КОЛЕКЦИОНЕР НА „БИСЕРИ“ И МЪДРОСТИ

Етикети

books, знания, книги, мудрость; reading, мъдрост; czytanie, knowledge, książki, mądrość; чтение, четене, wiedza, wisdom

Чета някъде от 12-13 годишен, а може би и по-отрано. За мен четенето се превърна в едно от най-смислените неща, които съм правил, правя и ще правя през живота си. Нямам представа колко книги съм прочел през живота си, но съм сигурен, че са повече от 2 500 романа и сборници с разкази и повести, както и поезия. Малки и големи, хубави и не чак до там, класически и съвременни – възможни са всякакви класификации.

За съжаление твърде късно започнах да събирам онези прекрасни мисли, чийто думи звучат като ноти на вълшебна симфония и носят в себе си огромен заряд от смисъл и съдържание. Смисъл – дълбок, многостранен, всеобемащ, който прониква в ума и душата, изпълва те с радост и светлина, променя те и осмисля живота ти, чрез уроците, които си усвоил от тези думи. Твърде късно, едва от 2009 година започна този процес. И ето днес, 10 години след началото, зад гърба си имам над 400 прочетени книги и 6 завършени томчета – седмият се създава в момента, изпълнени с „бисери“, със слова на мъдри хора, които очакват своите читатели, за да им предадат посланията си.

(Тук изобщо не говоря за научната литература, която е част от моята работа и която е не по-малко стойностна и значима. И към която се опитвам да направя своя скромен принос.)

Да, добрите и смислените слова учат, възпитават ни, предоставят ни знания, променят ни. Сред създателите им – всеки на своя пиедестал, откривам А. Азимов, Е. Базен, Р. Бах, Г. Божинов, Р. Бредбъри, В. Войнович, К. Вонегът, У. Грум, Б. Делчев, Дж. К. Джером, Е. Джонг, М. Добс, У. Йънг, Е. Канети, Ф. Кафка, А. Кронин, С. Ларшон, С. Лем, Г. Г. Маркес, Б. Нушич, Д. Оруел, Е. М. Ремарк, Ж. Р. Д. Сантуш, Ж. Сарамагу, А. М. Смит, М. Твен, Л. Н. Толстой, Я. Хашек, С. Цвайх, Р. Чандлър, Е.-Е. Шмит, Ъ. Ялом и много други. Самото изброяване на авторите ми напомня за техните светове, за миговете на невероятна радост и духовен катарзис, които съм преживял с тях и техните творения. Да четеш означава да пътуваш в многобройни светове – световете на човешките души и поведение.

Познавам много други четящи хора. Ако те започнат да изброяват своите си автори, списъкът ще бъде подобен, но и много по-различен. По-важно е друго: ние сме сродни души.

Пиша всичко това не за да се похваля, колко голям читател съм, а за да напомня на всички четящи люде, които биха проявили интерес, че в блога ми ги очакват онези 6 малки томчета, побрали в себе си мъдростта на прочетеното от мен.

Пиша го и по още една причина. Искам да благодаря на всички момичета от Столична библиотека, филиал „Сердика“, които не спират да ме „глезят“ със своя изключителен професионализъм, отзивчивост и лъчезарни усмивки. Благодарение на тях обърнах внимание на и прочетох книги, които иначе щях да подмина. А това бяха и са изключително стойностни книги. Благодаря Ви момичета. Вие сте огромно съкровище.

Хубаво е да четеш. Приключенията са гарантирани. Познанията също. Помъдряването е задължително. Животът без книга, е черна дупка, непрогледна тъмнина.

Четенето превръща личността ни в глина, която самите ние месим и непрекъснато оформяме отново и отново, търсейки – може би – най-добрата форма и съдържание.

Божидар Ивков.

ЕДИН ДЕН В СОФИЯ НА ИВАН ИНВАЛИДОВИЧ

Етикети

bariery, barriers, ból, books, София, бариери, барьеры, болка, боль, книги, filosofia, książki, pain, Sofia

Да живееш и да функционираш в столицата на Република България – София, когато имаш физическо увреждане, което много сериозно ограничава подвижността ти, е равносилно на мазохизъм. Да, аз съм човек с инвалидност. Поне днес, когато искам да разкажа за приключенията си, аз съм предимно човек с инвалидност, но и – преди това – човек с определени научни и в сферата на изкуството, сиреч културни, потребности и интереси. Та този мазохизъм ми е наложен от социалната и физическата среда на столицата, в която съм роден и израснал.

И така, днес 30 май 2018 година, съм планирал да посетя Панаира на книгата, разположен в градината пред НДК.

Около 11 часа напускам дома си и поемам надолу по етажите със стържещия, почти 40-годишен асансьор. Напускам блока и тръгвам по полуразбитите улици и неравните тротоари. Погледът ми е вперен в краката и в тясното около 2-3 м. пространство пред тях. Не мога да си позволя лукса да вдигна поглед и да наблюдавам непрестанната борба за храна на гълъбите и другите красиви птици, незнайно как и откъде долетели в квартала. Не мога да си позволя да наблюдавам зеленината, която изпълва пространството около мен и прикрива донякъде сивотата и грозотата на панелените блокове. Не мога да си позволя да наблюдавам срамежливо покаралите цветенца по тревните площи. Принуден съм да внимавам, за да не настъпя кора от банан, прясно изплюта дъвка, лепнещо хлъзгава хартийка от детски бонбон. Принуден съм да внимавам кракът ми да не се закачи за някоя подвижна или издадена над другите плоча… Опасността от падане ме дебне непрекъснато и отвсякъде.

С известни усилия стигам до спирката на трамвай № 22 на пазара в Красна поляна. Още докато пресичам улицата виждам, че се задава. Късметлия съм. Ватманката е внимателна – намалява скоростта на мотрисата отдалеч. Изчаква ме търпеливо да се кача с много усилия и затруднения в трамвая и потегля. Макар и за няколко спирки – сядам. Не, не на място за „хора с увреждания“ – винаги са на най-неподходящото място и са направени по най-неподходящия начин.

Трамваят спира на метро станция „Константин Величков“ и аз бавно, трудно и с повишено внимание слизам. Усещам нетърпението и притеснението на хората зад мен в трамвая и на тези пред мен, очакващи реда си да се качат. Усещам нетърпението на шофьорите. Всички са нетърпеливи. Бързат! За къде? А аз съм пречка. Вместо да си седя у дома, съм тръгнал… на панаир на книгата. Сигурно ще ме погнат с камъни ако знаят накъде съм се запътил.

Слизам в метрото. След броени минути съм на станция „Сердика“ и се прехвърлям на другата линия към НДК.

Скоро стигам и там. Не работят отделни асаньори, ескалатори. По едно време горчиво си казах: „Стига капризи! Важното е, че чудото го има – метрото се движи“.

Най-после съм отгоре, изпълзял из под земята, на около 50 метра от панаира. Слънцето е започнало да напича. Времето е страхотно. Фонтаните пред НДК работят. Поемам бавно към шатрите, изпълнени с книги. И се питам: кой и защо „изгони“ панаира извън Двореца? Защо една дългогодишна културна традиция е подиграна по този начин? Какво е по-важно от културата? От нейно величество Книгата?

Така и не видях никъде някаква продавница, от която да си купиш поне вода, да не говорим за кафе или нещо друго. Да, забравих – под земята има всичко, само не и книги.

Започвам да оглеждам щандовете. Търся определени издателства. Виждам първото от тях – „Критика и хуманизъм“. Щандът е разположен в самото начало на панаирната алея. В ума и очите ми нахлува онзи глад за хубава книга, който никога досега не съм успял да наситя. Забравям за предпазливостта и се устремявам към щанда… и едва не се пребивам. В краката ми, точно там, където човек би застанал, за да разгледа дадена книга, е поставена метална тръба. Вероятно е част от конструкцията на шатрата – не знам, но е доста неудобна и налудна.

Купувам две книги – „Вътрешният свят и неговото представяне“ на Пол Холмс и „Раждането на биоетиката“ на Албърт Джонсън и продължавам под палещите лъчи на софийското слънце. На връщане към метрото, едвам повдигайки краката си, за да направя поредната крачка, виждам трета книга: Атлас Философия. Купувам и нея и се отправям към прохладното подземие на метрото.

Слизам на Сердика и вместо да продължа към дома, решавам да хапна една чорба в „Супа бар“ на Централни хали. Успявам да се добера полужив. Храня се – столът не ми е удобен, но… След това отново по неравните тротоари, мъчително качване в трамвая и… след дълги „митарства“ съм у дома. Но през цялото време в душата ми пее камбана на радостта.

Лягам и докато се пресегна да взема една от новите книги, вече съм заспал.

*****

Иван Инвалидович се събужда. В стаята е светло – идва лято и се стъмва по-късно. Решава, че днешните му приключения са просто сън. Но тежестта на умората и съпротивляващия да си отиде сън, хроничната болка, му напомнят че не сънува. Изправя се от леглото с усилие, отива в кухнята и пуска машината за кафе. Шумът на кафемелачката й започва да го връща към реалността. След по-малко от 10 минути се връща в стаята си, поглежда към бюрото си и се усмихва. Новите книги го очакват – спокойни, без излишна настойчивост, готови, когато Той пожелае да общуват с него.

Иван Инвалидович включва компютъра си и докато чака да се зареди взема в ръце една от книгите, отваря я и сякаш светът се променя. Той знае, че вече е в друг свят, в друга Вселена – тази на знанието, където всички пътища са трудни но благодатни. Знае, че оставя следи след себе си. Може би мънички, почти невидими за другите. Но той знае, че ги оставя и може да ги види.

Компютърът сигнализира, че е готов за работа, но Иван Инвалидович не го чува. Поел е по пътищата на знанието. И негова спътница е книгата. Душата му е спокойна, а в очите му грее радост…

Сиво, глуповато ежедневие. Може би. Но Иван Инвалидович е победил за пореден път. Победил е болката и ограниченията си, победил е негласното отхвърляне на обкръжението си… преодолял е бариерите, издигани в живота му ежедневно от обществото. Победил е себе си, за пореден път е постигнал това, което е пожелал, въпреки ограниченията и съпротивата на тялото си.

Животът навън си тече по своите си закони. А Иван Инвалидович живее по законите на красотата и знанието. Въпреки ограниченията, въпреки болката… Не усеща, как стотиците други книги зад гърба му радостно приветстват своите нови посестрими.

Божидар Ивков

ЗА КНИГИТЕ С ЛЮБОВ. ЗЛАТНИ МИСЛИ НА ВЕЛИКИ ЛЮДЕ (2)

Етикети

books, czytanie, книги, książki, четене, чтение, reading

Четенето на книги е най-прекрасното забавление, което човечеството е сътворило. В. Шимборска

***

Книгите са огледало – виждаш в тях само това, което имаш в себе си. К. Р. Сафон

***

Стая без книги е като тяло без душа. Дж. К. Честертън

***

Който чете книги живее два пъти. У. Еко

***

Човек винаги трябва да бъде внимателен с книгите и с това, което има в тях, защото словата имат силата да променят хората. К. Клеър

***

Пази се от този, който е чел само една книга. Дж. Казанова

***

– Сънят е добър – каза. – Но книгите са по-добри. Дж. Р. Р. Мартин

***

Обикновените хора не знаят колко много означават книгите за някой затворен човек. А. Франк. Дневникът на Ане Франк

***

… малко неща имат голямо влияние върху човека, както първата книга, която веднага попада в сърцето му. К. Р. Сафон

***

Като четеш живееш повече, по-интензивно. К. Р. Сафон

***

Читателят може да живее живота на хиляди хора, преди да умре… Човек, който не чете има само един живот. Дж. Р. Р. Мартин

***

Забелязала ли си, че книгата след няколкократно прочитане става по-дебела, отколкото е била […] като че ли след всяко четене нещо е оставало между страниците: чувства, мисли, звуци, аромати… И когато след години започваме да я прелистваме откриваме в нея нас самите, по-млади, други… Книгата ни запазва като изсушено цвете; откриваме в нея себе си и като че ли не сме ние. К. Функе

***

Поезията се пише със сълзи, романът – с кръв, а историята с разочарование. К. Р. Сафон

***

Книгите трябва да бъдат тежки, защото в тях е целия свят. К. Функе

***

Трудно е да се намерят думи, когато човек наистина има какво да каже. Е.-М. Ремарк. Трима другари.

***

Аз ще почета, защото животът е кратък. К. Р. Сафон. Играта на ангела.

Източник: http://lubimyczytac.pl/cytaty

Подбор и превод от полски език: Божидар Ивков

КНИЖЕН РАЗМЕННИК

Етикети

books, заглавия, книги, jokes, шеги;, titles

В началото биде идеята! После биде реализацията! А след това биде публикацията… във фейсбук. После отново биде идея! Но ние като Творец, рефлексирайки, разбрахме, че сме пуснал идеята да плава безпризорна в океана на глупостта и посредствеността. И биде реализацията – изтрих публикацията… от фейсбук. И след това я публикувам тук, в нашия творчески блог, за да я върна отново на човека. Този път обаче ще я заселим само на онези малки островчета на мъдростта, където ще бъде разбрана.

Отново биде идея, Така публикувана, идеята се смята за защитена като интелектуална собственост от грубите плагиатски посегателства на най-надарените с мързел, наглост и глупотевина.

Книжен разменник

Художествена литература

Заменям „И сам войнът е войн“ за „Срал и заспал“,

Заменям „Тичайте за здраве“ за „Почини си след толкова тичане“,

Заменям „Сенна хрема“ за „Страничен ефект“,

Заменям „Четири слепи мишки“ за „Воайорът“,

Заменям „Лекари“ за „Вледенен“,

Заменям „Очите на Сталин“ за „Несвяст“,

Заменям „Довършителката“ за „Заспивай сладък сън“,

Заменям „Правилата на привличането“ за „Неандерталец“,

Заменям „Дрога“ за „Аборт“,

Заменям „Фатално лекарство“ за „Признаци на живот“,

Заменям „Ваксината“ за „Пътят на скелета“,

Научна и научно-попуярна литература

Заменям „Чистота и опасност“ за „Огледала и маски“,

Заменям „Генеалогия на модерността“ за „Свободно падане“,

Заменям „Развитието като свобода“ за „Страхът от свободата“,

Заменям „За индивидуалността“/или „Рехабилитация на инвалиди“ за „Защо политиците лъжат“,

Заменям „Човешката кондиция“ за „Тъмната материя. история на лайното“,

Заменям „Прекариатът“ за „Контрадемокрация“,

Заменям „Раждането на клиниката“ за „Надзор и наказание“,

Заменям „Тоталните институции“ за „Под повърхността“,

Заменям „История на сексуалността“ за „Да гледаш болката на другите“,

Заменям „Аутсайдери“ за „Да имаш или да бъдеш“,

Заменям „Човекът за себе си“ за „История на лудостта…“,

Заменям „Културата на болката“ за „Социално конструиране на деменцията“,

Заменям „Здраве“ за „Риск“,

Заменям „Да бъдеш лекар, да бъдеш пациент“ за „Хроники на болката“.

***

И дойде седмата минута. И Творецът спрях да си почина. И дойде решението. Някой друг път,  когато пак имам много работа и няма какво да правя, ще отворя следващия разменник.

Божидар Ивков

(посланник на Твореца)

БИБЛИОТЕРАПИЯ

Етикети

bibliotherapy, books, библиотерапия, книги

В началото бе словото… (Йоан 1:1)

„През изминалите пет века, откакто печатната машина на Гутенберг превърна четенето на книги в популярно занимание, линейният, литературен ум е в основата на изкуството, науката и обществото. Гъвкъв и проницателен, той се проявява като богатото въображение на Ренесанса, рационализма на Просвещението, откривателския дух на Индустриалната революция, дори подривното мислене на Модернизма. Скоро може да се превърне в ума на миналото”. (Н. Кар. Под повърхността, с. 19)

 

Книгата. За много от нас това е може би най-великото откритие на човека, а през последните почти 600 години тя е непрекъснат и верен спътник на всеки, който е готов да отвори ума и сърцето си за нея. Защото освен всичко друго книгата е в състояние да смекчи, дори да излекува, нежелани психични състояния, като скука, страх и/или тревожност, апатия, безразличие, самотност. Тя може да породи и много позитивни чувства и усещания, като радост, спокойствие и др.

Смята се, че преди много, много векове, в древната и известна до днес Александрийска библиотека, е имало надпис: „Лекарство за ума“. Известно е, че през 1272 година в болницата „Ал-Мансур“ в Кайро е бил четен Коранът в рамките на лечението на хората. През XVIII век в Европа започват да включват религиозни текстове в процеса на лечение на хора с психични заболявания.

 Какво представлява библиотерапията?

Най-сбито и доста опростено може да се каже, че библиотерапията се основава върху терапевтичните ценности на литературата, като различните жанрове помагат при различни състояния (Ивков 2014). 

За „баща“ на библиотерапията се смята Н. А. Рубакин (1862-1946) – руски книговед, библиограф, популяризатор на науката и писател. През 1919 година, в Института по библипсихология в Лозана, Рубакин започва да изследва реакциите на отделните читатели.

Различават се няколко вида библиотерапия: (1) институционална, (2) клинична и (3) педагогическа.

Библиотерапията възниква на основата на терапевтичните действия и опита на лекари, психолози, библиотекари. Тя е предназначена за болни хора (клинична библиотерапия), за здрави хора, имащи житейски проблеми – например, санотни са, чувстват се отхвърлени и др., както и за деца и младежи, които срещат проблеми с училище и с усвояването на знания, имат поведенчески проблеми или проблеми със социалните си контакти.

 Библиотерапията при децата с различни увреждания

Тук става въпрос за т.нар. педагогическа библиотерапия, която е адресирана към децата с физически, сензорни и поведенчески проблеми и увреждания.

При децата с физически увреждания книгата се използва като допълващ комплексната им рехабилитация, в процесите на: (1) подкрепа на детето при акцептацията на самото себе си като човек с инвалидност; (2) редуциране на психичното напрежение, породено от физическите увреждания и дисфункции на тялото; (3) интеграцията на детето в социалната среда, в т.ч. и класа, както и формиране на чувствителност към проблемите на хората с инвалидност (Gromadzka).

При децата с увреждане на слуха – глухи и слабочуващи – се смята, че включването им в общността на четящите има силен позитивен просоциален ефект. Особено днес, с новите форми на книги, детето с увреден слух може да постигне пълна социална интеграция. Тук важно изискване е библиотерапевта да знае жестомимичния език и да разбира спецификата на вербалните контакти между глухи и чуващи (Gromadzka).

При слепи и слабовиждащи деца книгата може да бъде източник на знания за света, за хората с подобни проблеми и да съдейства за самоакцептацията на сляпото дете. Важно е децата с увредено зрение да имат достъп до учебници и книги с брайлово писмо или до аудио книги.

Библиотерапията, особено прилагана при деца, не трябва да се свързва с принуда, наказание или скука. Четенето на книги винаги трябва да означава за детето радост, да се свързва с удоволствие.

Когато библиотерапията се провежда в група, за да бъде полезна и да има максимално положителен ефект, тя трябва да е основана на следните принципи: (а) свободно участие; (б) вземане предвид на потребностите, проблемите и възможностите на всеки член на групата; (в) приспособяване на терапевтичните средства към перцептивните и физическите възможности на всеки член на групата; (г) вземане предвид и акцептация на равнището на „готовност за участие“ на членовете; (д) адаптиране на равнището и темпа на терапевтичните занятия към психичните и физическите възможности на членовете на групата; (е) по възможност комбиниране на библиотерапията с музикотерапия и артерапия, както и с елементи на други видове терапии, които активно подкрепят процеса на оздравяване (Gromadzka).

Използваните книги в процеса на оздравяване могат да се разделят на три основни групи:

(1) стимулиращи – това са преди всичко книги с авантюристично-приключенска тематика, военни, книги за пътешествия и научнопопулярни книги;

(2) успокояващи – тук спадат приключенската литература, фантастиката, хумористичната литература;

(3) рефлексивни – това са етнографски книги, биографични, романси, психологическа и социологическа литература (Ивков 2014).

Човекът, който изпълнява ролята на библиотерапевт трябва да бъде личност, която буди доверие, да е толерантен и търпелив.

Едно от най-важните неща, които трябва да се знае и да се помни е факта, че никой не се ражда читател. Четенето се възпитава. И затова е много важно да се чете на малкото дете, но преди всичко да се чете за удоволствие.

 Книгата и хроничната физическа болка

„Добрата книга е много по-потребна на болния, отколкото повечето лекарства“ – казва Б. Брус-Потър. Това е вярно наблюдение. Имал съм възможност дълги години да наблюдавам хора с ревматични заболявания. Всички, които четяхме, независимо дали в болницата, санаториума или в дома си, сякаш понасяхме и преживявахме по-леко болката, благодарение именно на четенето на книги. Книгата, със знанието и емоциите, които носи в себе си, има способността да „отнема“ част от силата на болката, да успокоява, да лекува.

Книгата е взискателен приятел – тя настоява за цялото ни внимание, за мобилизиране на целия ни мисловен капацитет. И когато го получи се „себеотдава“ тотално, без уговорки и без желания за възмездяване. Именно в този обмен на себеотдаване болката сякаш се смирява, разхлабва жестоката си хватка. Понякога съм имал усещането, че дори болката се отдръпва в знак на уважение пред словото.

Ако парафразирам мисълта на Декарт, тя би звучала така: „Чета, следователно съществувам“.

Да, аз чета и съществувам, живея и мечтая…

 Литература:

Ивков, Б. (2014) Четенето на книги като лечебно средство. https://bojidarivkov.wordpress.com/tag/%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F/

Кар, Н. (2012) Под повърхността. Как интернет влияе върху четенето, мисленето и паметта. Издателство „ИнфоДар”, София.

Gromadzka, Е. Biblioterapia w pracy nauczyciela i bibliotekarza. Biblioteka PWSH w Gdyni. [www.gdynia.tnbsp.pl/proponujemy_pliki/Biblioterapia.ppt]

доц. д-р Божидар Ивков

СТЕФАН ЦВАЙГ. РАЗМИСЛИ ЗА КНИГАТА

Етикети

books, Цвайг, книга, Zweig

Стефан Цвайг – виенският мъдрец, е роден на 28 ноември 1881 година във Виена, тогава столица на Австро-Унгария. Умира на 22 февруари 1942 година в Петрополис, Бразилия.

Докато подреждах колекцията си от цитати попаднах на малък файл с няколко цитата на Цвайг за книгата. И реших да ги поставя в блога си. Мисля, че във времена на тотално опростачване и опростяване, няколко гениални, изпълнени с хуманизъм и топлота слова за книгата, са подходящи за… за какво? Е, всеки ще реши сам за себе си за какво.

И така, ето цитатите, които са взети от: Цвайг, Ст. (1985) Европейската мисъл. Книгоиздателство „Георги Бакалов”, Варна.

 

„Не познавайки книгата, той живее изцяло зазидан в себе си – някакво тъпо пещерно съществуване. (с.15)

***

Опитах се най-напред за един час да отстраня от своя жизнен кръг всичко, което бях възприел писмено, най-вече от книгите. Но дори и то не ми се удаде, защото онова, което чувствах като свое „аз”, се разпадаше напълно, щом посегнех да му отнема надхвърлящите личните ми преживявания знания, опит и емоции, които бях възприел чрез книгите и образованието като чувство за света и чувство за себе си. За каквато и вещ, за какъвто и въпрос да си помислех, винаги с него се свързваха спомени и познания, които дължах на книги, а всяка отделна дума отприщваше безброй асоциации от прочетеното или наученосто. (с.16)

***

… дарбата или милостта да можеш да мислиш обхватно и в много взаимовръзки, че този прекрасен и единствено верен начин да гледаш на света от различни плоскости е достояние само на оня, който освен собствения си опит е възприел и опита на много страни, хора и епохи, съхранен в книгите. Затова бях потресен колко малък би трябвало да се струва светът на човека, лишил се от книгата. (с.16-17)

***

Една голяма част от нашето духовно напрежение, от способността ни да копнеем, от стремежа да надраснем себе си, тази най-добра част от нашето същество, цялата тази свята жажда ние дължим на солта на книгите, която ни принуждава непрекъснато да попиваме нови преживявания. (с. 17)

***

Цялото движение на земята до голяма степен се основава върху две изобретения на човешкия ум: движението в пространството – върху изнамирането на търкалящото се колело, което вихрено се върти около своята ос, а духовното движение – върху откритието на писмеността… И точно както колелото във всичките си технически усъвършенствани форми… преодолява гравитацията на пространството, така и писмеността… преодолява трагичната ограниченост на опита и преживяванията на отделната човешка душа; с помощта на книгата никой вече не е затворен напълно сам в собственото си полезрение, а може да се приобщи към всички минали и настоящи събития, към мислите и чувствата на цялото човечеството. (с.11)

***

Неостаряваща, неразрушима и неизменна във вечността, една сгъстена сила в нищожно малка и изменчива форма, книгата няма за какво да се плаши от техниката, защото как иначе се изучава и усъвършенства техниката, ако не чрез книгата? Навсякъде, не само в нашия личен живот, книгата е алфата и омегата на всяко знание и начало на всяка наука. И в колкото по-дълбока връзка с книгата живеем, толкова по-дълбоко изживяваме живота като цяло, защото с нейната чудесна помощ обичащият вижда света по вълшебен начин, прониква в него не само със собствените си очи, а и чрез душевния поглед на безброй други хора”. (19)

***

Лесният достъп до една ценност винаги премахва уважението към нея и само в истински творческите мигове на нашето съществуване, в миговете на размисъл и вглъбеност, привичното и обичайното отново се превръща в нещо удивително. (с.12)

 

подбор: Божидар Ивков

ПАРАФРАЗИ ПО ЦИТАТИ ОТ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА НИЛ ГЕЛМАН

Етикети

books, Нил Гелман, знание, книги, парафрази, human, knowledge, nature of man, Nil Gelman, същност на човека; paraphrases, човек

Дъното не е краят на пропадането. Там, на дъното, също има ями.
***
Неприятностите са страхливи – те винаги нападат, когато са много.
***
Където и да сме, ние винаги носим собствената си същност с нас.
***
В глупостта и в грешките, които правим благодарение на нея, няма нищо оригинално.
***
Краят е метафора, благодарение на която ние поставяме граница между две събития. Край не съществува, още по-малко щастлив край.
***
Злото не разбира необходимостта от сън, защото то никога дори не дреме.
***
От историята сме длъжни да научим поне един урок – винаги може да бъде и по-лошо.
***
Умната жена винаги се старае да не се кара със свекърва си. Така си осигурява безрезервната любов и послушание на сина й.
***
Всичко на този свят може да бъде унищожено, дори идеите, макар и доста по-трудно, отколкото човекът, на когото са.
***
Град без книжарница е като струпване на домове без душа.
***
Даваме имена на урагани и други природни бедствия, за да ги „очовечим“. В противен случай не можем да открием смисъла им.
***
Жената-вещица е творение на мъжа, под силното влияние на майка му.
***
Онзи, който е убеден, че твори добро и не се замисля какво върши, е опасен.
***
Само тези, които са запазили детското в себе си, се осмеляват да търсят нови пътеки в джунглата на живота.
***
Този, който е глух за мъдростта и разума на другия, е сляп за вредите, които нанася.
***
Много неща смятаме за непростими, докато не разберем, че сме останали сами.
***
Някой май беше казал, че цивилизацията и варварството са на разстояние 24 часа и едно хранене.
***
Силата на болката от удар зависи не от силата на удара, а от степента на унижение.
***
Пътят на най-малкото съпротивление понякога се оказва най-труден за преодоляване.
***
Усилията ни да направим света още по-ужасен започват още от нашето раждане.
***
Свободата на словото се изразява най-пълноценно в мълчанието.

Източник: http://www.adme.ru/tvorchestvo-pisateli/25-chertovski-pravdivyh-citat-nila-gejmana-847010/ © AdMe.ru

Божидар Ивков

МИСЛИ ЗА КНИГАТА. ПАРАФРАЗИ

Етикети

books, книги; paraphrases, парафрзаи

Целият живот и история на човечеството са положени в книгите: хора, родове, племена, държави, цивилизации са изчезвали, но книгата е оставала. (по А. Херцен)
***
Грубостта, невежеството и глупостта се топят като лед върху огън под влияние на ежедневното четене на хубави книги. (по В. Юго)
***
Книгите винаги са приятели. „Неми”, „безстрастни”, но винаги верни. (по В. Юго)
***
Раят вероятно е вид библиотека. (По Х. Л. Борхес)
***
Понякога да четеш означава да се бориш. (по П. Рикьор)
***
Има хора, за които безсмъртието е желано, за да четат. (по Е. Канети)
***
Наполовина прочетена книга е наполовина свършена работа. (по Д. Митчъл)
***
В света има много прекрасни писатели, но малко добри читатели. Ето защо предлагам всеки, който се нуждае от помощ да я получава срещу списък с прочетени книги. (по К. Вонегът)
***
Навсякъде се чете – във влака, защото е скучно, в трамвая, защото е интересно. Изобщо четенето откроява. (по И. Илф)
***
Най-великото изобретение на човека е книгата. И тя ще си остане такава докато хората умеят да я ползват по предназначение. (по А. Блок)
***
Най-нещастните хора са тези, които през живота си не са чели книги и стихове. (по У. Дисни)
***
Великите книги не напускат човека. Въпреки времето той носи в себе възторга и тъгата, хората, местата и събитията, носи и пази духа им. (по Ъ. Хемингуей)
***
Хубавата книга е като айсберг – всичко красиво и интересно е под водата. (по Ъ. Хемингуей)
***
По-скоро ще започна да чета етикети, рецепти или каквото и да е, отколкото въобще да не чета. (по С. Моам)
***
Днес читател, утре властелин. (по М. Фулър)
***
Най-доброто лекарство е четенето. Няма тъга, която хубавата книга да не може да разсее. (по Ш. Дьо Монтескьо)
***
Две неща са наистина удивителни – човекът и книгата. (по Ч. Кингсли)
***
Книгата е стремеж, мисъл. Ръка, протегната през времето и пространството, когато няма наоколо събеседник (по Й. Еметс)
***
Книгите са кораби на мисълта. Кораби със съкровища, които пътуват през времето и разнасят своите дарове, правейки ги достъпни за поколенията. (по Ф. Бейкън)
***
Книгите са наши живи приятели, които никога не ни предават. (по Ф. Петрарка)
***
Самотата никога не посещава четящите хора. (по К. Голдони)
***
Най-доброто образование се получава в библиотеките и е безплатно. (по Р. Бредбъри)

Божидар Ивков

НА КАКВО МОГАТ ДА НИ НАУЧАТ КНИГИТЕ?

Етикети

books, знание; reading, книги, knowledge, четене

Отдавна съм спрял да си задавам този въпрос. Просто чета и поглъщам неуморно и с непресъхваща жажда живота, пресъздаван в тях. Опитвам се да го разбера, да го осъзная и да изведа за себе си някакви максими, ценности, истини, от които да се уча. Да, не спирам да се уча, защото животът е такъв, че непрекъснато изисква от нас да се учим.

Да се учим – ту усвоявайки ново познание, ту преоценявайки и преосмисляйки вече придобито знание в нов социален контекст, ту допълвайки налично знание, ту… няма край. И тази безкрайност е прекрасна. Красива е, защото винаги има утре, а бъдещето е магия, от която се раждат или могат да се родят чудни неща.

Помня баща си – човек с природна интелигентност, който до последния си дъх държеше в ръка книга. Та помня той казваше: „Няма глупава книга! Няма безполезна книга! От всяка книга можеш да научиш по нещо”. Сега, от позицията на времето, знам, че е бил прав.

Тук – благодарение на един руски сайт за литература – искам да споделя с вас някои неща, които съм научил от книгите. Публикацията в този сайт ме подсети за това. А като си помисля, че това е само песъчинка от безкрайното знание на книгите, ми се завива свят. И така, нека запалим свещичката на знанието, чиято светлинка разпръсва тъмата и ни прави малко повече човеци: „По-добре е да запалиш свещ, отколкото да проклинаш мрака” (пословица), както казва Карл Сейгън в своята книга „Свят, населен с демони. Науката като свещ в мрака”.

***

От „Война на световете” на Хърбърт Уелс научих, че дори когато победата е очевидна, дори „очевадна”, преждевременната радост е неуместна, защото някаква непредвидена дреболия може да ни я отнеме, да я разруши.

***

„Дневник”-ът на Чък Паланик ми показа за пореден път и ме научи, че изкуството – онова голямото, непреходното, се ражда в страдание.

***

От книгите на Ерих Мария Ремарк научих много за живота. Особено ценно за мен е знанието, което открих в „На западния фронт нищо ново”, а именно: в окопите и от двете страни на фронтовата линия, стоят едни и същи хора.

***

Какво е знанието без шеги. Добрият стар А. Дюма – баща, ни показва в „Тримата мускетари”, че жените са главната причина за мъжката смъртност. Тази максима е особено податлива на заместване и мултипликация, но това умение се придобива с възрастта и с много четене.

***

Книгата на Суад „Изгорена жива” е едно от многото доказателства, за това, че човешката жестокост е способна на невероятни, ужасяващи неща.

***

Моите младежки години – какво щяха да бъдат без невероятните приключения в книгите на Жул Верн! От „Тайнствения остров” научих, че знанието е сила, знанието е власт. И с него трябва да се борави внимателно.

***

Аркадий Стругацки, чрез „Трудно е да бъдеш бог”, ме научи, че наистина е трудно да бъдеш Бог. Струва ли си все пак да се опита? Не знам, аз никога не съм опитвал.

***

Знанието понякога има и мъчителна, изстрадана сила. „1984” на Джордж Оруел, независимо от втренчения поглед на „Големия брат”, ме научи че самотния войн не побеждава. Една сила се преодолява с друга, по-могъща или по-умна.

***

Странно съвпадение: Михаил Енде и неговата „История за края, който го няма”. Е, с или без край, заслужава си да не се отказваме от собствената си фантазия и въображение.

***

Олдъс Хъксли в своя „Прекрасен нов свят” – рисувайки едно „стерилно общество”, ни покзва, че в крайна сметка обществото не може да съществува без социални неравенства. Големият проблем тук е – ако използваме езика на медицината: каква е здравословната доза и кога „лекарството” (социалните неравенства) се превръща в отрова за организма?

***

„Оцеола” на Майн Рид и „Винету” на Карл Май ме научиха, че всеки човек е важен, че приятелството е безценно, че думи като „чест”, „достойнство”, „добро”, „благородство” и др. не са изпразнени от съдържание, че силата на човека е в това да умее да прощава и да подава ръка на по-слабия, а не да го премазва.

***

Е, поне за мен, си заслужава да се чете.

Днес живот без книги и четене, е като планета без въздух, слънце и вода. Новите технологии променят света, променят и нас. Променят начина ни на четене. Може би в това няма нищо лошо. Може би! Стига да не спираме да четем.

Божидар Ивков

Източник: http://biblio.forblabla.com/blog/45710456444/CHemu-nas-uchat-knigi?from=mail&l=bnq_bn&bp_id_click=43205782487&bpid=43205782487