• За мен

bozhidar ivkov

~ Социология на инвалидността

bozhidar ivkov

Архиви за етикет: medicalisation

НАИСТИНА, КАКВО ЗАБРАВЯТ ЛЕКАРИТЕ?

23 вторник ян. 2018

Posted by daroiw in Анотации

≈ Вашият коментар

Етикети

здравоохранение, лечение, медикализация, медицина, опазаряване на здравеопазването, farmacja, health care, leczenie, leki, medicalisation, medicine, medycyna, фармация, opieka zdrowotna, pharmacy, treatment

КАКВО ЗАБРАВЯТ ЛЕКАРИТЕ

Атанас Михайлов (2017) Какво забравят лекарите. Моята практика II. ИК „Изток-Запад“, София.

Има книги, които са толкова добри и качествени, че не се нуждаят от каквото и да било представяне. Достатъчно е да отвориш книгата на която и да е страница и тя те омайва с нежна прегръдка, започвайки да те дарява със знание, със споделена обич и грижа за теб самия – читателят й. Такава е и книгата на д-р Атанас Михайлов „Какво забравят лекарите?“.

Книгата ми беше препоръчана от човек, от когото си купувам важните за мен книги. Достатъчно беше да прочета краткия текст на автора, поставен на гърба на книгата и без да се замислям я купих. Сега я чета. И не съжалявам. Не съжалявам за нито една стотинка, която съм платил, за нито една секунда време, което ще прекарам с нея… Книга, която боде, боде мисълта. Кара те да мислиш, да се самооценяваш и да търсиш други, по-добри пътища към собственото си здраве. Още повече, както се оказва, по много въпроси с д-р Михайлов мислим в една посока, независимо, че не се познаваме лично и никога не сме се срещали.

Ето какво пише д-р Михайлов: „През последните 10-20 години в здравната сфера набират сила два противоположни процеса.

От една страна, бурно нараства интересът към естествени, немедикаментозни средства и методи на лечение. И ще продължи да нараства, въпреки квалификациите, които му се дават – защото е следствие на неудовлетвореност от конвенционалната терапия, а не на невежество (курс.м.-Б.И.).

От друга страна, има тенденция към капсуловане на медицинската практика (според мен дирижирано), при което лекарите се демотивират да вземат самостоятелни решения и да търсят  извън наложените рамки. Нещо повече, практиката абдикира от цели медицински направления. Последните едно-две поколения лекари са приучени да се доверяват единствено на фармацевтичните средства…

Нужни са нови практически решения и голяма част от тях всъщност са дадени от медицинската наука – бегло са упоменати дори в учебниците, събират прах в папките с резултати от изследвания или просто са „заметени под килима“. (гръб на книгата.

„За десерт“ ще ви предложа още един-два цитата от книгата.

„Няма да съм единствения, който твърди, че основното правило в медицината „Първо – да не се вреди!“ се е трансформирало в „Ползата от лечението да е по-голяма от вредата“. В доболничната помощ границата между двете нерядко е твърде условна и лесно се прескача“. (с. 11)

„В условията на свръхмедикализация вниманието им (на лекарите – б.м.-Б.И.) упорито и целенасочено се тласка само към поредните творения на фармацевтичните лаборатории. И като че ли това не е достатъчно, та медиите с колективни усилия предлагат на пациента, превърнат в потребител (курс.м.-Б.И.), сам да вземе решение – от избора на ваксина до избора на хапче за остеопороза.

Фармацевтиката, както е известно, е бизнес. А всеки бизнесмен и дистрибутор се стреми да убеди потребителите, че неговият продукт е най-добър и няма алтернатива. Стреми се към контрол на пазара, за да запази печалбата. И защо да се лъжем – има контрол върху лекарствената политика (курс.м.-Б.И.).

За всички нас е важен свободният, неконтролираният избор, за което е нужна информация. Но в обилието от факти често се губят причинно-следствените връзки. Оттам нататък е лесно информираността да замени мисленето“. (с. 12)

Книгата е изпълнена с ново – за всеки един от нас – знание, както и с позабравено – за част от нас, знание, поднесено на достъпен и разбираем за всеки език.

На всички „хроници“, а и не само на тях, горещо препоръчвам тази книга. Струва си всяка стотинка, всеки миг четене и мислене, и осмисляне на прочетеното. Струва си, защото става дума за нашето собствено здраве и живот.

Приятно четене.

доц. д-р Божидар Ивков

КОННИЦИ НА МЕДИЦИНСКИЯ АПОКАЛИПСИС

15 неделя юни 2014

Posted by daroiw in Социология на медицината и Социология на инвалидността

≈ 1 коментар

Етикети

apocalypse, апокалипсис, лекарства, медикализация, медицина, медицински и фармакологични изследвания, medical and pharmacological tests, medicalisation, medications, странични ефекти; medicine, фармация, pharmacy, side effects

„… бе решил да смени специалността си, за да избегне онова, което виждаше като приближаване на четирите конника на медицинския Апокалипсис: здравните застрахователни дружества, контролираната медицинска грижа, невежото правителство и, както изглежда, безчувственото общество” [1]
Р. Кук „Интервенция”.

Р. Кук говори за „четирите конника на медицинския Апокалипсис”, а те всъщност са повече. Към тях трябва да се прибавят поне още два: медикализацията на живота на хората и съвременната фармацевтична индустрия, или както я нарича Марко Пицути „Биг Фарма”.

„Днес ще научите за четири големи измами на фармацевтичната индустрия. Ефектите от тези мошеничества са налице и до днес само благодарение на активното съдействие на институциите, отговарящи за общественото здраве. А лекарите обикновено несъзнателно (дали всички лекари са в „безсъзнание” – б.м. – Б.И.) възпроизвеждат тези глупости” [2]. И така, за какво става дума?

1. Химиотерапия, подхранваща рака

В края на ноември 2012 година колектив от INSERM (Френския държавен институт за здраве и медицински изследвания) в Дижон, под ръководството на Франсоа Чирингело, публикува статия в „Nature Medicine”. В тази статия се подчертава, че две лекарства, повсевместно използвани в химиотерапията против различни видове рак, всъщност могат да насърчат развитието на ракови клетки [2; 3]. Става дума за 5-fluorouracyl и gemcytabin, използвани при лечението на рака на дебелото черво, гърдите и панкреаса.

Нека се опитаме да проследим – разбира се повърхностно и не много ясно за нас лаиците – как тези лекарства стимулират развитието на рака. Най-напред в някои клетки на имунната система се активира белтъчен комплекс, който се нарича инфламазом NLRP3. Под влиянието на този комплекс клетките произвеждат или освобождават провъзпалителен цитокин – интерлевкин IL-1 beta. Този цитокин от своя страна произвежда друг цитокин (IL-17), който подхранва развитието на туморите, защото насърчава ангиогенезата, т.е. възникването на нови кръвоносни съдове, в този случай хранещи туморите. Затова, колкото повече лекарства взима пациентът, толкова по-добре се храни неговия рак благодарение на широката мрежа кръвоносни съдове и толкова по-бързо нараства. И всичко това може да се види на страницата на INSERM [виж 3; 4; 5].

Какъв извод правят учените? Дали препоръчват спирането на прилагането на „антираковото” лекарство, което de facto поддържа развитието му? Не, няма такова нещо. „Мнението на учените, в съответствие с все по-широко прилаганото в медицината правило, е че трябва да се изработи ново лекарство. Което да допълва досегашните препарати, прилагани в химиотерапията”. Самият Франсоа Чирингели твърди: „Нашите резултати показаха, че активирането на инфламазома ограничава ефективността на химиотерапията против раковите тумори. Поредното предизвикателство е дали ще успеем да задържим активизацията на инфламазома”. С други думи, вместо премахване на вредните лекарства, учените искат да започнат да „тъпчат” болния с нови лекарства, които биха компенсирали негативните въздействия на първото, т.е. историята се повтаря и е до болка позната – нещата се свеждат до въпроса: как да се осигурят нови източници на доходи за фармацевтичната индустрия.

2. Измисляне на нови болести

Дерматолог (също и ревматолог) – това е най-добрата професия. Няма спешни случаи (в ревматологията са рядко и се препращат към други специалисти), а пациентът нито оздравява, нито умира. Това е студентски виц във висшите медицински училища. Но той прекрасно е усвоен като философия и стратегия за действие от фармацевтичните фирми. Вместо усилията да са насочени към намирането и производството на „чудотворни” таблетки, които могат да излекуват човек, Биг фарма ни залива с лекарства, които се вземат цял живот – това е зависимост, по-страшна от наркотиците, защото е далеч по-широко разпространена. Така човек се въвежда в „обществото на ремисията” (А. Франк), където границите между болестта и здравето са заличени, а зависимостта от лекарствата е тотална. Нещо повече, открити са нови видове лекарства – препарати, които се вземат за всеки случай (профилактика?!), за да се забави клиничния процес, за който дори не се знае до къде води.

Пример: болестта на Алцхаймер. Съществуват няколко лекарства, между другото доста скъпи, които би трябвало да забавят развитието на болестта. Но изследванията в сравнение с плацебо ефекта показали, че ползата от тях е почти нулева (само няколко процента успех в групата, на взимащите лекарствата). Вместо това страничните ефекти от тези лекарства са твърде видими и осезаеми. Трябва ли при такава ситуация да се спре лечението? Невролозите крещят: „Абсолютно не!”, защото ако лекарството има дори само такъв малък ефект, то самото му приемане и ежемесечните консултации представляват психологическа подкрепа, която подобрява състоянието на пациентите. Това, между другото е и най-добрата дефиниция на ефекта плацебо, който в тези случаи струва огромни разходи на държавно осигурителната система, както и стотици и хиляди лева на самия пациент.

Добре, ако метод на лечение и лекарство в традиционната медицина имат предимно плацебо ефект, защо това е „научно обосновано”, законно и т.н., а същия подход и резултат при нетрадиционните (извън конвенционалната медицина) медицински практики (в алтернативната медицина) е ненаучно и незаконно? От дейността на конвенционалната медицинска практика са починали милиони хора по света. От нетрадиционната медицина са в пъти по-малко. Кой тогава е масовия убиец? Отговорът е в парите и властта.

Ето какво пише Кук: „Алтернативната медицина има добри отношения с пациентите, държи се с тях като с хора, прави посещението приятно социално преживяване, дори и да не провежда реално лечение. Конвенционалната, от друга страна, много често е тъкмо обратното – лекарите и сестрите се държат така, сякаш ти правят лична услуга. И още по-лошо – когато лекарите смятат, че не могат да ти помогнат, те игнорират…

… нека добавя още една причина към това защо хората са се хванали със зъби и нокти за алтернативната медицина: тя не изглежда плашеща. Ако кажеш, че група хора умират всяка година от това, че са ходили на алтернативен терапевт, няма да им мигне и окото. Защото стотици хиляди са умрелите, които са се лекували единствено при конвенционален лекар. Всъщност хората, които отиват в офиса по хиропрактика искат да вярват в хиропрактиката, главно защото не искат да отидат на конвенционален лекар, където могат да получат диагноза, която включва дискомфорт и болка, а може би и смърт. При лечителя това никога не се случва. Всичко е оптимистично, всяко оплакване може да бъде изцерено и не боли, а дори и да е плацебо, на кого му пука? [1, с. 174-175]

Друг пример: действията, насочени към ранното откриване на „рака“ на простатата. В действителност тук става въпрос за аденом на простатата, който понякога може да рецидивира. Това става при почти всички мъже след 80 годишна възраст и това не заплашва живота им.

Доскоро, ако някой критикуваше инвалидизиращата пациентите система: теста PSA – биопсия – премахването на простатата, минаваше за лекомислен бунтар. Въпреки това от различни страни идват съобщения, които показват, че тази жестока превенция има смисъл само при много малък относителен дял от мъжката популация.

Същото е с ваксинацията против HPV (човешкия папилома вирус), както и при повсевместно прилаганата мамография. За заплахите, свързани с последната, се пише официално, но все така плахо.

Измислянето на нови болести протича и по други канали. Това е процес, който е част от по-широкия процес на медикализация на живота. Полския изследовател Михал Новаковски разкрива този процес с примерa за превръщането на срамежливостта в заболяване: „Елемент на медикализация е създаването на нови болести, обхващащи например симптоми, които по-рано са били определяни като поведение на срамежлив човек“ [6].

3. Намаляване на болестните норми

Когато симптомите на болестта са недостатъчни или изобщо не се проявяват, е достатъчно да се пренастрои системата за алармиране – това ще направи милиони хора пациенти, заплашени от дадено заболяване. Тези силно съмнителни „норми” редовно са подлагани на промяна за ужас на лекарите, предписващи рецепти, които често вече не знаят, къде се намират. Такъв е случаят с холестерола. „Никой не може да бъде сигурен, каква е стойността на прага, след който холестерола се превръща в проблем, въпреки мъдрото, макар и погрешно разделение на добър и лош холестерол“ [2]. А какво да се каже за психиатрията, където броя на изписваните лекарства е нараснал лавинообразно [4] от гл.т. на появата на нови неразположения и болестни синдроми, които само до преди 20 години не са съществували?

Заслужава да се отбележи, че в своята работа Пътеводител сред 4 000 полезни, безполезни и опасни медикамента („Le guide des 4000 médicaments utiles, inutiles ou dangereux”), професорите Дебре и Еван, обръщат внимание на празнотата в сферата на новите фармакологични средства. Днешните „новости“ са просто копия на лекарства от преди 30 години, които днес обаче са три-четири пъти по-скъпи [2].

4. Авандия – програмираната катастрофа

В американския ежедневник „Washington Post” е публикувана дълга статия, обобщаваща огромен медицински мегаскандал (общия брой на инфарктите и смъртните случаи се изчислява на 83 000!). Тези факти се отнасят за хората с диабет, лекувани с препарата Avandia. Фактът е пример за това, как може напълно съзнателно да се разпространи опасен медикамент в целия свят [2; 5].

През 2006 година във влиятелното списание „New England Journal of Medicine”, е публикувана статия. Списанието е известно и с това, че преди публикацията на даден материал, той се подлага на детайлен анализ от независим експертен екип. В статията са описани достойни за удивление резултати от лечението с Avandiа в сравнение с два други препарата – конкурентни лекарства. „Експертите”, верифициращи статията, не са посочили своите връзки с фармацевтичните фирми, които засяга експертизата. Ако са направили това, то би станало ясно, че всеки от тях е получил от Glaxo Smith Kline (GSK) възнаграждение от пакета за възстановяване на разходите за изследвания. Същевременно четирима от експертите са на щат във фирмата и притежават нейни акции. Фирмата получава разрешение за продажба на продукта Avandiа, a лекарите изписват хиляди рецепти за него.

Изведнъж медиците започват да се съмняват – беспокойство буди съмнението дали е нормално, че сред диабетиците, лекувани с Avandiа главоломно нараства лошия холестерол? Известно е, че за хората със сърдечни заболявания това би било противопоказано. Върху проблема се съсредоточават дори ръководителите на проекта във фирмата, както и представители на FDA – американския контролен орган, който изисква от GSK изследвания по този проблем. „Фирмата изпълнява задълженията си, но показва изследвания, които са фалшифицирани – в тях не са участвали пациенти със сърдечни заболявания, т.е. тези, при които биха могли да се появят най-големи компликации“ [2].

Всъщност това са класически процедури за изкривяване (или направо фалшифициране) на изследванията, които много трудно се откриват, ако експертите не са достатъчно внимателни – нещо, за което може да им бъде платено. Случаят обаче не убягва от вниманието на Стивън Нисен – лекарят, благодарение на който е разкрита аферата с болкоуспокоителното лекарство Vioxx (смята се, че е предизвикал 40 000 смъртни случая). Този път Нисен сам събира напълно различни данни, които са за повече изследвани лица и провежда мета анализ. Резултатите от него светкавично са публикувани не от друг, а от редакцията на „New England Journal of Medicine”. Там са шокирани от резултатите. „Ако изчисленията са верни, то живота на хиляди пациенти е поставен в опасност“ – коментира редакцията [2]. Но GSK вече е подготвила отговор: на бял свят излизат поредните изкривени данни от изследване на основата на ненадеждна и лошо описана извадка. Това се оказва достатъчно паниката да бъде овладяна за известно време. Нисен обаче не се предава и през 2010 година се стига до там, че представител на FDA разкрива фалшивостта на последното изследване, представено от GSK. Той признава дори, че то е проведено с една единствена цел – да се печели време. Тогава слуховете за изследванията достигат до учените и предизвикват голям смут, а FDA провежда разследване и установява, че всичко е било известно във фирмата производител, било е подкрепяно и разходите са предвидени! Така се стига до септември месец 2010 година, когато Avandia е извадена от употреба в Европа, а в САЩ е силно ограничена. Едва на 2 юли 2012 година GSK признава своите криминални действия при продажбите на лекарства (главно на Avandiа) и се съгласява да заплати компенсации в размер на 3 милиарда долара. Е, ако фирмата се е съгласила да плати тази сума, поне аз нямам въображение да си представя, какви са били печалбите. Един пример: във Франция над 200 000 диабетици са приемали препарата в продължение на 2-3 години. Медиите услужливо са мълчали. Ако истината е била казана на обществото, то тя би предизвикала шок, свързан със смъртните случаи, предизвикани от противодиабетното лекарство [2].

Парадокс: в Полша лекарството е употребявано от малко хора поради високата си цена и липсата на рефинансиране от здравната каса. Същата е ситуацията и в България. С други думи, понякога бедността може да спаси живота на много хора.

Заключение

Тази ситуация в съвременната фармация и здравеопазване не е изолиран случай, тъкмо обратното. Тя е правило. Целта е една: пари, много, много пари и власт. Животът на човека е обезценен – той е сведен до статистическа единица. Просто е в различни графи – на живите, или на смъртните случаи. Освен това, тази ситуация би трябвало да събуди и да оформи огромно недоверие към съвременната фармация и здравеопазване. Това обаче не се случва. Защо? Кой е виновен? Конниците на съвременния медицински Армагедон, към които – искам или не искам – все по-често причислявам и част от лекарите.

Днес най-добре е, човек да не боледува и да води здравословен начин на живот. За съжаление това рядко е възможно. Дори само поради това, че общодостъпните храни също са отровени. Същевременно лекарите тотално са загърбили природните терапии.

Какво ли ни очаква в бъдеще?

Източници

[1] Кук, Р. (2011) Интервенция. ИК „ЕрГон”, София.
[2] Dupuis, J.-M. (2014) 4 wielkie medyczne szwindle. http://www.pocztazdrowia.pl/4-wielkie-medyczne-szwindle/
[3] Améliorer l’efficacité de la chimiothérapie en agissant sur le système immunitaire, http://www.inserm.fr/espace-journalistes/ameliorer-l-efficacite-de-la-chimiotherapie-en-agissant-sur-le-systeme-immunitaire.
[4] Frances, А. (2013) Saving normal: an insider’s revolt against out-of-control psychiatric diagnosis, DSM-5, big pharma, and the medicalization of ordinary life. William Morrow, Maj.
[5] Whoriskey, Р. (2012) As drug industry’s influence over research grows, so does the potential for bias. The Washngton Post, 25/11/2012, http://www.washingtonpost.com/business/economy/as-drug-industrys-influence-over-research-grows-so-does-the-potential-for-bias/2012/11/24/bb64d596-1264-11e2-be82-c3411b7680a9_story.html
[6] Nowakowski, M. (2013) Zjawisko medykalizacji na przykładzie nieśmialości w ujęciu socjologii medycyny. W: M. Skrzypek (red.) Socjologia medycyny w multidyscyplinarnych badaniach humanizujących biomedycynę. Wyd-wo „KUL”, Lublin.

доц. д-р Божидар Ивков

СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА И ФАРМАЦИЯ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ПСИХИАТРИЧНО ЛЕЧЕНИЕ, А ПАЦИЕНТИТЕ ОТ ДЕТОКСИКАЦИЯ НА МЕДИКАЛИЗИРАНИЯ СИ ЖИВОТ

02 сряда апр. 2014

Posted by daroiw in Социология на медицината и Социология на инвалидността

≈ Вашият коментар

Етикети

лечение, медикализация, медицина, профилактика, medicalisation, странични ефекти; medicine, prevention, side effects, treatment

Преди няколко дни – на 27 март 2014 г., в блога си пуснах материал с доста стряскащо (най-меко казано) заглавие и съдържание: „Медицината в ролята на масов убиец”. Очаквах реакции. Всякакви. И от двете посоки – от лекари и пациенти. Шест дни след публикацията на материала единствената реакция е 40 прочитания – толкова е отчела статистиката на блога ми. И 3-4 харесвания в социалните мрежи. Не ме разбирайте погрешно – не се вайкам, че някой не чете мои материали. Това е въпрос на личен избор. Но зад цялата тази пасивност прозира нещо много страшничко. Позволили сме на съвременната медицина и фармация до такава степен да медикализират живота ни, че не сме в състояние да реагираме по друг начин, освен с овче послушание и волска „надежда” за здраве.

Днес мой колега ми изпрати линк към поредния много инетересен и поучителен материал – „Самосъхранителната медицина и обърканите пациенти”[1], който ще използвам за основа на моите опити да мисля в тази посока.

Яницки започва със следния прелюбопитен текст: „Почти преди 150 години великия руски учен Николай Иванович Пирогов (на негово име е кръстена известната в столицата болница за спешна медицинска помощ – бел.м.-Б.И.) казал, че бъдещата медицина трябва да бъде съхраняваща човека. За точността на фразата не съм сигурен, но смисълът е бил именно такъв: съхраняваща медицина, предпазваща човека и неговото здраве. Следователно, социално отговорна” (подч.мое-Б.И.). А днес медицината е всичко друго (дори масов убиец), но не и социално отговорна, предпазваща човека и неговото здраве. Само ще напомня, че Н. И. Пирогов е бил основател на военно-полевата хирургия в Русия, учен, анатом и педагог. Именно той е правел всичко по силите си да изведе руската медицина от 19 век на „магистралата” на профилактиката и запазването на човешкия живот. Българската медицина и здравеопазване, сляпо следвайки западните си „икони” пред които се кланя, е на светлинни години от тази магистрала. И това го знае всеки разболявал се човек, особено хронично болните.

На този фон от 19 век – най-важна е профилактиката – да обърнем погледа си към и да видим, какво ни казват съвременните социална медицина и социология на медицината, когато става дума за здравето на нацията. И двете научни дисциплини от десетилетия се опитват да научат или дори да заставят човека да бъде отговорен за своето здраве. Толкова отговорен, че да престане да мисли, а само да се подчинява. Тук, както казва, Яницкий ключовата максима е самосъхранителното поведение. Това е важно и вярно, но само донякъде – би било добре да не се пуши, да не се прекалява с алкохола, да не се употребяват наркотици и др.п. И – „странно защо” – се спира до тук. Почти нищо или съвсем недостатъчно се говори за условията на живот, за безработицата, за последиците от драстичните социални неравенства в обществото, за консумацията на екологични рискове от бедните, за бедността и нищетата и т.н. И ако малко се говори, то нищо не се прави. Мое дълбоко убеждение е, че няма държава – колкото и слаба да е, която да не може да се справи с организирана престъпност, контрабанда, корупция, разпространение на наркотици и др. И ако те продължават да бъдат социално значим проблем в едно общество, то е защото политическите елити имат икономически интерес тези проблеми да съществуват. Същото е и в медицината – профилактиката е поставена в маргиналните полета на добрите пожелания, защото съвременната организация на медицината, фармацията и здравеопазването са подчинени на икономически интереси, а не на здравните потребности на хората.

Уж богати, европейските страни и САЩ „опищяха орталъка”, че населението на земята застарява. Това е факт. И тук има един фундаментален въпрос: възможно ли е стария човек да има реално самосъхранително поведение? Следвайки съвета на Яницки, слизам на земята и поглеждам този проблем от позицията на „социологията на ежедневието”. Е, все пак съм социолог де. И пак се съгласявам с Яницки – затова не са необходими някакви изключително скъпи, широкомащабни социологически изследвания. Достатъчно е да експериментирам със себе си и да погледна лечението, което ми предлага съвременната медицина.

В течението на деня аз взимам 5-6 различни лекарства, които са ми предписани от личния лекар и различни специалисти. И още 2-3 в зависиомст от здравното ми състояние. С други думи, аз съм си най-обикновен човек с хронични заболявания. Такива в България със сигурност са милиони.

Ето един пример. Широкоприлагания бетаблокер „Конкор” или неговия аналог „Бизогамма”. Страничните ефекти на това лекарство – редки или по-чести, са описани на цели 2 страници в листовката за пациента и сякаш няма система или орган в организма, които да не са подложени на риск от някакви нарушения при приема на това лекарство. Да не говорим за кортизона и кортикостероидите, които лекувайки (може би!) един проблем увреждат целия организъм, докато се стигне до полиорганна недостатъчност и до написване на… смъртния акт на пациента.

За да се избегнат дори само най-тежките възможни странични ефекти, аз трябва да се консултирам с лекари и да се самонаблюдавам. А това наблюдение май изисква наличието на кардиолог, пулмолог, невролог, уролог и не знам още какъв „лог”. И ако взема да умножа 6 лекарства по 10 различни странични ефекта, получаваме малката сума 60. И за всеки страничен ефект – отделен специалист. Пълна идиотия. Взеки разумен човек, разбира, че това е невъзможно. Особено ако се сети за здравната каса и Министерство на здравеопазването. И това е при мен, жителя на столицата, който по стечение на обстоятелствата познава медицинския свят доста добре. А как да се оправи човекът в малкия град или на село? Никак не е чудно, че хората не могат да се оправят в дебрите на административната шизофрения в здравеопазването, още по-малко със страничните ефекти на медицината и фармацията.

Безспорен факт е, че съвременната медицина има огромни постижения – теоретични и практически. Но ако се вгледаме в нейната роля или я доближим до ежедневието на конкретния човек, ще се окаже, че самата тя се самосъхранява и се отдалечава от хората и техните здравни проблеми чрез бюрокрация и администрация, чрез тотална доминация на Чиновника и лекаря над човека със здравен проблем. А мнозинството здравни процедури – от приема на лекарства до различни хирургически интервенции, са със съмнителна стойност. Но медицината си е повярвала, че е Наполен или Айнщайн, подчинила се е на фармацевтичните гиганти, поставила си е за цел не здравеопазването, а икономическата ефективност и печалбата, а пациентът – основният субект и обект, който осмисля нейното съществуване – е изхвърлен в „килера на веществените доказателства”. Болният е ценен само ако има пари и може да плати, което между друго не му гарантира добро здравеопазване, а по-скоро получаване на ненужни здравни услуги, които – разбира се – трябва да заплати. Гарантира му превръщането му в зависим от най-страшния наркотик: медицината и фармацията.

Та ей за това, а и по много други причини, съвременната медицина и фармация се нуждаят от психиатрично лечение, а пациентите от детоксикация на живота си, отровен от тоталната му медикализация.

Мечтая за времето, когато медицина и фармация ще си спомнят за основния си принцип, от който би следвало да се ръководят в своята дейност и който води началото си от времето на Хипократ: „Не вреди”. Дали това ще се случи някога? А дано, ама надали!

доц. д-р Божидар Ивков

[1] Яницкий, О. Н. Самосохранительная медицина и растерянные пациенты. http://www.isras.ru/blog_yan_60.html

Категории

  • Актуални информации (175)
  • Анотации (46)
  • Будилчета (128)
  • Велики Бехтеревци (4)
  • Гласове от фейсбук (20)
  • Инвалидността през вековете (история на инвалидността) (2)
  • Мъдростта на Библията (2)
  • Невросоциология (5)
  • Невросоциология, невроетика и други невронауки (1)
  • Опити (382)
  • Пациентски бисери (10)
  • Политически наброски (7)
  • Преводи (22)
  • Публикации (2)
  • Самопомощ и групи за самопомощ (6)
  • Световна социологическа класика (15)
  • Светът на хората с ревматични заболявания (113)
  • Светът на хората със загуба на слуха (1)
  • Свободна наука (45)
  • Социология на болката (19)
  • Социология на медицината и Социология на инвалидността (88)
  • Философия, социология и антропология на медицината (4)
  • доц. д-р Веселин Босаков (69)
  • Uncategorized (14)

Полезни връзки

  • БСБББ – АС
  • Градът и селото – предизвикателствата на 21 век. Библиотека Омда, 2014
  • Електронна страница в помощ на хората с увреждания
  • Ивков, Б. (2010) Социален контекст на видимата инвалидност. Изд. "Омда"
  • ОПРЗБ
  • Публикации в Портал за литературно общуване на хора с увреждания
  • Публикации на Б. Ивков в бр. 6 и бр. 7 на списание "Балкани'21"
  • Публикации на Б. Ивков в Liternet
  • Светът на хората с ревматични заболявания. Издателство "Омда", София.
  • Списание на институт за модерността
  • Oбществени нагласи към равнопоставеността и дискриминацията. Роля на медиите за тяхното формиране. Изд. "Омда"

Посещения

  • 550 588 посетители

Архив

  • август 2022 (2)
  • юли 2022 (8)
  • юни 2022 (9)
  • май 2022 (9)
  • април 2022 (8)
  • март 2022 (8)
  • февруари 2022 (5)
  • януари 2022 (9)
  • декември 2021 (8)
  • ноември 2021 (5)
  • октомври 2021 (7)
  • септември 2021 (5)
  • август 2021 (4)
  • юли 2021 (7)
  • юни 2021 (10)
  • май 2021 (10)
  • април 2021 (10)
  • март 2021 (13)
  • февруари 2021 (11)
  • януари 2021 (9)
  • декември 2020 (11)
  • ноември 2020 (15)
  • октомври 2020 (15)
  • септември 2020 (7)
  • август 2020 (7)
  • юли 2020 (6)
  • юни 2020 (14)
  • май 2020 (8)
  • април 2020 (7)
  • март 2020 (10)
  • февруари 2020 (4)
  • януари 2020 (6)
  • декември 2019 (5)
  • ноември 2019 (3)
  • октомври 2019 (6)
  • септември 2019 (5)
  • август 2019 (4)
  • юли 2019 (12)
  • юни 2019 (9)
  • май 2019 (10)
  • април 2019 (11)
  • март 2019 (8)
  • февруари 2019 (6)
  • януари 2019 (13)
  • декември 2018 (9)
  • ноември 2018 (7)
  • октомври 2018 (13)
  • септември 2018 (9)
  • август 2018 (17)
  • юли 2018 (12)
  • юни 2018 (16)
  • май 2018 (16)
  • април 2018 (15)
  • март 2018 (14)
  • февруари 2018 (15)
  • януари 2018 (15)
  • декември 2017 (8)
  • ноември 2017 (9)
  • октомври 2017 (8)
  • септември 2017 (9)
  • август 2017 (11)
  • юли 2017 (11)
  • юни 2017 (8)
  • май 2017 (11)
  • април 2017 (9)
  • март 2017 (14)
  • февруари 2017 (9)
  • януари 2017 (14)
  • декември 2016 (6)
  • ноември 2016 (11)
  • октомври 2016 (6)
  • септември 2016 (11)
  • август 2016 (9)
  • юли 2016 (7)
  • юни 2016 (6)
  • май 2016 (6)
  • април 2016 (5)
  • март 2016 (4)
  • февруари 2016 (6)
  • януари 2016 (8)
  • декември 2015 (6)
  • ноември 2015 (4)
  • октомври 2015 (5)
  • септември 2015 (6)
  • август 2015 (5)
  • юли 2015 (9)
  • юни 2015 (5)
  • май 2015 (4)
  • април 2015 (5)
  • март 2015 (10)
  • февруари 2015 (7)
  • януари 2015 (7)
  • декември 2014 (8)
  • ноември 2014 (9)
  • октомври 2014 (8)
  • септември 2014 (8)
  • август 2014 (13)
  • юли 2014 (18)
  • юни 2014 (12)
  • май 2014 (10)
  • април 2014 (18)
  • март 2014 (22)
  • февруари 2014 (18)
  • януари 2014 (14)
  • декември 2013 (11)
  • ноември 2013 (20)
  • октомври 2013 (18)
  • септември 2013 (14)
  • август 2013 (9)
  • юли 2013 (9)
  • юни 2013 (9)
  • май 2013 (10)
  • април 2013 (7)
  • март 2013 (11)
  • февруари 2013 (8)
  • януари 2013 (8)
  • декември 2012 (11)
  • ноември 2012 (11)
  • октомври 2012 (16)
  • септември 2012 (13)
  • август 2012 (32)

Мета

  • Регистриране
  • Влизане
  • RSS фийд за записи
  • RSS фийд за коментари
  • WordPress.com

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.

Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here: Cookie Policy
  • Последване Последвано
    • bozhidar ivkov
    • Join 38 other followers
    • Already have a WordPress.com account? Log in now.
    • bozhidar ivkov
    • Настройки на изглед
    • Последване Последвано
    • Регистрация
    • Влизане
    • Report this content
    • View site in Reader
    • Manage subscriptions
    • Прибиране на прозореца
 

Зареждане на коментари...