• За мен

bozhidar ivkov

~ Социология на инвалидността

bozhidar ivkov

Архиви за етикет: MORTALITY

ПОЛИТИКАТА В БЪЛГАРИЯ: СМЪРТ И ИНВАЛИДИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ

24 четвъртък мар. 2022

Posted by daroiw in Гласове от фейсбук

≈ Вашият коментар

Етикети

disability, DISCRIMINATION, dyskryminacja, дискриминация, инвалидизация, политика, impairment, MORTALITY, niepełnosprawność, смъртност, увреждане, хора с инвалидност, osoby niepełnosprawne, people with disabilities, politics, polityka, śmiertelność

Днес откривам две мои кратки публикации във ФБ от 24 март – едната от 2017, а другата от 2016 г. Все пак реших да ги съхраня в блога си, защото и двете са посветени на важни въпроси и проблеми и защото са свидетелство на кретенизма и нечовешката политика в РБ към всеки един от мнозинството граждани. Политиката на нашите пишман политици от 1990 г. насам може да се побере в няколко думи: инвалидизация и смърт за българите.

Приятно четене.

проф. дсн Божидар Ивков

ЗА ДЕФИНИЦИЯТА НА ПОНЯТИЕТО ИНВАЛИДНОСТИзтегляне

ВЕРОЯТНО ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ВЪЗДУХА С АЗОТЕН ДИОКСИД ВЛИЯЕ ВЪРХУ РАВНИЩЕТО НА СМЪРТНОСТ ОТ COVID-19

21 вторник апр. 2020

Posted by daroiw in Актуални информации

≈ Вашият коментар

Етикети

coronavirus, СМЪРТНОСТ, азотен диоксид, коронавирус, MORTALITY, nitrogen dioxide

Замърсяването с азотен диоксид (NO2) може да бъде един от най-важните фактори, допринасящи за смъртността, причинявана от COVID-19, съобщи в понеделник, 20 април сервизът worldometers.info.

 На 11 април са публикувани данни от изследване, чиято цел е била да оцени равнищата на азотен диоксид (NO 2) като фактор за смъртността при хора, заразени с коронавирус. Това позволява да се проследи пространствената променливост на смъртните случаи в 66 административни региона в 4 европейски страни.

„Резултатите показват, че от 4443 смъртни случая 3487 (78 proc.) са се случили в 5 региона, разположени в Северна Италия и средна Испания. В допълнение, същите пет области показват най-високи концентрации на NO2 във въздуха, комбинирани с низходящ въздушен поток, което предотвратява ефективното прочистване въздуха. Тези резултати сочат, че дългосрочното излагане на това замърсяване може да бъде един от най-важните фактори за смъртността от COVID-19 в тези региони и вероятно по целия свят“, се казва в материала, публикуван в worldometers.info

Изследванията разкриват, че при споменатия брой смъртни случаи, цели 83% от всички жертви (3701 случаи), са живеели в региони, в които максималната концентрация NO2 е била над 100 μmol/m2; 15,5% (691 случая) от смъртните случи са настъпили в региони, в които концентрацията на NO2 е била между 50 и 100 μmol/m2; a 1,5% от всички починали (51 случая) са живеели в региони, в които максималната концентрация на NO2 е била под 50 μmol/m2.

Експертите обръщат внимание на това, че съществуват и други фактори, като например по-висока гъстота на населението или по-високи нива на международни пътувания, които също са типични характеристики на градските зони, в допълнение към прекомерното замърсяване на въздуха.

Източници: MSX/RZ (2020) Zanieczyszczenie powietrza dwutlenkiem azotu wpływa na większą śmiertelność z powodu COVID-19?. W: Rynek Zdrowia z 20 kwietnia. https://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/zanieczyszczenie-powietrza-dwutlenkiem-azotu-wplywa-na-wieksza-smiertelnosc-z-powodu-covid-19,206429,11.html

https://www.worldometers.info/coronavirus/#news – 20.04.2020.

доц. д.с.н. Божидар Ивков

БАЗАТА ДАННИ НА ЕС ЗА БОРБА С РАКА ВЕЧЕ Е АКТИВНА

10 събота февр. 2018

Posted by daroiw in Актуални информации

≈ Вашият коментар

Етикети

cancer spread, Европейски кодекс за борба с рака, Европейский кодекс по борьбе с раком, информация, онкологични заболявания, European Code for Cancer Control, Europejski Kodeks Kontroli Raka, informacje, information, MORTALITY, разпространение на рака, распространение рака, смертность; oncological diseases, смъртност; choroby nowotworowe, rozpowszechnienia raka, umieralność; онкологические заболевания

На 5 февруари тази година Европейската Комисия е стартирала интернет база данни, в която е съхранено знание за борбата с рака. Електронната страница трябва да помогне при намирането на надеждна, проверена информация за възникването, лечението и предотвратяване появата на новообразувания. Ето и адреса на базата данни:

http://www.encr.eu/

Според комисарят по здравето на ЕС Vytenis Andriukaitis надеждната информация за онкологичните заболявания, е съществен аспект в подхода на ЕС към този вид заболявания.

На свой ред комисарят по образованието е заявил, че стартирайки европейската система за информация за рака ECIS, достъпът до проверена научно информация става възможен и това е пример за съществена подкрепа на Комисията, както за изследователите, така и за ползвателите на базата данни в ЕС и извън него. Тази система ще помага да се оцени и да се провежда мониторинг на онкологичните заболявания в отделните страни и региони, да се разпознават тенденции във времева перспектива, както и да се натрупва информация, която на свой ред ще може да съдейства за ограничаване на разпространението на този вид заболявания.

Интернет страницата ECIS, е активирана от Общия изследователски център на ЕК (JRC) по случай Световния ден за борба с рака. Базата данни съдържа информация за над 150 европейски онкологични регистъра от 25 страни членки на ЕС и 7 страни извън него. В нея може да се открие информация за честотата на разпространение, достъпа до лечение и преживяемост в страните и регионите на Европа. Тези данни могат да бъдат, също така, филтрирани според вида на заболяването, пол, възраст и да се сравняват според години и категории.

На основата на събраните данни от JRC излиза, че най-честите видове рак в Европа са: рак на дебелото черво, на гърдата, на простатата и белите дробове. Ракът на белите дробове е най-честа причина за смърт сред мъжете, докато ракът на гърдата е водещ при жените. И при двата пола второ място, от гл.т. на смъртността, заема ракът на дебелото черво.

Като се позовават на конкретни изследвания, авторите на ECIS твърдят, че около 1/3 от онкологичните заболяванията могат да бъдат избегнати. Те са създали списък с препоръки (т.нар. Европейски Кодекс за борба с рака), които могат да доведат до намаляване на риска от заболяване. Това са препоръки отнасящи се, както до здравословния начин на живот, така и до хранителния режим и избягването на социалните фактори, които могат да предизвикат рак.

Авторите на базата данни напомнят, че ранното откриване на рака значително увеличава шансовете за неговото излекуване.

От 2007 г. Европейската комисия е насочила за борба с рака около 2,4 милр. евро. Целта на ЕС в тази област е намаляване на онкологичните заболявания с 15% до 2020 г.

Източници: PAP/RZ (2018) UE: internetowa baza wiedzy nt. walki z rakiem już działa. W: PAP/Rynek Zdrowia z 05 lutego 2018. //www.rynekzdrowia.pl/serwis-onkologia/ue-internetowa-baza-wiedzy-nt-walki-z-rakiem-juz-dziala,180999,1013.html

Европейски Кодекс за борба с рака. https://cancer-code-europe.iarc.fr/index.php/bg/

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ. Действия срещу рака: европейско партньорство. Брюксел, 24.6.2009 COM(2009) 291 окончателен. http://ec.europa.eu/health/ph_information/dissemination/diseases/docs/com_2009_291_bg.pdf

доц. д-р Божидар Ивков

ЗАБОЛЕВАЕМОСТ, СМЪРТНОСТ, БЕЗРАБОТИЦА И СОЦИАЛНИ НЕРАВЕНСТВА – ПРЕДИЗВИКАНИ И ХАОТИЧНИ РАЗМИСЛИ

04 вторник февр. 2014

Posted by daroiw in Социология на медицината и Социология на инвалидността

≈ Вашият коментар

Етикети

БЕЗРАБОТИЦА, ЗАБОЛЕВАЕМОСТ, СМЪРТНОСТ, СОЦИАЛНИ НЕРАВЕНСТВА; MORBIDITY, MORTALITY, SOCIAL INEQUALITY, UNEMPLOYMENT

Чета книгата на Д. Стиглиц „Цената на неравенството”[1]. И още в самото начало отделни пасажи предизвикват в мен възмущение, дори някакво атавистично желание за мъст. Не, не към Д. Стиглиц, а към онези наглеци, които доведоха страната ни почти до бездната на самоунищожението – дълбока демографска криза (изчезваме като народ), високи нива на безработица, задълбочаващи се социални неравенства, масова бедност, унищожаване на исконни български ценности, задушаване на знанието, науката и образованието, високи и съзнателно прикривани нива на заболеваемост и инвалидзация, масово видиотяване и опростачаване на големи маси от хора и – срещу всичко това – един малък елит охранени олигарси и бандити. По повод икономическата криза от 2008 година Стиглиц пише: „… от онези, които трябваше да бъдат обвинени, често не се търсеше отговорност, а когато биваха обвинени, обикновено се установяваше, че са невинни или поне не биваха осъждани. (Това е констатация на Стиглиц за Америка. Но колко точна и идентича е тя за България! – (бел.м.-Б.И.)

… Ако никой не е отговорен, ако никой не може да бъде обвинен за онова, което се случи, значи проблемът се крие в икономическата и в политическата система” (подч.м.-Б.И.)[2].

Още в предговора към книгата Стиглиц ясно и без никакви условности казва: „Безработицата – неспособността на пазара да създаде работа за толкова много хора – е най-страшният пазарен провал, най-големият източник на неефективност и основна причина за неравенството (подч.м.-Б.И.)”[3].

Една от непрекъснато натрапваните ни от медицината и фармацевтичната индустрия, и особено от неолибералите, идеологема, е че „влошеното здраве е последица от лошия, несполучлив личен избор”. Световната банка например препоръчва на Русия (а защо не и на България) „да предприеме мерки за намаляване на смъртността на населението, като населението прояви по-голямо въздържане спрямо употребата на водка, да намали тютюнопушенето, да подобри диетата на хранителния си режим и да води по-здравословен начин на живот”[4].

Едва ли има разумен човек, който да не е наясно, че прекалената (а не изобщо) употреба на алкохол, цигари и нискокачествени (като че ли има евтини и висококачествени) храни увреждат здравето на човека. Каква е обаче болезнената истина, която обикновено не се казва.

Ето какво пише Стиглиц: „Тъй като около 50 млн. американци нямат здравни застраховки, едно заболяване може да доведе цялото семейство до ръба. Второ заболяване, загуба на работа или автомобилен инцидент може напълно да събори това семейство. Скорошно изследване показва, че в действителност най-честата причина за обявяването на лични фалити е свързана със заболяване (подч.м.-Б.И.) на член на семейството”[5].

Отварям една скоба. Причинно-следствената връзка се вижда ясно и тя според мен не е линейна: липса на здравна застраховка → заболяване → сериозна житейска криза за семейството → второ заболяване или настъпване на безработица – социална „смърт” на семейството.

И по-нататък „… повече от половината безработни се бяха сблъскали с емоционален или здравословен проблем, произтичащ от факта, че са безработни (подч.м.-Б.И.), но не можеха да получат лечение, тъй като повечето от половината от тях нямаха здравна осигуровка”[6].

Преди повече от 10 години Алвин Тофлър констатира: „Преди двадесет години лекарите в САЩ бяха богове в бели престилки. За пациентите тяхната дума беше закон. По същество лекарите управляваха цялата американска система за здравеопазване. Тяхното политическо влияние беше огромно.

Днес, напротив, американските медици са в обсада. Пациентите им възразяват, завеждат се дела за престъпна небрежност при лечението на болните… А американската система за здравоопазване се управлява сега от застрахователни компании (подч.м.-Б.И.), от „групи за регулируема помощ” и от правителството, а не от лекарите”[7].

Тази несигурност, доминираща в североамериканското общество, постепенно проникна и в европейските страни. И независимо от социокултурните различия и силата на проява на тенденциите, факт е, че днес все повече „хора се сблъскват не само с икономическа несигурност, но и с несигурност относно здравните си осигуровки, а в някои случаи дори относно оцеляването си…

Липсата на здравна застраховка е фактор, допринасящ за влошаване на здравето, особено сред бедните…

… бедните в Америка имат продължителност на живота, която е почти 10% по-ниска, отколкото тази на хората на върха”[8].

Стиглиц винаги е критикувал неолибералния подход за икономически преход. Далеч преди излизането на „Цената на неравенството”, в интервю за „Таймс”, той заявява, че предписаната от икономисти като Джефри Сакс рецепта за „шокова терапия” и ускорена приватизация за бърз преход към капитализма е причинила смъртта на милиони хора (подч.м.-Б.И.) от Централна и Източна Европа[9]. Според Стиглиц „шоковата терапия” е била възможно най-катастрофалната икономическа политика на прехода. “Тя е пример за това как идеологията надделява над икономическия анализ”, казва Стиглиц[10].

Приватизацията след краха на тоталитарната система през 1989 г., е довела до смъртта на поне 1,2 милиона души в Източна Европа. Това е заключението на трима британски учени в голямо и актуализирано изследване за ефекта от раздържавяването върху продължителността на живота в Източна Европа.

Авторите на изследването – Дейвид Стъклър (Университет в Кеймбридж), Лоурънс Кинг (Университет в Оксфорд) и проф. Мартин Маккий (Лондонски институт по здравна хигиена и тропическа медицина), на база наблюдения върху данните за смъртността на 3 млн. души в активна възраст между 16 и 59 г. в 22 страни от Източна Европа, показват, че от 3 милиона (според данни на УНИЦЕФ ) до 10 милиона души (според данни на СЗО) са пострадали от този процес[11].

Тримата учени смятат, че: „Приватизацията е свързана с нарастване на смъртността на населението в трудоспособна възраст с 12,8%. Основен виновник е масовата безработица, която скача с цели 56% през периода 1989 – 2003 г. Тримата учени доказват връзката между приватизацията и увеличената смъртност по сложна система от критерии.

Сред причините за високата смъртност се открояват 2 основни: алкохолизмът и психологическият стрес.

„Ние смятаме, че масовата приватизация е причина за резкия скок в свързаната с употребата на алкохол смъртност, увеличаването на самоубийствата и резкия скок на сърдечносъдовите заболявания”, казва Маккий за в. „Кориере дела Сера”[12].

Какво се случи и продължава да се случва в България?

През 2000 година смъртността в страната е 14,1‰, през 2003 година – 14,3‰, през 2008 година – 14,2‰, а през 2011 година 14,7‰. Водещите прични за смърт са:1) болести на органите на кръвообращението, 2) новообразувания, 3) болести на дихателната система и 4) болести на храносмилателната система[13].

Всъщност не само приватизацията, а и безработицата и поражданите от нея и разширяващи се социални неравенства са в основата на високите нива на смъртност.

Породи се и вече трайно съществува пояс на висока смъртност. В резултат на неолибералните икономически политики се стигна до експлозивен скок в „масовата смъртност” или до епидемичните нива на сърдечносъдовите заболявания, както и до „външните” причинители на летален край като алкохола, самоубийствата, убийствата. Страните от т.нар. „пояс на високата смъртност”, простиращ се от Естония на север до Украйна на юг, през първите пет години след прехода преживяват спад в подължителността на живота между 4 и 6 г. – безпрецедентен за периода след Втората световна война[14].

Изследванията на тримата учени показват, че масираната приватизация значително намалява продължителността на живота чрез механизма на психологическия стрес. „Нашите изследвания показаха, че в продължение на много години този фактор действа като сериен убиец за стотици хиляди от Източна Европа”, се казва в изследването.

Изследователите на общественото здраве отдавна са доказали силната връзка между големите социални неравенства и влошеното здраве на хората[15].

В интервюто си Кейт Пикет казва, че темите, от които се интересуват са „убийства, самоубийства, затлъстяване, преждевременна бременност, детска смъртност, психически заболявания, брой на арестуваните, положение на жената. За всички тези неща има официални цифри от Световната здравна организация и други международни организации”. И по-нататък споделя: „Ние разгледахме как се отразява върху тези проблеми разпределението на доходите в 21 богати индустриализирани страни. И открихме, че страните, в които разликата между бедни и богати е по-малка, се представят далеч по-добре. В страните, в които разликите в доходите са големи, има далеч повече насилие, повече затворници, повече ранни бременности, по-лоши резултати в училищната система, по-малко социална мобилност. Социалните и здравословни проблеми са по-големи” (подч.м.-Б.И.)[16].

***

Има още един огромен източник на социални неравенства и беди, и свързаната с тях висока заболеваемост – фармацевтичната индустрия и самата медицина. Поставянето на медицината на пазарни основи от страна на фармацевтичната индустрия и превръщането й в печеливш бизнес коства здраввето и живота на милиони хора по света[17].

Още в средата на 70-те години на ХХ век Айвън Илич предупреждава, че медицинското влияние се превръща в „най-бързо разпространяващата се епидемия на нашето време”, а съществуванетона „разгърната системана здравеопазване за сметка на чисто психологически механизми, снижава способността на хората да си помагат и да се справят с възникващите проблеми”. Според Илич целта на радикалния монополизъм „е установяване на контрол над членовете на обществото с цел извличанена печалба”[18].

***

Онова, което исках да кажа е, че нарастването на заболеваемостта и смъртността са повече и (най-вероятно поне според мен) предимно продукт на безработицата и огромните социални неравенства, отколкото на други фактори. Тези други фактори също са последица от безработицата и социалните неравенства – например приемането на евтини и вредни храни, употребата на нискокачествен алкохол и т.н. А зад тези социални неравенства са скрити финансовите и властови интереси на онези 1% от населнието, които притежават 80% и повече процента от материалните блага, създадени от човечеството. В света на парите няма място за слабост (М. Панек), няма място за етика (М. Пицути).

Медицината, фармацията и дирижираните от тях наука и научни изследвания, подчинени на законите на печалбата, все повече изглеждат като престъпници, вършещи престъпления спрямо човечеството.

„… Ако никой не е отговорен, ако никой не може да бъде обвинен за онова, което се случи, значи проблемът се крие в икономическата и в политическата система” (Д. Стиглиц).

доц. д-р Божидар Ивков


[1]Стиглиц, Д. (2014) Цената на неравенството. Как днешното разделено общество застрашава бъдещето ни. Издателство „Изток-Запад”, София.

[2]Пак там, с. 15.

[3]Пак там, с. 10.

[4]Ценков, В. (2009) Сбъркана приватизация след 1989 г. убила поне 1,2 млн. В-к „24 часа” от 10.11.2009 г. [http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=277133 – ресурсът е ползван на 1.02.2014]

[5]Стиглиц, Д. (2014) Цената на неравенството. Как днешното разделено общество застрашава бъдещето ни. Издателство „Изток-Запад”, София, с. 48-49.

[6]Пак там, с. 50.

[7] Тоффлер, Э. (2003) Метаморфозы власти. Издательство „ACT”, Москва, с. 25.

[8]Стиглиц, Д. (2014) Цената на неравенството. Как днешното разделено общество застрашава бъдещето ни. Издателство „Изток-Запад”, София, с. 53.

[9]Ценков, В. (2009) Сбъркана приватизация след 1989 г. убила поне 1,2 млн. В-к „24 часа” от 10.11.2009 г.

[10]Пак там.

[11]Пак там. Виж също: Stuckler, D., L. King, M. McKee (2009). Mass Privatisation and the Post-Communist Mortality Crisis: A Cross-National Analysis. In: The Lancet, Vol. 373(9661), pp. 399–407

[12]Пак там.

[13]Бюлетин 12. (2012) Смъртност по основни причини в Република България. МЗ, НЦОЗА, София, с. 9-12. http://ncphp.government.bg/files/nczi/izdania_2010/buletin_D_12.pdf

[14]Ценков, В. (2009) Сбъркана приватизация след 1989 г. убила поне 1,2 млн. В–к„24 часа” от 10.11.2009 г.

[15]Виж например Wilkinson, R., Picket, K. (2009) The Spirit Level: Why more equal societies almost always do better. Allen lane & Penguin Books, London. Виж също интервю с Кейт Пикет: сп. Либерален преглед: Неравенството разяжда обществатаhttps://librev.com/discussion-culture-publisher/862-2010-03-23-23-11-35.

[16] Интервю с Кейт Пикет: сп. Либерален преглед: Неравенството разяжда обществатаhttps://librev.com/discussion-culture-publisher/862-2010-03-23-23-11-35

[17]Виж по-подробно Пицути, М. (2013) Забранените лек-арства, които лекуват. Търговци със здравето. ИК „Атеа”, София.

[18]Цитат по: Плавинский, С. (2006) Осознала ли медицина свои пределы? К 30-летию „Медицинской немезиды” Айвана Иллича. В: Отечественные записки, № 1 (28).

Категории

  • Актуални информации (177)
  • Анотации (46)
  • Будилчета (130)
  • Велики Бехтеревци (4)
  • Гласове от фейсбук (20)
  • Инвалидността през вековете (история на инвалидността) (2)
  • Мъдростта на Библията (2)
  • Невросоциология (5)
  • Невросоциология, невроетика и други невронауки (1)
  • Опити (383)
  • Пациентски бисери (10)
  • Политически наброски (7)
  • Преводи (22)
  • Публикации (2)
  • Самопомощ и групи за самопомощ (6)
  • Световна социологическа класика (15)
  • Светът на хората с ревматични заболявания (114)
  • Светът на хората със загуба на слуха (1)
  • Свободна наука (45)
  • Социология на болката (19)
  • Социология на медицината и Социология на инвалидността (89)
  • Философия, социология и антропология на медицината (4)
  • доц. д-р Веселин Босаков (69)
  • Uncategorized (14)

Полезни връзки

  • БСБББ – АС
  • Градът и селото – предизвикателствата на 21 век. Библиотека Омда, 2014
  • Електронна страница в помощ на хората с увреждания
  • Ивков, Б. (2010) Социален контекст на видимата инвалидност. Изд. "Омда"
  • ОПРЗБ
  • Публикации в Портал за литературно общуване на хора с увреждания
  • Публикации на Б. Ивков в бр. 6 и бр. 7 на списание "Балкани'21"
  • Публикации на Б. Ивков в Liternet
  • Светът на хората с ревматични заболявания. Издателство "Омда", София.
  • Списание на институт за модерността
  • Oбществени нагласи към равнопоставеността и дискриминацията. Роля на медиите за тяхното формиране. Изд. "Омда"

Посещения

  • 551 661 посетители

Архив

  • август 2022 (9)
  • юли 2022 (8)
  • юни 2022 (9)
  • май 2022 (9)
  • април 2022 (8)
  • март 2022 (8)
  • февруари 2022 (5)
  • януари 2022 (9)
  • декември 2021 (8)
  • ноември 2021 (5)
  • октомври 2021 (7)
  • септември 2021 (5)
  • август 2021 (4)
  • юли 2021 (7)
  • юни 2021 (10)
  • май 2021 (10)
  • април 2021 (10)
  • март 2021 (13)
  • февруари 2021 (11)
  • януари 2021 (9)
  • декември 2020 (11)
  • ноември 2020 (15)
  • октомври 2020 (15)
  • септември 2020 (7)
  • август 2020 (7)
  • юли 2020 (6)
  • юни 2020 (14)
  • май 2020 (8)
  • април 2020 (7)
  • март 2020 (10)
  • февруари 2020 (4)
  • януари 2020 (6)
  • декември 2019 (5)
  • ноември 2019 (3)
  • октомври 2019 (6)
  • септември 2019 (5)
  • август 2019 (4)
  • юли 2019 (12)
  • юни 2019 (9)
  • май 2019 (10)
  • април 2019 (11)
  • март 2019 (8)
  • февруари 2019 (6)
  • януари 2019 (13)
  • декември 2018 (9)
  • ноември 2018 (7)
  • октомври 2018 (13)
  • септември 2018 (9)
  • август 2018 (17)
  • юли 2018 (12)
  • юни 2018 (16)
  • май 2018 (16)
  • април 2018 (15)
  • март 2018 (14)
  • февруари 2018 (15)
  • януари 2018 (15)
  • декември 2017 (8)
  • ноември 2017 (9)
  • октомври 2017 (8)
  • септември 2017 (9)
  • август 2017 (11)
  • юли 2017 (11)
  • юни 2017 (8)
  • май 2017 (11)
  • април 2017 (9)
  • март 2017 (14)
  • февруари 2017 (9)
  • януари 2017 (14)
  • декември 2016 (6)
  • ноември 2016 (11)
  • октомври 2016 (6)
  • септември 2016 (11)
  • август 2016 (9)
  • юли 2016 (7)
  • юни 2016 (6)
  • май 2016 (6)
  • април 2016 (5)
  • март 2016 (4)
  • февруари 2016 (6)
  • януари 2016 (8)
  • декември 2015 (6)
  • ноември 2015 (4)
  • октомври 2015 (5)
  • септември 2015 (6)
  • август 2015 (5)
  • юли 2015 (9)
  • юни 2015 (5)
  • май 2015 (4)
  • април 2015 (5)
  • март 2015 (10)
  • февруари 2015 (7)
  • януари 2015 (7)
  • декември 2014 (8)
  • ноември 2014 (9)
  • октомври 2014 (8)
  • септември 2014 (8)
  • август 2014 (13)
  • юли 2014 (18)
  • юни 2014 (12)
  • май 2014 (10)
  • април 2014 (18)
  • март 2014 (22)
  • февруари 2014 (18)
  • януари 2014 (14)
  • декември 2013 (11)
  • ноември 2013 (20)
  • октомври 2013 (18)
  • септември 2013 (14)
  • август 2013 (9)
  • юли 2013 (9)
  • юни 2013 (9)
  • май 2013 (10)
  • април 2013 (7)
  • март 2013 (11)
  • февруари 2013 (8)
  • януари 2013 (8)
  • декември 2012 (11)
  • ноември 2012 (11)
  • октомври 2012 (16)
  • септември 2012 (13)
  • август 2012 (32)

Мета

  • Регистриране
  • Влизане
  • RSS фийд за записи
  • RSS фийд за коментари
  • WordPress.com

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.

Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here: Cookie Policy
  • Последване Последвано
    • bozhidar ivkov
    • Join 38 other followers
    • Already have a WordPress.com account? Log in now.
    • bozhidar ivkov
    • Настройки на изглед
    • Последване Последвано
    • Регистрация
    • Влизане
    • Report this content
    • View site in Reader
    • Manage subscriptions
    • Прибиране на прозореца