Етикети
Амартия Сен, възможности, права на човека, развитие, свобода
Sen, А. (1999) Development as Freedom. Oxford University Press, Oxford.
Сен, А. (2004) Развитие как свобода. Библиотека фонда „Либеральная миссия”. Москва, Новое издательство.
Амартия Сен е един от най-ярките съвременни икономисти, който е лауреат на Нобелова награда за икономика за 1998 г. Той има значителен принос за теоретичното осмисляне на феномена развитие, а освен това върна на дискусиите по значимите икономически проблеми тяхното философско и етично измерение. Една от най-известните книги на А. Сен, е книгата „Развитието като свобода”, излязла през 1999 г. и… (за съжаление) естествено не преведена на български език.
„Развитието като свобода” е посветена на влиянието на социалните и политически институти върху равнището на живот на човека и адресирана към всички, които се интересуват от взаимовръзките между икономическите и социалните процеси в съвременния свят.
Според А. Сен правата и свободите са не само основна цел на развитието, но и негово основно средство. Като изяснява фундаменталното положение на ценностите за свободата, Сен ни помага да се ориентираме в различните връзки, които съществуват между отделните форми на свобода. Политическиете свободи (под формата на свобода на словото и свобода на избора) съдействат за осигуряване на икономическата безопасност. Социалните възможности (по формата на право на образование и право на медицинска помощ) облекчават участието в икономическия живот. Икономическиете условия (под формата на възможности за участие в търговията и производството) обикновено съдействат както за личното материално благополучие, така и за натрупването на обществени ресурси за „попиването” на социални възможности. Различните видове свобода имат способността взаимно да се усилват.
(по материали от представяне на руското издание на книгата)
Ето и няколко цитата от руското издание на книгата:
„Разглеждането на развитието като разширяване на основните права на човека подчертава важността на развитието като такова, а не на тези избрани средства, на които inter alia (между другото-б.м.Б.И.) принадлежи съществена роля в този процес”.
„Развитието изисква отстраняване на главните източници на несвобода: нищетатата и тиранията, ограничеността на икономическите възможности и постоянните социални лишения, бедността на структурите, обслужващи населението, а също и нетърпимостта или прекомерността на репресивните институции” (с. 21).
„Връзката между индивидуалната свобода и равнището на съвременното развитие далеч не се изчерпва с принципа на допълнителността, колкото и важно да е последното обстоятелство. Това, което хората са способни да достигнат, зависи от икономическите възможности, политическите свободи, развитостта на обществените движения и условията за получаване на медицинска помощ, базовото образование, а също от социалната поддръжка и стимулирането на тяхната дейност. От друга страна развитието на институционалните структури, осигуряващи изброените възможности, зависи от наличието на гражданските свободи, позволяващи безпрепятствено да се участва в обществените избори и публичните дискусии, което на свой ред способства развитието на тези възможности”. (с.22-23)
„(…) в много съвременни развиващи се страни сред ключовите задачи на развитието се считат освобождаването на труда от явното и скрито крепостничество, затрудняващо достъпа до отворения пазар на труда”. (с.25)
„Икономическата несвобода е способна да поражда социална и политическа несвобода, както и социалната и политическата несвобода са способни да отгледат икономическа несвобода”. (с.26)
„(…) разбирането на свободата, представено тук, обхваща както процесите, предполагащи свобода на действие и взимане на решения, така и действителните възможности, достъпни на хората в определени лични и социални условия. Несвободата може да възникне или в резултат на неадекватни процеси (например нарушаван правата на избирателите или други политически и граждански права), или поради отсътствие на възможности за постигане от хората на минимум от това, към което те се стремят (в т.ч. поради отсъствие на елементарни възможности да се избегне преждевременната смърт или да се предотвратят различни заболявания и глад). (с. 34)
„Има важни основания бедността да се разглежда по-скоро като отсъствие на базови възможности, отколкото като наличие на нисък доход. Отсътствието на елементарни възможности води до ранна смъртност, сериозно недохранване (особено това е вярно по отношение на децата), постоянни болести, масова неграмотност и други беди. Например такъв ужасен феномен, като „изчезнали жени”…, трябва да се анализира от демографски, медицински и социални позиции, а не от гл.т. на ниските доходи, които понякога ни казват твърде малко за джендър неравенствата”. (с. 37-38)
„…безработицата е не толкова недостиг на доходи, който може да бъде компенсиран с постъпления от държавата (за сметка на фискалното натоварване на бюджеа, което само по себе си е тежко бреме за обществото); безработицата поражда далеч отиващи последици, губителни за индивидуалната свобода, инициативата и професионалните навици. Една от многобройните последици от безработицата е „социалната отхвърленост” на някои групи, а също и загубата на самоуважения, увереност в себе се, загуба на психическо и физическо здраве” (с.38).
Превод от руски: Божидар Ивков