Етикети
инсулт, инфаркт на миокарда, непреки разходи, indirect costs, koszty pośrednie, myocardial infarction, stroke, udar mózgu, zawał mięśnia sercowego
Фирмата „Амген“ (Аmgen) е оповестила резултатите от изследване, проведено в седем европейски страни. Данните показват негативното влияние на острия коронарен синдром (инфаркт на миокарда и нестабилна ангина) и инсулт върху работоспособността на пациента и човека, който се грижи за него, а също и непреките разходи, свързани с това.
Изследването е публикувано в списанието на европейското кардиологично дружество „European Journal of Preventive Cardiology“. То показва, че хората, които са преживели инфаркт на миокарда или инсулт, през първата година от диагнозата са пропуснали 25% от работното време. На свой ред близките хора, полагащи грижи за тях, са загубили средно 5% от годишното си работно време.
В съответствие с резултатите от изследването, хората в Полша, преживели инфаркт, са загубили средно 75 работни дни, а обгрижващите ги – 16 работни дни. Пациентите с инсулт са изгубили съответно (средно) 70 i 19 работни дни. Над 38% от тези загуби или отсъствия от работа са свързани с престой в болница и с болнични.
Нещо повече, работоспособността на хората също се е влошила след завръщане на работа: хората, прекарали инфаркт и инсулт за загубили средно съответно 10 и 8 работни дни (когато човек е на работа, но няма пълна работоспособност поради здравословното си състояние). Непреките разходи за поляците, свързани с намаляването на продуктивността им, са били в размер на 12 834 евро за лицата, прекарали инфаркт и 12 459 евро за тези с инсулт, което е сравнимо с т.нар. преки разходи за лечение на тези болести и едновременно с това удвоява икономическото натоварване за полското обществото.
Загубите от сърдечно-съдови инциденти са големи и засягат не само самия човек. Изследването показва, че когато се вземе предвид загубата на работно време за пациентите и хората, които се грижат за тях, при тези две заболявания, то непреките разходи се оказват два пъти по-големи от преките разходи за лечението. Това е тенденция при всички хронични заболявания.
Поне в съобщението за резултатите от изследването, публикувано в „Rynek Zdrowia“, не се споменава нищо за загубите и непреките разходи във връзка с потенциалната инвалидизация на част от респондентите.
Подробности за изследването могат да се видят на адреса на списанието, посочен по-долу – статията е със свободен достъп.
Тук само искам да кажа, че в България общо взето не се обръща почти никакво внимание на непреките разходи при поява на хронична болест. А при хората с инфаркт и инсулт не рядко не се стига до необходимостта от подобни изчисления, поради това, че у нас преживяемостта на тези инциденти е по-ниска в сравнение с мнозинството страни, членки на ЕС. Публична тайна е, че във всяка една област на медицината много от смъртните случаи, в т.ч. и при децата, могат да бъдат намалени при по-добра организация и по-адекватно оказване на първа помощ на пациента.
Може би най-голямата беда е в това, че здравето от ценност сама по себе си, се превърна в стока, а ценността на човека все повече девалвира. И основата на всичко това са публичните политики и законодателството, на което те са основани.
Източници:
- MAK/RZ (2019) Badanie: koszty pośrednie OZW i udaru podwajają wydatki na leczenie. W: Rynek Zdrowia z 15 kwietnia 2019. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/badanie-koszty-posrednie-ozw-i-udaru-podwajaja-wydatki-na-leczenie,193888,11.html
- Kotseva, K., L. Gerlier, E. Sidelnikov, L. Kutikova, M. Lamotte, P. Amarenco, L.Annemans (2019) Patient and caregiver productivity loss and indirect costs associated with cardiovascular events in Europe. In: European Journal of Preventive Cardiology, DOI: 10.1177/2047487319834770. https://journals.sagepub.com/action/doSearch?AllField=iPCQ (статията е със свободен достъп).
доц. д-р Божидар Ивков
