Архиви за етикет: poverty

БЕДНОСТ И ПРЕЖДЕВРЕМЕННО ОСТАРЯВАНЕ

01 вторник окт. 2019

Posted by in Актуални информации

≈ Вашият коментар

Етикети

, , , , ,

Учени от университета в Копенхаген са установили връзка между преждевременното остаряване и влошеното материално положение, пише Medical News Today.

Изследвани са 5 000 човека на средна възраст с ниски доходи, 18% от които са живеели в абсолютна бедност в продължение на 21 години. Учените са анализирали физическите и умствените показатели на участниците. Оказало се, че възрастните, живеещи в условия на финансова нестабилност от 4 години, са показали по-слаби физически възможности и мисловни функции в сравнение с тези, които не са страдали дълги години от безпаричие. Освен това, при бедните участници в изследването се наблюдавали по-високи равнища на С-реактивен белтък и интерлевкин 6 – маркери за възпаление, които се свързват с инфекциозни и онкологични заболявания. Интересно е, че финансовите трудности в младостта, свързани с получаването на образование или търсене на работа, не са толкова стресови, както бедността в по-късния живот. Учените са стигнали до извода: нестабилното материално положение може да стане причина за преждевременно стареене. Вина за всичко това има твърде продължителния стрес, който бавно унищожава човека.

***

Тези данни потвърждават тезата, че бедността и неравенствата водят до по-висока заболеваемост и смъртност сред по-низшите слоеве на обществото. Продължителната бедност води не само до снижаване на физическите и умствените показатели на човека, но не рядко и до пълно оскотяване.

В България големи слоеве от обществото живеят в относителна и абсолютна бедност, което ги прави лесно манипулируеми и управляеми. Тези хора са със силно затруднен или липсващ достъп до здравеопазване и социални услуги. Сред тях не малка част са хора с инвалидност, а бедността и неравенствата задълбочават тежестта на инвалидността.

Източници: ИССЛЕДОВАНИЕ: КАК ФИНАНСОВЫЕ ПРОБЛЕМЫ УСКОРЯЮТ СТАРЕНИЕ https://prokrasotu.info/topics/issledovanie-kak-finansovye-problemy-uskoryayut-starenie/.

Pashler, A. (2019) Financial hardship may accelerate aging. In: Medical News Today, Published Sunday 22 September 2019

Foverskov, E., G. L. Petersen, J. L. M. Pedersen, et al. (2019) Economic hardship over twenty-two consecutive years of adult life and narkers of early ageining: physical capability, cognitive function and inflannation. In: European Journal of Ageing, pp. 1-13. https://doi.org/10.1007/s10433-019-00523-z.

доц. дсн Божидар Ивков

Реклама

НЕПРАВИЛНОТО ХРАНЕНЕ НА МАЙКАТА ПОРАЖДА ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ЗА ДЕЦАТА Й

26 сряда юли 2017

Posted by in Актуални информации

≈ Вашият коментар

Етикети

, , , , , , , ,

Присъствието на прекомерни количества мазнини в храната на бременни жени уврежда развитието на мозъка и нарушава поведението на потомството – показват изследвания върху примати. За съжаление тези увреждания са необратими чрез здравословна диета при децата.

Учени от Oregon Health and Science University са публикували в „Frontiers in Endocrinology“ резултатите от проведен експеримент. В него са били използвани макаци, за да се провери влиянието на хранителната диета върху поведението и дейността на нервната система.

Целта на опита била внимателно и задълбочено вникване в това, как могат да възникват определени смущения в поведението на деца от майки със затлъстяване, които смущения са били описвани в други изследвания. Проблемът е изключително важен, защото – според изследователите, 64% от жените в САЩ в репродуктивна възраст са с наднормено тегло, а 35% са със затлъстяване. Този проблем, макар и не в такива размери, съществува и в България.

Учените са избрали за опита си примати, защото те еволюционно са най-близо до човека, a използването им е дало възможност за по-прецизен контрол на храненето, нещо, което е доста по-трудно ако опитите се провеждат с хора.

Резултатите от изследването са показали, че повишената консумация на мазнини от страна на майките поражда поведенчески проблеми при децата им. Малките маймунки, които се хранели според диетата, изобилстваща от мазнини, по-често са показвали признаци за безпокойство. Още по-важно е, че учените са успели да открият причината за подобни реакции.

Изследването на физиологичните промени показало, че при тези маймуни са налице смущения в невроните, използващи серотонин – ключов невротрансмитер (най-просто казано това е сигнално вещество на нервната система) за развитието на мозъка. Тези изменения могат да се окажат много важни, защото провокират появата на страхови психози и депресивни състояния.

Периодът на бременността тук има критично значение според учените. В определен етап на експеримента се оказало, че дори ранното въвеждане на здравословно хранене би предотвратило негативните последици за малките от лошото хранене на бременните маймуни.

От изследването следва, че бъдещите майки трябва да внимават много какво и как ядат. И тук не става дума да се обвиняват майките – отбелязва ръководителката на проекта проф. Елинор Съливан. Става дума за образованието на бременните жени да се хранят здравословно. И нещо много важно, изследователите настояват за адекватни социални политики, промотиращи здравословния начин на живот и хранене.

***

Тези идеи на изследователите са не само интересни, но и изключително важни. Дори само поради това, че поставят въпросите, свързани с начина на хранене и с качеството на приеманата храна от майките, които произхождат от бедни семейства. Защото бедността е свързана с приема на некачествени и евтини храни, чийто цени са достъпни за хората с много ниски и ниски доходи. Не бива да се забравя, че бедността има „способността“ да се възпроизвежда в поколенията и да „формира“ ниши на бедност – факти, установени още в края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век в развитите страни, които могат да се разглеждат като „инкубатор“ на влошено обществено здраве, с всички произтичащи от това негативни социални и икономически последици.

Това е добър пример как огромните социални неравенства в обществото оказват – макар често твърде опосредено – много негативно влияние върху живота и здравето на хората.

Източник: PAP, RZ (2017) Zła dieta przyszłej matki to problemy dzieci – dowodzą badania na naczelnych. W: Rynek Zdrowia z 24 lipca 2017. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/zla-dieta-przyszlej-matki-to-problemy-dzieci-dowodza-badania-na-naczelnych,174982,11.html

доц. д-р Божидар Ивков

ПРЕД СЛОВОТО – ВСИЧКИ ВЪЗРАСТИ ПОКОРНИ СА

12 сряда юли 2017

Posted by in Будилчета

≈ Вашият коментар

Етикети

, , , , ,

Съвременните технологии позволяват да се съхрани за по-дълго време изреченото слово. Ето защо си позволявам да събера на едно място няколкото линка на материали, които представят мои участия в едно или друго събитие.

Целта ми е много простичка. Да запазя за себе си и за всеки, който би проявил някакъв интерес, известни свидетелства за времето, в което живеем, за тоталните социални бариери в достъпа до здравеопазване, за трудностите на живота в България в началото на ХХI век.

Приятно гледане и слушане.

доц. д-р Божидар Ивков

НАУКА…

Колко плащаме допълнително от джоба си за здраве? https://bnt1.bnt.bg/bg/a/kolko-plashchame-doplnitelno-ot-dzhoba-si-za-zdrave

Доц. Б. Ивков: Бедността в България не е наказание, но ще се превърне. http://www.eurochicago.com/2015/08/dots-b-ivkov-bednostta-ne-e-nakazanie-no-shte-se-prevarne/

За хроничната физическа болка. https://www.vbox7.com/play:191976b104

… И ПАЦИЕНТСКИ ОРГАНИЗАЦИИ

OPRZB BOPRD: EULAR PARE 2016 – live stream. https://www.youtube.com/watch?v=3GwSg4DENmM

Пресконференция 14.10.2015. Информационна кампания „Не сме от дърво“ https://www.youtube.com/watch?v=FdMEbo01WjE

Информационна кампания „Не сме от дърво“ октомври 2015. https://www.youtube.com/watch?v=VHI-sFH1quI

Информационна кампания „Не сме от дърво“. https://www.youtube.com/watch?v=WTL8rFPrpN8

ДЖОРДЖ ДЖИЛДЪР И НЕГОВИТЕ ВЪЗГЛЕДИ ЗА БОГАТСТВОТО И БЕДНОСТТА

02 понеделник дек. 2013

Posted by in Политически наброски

≈ Вашият коментар

Етикети

, , , ,

„Всеки ден, преди да заспя, чета по две страници от Библията и две страници от „Богатство и бедност” на Джордж Джилдър” – казвал един от най-известните президенти на САЩ през ХХ век – Роналд Рейгън. Бил Гейтс също бил завладян от тази книга[1].

„Богатство и бедност” е публикувана през 1981 година. 20 години по-късно книгата се появява и в превод на полски език[2].

Подложена е на остра критика от американските либерали и част от консерваторите, но се превърнала в „катехизис за администрацията на Роналд Рейган и в световен бестселър”[3]. Критиката на либералите подсказва, че в книгата се съдържат множество идеи, които заслужават да бъдат прочетени, разбрани и осмислени.

Д. Джилдър е бил академичен преподавател, ангажиран в Републиканската партия. Писал е изказвания за Нелсън Рокфелер и Ричард Никсън. „Джилдър е бил най-често цитирания от администрацията на Рейгън жив автор”[4].

Джилдър подлага на „дисекция” икономическите проблеми на САЩ. Анализът му е всестранен и задълбочен и достига до  неочаквани изводи. Според него „ключово значение за икономиката има предприемачеството, разбирано като креативност – истинското богатство не се състои в притежанието, а в създаването”[5] (к.м.-Б.И.). Джилдър смята, че капиталистическата менталност не произлиза от алчността, а от алтруизма[6], а богатството на икономиката са креативните дребни предприятия – често семейни фирми.

Противно на мнението на определени кръгове в Полша, привърженици на т. нар. голям бизнес, за Джилдър най-богатите граждани не представляват фундамента на свободната икономика. Една теза пряко насочена срещу идеите на неолибералната икономика, която реализрана в България, разсипа страната и превърна бедността във визитна картичка за милиони българи. Според Джилдър е достатъчно да има две поколения некреативни богаташи, за да загубят финансовите си позиции.

Джилдър представя примери за измъкване от блатото на бедността на бедни емигранти. Той свързва ефективността на икономиката със съществуването на здрави семейства, като предполага, че женените мъже работят два пъти повече. „Очевидно авторът поддържа двата основни постулата на икономиката на растежа – намаляване на данъците (противно на американските либерали) и гъвкавост по въпросите на балансирания бюджет и инфлацията (в противовес на монетаризма)[7].

„Нашият главен проблем произтича от дълбокия конфликт между процесите на материалния напредък и идеалите за „прогресивна” власт и култура. Равенството, бюрократичната рационалност, предвидимостта, сексуалната свобода, политическия „популизъм” и преследването на удоволствия (…) са в очевидно противоречие с изискванията и инвестициите в икономическия и техническия напредък”. По този начин Джилдър обобщава плановете за бюрократизация на икономиката, които не са чужди на идеалите на комисарите на Европейския съюз[8].

Книгата е написана на достъпен и четивен език и независимо дали читателят възприема или не изцяло идеите на Джилдър, тя заслужава да се прочете и осмисли.

Единствено неограничаваното и подкрепяно предприемачество развива икономиката и премахва бедността, докато социалните грижи потапят бедните в трайна бедност. Големият проблем тук е как да се избегнат крайностите и къде да се поставят границите. Защото в обществото и най-добрите подбуди и мотиви, най-добрите действия, когато не са контролирани, се израждат и започват да вредят. Големият въпрос е за границите и нивата и посоката на контрол.

Ето и два цитата от полското издание на книгата на Джилдър.

***

„основен инструмент за презентация на статуса станаха парите и богатството и най-вече демонстрацията им”[9].

***

„В политиката се появява деструктивен и фалшив егалитаризъм. Богатите подкрепят редистрибуцията на богатството, но всъщност обаче техните действия водят до възпрепятстване на възникването на нови богатства и до реализиране на такива програми, които не заплашват тяхното богатство”[10].

доц. д-р Божидар Ивков

[1] Pietrasz, P. (2005) Biznes – jaktosię robiwAmeryce…. W: ZaPiS Śląski, № 7 (40), czerwiec. http://www.zapis.w.szu.pl/ksiazki.php?id=70

[2] Gilder, G. (2001) Bogactwo i ubóstwo. Wydawnictwo Zysk i S-ka, Warszawa

[3] Pietrasz, P. (2005) Biznes – jaktosię robiwAmeryce…. W: ZaPiS Śląski, № 7 (40), czerwiec. http://www.zapis.w.szu.pl/ksiazki.php?id=70

[4] Пак там

[5] Пак там

[6] Алтруизмът е принципът или практиката на загриженост за благополучието на някого другиго. Той е традиционна добродетел в много култури и аспект на основата на много религиозни традиции, въпреки че концепциите на „другия“, към когото трябва да бъде насочена загрижеността, могат да варират в различните култури и религии. Алтруизмът е антоним на егоизма. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

[7] Pietrasz, P. (2005) Biznes – jaktosię robiwAmeryce…. W: ZaPiS Śląski, № 7 (40), czerwiec. http://www.zapis.w.szu.pl/ksiazki.php?id=70.

[8] Пак там.

[9] Gilder, G. (2001) Bogactwo i ubóstwo. Wydawnictwo Zysk i S-ka, Warszawa, с. 156

[10] Пак там, с. 161

НАДЕЖДА ВСЯКА ТУКА ОСТАВЕТЕ!

13 четвъртък юни 2013

Posted by in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

, , , , ,

Да пътуваш из България е невероятно изживяване. Уникална природа, спиращи дъха гледки, паметници и следи от величието и падението на един народ. Но дори и в паденията на народа, от който произлизам, има като че ли нещо велико, титанично, драматизъм, които те карат да се чувстваш свързан завинаги с тази земя. Кара те да се чувстваш горд, че си българин. Но в мига, в които обърнеш взора си, душата и мисълта към съвременността, в която живеем, сърцето започва да кърви, душата стене и… падаш на колене, привит, едва поемащ си дъх, сякаш някой те е изритал между краката. Гордостта е изчезнала – никой не живее само с миналото!

От месец пътувам из страната… и навсякъде едно и също. Привидно спокойствие, забавен темп на живот, а зад него ври и кипи… хората оцеляват. Оцеляват физически. Не всички, но една не малка част. Мизерия и бедност са притиснали и задушават хиляди българи. Други хиляди – работят за жълти стотинки и незнайно как успяват да изкарат до утре. И… малцина дебеловратници, угоени и без душа, нагли, безпардонни, превърнали се в стражи на собствената си тъпота и безполезност – мачкат, и мачкат, мачкат другите като валяк в услуга на нечии интереси.

И някъде там, сред мизерия и лукс, сред тотална духовна нищета, лустросана със скъпи дрънкулки и коли, сред плаха, едва оцеляваща духовност, облякла „дрипите на мечтите” за нещо по-добро, живеят онези, които като че ли рядко виждаме, на които рядко обръщаме внимание, потънали в собствените си проблеми и жалки опити да ги решават. Онези, „невидимите”, „забравените”, „инвалидите”, „хората с увреждания”, „ощетените от съдбата”… няма значение как ще ги наречем. Хора като нас – с усмивки или сълзи по лицата си, със сбъднати и не до там мечти, хора…

И когато се сблъскаш с някоя статистика ако имаш душа и сърце, ако поне се опитваш да мислиш, пред теб зейват „портите на ада” и те засмукват.

Във Враца съм. На площада ме посреща гордата гранитна фигура на Христо Ботев – най-добрия, най-достолепния паметник на гениалния поет. И… никъде няма надпис, някаква – дори мизерна, табела, която да каже на странника поне името на скулптора. Политици – глухи за култура и зинали за пари.

Малко зад и вдясно от паметника на Ботев, е историческия музей на Враца, побрал във витрините си огромно количество красота и величие на траки и българи. Влизаме и… музеят е празен. Ами да – врачани си знаят всичко, гости на града няма. Изобщо кой го е еня за история и красота, когато лицето му е навряно в калта на мизерията.

Няма ги и инвалидите или – ако предпочитате – хората с увреждания. Няма ги, те са изтласкани и заточени нейде там, в домовете си, между четири стени. А в общините Враца и Криводол живеят 600 лица с увреждания, нуждаещи се от чужда помощ, за да могат да живеят. През тази година средства за социалната услуга „личен асистент” са получили едва 47 човека. Да, точно така, колосалния брой – 47 човека или по-малко от 8% от нуждаещите се. А останалите 553-ма? Потръпнах от мисълта, как социалните работници са правели този избор, колко време им е отнело да се помирят със себе си и с това, което държавата ги е принудила да вършат – да решават кой е по-болен, по-нуждаещ се. А те са хора, добри хора, невероятни професионалисти. Видях ги, срещнах ги, говорих с тях. Такива са в цялата страна. Работят, по цял ден са потопени в мъката на хората, съпреживяват, съчувстват и са безсилини… безсилни да променят нещо. Работят, работят за 350-400 лв. Какво е това? Работещи бедни! Бедни, успели да се издигнат сантиметри над линията на мизерията.

Във врачанското бюро по труда са регистрирани около 430 лица с увреждания, а от началото на годината няма пари нито за мерките по Закона за насърчаване на заетостта, нито по различните програми за заетост. Незнайно как, все пак 43 човека с увреждания започнали работа, т.е. 10%. И – какво търсежство на съпричастност – само един работодател е изявил желание и е наел 1 лице с увреждане извън всякакви мерки и програми.

Говоря си с хората. Споделят, а в душите им чернилка, болка. Яде ги! След въвеждането на т.нар. „социална оценка” в средата на 90-те години на ХХ век имало силен първоначален наплив. След това нещата поутихнали и на месец се извършвали около 100 социални оценки за общините Враца и Криводол. Днес техния брой е 400, т.е. 4 пъти повече. Зад всяка такава оценка стои конкретен човек. Около 30% от тях са хора с експертни решения на ТЕЛК от психодиспансера, почти още толкова – хора с туберколоза и белодробни заболявания. Всеки месец умират по 40 лица с увреждания в двете общини, но на тяхно място идват нови 60 – първично инвалидизирани.

Зад всичко това стои бедност, незаинитересованост, високо ниво на риск, на несигурност, стрес… какво ли не. А зад тези фактори ясно прозират неадекватните и неефективни политики на държавата или дупките, в които няма дори намек за политики.

Чувствам как ме обзема ярост – яростта на безсилието и безнадеждността. Идва ми да крещя, но само влага напира в очите ми… Защото това е картинката – малко-по-добра или по-лоша другаде, но е това. Мизерия, бедност и безразличие към другия, различния. Политики – на думи най-прекрасни, които изолират, а понякога дори убиват. Убиват човека с увреждане и близките му.

Да пътуваш из България е невероятно изживяване. Уникална природа, спиращи дъха гледки, паметници… да, прекрасно е, ако не срещаш хора или по-точно сенките на хората. Хора с увреждания и не само. Бедността се е лепнала като леке върху хиляди и не мож я изтри. Тя се е пропила в душата, в костите и мускулите и няма отърване… Няма!

Бедността, изолацията, потискането – това са лекетата и лицето на политиците и техните политики. Мръсни и вонящи на безчовечност.

А ние, ние т.нар. човеци? Къде сме? Какви сме? Щом това е възможно да става до нас и да не реагираме?

Питам се какви сме и… отговорите започват да ме блъскат в гърдите със своята жестокост.

Ако си човек или поне се опитваш да бъдеш такъв, да пътуваш из България е невероятно тежко изживяване – виждаш бавната гибел на една древна цивилизация и на един древен народ. Виждаш агонията… краят. И си безсилен. Нямаш надежда…

Виждаш, чувстваш, усещаш и все пак мълвиш, може би не всикчо е загубено, може би… все пак… въпреки всичко…

Дали!

Божидар Ивков

РАЗМИСЛИ ОТ ПРЕДИ ПОВЕЧЕ ОТ 10 ГОДИНИ

22 сряда май 2013

Posted by in Опити

≈ Вашият коментар

Етикети

, , ,

Ровейки в електронния си архив открих долните записки, оформени като есе (може би?). Прочетох ги и реших да не променям нищо. Сториха ми се актуални и днес. Затова бързам да ги споделя с всеки, който е готов да ме последва в „царството на бедността“. Е, драги ми читателю (ако въобще те има) да вървим, пък „каквото сабя покаже“.

***

Аз съм Човек и Гражданин.

Аз съм социолог, доктор по социология. В този момент, когато пиша тези думи съм безработен. Имам богат набор от социални роли.

Аз съм баща на две деца, но съм разведен.

Аз съм нетипичен човек. Човек с физическо увреждане, или, както много хора казват, инвалид.

Започнах с това изброяване на част от личностните си характеристики съвсем целенасочено и по точно определен ред.

Преди всичко, всеки, който може да положи макар и една буква (без значение дали е смислена или не) до и/или върху изписания текст, или може да прочете (или да разпознае поне, че тези знаци са букви) нещо от текста, е Човек. Всички ние на първо място, независимо от всичко останало, сме човеци. Едни повече, други по-малко, едни по-добри, по-мъдри и по-можещи, други по-глуповати, по-лоши или по-неможещи. В реалния живот всеки човек е комбинация от тези и още много, много други индивидуални характеристики, които често изразяваме с прилагателни.

Онези от хората, които са се научили да не бъдат поданници, са Граждани. Граждани, които живеят и творят в съответните локални, професионални, семейни, съседски и други общности и социални групи. И като такива те имат своите професии, своите ценностни йерархии и ориентации, своите…

„Що за глупости са това? Да се пишат такива елементаризми, че и на всичкото отгоре да се публикуват!” – вероятно повечето читатели ще си кажат точно това.

И може би ще са прави. А може би… не съвсем.

За всеки е нормално и естествено, когато това се налага, най-напред да спомене каква професия има (например „Аз съм инжинер, лекар, психолог, стругар, актьор…”). Този естествен вербален акт при мнозинството от инвалидите е доведен до „социална аномалия”. Те най-напред се представят така: „Аз съм инвалид…“ и после всичко останало. Според мен тук не може и не трябва да се говори за някакъв вид девиация или патология, макар че понякога и това е възможно. Така една биологическа характеристика се извежда в ранг на социално-статусно самоопределение. „Социалната аномалия” често трудно може да се отграничи от социалната патология и между тях рядко има ясно изразена граница. Тези инвалиди при среща с други хора, както вече споменах, най-вече някакви държавни, общински или друг вид служители, инвалиди или не-инвалиди, обикновено започват своя контакт с думите:

– Аз съм инвалид… – и едва след това следва всичко останало.

Този социален, по своята същност, феномен (или тази социална аномалия) наблюдавам от 1974 г. насам. В началото не си давах сметка за нея, но днес тази по същество вербална автомаргинализация ме кара да се замислям и да си задавам множество въпроси:

Защо точно по този начин се процедира? Нима инвалидите не осъзнават, че с такава саморепрезентация се самомаргинализират? Кой, или по-точно кои хора, социални групи и/или общности и при какви условия създават социалния климат и социалната канава, или онова, което наричаме социална среда, в рамките на които (на която) се поражда, затвърждава и възпроизвежда една такава автостереотипизираща и автопредразсъдъчна социална представа за самите себе си? Нима инвалидите, които правят на себе си такава вербална характеристика не разбират, че с нея „декларират” готовността си да бъдат „изтласкани”, да бъдат изключени от достъпа до много изконни техни права и по-специално от достъпа до средствата, чрез които се задоволяват техните потребности и се спазват техните човешки права? И т.н. Въпроси, въпроси… без край, а отговорите?

*   *   *

Ако някой се разрови по-внимателно из моите файлове ще види, че аз съм един доста разпилян човек. Мисълта ми прелита ту към едни проблеми, ту към други и рядко се задържа на едно място. Такива хора не оставят диря след себе си. Е, няма как. Единственото ми оправдание е, че твърде много време отделям, за да се боря с физическата болка, която ме разяжда вече тридесет години и непрекъснатата бедност и лишения през последните пет години.

Интересно! Загубата на функционални възможности, израждането на тялото ми, на походката ми, не сломиха духа ми. А сега бедността, недоимъка са на път да го сторят. Не мога да се храня нормално, не мога да осигурявам необходимите ми лекарства, ерго не мога да се лекувам адекватно. Не мога да осигуря образование на децата си, не мога да осигуря що годе приличен живот за майка си…

Твърде често употребявам думите „не мога”. Красивите лафове за това, че трябва сами да си помогнем, сами да изтеглим собствената си каручка от блатото са чиста илюзия. Сам човек се оправя или ако мошенник, или ако е невероятен късметлия. За другите трябва да има условия – условия, създавани от обществото и неговата формална организация държавата, с и чрез нейните институции. Другото е пропагандна идеологема.

Между индивидуалност и социалност трябва да има равновесие. Ако преобладава индивидуалността се отива към едноличен режим (демократичен или не – обикновенно е по-далече от демократичността), ако преобладава социалността се отива към колективния социализъм, който поражда само социални ленивци. Нужно е равновесие, необходим е баланс. Демокрацията като че ли е в този баланс и в гарантирането на човешките права и свободи.

*   *   *

Реших да записвам връхлитащите ме мисли. Не че става често и не че са кой знае какви тези мисли, но са си мои.

Напоследък ме вълнува непрекъснато социалната политика на държавата, в която съм принуден да живея. А това е социална политика на изключване. Изключване от достъп до… какво ли не, включително и до и от живот. За какъв живот можем да говорим, когато в страната ни вече има клошари, хора-бездомници, които умират от студ. Хора, които някак (незнайно как) съществуват с по 50-60 лева на месец?!

Глад, мизерия, болести, корупция, социална изолация и социално изключване, висока престъпност, буксуваща и ръждясала правосъдна система… и какво ли не още… А той, министър председателя, царя… ми казва, да гледам положително.

Положително на какво? На неговата България? А тя къде е? Не е при моята, не е в моята…неговата България е някъде в Европа и аз, и милиони като мене нямаме достъп до нея. Моята България е тук, където е домът ми, където са децата ми… където гладувам и бавно умирам…

И какво да оставя на децата си като завет? Съжалявам милички, татко ви е бедняк, затова и вие ще сте бедняци. Защото от това блато измъкване няма… има само възпроизвеждане на бедността… на смрадта на блатото, която се пропива в дрехите, в месото и костите… и остава там… во веки веков.

Беднотия. Мъка и безсилие. Няма работа. Безсилен да променя каквото и да е? Не знам, как да променя нещата. Няма и кой да попитам, още повече – няма кой да ми помогне. И все пак…може би лошото не продължава до безкрай…

Божидар Ивков

ИНВАЛИДНОСТ И БЕДНОСТ

17 понеделник дек. 2012

Posted by in Будилчета

≈ Вашият коментар

Етикети

,

Според различни оценки, представени в Световния доклад за инвалидността около 15% от населението по света живее с някаква форма на инвалидност[1]. Обикновено представите на хората за инвалидността се формират на основата на усвоените в процеса на социализацията на човека предразсъдъци и стереотипи, на знанията, които се натрупват и които са присъщи на определени исторически условия и социални контексти.

Какво представлява и какво означава инвалидността

Според представите на съвременната медицина инвалидността се свежда до определена патология, пораждаща съответните увреждания на даден орган или система на организма. Проблемите, които поражда инвалидността се свеждат до тези, създавани от самата патология и се търсят в самия човек. Същевременно се пренебрегват социалните бариери пред хората с инвалидност, създавани от обществото.

Най-често инвалидността се възприема като „състояние, при което човек, вследствие на своето физическо или психическо състояние, загубва способностите си да изпълнява обичайните си функции”[2] и социални роли. Подобно схващане може да се определи като функционално-ролево разбиране на инвалидността, което най-вероятно води началото си и от идеите на Толкът Парсънз за ролята на болния[3].

Според т.нар. социален модел на инвалидността тя е резултат от съществуващите социални бариери в обществото и от отношението на здравото мнозинство към хората с различни увреждания. Инвалидността се поражда в и съществува чрез социалните взаимодействия между хората.

Във феноменологически аспект инвалидността може да означава смислите и значенията, които в дадено общество или общност се приписват на определени здравни и/или патологични (болестни) състояния и свързания с тях опит „аз не мога”[4]. На тази основа се смята, че хроничното заболяване унищожава или силно ограничава жизнения свят на човека.

Инвалидността най-често се класифицира като физическа (например паралич, загуба на крайници), сензорна (например глухота, слепота), психическа (например депресия или постравматичен стрес) и умствена (например необучаемост). Съществуват и т.нар. смесени видове инвалидност – някаква комбинация от посочените по-горе.

Инвалидността може да се появи по рождение или в ранното детство. При други хора тя може да се появи в по-късна възраст и да бъде резултат от някакъв инцидент – производствен, пътно-транспортен и др, или резултат от заболяване, най-често хронично.

В различните страни по света тежестта на инвалидността се определя по различен начин. Съществуват и различни степени на инвалидност: от средна до тежка, от временна до трайна. Според всички научни изследвания, както и според световни организации като ООН, ЕС, СЗО и др., състоянието на хората с различни увреждания може да се подобри ако те имат възможност да живея в общността, където са родени и която ги подкрепя. Освен това те се нуждаят от социална среда, предоставяща им богат набор от възможности в сферата на образованието и професионалното развитие[5].

Какво показва световната статистика

  • По данни на СЗО в света има 750 милиона лица, живеещи в състояние на инвалидност;
  • 80% от тях живеят в развиващите се страни;
  • 10% от населението на бедните страни са инвалиди;
  • Всяко десето дете в света е с някаква форма на инвалидност;
  • В бедните страни само 2–3% от децата с инвалидност ходят на училище[6].

Смята се, че тези „данни в значителна степен са снижени, защото мнозинство инвалиди живеят в условия на отчужденост, изолация и неприемане и в тази връзка часто не са обхващат при провеждане на преброявания. Семействата крият децата с трайна увреждания, не позволявайки им да участват в семейния или обществен живот”[7].

Данни за инвалидността в България от последното преброяване от 2011 година

● Към 1.02.2011 г. призната трайно намалена работоспособност или степен на увреждане имат 474 267 лица (6,4% от цялото население на страната). От тях 9 039 (1,9%) са деца, а 465 228 (98,1%) са на 16 и повече години;

● Хората над 16 години със средна и тежка форма на инвалидност са 315 854 лица или 67,9% (т.е. над две трети от хората с инвалидност);

● Икономически активните лица (работещи или активно търсещи работи), са 67 594 или едва 14,2%. „Общо за страната коефициентът на икономическа активност е 65.3% (68.1% за мъжете и 62.5% за жените)”. С други думи сред хората с увреждания икономическата активност е почти пет пъти (4,6) по-ниска;

● В едночленни домакинства живеят 77 629 (16,7% от всички над 16 години) лица с увреждания. Двучленните домакинства, съставени от две лица с увреждания, са 22 643 (4,9%). Тричленните домакинства, в които всички лица са с увреждания, са 894 (0,2%). С други думи, почти всеки пети човек с увреждане живее сам или с друг човек с увреждане. Това поставя много остро проблемите, свързани със самотата, със възможностите за справяне с и решаване на ежедневните въпроси;

● Едва 12% от хората с увреждания над 16 години работят и получават доходи от работна заплата. Останалите 88% разчитат единствено и най-вече на трансфери от различни социални фондове и помощ от близки и роднини[8].

Всеки четвърти пенсионер по инвалидност живее с минималната лична пенсия, отпускана съобразно процента трайно намалена работоспособност и вида на пенсията. При такава житейска ситуация съвсем не е случайно, че „че в материалната сфера инвалидността често налага депривацията като „норма” на поведение и съществуване – структурата на доходите на домакинствата на инвалидите говорят за драстично (в една или друга степен) пестене, самоограничаване и извършване на дейности в дома, чиято цел е редуциране на разходите до размера на тези доходи. С други думи, една от основните характеристики на начина на живот на мнозинството хора с увреждания в началото на 21 век, е депривацията. Следователно, житейската ситуация на мнозинството от хората с увреждания – независимо в какви субкатегории и социални групи ще ги групиране, може да се определи като тежка и безперспективна, а качеството на живот – изведено индиректно от житейската им ситуация – като много ниско и незадоволително”[9].

Инвалидността засяга всеки член на обществото

За много хора инвалидността е нещо чуждо, нещо, което тях няма да ги сполети. Тя е някакво наказание, нещастие което връхлита другите, не и тях. Те не си дават сметка за много „простички” неща, които ги засягат прако или косвено. Например, ако хората с инвалидност са лишени от възможности да посещават училище и/или по-късно да намерят работа, те, като правило, се превръщат в най-бедни сред бедните.

В много страни по света, в т.ч. и в България, много хора мислят, че децата с трайни увреждания не могат да учат, защото са необучаеми, или да създават и развиват в себе си някакви навици за самостоятелен и независим живот, за работа в полза на обществото и в този смисъл те се възприемат като бреме и от тях почти нищо не се очаква. В резултат на това, когато те пораснат наистина нямат възможност да бъдат равноправни граждани и да имат свой принос в развитието на обществото.

Същевременно нищетата и бедността са фактори, които пряко влияят върху увеличаването както на броя на хората синвалидност, така и за задълбочаване тежестта на инвалидността.

Бедните хора в много по-голяма степен са подложени на риск от инвалидизация, като същевременно те имат далеч по-малко шансове за възстановяване здравето и трудоспособността си. Това от своя страна повишава риска те и техните семейства да останат бедни и да продължат да живеят в нищета[10]. И това е доказано в много изследвания[11].

Децата могат да бъдат с някаква инвалидност по рождение

Известно е, че една част от децата се раждат с различни увреждания. Една от основните причини за това е, че техните майки не са имали достъп до здравеопазване в периода на бременността или са имали проблеми при раждането. Свободният достъп до здравеопазване и правилното хранене – често недостъпно поради бедност – могат да предотвратят множество видове инвалидност. Разбира се, има случаи, когато децата се раждат с някакви проблеми поради неизяснени причини. Така или иначе, появата на дете с трайно увреждане създава огромни психологически, икономически и социални проблеми не само за него, но и за цялото му семейство[12].

Децата могат да се превърнат в хора с инвалидност в процеса на израстване.

Възможно е и се случва децата да станат инвалиди в процеса на своето израстване – в ранно детство, в юношеска или младжека възраст. Причините за това често са свързани с лошо хранене, с липса на възможности за предпазване от предотвратими детски заболявания, например полиомиелит, или поради нещастни случаи[13] и др.

Войните също са източник на инвалидност и бедност. В страни, в които има военни конфликти, се срещат повече хора с инвалидност. Те са получили ранявания или са имали силни стресови преживявания. Ако това са хора, особено мъже, които внезапно попадат в ситуацията на нетрудоспособност и губят възможностите си да се грижат за семействата си, тяхното благосъстояние рязко се влошава и те се оказват в редиците на социалната категория на бедните[14]. В подобна ситуация могат да изпаднат българските военнослужещи, изпълняващи различни военни мисии зад граница.

Установено е, че хора, живеещи в зони на конфликти или в зони с често повтарящи се природни бедствия и катастрофи (например урагани или суши), страдат по-често от хората в по-спокойни райони от депресия, страх и нарушения, предизвиквани от посттравматичен стрес[15].

Заключение

Инвалидността е проблем, свързан не само със здравето на хората. Разбирането на това, кой е човек с инвалидност, смисълът и значението, което се придават на инвалидността като цяло и на нейните отделни манифестации, зависи от социо-културните измерения на социалния живот на дадена общност или общество. Например, ако глухо дете може да чете по устните и живее сред хора, владеещи жестомимичен език, то може да се смята за човек без инвалидност и да се разглежда като човек, участващ равноправно в живота на общността.

Хората с инвалидност трябва да получават подходяща помощ, за да си помогнат сами. Понякога решенията са много прости: да се осигурят на децата с увредено зрение очила за четене, хората с инвалидност да имат достъп до помощни средства, да бъдат отстранени архитектурните и транспортните бариери и т.н.

Всяко общество, което не създава възможности за социално включване на хората с инвалидност в основното русло на живота, по своята дълбока същност е бедно.

 доц. д-р Божидар Ивков

[1] Доклад (2012) Световен доклад за инвалидността. резюме. В: Бехтеревски търсения, Том 1 (1), с. 33.

[3] Parsons, Т. The Social Sysem.Glencoe,Ill.,Free Press 1951.

[4] Ивков, Б. (2012) Преживяване на хроничната болка. https://bojidarivkov.wordpress.com/2012/12/06

[5] Виж например: Инвалидность. http://www.un.org/ru/youthink/disabilities.shtml

[6] Пак там.

[7] Пак там.

[8] ПРЕБРОЯВАНЕ 2011. ЛИЦА С УВРЕЖДАНИЯ КЪМ 1.02.2011 ГОДИНА. НСИ, София. // Пенсии (2012) Статистически бюлетин. Пенсии към 30.09.2012 г.

[9] Ивков, Б. (2011) Увреждания и инвалидност на населението. В: Населението на България в началото на XXI век. Състояние и тенденции. Академично издателство „Марин Дринов”, София, с. 339-370 // Ивков, Б. (2012) ЕФЕКТИВНОСТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СРЕДСТВА ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ЗА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ – ИЗСЛЕДВАНЕ НА СЛУЧАЙ. В: Изследване на възможностите за по-пълно усвояване и по-ефективно използване на средствата от Европейските фондове – ЕСФ, ЕФРР и КФ. Колективна планова работа, ИИОЗ при БАН. (непубликуван материал).

[11] Виж наппример: Ивков, Б. (2011) Увреждания и инвалидност на населението. В: Населението на България в началото на XXI век. Състояние и тенденции. Академично издателство „Марин Дринов”, София, с. 339-370 // Edmonds, L. J. (2005) Poverty Reduction and Social Development Division Regional and Sustainable Development Department Asian Development Bank. Published and printed by the Asian Development Bank. // Narayan, D., R. Chambers, M. Shah, P. Petesch (1999) Global Synthesis. Consultations with the Poor. Poverty Group World Bank // Przybysz-Przybyszewski, Т. (2010) Nie mieć, ale być. http://www.niepelnosprawni.pl/ledge/x/71631 // Ubóstwo (2007). Ubóstwo. W: Dialogi o rozwoju. № 1. // Wilkinson, R., Picket, K. (2009) The Spirit Level: Why more equal societies almost always do better. Allen lane & Penguin Books, London и др.

[12] Obuchowska, I. (red.) (1993) Dziecko niepełnosprawne w rodzinie. PWN. Warszawa

[14] Пак там.

[15] Пак там.