05 неделя ян. 2020
Posted in Опити
Етикети
Предоставям Ви в едно цяло сбраната ни глупост и невежество от 2019 г. Ако някой се разпознае да не ми се сърди, защото не аз съм сътворил непреходните паметникови следи на неговите мисловни падения.
Приятно четене!
Божидар Ивков
16 вторник ян. 2018
Posted in Актуални информации
Етикети
"działalność zastępcza"; зависимость, "заменяющая деятельность", "substitute activity"; uzależnienie, „заместваща активност“; addiction, choroba, computer games, болезни, болест, зависимост, здравен проблем, компьютерные игры, компютърни игри, проблемы со здоровьем, gry komputerowe, health problem, Illness, problem zdrowotny
Съобщение на СЗО, че има намерение да впише компютърните игри в списъка на здравните проблеми и заболявания, е предизвикало сред учените множество противоречия. Някои дори твърдят, че такава зависимост не съществува.
От години много лекари предупреждават, че е твърде лесно да се премине границата между невинната забава и сериозната заплаха, която носи животът във виртуалния свят. Но намерението на СЗО да впише зависимостта от игрите в списъка на Международната Класификация на болестите и здравните проблеми (ICD-11 / МКБ-11), буди сериозни противоречия сред експертите.
Полският вестник „Gazeta Wyborcza“ припомня, че през ноември миналата година в научното списание „Peer J” е била публикувана информация за изследване на учени от Университета в Кардиф. На основата на проведени експерименти, в които са участвали над 2000 запалени геймъри, изследователите са достигнали до извода, че всъщност същинска зависимост от игрите по-скоро не съществува, a лицата, които интензивно играят не правят това заради самите игри, а по-скоро като рекомпенсация на това, че са нещастни в други сфери на живота си.
Учените твърдели, че „интензивната игра може да бъде само своеобразна форма на заместваща активност, а не истинска зависимост“.
Американското психиатрично дружество също не споделя до край възгледа на СЗО. Негови представители не изключват, че такава болестна единица съществува, но все пак подчертават, че разстройствата, свързани с компютърните игри, са състояние, което изисква „по-нататъшни изследвания“.
За да е възможно диагностицирането на зависимост от игрите, нейните симптоми трябва да са факт в живота на „болния“ поне една година. Това, между другото, са неконтролирано време, посвещавано на игрите, отдаване на изключително предимство на игрите пред други задължения и неумение да се променя вредното поведение.
***
Ако приемем становището, че страстта към компютърните игри представлява само „заместваща активност“, то според мен може да се говори предболестно или проболестно поведение, защото нарушава условията за нормално израстване и развитие на тялото на младия човек, или нанася сериозни вреди на здравето на зрелия човек именно чрез създаването на такива нездравословни условия и начин на живот, каквито са обездвижването, продължителното облъчване с радиацията на компютрите или другите устройства за игри, както и – понякога – неконтролираното поглъщане на вредни храни и напитки по време на игра.
Описаните от Американското психиатрично дружество симптоми на потенциалната болестна единица отварят вратите на един свят, изпълнен с фрустрация и депривация, със сериозни личностно-психологически дефицити, с много сериозни дефекти в средата и условията на възпитание и израстване на младия човек, с тежки последици от психични травми и др.
Споменатият тук проблем поставя въпроса за това, доколко нездравословното поведение, особено осъзнатото като такова поведение, може да се приеме като вид зависимост или по-скоро тук става дума за „заместваща активност“ с проболестно поведение?
Източник: Gazeta Wyborcza/RZ (2018) Uzależnienie od gier komputerowych: dla jednych nie istnieje, dla innych to choroba. W: Rynek Zdrowia z 12 stycznia 2018. http://www.rynekzdrowia.pl/uslugi-medyczne/uzaleznienie-od-gier-komputerowych-dla-jednych-nie-istnieje-dla-innych-to-choroba,180281,8.html
доц. д-р Божидар Ивков
28 четвъртък дек. 2017
Posted in Актуални информации
Етикети
„пилюля молодости”, „хапче на младостта“; health, „pigułka młodości“; здоровье, „pill of youth“; zdrowie, choroba, болезнь, болест, здраве, продолжительность жизни, продължителност на живота, Illness, life expectancy, średnia długość życia
Все още няма сигурност, кои лекарства могат да удължават продължителността на живота, обаче проф. Judy Campisi от Buck Institute for Research On Aging в Калифорния твърди, че е възможно създаването на „хапчета за младост“.
Проф. Campisi говорила за това в интервю за „BBC News“. Според нея не случайно при възрастните хора се появяват по няколко заболявания, които съкращават живота им, като новообразувания, инфаркти, инсулти, деменция и ревматоидни заболявания.
„Подозираме, че всички тези болести имат обща основа, свързана с остаряването на организма – е казала проф. Camprisi. – Ако това е така, то трябва да е възможно създаването на лекарства, които да забавят този процес“.
В Buck Institute for Research On Aging, намиращ се в Силиконовата долина, над 300 учени в 18 лаборатории работят върху разшифроването на лекарства, които забавят остаряването на организма. Те са съсредоточени върху хроничните заболявания, които най-често се проявяват при възрастните хора.
Според учените една такава субстанция е възможно да бъде лекарство, което премахва намиращите се в него стареещи клетки. Съществуват подозрения, че те „отравят“ организма, защото освен всичко друго отделят вредни вещества, нарушаващи правилното протичане на много процеси.
Д-р Peter de Keizer от Университета Еразмус в Холандия е подложил вече на проверка върху мишки такова лекарство. Според него гризачите, под влияние на лекарството, са изглеждали видимо по-млади: по-добре са се представяли на тестовете за физическо състояние, имали са по младежка козина и черният им дроб е бил в по-добро състояние.
Метформин, статини, аспирин…
Проф. Brian K. Kennedy от Buck Institute for Research on Aging смята, че лекарства, удължаващи продължителността на живота вече са достъпни. Много хора ги използват ежедневно без да си дават сметка за този им ефект. Едно от тези лекарства е метформина, използван от дълго време лечение на диабет тип 2.
Този препарат помага на диабетици, като понижава нивата на глюкоза в кръвта и с това снижава риска от диабетни усложнения и преждевременна смърт. Показано е обаче, че на здрави гризачи удължава живота с около 5%. Метформииът действа като нискокалорична диета, забавяща процесите на стареене.
Проф. Kennedy твърди, че животът се удължава също и от кардиологичните лекарства, такива като статините и аспирина. Статините снижават нивата на холестерол в кръвта, което снижава риска от коронарна болест на сърцето и намалява риска от инфаркт или инсулт.
На свой ред аспиринът, а по-точно ацетилсалициловата киселина, която е основна негова съставна част, действа противосъсирващо и противовъзпалително (противовъзпалително действат и статините). Установено е, че аспиринът има и противотуморно действие – в множество изследвания е установено, че намалява риска от поява и развитие на рак на дебелото черво.
Начинът на живот е най-доброто „хапче“
Учените са изследвали лекарството рапамицин, което се прилага при хора след трансплантация, за да не се отхвърли присадения орган. Опитите върху животни са показали, че той действа и като „хапче на младостта“: помага да се съхрани по-дълго добрата физическа кондиция, намалява риска от онкологични заболявания и сърдечно-съдови болести, дори подобрява когнитивните функции. Мишки, хранени с рапамицин са живели по-дълго в сравнение с другите гризачи.
Най-успешното „хапче на младостта“, за което няма никакво съмнение, обаче остава начинът на живот. Не е истина, че продължителността на живота зависи изцяло от гените. Д-р Peter Joshi от Университета в Единбург казва на страниците на „Nature Communications“, че продължителността на живота може да зависи само до 20% от гените, които сме наследили, а за сега са познати едвa 1% от тях.
Шотландският специалист е пресметнал, че пушенето на една кутия цигари дневно съкращава живота с около 7 години, ако разбира се по-рано не ни убие ракът на белите дробове.
Всеки килограм наднормено тегло може да доведе до загуба на два месеца живот, като едновременно всяка година образование може да удължи живота с 11 месеца – твърди д-р Joshi.
По-доброто образование води до това, че повече се грижим за здравето си, а това води до удължаване продължителността на живота ни. Съществуват много изследвания, които са доказали, че хората с висше образование живеят по-дълго от хората с основно образование.
Пушенето съкращава живота с 5 години
От доклад на специалисти от Londoner University College излиза, че пушенето на тютюн съкращава живота средно с 5 години, диабетът с 4 години, а липсата на движение почти с 2,5 години. Съчетаването на няколко такива фактори може да съкрати живота с няколко дори с повече от 10 години.
Броят на хората, доживяващи старост трайно се повишава. Според СЗО през 2050 г. в света ще живеят 1,5 милиарда хора на 65 и повече години. Едновременно с това се увеличава средната продължителност на живота.
***
Съществува една истина, изказвана като максима: „Всеки иска да живее дълго, но никой не иска да остарява“. Старостта се свързва с множество предразсъдъци и стереотипи. Същевременно не е тайна, че с напредване на възрастта нараства вероятността от поява на хронични болести, които редуцират възможностите и активността на хората. Ето защо, поне според мен, е много важно да се говори не толкова и само за продължителност на живота, колкото за продължителност на живота в добро здраве.
За България средната продължителност на живота бележи плавно увеличение. За периода 2000-2002 г. тя е била 71,9 години, а за периода 2013-2015 г. – 74,5 г. Същевременно през последните години са наблюдава намаление – в периода 2013 – 2015 г. средната продължителност на живота у нас е била 74,5 години, докато за периода 2012-2014 г. тя е била 74,7 години.
Данните от Европейското социално интервю за България показват, че 97,5% от лицата на възраст 25-34 г. оценяват своето здраве като добро и много добро, докато този относителен дял при лицата на 55-64 г. е 26%. Като лошо и много лошо за първата възрастова група няма данни, а за втората относителния дял на хората, определящи своето здраве като лошо и много лошо е 28,5%.
46,4% от всички българи през 2014 г. са имали поне едно продължително (хронично) заболяване или здравен проблем. При лицата на възраст 15-24 г. този относителен дял е 9,3%, а при лицата на възраст 65 и повече години – 86,5%.
С други думи, не „хапчето на младостта“ е проблемът, а в това, как да остаряваме оставайки здрави. За мнозинството хора след 45 годишна възраст този въпрос започва да става все по-актуален и – не рядко- доста болезнен.
Източници: Wojtasiński, Z (2017) Naukowcy: leki już przedłużają życie, ale na co dzień o tym nie myślimy. W: PAP/Rynek Zdrowia z 25 grudnia. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/naukowcy-leki-juz-przedluzaja-zycie-ale-na-co-dzien-o-tym-nie-myslimy,179727,11.html
НСИ. https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/module.jsf?x_2=1
доц. д-р Божидар Ивков
09 четвъртък ное. 2017
Posted in Опити
По стечение на обстоятелствата пред очите ми са минали стотици човешки истории, Едни красиви, други грозни, някои щастливи, а някои изпълнение със страдание. Рядко обаче, съм чел толкова разтърсваща, откровена и много човешка история. А може би е по-точно да се каже история, носеща в себе си несъгласието, бунтът, съпротивата срещу обезличаването на човешкото само защото си човек с тежко хронично заболяване.
Текстът на Марияна Димитрова е точно такъв разказ. За човешкото достойнство, за съпротивата срещу фалша на „състраданието“ на хората около нас. Текст, който те хваща за душата от първата дума. Изповед, за която се иска много смелост, иска се гордо изправен дух, въпреки предателствата на тялото.
За мен е голяма чест, че г-жа Димитрова се съгласи да публикувам тази завладяваща палитра от емоции, чувства и стремежи да останеш Човек, въпреки болката, болестта и невежеството, което те заобикаля. Въпреки страданието.
Приятно четене.
Б. Ивков
Омагьосания кръг на Нелечимите болести
07 вторник авг. 2012
Posted in Световна социологическа класика
Етикети
Kleinman, A. (1988) The Illness Narratives. Suffering, Healing, and the Human Condition. Basic Books, New York. ISBN13: 9780465032044
В книгата си „Наративи на болестта: страдание, лечение и човешко състояние” харвардския психиатър и антрополог показва, че интерпретацията на преживяването на болестта е изкуство, чието пренебрегване от съвременното медицинско образование има трагични последици и представя убедителни аргументи в полза на преодоляване на пропастта между пациент и лекар. Изследванията на Клайнмън са на основата на двадесетгодишен клиничен опит с хронични заболявания.
А. Клайнмън прави разлика между понятията „illness” и „disease” и обяснява, че работата на лекаря е да преконфигурира пациентските културно-оформени „проблеми с болестта” (преживяване на симптомите и страданието) като наративи и техническите „болестни проблеми” (анатомични или физиологични промени). Според него, за да се осигурят добри грижи, лекарите трябва да се научат да слушат и разбират интерпретациите на пациентите, които те правят на своите заболявания. Голяма част от грижата за хронично болните трябва да представлява поведението „съпричастни свидетели”, което помага на хората да придават смисъл и стойност на преживяванията на болестта. Точно затова е тази книга.
***
Струва ми се, че най-добре това класическо изследване може да бъде представено чрез няколко цитата:
„…традиционната система на разположение на приоритетите в сферата на медицинското образование и организацията на медицинските грижи, характеризираща материалистическата насоченост на биологичния механизъм на заболяванията, изключва такъв вид анализ. Традиционната система отклонява вниманието на клиничните лекари, пациентите и членовете на техните семейства от разпознаването на скритите значения на болестта, което затруднява разпознаването на безпокоящите, но потенциално излечими неразположения, възникващи в живота на болните. Биомедицинската система заменя тази като че ли „неопределена” и поради това обезценена психологическа заинтересованост със значенията на научно „определените” и поради това преоценени технически търсения на възможности за осъществяване на контрол над симптомите. Това опасно изместване на акцентите е сериозна грешка на съвременната медицина: то обезоръжава лекаря и лишава от сили хронично болния” (с. 9)
„Тях са ги учили да се отнасят с подозрение към това, как пациентите описват своите болести (illness) и как ги обясняват. Формата на тези описания (narratives) и обяснения може да акцентира върху болестния процес; съдържанието може да заблуди лекаря. Принципите на работа на специалиста по диагностика, не предполагащи доверие към субективното мнение на пациента до тогава докато изложените сведения не се подложат на проверка и, следователно, не станат „по-обективни”, могат да влошат медицинското обслужване на хронично болните. Очевидно е, че и хронично болните пациенти осъзнават, че грижата за тях е бреме за здравеопазването. Преживяването на болестта не е легитимно за специалиста в областта на биомедицината; това преживяване скрива от него следите на болестните физиологически изменения; обаче за този, който се грижи за хронично болния и добре изпълнява своите задължения, тези преживявания са основа… Признаването на пациентския опит с преживяването на болестта (illness) – неговото оправдаване и съчувствено изслушване, е главна задача в грижите за хронично болните, тази задача обаче се характеризира с трудността на изпълнение с тази регулярност и последователност, които се налагат от хроничния характер на заболяването” (с. 17)
„…както поведението на болния, така и задачите на лекаря се намират по-близо до хуманитарните науки, в които тълкуването е основен вид дейност” (с. 42)
„За хронично болните детайлите са всичко. За да се справи с хроничната болест, е необходимо регулярно да се следят и най-малките физически процеси. Голямо внимание се отделя (понякога ежечасно) на специфичните особености на обстоятелствата и събитията, които могат да бъдат потенциални причини за влошаване на състоянието. Ежедневно се появява стремеж да се ограничи влиянието на някои провокиращи фактори. Необходимо е да се вземат отнемащи силите решения за това, кога да се започне или завърши някакво действие, кога да се премине от по-слаби препарати към по-силни и кога да се обръща за помощ към професионалист. И всичко това се случва на фона на активния живот, изпълнен с напрежение, превратности и ликувания…” (с. 47)
„Хронично болните се превръщат в тълкуватели както на добрите, така и на глуповатите предзнаменования. Те са архивари, изследващи безпорядъчно разположени документи, отнасящи се до изминалия опит. Те са хора, водещи дневник и записващи в него дори и най-незначителните трудности и триумфи. Те са картографи, нанасящи на картата старите и новите територии. Те са и критици, оценяващи артефактите на болестта (цветът на слюнката, мекостта на стола, силата на болката в коленете, размерът и формата на повредената кожа)… Създаваните от пациентите модели, обясняващи хроничната болест, откриват практическите, отнасящи се до поведението възможности за нейното лечение; те позволяват на болните да привеждат в ред своите симптоми, да съобщават информация за тях и, следователно, символно да ги контролират” (с. 48)
По такъв начин пациентите подреждат своето преживяване на болестта (това, което то означава за тях самите и техните близки) като личен наратив. Наративът за болестта е история, разказана от пациента и преразказвана от близките му, за да се свържат отделните събития с дългия период на страдание. Линията на сюжета, основните метафори и риторически средства, от които се изгражда наратива за болестта, са взети от културните и индивидуалните модели на организация на преживяванията по такъв начин, че да притежават значение, а също и за ефективно предаване на тези значения. Тези текстове-модели формират и даже създават преживявания по протежение на дългия период на протичане на хроничното разстройство. Личният наратив не просто отразява преживяването на болестта, а по-скоро внася своя принос в преживяването на симптомите и болевите усещания” (с. 49)
За практикуващите лекари (подобно на изследователя) е важно да се ориентира в своите собствени интерпретативни схеми, които – подобно на пътна чанта – са препълнени с лични и културни предубеждения … Те са длъжни да знаят, къде заинтересоваността от терапевтичния план се подлага на изменения под въздействието на желанието да се подтвърди научната хипотеза, да се издаде научна публикация или просто да се осигури придвижване по служебната йерархия. Още един пример са професионалните предубеждения, които поддържат появата на възмутителни стереотипи за категориите хронично болни (например „сакати”, „дрънкало” или „вашият обичайно дразнещ ви пациент”) (с. 53)
[Тези цитати са взаимствани от: Лехциер, В.Л. (2009) Субективные смыслы болезни: Основные методологические различия и подходы к исследованию. В: Социологический журнал, № 4, сс. 22-40]
Божидар Ивков
04 събота авг. 2012
Posted in Анотации
Bury, Michael (1982) Chronić illness as biographical disruption. In: Sociology of Health and Illness, Vol. 4 (2) July, pp.167-182.
Статията е изградена върху анализът на полу-структурирани интервюта с пациенти с ревматоиден артрит. Хроничното заболяване се концептуализира като определен тип от разрушаващо събитие. Това разрушаване поставя на преден план ресурсите (познавателни и материални), достъпни за хората, начите за обяснение на болката и страданието, непрекъснатостта и нееднородността между мисленето на професионалистите и лаиците и източниците на промени в преживяванията.
Поради значимостта на тази статия и до днес, тук предлагам няколко цитата.
„Твърдя, че болестта и особено хроничната болест, е точно такъв вид преживяване, при което структурите на ежедневния живот и формите на познание, които ги подкрепят, са разрушени. Хроничната болест включва опознаването на световете на болката и страданието, възможно дори и на смъртта, които обикновено се разглеждат само като далечни възможности или тежко положение на другите. В допълнение, това носи на индивидите, техните семейства и по-широките социални мрежи среща лице в лице с характера на техните отношения в абсолютна форма, разрушавайки нормалните правила на взаимност и взаимна поддръжка. Тук растящата зависимост, включена в хроничната болест, е главния проблем. По-нататък, очакванията и плановете, които индивидите имат за бъдещето трябва да се ревизират. Така аз поддържам схващането, че развитието на хронично заболяване от рода на ревматоидния артрит най-добре се оценява като „критична ситуация”, форма на биографично разрушаване, не само като начин да се опише това, какво се случва, но и да се осигури по-експлицитен аналитичен фокус” (с. 169).
„Засега искам да свържа три аспекта на разрушение при развитието на хронично заболяване. Отначало има разрушаване на изградените повседневни предположения и поведение; нарушаване границите на здравия смисъл… Това, „какво следва от тук насетне”, усложнява сцената и насочва вниманието към физическите състояния, необичайно пренесени в съзнанието и решенията за търсене на помощ. Второ, съществуват по-дълбоки разрушения в обяснителните системи, обикновено използвани от хората, такива, че фундаменталното преразглеждане на предишната биография на човека и концепцията за себе си са включени. Трето, има отговор на разрушението, включващо мобилизация на ресурсите при сблъсък с изменена ситуация.” (с. 169-170)
„Страус например, [Strauss, A. L. (1975) Chronić Illness and the Quality ofLife, Mosby, St Louis] описва начинът, по който индивидите стратегически се отеглят от областта на социалното взаимодействие при влиянието на определени симптоми, но докато той аргументира, че това трябва да се разглежда като разбираемо, то проблематичния характер на такова поведение и неговите по-дълбоки значения остават непоказани. (с. 168-169) (…) Страус (пак там) показал, че отеглянето от социалните отношения и нарастването на социалната изолация, са главните особености на хроничната болест” (с. 176).
Божидар Ивков
