• За мен

bojidarivkov

~ Социология на инвалидността

bojidarivkov

Архиви за етикет: Impairment law

ЕЗИКОВАТА НЕДОСТАТЪЧНОСТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗАКОНОТВОРЕЦ ИЛИ ЗА НЕДОПУСТИМОТО НЕГЛИЖИРАНЕ НА ЕЗИКА ПРИ СЪЗДАВАНЕ НА ПРАВНИ НОРМИ И ДЕФИНИЦИИ

10 петък май 2019

Posted by daroiw in Социология на медицината и Социология на инвалидността

≈ Вашият коментар

Етикети

Ddefinitions, дефиниции, езикова недостатъчност;, закон за хората с увреждания, Impairment law, Language deficiency, хора с увреждания, People with Impairments

Наложи ми се да направя справка в новоприетия Закон за хората с увреждания и по-специално за дефинициите на основните понятия, които са „овластени“ в него. Това, което намерих не е никак удовлетворително и в една или друга степен показва, ако не друго, значителни дефицити в познанието на инвалидността и свързаните с нея проблеми.

След като имаме „Закон за хората с увреждания“, то това означава, че в закона трябва да се дефинират понятията „увреждане“ и „хора с увреждания“. Освен това, тъй като в чл. 1 е дефиниран предмета на Закона, а именно: „Чл. 1. Законът урежда обществените отношения, свързани с упражняване на правата на хората с увреждания (к.м.-Б.И.) в Република България“, то е необходимо да има дефиниции на терминологията „права на хората с увреждания“ и „упражняване на правата“. Липсата на подобни дефиниции може да доведе и е довела до изписването на откровени глупости в дефинирането на понятията. Дори и при най-повърхностен прочит, веднага се набиват на очи следните проблеми.

Липсва дефиниция на понятието „увреждане“, а поне то не е проблемно. Терминът е медицински и е добре формулиран отдавна. „Увреждане“ (Impairment), според дефиницията на СЗО означава: „всяка загуба или анормалност на психичната, физиологичната и анатомичната структура или функция“.

1. Ако се възприеме тази дефиниция, то дефинирането на понятието „хора с увреждания“ трябва да има друга езикова структура, смисъл и съдържание, а не това, което виждаме в закона.

2. В контекста на дефинирането на понятието „увреждане“ понятието „хора с увреждания би трябвало да звучи например така: „хора с увреждания са лица с всяка загуба или анормалност на психичната, физиологичната и анатомичната структура или функция“.

3. Вместо това в закона присъства следната дефиниция: „Хора с увреждания“ са лица с физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот“.

4. Опитът да се „социализира“ едно медицинско понятие е довел поне до два проблема: (1) не е ясно какво означава понятието „недостатъчност“? Недостатъчност за какво или спрямо какво? Това никъде не е изяснено; (2) в дефиницията се твърди, че тази недостатъчност взаимодейства с обкръжаващата среда – „недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда“. Това е смислов, съдържателен и в крайна сметка правен абсурд. Със средата взаимодейства човекът, а дали той има някакви загуби или „анормалност на психичната, физиологичната и анатомичната структура или функция“ и как това наличие се отразява на неговите взаимодействия със социалната и физическата среда, е друг въпрос.

5. Освен това начинът на изброяване на видовете недостатъчност – „лица с физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност“ – показва поредната доза езикови, когнитивни и свързани със знанието в сферата на инвалидността дефицити. Защото съюзът „и“ обозначава наличието на всички видове недостатъчност. А това в действителност не е вярно. Проблемът се решава „елементарно“, ако разбира се човекът или хората, които са писали това определение, са били наясно с проблематиката – достатъчно е да се изпише „и/или“, което вече предполага наличието на един вид недостатъчност или на някаква комбинация от тези видове.

Ако приемем за момент, че дефиницията на понятието „хора с увреждания“ е адекватна и задоволителна, то какво налага въвеждането на още една дефиниция? Дефинирано е понятието „Хора с трайни увреждания“. Те се определят като „лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот, и на които медицинската експертиза е установила вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто“.

Всъщност тази дефиниция е по-адекватна и регламентира кой може да получи статута „лице с трайно увреждане“ или да попадне в социалната категория „хора с трайни увреждания“. Това е човек, на който „медицинската експертиза е установила вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто“. Ерго, тук има препратка към и обвързване с понятието „увреждане“. Не е ясно, а трябва да се гадае, кога споменатите видове „недостатъчност“ започват, при взаимодействие с обкръжаващата среда (?!), да възпрепятстват „пълноценното“ и „ефективното“ участие в обществения живот. Последните два термина също са доста обтекаеми и многозначни и затова налагат, макар и в някаква степен рестриктивно, дефиниране, което също отсъства от Закона. Вероятно тук смисъла и съдържанието на тези термини са свързани със заветните граници 50% и повече процента степен на увреждане. Възниква въпросът: защо точно 50%, а не някакъв друг процент. При всеки вид увреждане ли (респективно заболяване) точно това е границата? Едва ли. Но така е по-лесно.

С подобна езикова недостатъчност се сблъсквам и при заглавието на един основен и много важен документ – Наредбата за медицинската експертиза. Всъщност тази Наредба регламентира експертизата на: (1) временната и (2) трайната неработоспособност, и (3) вида и степента на увреждане. Заглавието обаче предполага Наредба за всички видове експертиза, в т.ч. например и съдебно-медицинската експертиза, както и всяка друга медицинска дейност, която би могла да попадне под „юрисдикцията“ на родовото понятие „медицинска експертиза“.

За много хора всички тези въпроси най-вероятно изглеждат дребни, незначителни и без значение. За мен обаче те говорят много. Те ми казват, че създателите на тези нормативни документи не познават същността и сложността на социалния феномен „инвалидност“. И ако това е така, а то е така, как мога да очаквам, че тези нормативни документи могат и ще решават справедливо и адекватно проблемите, пораждани от самата инвалидност и от отговорите на обществото спрямо инвалидността и поражданите от нея проблеми?

И накрая, макар че има още много какво да се пише в тази посока, ще спомена факта, че „социализирането“ на понятието „увреждане“ не означава въвеждане на социалния модел на инвалидността, а означава затвърждаване на медикализацията – основен компонент на медицинския модел на инвалидността.

И един безплатен подарък за незнаещите (да не използвам друг термин) държавни служители и изживяващите се като експерти от различни организацийки на и за хора с увреждания (тук нямам предвид сериозните национално представени организации на и за хора с инвалидност). Пример за дефиниция на понятието „права“:

„Права са онези неща, които човек има морално или законно право да прави или да притежава“.

Започвам да ставам все по-любопитен, какви ли още езикови недостатъчности могат да се открият в самите текстове на закона? Да се надявам в скоро време да имам време да се запозная с тях и да ги анализирам.

доц. д-р Божидар Ивков

Категории

  • Актуални информации (137)
  • Анотации (41)
  • Будилчета (92)
  • Велики Бехтеревци (4)
  • Гласове от фейсбук (9)
  • Мъдростта на Библията (1)
  • Невросоциология (5)
  • Невросоциология, невроетика и други невронауки (1)
  • Опити (353)
  • Пациентски бисери (10)
  • Политически наброски (7)
  • Преводи (21)
  • Публикации (1)
  • Самопомощ и групи за самопомощ (6)
  • Световна социологическа класика (14)
  • Светът на хората с ревматични заболявания (104)
  • Социология на болката (14)
  • Социология на медицината и Социология на инвалидността (79)
  • Uncategorized (10)

Полезни връзки

  • БСБББ – АС
  • Градът и селото – предизвикателствата на 21 век. Библиотека Омда, 2014
  • Електронна страница в помощ на хората с увреждания
  • Ивков, Б. (2010) Социален контекст на видимата инвалидност. Изд. "Омда"
  • ОПРЗБ
  • Публикации в Портал за литературно общуване на хора с увреждания
  • Публикации на Б. Ивков в бр. 6 и бр. 7 на списание "Балкани'21"
  • Публикации на Б. Ивков в Liternet
  • Светът на хората с ревматични заболявания. Издателство "Омда", София.
  • Списание на институт за модерността
  • Oбществени нагласи към равнопоставеността и дискриминацията. Роля на медиите за тяхното формиране. Изд. "Омда"

Посещения

  • 376 023 посетители

Архив

  • декември 2019 (2)
  • ноември 2019 (3)
  • октомври 2019 (6)
  • септември 2019 (5)
  • август 2019 (4)
  • юли 2019 (12)
  • юни 2019 (9)
  • май 2019 (10)
  • април 2019 (11)
  • март 2019 (8)
  • февруари 2019 (6)
  • януари 2019 (13)
  • декември 2018 (9)
  • ноември 2018 (7)
  • октомври 2018 (13)
  • септември 2018 (9)
  • август 2018 (17)
  • юли 2018 (12)
  • юни 2018 (16)
  • май 2018 (16)
  • април 2018 (15)
  • март 2018 (14)
  • февруари 2018 (15)
  • януари 2018 (15)
  • декември 2017 (8)
  • ноември 2017 (9)
  • октомври 2017 (8)
  • септември 2017 (9)
  • август 2017 (11)
  • юли 2017 (11)
  • юни 2017 (8)
  • май 2017 (11)
  • април 2017 (9)
  • март 2017 (14)
  • февруари 2017 (9)
  • януари 2017 (14)
  • декември 2016 (6)
  • ноември 2016 (11)
  • октомври 2016 (6)
  • септември 2016 (11)
  • август 2016 (9)
  • юли 2016 (7)
  • юни 2016 (6)
  • май 2016 (6)
  • април 2016 (5)
  • март 2016 (4)
  • февруари 2016 (6)
  • януари 2016 (8)
  • декември 2015 (6)
  • ноември 2015 (4)
  • октомври 2015 (5)
  • септември 2015 (6)
  • август 2015 (5)
  • юли 2015 (9)
  • юни 2015 (5)
  • май 2015 (4)
  • април 2015 (5)
  • март 2015 (10)
  • февруари 2015 (7)
  • януари 2015 (7)
  • декември 2014 (8)
  • ноември 2014 (9)
  • октомври 2014 (8)
  • септември 2014 (8)
  • август 2014 (13)
  • юли 2014 (18)
  • юни 2014 (12)
  • май 2014 (10)
  • април 2014 (18)
  • март 2014 (22)
  • февруари 2014 (18)
  • януари 2014 (14)
  • декември 2013 (11)
  • ноември 2013 (20)
  • октомври 2013 (18)
  • септември 2013 (14)
  • август 2013 (9)
  • юли 2013 (9)
  • юни 2013 (9)
  • май 2013 (10)
  • април 2013 (7)
  • март 2013 (11)
  • февруари 2013 (8)
  • януари 2013 (8)
  • декември 2012 (11)
  • ноември 2012 (11)
  • октомври 2012 (16)
  • септември 2012 (13)
  • август 2012 (32)

Мета

  • Регистриране
  • Вход
  • Entries feed
  • Comments feed
  • WordPress.com

Блог в WordPress.com.

Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here: Cookie Policy