КОГАТО ЗНАЕТЕ ПОВЕЧЕ ОТ ЛЕКАРЯ СИ!
10 петък мар. 2023
Posted Социология на болката
in10 петък мар. 2023
Posted Социология на болката
in28 петък февр. 2020
Posted Будилчета
inНа 25 февруари вечерта, около 19 часа се прибирам от работа. Напазарувал съм и с нетърпение очаквам да се прибера, за да си почина. Живея в квартал „Красна поляна“. Подготвям се да пресека ул. „Булена ливада“ в близост до ул. „Одорвоци“. Виждам, че срещу мен пъпли такси на фирма „Йелоу“. Общината се е погрижила да има някаква мижава светлина, колкото да видиш къде са дърветата на улицата. Таксито ме подминава и завива в уличката пред бл. 26 и спира пред вход „А“. Решавам, че това е адресът му и тръгвам да пресичам. В същия момент с периферното си зрения виждам, че таксито дава на заден ход и завива към мен. Забързвам се – при мен това е твърде силно казано, и в следващия момент получавам удар в таза отдясно и прегръщам асфалта. Удрям силно главата си. В този момент водачът на таксито вече бяга.
Докато идвам на себе си от изненадата, удара и факта, че съм се опънал като жартиер на платното на улицата, двама млади мъже изтичват и ми помагат да се изправя. Имаше още един млад мъж, вероятно със съпругата си. Възможно е и той да ми е помогнал да стана. Всички те стояха с мен докато не тръгнахме с линейката за „Пирогов“, готови да се притекат на помощ ако се наложи.
Едното момче – за мен е такъв – Сашо Методиев, ми казва, че трябва да се извика линейка. Аз посочвам блока зад гърба си и му отговарям, че живея ей там и няма нужда. Младият мъж обаче настоява и се обажда на телефон 112. Същият този човек остана с мен до края – помогна ми да се кача в линейката, да сляза от нея, даде показания и на пристигналия екип на полицията. Същото направи и в „Пирогов“. През цялото време, докато дойдат близките ми, носеше багажа ми. И когато се увери, че съм в добри ръце – грижовните ръце на дъщеря ми, зет ми и бившата ми съпруга, си тръгна.
Сега, докато се възстановявам от контузиите не спирам да мисля за случилото се. Не, не затова, какво е можело да стане, но – слава Богу – не се случи. А за морала на хората.
Твърде болезнено видях, усетих и разбрах, какво е да си Човек и какво е да си страхливец и подлец. Водачът на таксито ме блъсна и няма как да не е разбрал, че го е сторил. Звукът от удара беше доста силен, а и самият удар не беше лек, независимо, че колата се движеше с много ниска скорост. Блъсна ме и… Избяга! Страх и подлост. Да нямаш сили да поемеш отговорност за постъпката си. Или да си безразличен, какво си сторил и какво си причинил на друго човешко същество. Независимо от възрастта и здравословното му състояние.
И на другия полюс – едно непознато момче ми помогна, погрижи се за мен, сякаш се грижеше за собствения си баща. Даде показания в полицията – нещо, от което хората бягат като попарени. Благодаря ти мило момче. Благодарение на хора като теб не съм загубил окончателно вярата си в Човека.
И се питам, как така се случва, че един Човек с поведението и действията си показва и доказва, че има достойнство и чест, че е Човек, а друг – трудно ми е да го нарека човек – се „срива“ до плазмодия, до подлостта и (може би) безразличието?
***
В „Пирогов“ започва едно обикаляне по кабинети. Снимки, изследвания, прегледи. Навсякъде лекарите, сестрите, лаборантите са любезни и внимателни, помагат ми при всяко действие, което трябва да направя, независимо от изключително високото напрежение в което работят. Пред кабинетите чакаха хора. Много хора. Едни седят, други на носилки, трети в инвалидни колички. Докато чакахме, докараха жена в шок от катастрофа на бул „Сливница“. Някакви наркомани предизвикали катастрофата.
Наблюдавах внимателно медицинските работници, независимо, че болката в десния ми крак бе доста силна. Удивих се и се възхитих на спокойствието, мобилизираността и професионализма им. На вниманието към човека и към негово величество Животът. От всички тях лъхаше чест, достойнство, съпричастност, внимание и готовност за светкавична реакция ако това се наложи. Благодаря им на всички. И особено на д-р Шади Хаят, който не се отдели нито за миг от мен. Благодаря им, че изтърпяха с усмивка глуповатите ми шеги. Да се шегувам бе единствения начин да изляза от шока и може би те го разбираха. И мълчаливо го толерираха, щом това ми помагаше.
Пред вратата на рентгена млада лаборантка каза: „Божидар? Ще снимаме череп!“. „Може – отговорих аз. Днес си го нося“. Жената ме погледна стъписано, разбра че се шегувам и започна да се смее.
***
Написах всичко това не за да предизвиквам чувства и емоции, не за да демонстрирам някакъв фалшив героизъм, за какъвто няма място в тази история, или да търся съпричастност. А за да напомня нещо много простичко.
Чест и достойнство са слова, които не са изгубили смисъла и значението си. И това ми го доказа един млад мъж – Сашо Методиев. Който и да си, където и да си – Благодаря ти!
Обич, грижа и загриженост също са слова, изпълнени с много смисъл и огромно значение за Човека. И това ми го доказаха моите близки, приятели и колеги. Благодаря Ви!
Да бъдеш Човек и Лекар, също са слова с огромно значение и дълбок смисъл! И това го видях във всички представители на медицината. Хората, които ние често хулим, псуваме, дори бием, без дори да имаме и най-смътна представа за труда им, за огромното напрежение на което са подложени ежедневно от системата на здравеопазване, и от същността на труда им. Благодаря Ви!
Предпочитам всичко това пред духовната нищета на един страхливец и подлец.
В безсилието на човека в даден момент няма нищо красиво. Само Човеците около човека, изпаднал в състояние на безсилие, са в състояние да го извисят отново и да му върнат човешкото достойнство. Неговото същностно човешко!
Божидар Ивков
01 понеделник окт. 2018
Posted Будилчета, Uncategorized
inЕтикети
doctor, безразличие;, врач, лекар, медицинска етика, медицинская этика, пациент, etyka lekarska, indifference;, lekarz, medical ethics, obojętność;, pacjent, patient
Въпросите, свързани с медицинската етика, са въпроси и за качеството на оказваната медицинска помощ. И тази констатация е валидна за всяка една система на здравеопазване по света.
Днес отношенията лекар-пациент са „минирани“ най-малко от два важни социални феномена: от една страна лекарите просто не знаят как да общуват с пациентите, а от друга страна, много пациенти навлизат в т.нар. потребителски екстремизъм…
доц. д-р Божидар Ивков
17 неделя юни 2018
Posted Актуални информации
inЕтикети
doctor, врач, здравеопазване, здравоохранение, лекар, медицина, мобилни технологии, пациент; mobile technology, пациент; technologia mobilna, healthcare, lekarz, medicine, medycyna, opieka zdrowotna, pacjent; мобильные технологии, patient
Известно е, че мобилните технологии се развиват много бързо. Много специалисти смятат, че те могат да помагат, както в масовото разпространение на правилата за профилактика, така и – в известна област – в процеса на лечение. Днес вече се знае, че тези технологии могат да се използват в полза на пациентите и лекарите.
Според полската кардиоложка проф. Янина Стемпниска, днес можем да си представим например интелигентна апликация, която би могла да притежава способността и в реално време да актуализира здравните параметри на конкретния човек.
По такъв начин – казва проф. Стемпниска – тя ще може да се „обучава“ от неговия организъм. След това, от една страна, ще може сама да го насочва – като предоставя препоръки по отношение на контрола на теглото, движението, храненето, а от друга страна цялата тази информация и препоръки ще могат да достигат до лекаря. Това би му позволило да проследи как се справя неговия пациент през различни периоди. И всичко това дори само при една „проста“ визита за профилактичен преглед.
В разговора си с „Gazetą Wyborczą“ специалистката подчертава, че всички тези ползи представляват и големи икономии за здравеопазната система.
На свой ред д-р Войчех Кузмиеркиевич, ръководител на научната фондация на „Полфарма“, обръща внимание, че в кардиологията, според експертните оценки, възможността за предоставяне на дистанционна грижа за пациентите, които остават в собствените си домове ще позволи да се повишат показателите за преживяемост с 15%, а продължителността на хоспитализациите да се намали с около 26%. Могат да се намалят и разходите за сестрински грижи с около 10%. А въвеждането на електронни рецепти ще намали броя на грешките, свързани с даване на пациента на погрешно лекарство или погрешна доза, с около 15%.
***
Не буди никакво съмнение, разбира се, мнението, че мобилните технологии могат и вече оказват позитивно влияние, както върху развитието на самите медицински науки, така и върху организацията на здравеопазването. Едновременно с това обаче, трябва ясно да си даваме сметка и за рисковете и заплахите за човека от въвеждането на тези технологии в живота на хората и превръщането им в тяхно ежедневие. Такива проблеми са свързани с осмислянето на огромни обеми данни, с нарастване на зависимостта на лекаря и пациента от тези технологии, с неминуемо настъпващите промени в начина им на мислене и действие, с възникването на нови, непознати досега етични проблеми (например опазване на личните данни от потенциално съществуващи възможности за злоупотреба с тях) и много други.
С други думи, когато се търсят икономическите ползи от въвеждането на мобилните технологии в здравеопазването и медицината, трябва да се държи сметка и за потенциалните рискове от вреди и нежелани ефекти.
Източник: GW/RZ (2018) Eksperci o tym, jak techniki mobilne zmienią przyszłość medycyny. W: Rynek Zdrowia z 14 czerwca 2018. http://www.rynekzdrowia.pl/technologie-informacyjne/eksperci-o-tym-jak-techniki-mobilne-zmienia-przyszlosc-medycyny,184902,7.html
доц. д-р Божидар Ивков
06 понеделник мар. 2017
Какви са границите на властта на лекаря над тялото на пациента и как болният придобива равни права? Води ли нахлуването на телемедицината и big data към дехуманизация и превръщането на болния в набор от цифри? Защо фармацевтичната индустрия променя човека още до неговото раждане? Как да се държи лекарят под натиска на неолибералните реформи в здравеопазването? Тези въпроси се поставяха по време на дискусията в Института по философия при РАН, която бе посетена от кореспондент на Indicator.Ru.
Предлаганият текст, превод от руски език, представлява обобщена информация за проведената наскоро дискусия в Института по философия на руската академия на науките „Лекарската власт и медицината без човека: след Фуко“. В него се разглеждат промените в съвременната медицина и здравеопазване, които се наблюдават и в България.
доц. д-р Божидар Ивков