Тази сутрин, благодарение на моя колега и голям приятел на хората с увреждания доц. д-р Стефан Николов, се запознах с изказването на руския премиер Д. Медведев, посветено на хората с променени (от увреждането) и променяни (от социалната среда) възможности в Русия. И тъй като – поне според мен – то е пример как един политик трябва да говори и да се грижи за решаването на проблемите на хората с променени възможности, си позволявам да преведа и да представя на вашето внимание неговото изказване по повод реализацията на държавната програма „Достъпна среда” в Русия.
Целта на държавната програма „Достъпна среда” е да направи пълноценен животът на хората с ограничени възможности.
Изказване на Д. Медведев на заседанието на Правителството на Русия от 14 септември 2012 година
Д.А.Медведев: Днес в страната има около 13 милиона инвалиди. За да се променят качествено условията на живота им, трябва да се променят много неща и в здравеопазването, и в системата за социална защита, и в образованието, и в строителството на жилища, и, може би най-главното, да променим нас самите. Необходимо е да се изгради безбариерна среда във всички градове и населени места в нашата страна, за да могат инвалидите безпрепятствено да се придвижват по улицата, да пътуват с обществения транспорт, да посещават театрите и музеите, да спортуват, и, разбира се, да получават качествено образование, да имат възможности за самореализация, за трудова заетост по специалността си, т.е. с други думи животът им да бъде пълноценен.
Това е и целта на държавната програма „Достъпна среда”. Реализацията й започна през миналата година, за първи път тя предполага системни решения на проблемите на инвалидите. Общият обем на финансовите средства по тази програма е значителен – над 46 млрд рубли. И, разбира се, разчитам на това, че тези пари ще бъдат похарчени ефективно, а целевите показатели, които са заложени в програмата ще бъдат постигнати в срок.
Сега за задачите, които предстои да се решават. Първо, всеки регион трябва да изработи карти за достъпността на най-важните за инвалидите публични обекти и услуги в социалната сфера, транспортът, комуникациите и постоянно този списък да се актуализира. При това е нужно на хората да се осигури информация за работата на тези институции и възможността да се записват в тях чрез интернет.
Второ. Стандартите и правилата, в които при строителство се внасят съответните параметри, трябва да съдържат по-строги изисквания за спазване на условията за достъпност. Независимо от предприетите през последните години мерки (не може да се каже, че нищо не сме правили), все пак са малко сградите, средствата за обществен транспорт, които са оборудвани за ползване от инвалиди. Относителният дял на такива обекти в социалната, транспортната и инженерната инфраструктура сега е около 16%. Ще напомня, че към 2015 година той трябва да бъде не по-малко от 45%. И, разбира се, време е вече да преминем към проектиране нови типове домове, удобни за живот на инвалидите, техните семейства и семействата, които отглеждат деца с трайни увреждания.
Трето. Трябва да се подобри качеството на рехабилитационното оборудване, да се обмисли механизъм, който ще позволи да не съ създават опашки за такова оборудване, преди всичко за инвалидни колички, и по-пълно да се отчитат индивидуалните особености на всеки инвалид, да им се даде възможност те сами да избират техническото средство. Едновременно с това е необходимо да се изградят адаптирани за инвалидите сайтове, да се възроди сурдопревода по телевизията и, естествено, да се осигури този превод в културните институти. По пет наши общоруски канала тази дейност се извършва, в т.ч. в рамките на програмите.
Четвърто. Детцата с трайни увреждания, наравно с всичким трябва да получат добро и съвременно образование, да бъдат максимално включени в културния, образователния, а също и в спортния живот. Това ще им помогне да се интегрират в обществото, ще разкрие техния потенциал, и, разбира се, като цяло това трябва да променя отношението на хората към тези с ограничения поради здравни проблеми. Следва да се усъвършенстват корекционните детски учебни заведения и в същото време заедно с това да се създава безбариерна среда в обичайните училища, да се подготвят повече педагози, в т.ч. такива, които работат по програмите за включено обучение. В отделни случаи, разбира се, е необходимо да се занимават и с обучение на децата по домовете им.
Наша задача, и това е пето, което бих искал да кажа, е ежегодно да се създават значителен брой специални работни места за инвалиди – не по-малко от 14 000. За тези цели на регионите са предоставени субсидии. Реална помощ при трудоустрояването им оказват и обществените организации на инвалиди. Те, разбира се, се стремят да осигурят най-пълна защита на правата и интересите на инвалидите, социално-психологическа адаптация, привличат средства от благотворителни кампании. Трябва да се подкрепят техните програми. Още веднъж бих искал да кажа, че всички показатели на програмата „Достъпна среда” трябва да се изпълняват ефективно и в срок.
И разбира се, необходимо е да се основаваме на оценките на самите инвалиди. Именно те, естествено, са длъжни да ни подсказват, кое се прави неправилно, или върху какво трябва да се концентрира вниманието.
Източници:
http://blog-medvedev.livejournal.com/93713.html (материалът е публикуван на 19 септември 2012 г.)
http://government.ru/docs/20712/ – на този адрес се намира стенограмата от съответното заседание на руското правитлество.
Превод от руски: Божидар Ивков
Бележка: За всички, които се интересуват от пълния текст на Прогарамата „Достъпна среда“, тя е качена в рубриката „Публикации“, в частта „Публикации на руски език“. Файлът е: dost_sreda.pdf
bozhidar ivkov 