ХОРАТА С ИНВАЛИДНОСТ, БЕДНИТЕ, БЕЗДОМНИТЕ И ВЪЗРАСТНИТЕ, СА НАЙ-СОЦИАЛНО ИЗКЛЮЧЕНИ В ПОЛША

Етикети

adults, бедни, бездомни, възрастни, обществено мнение;, homeless, хора с инвалидност, people with disabilities, poor, public opinion

Хората с инвалидност, бедните, бездомните и старите хора се възприемат от полското общество като социално изключени в най-висока степен. Това сочат данните от последното проучване на полския Център за изследване на общественото мнение CBOS. Според сондажа 6% от изследваните лица смятат, че са третирани по-лошо в сравнение с другите хора. Каква е ситуацията в България? Единствено Евростат и Евробарометър могат да предоставят частични данни.

Както съобщава CBOS, голямото мнозинство от респондентите (73%) смятат, че в Полша има хора или социални групи, които се сблъскват с по-големи трудности в сравнение с останалите и имат по-малки възможности да задоволяват потребностите си.

Попитаните изследвани лица, кои социални групи изпитват по-големи трудности в сравнение с останалите, най-често са посочвали хората с инвалидност, болните и пенсионерите (48%). Някои са споменавали и хората, които се грижат за лица с инвалидност. На второ място са посочени бедните (20%), безработните (12%) и бездомните (7%).

Към хората, които срещат най-големи трудности в сравнение с останалите, част от изследваните лица, са причислили възрастните хора (17%), без да уточняват дали става дума за здравни или материални проблеми, или за някаква форма на дискриминация, свързана с възрастта (ейджизъм).

В сравнение с изследването от преди 5 години днес в спонтанните отговори на респондентите значително по-рядко се появяват безработните, което – както се подчертава – се свързва с подобряване на ситуацията на пазара на труда. Нещо, което не може да се каже за ситуацията в България.

На въпроса дали някои групи се сблъскват в социалния живот с по-големи трудности в сравнение с други, голямото мнозинство от анкетираните са посочили: бедните (87%), лицата с инвалидност (87%), психично болните (84%), бездомните (84%), както и възрастните хора (77%).

Около две трети от респондентите смятат, че заплашени от социално изключване са бившите затворници (69%), както и безработните (65%), а повече половината от изследваните лица причисляват към застрашените от социално изключване хората, живеещи далеч от големите градове (59%), нискообразованите (57%), мигрантите (57%), лицата с различна сексуална ориентация (55%) и някои етнически малцинства (49%).

Изследването показва, че 6% от респондентите имат чувството, че са третирани по-зле от другите и по-слабо са приети в обществото. Сред причините за тази ситуация най-често са посочвани лошото материално положение (37%), наличието на инвалидност или болест (34%) и възрастта (30%).

В доклада се акцентира, че днес, в сравнение с преди 5 години, сред причините за по-лошото третиране на отделни категории лица, по-рядко се изброяват лошата материална ситуация (бедност, безработица, бездомност), a по-често – възрастта, политическите убеждения и сексуалната ориентация. С други думи, колкото по-слаби или по-малки са материалните проблеми, толкова на преден план изпъкват проблеми, свързани с духовността.

Според авторката на доклада Малгожата Омила-Рудцки (Małgorzaty Omyły-Rudzkiej), намаляващото значение на материалните фактори вероятно е свързано с подобряването на материалните условия на живот за множеството поляци през този период: спад в безработицата и промяна в нагласите на обществото спрямо причините за бедността.

Според авторката преди няколко години водещите причини за бедността са били външни (висока безработица, липса на работа), а днес, при условия на ниска безработица, причините за бедността се възприемат като вътрешни, т.е. зависещи повече от конкретния човек.

На свой ред нарастването на значението на инвалидността като фактор, затрудняващ пълното участие в живота на обществото, както и повишаването на чувствителността на общественото мнение в тази област, се свързва със скорошните протести на хората с инвалидност.

Изследването „Актуални проблеми и събития“ е проведено на база на интервю face-to-face, od 28 юни до 5 юли 2018 г. Приложена е национално представителна извадка от 952 лица от пълнолетното население на Полша.

Източници: PAP/RZ (2018) CBOS: niepełnosprawni, ubodzy i seniorzy to najbardziej wykluczeni. W: Rynek Zdrowia z 21 sierpnia. http://www.rynekzdrowia.pl/po-godzinach/cbos-niepelnosprawni-ubodzy-i-seniorzy-to-najbardziej-wykluczeni,186821,10.html

CBOS (2018) Które grupy napotykają w życiu społecznym największe trudności i ograniczenia? W: CBOSNEWS. Newsletter 27/2018. https://www.cbos.pl/PL/publikacje/news/2018/27/newsletter.php

доц. д-р Божидар Ивков

„НЕВИДИМИТЕ“. КНИГА, КОЯТО СЕ ЧЕТЕ САМО НА СТУДЕНО

Етикети

book, бездомни, книга, невидими;, homeless, invisible

„Днес може да ме презират, а може да ми съчувстват. Трудно ми е да разбера по лицата им. Студено ми е. Гладен съм. Срамувам се да помоля за помощ, намек за това, къде мога да хапна нещо или да се стопля” – това е един малък фрагмент от новата книга „Невидимите“, издадена в Полша. Тя е „рожба“ на Капуцинска фондация. Освен с болезнената си тема, книгата е интересна и уникална и с факта, че може да бъде четена … само на студ.

Премиерата на книгата също е уникална – тя е осъществена също на студено. В събитието са взели участие нейните автори, както и репортерът Яцек Хуго-Бадер, който е влязъл в ролята на бездомен докато е писал репортажа си „Шарли във Варшава”. В премиерата на книгата е участвал и основателят на Фондацията – актьорът Радослав Пазура.

Да видиш „невидимите“

„Книгата „Невидимите“ може да се чете само при условията, при които е възникнала. Написаха я бездомните, често живеейки на студ“ – разказва Р. Пазура за проекта на Фондацията. „Когато книгата е в топло помещение виждаме само бели страници, а когато се отвори на студено, се появява текста. Така наистина можем да видим, какво се случва в душите на бездомните, но и да почувстваме, как е наистина, когато си бездомен“. По този начин едва ли ще надникнем в душите на бездомните и ще разберем, какво означава да си бездомен. Със сигурност обаче, ще се приближим до това, и то доста осезаемо.

Както вече се спомена, книгата съдържа текстове, създадени от самите бездомни хора. Това са кратки литературни форми, спомени и стихотворения, в които те разказват за живота си, за преживяванията си и за това, как се опитват да се измъкнат въпреки огромните трудности.

„Когато се опитвах да променя живота си към по-добро се обърнах към Капуцинската фондация. Там намерих не само своето място, но и възможността да създавам. Бях обкръжен с грижа и благодарение на разговорите и общите действия се мотивирах отново да започна да управлявам живота си“ – казва един от авторите, Мариуш Лукашевски.

Реагирай, спаси живот!

Целият приход от продажбата на книгата е предназначен за дейността на фондацията, която работи в помощ на бездомните хора в Полша. Освен това книгата има за цел да информира читателите, колко голям проблем е бездомноста, особено в условията на тежката полска зима.

„Средногодишно в Полша през зимата замръзват около сто човека, мнозинството бездомни. Тази година по този начин са загинали вече 70 човека“ – казва Мариуш Питура от Агенция „Walk“, която е работила съвместно с Капуцинската фондация по издаването на книгата „Невидимите“. „Бездомните замръзват, защото са невидими. Не реагираме, когато виждаме, че някой се крие, защото е бездомен. Необходимо е, и точно това искаме да кажем с тази книга, да се пречупим и да позвъним в съответните служби, например полицията. Дори ако успеем да спасим само един човек, това би било страхотно и тогава бихме били наясно, че сме свършили добра работа“.

В България рядко някой обръща внимание на бездомните. Те са стигматизирани и хората обръщат с отвращение глава на другата страна. И никой не се замисля дали този човек – бездомният – се е хранил през последните дни, от колко време не се е къпал, защото няма къде и т.н. Нашето безразличие към проблемите на човека до нас ерозира солидарността в обществото, ерозира устоите на самото общество.

Ще завърша с една брилянтна мисъл на нобеловия лауреат за литература Ж. Сарамаго от романа му „Слепота“ (с. 277): „… няма по-лош слепец от оня, който не иска да види“.

Снимка: http://www.niepelnosprawni.pl/ledge/x/451615?utm_source=biuletyn&utm_medium=email&utm_campaign=19.01.2017

По: Różański, М. (2017) „Niewidzialni”. Książka do czytania… na mrozie. http://www.niepelnosprawni.pl/ledge/x/451615?utm_source=biuletyn&utm_medium=email&utm_campaign=19.01.2017

доц. д-р Божидар Ивков