Чета книгата на Д. Стиглиц „Цената на неравенството”. И още в самото начало отделни пасажи предизвикват в мен възмущение, дори някакво атавистично желание за мъст. Не, не към Д. Стиглиц, а към онези наглеци, които доведоха страната ни почти до бездната на самоунищожението – дълбока демографска криза (изчезваме като народ), високи нива на безработица, задълбочаващи се социални неравенства, масова бедност, унищожаване на исконни български ценности, задушаване на знанието, науката и образованието, високи и съзнателно прикривани нива на заболеваемост и инвалидзация, масово видиотяване и опростачаване на големи маси от хора и – срещу всичко това – един малък елит охранени олигарси и бандити. По повод икономическата криза от 2008 година Стиглиц пише: „… от онези, които трябваше да бъдат обвинени, често не се търсеше отговорност, а когато биваха обвинени, обикновено се установяваше, че са невинни или поне не биваха осъждани. (Това е констатация на Стиглиц за Америка. Но колко точна и идентича е тя за България! – (бел.м.-Б.И.)
… Ако никой не е отговорен, ако никой не може да бъде обвинен за онова, което се случи, значи проблемът се крие в икономическата и в политическата система” (подч.м.-Б.И.).
Още в предговора към книгата Стиглиц ясно и без никакви условности казва: „Безработицата – неспособността на пазара да създаде работа за толкова много хора – е най-страшният пазарен провал, най-големият източник на неефективност и основна причина за неравенството (подч.м.-Б.И.)”.
Една от непрекъснато натрапваните ни от медицината и фармацевтичната индустрия, и особено от неолибералите, идеологема, е че „влошеното здраве е последица от лошия, несполучлив личен избор”. Световната банка например препоръчва на Русия (а защо не и на България) „да предприеме мерки за намаляване на смъртността на населението, като населението прояви по-голямо въздържане спрямо употребата на водка, да намали тютюнопушенето, да подобри диетата на хранителния си режим и да води по-здравословен начин на живот”.
Едва ли има разумен човек, който да не е наясно, че прекалената (а не изобщо) употреба на алкохол, цигари и нискокачествени (като че ли има евтини и висококачествени) храни увреждат здравето на човека. Каква е обаче болезнената истина, която обикновено не се казва.
Ето какво пише Стиглиц: „Тъй като около 50 млн. американци нямат здравни застраховки, едно заболяване може да доведе цялото семейство до ръба. Второ заболяване, загуба на работа или автомобилен инцидент може напълно да събори това семейство. Скорошно изследване показва, че в действителност най-честата причина за обявяването на лични фалити е свързана със заболяване (подч.м.-Б.И.) на член на семейството”.
Отварям една скоба. Причинно-следствената връзка се вижда ясно и тя според мен не е линейна: липса на здравна застраховка → заболяване → сериозна житейска криза за семейството → второ заболяване или настъпване на безработица – социална „смърт” на семейството.
И по-нататък „… повече от половината безработни се бяха сблъскали с емоционален или здравословен проблем, произтичащ от факта, че са безработни (подч.м.-Б.И.), но не можеха да получат лечение, тъй като повечето от половината от тях нямаха здравна осигуровка”.
Преди повече от 10 години Алвин Тофлър констатира: „Преди двадесет години лекарите в САЩ бяха богове в бели престилки. За пациентите тяхната дума беше закон. По същество лекарите управляваха цялата американска система за здравеопазване. Тяхното политическо влияние беше огромно.
Днес, напротив, американските медици са в обсада. Пациентите им възразяват, завеждат се дела за престъпна небрежност при лечението на болните… А американската система за здравоопазване се управлява сега от застрахователни компании (подч.м.-Б.И.), от „групи за регулируема помощ” и от правителството, а не от лекарите”.
Тази несигурност, доминираща в североамериканското общество, постепенно проникна и в европейските страни. И независимо от социокултурните различия и силата на проява на тенденциите, факт е, че днес все повече „хора се сблъскват не само с икономическа несигурност, но и с несигурност относно здравните си осигуровки, а в някои случаи дори относно оцеляването си…
Липсата на здравна застраховка е фактор, допринасящ за влошаване на здравето, особено сред бедните…
… бедните в Америка имат продължителност на живота, която е почти 10% по-ниска, отколкото тази на хората на върха”.
Стиглиц винаги е критикувал неолибералния подход за икономически преход. Далеч преди излизането на „Цената на неравенството”, в интервю за „Таймс”, той заявява, че предписаната от икономисти като Джефри Сакс рецепта за „шокова терапия” и ускорена приватизация за бърз преход към капитализма е причинила смъртта на милиони хора (подч.м.-Б.И.) от Централна и Източна Европа. Според Стиглиц „шоковата терапия” е била възможно най-катастрофалната икономическа политика на прехода. “Тя е пример за това как идеологията надделява над икономическия анализ”, казва Стиглиц.
Приватизацията след краха на тоталитарната система през 1989 г., е довела до смъртта на поне 1,2 милиона души в Източна Европа. Това е заключението на трима британски учени в голямо и актуализирано изследване за ефекта от раздържавяването върху продължителността на живота в Източна Европа.
Авторите на изследването – Дейвид Стъклър (Университет в Кеймбридж), Лоурънс Кинг (Университет в Оксфорд) и проф. Мартин Маккий (Лондонски институт по здравна хигиена и тропическа медицина), на база наблюдения върху данните за смъртността на 3 млн. души в активна възраст между 16 и 59 г. в 22 страни от Източна Европа, показват, че от 3 милиона (според данни на УНИЦЕФ ) до 10 милиона души (според данни на СЗО) са пострадали от този процес.
Тримата учени смятат, че: „Приватизацията е свързана с нарастване на смъртността на населението в трудоспособна възраст с 12,8%. Основен виновник е масовата безработица, която скача с цели 56% през периода 1989 – 2003 г. Тримата учени доказват връзката между приватизацията и увеличената смъртност по сложна система от критерии.
Сред причините за високата смъртност се открояват 2 основни: алкохолизмът и психологическият стрес.
„Ние смятаме, че масовата приватизация е причина за резкия скок в свързаната с употребата на алкохол смъртност, увеличаването на самоубийствата и резкия скок на сърдечносъдовите заболявания”, казва Маккий за в. „Кориере дела Сера”.
Какво се случи и продължава да се случва в България?
През 2000 година смъртността в страната е 14,1‰, през 2003 година – 14,3‰, през 2008 година – 14,2‰, а през 2011 година 14,7‰. Водещите прични за смърт са:1) болести на органите на кръвообращението, 2) новообразувания, 3) болести на дихателната система и 4) болести на храносмилателната система.
Всъщност не само приватизацията, а и безработицата и поражданите от нея и разширяващи се социални неравенства са в основата на високите нива на смъртност.
Породи се и вече трайно съществува пояс на висока смъртност. В резултат на неолибералните икономически политики се стигна до експлозивен скок в „масовата смъртност” или до епидемичните нива на сърдечносъдовите заболявания, както и до „външните” причинители на летален край като алкохола, самоубийствата, убийствата. Страните от т.нар. „пояс на високата смъртност”, простиращ се от Естония на север до Украйна на юг, през първите пет години след прехода преживяват спад в подължителността на живота между 4 и 6 г. – безпрецедентен за периода след Втората световна война.
Изследванията на тримата учени показват, че масираната приватизация значително намалява продължителността на живота чрез механизма на психологическия стрес. „Нашите изследвания показаха, че в продължение на много години този фактор действа като сериен убиец за стотици хиляди от Източна Европа”, се казва в изследването.
Изследователите на общественото здраве отдавна са доказали силната връзка между големите социални неравенства и влошеното здраве на хората.
В интервюто си Кейт Пикет казва, че темите, от които се интересуват са „убийства, самоубийства, затлъстяване, преждевременна бременност, детска смъртност, психически заболявания, брой на арестуваните, положение на жената. За всички тези неща има официални цифри от Световната здравна организация и други международни организации”. И по-нататък споделя: „Ние разгледахме как се отразява върху тези проблеми разпределението на доходите в 21 богати индустриализирани страни. И открихме, че страните, в които разликата между бедни и богати е по-малка, се представят далеч по-добре. В страните, в които разликите в доходите са големи, има далеч повече насилие, повече затворници, повече ранни бременности, по-лоши резултати в училищната система, по-малко социална мобилност. Социалните и здравословни проблеми са по-големи” (подч.м.-Б.И.).
***
Има още един огромен източник на социални неравенства и беди, и свързаната с тях висока заболеваемост – фармацевтичната индустрия и самата медицина. Поставянето на медицината на пазарни основи от страна на фармацевтичната индустрия и превръщането й в печеливш бизнес коства здраввето и живота на милиони хора по света.
Още в средата на 70-те години на ХХ век Айвън Илич предупреждава, че медицинското влияние се превръща в „най-бързо разпространяващата се епидемия на нашето време”, а съществуванетона „разгърната системана здравеопазване за сметка на чисто психологически механизми, снижава способността на хората да си помагат и да се справят с възникващите проблеми”. Според Илич целта на радикалния монополизъм „е установяване на контрол над членовете на обществото с цел извличанена печалба”.
***
Онова, което исках да кажа е, че нарастването на заболеваемостта и смъртността са повече и (най-вероятно поне според мен) предимно продукт на безработицата и огромните социални неравенства, отколкото на други фактори. Тези други фактори също са последица от безработицата и социалните неравенства – например приемането на евтини и вредни храни, употребата на нискокачествен алкохол и т.н. А зад тези социални неравенства са скрити финансовите и властови интереси на онези 1% от населнието, които притежават 80% и повече процента от материалните блага, създадени от човечеството. В света на парите няма място за слабост (М. Панек), няма място за етика (М. Пицути).
Медицината, фармацията и дирижираните от тях наука и научни изследвания, подчинени на законите на печалбата, все повече изглеждат като престъпници, вършещи престъпления спрямо човечеството.
„… Ако никой не е отговорен, ако никой не може да бъде обвинен за онова, което се случи, значи проблемът се крие в икономическата и в политическата система” (Д. Стиглиц).
доц. д-р Божидар Ивков
bozhidar ivkov 