Етикети

, , , ,

В медицината болката се разглежда като естествен предпазващ сигнал, който подава информация за началото и развитието на някакви негативни процеси в човешкото тяло.

Характерът на болката и нейната продължителност оказват влияние върху начина на лечение.

Болката трябва да се лекува, независимо от възрастта на човека или причините, които я предизвикват.

Лечението на болката е различно, а острата болка винаги трябва да се лекува заедно с болестта, която я предизвиква.

Болката е процес, който предизвиква запомняне. Основата му е в промените, настъпващи в нервните клетки – настъпват трайни промени в мозъка и гръбначния мозък.

Болката, която организмът запомня може да се задържа и след елиминиране на първопричината за нея или да бъде предизвиквана от различни ситуации – например стрес.

Разликата между острата и хроничната болка не е само във времетраенето им, но и в процеса на запомняне.

Острата болка е важно да бъде лекувана ефективно, за да се избегне нейното запаметяване от нервната система на човека, който я изпитва.

Веднъж запомнена болката се лекува трудно. В този процес на лечение се използват лекарства и лечебни средства, които не се свързват с тяхното противоболково действие. Тук са необходими средства, които въздействат върху нервните клетки. Такива са например антидепресантите, или лекарствата срещу епилепсия, чиято основна задача е да тушират прекомерната реактивност на невроните.

Лечението на хроничната болка често е по-слабо ефективно и се съпътства с по-големи странични ефекти от използваните болкоуспокоителни лекарства. Хората с ревматични заболявания познават много добре това явление – страничните негативни ефекти от приема на НСПВЛ или кортикостероиди.

В терапията, насочена срещу болката, се прилага т.нар. аналгетична стълбица, за която писах в материала „Хроничната физическа болка – ежедневие и начини на справяне с болката”. Има и четвърто равнище на лечение на болката – хирургическото.

При хирургическо лечение на вече запомнена от нервната система болка, очаквания ефект може да не настъпи или да бъде непълен, т.е. болката да остане. То е успешно, когато процесът на запаметяване на болката още не е настъпил.

Самолечението не се препоръчва. Рискът от грешки и вторични увреждания или силни негативни странични ефекти се повишава значително.

Лечението трябва да се определя от лекаря, в тясно сътрудничество с пациента. Това ще позволи да се избегнат редица неприятности, както и по-добре да се контролира основното заболяване.

Лошо лекуваната и контролирана хронична болка води до инвалидизация и силно влошаване на начина и качеството на живот.

доц. д-р Божидар Ивков

Източник: На основата на лекция на проф. Р. Гашик, четена в рамките на цикъла „Czwartkowе Spotkania z Reumatologią” [http://www.instytutreumatologii.pl/userfiles/Spotkania_czwartkowe/spotkanie8wykad1v3.pdf].