Етикети
dealing with difficult situations, difficult situations, ревматични заболявания, справяне с трудни ситуации;, трудни ситуации, rheumatic diseases
Днес сме свидетели на изключително технологично развитие на цивилизацията. И въпреки това за много хора, в това число и хора с ревматични заболявания, социалните бариери, съществуващи във всяко общество, продължават да бъдат символ на тоталност. Самата цивилизация е градена от здрави и за здрави хора и до скоро никой не е вземал предвид потребностите и възможностите на хората с инвалидност, на хората с ревматични заболявания. Това е в основата на очевидния факт, че хората ревматично заболяване се сблъскват по-често с трудни ситуации в сравнение със здравите си съграждани.
Какво представляват трудните ситуации? Това са ситуации, в които се манифестират разнородните социални бариери, които хората с ревматични заболявания не могат да преодоляват или преодоляват с големи усилия. Това са ситуации, в които се появява липса на разбиране, дисбаланс между очаквания и намерения. Ситуации, в които се налага да се търси някаква помощ от друг човек.
Естествено възниква въпроса: възможно ли е човекът с хронично ревматично заболяване да избягва трудни ситуации? Отговорът е положителен, но под условие. Трудни ситуации могат да бъдат избегнати, когато човекът с ревматично заболяване е в състояние да се погрижи – независимо от всички проблеми – да съхрани своята цялост, да съхрани ненарушени границите, както физически, така психични, както и да създава партньорски отношения (грижейки се за себе си да не нанася вреда на тези, с които влиза в контакт). Освен това, избягването на подобни ситуации изисква определени знания за средата – физическа и социална, умения за планиране и прогнозиране, организационни умения и др.
В тези процеси особено важно е изграждането на правилни, адекватни отношения с други хора. Много често хората с ревматични заболявания, притиснати от пресата на хроничната болка и липсата на възможности сами да извършват определени действия, или от други външни и вътрешни фактори, попадат в отношения на зависимост – такива отношения могат да се наблюдават в местоработата, дори в семейството. Ако тези отношения на зависимост не бъдат овладени от човека с ревматично заболяване, се превръщат в патология, защото самия човек позволява да бъде зависим, като не умее да коригира своите отношения и да ги насочи към партньорски отношения.
Има няколко важни неща, които всеки човек с ревматично заболяване трябва да знае и да може да преодолее, за да съумее да пренасочи зависимостта си към партньорство:
(1) Мнозинството здрави хора не обичат да се натоварват допълнително – причините за това са много и различни – с проблеми на хора с хронични заболявания, в това число и тези с ревматични заболявания. Това не означава обаче, че задължително ще откажат да помогнат;
(2) Не малко здрави хора, благодарение на неадекватни медийни кампании или създават убеденост в себе си, че хората с ревматични заболявания получават всеобхватни и добри грижи от различни институции, или смятат, че това са слаби, напълно безпомощни същества, достойни за съжаление, на които все пак трябва да се помогне. Влизането в пряк контакт и адекватното поведение на човека с ревматично заболяване може да промени тези стереотипи;
(3) Много хора – също поради множество причини – са готови да предоставят/оказват помощ, но такава, каквато те самите смятат, че е необходима на човека с ревматично заболяване. Такива хора не обръщат внимание и не си дават сметка за това, че помощта, която оказват – в този й вид и размер, и начин на предоставяне – може да бъде непотребна, обидна или да накърнява достойнството на човека към когото потенциално е насочена. Такива хора разглеждат отказа на човека с ревматично заболяване като обида. Най-простият пример е, когато човекът с ревматично заболяване бъде поканен да седне ( в трамвая или в офиса например) с думите: „Заповядайте, седнете! Така ще ви е най-удобно“ и получи отговор: „Не, благодаря ви!“. След подобен вербален „сблъсък“ условията за попадане в трудна ситуация вече са налице, защото някой се опитва да учи човекът с ревматично заболяване, какво е добре за него, да взима решения вместо него и т.н., без ни най-малко да го познава, а самият човек с ревматично заболяване отказва да приеме това.
Именно потребността от помощ, начините за искането и оказването й, най-често пораждат трудни ситуации за хората с ревматични заболявания.
Умението да се търси и моли за помощ е изключително важно. Придобиването му често е свързано с много трудности, дори само поради това, че за някои хора е почти невъзможно да преодолеят усещането и убеждението, че търсейки чужда помощ те губят своето достойнство, независимост, а за други това е равносилно на поражение. И все пак, хроничното ревматично заболяване, определени социални условия – често трудно предвидими, могат да принудят човекът с ревматично заболяване да потърси помощ, за да продължи напред.
Онова, което трябва да се знае в трудни ситуации, когато помощта може да се окаже наложителна, е:
(1) Човекът с ревматично заболяване трябва да си даде отговор дали може сам – независимо от усилията – да преодолее ситуацията (проблемът), в която е изпаднал. Ако прецени, че не може той трябва да помоли някого за помощ.
(2) Обикновено здравите хора са готови да помогнат, особено ако това не отнема много време и не изисква големи усилия.
(3) Молбата за помощ трябва да бъде отправена ясно, лаконично, с тон на уважение – към самия себе си и към човека, към когото е отправена молбата.
Хората с ревматични заболявания и инвалидност трябва да са наясно и с това, че предимно те са отговорни за правилното отношение на обкръжението към тях. „Със своето поведение, с отношението към самите себе си и към хората, с които влизат в контакт, те формират мнение към самите себе си, а с това и мнение как трябва да бъдат третирани. Това се отнася за всеки човек. В грижата за самопредставянето си и правилното отношение към другите се крие ключът за справяне с трудните ситуации“ (курс.м. –Б.И.) (Dobruckа-Janeczek 2014)
Много важно е, човекът с ревматично заболяване да разбере и осъзнае, че трудни ситуации възникват тогава, когато ги оценява като такива, когато – по една или друга причина, той остава пасивен или позволява да бъде безпомощен спрямо тях. „Не ситуациите са трудни, а нашата нагласа за безпомощност към тях, ги правят такива“ (пак там).
Според психолозите по-позитивно е човек да се опитва да се справя с трудните ситуации, отколкото да ги избягва, защото второто се смята за своеобразно бягство, а първото за изправяне лице в лице с трудностите. Резултатът е намиране на решение за изход и справяне с трудните ситуации. Това обаче не означава, че не трябва да се предвиждат такива ситуации и да се избягват. Не винаги „бягството“ е признак на слабост. Често то е признак за мъдрост.
Трябва да се помни, че адекватни отношения се създават, когато:
„- имайки позитивна самооценка можем да изразим нашите очаквания и да си позволим да предоставим обратна информация за нашето самочувствие,
– учим другите, какво е това живот с хронично заболяване,
– създаваме партньорски ситуации вместо ситуации на зависимост,
– проверяваме нашето разбиране за отношението на човека, с когото сме в някакви отношения,
– позволяваме на нашия партньор да се изкаже и самите ние оставаме в това пространство,
– вместо да „картотекираме” (или оценяваме и етикетираме – бел.м.-Б.И.) нечие поведение, се опитваме да разберем, какво означава то,
– собственото ни мислене насочваме в посока на: „Аз съм човек” вместо в посока: „Аз съм хронично болен ” (Dobruckа-Janeczek 2014).
Всяко събитие, всяка ситуация се интерпретира на основата на предишен опит и преживявания („картографирани“ в реалността), на базата на придобити и прилагани знания и в голяма степен от физическото самочувствие на човека, което в значителна степен моделира психическото му самочувствие и обратно. „Действителността е нашето субективно отношение и оценка“ (пак там), смисълът и значението, което й придаваме.
Източник:
Dobruckа-Janeczek, I. (2014) Unikanie kłopotliwych sytuacji przez reumatyka. http://www.instytutreumatologii.pl/userfiles/Spotkania_czwartkowe/unikaniekopotliwychsytuacjiprzezreumatyka.pdf.
доц. д-р Божидар Ивков
