ЗА НЯКОИ СОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА БИОМЕДИЦИНСКИЯ ПРОБЛЕМ РЕВМАТОИДНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Етикети

chronic pain, consequences of chronic disease, disability, Хронична болка, инвалидност, последици от хроничната болест;;, ревматоидни заболявания, rheumatic diseases

Международният ден за борба със склеродермията е добър повод отново да се погледне на ревматоидните заболявания от един по-различен, немедицински, ъгъл. Става дума за социалните измерения на ревматоидните болести, за които твърде често или не си даваме сметка, или ги пренебрегваме.

Всички ревматоидни заболявания са хронични, огромното мнозинство от тях са неизлечими, предизвикващи хронична физическа болка и страдание, водещи – рано или късно – до инвалидност.

Хроничното заболяване обхваща цялото човешко съществуване. Появява се и променя всяка част от социалния и личностния живот на човека. Дори много често започва да доминира отделните аспекти от него. Намесва се в социалните светове на човека, а не рядко ги и „затваря“ или направо унищожава.

Това е особено вярно при тези хронични заболявания, които пораждат хронична физическа болка и постепенно водят до инвалидност. Именно такива са ревматоидните заболявания. Те предизвикват не само физическо безсилие и ограничения, но и често са източник на психични проблеми и трудни екзистенциални преживявания (Dobrowolska 2018; Popielski).

В медицината, в т.ч. и в съвременната ревматология, все по-голямо значение придобиват понятията „качество на живота“ и „качество на живота, свързано със здравето“. Известно е, че тези понятия имат своя специфика, особено в сферата на ревматологията, защото обективното здравно състояние не е елементарен показател за задоволяване на потребности и изпитване чувство на щастие.

Известно е, също така, че хората с ревматоидни заболявания, дори и да са инвалидизирани, могат да имат субективно по-високо качество на живота в сравнение със здрави хора, които функционират без проблеми във физически и социален аспект (Trzebiatowski). „Реакцията спрямо болестта, както и при друга стресова ситуация, е възможно да бъде разглеждана като вреда, загуба, заплаха, но и предизвикателство“ (Heszen, Sęk 2008, цитат по Dobrowolska 2018).

Как ще бъде посрещната и оценена болестта от самия човек, зависи не само от вида на болестта и имплицитно съдържащата се в същността й заплаха за живота му. Тук влияние оказват и начините за справяне с последиците от болестта, оценката на възможностите за нормално функциониране, приетите методи за контрол над болестта. Например, при хората с болест на Бехтерев, лицата, които по-бързо се ориентират, какви помощни средства могат да използват за компенсиране на настъпилите функционални дефицити, болестта оказва по-слабо негативно влияние върху психиката им и качеството на живот като цяло.

Важно значение за цялостната житейска ситуация на човека с ревматоидно заболяване и редуцирането на негативните последици от болестта, имат и такива фактори, като личност на човека, възраст, образование, икономически и социален статуси, културни влияние (Turska Skowron), местожителството и потенциален достъп до здравни и социални услуги и др.

Много често идентификацията на ревматоидно заболяване означава и се свързва със страдание, с инвалидизация, със задължително намаляване на физическата активност и необходимостта от промяна на житейските планове (понякога кардинално). Ревматоидната болест може да доведе до загуба на работно място, социално обезценяване, пораждане на финансова зависимост или дори обедняване и/или трайна бедност.

Всички социални, психологически, професионални проблеми, породени от болестта и поставени в контекстта на трудните и комплицирани въпроси на лечението, могат да принудят и най-често принуждават човекът с ревматоидно заболяване, по същество сам да се справя с болестта, да изработва собствени начини за контрол над нея и възникващите проблеми, особено с тези, свързани с настъпващата или вече по същество налична инвалидност (Filipowicz-Sosnowska, Stanisławska-Biernat, Zubrzycka-Sienkiewicz 2004: 8).

Колкото по-големи, адекватни на ситуацията и достоверни са интерпретативните възможности и колкото по-непримирима е личността на човека с ревматоидно заболяване, толкова по-задълбочена и всестранна е рефлексията за болестта и нейните реални последици за живота му и за наложителните решения, които трябва да взима. И обратното. Това често има и терапевтичен ефект, като го мотивира да подобрява комуникациите си с терапевтичния екип, със семейството си, с обществото като цяло.

Толкова по-висока е и вероятността неговото качество на живот да е по-високо.

Литература

Dobrowolska, H. (2018) Jakość życia pacjentów dotkniętych chorobami reumatycznymi. W: B. Kowalewska. B. Jankowiak, H. Rolka, E. Krajewska -Kułak (red-y) Jakość źycia w naukach medycznych i społecznych. Tom II, Uniwersytet Medyczny w Białymstoku, Białystok, s.s. 20-32.

Filipowicz-Sosnowska, A., E. Stanisławska-Biernat, A. Zubrzycka-Sienkiewicz (2004) Reumatoidalne zapalenie stawów. В: Reumatologia, Жол. 42 (supl.), с. 8.

Heszen, I., Н. Sęk (2008) Psychologia zdrowia. PWN, Warszawa.

Popielski, K. (2005) Psychologiczne aspekty doświadczania schorzeń reumatycznych. W: Reumatologia, Vol. 43, s.s. 160-165.

Trzebiatowski, J. (2011) Jakość w perspektywie nauk społecznych i medycznych –systematyzacja ujęć definicyjnych. W: Hygeia Public Health, Vol. 46, s.s 25-31.

Turska W., А. Skowron (2009) Metodyka oceny jakości życia. W: Farmakoekonomia, Vol. 8, s.s. 572-580.

проф. д.с.н. Божидар Ивков

ВСЕКИ ИМА СВОЙ ПЪТ ПРЕЗ БОЛКАТА. МИСЛИ.

Етикети

chronic pain, Хронична болка, хроническая боль, przewlekły ból

Злото и лошотията в хората са право пропорционални на тяхното нещастие.

***

Обичам да се наслаждавам на актьорската игра на хората, когато лъжат, без да знаят, че знам истината.

***

Много хора носят на врата си кръстчета. Златни! А когато потърсиш в душите им вярата, попадаш в пустиня.

***

Забелязал съм, че да се мисли е много трудно. И може би точно поради това хората раздават оценки.

***

Умните хора обмислят всяка своя дума. Глупавите – щедро ги раздават. Дори на тези, които не се нуждаят от тях.

***

Вие игнорирате закона по принцип, или имате лична неприязън към него?

***

Да остаряваш, е неизбежно. Да порастваш е въпрос на избор, на труден избор.

***

Умът трябва да се прочиства ежедневно. В противен случай клеясва.

***

Ако надеждата умира преди болката, то болката остава завинаги.

***

Аз крещя от болка, но никой не ме чува, защото вижда само усмивката ми.

***

В чашата на битието най-голяма тежест има хроничната физическа болка.

***

Не вярваш, че изпитвам силна болка, само защото се шегувам и се смея. Може би си прав – двете взаимно се изключват…

***

Физическото страдание „в своя чист вид“ присъства в моята човешка телесност под формата на болест и/или болка, най-вече болка. Защото болката винаги е страдание и страданието винаги е болка, а болестта може да идва и да си отива незабелязано и неосезаемо.

***

Ако си позволя да парафразирам Ницше би трябвало да кажа, че само хроничната физическа болка, възпитавайки човека, го възвишава. Опитът ми обаче показва, че това не винаги е вярно.

***

Всеки има свой път през болката.

***

Истински се наслаждават на живота тези, които са се научили да се радват на самия процес.

***

Дори физическата болка отстъпва пред силната подкрепа на обичащият те човек.

***

Дори Аз, който съм прекарал почти целия си живот в болка, познавам само собствената си болка.

***

Моята болка е само моя. Нито мога да я премахна от тялото си, нито мога да я обясня – тя е невидима и твърде осезаема, нито мога да я покажа на някого. Тя просто е моя.

***

Хроничната физическа болка присъства дори в радостта ни.

***

Всяка сутрин се събуждам с болка и затова знам, че съм жив.

***

Никой от нас не може да преживее чуждата физическа болка. Мога да преживея само болката, която животът ми е отсъдил само за мен.

доц. д.с.н. Божидар Ивков

СЕКС ПРИ РЕВМАТОИДНИ БОЛЕСТИ И НАЛИЧИЕ НА ХРОНИЧНА БОЛКА

Етикети

chronic pain, Хронична болка, секс, przewlekły ból, seks, sex

Независимо, че порнографията е широко разпространена, особено в интернет, секса остава една от темите табу в европейския културен кръг. Още по-тежко табу е сексът при хората с видими увреждания, в т.ч. предизвикани от ревматоидни заболявания. Често дори темата секс е обвита плътно от силни предразсъдъци, негативни стереотипи и невежество. Самите хора с ревматоидни заболявания често реагират негативно на въпроси, свързани със секса. Много често могат да се чуят коментари от рода на: „Какъв секс, когато имам силни болки“? И така, възможен ли се секса при наличие на ревматоидно заболяване и преживяване на силна хронична болка?

Хронична болка и секс

При наличието на болка много често се ограничава удоволствието от секса. Много са факторите, които могат да окажат благотворно влияние върху възстановяването – изцяло или частично – на сексуалната активност и постигане на удовлетвореност от половите контакти. Такива фактори са: обезболяващи лекарства, разнообразието на половия живот, адаптиране на формите на сексуална активност към актуалното здравословно състояние, снижаване сила на болката и повишаване на физическите възможности, взаимно разбирателство и нежност между партньорите и др.

Потребностите от физическа и емоционална близост са също толкова важни, колкото и другите основни, ключови потребности на човека, като например хранене и сигурност. Една от най-важните потребности е свързана със сексуалността. Установено е, че физическата близост помага за удовлетворяването на потребността от любов/обич и принадлежност. Сексът от своя страна е израз на обща удовлетвореност от живота, негов естествен елемент. А освен всичко друго е и важен аспект от идентичността на човека.

Хроничните заболявания, в т.ч. особено ревматоидните, както и придружаващите ги често проблеми с наличието на болка, в много случаи се превръщат в част от живота и значим елемент от ежедневното функциониране. Тогава човек спира да чувства удоволствието от сексуалните усещания и преживявания.

Хроничната болка, която е в състояние да затруднява секса, може:

• да бъде последица от травма, например счупване,
• да е „рожба“ на хронично заболяване, което има сериозно влияние върху общата физическа кондиция и подвижност, например ревматоидните заболявания,
• да бъде последица от новообразувание,
• да произлиза от процесите на стареене на опорно-двигателния апарат,
• да бъде следствие от хирургична интервенция и др.

Именно хроничната и засилваща се по време на физическа активност болка може да се превърне в голяма пречка или бариера пред правенето на секс. Хората, които изпитват средно силна или силна болка обикновено избягват секса, защото свързаната с него физическа активност повишава проблемите и негативните усещания, свързани с болката, които от своя страна заглушават, затъмняват или направо унищожават удоволствието от сексуалните контакти. На пръв поглед изглежда, че най-простият начин за справяне със ситуацията, е приемът на обезболяващи лекарства. Това е твърде специфичен подход, свързан с множество рискове. Винаги обаче, съществува необходимостта от нормално функциониране, в т.ч. и реализацията и задоволяването на сексуалните потребности.

Психика, болка и секс

Доброто самочувствие е необходимо за добрия сексуален живот. Когато хроничната болка предизвиква физически проблеми, извършването на ежедневните задължения се затруднява или става невъзможно, понижава се самооценката и чувството за собствената привлекателност на човека. Това неминуемо оказва негативно влияние върху съжителството на двамата партньори. Съзнанието, емоционалното и физическото отдалечаване засяга и партньора, задълбочава в човека с хронична болест страховете, опасенията, чувството за вина и негодувание. При такива случаи помощта на психиатър или психолог може да се окаже много важна. Разговорът и взаимното разбиране позволява да се закрепи здравината на връзката, в т.ч. и в областта на секса.

Възстановяването на емоционалната близост е необходима за извършване на следващата крачка – възстановяване на физическата близост. Първоначално партньорите могат да имат физическа близост с цел да опознаят своите тела, като в началото не докосват половите си органи. Тук е важно да се установят приятните сензорни преживявания, а не концентрация върху оргазма. Това е важно не само за много необходимата „увертюра“, но и за научаването на какъв вид докосване и стимулация доставят най-голямо удоволствие на партньора и – най-важното – не причиняват болка или неприятни усещания.

Болестта и сексуалните пози

Половият акт не е единствената форма и източник на удовлетвореност от физическата близост. За хората с хронична болка, с нарушения в подвижността, разнообразяването на сексуалния живот може да се постигне чрез докосване на партньора, изработване на най-удобната поза, но също и чрез мастурбация или използването на вибратор.

• Откриването на тайните на тялото на партньора чрез докосване винаги е вълнуващ начин за изразяване на чувствата. Това може да бъде прегръдка, нежно потупване, галене, масажиране или целуване. Всяка форма на докосване повишава чувството за близост.
• Petting/петинг – стимулиране органите на партньора с ръце. Това позволява в много голяма степен да облекчи сексуалното напрежение и много често да се постигне оргазъм.
• Мастурбацията е действие, обвито в мъглата на предразсъдъците и табутата, на невежеството и негативните стереотипи. Всъщност това е метод за задоволяване или самозадоволяване на сексуалните потребности.
• Използването на вибратор може да достави удоволствие, както без физическото присъствие на партньора, така и с негова помощ. Това е добър начин да се разнообрази сексуалния живот на двойката.
• Оралният секс може да се превърне в разнообразяване или алтернатива на традиционния полов акт. При оралния секс единият от партньорите може да остава изцяло пасивен, докато другият партньор задоволява неговите сексуални потребности. Едва ли е необходимо да казвам, че този вид секс изисква много добра хигиена, доверия и уважение между партньорите.

Едно от най-трудните и най-важни неща и/или задачи за хората с ограничена подвижност и изпитващи хронична болка, каквито са например случите например при хора с ревматоиден артрит, болест на Бехтерев, фибромиалгия и др., е намирането на най-подходящата за тях сексуална поза. Тук на помощ могат да дойдат различните наръчници, описващи различни видове на сексуалното изкуство.

Добре би било преди секса човекът с хронична болка да приеме предписаните му лекарства с цел да редуцира болката и да изпита по-голяма наслада от сексуалния контакт.

Добрите сексуални контакти, освен че възвръщат доброто самочувствие, също могат сами по себе си да редуцират хроничната болка, защото по време на секс организма отделя естествени болкоуспокояващи субстанции, които се наричат ендорфини.

Чувството за близост и пълнота в контактите с партньора повишават силите за по-успешна борба с хроничните болест и болка.

Ревматизмът има връзка със секса

Тази връзка може да се наблюдава, когато човек се заразява с хламиди или други бактерии, пренасяни по полов път. Хламидите имат способността да проникват чак до ставите и да предизвикват възпаление на ставите – т.нар синдром на Ройтер. Оказва се, че това е най-честото заболяване при младите мъже. Може да бъде лекувано с антибиотици, а лечението може да продължи до половин година.

Заключителни бележки

Когато между партньорите съществува любов, доверие, взаимно уважение и съгласие, нито една сексуална техника не може да се разглежда като извращение или като недопустима.

Любовта, доверието, уважението, поставянето на мисълта за другия пред мисълта за собственото удоволствие, съгласието – това са „вълшебните“ ключета към сексуалното здраве и възможно най-пълното задоволяване на сексуалните потребности, както и за задоволяване на всички останали потребности, породени от и във връзка със съвместния живот на мъжа и жената.

Източници: Wójcik, M. (2013) Choroba i ból a seks. https://wylecz.to/zdrowie-a-seks/choroba-i-bol-a-seks/

Osiem prawd o reumatyzmie. http://www.byczdrowym.info/kosci-i-stawy/osiem-prawd-o-reumatyzmie

доц. д-р Божидар Ивков

Декларацията за хроничната болка като важен здравословен проблем, заболяване сама по себе си

Етикети

chronic pain, Хронична болка

Публикуваната тук Декларация за хроничната болка е ценна поне в четири направления.

(1) Признава хроничната болка като самостоятелен здравен проблем, разглежда хроничната болка сама по себе си като болест;

(2) Посочва основните проблеми, с които се сблъска човекът, изпитващ хронична физическа болка;

(3) Разкрива основните измерения на социалната цена за човека с хронична болка и за цялото общество;

(4) Показва епидемиологията, т.е. широкото разпространение на хроничната болка в света.

И макар за остатъците от българското здравеопазване, както и за много ревматолози, болката да си остава само и единствено със своите характеристики на предупредителен сигнал за проблеми в тялото на човека, хроничната болка трябва да се възприема като болест, като самостоятелен здравен проблем.

Не случайно В САЩ и много други страни се говори и се развива т.нар. медицина на болката.

Текстът е интересен най-вече от гл.т. на общата култура на човека с хронична физическа болка.

доц. д-р Божидар Ивков

painasadisease

ТРУДНИЯТ „БРАК“ МЕЖДУ РЕВМАТОИДНОТО ЗАБОЛЯВАНЕ И ТРУДОВАТА ЗАЕТОСТ

Етикети

access to doctors, access to treatment; choroby reumatyczne, chronic pain, dostęp do leczenia; ревматические заболевания, dostęp do lekarzy, Хронична болка, доступ к врачам, доступ к лечению;, достъп до лекари, достъп до лечение; rheumatic diseases, заетост, занятость, ограничения возможностей, ограничения във възможностите, employment, limitations on opportunities, ревматоидни заболявания, стигматизация, хроническая боль, ograniczenia szans, przewlekły ból, stigmatization, stygmatyzacja, zatrudnienie

Едни от най-трудните моменти, са осъзнаването, че болестта не може да се владее, да се управлява, осъзнаването на собственото безсилие пред „своеволията“ на собственото тяло и причиняваните от него страдания. Телесността, тялото сякаш се „отчупва“, „откъсва“ от личността и се изправя като нещо чуждо, враждебно, ограничаващо, потискащо свободната воля и подчиняващо целия живот на човека на собствените си капризи.(Б. Ивков)

„Болката, затрудняваща ежедневното функциониране. Отнемаща радостта от живота” (с. 36)

„Промяна в начина на живот, затруднения по време на извършване на ежедневните дейности, самота, страх, депресия” (с. 73)

„Липса на разбиране в лекарите и гигантски опашки за достъп до тях ” „Липса на подходящо лечение и на достъп до подходящи лекарства” (с. 93).

РЕВМА БОЛЕСТИ И ЗАЕТОСТ

КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ ЗНАЕ ЗА ФИБРОМИАЛГИЯТА

Етикети

chronic pain, Хронична болка, fibromyalgia, фибромиалгия;

С този материал завършва информационната 2016-2017 година и седмицата за информираност за ревматоидните заболявания, организирана от ОПРЗБ.

Едновременно с това с него започва следващата информационна 2017-2018 година на ОПРЗБ.

Искам да благодаря на всички доброволци на ОПРЗ за всеотдайната работа, за отделеното време и за заразяващия ентусиазъм.

За да живеете по-добре, за да се справяте по-лесно и ефективно с ежедневните проблеми, пораждани от болестта и тоталните социални бариери в обществото ни: БЪДЕТЕ ИНФОРМИРАНИ!

Божидар Ивков

КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ ЗНАЕ ЗА ФИБРОМИАЛГИЯТА

ДЕВЕТ КРАЧКИ ДО ЩАСТИЕТО. ДА СЕ НАУЧИМ ДА ЖИВЕЕМ ДОБРЕ С ХРОНИЧНА, НЕИЗЛЕЧИМА БОЛЕСТ

Етикети

; chronic disease, acceptation, chronic pain, depression, Хронична болка, акцептация, депресия, хронична болест

„Да бъдеш хронично болен, е тежко изпитание. Още по-тежко изпитание е, когато хроничната болест е придружена с хронична физическа болка, която от един момент на сетне губи статуса си на симптом и придобива статуса на болест.

Да бъдеш хронично болен и да запазиш себе си, личността си, да останеш човек въпреки болестта, въпреки болката, да намираш сили да подаваш ръка на човека до себе си, да се развиваш и да твориш, изисква титанични усилия, които почти никой не разбира и не оценява. Такива хора, подобно на титаните, са самотници в своята битка със себе си за себе си“.

Това не е са високопарни думи, не е романтична блудкавост или сантиментална посредственост. Това е истината. Онази страшна и красива истина, като голото тяло на прелестна жена, което разказва с форма, аромат и жестове истории за живота – понякога страшен и ужасен, понякога извисен и красив.

Jarosz

доц. д-р Божидар Ивков

СВЕТЛИНА В ТУНЕЛА – НОВО БОЛКОУСПОКОЯВАЩО ЛЕКАРСТВО С МИНИМАЛНИ СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ

Етикети

chronic pain, drugs, Хронична болка, лекарства

Португалски учени са разработили ново болкоуспокояващо лекарствено средство на основата на субстанция, извлечена от морски безгръбначни. Аналгетикът ще помага в борбата с хроничната физическа болка, без да предизвиква зависимост, както е при останалите опиоиди.

Учени от биотехнологичния колектив на Sea4us Алгарве в Новия Университет в Лисабон работят върху комерсиализацията на новаторска субстанция, която според сведенията успешно ще се бори с хроничната физическа болка. Засега учените не разкриват морските безгръбначни, от които е извлечено болкоуспокояващото средство.

Педро Лима, биолог и член на изследователския колектив, е информирал, че разработения аналгетик се основава на субстанция, извлечена от морски безгръбначни в близост до пристанището в Синес, югозападна Португалия. Според португалския учен е идентифицирана субстанция, която има мощно болкоуспокояващо действие.

Ученият е информирал, че продължилите повече от шест години изследвания, са преминали фазата на лабораторните изследвания, по времето на които е потвърдено, че аналгетика действа успешно върху хроничната болка.

„Вече сме в напреднала фаза на нашия изследователски проект. Започнахме работа върху избора на най-добрия метод за масово производство на лекарственото средство. Искаме то да бъде достъпно за всички пациенти“ – добавил Лима.

Португалският изследовател е признал, че проектът е пионерски поради факта, че до този момент не е бил извличан успешен аналгетик от морски организми. П. Лима е казал също, че вече се работи върху създаването на синтетичен заместител на лекарството с цел да се опази изчезването на вида – опасност, която реално съществува при масово производство на лекарството. А това е реалност, защото според изчисленията на Световната здравна организация около една трета от населението на Земята има проблеми, свързани с хронична болка. Досега всички прилагани лекарства имат сериозни странични ефекти, понякога доста тежки, дори фатални.

Според Педро Лима лекарството ще има минимални странични ефекти и обратно на опиоидите няма да прави хората зависими от този тип лечение. „Действието на лекарството ще се основава върху стимулирането на един от протеините, локализиран в ганглиите, ситуирани извън гръбнака“, добавя португалския учен.

Всичко това е много добра новина. Предстои да се разбере доколко успешно това ново лекарство ще действа при хронична болка, предизвикана от ревматоидни заболявания и дали – и ако да, кога ще се появи на българския фармацевтичен пазар и, разбира се, на каква цена. Не остава нищо друго освен надеждата и очакването лекарството да се появи в най-скоро време.

Оставам умерен оптимист, тъй като все още не е ясно и как човешкият организъм ще приеме синтетичните субстанции, от които ще бъде изградено лекарството и какъв ще бъде техния ефект в дългосрочен план.

 Източник: PAP (2016) Powstał nowy, silny lek przeciwbólowy. Ma „znikome efekty uboczne“ i nie uzależnia. PAP/Rynek Zdrowia, 17 listopada 2016. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/powstal-nowy-silny-lek-przeciwbolowy-ma-znikome-efekty-uboczne-i-nie-uzaleznia,167550,11.html

доц. д-р Божидар Ивков

ЖИВОТ С ХРОНИЧНА ФИЗИЧЕСКА БОЛКА

Етикети

chronic pain, disease, Хронична болка, болест

През 1931 година д-р Алберт Швайцер посочил болката като „по-страшен господар на човечеството, отколкото дори самата смърт“.

Болката се смята за най-честата причина американците да търсят медицинска помощ. Тя е водеща причина за инвалидност и основен фактор за разходите в здравеопазването. Ако сте като повечето хора с лупус, вие сте изпитвали болка в някакъв момент, особено ставни и мускулни болки или главоболие.

Месец септември е обявен от Американската Асоциация за Хронична Болка (American Chronic Pain Association (ACPA) за месец на информираността, през който Асоциацията се стреми да повиши осведомеността на обществото за проблемите в областа на хроничната болка и нейното лечение.

„Хроничната болка е сериозен проблем за общественото здраве и засяга милиони американци и е свързана със значителни икономически загуби за нашето общество”, казва д-р Карен Б. Десалво от Министерство на здравеопазването и социалното осигуряване.

Според Националния център за здравна статистика, около 76 милиона американци страдат от болка, която  продължава повече от 24 часа и още милиони страдат от остра болка.

Разнообразието на болковите състояния изисква и разнообразие на научно-изследователските и лечебни подходи. През 19-ти век, учените са открили, че опиати като морфина могат да облекчат болката и химикът Феликс Хофман разработил аспирина от вещество във върбовата кора. Аспиринът остава най-често използваното лекарство за облекчаване на болка.

При бебета и децата, болка изисква специално внимание, защото те не винаги са в състояние да опишат вида, степента или мястото на болката, която изпитват.

Откриването на различия във възприятията за болка и отговора на лечението според пола, са довели до нови направления за изследвания на преживяването и облекчаването на болката. Например, лекарства, наречени капа-опиоиди, осигуряват добро облекчаване на остра болка при жени, но при мъжете болката се увеличава.

Да живееш с хронично състояние изисква промяна в начина, по който мислите за вашето опазване на здравето и живота ви. ACPA описва това като  придвиживане от мисленето като за пациент към мисленето като за човек.

Ако страдате от хронична болка, ACPA разработи инструменти, които да ви помогнат да започнете да си възвръщате контрола над живота си и да станете активен участник в лекуващия ви екип. Вижте това релаксиращо видео (https://theacpa.org/Relaxation-Guide) и комуникационните инструменти (https://theacpa.org/communication-tools), за да увеличите количеството и качеството на взаимодействие с вашия лекар.

 Information Source: American Chronic Pain Association

 Преводът е направен по: Free (2016) Free Yourself From Pain… It’s Pain Awareness Month. http://www.lupus.org/general-news/entry/free-yourself-from-pain-its-pain-awareness-month.

 ПОСЛЕСЛОВ

Преведох този твърде елементарен – на пръв поглед – и слабо информативен текст, защото в него са кодирани три важни, според мен, момента, свързани с хроничната физическа болка.

1. Еулар и ОПРЗБ отбелязват всяка година различни дни, посветени на информирането на обществото за това, какво е да живееш с една или друга ревматична болест. Дори има и седмица на информираността за артрита. Но сякаш хроничната физическа болка остава на заден план. Ето защо, по примера на Американската Асоциация за Хронична Болка аз обявявам всеки първи четвъртък от всеки месец за ден за информираност за хроничната физическа болка. Това означава, че всеки месец, започвайки от месец декември 2016 г. ще публикувам поне по един материал, посветен на хроничната физическа болка.
2. Различните болкови състояния, освен всичко друго, изискват и различна информация, която да бъде полезна на хората, живеещи с такава болка.
3. Необходимостта от мисловен преход: от пациент към човек с… Ние не сме пациенти – пациент е само една от много социални роли, които изпълняваме и в контекста на честотата на тези други роли, ние твърде рядко влизаме в нея.

Да живееш с хронична физическа болка е ад. „Болката, като всяка екстремна ситуация, изважда наяве най-доброто и най-лошото у хората. Някои се превръщат в герои… Други пациенти се поддават на мисли за самоубийство, а трети (като мен) откриват, че се държат неузнаваемо дори за себе си и сътрудничат на болката, вместо да се борят с нея“ – казва Мелани Търнстром в книгата си „Хроники на болката“.

Всеки, който иска да разкаже своята житейска история и да сподели опита си за живот с болка, е добре дошъл на страниците на моя блог. Всеки, който иска да преведе или да напише текст, който информира за живота с хронична болка, също е добре дошъл.

Поне аз, докато съм жив, ще бъда тук и ще информирам. Според възможностите си. В „Културата на болката“ Дейвид Морис пише, че болката по самото си естество е забулена, защото за лекаря тя е загадка, но за пациента е мистерия и то в древния смисъл на думата – истина, нарочно недостъпна за човешкото разбиране, отказваща да разкрие всеки квант на тъмнината си: „пейзаж, в който нищо не изглежда напълно познато и където дори и познатото изглежда тайнствено странно“.

И не на последно място. Крайно време е да започнем „поход“ срещу неглижирането на хроничната болка единствено до биоклиничния й статус на симптом. Това не е вярно.

Хроничната физическа болка е болест.

„Да, болката обикновено е вторична болест, произлизаща от някакъв подмолен проблем, така както слепотата може да бъде причинена от диабет. Но това не означава, че не е реална и не трябва да бъде лекувана. И с течение на времето тя често се превръща в първична болест.

(…)

Поставянето на болката в категорията на болестите подчертава силата на заплахата, която тя представлява. „Болката може да убива“, е мотото на новото поле на медицината по болка – мото, което не е хипербола. Далеч от това да е нещо неприятно, което хората трябва да понасят със стиснати зъби, оказва се, че продължителната болка всъщност уврежда тялото, като отприщва каскада от неврохимични и хормонални промени, които на свой ред засягат оздравителния процес, имунитета и бъбречните функции“ – пише Мелани Търнстром.

Крайно време е, ние хората, живеещи с хронична физическа болка да си помогнем сами и да изискваме от нашите лекари и здравеопазване коренно различно отношение към нашите болести и страдания.

„Никой мой проблем никога не е бил толкова изцяло обсебващ и толкова интелектуално кух“ (М. Търнстром), както е хроничната физическа болка.

Превод от английски и послеслов доц. д-р Божидар Ивков

5 МИТА ЗА ХРОНИЧНАТА БОЛКА: ЗАЩО НЕ ВСИЧКО Е В ГЛАВАТА

Етикети

chronic pain, Хронична болка, митове, myths

Хроничната болка или болката, която не изчезва в продължение на повече от три месеца, засяга всеки пети австралиец.

Всички имаме опит с болката. Помислете за последния път, когато сте си порязали пръста, докато режете хартия, или сте се изгорили на печката.

Това със сигурност не е забавно, но обикновено такава болка преминава доста бързо.

Представете си обаче, какво би било да имате болка, която не преминава и присъства всеки ден – това е хроничната болка.

 Мит 1: Болката е в главата ти

Често срещано погрешно схващане, е, че някои хора изпитват болка, защото са неустойчиви, тревожни, депресирани, или не се справят добре със стреса. Това е неправилно.

Всеки натрупан опит – докосване, топлина, сърбеж, болка – е създаден от мозъка и по този начин е в главата ви, но това не означава, че той не е реален.

По същия начин, болката е истинско преживяване, което представлява вашият мозък в защитен режим и вземане на действено решение, че тялото ви е под заплаха.

Ако има достатъчно сигнали за опасност в настоящото, то на изхода се възпроизвежда болка.

Преживявания като страх, тревожност или депресия могат да повишат нивата на болка и е възможно да се повиши риска от постоянна болка.

Но често, тези чувства се развиват само след като човек вече има хронична болка.

 Мит 2: Медикаментите са единственото лечение, което ще ви помогне

Има много начини да се борим с болката без да се прибягва към хапчета.

Според едно ново странно откритие болката може да бъде намалена, само като се гледат визуални илюзии.

Както било установено, тази визуална илюзия, при която пръста изглежда по-дълъг, отколкото е в действителност, намалява болката при някои хронично болни, изпитващи болка.

Нашият мозък комбинира информация от много източници за нашето тяло, като докосване, визия, движение и звук.

Тъй като цялата тази информация се комбинира едновременно, това означава, че промени в информацията от един източник, като визия, могат да променят информацията от друг източник, като сигнал за опасност, идващ от нашето тяло към мозъка.

Смята се, че визуалните илюзии работят чрез промяна на сигнала за опасност, който отива към мозъка.

Терапиите с илюзия работят при намаляване на болката и отоците, свързани с движението на хора с патологична болка в ръката; и предварителната работа показва, че те също така могат да намалят болките в ставите на ръцете, предизвикани от остеоартрит и в коленете при наличие на остеоартроза.

Има много други възможности, които са на разположение на хората с хронични болки, в които отсъстват лекарствата, включително:

• Контрол от страна медицински професионалист;
• Поведенческа терапия, особено терапия, която се фокусира върху намаляване на страха от движение, за да се промени поведението;
• Познавателно обяснение за болката, което помага на хората да разберат, че болката не е представителна за увреждането на тъканите;
• Терапия за пренасочване на вниманието, когато пациентът се научава да споделя своята болка, но без да се концентрира върху негативните последици от болката.

 Мит 3: По-тежкото увреждане на тъканите означава по-силна болка

Противно на общоприетото схващане, можете да изпитвате болка без никакво увреждане на тъканите.

И обратното, може да имате увреждане на тъканите и да не изпитвате болка. Просто помислете за времето, когато сте имали натъртване, но не си спомняте да ви е боляло – имали сте увреждане на тъканите, но не сте изпитвали болка.

Особено важно е да се разбере, че болката не е точен показател за увреждане на тъканите при хора с хронична болка, защото често техните увреждане на тъканите вече са заздравели.

Много неща могат да променят силата на изпитваната болка, без да се променя тежестта на увреждане на тъканите. Например, самото очакване болката да се увеличи може напълно да премахне ефекта на мощните обезболяващи лекарства.

Нервната система на хората с хронична болка може да стане особено чувствителна.

Това е като радио; ако усилете звука му, това не означава, че говорителя е започнал да говори по-високо, това просто означава, че вие сте увеличили звука.

По същия начин, ако нервната система е чувствителна, тя усилва сигналите към мозъка, което води до засилване на болката – независимо в каква степен са увредени тъканите.

Ние също така знаем, че нещата, които се задействат заедно, влияят заедно.

По такъв начин, ако често чувствате тревожност, когато има пристъп на болка по време на движение, тогава в областите на мозъка, които се активират с движението, тревожността и болката, всички се задействат заедно.

Това означава, че само движение или тревожност могат да активират мозъчната мрежа тревожност-болки-движение. По този начин вие чувствате болка, без реално да има сигнал за увредена тъкан.

 Мит 4: Трябва да минете на скенер, за да се открие източника на болка

Ако някой изпитва болки в гърба често срещана практика е да се прави рентгенова снимка, ядрено-магнитен резонанс, или компютърна томография.

Има случаи, когато тези изследвания са необходими, например, когато има сериозни съмнения (например, проблеми с червата или функцията на пикочния мехур), или ако сте попаднали в тежка злополука. Но най-често те не са необходими и има доказателства, според които с тези процедури се злоупотребява.

Проблемът е в това, че MRIs са много чувствителни, но не специфични, което означава, че те ще открият дори малки изменения – но тези изменения често нямат отношение към болката.

Например, при 60% от хората без каквато и да е болка в гърба ще има доказателства за увреждане на гръбначните дискове. И при повече от половината от хората на възраст между 30 и 40 години ще има признаци на дегенерация (артрит) в гърба им, въпреки отсъствието на болки в гърба.

Ако се нуждаете от повече убеждаване, че скенерите не са най-добрата идея, полезно е да сравните как хората действат, когато имат скенер и тези, които не го правят.

Хората с болки в кръста, на които се прави в ранен етап ЯМР, имат по-лоши резултати, отколкото хората, на които не е правен ЯМР.

Тези по-лоши резултати могат да се дължат на ненужни медицински интервенции, като хирургически намеси.

Но лошите резултати могат да се дължат и на повишеното равнище на страх.

Страшно е да се мисли, че вашия гръбнак може да има структурни проблеми и ние знаем, че този страх може да влоши нещата.

 Мит 5: Стискането на зъби е всичко, от което се нуждаете, за да блокирате болката

Възстановяването от хронична болка, няма нищо общо със стиснатите зъби или с това да бъдете стоик.

В действителност хората, които са стоици, могат да имат по-лоши резултати, тъй като вероятността да отидат на лекар е по-малка.

Това забавяне в търсенето на специализирана помощ може да задълбочи проблема до там, че да се почувствате много по-зле преди да започне лечението му. Знаем, че е много по-трудно да се лекува хроничен проблем, отколкото проблем, който все още не се е задълбочил много.

 

Превод от английски език: доц. д-р Божидар Ивков

Преводът е направен по: Stanton, T. (2016) Five myths about chronic pain: Why it is not all in the head. Health Care Provider – Health Information. http://nationalhealthfinder.org/five-myths-about-chronic-pain-why-it-is-not-all-in-the-head/