Етикети

, , , ,

Съвременното разбиране за здравето, е, че то има пет измерения или аспекта – физически, емоционален, социален, интелектуален и духовен. С други думи, здравето е система, изградена от тези пет основни подсистеми, между които съществуват различни по сила и степен на влияние взаимовръзки и влияния. Здравословното състояние на всеки човек зависи от това как той успява да се справя във всяко едно от тези измерения (или подсистеми).

Обикновено хроничните заболявания, каквито са ревматичните болести, са фактор, който оказва влияние – най-често негативно, върху всички тези измерения на здравето. Единствено уменията, възможностите и способностите на човека с ревматично заболяване да се справя с болестта му позволява да запазва равновесие, независимо от преживяваните трудности в ежедневния живот.

Много е важно и има голямо значение по какъв начин се проявява болестта първоначално: внезапно или бавно и незабележимо. Когато болестта нахлуе внезапно в живота на човека, той реагира веднага: търси лекарска помощ, има голяма вероятност да бъде поставена точна диагноза и да започне подходящо лечение. При появата на ревматично заболяване обаче винаги възниква въпроса: как и какво влияние ще окаже болестта върху досегашния начин и качество на живот, който е постигнал човек.

Хроничното ревматично заболяване още от самото начало започва да оказва съществено влияние върху всеки аспект от живота на човека. Хроничната болест често е непредвидима: от една страна самата болест и нейното протичане и напредък започват да ограничават – в една или друга степен – ежедневния живот. От друга страна, могат да се появяват странични ефекти от прилаганото лечение. Майкъл Бъри, като изследва лица с ревматоиден артрит, стига до извода, че появата на хронично заболяване представлява „разрушаване на биографията” на човека. „Разглеждането на хроничното заболяване (…) като „разрушително събитие” е друг подход и начин да се разкрие генезисът и развитието на траектория на страданието (…) и „насилствено” наложената от болестта фундаментална преоценка и промяна на биографичните планове”[1] (ако се използва терминологията на немските социолози Райнмън и Шютце).

Затова много изследователи подчертават значимостта на това човек да бъде активен още от самото начало в процеса на своето лечение – да се постарае да опознае болестта, да преоткрие собственото си тяло и как то реагира на болестта и на различни фактори от заобикалящата го среда, какви ограничения носи със себе си и налага болестта, да започне да използва различни начини и средства, за да улесни ежедневието си.

Появата на хронична ревматична болест изведнъж превръща довчерашната уютна и изпълнена с положителни емоции социална и физическа среда на семейния дом във враждебна, изпълнена с множество бариери – проблем стават няколко стълби, прага на входа на банята, мекия и твърде нисък фотьойл, сребърните прибори за хранене, височината на кухненските шкафове или горните части на гардероба… До вчера извършваните механично и дори несъзнателно действия, днес внезапно се превръщат в първостепенна задача, изискваща използването на значителна емоционална и интелектуална енергия: човек се изправя пред такива екзистенциални въпроси: ще мога ли и ако да – как, да се облека без да притеснявам никого и да изпитвам толкова силна болка?; как да държа изплъзващия се от ръцете ми нож, за да си отрежа филия хляб?; защо чашата с вода е толкова тежка и неудобна? и т.н.

Неумението да се приспособи средата към потребностите на човека с ревматична болест, както и сферата на личните задължения, се превръща в една от сериозните бариери, които трябва да бъде преодоляна. Тук ролята на семейството е от огромно значение.

Много често хората с ревматични заболявания, особено в началото на своето боледуване, възприемат две, еднакво неправилни, форми на отношение към болестта и семейството си. Част от тях – с цената на собственото си здраве, приемат начин на поведение, с което показват на най-близките си, че нищо не се е променило и те ще продължат да изпълняват и по-нататък своите досегашни задължения. Подобна самозаблуда може да провокира конфликти на по-късен етап, тъй като има вероятност да създаде илюзорни очаквания от страна на близките или пренебрегване на значимостта на болестта и нейните последици.

Друга част от хората с ревматични заболявания, както и въобще хората с хронични заболявания, използват болестта като начин да заинтересуват и да занимават всички свои близки със собствената си персона, като очакват от тях да поемат допълнителни задължения и отговорности и да започнат да ги обгрижват дори в неща, които те могат сами да направят.

Онова, което трябва да научат бързо и да знаят със сигурност човекът с хронично ревматично заболяване и неговото семейство, е следното: Хроничната болест носи със себе си нови проблеми и променя из основи живота на болния и на неговото семейство.

Възможно е да възникне чувство на несигурност в отношенията между партньорите, несигурност в и за утрешния ден. Новата ситуация може да не бъде разбрана изцяло и докрай, което поражда процеси на духовно и емоционално страдание и в двете страни.

За партньора на болния често е по-трудно да приеме новата ситуация. Човекът с ревматично заболяване не рядко прави опити (с различен успех) да излезе от така създалата се ситуация чрез неадекватна борба, която изсмуква силите му, или чрез акцептация на болестта и адекватно поведение в създалата се ситуация. Партньорът може да избере бягството от семейното огнище (по-често се среща при мъжете), или да започне на натрапва прекалени грижи (по-често се случва при жените), или да приеме ситуацията и заедно с партньора си да търси адекватни решения.

В семейството възникват изключително важни, екзистенциални въпроси, които намират най-добро решение, когато се подлагат на общо обсъждане. Например, възможно ли е в ситуация, когато се появява ревматично заболяване, да се роди дете, или как ще се отглеждат децата? Трябва ли да продължи работа човека с хронично заболяване, или не?

Всеки човек с ревматично заболяване, както и всички членове на семейството му, трябва много бързо и ясно да разберат, че: (1) ревматичното заболяване е дълготрайно, (2) с течение на времето е по-вероятно да се задълбочават затрудненията и дисфункциите, (3) заболяването може да доведе до инвалидност. Ето защо е изключително важно на всеки един етап от болестта, човекът с ревматично заболяване да си задава въпроса: „какво и как мога да правя”, а не „какво вече не мога да правя”.

***

Известно е, че хората с ревматични заболявания, които живеят в семейна среда, изпълнена с доверие, наситена е с обич и готовност за взаимопомощ при зачитане на личната независимост, потребности и желания, в семейна среда, която непрекъснато генерира относителна сигурност и увереност в утрешния ден, се справят по-бързо, по-лесно и по-адекватно с ежедневните проблеми, които поражда хроничното ревматично заболяване.

И обратното. Отсъствието на семейство, самотата, неразбирането, пренебрежението, отчуждението и т.н. влошават здравословното състояние на човека с ревматично заболяване и на членовете на неговото семейство.

Съвременните технологии предоставят множество възможности за получаване на адекватна помощ в един или друг аспект от ежедневието на човека с ревматично заболяване. Свободния достъп до Интернет и до заслужаващи доверие сайтове и материали, достъпа до по-широка информация за помощни средства, възможностите за контакт с хора, със сродни или идентични проблеми, могат да генерират допълнително сили в човека с ревматично заболяване при справянето му с болестта и нейните последици, както и да се окажат позитивен фактор, влияещ върху укрепване на семейството.

 

Източник: Grygielska, J. (2013) Schorzenie reumatycznie, a źycie rodzinne. [http://www.instytutreumatologii.pl/userfiles/Spotkania_czwartkowe/spotkanie5wykad2v1.pdf] [Материалът e подготвен от Отдела по епидемиология и промоция на здравето към Института по ревматология във Варшава, на основата на лекцията на Йоланта Григиелска, изнесена в рамките на програмата „Срещи с ревматологията в четвъртък]

доц. д-р Божидар Ивков

[1] Ивков, Б. (2010) Социален контекст на видимата инвалидност. Библиотека Омда, София. [http://www.omda.bg/public/biblioteka/bojidar–ivkov/ivkov–razrushavane.htm]