Етикети
access, barriers, бариери, достъп, здравеопазване, здравни грижи, пациент, health care, patient
През декември 2016 година Европейския Пациентски Форум публикува доклад за резултатите от изследване – проведено по-рано през същата година, за достъпа до здравеопазване в страните от ЕС. Резултатите от изследването разкриват твърде тревожна картина, свързана с достъпа до здравеопазване.
Обект на изследването са били пациенти с хронични заболявания и дълготрайни състояния. Целта му е била да разкрие наличието на бариери и на неравенства в достъпа до здравеопазване в Европейския съюз и при различните условия.
Ключови констатации – Един твърде неравен Европейски съюз
Изследването е било насочено към оценката на 5 измерения на достъпа до здравеопазване, включително:
– наличност (съществуват ли в здравната система, каквито и да било здравни услуги),
– финансово бреме (предизвиква ли финансови затруднения търсенето на здравна помощ),
– достъпност (наличие на листи на чакащи, географски бариери, които могат да откажат пациентите от търсене на здравна помощ),
– адекватност (качество на здравните услуги и степен на участие на пациентите при съвместно вземане със здравните специалисти на решения за тяхното лечение) и
– съответстващ на потребностите (удовлетворява ли здравното обслужване потребностите на различни социални групи).
Много е важно да се спомене, че тези пет измерения на достъпа до здравеопазване са формулирани през 2015 г. и отразяват пациентската гледна точка. Тяхното дефиниране е направено на основата на научната литература по въпроса със съответната адаптация към пациентската гледна точка.
Проучването е било проведено онлайн чрез „Survey Monkey“®. Получени са били 395 отговора от 28 държави-членки на ЕС между 9 август 2016 г. и 31 октомври 2016 г. Трябва дебело да се подчертае, че изследването няма представителен характер.
За някои основни резултати
Според авторите на изследването, то е потвърдило опасенията, че твърде много пациенти в ЕС се сблъскват с финансови затруднения в резултат на разходите за здравеопазване. Един факт, който детайлно е разгледан в българското изследване на разходите за здраве на домакинствата в България. Данни от това изследване са публикувани в сп. „Социална медицина“, бр. 2 от 2016 г.
41% от респондентите са съобщили, че редуцират разходите на домакинствата си за основни потребности, като например храна или облекло, за да покрият разходите за здравеопазване. Над една трета (36%) са казали, че са отказали или отлагали лечение, поне веднъж през последните 12 месеца и този резултат се приема за шокиращ.
Друг, не по-малко шокиращ резултат, е, че безопасността и качеството на здравеопазването в ЕС е доста неравнопоставено (т.е. създава условия за неравенства в здравето), а ключовите аспекти на здравното обслужване на пациентите не се прилагат. Почти 48% от анкетираните са посочвали отговорите „понякога“, „рядко“ или „никога“ по отношение на това дали получават качествени грижи в съответствие със стандартите/насоките или най-добрите практики, коит са налични за тяхното състояние.
Според пациентите проблем е и безопасността и качеството на здравеопазването в Европа, както и дългото чакане пред кабинетите.
60,6% от респондентите са отговорили, че понякога и регулярно изпитват затруднения в резултат на разходите за здравеопазване, които правят.
Само като илюстрация, хората с лупус, които се лекуват с имуновенин в България, са принудени да заплащат над 1000 лв. всеки месец за лечението си.
Според данните от проучването факт са различните условия (сериозни неравнества) за достъп до здравни грижи в Европейския съюз. Съществуват неравенства, свързани както с доходите, така и с разликите между пациентите с едно хронично заболяване и множество хронични заболявания. Има сериозна неравнопоставеност и между пациентите от старите и нови държави-членки на ЕС, което не е изненада и новост..
Какво да се прави?
Макар и непредставително, все пак проучването е успяло да идентифицира част от основните предизвикателства и ключовите области на действие, пред които са изправени политиците, вземащи решения на равнище ЕС и на национално равнище, за осигуряване на пациентите с хронични заболявания свободен достъп до висококачествено и достъпно здравеопазване в целия Европейски съюз.
И макар всичко това да не е тайна за никого – особено за българските пациенти и хората, които управляват българското здравеопазване, монополистът НЗОК се е превърнал в основен генератор на административни бариери именно пред достъпа до здравеопазване, без да се споменава качеството му. Нещо повече, учените са установили трайна тенденция през последните 15-20 години на увеличаване на разходите от джоба, което е важен фактор, създаващ социални неравенства, депривация и социално изключване.
Предложенията, които са изведени на основа на данните от проучването, макар и общи и доста декларативни, са важни за всички страни на ЕС.
- Осигуряване на достъпност на здравните грижи;
- Справяне с организационните предизвикателства (бариери – б.м.-Б.И.);
- Осигуряване на ефективни и устойчиви инвестиции в здравеопазването. Това е от особено значение за българското здравеопазване, което се финансира на остатъчен принцип от десетилетия;
- Признаване правото на пациентите да са част от решенията и да се гарантира, че те ще се възползват от осигурения им достъп до здравни грижи.
Тези аспекти на проблемите са важни за всички европейски и национални пациентски организации, които се борят за защита правата не само на своите членове, но и на всички пациенти, какъвто е случая с Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България.
Универсално здравно покритие за всички
Проучването е потвърдило натрупаните вече знания от предишни изследвания и проучвания, събрани от EPF и пациентската общност, според които пациентите са изправени пред многобройни и различни общи социални бариери при достъпа им до здравни грижи в Европейския съюз.
През 2017 г. EPF ще проведе кампания за универсално здравно покритие за всички. Кампанията призовава за истински политически ангажимент от страна на европейските и националните политически лидери за подобряване на достъпа до здравни грижи за всички пациенти и гарантиране на правото на здравеопазване.
Една прекрасна идея, която няма как да се случи в България. Още повече, че често – поне в сферата на ревматологията – самите ревматолози, защитавайки своя финансов интерес, генерират бариери пред достъпа до качествено здравеопазване на хората с ревматоидни заболявания.
Допълнителна информация
- EPF Report on the Access to Healthcare Survey
- EPF position statement on Defining and Measuring Access to Healthcare, including a definition of Access and recommendations for indicators for access to healthcare, March 2016
- Sign EPF’s Petition calling for Universal Health Coverage for All by 2030 here!
Източник: Access to Healthcare Survey Report – What Patients Tell Us. http://www.eu-patient.eu/News/News/access-to-healthcare-survey-report–what-patients-tell-us/
доц. д-р Божидар Ивков