариери при достъпа им до здравни грижи в Европейския съюз.

През 2017 г. EPF ще проведе кампания за универсално здравно покритие за всички. Кампанията призовава за истински политически ангажимент от страна на европейските и националните политически лидери за подобряване на достъпа до здравни грижи за всички пациенти и гарантиране на правото на здравеопазване.

Една прекрасна идея, която няма как да се случи в България. Още повече, че често – поне в сферата на ревматологията – самите ревматолози, защитавайки своя финансов интерес, генерират бариери пред достъпа до качествено здравеопазване на хората с ревматоидни заболявания.

 Допълнителна информация

Източник: Access to Healthcare Survey Report – What Patients Tell Us. http://www.eu-patient.eu/News/News/access-to-healthcare-survey-report–what-patients-tell-us/

доц. д-р Божидар Ивков