Етикети
disease risk, генетизация, гени, genes, geneticisation, риск от болести
Освен някои отделни изключения, наследствените мутации в гените ни определят риска от различни заболявания едва няколко процента. Начинът на живот и околната среда са най-важните фактори в това отношение. Това следва от обширен анализ на изследванията, проведени през последните 20 години.
В мнозинството случаи появата и развитието на някакво заболяване зависи от гените в рамките на по-малко от 5% – твърдят учени от Университета на Алберта.
Те са провели най-големия до сега метаанализ на изследвания, свързани с тази тема. Взети са предвид събраните в продължение на двадесет години данни, свързани с връзките между различни болести и честите мутации в гените (т.нар. единичен нуклеотиден полиморфизъм, на англ. single nucleotide polymorphisms – SNPs).
„Казано по-просто: ДНК не определя човешката съдба и SNPs са безполезни за прогнозиране на болестите“ – казва проф. Дейвид Уишърт (David Wishart), автор на разработката, публикувана в списанието „PLOS ONE“. „Развитието на повечето болести – продължава проф. Уишърт, в т.ч. много от новообразуванията, диабета, болестта на Алцхаймер, зависи от гените в най-добрия случай в рамките на 5%-10%“.
Едновременно с това анализът акцентира върху важни изключения, като болест на Крон, цьолиакия или макулна дегенерация, при които развитието на гените оказва влияние в 40%-50%.
„Извън малкото изключения, днес става все по-ясно, че риска от появата и развитието на мнозинството болести зависи от метаболизма, средата, начинът на живот и достъпа до разнообразни хранителни вещества, както и от въздействието на химикалите, бактериите и вирусите“ (к.м.-Б.И.)– обяснява проф. Уишърт.
Изследователите обръщат внимание, че тези резултати влизат в противоречие с бизнес моделите на много фирми, внушаващи, че генетичните тестове могат успешно да предвидят заплахите от различни здравни проблеми. Според мнението на проф. Уишърт други тестове и измервания предоставят много по-добри данни за определяне на риска от появата и развитието на дадено заболяване.
„Най-важното заключение от това проучване е, че ако искате да получите значими резултати за здравето и склонността към различни заболявания, както и за това, какво може да се направи с него, е по-добре да бъдат изследвани метаболизма, микробиома или белтъка, а не гените. Тази работа подчертава необходимостта от разбиране на влиянието на нашата физическа среда и сигурността или качеството на храната, въздуха и водата“ (к.м.-Б.И.) – добавя изследователят.
***
По мое скромно мнение това изследване има още един, изключително важен, аспект. Освен със споменатите по-горе бизнес модели, то влиза в противоречие и с агресивно навлизащата в живота ни генетизация, с всичките й реални и потенциални социални заплахи и негативни последици. Без да навлизам в подробности ми се иска да кажа, че днес научно-фантастичния филм „Гатака“ или фантастичния роман на М. Сейки „Брилянтните“, се превръщат в социална реалност, с нейните негативни измерения и последици. В тази връзка ще напомня две – само на пръв поглед нямащи нищо общо по между си – мисли: (1) „За съжаление вече стана очевидно, че нашата технологичност задмина нашата хуманност“ (А. Айнщайн) и (2) „Земята има достатъчно за потребностите на всеки, но няма достатъчно за алчността на всички“ (Махатма Ганди).
Източници: PAP/RZ (2019) DNA decyduje o zdrowiu w niewielkim stopniu, zazwyczaj w kilku procentach. W: Rynek Zdrowia z 26 grudnia 2019. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/dna-decyduje-o-zdrowiu-w-niewielkim-stopniu-zazwyczaj-w-kilku-procentach,201284,11.html
https://www.ualberta.ca/science/news/2019/december/genetic-disease-health
https://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0220215
Сейки, М. (2018) Брилянтните. ИК „Ибис“, София.
доц. дсн Божидар Ивков
bozhidar ivkov 