Етикети

, ,

Какво представлява медицинският нихилизъм? На този въпрос дава изчерпателен отговор Якоб Стегенга в своята книга „Медицинският нихилизъм“. Само за 2-3 години книгата се превърна в знакова в сферата на философия на медицината. И съвсем не е случайно, че именно с две рецензии на тази книга откривам нова категория в блога си: „Философия, социология и антропология на медицината“.

Първата рецензия е на млад докторант от Полша – Мариуш Мажиаж, с чието съгласие преведох и публикувам неговото представяне на книгата на Стегенга. Представянето на книгата на Стегенга е направено по: Maziarz, M. (2019) Czy należy wątpić w efektywność współczesnej medycyny? W: Filozofia z Praktyce, Tom 5. http://filozofiawpraktyce.pl/czy-nalezy-watpic-w-efektywnosc-wspolczesnej-medycyny/

Втората рецензия ще бъда на млад и утвърден учен, философ – доц. д-р Юлия Васева. Тя ще излезе малко по-късно. Но съм длъжен да спомена, че доц. Васева работи точно в сферата на философия на науката и философия на медицината и нейните публикации, освен че са интересни, важни и написани по значими проблеми, те са и изключително полезни. Особено за млади, „прохождащи“ в професията лекари. Публикации, които биха им помогнали да запазят човешкото в себе си и да имат един по-различен поглед върху света на здравето и болестта, върху света на медицината и съвременните терапии.

Създаването на тази категория закъсня. Закъсня, защото медикализацията, генетизацията и опазаряването на медицината и здравеопазването вървят с голяма скорост, а това превръща пациентите в послушни, безрефлексивни „овчици“, сляпо подчиняващи се на „авторитета“ на медицината и лекарите, които от своя страна често са подвластни на финансовите интереси на фармацевтичните компании.

И така: трябва ли да се съмняваме в ефективността на съвременната медицина? Всеки ще трябва да намери своя отговор на този въпрос. Аз не отричам медицината, но имам много сериозни съмнения относно нейната ефективност, а и относно качествата на нейните представители. Не, не защото са глупави, или са „проядени от печалбарство“. А защото са продукт на онази образователна система, която малко или повече ги „осакатява“ да мислят твърде тясно и на парче, да губят холистичния поглед върху човека. Да забравят, че преди да бъде пациент, той е Човек.

Пожелавам си новата категория „Философия, социология и антропология на медицината“ да има успех.

Приятно четене!

проф. дсн Божидар Ивков