Онова, което поражда отвращение и отблъсква от дребните душици е, че те виждат и подозират собствените си низости у другите (по „Дядо Горио” на Оноре Дьо Балзак)
***
Човек е несъвършен. Ето защо не приемам богатите за сметка на бедните. Човек е еднакъв навсякъде. (по „Дядо Горио” на Оноре Дьо Балзак)
***
Красота, човечност, честност… всичко, което краси човека го прави слаб. Големите чувства не могат да съществуват в това дребнаво, ограничено, повърхностно общество.(по „Дядо Горио” на Оноре Дьо Балзак)
***
Досега ми казваха да обичам и аз обичах. Но какво следваше от това? Раздирах дрехата си на две и давах едната половина на ближния си. Така и двамата оставахме наполовина голи. А според наукататрябва да обикнеш преди всичко самия себе си, защото всичко на този свят се основава на личния интерес. Ако обичаш само себе си ще подредиш и работите си както трябва, а и дрехата ти ще остане цяла. А според икономическата теория, колкото повече в едно общество са хората с цели дрехи , толкова са по-здрави основите му и толкова по-добре се уреждат в него обществените работи. Следователно, ако печеля единствено и изключително за себе си, аз печеля за всички и спомагам за това ближния да получи нещо повече от скъсаната ми дреха. (по „Престъпление и наказание” на Фьодор Достоевски)
***
Човек се оплаква от живота. Но ако е в смъртна опасност е готов да приеме и най-скотския живот, само да е жив. Само да живее, да живее, да живее! Да живее, независимо как, но само да живее! Човек е подлец! И подлец е този, който го нарича за това подлец. (по „Престъпление и наказание” на Фьодор Достоевски)
***
Лъжата е единствената привилегия на човека пред всички останали живи същества. Лъжеш ли, стигаш до истината! До нито една истина не се достига, без да се лъже преди това…, а това по своему е достойно за уважение; а тъпаците дори не умят и да излъжат със собствения си мозък! Да излъжеш по свой, неповторим начин – това вече е нещо. А не да повтаряш само чужди истини; в първия случай си човек, а във втория – само папагал! Какво са днес хората? Всички ние, всички до един, без изключение по отношение на науката, развитието, мисленето, идеалите, желанията, разсъдъка, опита… Във всичко, всичко, всичко сме още в първи подготвителен клас на училището! Хареса ни и свикнахме с чужд ум да преживяваме. Направиха ни идиоти и си свикнахме! Промиха ни мозъците, прочистиха ги от мисли и свикнахме… (по „Престъпление и наказание” на Фьодор Достоевски)
***
На човека е присъщо да мами себе си в собствените си начинания. Сутрин крои планове и цял ден върши глупости (по „Мемнон или човешката мъдрост” на Волтер)
***
По-добре да остане ненаказан един виновен, отколкото да се осъди един невинен. Най-добре е да се съдят само виновните, но… (по „Задиг или съдбата” на Волтер)
***
Непрекъснатото удоволствие омръзва и изхабява (по „Задиг или съдбата” на Волтер)
***
Хората изглеждат като насекоми, които се разкъсват едни други, кацнали върху малка бучица кал (по „Задиг или съдбата” на Волтер)
***
Обграден от нещастни хора, човек е по-малко нещастен (по „Задиг или съдбата” на Волтер)
***
Книгите са като хората. Трябва да избираме само разумните, да ги подлагаме на проверка и да възприемаме само очевидното (по „Човекът с четиридесетте екю” на Волтер)
***
Жаждата за удоволствие ни прави лицемерни. Нравите ни често са благи, но не са добри. Може и да сме цивилизовани, но не сме човечни (по „Човекът с четиридесетте екю” на Волтер)
***
Доказаната и непредизвикваща съмнение истина не разделя. Съмненията обаче разделят (откъс от „Наивника” на Волтер)
***
Ако всичко на този свят беше добро и прекрасно, нямаше да има нищо добро и прекрасно (по „Племенникът на Рамо” на Дени Дидро)
***
Малко са честните хора във всака професия (по „Племенникът на Рамо” на Дени Дидро)
***
Съвестта онемява пред мизерията и празните черва (по „Племенникът на Рамо” на Дени Дидро)
***
Човек пие алчно и на големи глътки ласкаещата го лъжа, а пие капка по капка горчивата истината (по „Племенникът на Рамо” на Дени Дидро)
***
Човек трябва да е цялостен и последователен в действията си (по „Племенникът на Рамо” на Дени Дидро)
***
Този, който говори истината, рядко е обречен на успех (по „Племенникът на Рамо” на Дени Дидро)
***
Мизерията е унизителна, защото заставя човекът да заема непрекъснато различни унизяващи го позиции (по „Племенникът на Рамо” на Дени Дидро)
***
Непростими са достойнствата на другите, които не притежаваме (по „Племенникът на Рамо” на Дени Дидро)
***
Забравянето е грешка. Такава грешка се допуска само там, където с нея се цели нещо. В противен случай следват загуби (по „Окончателна диагноза” на Артър Хейли)
***
Често сме в трудни положения, но никога – пред безизходни. Това не означава, че изходът е в желаната от нас посока и… непременно встрани от гробищата. (по „Умирай само в краен случай” на Богомил Райнов)
***
При различните пътувания умираме различно и в различна степен(по „Умирай само в краен случай” на Богомил Райнов)
Божидар Ивков
