МЕСТНИЯТ ДОМ ЗА САМОПОМОЩ И ЛОКАЛНАТА ОБЩНОСТ

Етикети

activation, decentralization, активизация, групи за самопомощ, децентрализация; self-help, интеграция, лица с умствени увреждания, локална общност, местен дом за самопомощ, integration, local community, local self-help, самопомощ, социални услуги, социално включване, people with intellectual disabilities, self-help groups, social inclusion, social services

Един текст, който съм превеждал преди 20 години. Посветен е на проблеми, които до голяма степен са чужди на българската социална действителност, особено когато става дума за психично здраве и лица с психични проблеми и умствени увреждания.

Струва ми се, че текста е актуален и уникален за нашата действителност не само поради това, че предоставя знания за същността на самопомощта и групите за самопомощ, но и за същността, мястото, ролята, целите и задачите на локалния/местния дом за самопомощ.

„Според Алексис дьо Токвил общностният характер на локалното общество се създава около необичайни обществени инициативи, когато малки групи свързани по между си хора създават нова организация, която ще разреши техните проблеми. Такива групи твърдят в даден момент, че притежават силите да вземат решение относно това, какъв е проблема, по какъв начин да се реши този проблем, а често също така решават, че именно те са задължени сами да бъдат ключови актьори, въплъщаващи в живота решението на проблема. Фактическата общност, според дьо Токвил, е сдружаването на групи за самопомощ, сдруженията (виж Bradley 1994, с.117).

Богатството на всяка общност са нейните хора, особено тези от тях, които искат и имат шанса активно да я развиват“.

„Врагът не е бедността, болестта и здравните проблеми… Врагът е системата от интереси, която за да може да съществува се нуждае от зависимост, маскирана от услуги“.

McKnight

доц. д-р Божидар Ивков

ЮРОС – МЕСТНИЯТ ДОМ ЗА САМОПОМОЩ И ЛОКАЛНАТА ОБЩНОСТ

ЗАЕТОСТ И СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА ХОРАТА С ОГРАНИЧАВАНИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Етикети

заетост, инивалидност; employment, social inclusion, disability, социално включване

Тук предоставям на заинтересованите читатели два анализа в сферата на заетостта на хората с ограничавани възможности и тяхното социално включване в обществото.

По същество това са емпирични социални изследвания, проведени през 2013 година. Интересното е, че за първи път – доколкото на мен ми е известно – са идентифицирани социални бариери пред хората с ограничавани възможности в сферата на заетостта, извън „традиционните“ архитектурни и транспортни бариери.

И макар тези разработки да присъстват на сайта на Националната Федерация на Работодателите на Инвалиди (НФРИ) за много хора те си остават непознати. Надявам се те да бъдат полезни за всички, които се интересуват от въпросите, свързани със заетостта на хората с ограничавани възможности (лица с увреждания).

доц. д-р Божидар Ивков

ANALIZ-POTREBNOSTI-HU_last

IZSLEDVANE-LAST

„ДОСТЪПНА СРЕДА” – ДА НАПРАВИМ ПЪЛНОЦЕНЕН ЖИВОТЪТ НА ХОРАТА С ПРОМЕНЕНИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Етикети

бариери, достъпност, социално включване

Тази сутрин, благодарение на моя колега и голям приятел на хората с увреждания доц. д-р Стефан Николов, се запознах с изказването на руския премиер Д. Медведев, посветено на хората с променени (от увреждането) и променяни (от социалната среда) възможности в Русия. И тъй като – поне според мен – то е пример как един политик трябва да говори и да се грижи за решаването на проблемите на хората с променени възможности, си позволявам да преведа и да представя на вашето внимание неговото изказване по повод реализацията на държавната програма „Достъпна среда” в Русия.

 

Целта на държавната програма „Достъпна среда” е да направи пълноценен животът на хората с ограничени възможности.

Изказване на Д. Медведев на заседанието на Правителството на Русия от 14 септември 2012 година

Д.А.Медведев: Днес в страната има около 13 милиона инвалиди. За да се променят качествено условията на живота им, трябва да се променят много неща и в здравеопазването, и в системата за социална защита, и в образованието, и в строителството на жилища, и, може би най-главното, да променим нас самите. Необходимо е да се изгради безбариерна среда във всички градове и населени места в нашата страна, за да могат инвалидите безпрепятствено да се придвижват по улицата, да пътуват с обществения транспорт, да посещават театрите и музеите, да спортуват, и, разбира се, да получават качествено образование, да имат възможности за самореализация, за трудова заетост по специалността си, т.е. с други думи животът им да бъде пълноценен.

Това е и целта на държавната програма „Достъпна среда”. Реализацията й започна през миналата година, за първи път тя предполага системни решения на проблемите на инвалидите. Общият обем на финансовите средства по тази програма е значителен – над 46 млрд рубли. И, разбира се, разчитам на това, че тези пари ще бъдат похарчени ефективно, а целевите показатели, които са заложени в програмата ще бъдат постигнати в срок.

Сега за задачите, които предстои да се решават. Първо, всеки регион трябва да изработи карти за достъпността на най-важните за инвалидите публични обекти и услуги в социалната сфера, транспортът, комуникациите и постоянно този списък да се актуализира. При това е нужно на хората да се осигури информация за работата на тези институции и възможността да се записват в тях чрез интернет.

Второ. Стандартите и правилата, в които при строителство се внасят съответните параметри, трябва да съдържат по-строги изисквания за спазване на условията за достъпност. Независимо от предприетите през последните години мерки (не може да се каже, че нищо не сме правили), все пак са малко сградите, средствата за обществен транспорт, които са оборудвани за ползване от инвалиди. Относителният дял на такива обекти в социалната, транспортната и инженерната инфраструктура сега е около 16%. Ще напомня, че към 2015 година той трябва да бъде не по-малко от 45%. И, разбира се, време е вече да преминем към проектиране нови типове домове, удобни за живот на инвалидите, техните семейства и семействата, които отглеждат деца с трайни увреждания.

Трето. Трябва да се подобри качеството на рехабилитационното оборудване, да се обмисли механизъм, който ще позволи да не съ създават опашки за такова оборудване, преди всичко за инвалидни колички, и по-пълно да се отчитат индивидуалните особености на всеки инвалид, да им се даде възможност те сами да избират техническото средство. Едновременно с това е необходимо да се изградят адаптирани за инвалидите сайтове, да се възроди сурдопревода по телевизията и, естествено, да се осигури този превод в културните институти. По пет наши общоруски канала тази дейност се извършва, в т.ч. в рамките на програмите.

Четвърто. Детцата с трайни увреждания, наравно с всичким трябва да получат добро и съвременно образование, да бъдат максимално включени в културния, образователния, а също и в спортния живот. Това ще им помогне да се интегрират в обществото, ще разкрие техния потенциал, и, разбира се, като цяло това трябва да променя отношението на хората към тези с ограничения поради здравни проблеми. Следва да се усъвършенстват корекционните детски учебни заведения и в същото време заедно с това да се създава безбариерна среда в обичайните училища, да се подготвят повече педагози, в т.ч. такива, които работат по програмите за включено обучение. В отделни случаи, разбира се, е необходимо да се занимават и с обучение на децата по домовете им.

Наша задача, и това е пето, което бих искал да кажа, е ежегодно да се създават значителен брой специални работни места за инвалиди – не по-малко от 14 000. За тези цели на регионите са предоставени субсидии. Реална помощ при трудоустрояването им оказват и обществените организации на инвалиди. Те, разбира се, се стремят да осигурят най-пълна защита на правата и интересите на инвалидите, социално-психологическа адаптация, привличат средства от благотворителни кампании. Трябва да се подкрепят техните програми. Още веднъж бих искал да кажа, че всички показатели на програмата „Достъпна среда” трябва да се изпълняват ефективно и в срок.

И разбира се, необходимо е да се основаваме на оценките на самите инвалиди. Именно те, естествено, са длъжни да ни подсказват, кое се прави неправилно, или върху какво трябва да се концентрира вниманието.

Източници:

http://blog-medvedev.livejournal.com/93713.html (материалът е публикуван на 19 септември 2012 г.)

http://government.ru/docs/20712/ – на този адрес се намира стенограмата от съответното заседание на руското правитлество.

Превод от руски: Божидар Ивков

Бележка: За всички, които се интересуват от пълния текст на Прогарамата „Достъпна среда“, тя е качена в рубриката „Публикации“, в частта „Публикации на руски език“. Файлът е: dost_sreda.pdf

НЕСПОСОБНОСТТА (DISABILITY) ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА КОЛИН БАРНС И ДЖОФ МЪРСЪР

Етикети

disability, възможности, niepełnosprawność, социален модел на инвалидността, социално включване

Barnes, C., G. Mercer Geof (2008) Niepełnosprawność. Wydawnictwo Sic. Warszawa. // Barnes, C., G. Mercer Geof (2004) Disability. Polity Press, Cambridge

За броени месеци книгата на английските изследователи Барнс и Мърсър се превърна в класика и задължително четиво за студентите по социология, социална политика, за изследователите на здравеопазването и уврежданията, както и за професионалистите в сферата на лечението и грижите за хората с увреждания.

Книгата представлява кратко и достъпно въведение в концепциите за инвалидността. Въз основа на богата литература по въпроса и позовавайки се на различни гледни точки, авторите изследват развитието на идеите за инвалидността и подлагат на мащабна критика на доминиращите мнения. В нея се акцентира върху социалното изключване на хората с увреждания и маргинализацията в най-важните области на социална дейност и в различни исторически и културни контексти, такива като семеен живот, репродуктивни права, образование, заетост, свободно време, културни възгледи и политиката. Анализът на Барнс и Мърсър се концентрира върху инвалидността като форма на социално потискане, подобно на това, което изпитват жените, етническите, расовите и сексуалните малцинства. Ключовите въпроси, които са включени в книгата, са: теория на неспособността, исторически и сравнителен план, преживяване на увреждането и неспособността, професионална и политическа намеса в живота на хората с увреждания, политиката към хората с увреждания, социална политика и гражданство, култура на неспособността.

Според Гари Албрехт – друг известен изследовател на неспособността от Университета Илинойс в Чикаго „В Неспособността” Барнс и Mercer вдигат нивото за бъдещи дискусии по социалния модел на неспособността. Добре аргументираната им работа използва социалния модел, за да се анализират класически въпроси за дефиницията, производство, представянето, опитът, стратификацията, изключването, политиката и глобализацията на неспособността. Тази навременна книга е задължително четиво за студенти, учени и активисти”

Шейла Ридел от Университета в Глазгоу пише: „Тази книга е задължително четиво за всички учени, занимаващи се с изследване на неспособността. Това е исторически добре обосновано и строго теоретично внимателно проучване на теориите за неспособността, увреждането и тялото. Същността на социалното потисничество се преживява и анализира от хората с увреждания и неспособността се локализира в отношенията към пола, расата и социалната класа. Като всяка добра социология, книгата е изключително достъпна и отлична за четене”.

***

Ето и няколко цитата от полското издание на книгата.

„Обратното, академичната литература широко приела „ортодоксалната” представа, че инвалидността представлява индивидуален и медицински проблем. Макар че джендър и расовите пробмлеми през 1980-те години да са били признавани за характерни причини за социално потисничество, това не било вярно за инвалидността. Критиците на инвалидността отклонили преобладаващите случаи в социалните науки като ирелевантни, като „теоретическo връщане назад” (Abberley 1987: 5) и решително се „инвалидизирали” (Oliver 1996b). “Нямало никаква дезюнкция между доминиращите културни разкази за инвалидността и академичните разкази. Те се поддържали и защитавали един друг” (Linton 1998: 1)…” (с. 2)

„Индивидът се нуждае от колектив професионалисти при рехабилитацията си, за да постигне някаква степен на „нормалност”. Това описва йерархическите отношения, където професионалистът (помощникът) идентифицира потребностите и способностите на човека (на който се помага) и предписва съответните индивидуализирани „решения” в рамките от здравето и социалното обгрижване до осигуряването на специалното образование (Finkelstein 1983). Освен това, приема се възгледа на професионалиста за „идеалния” пациент като някой, който се подчинява на неговите знания и власт, и игнорира потенциала за обратен интерес или експертиза (Freidson 1970)” (с. 10).

„… особено внимание започнало да се отделя на категорията „преживяване”. Това се свързва със създаването на социологическа литература на тема „хронично заболяване и инвалидност”… Преживяването било поставено в орбитата на интересите на привържениците на социалния модел преди всичко затова, защото тази категория е силно свързана с индивидуализирания, медикализиран подход към инвалидността. Голямо влияние върху тези дискусии оказало и нарастващото значение на категорията „различие”, „вид” и развитието на сложната идентичност в социалната теория. Това пък довело до по-големия интерес на изследователите към чувствата и преживяванията на инвалидите, отколкото към структурите и социалната конструкция на идентичността, в т.ч. и идентичността на инвалидите.

…теории, отнасящи се до тялото в изследванията на инвалидността. Голямо влияние за възникването им имали анализите на Фуко върху „инвалидизираното тяло”… все повече социолози и автори на произведения на тема инвалидност започнали да приемат постструктуралистката и постмодернистична перспектива. В резултат на този подход се създало еклектичното схващане, което ще представи интерпретативните (феноменологични) начини на разбиране, основани върху социалния конструкционизъм и материалзма”. (с. 80-81)

„От социологическа гледна точка такова увреждане, каквото е болестта, може да се разглежда като социална конструкция, което означава, че нейното значение и социални реакции спрямо нея са определени исторически и културно…”. (с. 82)

„По мнението на Jenny Morris „в социалния модел на инвалидността съществува тенденция, която оспорва преживяванията на нашите тела, настоявайки, че нашите физически различия и ограничения са изключително социален продукт. Макар бариерите на социалната среда и социалните отношения да са ключова част от нашето преживяване на инвалидността – и съществено да ни инвалидизират – да се каже, че с това свършва нашето преживяване на инвалидността означава да се отрече индивидuалното усещане на физическите и интелектуалните ограничения, заболявания, страх от смъртта” (Morris 1991: 10). (с. 84)

„При разработването на темата за „социомедицински модел на болестите, предизвикващи инвалидност” Mike Bury (1997: 116) разграничава два типа значения, свързани с хроничните заболявания и „инвалидността” (или усещаните ограничения във функционирането). Първият е „консеквенция” от ограниченията, налагани върху ролите на индивида в ежедневния живот и междучовешките отношения; вторият е „значението”, което се отнася до културните и символните смисли, свързани с определени обусловености (с.224).” (с. 89-90)

доц. д-р Божидар Ивков