КОГАТО ЗНАЕТЕ ПОВЕЧЕ ОТ ЛЕКАРЯ СИ!

Етикети

ból, ból przewlekły, chronic pain, doctor, doctor-patient relationship, болка, боль, врач, лекар, отношения лекар-пациент, отношения между врачом и пациентом, пациент, lekarz, хроническая боль, хронична болка, pacjent, pain, patient, relacja lekarz-pacjent

1 КОГАТО ЗНАЕТЕ ПОВЕЧЕ ОТ ЛЕКАРЯИзтегляне

ПРЕДИЗВИКАНИ РАЗМИСЛИ ОТ ЕДНА МИСЪЛ. ТЯЛОТО КАТО КОНЦЛАГЕР

Етикети

ból, ból przewlekły, body, chronic disease, chronic pain, ciało, concentration camp, doświadczenie bólu, болка, концлагер, преживяване на болката, experience of pain, тяло, хронична болест, хронична болка, obóz koncentracyjny, pain, przewlekła choroba

Тук няма какво да кажа. Всичко, което имах потребност да споделя е във файла. Приятно четене.

Б. Ивков

ПРЕДИЗВИКАНИ РАЗМИСЛИ ОТ ЕДНА МИСЪЛИзтегляне

НОВ БОЛКОВ СИНДРОМ – СМАРТФОНОВА ШИЯ

Етикети

ból, болка, лечение, leczenie, смартфони, pain, smartfony, smartphones, treatment

Смартфонова шия – това е нов болков синдром, наблюдаван от специалистите в Клиниката за лечение на болката в Горношльонския център на детското здраве (GCZD) в Катовицe – една от най-големите педиатрични болници в Полша.

За помощ се обръщат все по-често деца със следните симптоми: главоболие, болки във врата, в плешките, раменете, с оплаквания от изтръпване на ръцете.

„На основата на разговор и изследвания разпознаваме т.нар. синдром на смартфоновата шия, макар и да няма такова заболяване в МКБ“ – казва д-р Малгожата Гола (Małgorzata Gola) от Клиниката за лечение на болката от GCZD.

„Този синдром – продължава д-р Гола, е последица от принудителната позиция на тялото по време на ползване на компютър, мобилен телефон или таблет. Това води до претоварване на една група мускули – например мускулите на раменния пояс, и до отслабване на друга група мускули – например мускулите на шията. Провежданият в такава ситуация разговор обикновено потвърждава, че детето често и дълго ползва електронни уреди. Препоръките ни да се ограничи ползването на тези уреди често се приема зле, особено от децата“ – подчертава д-р Гола.

Споменатият център за лечение на болката е един от малкото центрове в Полша, които се занимават с лечение на болката при най-младите пациенти. През тази година се навършват 20 години от създаването му.

Клиниката е започнала работа през 1999 г. Днес центърът се занимава с лечение на болката при деца, независимо от възрастта им. При новородените и бебетата обикновено това са болкови синдроми, породени от перинатални наранявания. По-големите деца и младежите оплакванията са от главоболие и болки в гръбнака, най-често на основата на промени в претоварването или свързани с дископатии. В Центъра се лекуват болкови синдроми на крайниците, големите стави, хронични болки в корема и др.

„Според мен успешно помагаме на около половината наши пациенти. На около 20%-30% помагаме частично. Има и група около 20% от пациентите, които не чувстват никакво подобрение или прекъсват лечението си. Това е резултат не само от медицински причини, но и поради различни условия, като например неприемане на начина на лечение и шанса за подобрение. Трябва да не забравяме, че тук имаме работа не само с детето, но и с неговите родители. Терапията изисква регулярни визити в Центъра, което възрастните не винаги приемат“ – казва д-р М. Гола.

Центърът извършва около 4 000 амбулаторни прегледа годишно. За 20-те години са лекувани около 3 000 деца. „Някои наши пациенти днес вече са възрастни хора и се случва да идват при нас със своите деца. Те са осъзнали, че болката може да се лекува. Чувствителни са на всякакви прояви на болката и се грижат техните деца да не страдат“ обобщава д-р Гола.

***

Макар този материал да е повече реклама на Центъра за лечение на болката, заслужава внимание описаният в началото съвсем накратко синдром на смартфоновата шия. Оказва се, че продължителното ползване на електронни уреди влияе негативно не само върху психиката и когнитивното развитие на младите хора, но и върху тялото им, предизвиквайки физически болки, които засилват страданието на младия човек. И това ме подсеща за фразата на Карел Чапек: „Днес ме боли целият човек!“

Източник: Anna Gumułka (2019) Specjaliści: coraz częściej rozpoznajemy u dzieci tzw. zespół szyi smartfonowej. W: PAP/Rynek Zdrowia z 6.11.2019. http://www.rynekzdrowia.pl/leczenie-bolu/specjalisci-coraz-czesciej-rozpoznajemy-u-dzieci-tzw-zespol-szyi-smartfonowej,199816,1019.html

Снимка: https://bg.penzion-gallus.cz/977-6-habits-that-cause-neck-pain

доц. дсн Божидар Ивков

Реклама

ОТКРИТО Е ПОТЕНЦИАЛНО НОВО БОЛКОУСПОКОЯВАЩО СРЕДСТВО, КОЕТО Е 5000 ПЪТИ ПО-ЕФЕКТИВНО

Етикети

ból, болка, пептиди; лечение;, leczenie, pain, peptides, peptydy, treatment

Във варшавския Университет е открито химично съединение, което показва много добри аналгетични свойства. Учените смятат, че ако поредните етапи на клинични тестове преминат успешно, то на пазара ще се появи ново болкоуспокояващ лекарство, което е 5000 пъти по ефективно от най-силните болкоуспокояващи препарати.

Според информацията, идваща от Университета, това лекарство би могло да се прилага при овладяване на болка с невропатична основа, при остри травматични състояния или при палиативно лечение, т.е. в ситуации, когато и най-силните лекарства от семейството на опиоидите не действат.

Новата субстанция е от семейството на пептидомиметиците (изкуствени аналози на клетъчните пептиди) и показва силни противоболкови свойства. Тя е разработена от колектив с ръководител проф. Александър Мишицки-Кеншик в сътрудничество с проф. Барбара Пжевлоцка от Института по фармакология към ПАН. Потенциалното лекарство е предмет на заявка за получаване на патент в Полша и в избрани страни по света. Едновременно с това тече работата по започване на първата фаза от клиничните тестове, след като субстанцията е показала много добри резултати при опитите с животни.

„Планираме да изследваме колко бързо лекарството се усвоява от организма на човека, какви са оптималните дози, какви са потенциалните странични ефекти, както и дали се манифестира някаква токсичност“ – казва д-р Рафал Виечорек, член на изследователската група.

Откритата частица е от семейството на пептидомимиците, или химични съединения, които имитират съществуващите в клетките живи пептиди, като например хормоните. В човешкия организъм има множество пептиди, а тяхната ниска концентрация е подложена на непрекъсната регулация. Химиците, като работят върху нови пептидомимици, се стремят да създадат частици, имитиращи хормоните, които ще могат да се усвояват от клетъчните ензими, благодарение на което ще е възможно прилагането на различно лечение, основаващо се например върху регулиране на хормоналния баланс на организма.

Според д-р Рафал Виечурек изследователите са успели да създадат бифункционална връзка. Една част от откритата частица въздейства върху опиоидните рецептори, т.е. снижава или тушира болковите реакции, а другата част въздейства върху четвъртия меланокортилов рецептор, който е отговорен за изпращането на сигнал, иницииращ болка. „С други думи, осигуряването на едно съединение води до там, че организмът едновременно изпраща сигнал за съвместното инхибиране и облекчаване на съществуващата болка, а вторият сигнал е за инхибиране на източника, който я предизвиква. Това е огромно предимство пред досегашните известни болкоуспокояващи средства, защото те действат по единия или по другия начин, но нито едно от тях не използва едновременно и двата начина“ – казва д-р Виечурек.

Опитите и изследванията върху животни показват 5000 пъти по-голяма ефективност в сравнение с ефективността на всички достъпни на пазара болкоуспокояващи средства.

***

Тази информация поражда множество надежди. Ако всичко се окаже добре то много е вероятно след 5-10 години наистина да има ефикасно лекарство срещу болката.

Източник: KG/RZ (2019) Odkryta na UW substancja jest 5000-krotnie skuteczniejsza od obecnych opioidów. W: Rynek Zdrowia z 07 lipca 2019 http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/odkryta-na-uw-substancja-jest-5000-krotnie-skuteczniejsza-od-obecnych-opioidow,196201,11.html

доц. дсн Божидар Ивков

ОТКРИТА Е НОВА АВТОИМУННА БОЛЕСТ НА МУСКУЛИТЕ

Етикети

ból, болка, мускулна слабост; nowa choroba autoimmunologiczna, нова автоимунна болест, muscle weakness, osłabienie mięśni; new autoimmune disease, pain

Американски изследователи са описали нова, рядко срещана автоимунна болест – LHIM, която предизвиква болки в мускулите и отслабване. Болестта може да се лекува с противовъзпалителни средства. За това съобщава списание „Неврология“ („Neurology”.).

Изследователи от Washington University School of Medicine в Сент Луис (St. Louis) са идентифицирали неизвестна до сега автоимунна болест на мускулите. Болестта започва внезапно, с изтощаваща болка и отслабване на мускулите. Новото заболяване е много лесно да се сбърка с други болести, които изискват различно лечение. Според мнението на авторите резултатите от изследването могат да помогнат на лекарите при избора на подходяща терапия.

„За повече от 20 години сме наблюдавали само четирима пациенти, т.е. това е много рядко заболяване“ – отбелязва проф Алън Пестронк (Alan Pestronk), невролог, патолог и имунолог.

През 1996 година Пестронк, когато ръководи университетска клиника за нервно-мускулни болести, наблюдава под микроскоп проби от тъкан на пациент с болки и отслабване на мускулите. Изследователят забелязва нещо необичайно: фагоцитите, т.е. кръвни клетки, които при нормални условия абсорбират мъртвите тъкани (фагоцитоза), са „фокусирани около повредените мускулни влакна“.

Наблюдението на тази нетипична ситуация накарало учения да я запомни и да наблюдава внимателно за други подобни случаи. В продължение на следващите 22 години при трима пациенти, хоспитализирани поради мускулни болки и отслабване на мускулите, в биопсията на тъканите им се наблюдавало разграждане на мускулите в комбинация с наличието на фагоцити. Като анализират резултатите от биопсиите, Пестронк и неговите сътрудници, открили, че именно мускулите на пациентите са атакувани от имунологични фагоцитни клетки, известни като хистиоцити. Учените наричат новооткритата болест имунна миопатия, свързана с големите хистиоцити (large-histiocyte-related immune myopathy, LHIM).

Състоянието на тримата пациенти се подобрило под влиянието на имуномодулиращи лекарства, такива като стероиди и не била наблюдавана повторна атака. При четвъртия пациент мускулните симптоми се развили, когато бил подложен на лечение поради наличие на новообразувание. Наскоро след това пациентът починал именно от това.

Източници: 1. PAP Nauka w Polsce, RZ (2019) Badacze z USA zidentyfikowali nieznaną autoimmunologiczną chorobę mięśni. W: Rynek Zdrowia z 12 czerwca 2019 http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/badacze-z-usa-zidentyfikowali-nieznana-autoimmunologiczna-chorobe-miesni,195529,11.html

2. Pestronk, A., N. Sinha, Z. Alhumayyd, C. Ly, R. Schmidt, R. Bucelli (2019) Immune myopathy with large histiocyte-related myofiber necrosis. In: Neurology, 92 (15). DOI: https://doi.org/10.1212/WNL.0000000000007260

Бележка: Предварително поднасям извиненията си на медиците, които евентуално ще прочетат този кратък материал, за допуснати евентуални грешки в превода на терминологията. В тази връзка посочвам оригиналния източник – статията в списание Неврология, за да могат да черпят подробна и достоверна информация от извора.

доц. д.с.н. Божидар Ивков

БОЛКАТА. ПРОФ. Д-Р КИРИЛ ЧОЛАКОВ

Етикети

ból, Dr. Kiril Cholakov, болка, д-р Кирил Чолаков, психиатрия;, pain, psychiatria, psychiatry;

Наскоро на своята фейсбук стена публикувах снимка от корицата на книгата на д-р Кирил Чолаков „Болката“, издадена през 1945.

Първоначално мислех да прочета книгата и след това да я представя, но още с първите редове разбрах, че тя не се нуждае от подобен род представяне. Самият текст „плаче“ сам да говори за себе си, сам да се представи. И затова реших, в знак на уважение, а и като своеобразно „пробуждане“ на паметта за този голям български учен, да оставя книгата сама да заговори на читателя. И това, струва ми се е най-правилно, заради самия й език – чист, кристално чист, ясен, на отделни места може би малко странен или смешноват от позицията на днешния състояние на българския език, но въпреки това разбираем и приятен като ромона на пролетен ручей.

Книгата отразява равнището на знанията за болката през 40-те години на ХХ век. Не съм медик и не се наемам да обяснявам кое и доколко е остаряло като разбиране, кое е отхвърлено и кое се е запазило до ден днешен. Това е работа на историците на медицината.

Моята задача тук е далеч по-скромна. Да напомня за един велик и забравен българин и „да дам думата“ на една негова книга – „Болката“, което в някаква степен може да се разглежда и като нейно ново „раждане“.

доц. д-р Божидар Ивков

КИРИЛ ЧОЛАКОВ-БОЛКАТА

ВИТАЛИЙ ЛЕХЦИЕР ЗА БОЛЕСТТА, НАДЕЖДАТА И ОЩЕ НЕЩО

Етикети

antropologia medyczna;, ból, choroba, disease, болезнь, болест, болка, боль, медицинска антропология;, медицинская антропология, medical anthropology;, pain

В България сме свикнали да се интересуваме най-вече от това, каква е болестта, какви са симптомите й и как и с какво се лекува. При появата и развитието на хронична болест ние сякаш потъваме в социалната роля на пациент. Свеждаме себе си до биологични индивиди. Интересува ни само дали едно или друго лекарство помага, дали има странични нежелани ефекти и как могат да бъдат преодоляни. Отваряме широко вратите на медицината и медикализацията на живота ни и забравяме, че преди да бъдем болни и пациенти, ние сме хора, човеци. Със своите върхове и падини, с егоцентризма и себеотдадеността на другите, със своите предразсъдъци и напредничави мисли. Сякаш болестта намята черно наметало над човешкото, над социалното в нас и започва да осветява в червено или сиво единствено биологичното, организма ни.

Болестта, хроничната болест, хроничната физическа болка особено, имат тази способност – способността да затварят, а понякога и да унищожават социалните ни светове, нашата същност като социални, обществени същества.

Лекарите от своя страна, също обитават „света на патологията и битката с нея“ в търсене на причините и поставяне на диагнозата, в търсене на най-доброто лечение. Те рядко мислят за социалните измерения на болестта – не защото не искат или не могат, а защото така са обучени и са „притиснати“ от напрежението на клиничната си практика.

Ето защо всяка книга, посветена на болестта и болката, но не в техния медицински или предимно медицински смисъл, а в техните социо-културни измерения, може да се разглежда като явление, като тържество в културния живот на една страна, а защо не и на човечеството.

Точно такъв е случаят с издадената от Центъра за изследвания по философска антропология на Европейския хуманитарен университет книга на руския философ и медицински антрополог проф. Виталий Лехциер: „Болестта: Опит, наратив, надежда. Очерк по социални и хуманитарни изследвания на медицината“.

Главни герои на книгата са „Атур Франк, Линда Гаро, Артур Клайнмън, Рита Шарон, Черил Матингли, Байрон Гуд, Клаус Дьорнер, Дейвис Морис – водещи антрополози, социолози, философи, лекари“, превърнали се в „легенди“ в своите области и които ни карат „по друг начин да погледнем на съвременните клинични комуникации, на субективния и интерсубективния опит с болестта и лечението и на възможността за надежда“, се казва в представянето на книгата.

И вместо да насилвам перото си преди да съм прочел цялата книга, по-добре е да преведа останалата част от краткото й представяне.

„В техните работи се чува гласа не само на анализиращия субект, но и на самия пациент, отразено е неговото желание да бъде чут и признат (к.м.-Б.И.). Изследването е замислено като теоретичен израз и обосноваване на терапевтичната и етичната значимост на пациентските наративи (разкази – б.м.-Б.И.), на значимостта на illness – както в границите на институционалните светове на медицината, така и отвъд тях. Книгата съдържа – в качеството на вътрешен екзистенциален мотив – напомнянето за неутешителния и тревожен опит с хроничната патология. Тя предлага да се замислим за необходимостта от фундаментални трансформации на системата на здравеопазването, които биха отчитали спецификата на „обществото на ремисията“ (Артур Франк) и приканва към диалог всички заинтересовани страни“.

В книгата са разгледани такива значими въпроси, като:

• Болестта като живот-в-интепретация;
• Болката като „скрита епидемия“, екзистенциални и исторически смисли на болката;
• Феноменология на света на болката;
• Наративен обрат и актуалност на наративния разум;
• Наративна медицина и други.

Езикът на книгата е жив, ясен и разбираем за всеки, без да напуска полето на академичното слово. И това е едно от многобройните й достойнства. В целия текст се усеща ненатрапливото присъствие на автора, деликатно поднесените авторови тези и много силната им аргументация.

Книгата носи в себе си и една своеобразна, едва доловима, просветителска светлина, която отваря вратите на „безкрайните“ изследователски светове на медицинската антропология и философия на медицината, на социология на медицината и др. научни дисциплини.

Имах честа и удоволствието да преведа за водещи български научни списания една малка част от статиите, които оформят гръбнака на книгата:

Лехциер, В. Методология на изследванията medical choice в когнитивната в когнитивната медицинска антропология на Линда Гаро. Етически изследвания, Година III, бр. 1/2018. https://jesbg.com/ и

Лехциер, В. Субективните смисли на болестта. Основно методически различия и подходи към изследването. Философски алтернативи, бр. 3, 2013, сс.126-141.

На добър час на книгата и успех. Нещо, в което не се съмнявам.

Библиографска справка:

Виталий Лехциер. Болезнь: Опыт, нарратив, надежда. Очерк социальныхи гуманитарных исследований медицины. Вильнюс: Logvino literatûros namai, 2018. – 312 с. – (Conditio humana). ISBN 978-609-8213-38-6.

доц. д-р Божидар Ивков

ВНИМАНИЕ: БОЛКА В ГЪРБА! ВЪЗМОЖНО Е ТОВА ДА Е НАЧАЛО НА БОЛЕСТТА НА БЕХТЕРЕВ

Етикети

AS, ból, choroba Bechterewa, diagnosis, diagnoza, Болезнь Бехтерева, болест на Бехтерев, болка, боль, диагноз, диагноза, pain

При наличие на болка в гърба, която се задържа повече от три месеца, въпреки приема на болкоуспокояващи лекарства, тя не трябва да се подценява. За това апелира кампания на хора с ревматоидни заболявания в Полша под мотото „Не обръщай гръб на болката“. Възможно е тази болка да е сигнал за развитие на ревматоидно заболяване, застрашаващо човека с инвалидизация. Подобна кампания бе организирана и от българската пациентска организация на хората с ремватоидни заболявания (ОПРЗБ).

БОЛЕСТ НА БЕХТЕРЕВ

ЕДИН ДЕН В СОФИЯ НА ИВАН ИНВАЛИДОВИЧ

Етикети

bariery, barriers, ból, books, София, бариери, барьеры, болка, боль, книги, filosofia, książki, pain, Sofia

Да живееш и да функционираш в столицата на Република България – София, когато имаш физическо увреждане, което много сериозно ограничава подвижността ти, е равносилно на мазохизъм. Да, аз съм човек с инвалидност. Поне днес, когато искам да разкажа за приключенията си, аз съм предимно човек с инвалидност, но и – преди това – човек с определени научни и в сферата на изкуството, сиреч културни, потребности и интереси. Та този мазохизъм ми е наложен от социалната и физическата среда на столицата, в която съм роден и израснал.

И така, днес 30 май 2018 година, съм планирал да посетя Панаира на книгата, разположен в градината пред НДК.

Около 11 часа напускам дома си и поемам надолу по етажите със стържещия, почти 40-годишен асансьор. Напускам блока и тръгвам по полуразбитите улици и неравните тротоари. Погледът ми е вперен в краката и в тясното около 2-3 м. пространство пред тях. Не мога да си позволя лукса да вдигна поглед и да наблюдавам непрестанната борба за храна на гълъбите и другите красиви птици, незнайно как и откъде долетели в квартала. Не мога да си позволя да наблюдавам зеленината, която изпълва пространството около мен и прикрива донякъде сивотата и грозотата на панелените блокове. Не мога да си позволя да наблюдавам срамежливо покаралите цветенца по тревните площи. Принуден съм да внимавам, за да не настъпя кора от банан, прясно изплюта дъвка, лепнещо хлъзгава хартийка от детски бонбон. Принуден съм да внимавам кракът ми да не се закачи за някоя подвижна или издадена над другите плоча… Опасността от падане ме дебне непрекъснато и отвсякъде.

С известни усилия стигам до спирката на трамвай № 22 на пазара в Красна поляна. Още докато пресичам улицата виждам, че се задава. Късметлия съм. Ватманката е внимателна – намалява скоростта на мотрисата отдалеч. Изчаква ме търпеливо да се кача с много усилия и затруднения в трамвая и потегля. Макар и за няколко спирки – сядам. Не, не на място за „хора с увреждания“ – винаги са на най-неподходящото място и са направени по най-неподходящия начин.

Трамваят спира на метро станция „Константин Величков“ и аз бавно, трудно и с повишено внимание слизам. Усещам нетърпението и притеснението на хората зад мен в трамвая и на тези пред мен, очакващи реда си да се качат. Усещам нетърпението на шофьорите. Всички са нетърпеливи. Бързат! За къде? А аз съм пречка. Вместо да си седя у дома, съм тръгнал… на панаир на книгата. Сигурно ще ме погнат с камъни ако знаят накъде съм се запътил.

Слизам в метрото. След броени минути съм на станция „Сердика“ и се прехвърлям на другата линия към НДК.

Скоро стигам и там. Не работят отделни асаньори, ескалатори. По едно време горчиво си казах: „Стига капризи! Важното е, че чудото го има – метрото се движи“.

Най-после съм отгоре, изпълзял из под земята, на около 50 метра от панаира. Слънцето е започнало да напича. Времето е страхотно. Фонтаните пред НДК работят. Поемам бавно към шатрите, изпълнени с книги. И се питам: кой и защо „изгони“ панаира извън Двореца? Защо една дългогодишна културна традиция е подиграна по този начин? Какво е по-важно от културата? От нейно величество Книгата?

Така и не видях никъде някаква продавница, от която да си купиш поне вода, да не говорим за кафе или нещо друго. Да, забравих – под земята има всичко, само не и книги.

Започвам да оглеждам щандовете. Търся определени издателства. Виждам първото от тях – „Критика и хуманизъм“. Щандът е разположен в самото начало на панаирната алея. В ума и очите ми нахлува онзи глад за хубава книга, който никога досега не съм успял да наситя. Забравям за предпазливостта и се устремявам към щанда… и едва не се пребивам. В краката ми, точно там, където човек би застанал, за да разгледа дадена книга, е поставена метална тръба. Вероятно е част от конструкцията на шатрата – не знам, но е доста неудобна и налудна.

Купувам две книги – „Вътрешният свят и неговото представяне“ на Пол Холмс и „Раждането на биоетиката“ на Албърт Джонсън и продължавам под палещите лъчи на софийското слънце. На връщане към метрото, едвам повдигайки краката си, за да направя поредната крачка, виждам трета книга: Атлас Философия. Купувам и нея и се отправям към прохладното подземие на метрото.

Слизам на Сердика и вместо да продължа към дома, решавам да хапна една чорба в „Супа бар“ на Централни хали. Успявам да се добера полужив. Храня се – столът не ми е удобен, но… След това отново по неравните тротоари, мъчително качване в трамвая и… след дълги „митарства“ съм у дома. Но през цялото време в душата ми пее камбана на радостта.

Лягам и докато се пресегна да взема една от новите книги, вече съм заспал.

*****

Иван Инвалидович се събужда. В стаята е светло – идва лято и се стъмва по-късно. Решава, че днешните му приключения са просто сън. Но тежестта на умората и съпротивляващия да си отиде сън, хроничната болка, му напомнят че не сънува. Изправя се от леглото с усилие, отива в кухнята и пуска машината за кафе. Шумът на кафемелачката й започва да го връща към реалността. След по-малко от 10 минути се връща в стаята си, поглежда към бюрото си и се усмихва. Новите книги го очакват – спокойни, без излишна настойчивост, готови, когато Той пожелае да общуват с него.

Иван Инвалидович включва компютъра си и докато чака да се зареди взема в ръце една от книгите, отваря я и сякаш светът се променя. Той знае, че вече е в друг свят, в друга Вселена – тази на знанието, където всички пътища са трудни но благодатни. Знае, че оставя следи след себе си. Може би мънички, почти невидими за другите. Но той знае, че ги оставя и може да ги види.

Компютърът сигнализира, че е готов за работа, но Иван Инвалидович не го чува. Поел е по пътищата на знанието. И негова спътница е книгата. Душата му е спокойна, а в очите му грее радост…

Сиво, глуповато ежедневие. Може би. Но Иван Инвалидович е победил за пореден път. Победил е болката и ограниченията си, победил е негласното отхвърляне на обкръжението си… преодолял е бариерите, издигани в живота му ежедневно от обществото. Победил е себе си, за пореден път е постигнал това, което е пожелал, въпреки ограниченията и съпротивата на тялото си.

Животът навън си тече по своите си закони. А Иван Инвалидович живее по законите на красотата и знанието. Въпреки ограниченията, въпреки болката… Не усеща, как стотиците други книги зад гърба му радостно приветстват своите нови посестрими.

Божидар Ивков

ОТСЪСТВАЩОТО ТЯЛО

Етикети

alienation, ból, болка; body, боль; ciało, отчуждение, телесност, тяло, pain; тело, wyobcowanie

Drew Leder (1990) The Absent Body. University of Chicago Press, Chicago.

Независимо дали си даваме сметка за това, или не, тялото има централна роля при формирането на нашия опит в света. Тогава, защо толкова често забравяме нашите собствени тела? Непрекъснато гледаме света с широко отворени очи, но рядко виждаме собствените си тела. Ако не бъдем запитани или принудени, често се оказваме в ситуация, когато ни е трудно или невъзможно да обясним как изпълняваме най-простите действия. Още по-малко сме в състояние и осъзнаваме нашите вътрешни органи и физиологичните процеси, които протичат в тялото ни и които ни поддържат живи. В книгата си Дрю Ледер изследва начините, по които тялото отсъства – „забравено, чуждо, неконтролируемо, затъмнено“.

В част I Ледер изследва широк спектър от телесни функции от гл.т. на структурите на укриване и отчуждение. Той обсъжда не само усещането и движението, уменията и инструментите, но и разнообразието от „тела“, които философите са склонни да пренебрегват: вътрешното тяло с неговите анонимни ритми; спящото тяло, в което изчезваме вечер; пренаталното тяло, от което за пръв път сме се появили. Така Ледер се стреми да оспори „върховенството на възприятието“. В част II Ледер показва как тази феноменология ни позволява да преосмислим традиционните понятия и концепции за ума и тялото. Той твърди, че картезианският дуализъм показва постоянна сила, защото се основава на житейските ни преживявания. Философията на Декарт е изпълнена с разрушени тела, които могат да бъдат потиснати само чрез упражняването на „безсмислена“ причина. Ледер изследва произхода на това понятие за разума като неразделна част от тялото, съсредоточавайки се върху скритата телесност на езика и мисълта. В последна глава Льодер предлага нова етика на въплъщение, която да ни пренесе отвъд картезианството.

Тази оригинална, важна и достъпна творба използва примери от медицинското обучение на автора. Тя ще заинтересува всички, които се занимават с феноменология, философия на ума или с картезианската традиция; работещите в здравеопазването и всички очаровани от човешкото тяло.

Източник: https://books.google.bg/books?id=DMx2pJcduM4C&hl=bg&source=gbs_book_other_versions

доц. д-р Божидар Ивков