23 НАЙ-ЛОШИ СИМПТОМИ ЗА АВТОИМУННИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ И КАК ДА СЕ СПРАВИМ С ТЯХ
02 неделя окт. 2022
02 неделя окт. 2022
02 сряда окт. 2019
Posted Актуални информации
inЕтикети
civilization diseases, doctor visits, визити при лекаря, стрес, цивилизационни болести;, stress
Поне за най-малко 70% от всички визити при лекар, са отговорни оплаквания и болести, свързани със силен, хроничен стрес. Това твърдят специалисти, които съветват как човек може да се справи с това и да контролира честотата и нивата на стреса.
Според полския лекар, специалист по вътрешни болести, д-р Станислав Голба над 40% от всички възрастни лица в развитите страни страдат от въздействието на стреса, a неразположенията, провокирани от него представляват 70%-80% от всички причини за посещения при лекар от страна на лицата в трудоспособна възраст.
На свой ред специалисти от Щатския университет в Канзас, САЩ, смятат, че дори 85% от визитите при лекар са провокирани от неразположения, предизвикани от стреса.
Тези данни не представляват изненада за лекарите и психолозите, според които нарастващия относителен дял на посещенията при лекар, свързани със стреса, са знак на нашето динамично време. Както смята д-р Агниешка Ярош, интернист, влиянието върху развитието на т.нар. цивилизационни заболявания, е резултат, от една страна, на бързите и всеобхватни социално-икономически промени, извършени в Полша през последните 20 години, а от друга страна, от техническата революция. Ситуацията в България е същата. Друг е въпросът какво и как виждат политиците и особено тези, които формират политиките в сферата на здравеопазването.
Сред тези неразположения и здравни проблеми трябва да се отбележат: високото кръвно налягане, синдромът на раздразненото черво или общото отслабване на организма. Но не само. Силният и хроничен стрес намалява съпротивителните сили на човешкото тяло, което води след себе си повишена податливост на инфекции. В допълнение, той може също така да засили хода на много заболявания или да предизвика повторната им поява, например астма, алергии и др.
Никак не е случайно, че руски демографи смятат, че реформите на Елцин са погубили повече хора в Русия, отколкото репресиите на Сталин. Ето какво пише в руски сайт: „Най-критична беше 1994 година, Тя е сравнима по свръхсмъртност със следвоенната 1946 година. Тогава хората буквално са умирали от глад, а през 1994 г. смърт от глад нямаше, но от общото влошаване на социално-икономическото положение загубихме за тази година 600 000 човека повече. Плюс рязкото падане на раждаемостта. Тук, в сравнение с 80-те години през 90-те години и „нулевите“ загубите представляват около 12 милиона човека. Най-силния спад в сравнение със стабилните прогнози беше през 1999 година, когато имаше 820 000 деца по-малко*“.
Днес животът ни е изпълнен с неопределеност и несигурност, което продуцира стрес. Насаждането на стремежа към конкуретноспособност, на войната за успех и лидерство, на опазаряването или маркетизацията на всеки аспект от живота ни, на влиянието на продуктите на новите технологии и въобще цялата лудост на неолибералната идеология и наличието на свободен пазар без никакви ограничения, са стабилен и непресъхващ извор на стрес и цивилизационни болести, независимо от комсомолски ведрата и делюзивна реторика на политиците.
А ние? Ние се справяме кой, както може! Но заплахата от изчезването на рода български и на България е далеч по-голяма и осезаема, отколкото е заплахата за това, например, спрямо Русия и руския народ.
Източник: limanowa.in/RZ (2019) Specjaliści: stres odpowiada za 70 proc. wizyt lekarskich. W: Rynek Zdrowia z 30 września 2019 http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/specjalisci-stres-odpowiada-za-70-proc-wizyt-lekarskich,198639,11.html
доц. дсн Божидар Ивков
29 четвъртък май 2014
Posted Будилчета
inЕтикети
biblioterapiya, библиотерапия, книги, стрес, фобии; books, четене, phobias, reading, stress
Като наблюдават измененията, които настъпват в активността на мозъка по време на четене на произведения на Шекспир, учените от Ливърпулския Университет откриват, че под влияние на четенето на висококачествена поезия се нормализира дейността на онези зони от мозъка, които са отговорни за емоциите и същевременно с това се актвизира зоната за самоконтрол.
Учените са създали методика за рехабилитация на хора със стресови състояния и различни фобии. Всеки може да се обърне към четенето на книги с цел да подобри своето здравословно състояние. Подобен подход е известен като библиотерапия. Нейните основни принципи са свързани с това, че четената книга трябва да бъде увлекателна за четящия, а самия процес на четене трябва да доставя не само удоволствие, но и да провокира мисленето на четящия.
Препоръчват се книги, чийто главни герои попадат в ситуации, сходни на тези, които са се случвали или в момента се случват на читателя. Това са ситуации, които не са престанали да го тревожат по един или друг начин. Освен това е желателно четената книга да предизвиква оптимизъм или да „промива“ душата, като оставя усещането за светла тъга.
Дори и да не може да бъде открита най-подходящата книга за дадена ситуация и настроение на човека в определен конкретен момент, то със сигурност четенето има лечебен ефект.
И така, какво да се чете за ума и сърцето?
(1) Класическая литература
Особености: дългото и подробно повествование дава усещането за устойчивост и сигурност. Грешките на героите могат да провокират размисъл в читателя за неговите собствени грешки.
Показания: класическата литература е универсално средство при стресови и/или натрапчиви състояния.
(2) Криминална и приключенска литература
Особености: изисква и тренира вниманието, логиката, постоянството и наблюдателността. Заплетените и напрегнати сюжети добре отвличат вниманието от тъжните мисли, натрупаните проблеми и уморителното ежедневие.
Показания: този тип литература е подходящ при натрапчиви състояния и психози.
(3) Научно-фантастична литература и фентъзи
Особености: този тип литература разширява границите на възможното, обостря до крайност ситуациите и постъпките, дава възможност на четящия да приеме без страх своите мисли и желания, като допуска тяхното съществуване и в други хора. Освен това тази литература обогатява въображението.
Показания: фантастиката и фентъзито са особено подходящи за четене при фобии (различни страхове). Те са особено добри за хората, които живеят при строго разписани правила или попадат в категорията на т.нар. „сухари“.
(4) Поезия
Особености: ясния ритъм на стиховете нормализира процесите, протичащи в организма. Стиховете настройват позитивно, внушават вяра в собствените сили, оздравяват емоциите и ги задълбочават в позитивна посока.
Показания: добрите стихове са чудесно средство срещу депресията. Четенето на стихове дори се използва от логопедите за възстановяване на говора при хора, прекарали инсулт.
(5) Приказки и фолклорна литература
Особености: в по-леки и разбираеми форми обучава в правилата на общуване, развива наблюдателността.
Показания: при буйни деца (хиперактивност) или при трудни деца.
(6) Хумористична литература
Особености: снижава тревожността, учи на безконфликтна техника на общуване, подобрява настроението и вдъхва увереност в собствените сили.
Показания: при подрастващи, при хора в преходна възраст, повишава настроението в следоперативен период. Особено подходяща е при лица с ревматични заболяание в период на активизиране на болестта.
(7) Философска и духовна литература
Особености: този тип литература дава представа за сложността и целостта на света и за мястото на човека в него. Задълбочените читатели често се самовъзпитават и извличат свои правила за поведение, принципи и житейски максими и девизи, от които се ръководят в живота си.
Показания: този тип литература е подходящ при остри стресови състояния, хронични депресии.
Правилните книги, четени в подходящия момент се превръщат в истинска житейска кола, като помагат по-добре да опознаем и разберем себе си.
доц. д-р Божидар Ивков
03 сряда окт. 2012
Posted Актуални информации
inЕтикети
Странно е, че ежедневно научаваме какви ли не данни за това, как да живеем по-здравословно – какви храни да използваме, как и колко да се движим, кои лекарства са вредни, какво ни причинява стреса… и т.н. И въпреки това: позволяваме на децата си да консумират отрови в лъскави опаковки, не се противим на производителите им, „гледаме с лека ръка” на престъпленията, които ежедневно се вършат от политици, производители на хранителни продукти, общинска администрация и кой ли не още, а последиците от тях се стоварват като невидима епидемия върху нас.
Мнозинството (може би) българи не уважаваме самите себе си, не правим почти нищо за себе си, но не спираме да мрънкаме (най-често на маса – след втората ракия ставаме безсмъртни и велики – или „на ушенце”) за недостатъците на другите около нас, на държавата… Не че ги няма… Понякога имам чувството, че сме се превърнали в хора без зрение, слух, обоняние, вкус и мисъл. И пропускаме всичко около и в себе си. Включително престъпното бездействие на управляващите.
И превръщайки се в недоволни, бездействащи по отношение на собствената ни и на нашите деца съдба, „сърдити и нещастни старчета”, ние преминаваме като сенки през живота си.
Написах тези няколко реда поради един коментар върху долния текст, който ми се стори особено важен и който текст предлагам на вашето внимание. Коментарът беше: „Имат пари, надмогнали са си масрафа и се занимават с глупости”. Собствените ни, най-често неосъзнати, биосоциални недъзи ни превръщат в нихилисти спрямо самите себе си, в черногледи и бездействени хора. Не ни позволяват да разберем, че у нас човекът отдавна престана да бъде ценност и все повече се доближава до това, което Аристотел преди хилядолетия е нарекъл „Говорещо сечиво”. Спирам дотук. Препоръчвам ви да прочетете краткия текст по-долу. Сигурен съм, че ще го разберете и ще разберете и моята болка.
***
Едва ли има гражданин на София и другите по-големи градове в страната, който би се учудил, че градския живот е по-нездравословен от селския. Учени от Университета в Сидни (Австралия) са установили, че в сравнение със селските си връстници, австралийските граждани са по-склонни да боледуват от неинфекциозни болести, като диабет от втори тип, артрит, рак и астма.
В продължение на седем години учените проследявали живота на 1256 респонденти на възраст над 45 години, които живеели в една и съща местност най-малко 20 години. Данните от изследването показали, че животът в градски условия повишава риска от поява на неинфекциозни, хронични заболявания, което не може да се каже за селата и по-изолираните територии. Учените стигнали до извода, че всяка година увеличава вероятността от развитие на хронични здравословни проблеми с 5%, а ако човек живее в най-неблагополучните социално-икономически райони този риск се повишава с още 90%.
Според авторите на изследването в града човек е подложен на множество стресогенни фактори на обкръжаващата физическа и социална среда, такива като: лошо качество на въздуха, автомобилен и от въздушния транспорт шум, висока плътност на застрояване, недостиг на приемлив транспорт, лошо планирано пространство, дефицит на зелени насаждения, сенчести дървета и др.
Не по-малко важен е изводът, че ниския социално-икономически статус на част от респондентите е бил свързан с по-голяма разпространеност на неинфекциозните хронични болести, защото евтиното жилище обичайно е разположено в райони с високо равнище на фактори, водещи до екологичен стрес – такива като промишлени територии, летища и натоварени магистрали.
С остаряването на организма той все по-зле се справя със стресогенните фактори на обкръжаващата среда, които на свой ред ускоряват процеса на стареене и провокират или обострят редица заболявания.
Доколкото 85% от австралийците живеят в градовете, а 22% към 2026 година ще бъдат на възраст над 65 години, властите в Австралия ще трябва да преразгледат стандартите, градския дизайн и първата помощ в съответствие с реалностите на населението.
По материали на Университета в Сидни, Австралия.
Източник: The X-Files… все тайны эпохи человечества. 3 октября 2012 (среда) Выпуск 105 (729)