Човек убива своите чувства и спомени под напора на събитията. Принуден, той често бяга от собственото си Аз в хиляди чужди образи, но винаги се завръща в себе си. Бягството и завръщането е кръговрат, който го изпепелява и поддържа жаждата му.
***
Всяко знание може да бъде предадено, но не и мъдростта. Тя може да се открие, да се превърне в наше второ Аз, да ни ръководи. С мъдростта си можем да съзидаваме. Но не можем да я облечем в думи и да я преподаваме на когото и да било.
***
Когато човек търси прекалено много и е прекалено взискателен най-често не открива нищо. Прекалеността като път винаги води до самотата.
***
Любовта – духовната или физическата, може да се получи по много начини, но никога чрез насилие.
***
Любовта и доброто винаги са по-силни от насилието, независимо колко време и жертви са необходими за победата им.
***
Има два типа хора – мнозинството са като падащи листа, а малцина са като звезди. Първите се лутат и накрая се превръщат в част от шумата. Другите вървят неотклонно по своя път и оставят светла диря след себе си.
***
Дълбоко в съня си човек влиза в своята съкровенност… но не го знае.
***
От всичко на света човек знае най-малко за себе си.
***
Човек е смес от святост и грешност.
***
Всичко, което не изстрадаме и не изкупим докрай, се завръща и ни връхлита отново.
***
Всяка истина има своята не-истина като противоположност.
Божидар Ивков
