Етикети
здраве, healthy life expectancy, life expectancy, средна продължителност на живота, средна продължителност на живота в здраве; healt
През последното десетилетие общото здравословно състояние на хората по света се е подобрило. Това е резултат от напредъка в борбата с такива заразни болести като HIV/AIDS или маларията, както и благодарение на постигнатите успехи в лечението на различни заболявания, проявяващи в периода на бременност и при новородените.
Все пак не се забелязва голямо увеличение на средната продължителност на живота в здраве. Един важен извод: хората живеят по-дълго, но в условия на болест и като хора с инвалидност – извод от изследване, чийто резултати са публикувани в медицинското списание „The Lancet“.
„В света е извършен огромен напредък, ако става дума за здравето, но днес основното предизвикателство е да се инвестират повече средства в търсенето на ефективни начини за предотвратяване на действието на основните причини, пораждащи болестите и инвалидността, както и начини за тяхното отстраняване“ – споделя един от авторите на изследването Theo Vos от Университета във Вашингтон.
Подобно предизвикателство пред българското здравеопазване не съществува. Пример за това са приетите нови правила за достъп до биологично лечение – лечение, кaто рязко и многократно подобрява качеството на живот на хората с ревматични заболявания. С приемането на новите правила достъпът до това лечение за стотици ревматично болни е затворен. Прекъсването на лечението ще спести пари на НЗОК, но ще инвалидизира много хора, които ще отпаднат от трудовия процес и ще започнат да разчитат на средства само от социалните фондове. Освен, че не се прави никаква икономия – от макроикономическа гледна точка, десетки и стотици хора се обричат на обедняване и бедност, ограничен или отсъстващ достъп до адекватно лечение и в крайна сметка до силно влошаване качеството на живот. Това ще намали и средна продължителност на живота в по-дългосрочен план и още повече ще съкрати средната продължителност на живота в здраве.
Да се върнем към резултатите от демографското изследване. Средната продължителност на живота в света за двата пола се е увеличила с 6,2 години: от 65,3 години през 1990 на 71,5 години през 2013 година Продължителността на живота в здраве, т.е. на живот без сериозни заболявания, се е увеличил с 5,4 години: от 56,9 години през 1990 година на 62,3 през 2013 година. За България тези данни изглеждат така: увеличение на средната продължителност на живота 4,5 години; средна продължителност на живота за периода 1992-1994 е 70,91 години, а за периода 2011-2013 – 74,45 години. Много трудно е да се открият данни за средната продължителност на живота в добро здраве за България.
През 2013 година най-кратко в здраве са живели жителите на Лесото – едва 42 години. На другия полюс са японците – те живеят най-дълго в здраве, цели 73,4 години. Японците живеят средно в здраве 71 години, а японките над 75 години. Следват жителите на Сингапур, Андора, Исландия, Кипър, Израел, Франция, Италия и т.н.
В мнозинството от 188-те страни, обхванати от изследването промените в продължителността на живота в здраве се е променила към по-добро за периода 1990-2013. Но има и страни, в които средната продължителност на живота в здраве през 2013 година не е била съществено по-дълга в сравнение с преди 23 години. Такава е ситуацията в Белиз, Ботсвана или Сирия.
Има страни – например ЮАР, Парагвай или Беларус, където продължителността на живота в здраве е намаляла. Например децата, родени в Лесото през 2013 година най-вероятно ще живеят в здраве около 10 години по-малко в сравнение с децата, които са се родили 20 години по-рано.
Изследването е разкрило много разлики между страните с най-висока и най-ниска очаквана продължителност на живота в здраве, в темповете на тези промени, както и тяхната посока.
***
Каква е ситуацията в Европа и ЕС? Отговор на този въпрос се намира в наскоро публикувания доклад „Health at a Glance: Europe 2014“. Тук само ще цитирам няколко пункта от резюмето на доклада:
„Очакваната продължителност на живота продължава да нараства, но все още са налице неравенства
– В държавите — членки на ЕС, очакваната средна продължителност на живота при раждане се е увеличила с над пет години между 1990 и 2012 г., достигайки 79,2 години. Въпреки това разликата между най-високата очаквана продължителност на живота (в Испания, Италия и Франция) и най-ниската (в Литва, Латвия, България и Румъния) не е намаляла от 1990 г. насам.
– Очакваната продължителност на живота след 65-годишна възраст в ЕС също се е увеличила значително, достигайки през 2012 г. средно 20,4 години за жените и 16,8 години за мъжете. Очакваната продължителност на живота след 65-годишна възраст варира с около пет години между държавите с най-висока очаквана продължителност на живота и тези с най-ниска.
– Има по-голяма вероятност високообразованите мъже и жени да живеят няколко години по-дълго и в по-добро здраве. Например, в някои държави от Централна и Източна Европа 65-годишните мъже, завършили висше образование, могат да очакват да живеят четири до седем години по-дълго, отколкото тези с ниска степен на образование.
– Средно в държавите от ЕС жените живеят с шест години по-дълго от мъжете. Тази разлика се изразява само в една година живот в добро здраве (този показател измерва годините живот без ограничения при извършването на дейности)“.
Данните и изводите от изследванията говорят достатъчно красноречиво за ситуацията в света, Европа и в България. Всеки може сам да направи изводи за себе си.
Източници: PAP (2015) Światowe badania: żyjemy dłużej, ale nie w zdrowiu. W: Rynek Seniora. [On-line: http://www.rynekseniora.pl/zdrowie/116/swiatowe_badania_zyjemy_dluzej_ale_nie_w_zdrowiu,2682.html%5D
OECD (2014) Health at a Glance: Europe 2014. OECD Publishing. http://dx.doi.org/10.1787/health_glance_eur-2014-en
доц. д-р Божидар Ивков
