13 понеделник авг. 2018
Етикети
Съществуват ли – и ако да, какви – видове социология? Този въпрос не е свързан с дисциплинарната структура на социологията. Свързан е със същността на социологията като наука и начините й на употреба, както от самите социолози, така и от властта…
ЗА ВИДОВЕТЕ СОЦИОЛОГИЯ В БЪЛГАРИЯ
доц. д-р Божидар Ивков
27 вторник февр. 2018
Posted in Световна социологическа класика
Етикети
На днешния ден се навършват 155 години от рождението на Джордж Хърбърт Мийд – американски философ, социолог и психолог.
Мийд е бил роден на 27 февруари 1863 г. в Масачузетс, САЩ. Учил е в Обърлин Колидж и Харвардския университет. Преподава в Мичиганския университет от 1891 до 1894 г. Там срещнал Чарлз Кули и Джон Дюи, които му оказали голямо влияние. През 1894 г. Мийд се преместил в Чикаго, в чийто университет преподавал до края на живота си.
Социологията на Мийд станала широко известна благодарение на неговите ученици и особено на Хърбърт Блумер.
Тук, в памет на големия философ, психолог и социолог, предоставям няколко негови работи.
Доц. д-р Божидар Ивков
http://journal.iph.ras.ru/sites/default/files/21_2_0.pdf
http://journal.iph.ras.ru/sites/default/files/20_3_0.pdf
Barash_George_Herbert_Mead_Psychology(1)
http://log-in.ru/books/dzhordzh-gerbert-mid-filosofiya-nastoyaschego-12204507/
11 сряда мар. 2015
Най-общо хроничната болест (или незаразнoтo заболяванe) може да се дефинира като заболяване или медицинско състояние, продължаващо дълго време и с бавно прогресиране на болестните промени.
Според Комисията за хроничните болести към СЗО хроничното заболяване се определя като „всяко смущение или отклонение от нормата, което има една или повече от следните характеристики: трайни са, предизвикват инвалидност, предизвикани са от необратими патологични промени, изискват рехабилитационно третиране или според всички очаквания ще налагат продължителен надзор, наблюдение или грижи“.
Според СЗО хроничните заболявания са водеща причина за смъртност в света и според данните на организацията те са отговорни за почти 2/3 (63%) от смъртните случаи.
Както се вижда и от определението на СЗО за хронична болест, тя се свързва преди всичко с това, че здравните проблеми (оплаквания) не могат да бъдат отстранени напълно и дефинитивно, а точно обратното – те се задържат с години в латентно (скрито – ремисия) или активно състояние. Едно от най-неприятните и трудно обясними свойства на хроничната болест е способността й да атакува човек внезапно и за продължително време. Това създава несигурност и неопределеност в живота и засяга почти всяка сфера от него. Tой се превръща в живот в интерпретация. Затова и социологията на хроничната болест е интепретативна социология, която изучава преживяването от човека на болестта.
Ще се опитам – на основата на данни от научни изследвания и на моите дългогодишни наблюдения – да систематизирам житейските сфери, върху които хроничното заболяване оказва негативно влияние, както да посоча някои от последиците (психологически, социални, икономически, морални) от това влияние:
– променя се цялостния досегашен ритъм на живот – болестта нахлува в живота на човека и се превръща в негов доминьон, като налага свой ритъм и свои изисквания, подчинени на нейните „капризи“: вземане на лекарства (често по схема), периодични посещения при лекар и провеждане на различни контролни изследвания, спазване на определен хранителен и двигателен режим и др. Тези промени се преживяват различно от отделните хора;
– променя се (често) външния вид на човека с хронична болест – болестта (или лечението й) може да доведе до такива промени, като: бързо отслабване или напълняване, окапване на косата, загуба на крайник или части от него, поява на открити рани или отблъскващи белези по кожата, осакатяване в резултат на хирургическа интервенция и т.н. Тези състояния могат да предизвикат психологически проблеми;
– влошава се психическото самочувствие, личната самооценка и емоционалната стабилност – хроничното заболяване често предизвиква емоционални и психични смущения и проблеми, независимо дали са признавани или отричани. Различни противоречиви емоции могат да се редуват като усещане и външна изява – понижаване на настроението, раздразнителност, прояви на агресия, страх, паника, безразличие и др. Дори е възможно да се развие емоционална зависимост. Тези емоционални състояния често са неразбираеми за здравите хора, близки до човека с хронично заболяване и могат да се превърнат в бариера пред социалните контакти по между им;
– намаляват функционалните (физическите) възможности и се снижава самочувствието, зависещо от физическото състояние – това особено често се наблюдава при физически активни хора (т.нар. спортен тип). Това може да се окаже важна предпоставка за възникване на съпътстващи заболявания и до поява или задълбочаване на инвалидността;
– промяна, по посока на намаляване, на цялостната житейска активност – става дума за физическата, професионалната, приятелската, а не рядко и сексуалната активност. Това понякога може да доведе до крайни изяви, като самоубийство – в зависимост от тежестта на самото заболяване и бързината на прогресиране на болестта;
– променят се количеството и качеството (вида и близостта) на социалните контакти с хората от социалното обкръжение на човека с хронично заболяване – тези промени много по-често са насочени в негативна, отколкото в позитивна посока: възможно е в социалните контакти да се появят чувства и усещания на отчаяние, самосъжаление, самоизолация, както и да започне по-рязко или постепенно угасване на еротичните преживявания и сексуалната активност. При по-силните хора хроничната болест може да активира и да повиши психичните и духовните сили на човека и той да се превърне в осезаемо по-активен и просоциален член на обществото, независимо от ограниченията, които налага самото хронично заболяване и наличните социални бариери;
– променя се ценностната йерахия на човека – хроничното заболяване подлага на сериозна преоценка смисъла на живота. Човек започва постепенно да придава много по-голямо значение на нематериалните ценности – наличните материални ресурси много слабо му помагат в борбата с хроничното заболяване, докато усещането, че не е сам в страданието, приятелите, „потапянето“ в религията и други, му помагат да понася по-лесно бремето на болестта;
– променят се социалния статус и социалните позиции – появата на хронично заболяване, неговото развитие и задълбочаване обикновено е свързано с висок разход на средства. Едновременно с това хората с хронични заболявания, които изпитват силна хронична физическа болка или други сериозни нарушения на функционалните си възможности, са принудени да преминат на половин работен ден или дори да напуснат работа. Това силно редуцира личните и на семейството ресурси. Така постепенно човек губи своите позиции в обществото и неговия социален статус се понижава, губят се властови позиции и в семейството, и в обществото, намалява личностното влияние и др.;
– появява се висока степен на риск от инвалидизация – много хронични заболявания (например ревматичнните, свързаните с нервната система и др.) ясно манифестират перспективата за инвалидизация. Това е особено травмиращо в първите етапи на болестта. Мнозинството хора си дават ясна сметка, какви са негативните последици от една евентуална бъдеща инвалидизация, в т.ч. и поради появата на т.нар. символни бариери;
– нарушават се социалната стабилност и отношения в семейството – необходимостта от повече грижи за човека с хронично заболяване, отпадането на някои семейни задължения и социални роли, появата на нови, нетипични такива, невъзможността да се поддържат досегашните професионални, съседски, приятелски и др. взаимоотношения, ограничаването на задоволяването на общите за партньорите и личните интереси и др., са в състояние да разклатят устоите на семейството и да доведат до сериозни конфликти. Дали семейството ще успее да се справи с тези проблеми за виси от много фактори – образование на партньорите, сила и тежест на хроничното заболяване, наличие на предразсъдъци и др.;
– започва процес на обедняване – често хроничното заболяване изисква значителен финансов и времеви ресурс, най-напред за поставяне на диагнозата, а след това за адекватно лечение. Често тази необходимост „изсмуква“ финансовите възможности на семейството и то може да изпадне в процес на обедняване и да достигне до състояние на бедност. Тук се наблюдава следната зависимост: колкото по-тежко и продължително е заболяването толкова по-висок става рискът от обедняване;
– нарушават се възможностите и способностите за преодоляване на наличните социални бариери – човекът с хронично заболяване се изправя често пред изцяло нов, неподозиран досега проблем. Това, което до вчера е било част от „рутината“ на ежедневния живот – пазаруване, пътуване от и до дадено място, уреждане на различни въпроси и проблеми и т.н. изведнъж се оказва трудно достижимо или дори невъзможно, защото например при ходене се изпитва силна болка, а тротоарите са неравни, стъпалата на превозните средства в публичния транспорт високи, настилките в много публични сгради са хлъзгави. Редица елементи на социалната и физическата среда се превръщат в трудно преодолими или непреодолими социални бариери – проблем, с който не всички хора успяват да се справят и това често диктува степените на самоизолация;
– ограничава се достъпа до пазара на труда, до пазара на стоки и услуги, в т.ч. и медицински – отпадането на редица професионални роли, загубата на работа, намаляването на финансовите средства, увеличението на разходите за лечение и влиянието на много други фактори силно редуцират достъпа на човека с хронично заболяване до пазара на труда (за навлизане в него или за завръщането на тази социална територия), достъпа до пазара на стоки и услуги (започва процес на лишаване – депривация, за да може да се заплати една или друга здравна услуга, да се закупи едно или друго лекарство).
Всички тези процеси най-често протичат едновременно и взаимно проникват в себе си и влияят с различна посока и сила върху живота на човека с хронично заболяване и живота на неговото семейство. Те, заедно със самото хронично заболяване, оказват огромно влияние върху психиката на човека, върху психологическия климат в семейството, върху социалните измерения на личния и семейния живот.
***
Споменах вече, че хроничното заболяване предизвиква повече или по-малко сериозни негативни емоционални и психологически проблеми. Трябва да е ясно, че психологическите и емоционалните преживявания имат своите социални измерения и последици, както и обратното.
Негативните емоции, преживявани от хората с хронични заболявания, могат да се разглеждат и като общи за всички хронични заболявания, и като специфични, присъщи или доминиращи в емоциите на човека с определено хронично заболяване. Сред общите негативни емоции са страхът, несигурността, понижаването на самооценката и др.
Едновременно с това страхът е типична негативна емоция и преживяване за хората със сърдечно-съдови заболявания. Той се засилва успоредно с активиране на заболяването или засилване на определени симптоми. При хората с бъбречна недостатъчност, които няколко пъти в седмицата са принудени да се подлагат на хемодиализа, доминира фрустрацията, предизвикана от сериозните ограничения в мобилността и социалната им активност – техният ритъм на живот е подчинен на процедурата и целият им живот се планира и живее съобразно времето и качеството на диализата. Тази ситуация сериозно заплашва чувството им за лична независимост и способностите им да контролират живота си и конкретните ситуации, което поражда усещане за безсилие и зависимост от другите. Подобни усещания доминират и в живота на хората с диабет, при които измерването и следенето на нивата на кръвната захар се превръща в задача номер едно за всеки ден. Ако човекът е и на инсулин това налага строго спазване на часовете за поставянето му, непрекъснатото носене на храна със себе си и др. Освен това в ситуации, свързани с консумация на храна, диабетиците често силно се отличават от останалите, което може да предизвика съжаление или фалшиво съчувствие.
При хората с ревматични заболявания – осъзнато или не – доминира несигурността, свързана с това в кой момент ще се появи или ще се усили болката. Тази несигурност, заедно с наличието на болка, често провокира раздразнителност, агресивност, понякога дори нетърпимост спрямо други хора.
Какво се случва със и в семейството, когато настъпва хроничната болест? Обикновено хроничното заболяване предизвиква криза не само в живота на отделния човек, но и в неговото семейство. Както вече споменах променят се ценностите, ритъмът на живот, традиционно изпълняваните социални роли, поемането на ангажименти и тяхното изпълнение и др. Появява се необходимост от реорганизация – понякога тотална – на множество дейности и времето, през което те се извършват. Но първото нещо, с което семейството трябва да се справи е това да овладее в максимално възможната степен негативните емоции, като страх, съжаление, безсилие, несигурност, психическо и емоционално претоварване.
Съвсем не е без значение кой от семейството започва да боледува от хронично заболяване. Ако това е мъжът, който до този момент основно се е грижел за финансовото и материално благополучие на семейството, са застрашени финансовата сигурност на семейството, неговата издръжка, начин, стандарт и качество на живота и др. Възможно е да се стигне до необходимостта друг член на семейството – ако има такъв – да започне работа и да изостави свои основни занимания (например образование). Понякога е заплашено съществуването на семейството и то трябва да разчита на доходите на съпругата и на помощта на близки и роднини.
Ако жената започва да боледува на първо място възникват множество битови проблеми, свързани с хигиената на дома, с приготвянето на храна, с грижите за и около децата и др.п.
Ако заболява детето то тогава заплахата към целостта на семейството не е толкова пряка, но това е предпоставка за много силни негативни емоции, процеси на обедняване, загуба на доходи, преумора – най-вече на майката,
Тези ситуации изискват адекватни действия от страна на всеки член от семейството, за които те не винаги са подготвени. Това налага самообучение в движение. В такива мигове от особена важност са силата на връзките и позитивните емоции и взаимодействия между отделните членове на семейството. Защото хроничното заболяване може да разруши, а може и да заздрави и укрепи семейството. Това зависи от множество фактори, чието влияние е едновременно
Няма твърдо установени правила за това как да се приеме и как да се живее с хроничното заболяване – всеки преживява своята болест по строго индивидуален начин. И именно тези преживявания се предмет на изследване на социология на хроничната болест. Могат обаче да се изведат някои общовалидни принципи или правила за поведение, които помагат в повечето случаи на хората с хронични заболявания да преодолеят по-лесно и по-бързо голяма част от своите проблеми. На основата на научната литература и личните си наблюдения ще се опитам да формулирам следните правила:
– при поява на негативни чувства и емоции, човек не бива да се затваря в себе си. По-добре е да се позволи на тези емоции да се излеят навън. Човек не бива да се притеснява, срамува или страхува да покаже, че го е страх, че изпитва самосъжаление, завист, злост, гняв, отчаяние;
– в нашата култура е прието, че мъжете не плачат и че това е срамно. Няма нищо срамно в сълзите, в признанието, че човек се страхува. Всеки човек, независимо от пола си, изпитва страх. Този страх не трябва да води до самообвинения, до допускане на мисълта, че това е божие наказание за някакви грехове. Странно е, че в такива ситуации хората приемат болестта наистина като божие наказание, а не като проява на някаква сатанинска сила и това има своето социологическо, културфилософско и религиозно обяснение назад във времето;
– „вербалната конфронтация“, или споделянето и обсъждането на проблемите винаги има позитивни последици. Диагнозата не трябва да бъде укривана, сякаш е някаква тежка стигма или крайна и необратима присъда;
– човекът с хронично заболяване не трябва да се срамува да моли за помощ, както физическа, свързана с извършването на някаква дейност, така и емоционална. Всеки човек, дори най-силния, има мигове на слабост и тогава се нуждае от ръката или обятията на близък човек;
– важно е да се мисли позитивно и да се усвои възможно най-голямо знание за същността на заболяването, за възможните сценарии на протичане и др., както и за всички възможни начини за нейното лечение;
– активното и осъзнато участие в процеса на лечение е от изключителна важност. Придружено с позитивна нагласа, то може да върши чудеса;
– от особено голямо значение са контактите и обмяната на информация с други хора със същото заболяване, както и включването в групи за самопомощ. Това може да се превърне в източник на голяма позитивна енергия и позитивни емоции;
– важно е, също така човекът с хронично заболяване да оцени адекватно своите съхранени възможности и способности, както и настъпилите ограничения, като се старае да ограничи задълбочаването на ограниченията и да развива възможностите и способностите си. Животът с хронична болест често е живот-битка със зависимостта;
– независимо как хроничното заболяване се изявява като скулптор върху тялото на човека, той трябва да поддържа максимално добре външния си вид и да не се притеснява от измененията в неговата стойка и осанка – така или иначе никой никога не е бил харесван от всички;
– човекът с хронично заболяване трябва да се научи да се радва на малките неща, на малките успехи днес, на позитивните случки и събития и да се стреми да доставя радост на околните.
Животът с хронично заболяване е труден, защото то се превръща в „спътник“ за цял живот. Това, как ще живее човекът с хроничното заболяване – като зависим и никому непотребен индивид, или като личност с лично достойнство – зависи в много голяма степен от самия човек и неговите избори.
Накарайте другите да ви уважават и да се възхищават от вашата сила, а не да ви съжаляват заради болестта ви.
Източници: http://pl.wikipedia.org/wiki/Choroba_przewlek%C5%82a
http://www.uratujmyzycie.org.pl/index.php/dla-rodzicow/29-co-choroba-przewleka-zmienia-w-yciu-czowieka-
http://www.luxmed.pl/dla-pacjentow/o-zdrowiu/onkonawigator/on/choroba-przewlekla-przyjaciel-na-cale-zycie-.html
доц. д-р Божидар Ивков
06 четвъртък ное. 2014
Kumar, V., А. К. Abbas, C. J. Aster Jon (2014) Patologia Robbins. Wydawnictwo „Elsevier Urban & Partner“, Wrocław.
Може би някой ще попита, какво общо има социологията с физиологията и патологията на човешкото тяло? Опитвайки се да представя една медицинска книга, ще направя опит да потърся тази връзка. А тя (или по-точно – връзките) съществува.
Полското издателство за медицинска литература „Elsevier Urban & Partner“ реализира второто издание на книгата „Патология на Робинс“, която е превод от последното, девето (най-актуално) издание на оригинала. Книгата предоставя задълбочени знания във всички основни сфери на патологията, дава възможност за по-лесно свързване на основното познание с клиничната медицина благодарение на представените множество корелации между клиника и патология. Чрез показаните терапевтични процедури и действия, клиничните случаи, множество микроскопски снимки и тестови въпроси, тя дава възможност за задълбочаване на знанието по още по-достъпен начин.
Полиграфското изпълнение е на много по-високо равнище, което прави ползването на снимките и графиките по-лесно и запаметяващо се.
Книгата показва, че всяка болест има своята причина и за много болести е достатъчно да се отвори „Патология на Робинс“, за да се разбере, какво и как причинява болестта, как трябва да се лекува.
Известно е, че патологията (от гр. pathos – болест и logos – учение) е наука за болестите, която е в основата на медицинското знание и има множество клонове и подразделения: патоанатомия, хистопатология, патогенетика и др. Занимава се с изследване на причините за възникване на болестите и обяснява (или поне се опитва да обясни), защо човек боледува.
Известно е, също така, че през последните 60-70 години медицината се развива с бързи темпове. В света съществуват хиляди изследователски лаборатории, фармацевтични фирми, разходват се милиарди и милиарди долари за изследователска дейност и разработване на нови лекарства, здравеопазването поглъща огромни средства и като че ли е в челната тройка на видовете бизнес с най-голям оборот и печалба. Резултатът? Нито една от социално значимите болести (а и не само те) не може да бъде излекувана от съвременната медицина. Нещо повече, лечението често хронифицира болестите, а различни медико-клинични интервенции не рядко водят до инвалидност.
Днес ремисията е мечтана цел за лекари и пациенти при много болести. Осъзнаваме или не, обществото на ремисията е онзи другия, мечтан свят, визата за който не винаги се постига лесно. Защо е така?
Отговорът е и сложен, и прост, но се свежда до това, че академичната медицина се съсредоточава върху премахване на симптомите и страничните ефекти, а не лекува, не интервенира върху причините. И това е един интересен парадокс: от една страна патологията, като източник на основното знание за болестите, създава знание за причините за възникване на болестите, от друга страна сякаш медицината пренебрегва това знание.
Тук ще направя опит да видя с помощта на „Патологията на Робинс“, какви са основните причини за болестите. На страница 7 на книгата са изброени тези причини. Трите най-интересни са свързани със следното:
(1) Недостиг на кислород. Освен, че това се смята за основна причина за появата на много болести, според „Патология“-та това е изключително важна и често срещана причина. Така е според науката. Но… има едно голямо но. Колко пъти, когато човек търси лекарска помощ, лекарят повдига въпроса за насищането с кислород на организма и клетките му? За нарушаването на нивата на въглеродния двуокис? А това мълчание в крайна сметка, е въпрос на медицинско образование, на комуникация лекар-пациент, на организация на здравеопазването и др. Проблеми, с които се занимават специализирани научни социологически дисциплини – социология на медицината, на здравеопазването, на здравето и болестта, на хроничната болест.
Колко хора с хронични заболявания например са чували за „Метода Бутейко“ – световно признат метод за лечение на много болести чрез правилно дишане? Има ли лекари, които го прилагат (В България, разбира се)? И ако не, защо?
Не малко специалисти и хора, практикуващи метода на Бутейко, смятат, че той подрива устоите на съвременния фармацевтичен бизнес, защото неговите продукти създават зависимост и облекчение на симптомите, а болестите си остават НЕ-ИЗлечими. И, както се казва в България, в дъното на всеки проблем, стоят много пари и власт, власт и много пари. А властта, доминацията, същността на формулата Власт + Пари = Власт‘ и др., са част от предмета на изследване на социология на политиката и социология на властта.
(2) Имунните реакции в организма. При здравия човек имунната система работи адекватно и се бори успешно с различни бактерии и вируси, които непрекъснато атакуват организма на човека. Когато имунната система – поради някакви причини – не успява да се справи с един или друг патоген, организмът започва да боледува. Дори може да се стигне до там, че имунната система да започне да атакува погрешно собствения си организъм – т.нар. автоимунни заболявания.
Традиционната медицина предлага множество варианти за лечение на тези заболявания, като се забравя, че човешкия геном и микробиом са изключително сложни, деликатни и крехки системи, че те са основни подсистеми на мегасистемата човешки организъм и че се намират в непрекъснати взаимоотношения по между си и с външната среда. И всяка намеса „наслуки“ може да доведе до срив в цялата система. Например при ревматичните заболявания се наблюдава сблъсък между две „философии“ и терапевтични методи: едната, която приема, че организмът започва да се „самоизяжда“ и затова са разработени биологични лекарства, които да блокират онези гени или части от тях, които са отговорни за тези процеси, водещи до възпаления и изменения на ставите и съединителната тъкан. Според другата автоимунните заболявания са резултат от негативното въздействие на бактерии, които предизвикват възпалителните процеси. Лечението – прием на малки дози антибиотици.
Убеден съм, че нито една от двете философии и терапевтични практики не казва, или не знае истината докрай. При едни хора имуносупресията дава превъзходни резултати, при други не дава, а при трети предизвиква много сериозни странични ефекти – туберкулоза и дори – значително по-рядко – онкологични заболявания. Подобна е ситуацията и с приема и лечението с антибиотици. Колкото и минимални да са дозите никога не е ясно как организмът ще реагира и какви могат да бъдат последиците от подобно лечение.
Тук ми се иска да припомня един по-обширен цитат от книгата на Мат Ридли „Геномът“: „… химията на мозъка се определя от сигналите, които хората получават от обществото. Биологията определя поведението, а биологията зависи от обществото. Описах същото явление при кортизоловата система на тялото – и ето същото отновo тук при серотониновата система на мозъка. Настроението, съзнанието, личността и поведението са социално определени, но това не означава, че те не са също така определени биологически. Социалните влияния върху поведението се проявяват чрез включване и изключване на гени…
Ясно е, че има различни вродени типове личности, и че хората се различават по начина, по който отговарят на обществените стимули. Едни гени променят скоростта на синтеза на серотонина, други – реакцията на серотониновите рецептори… това, което наричаме личност, до голяма степен е въпрос на химия на мозъка. Има много различни начини, по които това уникално съединение, серотонинът, може да бъде свързано с вродените различия в характера. Тези различия са насложени върху множеството начини, по които серотониновата система на мозъка отговаря на външните влияния, като например социалните сигнали. Някои хора са по-чувствителни към външни сигнали. Това е истината за гените и околната среда: лабиринт от сложни взаимодействия между тях, а не еднопосочен детерминизъм. Общественото поведение не е някаква външна серия от събития, която изненадва нашите души и тела. То е неразделна част от това, което сме и нашите гени са програмирани не само да произвеждат социално поведение, но и да реагират на него“. (с. 208-209)
За имунната система може да се каже същото: взаимоотношенията между нея и тялото представляват „лабиринт от сложни взаимодействия…, а не еднопосочен детерминизъм“.
(3) Недостиг на хранителни вещества. При толкова хранителни продукти, се говори за недостиг на хранителни вещества. Защо? Защото храната на XXI век сякаш идва от другия край на слънчевата система. Не малко хора мислят, че ядейки редовно плодове и зеленчуци, се хранят здравословно и предоставят на организма си необходимите витамини и минерали. Но това съвсем не е истина.
Особено тревожен е недостигът на минерали. Този недостиг тръгва от липсата им в селскостопанските почви. И щом в почвата липсват минерали, то и в отгледаните на нея плодове и зеленчуци също липсват тези минерали. В някои страни (например Полша) това обедняване достига 60%-70%. Приемът на минерали като хранителна добавка също няма очакваните резултати.
Обедняването на почвата от минерали в крайна сметка е резултат от дейността на човека. А тази дейност и отношенията, в които влизат деятелите, са предмет и обект на изследване от страна на социологията.
Изкушавам се да приведа два цитата от дипломната си работа, писана през 1982 година. Идеите, заложени в тях, днес се смятат за социологическа баналност и въпреки това непрекъснато се забравят от съвременната медицина. „Здравето и болестта вече се опосредяват от социални фактори, или с други думи те се изменят под влияние на обществените условия, получавайки по този начин нови особености. Тези особености могат да се изучат само във взаимодействието на соматичното и психичното, на биологичното и социалното“. И малко по-нататък: „Социалните условия са: 1. – или причина за възникване, 2. – или основни условия за възникване, 3. – или съпътстващи фактори на редица заболявания“.
***
Деветото издание на „Патология“-та на Робинс (на английски) може да се закупи в България и горещо я препоръчвам на студентите по медицина. Горещо препоръчвам и на колегите социолози най-после да открият социологическите дисциплини в сферата на медицината, ако не за друго, за да ги освободят от тоталната им медикализация, която са наложили лекарите в тези области.
доц. д-р Божидар Ивков
11 понеделник ное. 2013
Posted in Анотации
Михал Скжипек, Перспективата на болния в социология на хроничната болест.
Skrzypek, M. (2011) Perspektywa chorego w socjologii choroby przewlekłej. Wydawnictwo KUL, Lublin, ISBN978-83-7702-299-3
Всички рецензии за книгата са единодушни, че това е новаторска работа за полските условия и е уникална по няколко причини. И ако това е така за Полша – страна, в която силно е развита „същинската”, немедикализирана социология на медицината, то за България подобни заглавия звучат като научна фантастика. Дори в самото заглавие на книгата се съдържат две немислими концепции за нашите крайно медикализирани научни среди, когато става дума за медицина и здравеопазване. Това са: „перспективата на болния” и „социология на хроничната болест”.
Уникалността на книгата е свързана с това, че автора се „потапя” в проблематика, която сравнително малко се изследва и анализира от полските социолози на медицината (от българските изобщо, доколкото ми е известно). Освен това тя е насочена към болестта, показана от „перспективата на интерпретативната социология, която перспектива – както досега – само фрагментарно е обозначила своето присъствие в социологическите разработки върху болестта и боледуването”[1]. Освен това книгата разкрива един богат анализ на преживяванията на болестта в рамките на основните течения на общата социология. Нещо повече, както твърди А. Островска, книгата „надминава всички познати ми публикувани в Полша работи в сферата на социология на медицината”.
Книгата представлява не само цялостно и систематично представяне на теоретичната сила на социологията, ориентирана към опита и преживяването на хроничното заболяване, но може да се разглежда и като ценно предложение за бъдещите перспективи на развитието на дисциплината в Полша[2].
М. Скжипек се отдалечава от структурно-функционалната Парсънова концепция, която се концентрира върху институционалната организация на здравните служби и институции и тяхното значение за поддържането на обществения ред и се насочва към болния, към неговите житейски проблеми в ежедневието.
На основата на професионалната литература – най-вече американска, Скжипек ни разкрива конструирането на една нова парадигма. В нея болният е ценност и получава право на глас, което е „своеобразна форма на хуманизация на ориентираните към биомедицината научни дисциплини на лекарите”[3].
Жалко е, че подобни книги никога няма да видят „бял свят” на български език. А те са потребни и полезни, както за „хуманизиране на мисленето” на лекарите, така и за обучението на хората с хронични заболявания, и особено за онези социолози, които са готови да посветят своята професионална кариера на социология на медицината.
Книгата би била изключително полезна и за студентите по медицина, защото тя може да се превърне в своеобразна „профилактика на медикалисткото мислене”, безвъзвратно загърбило световете на болните, превръщайки ги във фрагментарни биологични машини, нуждаещи се от „ремонт”.
доц. д-р Божидар Ивков
[1] По рецензията на проф. Антонина Островска (Институт по философия и социология при ПАН) на книгата. http://www.kul.com.pl/index.php?products=product&prod_id=1164
[2] Пак там.
[3] Цитат от рецензията на проф. Мария Либишевска. http://www.wydawnictwokul.lublin.pl/sklep/product_info.php?products_id=1755
24 сряда окт. 2012
Posted in Световна социологическа класика
Esping-Andersen, G. (2010) Trzy światy kapitalistycznego państwa dobrobytu. Wydawnictwo: Difin, Warszawa. ISBN: 978-83-7641-272-6
През май 2010 г. се навършиха 20 години от излизането на книгата „The Three Worlds of Welfare Capitalism”, която издигна автора си сред най-добрите изследователи на проблематиката, свързана с държавата на всеобщото благоденствие. Книгата на Еспин-Андерсен се смята за класика, а идеите му за трите (а по-късно четирите) модела на социалната държава продължават да се използват.
Днес, както смята проф. Фриске, книгата на Еспинг-Андересен отново е актуална благодарение на кризите през последните години. Нещо много важно, според автора не си струва да се води доктринална войни за това дали да се „регулира” или може би, все пак, „дерегулира” обществото. Авторът ни изправя пред поредица от интересни въпроси относно областите, в които колективия живот трябва да бъде по-малко регулиран, а други – повече. Засягат се и такива проблеми, като какви техники могат да се използват за регулиране и кои могат да се смятат за вредни и т.н. Това означава, че книгата заслужава да се прочете отново, за да си отговорим дори само още веднъж на на много стария класически въпрос за социалния ред, в който хората биха могли да живеят малко по-добре.
Изследването на Еспинг-Андерсен отдавна се смята за класика в сферата на социалната политика, социологията и икономиката, но значението му не се основава само върху това, че изгражда историческа ерудиция в читателите. То се основава и върху това, че се насочва към важни дискусии за публични въпроси и по забележителен начин демонстрира, как такива дискусии трябва да се водят.
Тази книга е поредния представител на световната научна класика, която остава извън вниманието на българското книгоиздаване.
доц. д-р Божидар Ивков
14 неделя окт. 2012
Posted in Анотации
Етикети
антропология, нови научни издания, социология, фолософия, sociology
Представени са съвсем накратко – на основата на издателските анотации на книги – една малка част от новите начуни издания през последните четири години в Полша. Това са национални и преводни монографии и сборници, третиращи проблеми от сферата на философията, социологията и медицинската антропология.
Blumer, H. (2008) Interakcjonizm symboliczny. Wydawnictwo Nomos, Kraków. ISBN: 83-60490-46-4 (Символен интеракционизъм)
Съвременните социологически теории интерпретират и обясняват социалните процеси, протичащи през последните десетилетия. Те се основават върху различни модели на социалната реалност. В поредицата „Съвременни социологически теории” се публикуват най-важните произведения, представящи функционалистката, конфликтната и интерпретативна визия за социалния свят. Тя е тази модерна класика, която ни позволява да разберем по-добре настоящия и бъдещия свят, казва проф. Я. Муха.
„Символният интеракционизъм се основава (…) върху три предпоставки. Първата казва, че хората действат според значенията, които придават на обектите (…) В съотвествие с втората предпоставка, значенията на тези обекти се извеждат от социалните интеракции, които свързват индивида с неговото обкръжение. Според третата предпоставка хората си служат с тези значения и ги променят в процеса на интерпретация, на която подлагат срещаните обекти” (фрагмент от книгата).
***
Zwarthoed, D. (2012)Zrozumieć biedę. John Rawls-Amartya Sen. Oficyna Naukowa spółka cywilna. Warszawa. ISBN: 83-7737-033-9 (Да се разбере бедността. Джон Роулз-Амартия Сен)В увода на книгата Даниел Звархоед пише: „Съвременността ни кара да се замисляме за това, какво представлява бедността. Най-често тя се разбира като липсата на достатъчно средства за покриване на най-неотложните нужди. Подобно дефиниране на бедността поставя епистемологичния въпроси за методите за дефиниране на бедността, а също така извежда на преден план етични въпроси за връзката между неравенство и несправедливост, което от своя страна ни отвежда до проблема за обосноваване на съществуването на бедните. Може би все пак не е възможно да се избегне несправедливостта, провокираща нашата чувствителност: нищо не подсказва, че икономическата система ще се подчини на моралната. Механизмите и мотивацията, определящи благосъстоянието, трябва да се решават независимо от усилията да има справедливост”.
Книгата представлява интересен поглед върху идеите на Д. Роулз и А. Сен за бедността.
***
Damon, J. (2012) Wykluczenie. Wydawnictwo Oficyna Naukowa spółka cywilna, Warszawa. ISBN: 83-7737-031-5 (Изключване)
Понятието „изключване” предизвиква неяснота, дискусии и въпроси. С това наименование могат да се обхванат множество социални категории: дълготрайно безработни, хора, живеещи в лоши битови условия, хора, живеещи благодарение на социални помощи, лица с увреждания, нелегални имигранти и без дикументи за самоличност, млади хора, които са преселници и живеят опасни квартали, бездомници и др..
Често изключването, в своето по-общо значение и дефиниране като социално или градско, се бърка с бедността, изолацията, сегрегацията, увреждането, дискриминацията, липсата или недостигът. И тъй като по екстремен начин то може да означава всяко неравенство или разлика, понятието се пренася върху най-различни проблеми и нееднородни социалникатегории. Тази множественост постепенно проникнала и в дискурсите, и в правото. Публичната политика вече не се занимава с изключването, а по-скоро повдига проблема с него.
***
Sennet, R. (2012) Szacunek w świecie nierówności. Wydawnictwo Muza. Warszawa, ISBN:978-83-7758-212-1 (Уважението в света на неравенствата)
След „Ерозия на характера” (2006), „Упадък на публичния човек” (2009), „Културата на новия капитализъм” (2010) и „Етика на добрата работа” (2010) това е петата книга в поредицата „Муза”.
Книгата на Сенет е разказ за уважението. Разказ, в който се преплитат автобиографични елементи, илюстриращи разглежданите теми, с анализ на социологически текстове.
Какво представлява уважението? Как най-добре да се изрази, да се покаже на другия човек, особено, когато е в по-лоша ситуация от нас? Дали държавата на благоденствието уважава своите граждани, особено безпомощните? – а либералната държава? С какво се различава уважението към хората, показвано от социалните работници, доброволците или религиозните рганизации? Това са част въпросите, на които Ричард Сенет се опитва да отговори. Книгата е писана като коментар и развитие на „Ерозия на характера”.
***
Żuk, P. R. (red.) (2010) Podzały klasowe i nierówności społeczne, Refleksje socjologiczne po dwóch dekad. Wydawnictwo Oficyna Naukowa spółka cywilna, Warszawa. ISBN: 83-7459-114-0 (Класово разделение и социални неравенства. Социологически рефлексии след две десетилетия)
Вече е очевидно, че социалните неравенства в обществото се задълбочават, a икономическата криза, която преминава през света, ни напомня, че проблематиката за неравенствата си остава все така актуална. Рефлексията върху реализирания в Полша след 1989 г. капитализъм не може да избяга или да подминава описанието и анализът на различните последици от реализирана политика. Особено по време, когато въпросът за кондицията на капитализма и възможностите за неговото преустройство след краха на неолибералната версия на социално-икономическите отношения, се првърна в отворена и широко дискутирана тема в глобален аспект – не само в т.нар. периферни страни, но и в тези, които доминират и определят същността и посоката на развитие на световната система. Позицията на авторите често има полемичен характер по отношение на възгледите и митовете, налагани от стратегическите институции на днешния социален ред. Нещо повече, те не приемат, че механизмите и социалните процеси, съзнателно конструирани от конкретни политически решения, са „естествени”, „неизменни” явления. В този контекст е още по-важно да се опознаят задълбочено мненията на хората, чийто глас не се чува често в Полша.
***
Joas, H. (2009) Powstanie wartości. Wydawnictwo Oficyna Naukowa, ISBN: 83-7459-064-8 (Възникване на ценностите)
Какво всъщност е ценност и на какво се основава релацията между ценностите и привързаността към тях? Дали понятието „ценност” е философско понятие, което и днес все още е възможно да се приема, или публичната дискусия за ценностите вече е безнадеждноостаряла и неадекватна спрямо състоянието на съвременното философско съзнание и осмисляне на света?
Може ли понятието и занапред да остане едно от ключовите понятия на обществените науки, след като сравнително наскоро са разпознати трудностите с неговата операционализация при използването в емпирични изследвания? Не би ли било по-добре ако се замени с други понятия, които отговарят в по-голяма степен на процедурите в различните изследователски области, дори само с такива като: „отношение”, „практика” или „култура”? Върху какво се основава наистина реалцията между ценностите и нормите, категории, често използвани по такъв начин като че ли са равнозначни в смислово отношение?
За всеки, който поне малко се интересува от отговорите на тези въпроси, е очевидно, че не може да се даде задоволителен отговор, ако се остане в сферата на една наука. Ханс Джоас добре знае това и в търсенето на отговор намира интелектуална инспирация в творците на социологията Емил Дюркем, Джордж Хърбърт Мийд и Геог Зимел, както и при най-известните философи, които изтриха петното от съвременната социална мисъл: Фридрих Ницше, Уилям Джеймс, Макс Шелер, Джон Дюи и Чарлз Тейлър.
***
Piątkowski, W., B. Płonka-Syroka (red-y) (2008) Socjologia i antropologia medycyny w działaniu. Oficyna Wydawnicza Arboretum, Wrocław. ISBN: 83-60011-6-21 (Социология и антропология на медицината в действие)
Това, с което се занимават антропологията или социологията на медицината или съседните им науки, изследващи въпросите за здравето и болестта, се отнася до хората и следователно до културата: създадените знание, мнения, отношение, преживявания, начини се отнасят до човешкото страдание (…). Авторите на този том се опитват да погледнат върху медицинските проблеми от доста по-различен ъгъл, отколкото се предоставя от от природо-математическите и биологическите науки. Те виждат цялата тази проблематика в широкия социален контекст, без да подминават около медицинските явленията, толкова важни за разбирането на целостта на тези често много сложни проблеми. И хуманистичната перспектива дава такива възможности.
доц. д-р Божидар Ивков
