• За мен

bozhidar ivkov

~ Социология на инвалидността

bozhidar ivkov

Архиви за етикет: ревматоидни болести

КОГАТО РЕМИСИЯТА ПРИ АРТРИТ ПРЕМИНЕ И БОЛЕСТТА СЕ ЗАВЪРНЕ

15 понеделник авг. 2022

Posted by daroiw in Светът на хората с ревматични заболявания

≈ Вашият коментар

Етикети

артрит, идентичност, ревматоидни болести, ремисия, ювенилен артрит

След почти шест месечна ремисия, артритът на Карли Фокс се активизира отново. Възпалението по засегнатите стави отново е факт, а имунната й система е готова за атака. Карли споделя, че основното предизвикателство пред нея сега е „как да кажа на всички новината, без да бъда подложена на съжаление“.

Карли изпитва сериозни трудности да приеме отново болестта си, но още по-трудно й е да сподели тази новина с другите. Тя пише, че след тези шест месеца на спокойствие усеща, че е забравила, какво е да си човек с артрит и как се живее с това заболяване. Дори близките и приятелите й са забравили, че тя е човек с инвалидност.

В живота на Карли отново нахлува несигурността и неопределееността. Тя не е сигурна дали ще успее да се свърже със стария си ревматолог, ще може ли да продължи да учи и да работи със същото темпо, дали ще е в състояние да върши всички онези неща, които обича да прави. „Преди всичко не съм сигурна как да действам, как да кажа на другите и най-вече как да се справя с разочарованието на другите, че моята ремисия е приключила“. Най-близките й хора не я съжаляват. Тяхната емпатия „отразява моята несигурност“, тъй като и те, и аз „не сме сигурни какво предстои, но знаем, че трябва да се подготвим за най-лошото“. Хората, които не са толкова близо до Карли не са „толкова „наясно с артрита“ й, което означава, че те няма да знаят какво точно „означава това за мен (буквално – както, какво означава думата „ремисия“)“. Много от приятелите на Карли са „фантастични слушатели и правят всичко възможно, за да разберат“ проблемите и инвалидността й, но едновременно с това им липсват и много знания, като например, че „артритът може да премине в ремисия – да не говорим, че ремисията не е завинаги“. Нещо, което самата Карли е забравила.

Най-странният феномен, с който Карли се е сблъскала от мига, когато на 16 години е станала човек с инвалидност, е благодарността. Благодарност там, където тя не се приема за нещо традиционно. Карли се чувства претоварена от повторното планиране на собственото си „артритно бъдеще“, но на първо място е благодарна, че е била в ремисия. На 16 годишна възраст Карли е диагностицирана с ювенилен идиопатичен артрит, като възпалението е обхванало почти всичките й стави, а това означава болки навсякъде по тялото. Докато ревматологът я преглежда, а близнакът и майка й гледат, тя започнала да осъзнава мащабите на болестта и да се гневи на себе си и другите, че са позволили „болестта да прогресира толкова далеч. „На 16 години никога не съм вярвала, че ще вляза в ремисия“ – пише Карли.

Преди да продължи нататък, младата жена е убедена, че „ремисията не се печели. Можете да промените диетата, навиците и начина си на живот и пак да не влезете в ремисия. Ремисията не е ценностна преценка на вашата стойност като пациент, като човек с инвалидност или като човек – това просто се случва и никой не знае защо“. Карли споделя за влизането в ремисия, че когато е била на определени лекарства, все пак е имала далечна надежда за ремисия и това й е помагало да премине през някои наистина трудни моменти. „Загубих косата си, апетита си и личността си – но никога не съм губила надежда, че здравето ми може да се подобри“. И три години и половина по-късно това се случва.

„Ремисията беше фантастична. Няма нищо срамно да искаш да си в ремисия – или да скърбиш, когато я загубиш. Също така не е срамно да си човек с инвалидност, да се лекуваш и да търсиш помощ. Не вярвам, че тези неща трябва да се изключват взаимно“ – пише Карли. Тя е в ремисия, когато започва втората си година в университета, възобновява извънкласните си занимания „и се влюбих“. Имала енергия и оптимизъм по начини, както никога преди, а знанието, че временно е прекъснала лечението и че то работи за нея, е било достатъчно, „за да ме поддържа да правя неща, които смятах за невъзможни“. Става отлична студентка, не пропуска часове. Тя е отличен служител и никога не пропуска краен срок. Карли и днес прави всички тези неща, но сега артритът й е активен.

„Загубата на ремисия може да ви накара да се почувствате така, сякаш светът ви е спрял да се върти – сякаш всичко се срива. Но не е така – животът има начин (понякога неудобен) да продължи, независимо през какво преминавате“ – казва Карли.

Младата жена смята, че независимо, че ремисията й е приключила този факт няма да промени същността й, по същия начин, по който артритът не я е променил. Тя продължава да отдава силите си за учене, независимо, че понякога ще заспива в междучасията. Все още обича работата си и изпълнява задълженията си, макар, че понякога ще й се налага да си взема почивка по време на срещи. „Все още ще бъда „аз“ – по същия начин, по който бях „аз“ на 16 г. с активен артрит, на 20 в ремисия и на 20 отново с активен артрит“. Да, това ще е така, но никой не знае до кога ще успее да запази собствената си идентичност.

***

В този кратък разказ на младата американка се разкриват не един и два значими екзистенциални проблема, които са присъщи за всеки човек с ревматоидно заболяване. Но всеки човек ги преживява по различен начин. Сблъсъкът с неопределеността, с неизвестността по отношение на развитието на болестта, свързаните с това сериозни трудности да планира образованието, работата и личния си живот; опасенията дали ще бъде разбрана от социалната среда, в която живее, притесненията да не бъде съжалявана, са само част от тези проблеми на хората с ревматоидни заболявания. Тя е твърде млада още, болестта е в началото на развитието си и все още не представлява заплаха за нейната идентичност, но според мен зад нейната декларация във финалните й думи се крият и такива притеснения – дали ще съумее да запази собственото си Аз. Защото животът с ревматоидно заболяване е непрекъсната борба: за оцеляване, за самосъхранение, за опазване на постигнатия социален статус, за запазване на присъщите за дадена възраст социални роли, за съхраняване на собствената идентичност.

Източник: Fox, C. (2022) Arthritic Carly 2.0: How I Feel After Losing Remission With Arthritis. https://themighty.com/topic/arthritis/losing-remission-finding-gratitude-arthritis/

проф. дсн Божидар Ивков

Реклама

ТВЪРДЕ КЪСНО СЕ ДИАГНОСТИЦИРА ВЪЗПАЛЕНИЕТО НА СТАВИТЕ.

12 неделя дек. 2021

Posted by daroiw in Светът на хората с ревматични заболявания

≈ Вашият коментар

Етикети

РА, възпаление, диагностика, ефективност на лечението, късна диагностика, ревматоидни болести

Възпалителните ревматоидални заболявания, каквото е например ревматоидния артрит (РА), се установяват твърде късно. Поставянето на точната диагноза с голямо закъснение води до там, че успехът и ефективността на лечението са по-ниски. „Необходима е по-бърза диагностична „пътека“ и имаме такъв проект за такава програма“ – казва проф. Бригида Квиатковска, национален консултант по ревматология в Полша.

ТВЪРДЕ КЪСНО СЕ ДИАГНОСТИЦИРА ВЪЗПАЛЕНИЕТО НА СТАВИТЕИзтегляне

ТИПИЧНИ СИМПТОМИ ПРИ РЕВМАТОИДНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ

08 четвъртък окт. 2020

Posted by daroiw in Будилчета

≈ Вашият коментар

Етикети

ранни симптоми, ревматоидни болести

Невъзможно е ревматоидните заболявания да бъдат предотвратени. Това, което е възможно, е да бъдат открити в ранен стадий и по този начин да се избегне или чувствително да се забави процеса на инвалидизация. Съществуват определени симптоми при всяко ревматоидно заболяване, които ако бъдат забелязани изискват бързо посещение при ревматолог.

Ревматоидните заболявания често се наричат на ежедневен език ревматизъм, а по някои села и ревматиз. Зад тази думичка обаче, са скрити десетки, а може би и стотици ревматодини заболявания. Това са хронични възпалителни болести на ставите и гръбначния стълб. Те могат да оказват влияние и на нервната система, на кожата или вътрешните органи.

Сред всички ревматоидни заболявания най-разпространен е ревматоидния артрит. Причините за появата и развитието му не са напълно изяснени. Предполага се, че наследствената предразположеност е основен фактор в тази посока. Различни бактериални инфекции, пушенето и храненето също могат да повлияят появата на РА.

Ревматолозите са единни в мнението си: колкото по-рано бъде открит РА и започне подходящо лечение, толкова по-добри са прогнозите за неговото развитие. Поради тази причина ранната диагностика има решаващо значение.

Ето кои симптоми са типични за ревматоидните увреждания.

1. Умора. В началния етап симптомите са неспецифични. Например човек може да изпитва нарастваща умора.

2. Анорексия. Загубата на апетит също е възможно да е един от ранните симптоми.

3. Загуба на тегло. Този симптом е тясно свързан с горния.

4. Повишена температура. Повишена температура и силната изпотяемост също могат да се окажат ранни сигнали за започващо ревматоидно заболяване.

5. Сутрешна скованост в ставите. Това е типичен за много от ревматоидните болести симптом. Сковаността се проявява сутрин и се усеща във възпалените стави. Сковаността може да продължи повече от 30 минути.

6. Подуване на ставите, особено на ръцете и колената. Възпалените стави често се подуват, стават горещи, а човек изпитва болка.

7. Болка в ставите. РА се характеризира с болка, усещана в покой. Често се засягат ставите на ръката, рамото, коляното и глезена, както и гръбначния стълб. По-рядко болката се появява в тазобедрените или челюстните стави.

8. Ограничено движение. При РА, а и при другите ревматоидни заболявания, възпалението и болката ограничават движението в засегнатите стави. Например, човек не може свободно да повдигне ръката си или да държи в нея малко по-тежки предмети.

9. Зачервяване. Макар и по-рядко, възпалените стави могат да доведат до зачервяване на кожата около тях.

10. Ревматоидни възли. Това са твърди, усещани под кожата възли, които не са чувствителни при натиск. Мнозинството от тях се появяват при по-късните етапи на болестта в механически напрегнати участъци.

11. Симетрично разпределение. Типично за ревматоидния артрит е това, че симптомите на възпалението в ставите възникват симетрично в лявата и дясната половина на тялото.

12. Деформация на ставите. Ако РА не бъде лекуван своевременно или правилно, е възможно да се стигне до структурни изменения в ставите и до деформацията им.

***

Давам си ясна сметка, че подобен род информация вече не е нов, особено след многобройните информационни кампании на ОПРЗБ през последните години. Но все пак никога не е излишно знанието да бъде затвърждавано, макар и на едно такова първично ниво.

проф. дсн Божидар Ивков

ХРОНИЧНО РЕВМАТОИДНО ЗАБОЛЯВАНЕ В СЕМЕЙСТВОТО

08 сряда ян. 2020

Posted by daroiw in Светът на хората с ревматични заболявания

≈ Вашият коментар

Етикети

болка, family, ревматоидни болести, семейство, pain, rheumatic disease

Получи се добър материал, който може да бъде полезен. Особено на хората, които са били диагностицирани наскоро с рематоидно заболяване и все още са в процес на адаптация към него и наложените им промени.

доц. дсн Божидар Ивков

РЕВМАТОИДНА БОЛЕСТ В СЕМЕЙСТВОТО

ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ СЪВМЕСТНА РАБОТА НА РАЗЛИЧНИ СПЕЦИАЛИСТИ ПРИ ИМУНОЛОГИЧНО МЕДИИРАНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

31 четвъртък ян. 2019

Posted by daroiw in Светът на хората с ревматични заболявания

≈ Вашият коментар

Етикети

choroby reumatoidalne, имунно медиирани заболявания, интердисциплинарен подход в лечението; choroby o podłożu immunologicznym, interdisciplinary approach to treatment, interdyscyplinarne podejście do leczenia; immune-mediated diseases, ревматоидни болести, rheumatoid diseases

Днес лекарите знаят, че в много заболявания, лекувани индивидуално от различни специалисти, участват едни и същи имунологични разстройства. Според полската ревматоложка проф. Бригида Квиатковска в тези случаи безусловно е необходимо интердисциплинарно сътрудничество.

Проф. Квиатковска отбелязва, че при хора с имунологично медиирани заболявания, могат да се появят едновременно няколко болести. Именно това налага разпознаването на всички и насочването на лечебния процес към най-важните здравни проблеми на човека.

Тази ситуация е присъща и при ревматоидните заболявания, които се диагностицират от ревматолози, но могат и трябва да бъдат подозирани от други специалисти, защото, както са показали изследванията, при много заболявания, лекувани индивидуално, вземат участие едни и същи имунологични разстройства.

Именно на сътрудничеството между лекарите при наличие на имунологично медиирани заболявания и тяхното лечение, ще бъде посветена една от сесиите на предстоящия четвърти конгрес в Полша „Здравни предизвикателства“, който ще се състои в Катовице на 7 и 8 март 2019 г.

Проф. Квиатковска дава пример с човек, при който се наблюдава псориатичен артрит. При него първоначално може да се манифестира псориазис, който се лекува от дерматолог. Такива хора най-често попадат първо именно при дерматолога, защото псориазиса обикновено изпреварва ставните проблеми и изменения. Но когато се появят последните, в лечебния процес трябва да се включи и ревматолог.

Даден човек, който е лекуван от ревматолог, е възможно да страда и от някакво стомашно-чревно възпалително заболяване и тогава той е лекуван от гастроентеролог. Възможно е да се налага да посещава невролог, офталмолог и т.н.

Според проф. Квиатковска специалистите познават лекарствата, които в едни случаи действат върху всички имунологично медиирани заболявания, манифестиращи се в даден човек, като част от тези лекарства трябва да се избират в зависимост от доминиращото заболяване. Има и лекарства, които се оказват неефективни.

„Това води до там, че сме длъжни да гледаме на пациента абсолютно цялостно. Тук безусловно е необходимо интердисциплинарно сътрудничество. Пациентите често остават години наред на лечение при един специалист, защото той не знае, че болестта на пациента може да се лекува заедно с другите му заболявания“ – подчертава Квиатковска.

В България, доколкото аз имам наблюдения, се реализира подобно сътрудничество, което обаче е подчинено на изискванията на НЗОК, а не на потребностите на човека и на експертната оценка на лекарите.

По мое скромно мнение, колкото една здравеопазна система е по-опазарена, толкова тя е по-неефективна, а от това страдат т.нар. пациенти.

Източник: PWX/RZ (2019) Pacjenci ze schorzeniami mediowanymi immunologicznie potrzebują współpracy specjalistów. W: Rynek Zdrowia z 29 stycznia 2019. http://www.rynekzdrowia.pl/serwis-reumatologia/pacjenci-ze-schorzeniami-mediowanymi-immunologicznie-potrzebuja-wspolpracy-specjalistow,191585,1011.html

доц. д-р Божидар Ивков

МНЕНИЕ НА ПОЛСКОТО ДРУЖЕСТВО ПО РЕВМАТОЛОГИЯ ОТНОСНО „ДЪРЖАВНАТА ЛЕКАРСТВЕНА ПОЛИТИКА 2018-2022“.

02 четвъртък авг. 2018

Posted by daroiw in Светът на хората с ревматични заболявания

≈ Вашият коментар

Етикети

access, choroby reumatoidalne, dostęp, биологични и биоподобни лекарства, доступ, достъп, здравни приоритети; leki biologiczne i biopodobne, приоритеты в области здравоохранения; biological and biosimilar drugs, health priorities, ревматоидни болести, ревматоидные заболевания, priorytety zdrowotne; биологические и биоподобные препараты, rheumatoid diseases

Според мнението на Полското дружество по ревматология документа, описващ Лекарствената политика на държавата, трябва да съдържа, като един от здравните приоритети, лечението на „ревматоидните болести, развиващи се на възпалителна и автоимунна основа“. С оглед целта, която си поставя МЗ в документа, липсата на ревматоидните болести като здравен приоритет, е неразбираемо – пише УС на ПДР, консултирайки документа.

Поне на мен не ми е известно да има подобен документ в България. Не че той би решил проблемите в тази област. Да не говорим, че лечението на ревматоидните болести в България не е никакъв приоритет, а се възприема по-скоро като финансово бреме за НЗОК.

Полското дружество по ревматология отбелязва, се документът „Държавна лекарствена политика 2018 – 2022“ се основава върху научни доказателства и надеждни данни за смъртност, заболеваемост, честота, рискови фактори, ефективност, безопасност, качество и рентабилност на лекарствата, демография, производителност, неработоспособност, инвалидност, разходи, микро и макро-икономически фактори.

Фармакологичното лечение на такива болести като РА, псориатичен артрит, Болест на Бехтерев, ювенилен идеопатичен артрит, системен васкулит и други системни болести на съединителната тъкан, дава възможност да се ограничат преките и непреките разходи за тези заболявания, а чрез това става възможно лечението да се разглежда като инвестиция, а не като бреме за държавата.

Тези болести по различен начин представляват важен рисков фактор за сърдечно-съдови болести, в т.ч. инфаркти на сърцето и мозъчни удари, както и за усложнения в дихателната система и накрая за развитие на онкологични заболявания, което на свой ред, „спрямо епидемиологичните и демографските тенденции, а също и като се вземат предвид и други фактори, формира потребностите от здравни услуги“. На тази база са създадени и здравните приоритети.

Успешното противовъзпалително и имуносупресивно лечение с помощта на класическите модифициращи протичането на болестта лекарства и в комбинация с биологичните такива намалява при тези пациенти риска от развитие на сърдечно-съдови болести и диабет, който също е един от приоритетите на здравното министерство.

По отношение на целите, които си поставя МЗ в документа, липсата не вземането предвид, като здравен приоритет, на ревматоидните болести, е неразбираемо. Още повече, че за един от здравните приоритети министърът на здравето е определил рехабилитацията, която трябва да бъде важно допълнение на подходящото фармакологично лечение на ревматоидните заболявания.

Като запазва настоящата форма на документа, министърът на здравето се съгласява на отсъствието на активна лекарствена политика на държавата спрямо пациентите с ревматоидни заболявания за ограничаване на инвалидността.

Същевременно, на пациентите, на които не е осигурено ефективно лечение, осигуряването чрез рехабилитация на добро здраве може да се окаже излишно, особено ако няма подходяща медикаментозна терапия, подкрепяна от активна лекарствена политика.

Полското дружество по ревматология е изразило своето безпокойство спрямо предложението за „изработване на правила за прескрипция и финансиране на биоеквивалентни лекарства (заместители) от колектив от експерти, назначен от министъра на здравето“.

Правилата на предписване на биологичните лекарства и заместването им с биоподобни такива в ревматологията се основава върху резултатите от клинични изследвания, в които ефективността у безопасността на иновативните биологични лекарства и биоподобните такива е била еднозначно потвърдена, както и тяхната взаимозаменяемост. Полското дружество по ревматология изразява надеждата си, че предложението, съдържащо се в проекта на документа няма да служи за ограничаване на достъпа на пациентите до биологични и биоподобни лекарства, в т.ч. и произвежданите от полскта фармацевтична промишленост.

Полското дружество по ревматология е на мнение, че спестените средства, получени чрез въвеждането на следващи биоеквивалентни биологични лекарства в определена област на медицината, трябва да бъдат изразходвани за поредните ефективни новаторски терапии при тези заболявания и документът за държавната политика в областта на лекарствата трябва ясно да регламентира това.

Полското дружество по ревматология отбелязва, че е важно да се вземе предвид мнението на НПО организации от цялата страна по отношение на предвидената възможност в документа за заплащане от пациента по време на болничния си престой на нереимбурсирано лекарство или ако не отговаря на изискванията за лечение с реинбурсирано такова.

***

Едва ли за някой има значение, какво точно се случва в Полша с процесите на лечение с биологични и биоподобни лекарства. Но подобна незаинтересованост би била подвеждаща. В публикувания тук материал правят впечатление поне няколко важни неща:

(1) акцент върху биологичното лечение като механизъм за снижаване на преките и непреките разходи за лечение на ревматоидните заболявания. Този акцент в България многократно е повтарян в публичното пространство и в документите само и единствено на ОПРЗБ. Не ми е известно БДР да има позиция по този въпрос.

(2) акцент върху факта, че адекватното биологично лечение снижава инвалидизацията и инвалидността от ревматоидни заболявания. Това е в крещящо противоречие с политиката на опазаряване на здравеопазването в България, провеждана от МЗ и НЗОК;

(3) доброто сътрудничество и съвместна работа на пациентски организации и ревматолози, в т.ч. с ПДР. В България тези процеси са доминирани от нежеланието и надменността на една част от рематолозите и на ръководството на БДР в отношенията им с пациентските организации. Тяхната незаинтересованост достига такива измерения, че те не са в състояние да направят разлика между отделните пациентски организации;

(4) и накрая, но не по значение, самото ПДР изразява надежда, че няма да се стигне до ограничаване на достъпа на пациентите до съвременни терапии в сферата на ревматологията;

(5) наличие на документ, представящ намеренията на полското правителство в сферата на лекарствената политика за периода 2018-2022 г. Поне на мен не ми е известно нашето правителство да има подобен документ, което не означава, че той не е създаден.

Многократно съм писал, че поляците също си имат своите проблеми в системата на здравеопазване. Но те по никакъв начин не свързани толкова тясно с корупция, личностно облагодетелстване на гърба на пациентите и разхищение на средства.

Според мен, пари има за всичко в НЗОК. Стига да не се краде и да не се разпиляват средства.

Източник: PTR/RZ (2018) PTR krytycznie o projekcie dokumentu „Polityka Lekowa Państwa 2018 – 2022“. W: Rynek Zdrowia z 27 lipca 2018. http://www.rynekzdrowia.pl/serwis-reumatologia/ptr-krytycznie-o-projekcie-dokumentu-polityka-lekowa-panstwa-2018-2022,186184,1011.html

доц. д-р Божидар Ивков

НЕСТЕРОИДНИТЕ ПРОТИВОВЪЗПАЛИТЕЛНИ ЛЕКАРСТВА МОГАТ ДА ПОВИШАТ РИСКА ОТ СЪРДЕЧНО-СЪДОВ ИНЦИДЕНТ

12 петък май 2017

Posted by daroiw in Светът на хората с ревматични заболявания

≈ Вашият коментар

Етикети

болка, лекарства; pain, medicines, ревматоидни болести, reumatic diseases

Нестероидните противовъзпалителни лекарства (НСПВЛ), такива като ибупрофен, употребявани във високи дози, могат да повишат риска от инфаркт на сърцето – това показват международните изследвания, публикувани от „British Medical Journal”. Част от специалистите обаче, са скептично настроени към тези резултати.

В изследванията са обхванати на 446 000 лица, живеещи във Финландия, Канада и Великобритания. Всички те са използвали такъв тип лекарства, които се предписват от лекари. В изследванията не са анализирани тези лекарства, които са в свободна продажба, т.е. без рецепта.

Известно е, че нестероидните противовъзпалителни лекарства, като например ибупрофен, диклофенак, напроксен, волтарен и др., са често използвани за облекчаване на симптомите при различни ревматоидни заболявания. Поради изпитваните силни болки много болни ги приемат във високи дози.

Най-новите наблюдения показват, че рискът от инфаркт на сърцето е най-висок през първите 30 дни от употребата на НСПВЛ.

В коментарите си специалистите все пак обръщат внимание, че този вид инциденти зависят от много фактори и общото здравословно състояние на пациента, а не само от дозите и честотата на приеманите противовъзпалителни средства.

Пенсионираният професор от Свободния Университет Квин МакКонуей (Kevin McConway), е казал пред „BBC News“, че при случай на пациент, който е използвал НСПВЛ във високи дози и е получил инфаркт на сърцето, е трудно еднозначно да се потвърди, че това е било свързано с тези лекарства. Тук едни от важните фактори са тютюнопушенето и наднорменото тегло.

Д-р Майк Кнептън (Mike Knapton) от British Heart Foundation от своя страна обръща внимание, че ползите от приема на високи дози НСПВЛ – или рисковете от това – трябва да се оценяват при всеки пациент индивидуално. Тези лекарства трябва да бъдат предписвани много внимателно на лица със сърдечни заболявания, а при лица, преживели инфаркт, трябва да се прецени дали изобщо трябва да бъдат предписвани.

По принцип тези лекарства трябва да бъдат приемани само когато е крайно необходимо и то за колкото е възможно по-кратко време.

Според ПАП ръководителката на Royal College of General Practitioners проф. Хелън Стоукс-Лампард (Helen Stokes-Lampard) препоръчва, много предпазливо използване на НСПВЛ, които са достъпни без рецепта – те трябва да бъдат в по-малки дози от същите лекарства, предписвани от лекар.

National Health Service (NHS) насочва вниманието към това, че употребата на този вид лекарства трябва да става във възможно най-ниските дози. Онези болни, които смятат, че трябва да употребяват НСПВЛ в по-високи дози и по-продължително време, задължително трябва да се консултират с лекар.

Проф. Стефан Ивънс от London School of Hygiene and Tropical Medicine признава, че вниманието и предпазливостта са задължителни, но заплахата от инфаркт на сърцето се отнася само до малка група болни, които употребяват ибупрофен и други лекарства с подобно действие.

Бележка: Повече за НСПВЛ може да се прочете в публикацията ми от 13 юли 2015 г. „Двете лица на нестероидните противовъзпалителни лекарства“, на адрес: https://bojidarivkov.wordpress.com/2015/07/13/.

Източник: PAP/Rynek Zdrowia (2017) Ibuprofen może zwiększać ryzyko zawału serca. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/ibuprofen-moze-zwiekszac-ryzyko-zawalu-serca,172673,11.html

доц. Д-р Божидар Ивков

Категории

  • Актуални информации (181)
  • Анотации (46)
  • Будилчета (134)
  • Велики Бехтеревци (4)
  • Гласове от фейсбук (20)
  • Инвалидността през вековете (история на инвалидността) (2)
  • Мъдростта на Библията (2)
  • Невросоциология (5)
  • Невросоциология, невроетика и други невронауки (1)
  • Опити (388)
  • Пациентски бисери (10)
  • Политически наброски (7)
  • Преводи (23)
  • Публикации (2)
  • Самопомощ и групи за самопомощ (6)
  • Световна социологическа класика (15)
  • Светът на хората с ревматични заболявания (114)
  • Светът на хората със загуба на слуха (1)
  • Свободна наука (51)
  • Социология на болката (31)
  • Социология на медицината и Социология на инвалидността (92)
  • Философия, социология и антропология на медицината (13)
  • доц. д-р Веселин Босаков (73)
  • Uncategorized (14)

Полезни връзки

  • БСБББ – АС
  • Градът и селото – предизвикателствата на 21 век. Библиотека Омда, 2014
  • Електронна страница в помощ на хората с увреждания
  • Ивков, Б. (2010) Социален контекст на видимата инвалидност. Изд. "Омда"
  • ОПРЗБ
  • Публикации в Портал за литературно общуване на хора с увреждания
  • Публикации на Б. Ивков в бр. 6 и бр. 7 на списание "Балкани'21"
  • Публикации на Б. Ивков в Liternet
  • Светът на хората с ревматични заболявания. Издателство "Омда", София.
  • Списание на институт за модерността
  • Oбществени нагласи към равнопоставеността и дискриминацията. Роля на медиите за тяхното формиране. Изд. "Омда"

Посещения

  • 569 142 посетители

Архив

  • януари 2023 (9)
  • декември 2022 (6)
  • ноември 2022 (9)
  • октомври 2022 (14)
  • септември 2022 (7)
  • август 2022 (12)
  • юли 2022 (8)
  • юни 2022 (9)
  • май 2022 (9)
  • април 2022 (8)
  • март 2022 (8)
  • февруари 2022 (5)
  • януари 2022 (9)
  • декември 2021 (8)
  • ноември 2021 (5)
  • октомври 2021 (7)
  • септември 2021 (5)
  • август 2021 (4)
  • юли 2021 (7)
  • юни 2021 (10)
  • май 2021 (10)
  • април 2021 (10)
  • март 2021 (13)
  • февруари 2021 (11)
  • януари 2021 (9)
  • декември 2020 (11)
  • ноември 2020 (15)
  • октомври 2020 (15)
  • септември 2020 (7)
  • август 2020 (7)
  • юли 2020 (6)
  • юни 2020 (14)
  • май 2020 (8)
  • април 2020 (7)
  • март 2020 (10)
  • февруари 2020 (4)
  • януари 2020 (6)
  • декември 2019 (5)
  • ноември 2019 (3)
  • октомври 2019 (6)
  • септември 2019 (5)
  • август 2019 (4)
  • юли 2019 (12)
  • юни 2019 (9)
  • май 2019 (10)
  • април 2019 (11)
  • март 2019 (8)
  • февруари 2019 (6)
  • януари 2019 (13)
  • декември 2018 (9)
  • ноември 2018 (7)
  • октомври 2018 (13)
  • септември 2018 (9)
  • август 2018 (17)
  • юли 2018 (12)
  • юни 2018 (16)
  • май 2018 (16)
  • април 2018 (15)
  • март 2018 (14)
  • февруари 2018 (15)
  • януари 2018 (15)
  • декември 2017 (8)
  • ноември 2017 (9)
  • октомври 2017 (8)
  • септември 2017 (9)
  • август 2017 (11)
  • юли 2017 (11)
  • юни 2017 (8)
  • май 2017 (11)
  • април 2017 (9)
  • март 2017 (14)
  • февруари 2017 (9)
  • януари 2017 (14)
  • декември 2016 (6)
  • ноември 2016 (11)
  • октомври 2016 (6)
  • септември 2016 (11)
  • август 2016 (9)
  • юли 2016 (7)
  • юни 2016 (6)
  • май 2016 (6)
  • април 2016 (5)
  • март 2016 (4)
  • февруари 2016 (6)
  • януари 2016 (8)
  • декември 2015 (6)
  • ноември 2015 (4)
  • октомври 2015 (5)
  • септември 2015 (6)
  • август 2015 (5)
  • юли 2015 (9)
  • юни 2015 (5)
  • май 2015 (4)
  • април 2015 (5)
  • март 2015 (10)
  • февруари 2015 (7)
  • януари 2015 (7)
  • декември 2014 (8)
  • ноември 2014 (9)
  • октомври 2014 (8)
  • септември 2014 (8)
  • август 2014 (13)
  • юли 2014 (18)
  • юни 2014 (12)
  • май 2014 (10)
  • април 2014 (18)
  • март 2014 (22)
  • февруари 2014 (18)
  • януари 2014 (14)
  • декември 2013 (11)
  • ноември 2013 (20)
  • октомври 2013 (18)
  • септември 2013 (14)
  • август 2013 (9)
  • юли 2013 (9)
  • юни 2013 (9)
  • май 2013 (10)
  • април 2013 (7)
  • март 2013 (11)
  • февруари 2013 (8)
  • януари 2013 (8)
  • декември 2012 (11)
  • ноември 2012 (11)
  • октомври 2012 (16)
  • септември 2012 (13)
  • август 2012 (32)

Мета

  • Регистриране
  • Влизане
  • RSS фийд за записи
  • RSS фийд за коментари
  • WordPress.com

Блог в WordPress.com.

Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here: Cookie Policy
  • Последване Последвано
    • bozhidar ivkov
    • Join 40 other followers
    • Already have a WordPress.com account? Log in now.
    • bozhidar ivkov
    • Настройки на изглед
    • Последване Последвано
    • Регистрация
    • Влизане
    • Report this content
    • View site in Reader
    • Manage subscriptions
    • Прибиране на прозореца