„ХАПЧЕТА ЗА МЛАДОСТ“, НАЧИН НА ЖИВОТ ИЛИ ЗА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ЖИВОТА

Етикети

„пилюля молодости”, „хапче на младостта“; health, „pigułka młodości“; здоровье, „pill of youth“; zdrowie, choroba, болезнь, болест, здраве, продолжительность жизни, продължителност на живота, Illness, life expectancy, średnia długość życia

Все още няма сигурност, кои лекарства могат да удължават продължителността на живота, обаче проф. Judy Campisi от Buck Institute for Research On Aging в Калифорния твърди, че е възможно създаването на „хапчета за младост“.

Проф. Campisi говорила за това в интервю за „BBC News“. Според нея не случайно при възрастните хора се появяват по няколко заболявания, които съкращават живота им, като новообразувания, инфаркти, инсулти, деменция и ревматоидни заболявания.

„Подозираме, че всички тези болести имат обща основа, свързана с остаряването на организма – е казала проф. Camprisi. – Ако това е така, то трябва да е възможно създаването на лекарства, които да забавят този процес“.

В Buck Institute for Research On Aging, намиращ се в Силиконовата долина, над 300 учени в 18 лаборатории работят върху разшифроването на лекарства, които забавят остаряването на организма. Те са съсредоточени върху хроничните заболявания, които най-често се проявяват при възрастните хора.

Според учените една такава субстанция е възможно да бъде лекарство, което премахва намиращите се в него стареещи клетки. Съществуват подозрения, че те „отравят“ организма, защото освен всичко друго отделят вредни вещества, нарушаващи правилното протичане на много процеси.

Д-р Peter de Keizer от Университета Еразмус в Холандия е подложил вече на проверка върху мишки такова лекарство. Според него гризачите, под влияние на лекарството, са изглеждали видимо по-млади: по-добре са се представяли на тестовете за физическо състояние, имали са по младежка козина и черният им дроб е бил в по-добро състояние.

Метформин, статини, аспирин…

Проф. Brian K. Kennedy от Buck Institute for Research on Aging смята, че лекарства, удължаващи продължителността на живота вече са достъпни. Много хора ги използват ежедневно без да си дават сметка за този им ефект. Едно от тези лекарства е метформина, използван от дълго време лечение на диабет тип 2.

Този препарат помага на диабетици, като понижава нивата на глюкоза в кръвта и с това снижава риска от диабетни усложнения и преждевременна смърт. Показано е обаче, че на здрави гризачи удължава живота с около 5%. Метформииът действа като нискокалорична диета, забавяща процесите на стареене.

Проф. Kennedy твърди, че животът се удължава също и от кардиологичните лекарства, такива като статините и аспирина. Статините снижават нивата на холестерол в кръвта, което снижава риска от коронарна болест на сърцето и намалява риска от инфаркт или инсулт.

На свой ред аспиринът, а по-точно ацетилсалициловата киселина, която е основна негова съставна част, действа противосъсирващо и противовъзпалително (противовъзпалително действат и статините). Установено е, че аспиринът има и противотуморно действие – в множество изследвания е установено, че намалява риска от поява и развитие на рак на дебелото черво.

Начинът на живот е най-доброто „хапче“

Учените са изследвали лекарството рапамицин, което се прилага при хора след трансплантация, за да не се отхвърли присадения орган. Опитите върху животни са показали, че той действа и като „хапче на младостта“: помага да се съхрани по-дълго добрата физическа кондиция, намалява риска от онкологични заболявания и сърдечно-съдови болести, дори подобрява когнитивните функции. Мишки, хранени с рапамицин са живели по-дълго в сравнение с другите гризачи.

Най-успешното „хапче на младостта“, за което няма никакво съмнение, обаче остава начинът на живот. Не е истина, че продължителността на живота зависи изцяло от гените. Д-р Peter Joshi от Университета в Единбург казва на страниците на „Nature Communications“, че продължителността на живота може да зависи само до 20% от гените, които сме наследили, а за сега са познати едвa 1% от тях.

Шотландският специалист е пресметнал, че пушенето на една кутия цигари дневно съкращава живота с около 7 години, ако разбира се по-рано не ни убие ракът на белите дробове.

Всеки килограм наднормено тегло може да доведе до загуба на два месеца живот, като едновременно всяка година образование може да удължи живота с 11 месеца – твърди д-р Joshi.

По-доброто образование води до това, че повече се грижим за здравето си, а това води до удължаване продължителността на живота ни. Съществуват много изследвания, които са доказали, че хората с висше образование живеят по-дълго от хората с основно образование.

Пушенето съкращава живота с 5 години

От доклад на специалисти от Londoner University College излиза, че пушенето на тютюн съкращава живота средно с 5 години, диабетът с 4 години, а липсата на движение почти с 2,5 години. Съчетаването на няколко такива фактори може да съкрати живота с няколко дори с повече от 10 години.

Броят на хората, доживяващи старост трайно се повишава. Според СЗО през 2050 г. в света ще живеят 1,5 милиарда хора на 65 и повече години. Едновременно с това се увеличава средната продължителност на живота.

***

Съществува една истина, изказвана като максима: „Всеки иска да живее дълго, но никой не иска да остарява“. Старостта се свързва с множество предразсъдъци и стереотипи. Същевременно не е тайна, че с напредване на възрастта нараства вероятността от поява на хронични болести, които редуцират възможностите и активността на хората. Ето защо, поне според мен, е много важно да се говори не толкова и само за продължителност на живота, колкото за продължителност на живота в добро здраве.

За България средната продължителност на живота бележи плавно увеличение. За периода 2000-2002 г. тя е била 71,9 години, а за периода 2013-2015 г. – 74,5 г. Същевременно през последните години са наблюдава намаление – в периода 2013 – 2015 г. средната продължителност на живота у нас е била 74,5 години, докато за периода 2012-2014 г. тя е била 74,7 години.

Данните от Европейското социално интервю за България показват, че 97,5% от лицата на възраст 25-34 г. оценяват своето здраве като добро и много добро, докато този относителен дял при лицата на 55-64 г. е 26%. Като лошо и много лошо за първата възрастова група няма данни, а за втората относителния дял на хората, определящи своето здраве като лошо и много лошо е 28,5%.

46,4% от всички българи през 2014 г. са имали поне едно продължително (хронично) заболяване или здравен проблем. При лицата на възраст 15-24 г. този относителен дял е 9,3%, а при лицата на възраст 65 и повече години – 86,5%.

С други думи, не „хапчето на младостта“ е проблемът, а в това, как да остаряваме оставайки здрави. За мнозинството хора след 45 годишна възраст този въпрос започва да става все по-актуален и – не рядко- доста болезнен.

Източници: Wojtasiński, Z (2017) Naukowcy: leki już przedłużają życie, ale na co dzień o tym nie myślimy. W: PAP/Rynek Zdrowia z 25 grudnia. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/naukowcy-leki-juz-przedluzaja-zycie-ale-na-co-dzien-o-tym-nie-myslimy,179727,11.html

НСИ. https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/module.jsf?x_2=1

доц. д-р Божидар Ивков

ХОРАТА ЖИВЕЯТ ПО-ДЪЛГО, НО С БОЛЕСТ И С ИНВАЛИДНОСТ

Етикети

здраве, healthy life expectancy, life expectancy, средна продължителност на живота, средна продължителност на живота в здраве; healt

През последното десетилетие общото здравословно състояние на хората по света се е подобрило. Това е резултат от напредъка в борбата с такива заразни болести като HIV/AIDS или маларията, както и благодарение на постигнатите успехи в лечението на различни заболявания, проявяващи в периода на бременност и при новородените.

Все пак не се забелязва голямо увеличение на средната продължителност на живота в здраве. Един важен извод: хората живеят по-дълго, но в условия на болест и като хора с инвалидност – извод от изследване, чийто резултати са публикувани в медицинското списание „The Lancet“.

„В света е извършен огромен напредък, ако става дума за здравето, но днес основното предизвикателство е да се инвестират повече средства в търсенето на ефективни начини за предотвратяване на действието на основните причини, пораждащи болестите и инвалидността, както и начини за тяхното отстраняване“ – споделя един от авторите на изследването Theo Vos от Университета във Вашингтон.

Подобно предизвикателство пред българското здравеопазване не съществува. Пример за това са приетите нови правила за достъп до биологично лечение – лечение, кaто рязко и многократно подобрява качеството на живот на хората с ревматични заболявания. С приемането на новите правила достъпът до това лечение за стотици ревматично болни е затворен. Прекъсването на лечението ще спести пари на НЗОК, но ще инвалидизира много хора, които ще отпаднат от трудовия процес и ще започнат да разчитат на средства само от социалните фондове. Освен, че не се прави никаква икономия – от макроикономическа гледна точка, десетки и стотици хора се обричат на обедняване и бедност, ограничен или отсъстващ достъп до адекватно лечение и в крайна сметка до силно влошаване качеството на живот. Това ще намали и средна продължителност на живота в по-дългосрочен план и още повече ще съкрати средната продължителност на живота в здраве.

Да се върнем към резултатите от демографското изследване. Средната продължителност на живота в света за двата пола се е увеличила с 6,2 години: от 65,3 години през 1990 на 71,5 години през 2013 година Продължителността на живота в здраве, т.е. на живот без сериозни заболявания, се е увеличил с 5,4 години: от 56,9 години през 1990 година на 62,3 през 2013 година. За България тези данни изглеждат така: увеличение на средната продължителност на живота 4,5 години; средна продължителност на живота за периода 1992-1994 е 70,91 години, а за периода 2011-2013 – 74,45 години. Много трудно е да се открият данни за средната продължителност на живота в добро здраве за България.

През 2013 година най-кратко в здраве са живели жителите на Лесото – едва 42 години. На другия полюс са японците – те живеят най-дълго в здраве, цели 73,4 години. Японците живеят средно в здраве 71 години, а японките над 75 години. Следват жителите на Сингапур, Андора, Исландия, Кипър, Израел, Франция, Италия и т.н.

В мнозинството от 188-те страни, обхванати от изследването промените в продължителността на живота в здраве се е променила към по-добро за периода 1990-2013. Но има и страни, в които средната продължителност на живота в здраве през 2013 година не е била съществено по-дълга в сравнение с преди 23 години. Такава е ситуацията в Белиз, Ботсвана или Сирия.

Има страни – например ЮАР, Парагвай или Беларус, където продължителността на живота в здраве е намаляла. Например децата, родени в Лесото през 2013 година най-вероятно ще живеят в здраве около 10 години по-малко в сравнение с децата, които са се родили 20 години по-рано.

Изследването е разкрило много разлики между страните с най-висока и най-ниска очаквана продължителност на живота в здраве, в темповете на тези промени, както и тяхната посока.

***

Каква е ситуацията в Европа и ЕС? Отговор на този въпрос се намира в наскоро публикувания доклад „Health at a Glance: Europe 2014“. Тук само ще цитирам няколко пункта от резюмето на доклада:
„Очакваната продължителност на живота продължава да нараства, но все още са налице неравенства
– В държавите — членки на ЕС, очакваната средна продължителност на живота при раждане се е увеличила с над пет години между 1990 и 2012 г., достигайки 79,2 години. Въпреки това разликата между най-високата очаквана продължителност на живота (в Испания, Италия и Франция) и най-ниската (в Литва, Латвия, България и Румъния) не е намаляла от 1990 г. насам.

– Очакваната продължителност на живота след 65-годишна възраст в ЕС също се е увеличила значително, достигайки през 2012 г. средно 20,4 години за жените и 16,8 години за мъжете. Очакваната продължителност на живота след 65-годишна възраст варира с около пет години между държавите с най-висока очаквана продължителност на живота и тези с най-ниска.

– Има по-голяма вероятност високообразованите мъже и жени да живеят няколко години по-дълго и в по-добро здраве. Например, в някои държави от Централна и Източна Европа 65-годишните мъже, завършили висше образование, могат да очакват да живеят четири до седем години по-дълго, отколкото тези с ниска степен на образование.

– Средно в държавите от ЕС жените живеят с шест години по-дълго от мъжете. Тази разлика се изразява само в една година живот в добро здраве (този показател измерва годините живот без ограничения при извършването на дейности)“.

Данните и изводите от изследванията говорят достатъчно красноречиво за ситуацията в света, Европа и в България. Всеки може сам да направи изводи за себе си.

Източници: PAP (2015) Światowe badania: żyjemy dłużej, ale nie w zdrowiu. W: Rynek Seniora. [On-line: http://www.rynekseniora.pl/zdrowie/116/swiatowe_badania_zyjemy_dluzej_ale_nie_w_zdrowiu,2682.html%5D

OECD (2014) Health at a Glance: Europe 2014. OECD Publishing. http://dx.doi.org/10.1787/health_glance_eur-2014-en

доц. д-р Божидар Ивков