Етикети
civilization diseases, doctor visits, визити при лекаря, стрес, цивилизационни болести;, stress
Поне за най-малко 70% от всички визити при лекар, са отговорни оплаквания и болести, свързани със силен, хроничен стрес. Това твърдят специалисти, които съветват как човек може да се справи с това и да контролира честотата и нивата на стреса.
Според полския лекар, специалист по вътрешни болести, д-р Станислав Голба над 40% от всички възрастни лица в развитите страни страдат от въздействието на стреса, a неразположенията, провокирани от него представляват 70%-80% от всички причини за посещения при лекар от страна на лицата в трудоспособна възраст.
На свой ред специалисти от Щатския университет в Канзас, САЩ, смятат, че дори 85% от визитите при лекар са провокирани от неразположения, предизвикани от стреса.
Тези данни не представляват изненада за лекарите и психолозите, според които нарастващия относителен дял на посещенията при лекар, свързани със стреса, са знак на нашето динамично време. Както смята д-р Агниешка Ярош, интернист, влиянието върху развитието на т.нар. цивилизационни заболявания, е резултат, от една страна, на бързите и всеобхватни социално-икономически промени, извършени в Полша през последните 20 години, а от друга страна, от техническата революция. Ситуацията в България е същата. Друг е въпросът какво и как виждат политиците и особено тези, които формират политиките в сферата на здравеопазването.
Сред тези неразположения и здравни проблеми трябва да се отбележат: високото кръвно налягане, синдромът на раздразненото черво или общото отслабване на организма. Но не само. Силният и хроничен стрес намалява съпротивителните сили на човешкото тяло, което води след себе си повишена податливост на инфекции. В допълнение, той може също така да засили хода на много заболявания или да предизвика повторната им поява, например астма, алергии и др.
Никак не е случайно, че руски демографи смятат, че реформите на Елцин са погубили повече хора в Русия, отколкото репресиите на Сталин. Ето какво пише в руски сайт: „Най-критична беше 1994 година, Тя е сравнима по свръхсмъртност със следвоенната 1946 година. Тогава хората буквално са умирали от глад, а през 1994 г. смърт от глад нямаше, но от общото влошаване на социално-икономическото положение загубихме за тази година 600 000 човека повече. Плюс рязкото падане на раждаемостта. Тук, в сравнение с 80-те години през 90-те години и „нулевите“ загубите представляват около 12 милиона човека. Най-силния спад в сравнение със стабилните прогнози беше през 1999 година, когато имаше 820 000 деца по-малко*“.
Днес животът ни е изпълнен с неопределеност и несигурност, което продуцира стрес. Насаждането на стремежа към конкуретноспособност, на войната за успех и лидерство, на опазаряването или маркетизацията на всеки аспект от живота ни, на влиянието на продуктите на новите технологии и въобще цялата лудост на неолибералната идеология и наличието на свободен пазар без никакви ограничения, са стабилен и непресъхващ извор на стрес и цивилизационни болести, независимо от комсомолски ведрата и делюзивна реторика на политиците.
А ние? Ние се справяме кой, както може! Но заплахата от изчезването на рода български и на България е далеч по-голяма и осезаема, отколкото е заплахата за това, например, спрямо Русия и руския народ.
Източник: limanowa.in/RZ (2019) Specjaliści: stres odpowiada za 70 proc. wizyt lekarskich. W: Rynek Zdrowia z 30 września 2019 http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/specjalisci-stres-odpowiada-za-70-proc-wizyt-lekarskich,198639,11.html
доц. дсн Божидар Ивков
