Чета някъде от 12-13 годишен, а може би и по-отрано. За мен четенето се превърна в едно от най-смислените неща, които съм правил, правя и ще правя през живота си. Нямам представа колко книги съм прочел през живота си, но съм сигурен, че са повече от 2 500 романа и сборници с разкази и повести, както и поезия. Малки и големи, хубави и не чак до там, класически и съвременни – възможни са всякакви класификации.
За съжаление твърде късно започнах да събирам онези прекрасни мисли, чийто думи звучат като ноти на вълшебна симфония и носят в себе си огромен заряд от смисъл и съдържание. Смисъл – дълбок, многостранен, всеобемащ, който прониква в ума и душата, изпълва те с радост и светлина, променя те и осмисля живота ти, чрез уроците, които си усвоил от тези думи. Твърде късно, едва от 2009 година започна този процес. И ето днес, 10 години след началото, зад гърба си имам над 400 прочетени книги и 6 завършени томчета – седмият се създава в момента, изпълнени с „бисери“, със слова на мъдри хора, които очакват своите читатели, за да им предадат посланията си.
(Тук изобщо не говоря за научната литература, която е част от моята работа и която е не по-малко стойностна и значима. И към която се опитвам да направя своя скромен принос.)
Да, добрите и смислените слова учат, възпитават ни, предоставят ни знания, променят ни. Сред създателите им – всеки на своя пиедестал, откривам А. Азимов, Е. Базен, Р. Бах, Г. Божинов, Р. Бредбъри, В. Войнович, К. Вонегът, У. Грум, Б. Делчев, Дж. К. Джером, Е. Джонг, М. Добс, У. Йънг, Е. Канети, Ф. Кафка, А. Кронин, С. Ларшон, С. Лем, Г. Г. Маркес, Б. Нушич, Д. Оруел, Е. М. Ремарк, Ж. Р. Д. Сантуш, Ж. Сарамагу, А. М. Смит, М. Твен, Л. Н. Толстой, Я. Хашек, С. Цвайх, Р. Чандлър, Е.-Е. Шмит, Ъ. Ялом и много други. Самото изброяване на авторите ми напомня за техните светове, за миговете на невероятна радост и духовен катарзис, които съм преживял с тях и техните творения. Да четеш означава да пътуваш в многобройни светове – световете на човешките души и поведение.
Познавам много други четящи хора. Ако те започнат да изброяват своите си автори, списъкът ще бъде подобен, но и много по-различен. По-важно е друго: ние сме сродни души.
Пиша всичко това не за да се похваля, колко голям читател съм, а за да напомня на всички четящи люде, които биха проявили интерес, че в блога ми ги очакват онези 6 малки томчета, побрали в себе си мъдростта на прочетеното от мен.
Пиша го и по още една причина. Искам да благодаря на всички момичета от Столична библиотека, филиал „Сердика“, които не спират да ме „глезят“ със своя изключителен професионализъм, отзивчивост и лъчезарни усмивки. Благодарение на тях обърнах внимание на и прочетох книги, които иначе щях да подмина. А това бяха и са изключително стойностни книги. Благодаря Ви момичета. Вие сте огромно съкровище.
Хубаво е да четеш. Приключенията са гарантирани. Познанията също. Помъдряването е задължително. Животът без книга, е черна дупка, непрогледна тъмнина.
Четенето превръща личността ни в глина, която самите ние месим и непрекъснато оформяме отново и отново, търсейки – може би – най-добрата форма и съдържание.
Божидар Ивков.
