08 сряда ян. 2020
Етикети
болка, family, ревматоидни болести, семейство, pain, rheumatic disease
Получи се добър материал, който може да бъде полезен. Особено на хората, които са били диагностицирани наскоро с рематоидно заболяване и все още са в процес на адаптация към него и наложените им промени.
доц. дсн Божидар Ивков
31 четвъртък ян. 2019
Етикети
choroby reumatoidalne, имунно медиирани заболявания, интердисциплинарен подход в лечението; choroby o podłożu immunologicznym, interdisciplinary approach to treatment, interdyscyplinarne podejście do leczenia; immune-mediated diseases, ревматоидни болести, rheumatoid diseases
Днес лекарите знаят, че в много заболявания, лекувани индивидуално от различни специалисти, участват едни и същи имунологични разстройства. Според полската ревматоложка проф. Бригида Квиатковска в тези случаи безусловно е необходимо интердисциплинарно сътрудничество.
Проф. Квиатковска отбелязва, че при хора с имунологично медиирани заболявания, могат да се появят едновременно няколко болести. Именно това налага разпознаването на всички и насочването на лечебния процес към най-важните здравни проблеми на човека.
Тази ситуация е присъща и при ревматоидните заболявания, които се диагностицират от ревматолози, но могат и трябва да бъдат подозирани от други специалисти, защото, както са показали изследванията, при много заболявания, лекувани индивидуално, вземат участие едни и същи имунологични разстройства.
Именно на сътрудничеството между лекарите при наличие на имунологично медиирани заболявания и тяхното лечение, ще бъде посветена една от сесиите на предстоящия четвърти конгрес в Полша „Здравни предизвикателства“, който ще се състои в Катовице на 7 и 8 март 2019 г.
Проф. Квиатковска дава пример с човек, при който се наблюдава псориатичен артрит. При него първоначално може да се манифестира псориазис, който се лекува от дерматолог. Такива хора най-често попадат първо именно при дерматолога, защото псориазиса обикновено изпреварва ставните проблеми и изменения. Но когато се появят последните, в лечебния процес трябва да се включи и ревматолог.
Даден човек, който е лекуван от ревматолог, е възможно да страда и от някакво стомашно-чревно възпалително заболяване и тогава той е лекуван от гастроентеролог. Възможно е да се налага да посещава невролог, офталмолог и т.н.
Според проф. Квиатковска специалистите познават лекарствата, които в едни случаи действат върху всички имунологично медиирани заболявания, манифестиращи се в даден човек, като част от тези лекарства трябва да се избират в зависимост от доминиращото заболяване. Има и лекарства, които се оказват неефективни.
„Това води до там, че сме длъжни да гледаме на пациента абсолютно цялостно. Тук безусловно е необходимо интердисциплинарно сътрудничество. Пациентите често остават години наред на лечение при един специалист, защото той не знае, че болестта на пациента може да се лекува заедно с другите му заболявания“ – подчертава Квиатковска.
В България, доколкото аз имам наблюдения, се реализира подобно сътрудничество, което обаче е подчинено на изискванията на НЗОК, а не на потребностите на човека и на експертната оценка на лекарите.
По мое скромно мнение, колкото една здравеопазна система е по-опазарена, толкова тя е по-неефективна, а от това страдат т.нар. пациенти.
Източник: PWX/RZ (2019) Pacjenci ze schorzeniami mediowanymi immunologicznie potrzebują współpracy specjalistów. W: Rynek Zdrowia z 29 stycznia 2019. http://www.rynekzdrowia.pl/serwis-reumatologia/pacjenci-ze-schorzeniami-mediowanymi-immunologicznie-potrzebuja-wspolpracy-specjalistow,191585,1011.html
доц. д-р Божидар Ивков
02 четвъртък авг. 2018
Етикети
access, choroby reumatoidalne, dostęp, биологични и биоподобни лекарства, доступ, достъп, здравни приоритети; leki biologiczne i biopodobne, приоритеты в области здравоохранения; biological and biosimilar drugs, health priorities, ревматоидни болести, ревматоидные заболевания, priorytety zdrowotne; биологические и биоподобные препараты, rheumatoid diseases
Според мнението на Полското дружество по ревматология документа, описващ Лекарствената политика на държавата, трябва да съдържа, като един от здравните приоритети, лечението на „ревматоидните болести, развиващи се на възпалителна и автоимунна основа“. С оглед целта, която си поставя МЗ в документа, липсата на ревматоидните болести като здравен приоритет, е неразбираемо – пише УС на ПДР, консултирайки документа.
Поне на мен не ми е известно да има подобен документ в България. Не че той би решил проблемите в тази област. Да не говорим, че лечението на ревматоидните болести в България не е никакъв приоритет, а се възприема по-скоро като финансово бреме за НЗОК.
Полското дружество по ревматология отбелязва, се документът „Държавна лекарствена политика 2018 – 2022“ се основава върху научни доказателства и надеждни данни за смъртност, заболеваемост, честота, рискови фактори, ефективност, безопасност, качество и рентабилност на лекарствата, демография, производителност, неработоспособност, инвалидност, разходи, микро и макро-икономически фактори.
Фармакологичното лечение на такива болести като РА, псориатичен артрит, Болест на Бехтерев, ювенилен идеопатичен артрит, системен васкулит и други системни болести на съединителната тъкан, дава възможност да се ограничат преките и непреките разходи за тези заболявания, а чрез това става възможно лечението да се разглежда като инвестиция, а не като бреме за държавата.
Тези болести по различен начин представляват важен рисков фактор за сърдечно-съдови болести, в т.ч. инфаркти на сърцето и мозъчни удари, както и за усложнения в дихателната система и накрая за развитие на онкологични заболявания, което на свой ред, „спрямо епидемиологичните и демографските тенденции, а също и като се вземат предвид и други фактори, формира потребностите от здравни услуги“. На тази база са създадени и здравните приоритети.
Успешното противовъзпалително и имуносупресивно лечение с помощта на класическите модифициращи протичането на болестта лекарства и в комбинация с биологичните такива намалява при тези пациенти риска от развитие на сърдечно-съдови болести и диабет, който също е един от приоритетите на здравното министерство.
По отношение на целите, които си поставя МЗ в документа, липсата не вземането предвид, като здравен приоритет, на ревматоидните болести, е неразбираемо. Още повече, че за един от здравните приоритети министърът на здравето е определил рехабилитацията, която трябва да бъде важно допълнение на подходящото фармакологично лечение на ревматоидните заболявания.
Като запазва настоящата форма на документа, министърът на здравето се съгласява на отсъствието на активна лекарствена политика на държавата спрямо пациентите с ревматоидни заболявания за ограничаване на инвалидността.
Същевременно, на пациентите, на които не е осигурено ефективно лечение, осигуряването чрез рехабилитация на добро здраве може да се окаже излишно, особено ако няма подходяща медикаментозна терапия, подкрепяна от активна лекарствена политика.
Полското дружество по ревматология е изразило своето безпокойство спрямо предложението за „изработване на правила за прескрипция и финансиране на биоеквивалентни лекарства (заместители) от колектив от експерти, назначен от министъра на здравето“.
Правилата на предписване на биологичните лекарства и заместването им с биоподобни такива в ревматологията се основава върху резултатите от клинични изследвания, в които ефективността у безопасността на иновативните биологични лекарства и биоподобните такива е била еднозначно потвърдена, както и тяхната взаимозаменяемост. Полското дружество по ревматология изразява надеждата си, че предложението, съдържащо се в проекта на документа няма да служи за ограничаване на достъпа на пациентите до биологични и биоподобни лекарства, в т.ч. и произвежданите от полскта фармацевтична промишленост.
Полското дружество по ревматология е на мнение, че спестените средства, получени чрез въвеждането на следващи биоеквивалентни биологични лекарства в определена област на медицината, трябва да бъдат изразходвани за поредните ефективни новаторски терапии при тези заболявания и документът за държавната политика в областта на лекарствата трябва ясно да регламентира това.
Полското дружество по ревматология отбелязва, че е важно да се вземе предвид мнението на НПО организации от цялата страна по отношение на предвидената възможност в документа за заплащане от пациента по време на болничния си престой на нереимбурсирано лекарство или ако не отговаря на изискванията за лечение с реинбурсирано такова.
***
Едва ли за някой има значение, какво точно се случва в Полша с процесите на лечение с биологични и биоподобни лекарства. Но подобна незаинтересованост би била подвеждаща. В публикувания тук материал правят впечатление поне няколко важни неща:
(1) акцент върху биологичното лечение като механизъм за снижаване на преките и непреките разходи за лечение на ревматоидните заболявания. Този акцент в България многократно е повтарян в публичното пространство и в документите само и единствено на ОПРЗБ. Не ми е известно БДР да има позиция по този въпрос.
(2) акцент върху факта, че адекватното биологично лечение снижава инвалидизацията и инвалидността от ревматоидни заболявания. Това е в крещящо противоречие с политиката на опазаряване на здравеопазването в България, провеждана от МЗ и НЗОК;
(3) доброто сътрудничество и съвместна работа на пациентски организации и ревматолози, в т.ч. с ПДР. В България тези процеси са доминирани от нежеланието и надменността на една част от рематолозите и на ръководството на БДР в отношенията им с пациентските организации. Тяхната незаинтересованост достига такива измерения, че те не са в състояние да направят разлика между отделните пациентски организации;
(4) и накрая, но не по значение, самото ПДР изразява надежда, че няма да се стигне до ограничаване на достъпа на пациентите до съвременни терапии в сферата на ревматологията;
(5) наличие на документ, представящ намеренията на полското правителство в сферата на лекарствената политика за периода 2018-2022 г. Поне на мен не ми е известно нашето правителство да има подобен документ, което не означава, че той не е създаден.
Многократно съм писал, че поляците също си имат своите проблеми в системата на здравеопазване. Но те по никакъв начин не свързани толкова тясно с корупция, личностно облагодетелстване на гърба на пациентите и разхищение на средства.
Според мен, пари има за всичко в НЗОК. Стига да не се краде и да не се разпиляват средства.
Източник: PTR/RZ (2018) PTR krytycznie o projekcie dokumentu „Polityka Lekowa Państwa 2018 – 2022“. W: Rynek Zdrowia z 27 lipca 2018. http://www.rynekzdrowia.pl/serwis-reumatologia/ptr-krytycznie-o-projekcie-dokumentu-polityka-lekowa-panstwa-2018-2022,186184,1011.html
доц. д-р Божидар Ивков
12 петък май 2017
Нестероидните противовъзпалителни лекарства (НСПВЛ), такива като ибупрофен, употребявани във високи дози, могат да повишат риска от инфаркт на сърцето – това показват международните изследвания, публикувани от „British Medical Journal”. Част от специалистите обаче, са скептично настроени към тези резултати.
В изследванията са обхванати на 446 000 лица, живеещи във Финландия, Канада и Великобритания. Всички те са използвали такъв тип лекарства, които се предписват от лекари. В изследванията не са анализирани тези лекарства, които са в свободна продажба, т.е. без рецепта.
Известно е, че нестероидните противовъзпалителни лекарства, като например ибупрофен, диклофенак, напроксен, волтарен и др., са често използвани за облекчаване на симптомите при различни ревматоидни заболявания. Поради изпитваните силни болки много болни ги приемат във високи дози.
Най-новите наблюдения показват, че рискът от инфаркт на сърцето е най-висок през първите 30 дни от употребата на НСПВЛ.
В коментарите си специалистите все пак обръщат внимание, че този вид инциденти зависят от много фактори и общото здравословно състояние на пациента, а не само от дозите и честотата на приеманите противовъзпалителни средства.
Пенсионираният професор от Свободния Университет Квин МакКонуей (Kevin McConway), е казал пред „BBC News“, че при случай на пациент, който е използвал НСПВЛ във високи дози и е получил инфаркт на сърцето, е трудно еднозначно да се потвърди, че това е било свързано с тези лекарства. Тук едни от важните фактори са тютюнопушенето и наднорменото тегло.
Д-р Майк Кнептън (Mike Knapton) от British Heart Foundation от своя страна обръща внимание, че ползите от приема на високи дози НСПВЛ – или рисковете от това – трябва да се оценяват при всеки пациент индивидуално. Тези лекарства трябва да бъдат предписвани много внимателно на лица със сърдечни заболявания, а при лица, преживели инфаркт, трябва да се прецени дали изобщо трябва да бъдат предписвани.
По принцип тези лекарства трябва да бъдат приемани само когато е крайно необходимо и то за колкото е възможно по-кратко време.
Според ПАП ръководителката на Royal College of General Practitioners проф. Хелън Стоукс-Лампард (Helen Stokes-Lampard) препоръчва, много предпазливо използване на НСПВЛ, които са достъпни без рецепта – те трябва да бъдат в по-малки дози от същите лекарства, предписвани от лекар.
National Health Service (NHS) насочва вниманието към това, че употребата на този вид лекарства трябва да става във възможно най-ниските дози. Онези болни, които смятат, че трябва да употребяват НСПВЛ в по-високи дози и по-продължително време, задължително трябва да се консултират с лекар.
Проф. Стефан Ивънс от London School of Hygiene and Tropical Medicine признава, че вниманието и предпазливостта са задължителни, но заплахата от инфаркт на сърцето се отнася само до малка група болни, които употребяват ибупрофен и други лекарства с подобно действие.
Бележка: Повече за НСПВЛ може да се прочете в публикацията ми от 13 юли 2015 г. „Двете лица на нестероидните противовъзпалителни лекарства“, на адрес: https://bojidarivkov.wordpress.com/2015/07/13/.
Източник: PAP/Rynek Zdrowia (2017) Ibuprofen może zwiększać ryzyko zawału serca. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/ibuprofen-moze-zwiekszac-ryzyko-zawalu-serca,172673,11.html
доц. Д-р Божидар Ивков
