• За мен

bozhidar ivkov

~ Социология на инвалидността

bozhidar ivkov

Архиви за етикет: профилактика

СЕКСЪТ КАТО ПРОФИЛАКТИКА

25 петък дек. 2020

Posted by daroiw in Будилчета

≈ Вашият коментар

Етикети

Алцхаймер, деменция, профилактика, секс

Британски учени от Манчестърския университет са провели изследване, за да изяснят кой фактор може да се проявява като профилактика за болестта на Алцхаймер. За целта те изследвали множество възрастни двойки, част от които вече са имали характерните възрастови изменения, а друга част, дори в напреднала възраст са съхранили високи равнища на интелект и добра памет.

Оказало се, че ключовото различие между двата типа двойки е в наличието или отсъствието на физическа близост в отношенията.

Следващи изследвания показали, че редовната физическа близост е много полезна за организма на човека. Тази близост удължава младостта, съхранява високият интелект и добрата памет.

По време на физическа близост протича силно отделяне на хормони на радостта в кръвта – серотонин и ендорфин. Съдовете се разширяват, увеличава се и се ускорява се циркулацията на кръвта, като последната се насища по-активно с кислород, който попада в мозъка и храни мозъчните клетки. В резултат на това мозъчните клетки по-бързо се възстановяват, обновяват и регенерират.

Към всичко това се добавя полезната за тялото позитивно зареждане, психологическо и емоционално отпускане и релакс, по времето на които всички области на мозъка се активират, работят много мускули, а организмът като цяло се самоочиства от токсините.

Така учените стигнали до извода, че пълноценният съпружески живот е полезен не само в млада възраст, но и играе ключова роля в напредналата възраст. Освен това позволява да се съхрани и психологическото здраве, да се заздравят отношенията на двойката, да се повиши ценността и удовлетвореността от живота.

Към днешна дата учените предполагат, че редовната близост може да се разглежда като един от ключовите фактори за предотвратяване и профилактика на болестта на Алцхаймер, деменцията, когнитивните нарушения, влошаването на паметта и загубата на яснота в мисленето, които често идват с остаряването ни.

***

Написах ви този кратък материал по няколко причини. Първо, защото касае една дейност човешка, която ни носи много красиви и щастливи моменти. Второ, защото е свързана с факти, една не малка част от тях достоверни. Трето, за да ви подтикна към размисъл върху достоверността на това, което четем. В този текст мен ме притесняват няколко неща. Например, няма посочен източник, в който са описани изследванията и резултатите от тях. Не е обяснено, какво или приблизително какво се разбира под „редовна физическа близост“? И това е само на „първо четене“.

Ето защо преведох и три от коментарите, които много добре илюстрират отношението към подобен вид материали.

„какви глупости… Моята майка живя дълги години без мъж и почина на 82 години в пълно съзнание, силна памет, до последно четеше книги и решаваше кръстословици…“

„Британските учени доказали, че твърдения, започващи с думите „Британските учени са доказали…“, никога не са били доказвани от британски учени“.

„Няма значение кой е написал тези разсъждения! Самата същност на статията е безусловно вярна. Любовта е единение на съпрузите в абсолютен смисъл, а физическата близост на съпрузите е главният фактор по пътя към единението.

И така, когато четете – мислете. На какво и колко да се доверите. А ако не мислите, по-добре не си губете времето да четете. И сега, докато четяхте тези мои размисли, вие направихте сериозна профилактична стъпка срещу уврежданията на мозъка, които ни дебнат, когато остаряваме.

Източник: Ученые (2020) Ученые назвали неожиданный фактор, который улучшает память, продлевает молодость и повышает интеллект. https://prokrasotu.info/topics/uchenye-nazvali-neozhidannyj-faktor-kotoryj-uluchshaet-pamyat-prodlevaet-molodost-i-povyshaet-intellekt/

СИЛА НА СВЕТЛИНАТА, РАК НА ГЪРДАТА И МЕТАСТАЗИ ПО КОСТИТЕ

27 сряда мар. 2019

Posted by daroiw in Актуални информации

≈ Вашият коментар

Етикети

мелатонин; breast cancer, мелатонин; rak piersi, метастази, метастазирование, профилактика, light, melatonin, melatonina; рак молочной железы, metastasis, рак на гърдата, свет, светлина, profilaktyka, prophylaxis, przerzuty, światło

Излагането на приглушена светлина през нощта може да доведе до метастази на рака на гърдата по костите. Това показват резултатите от ново изследване, проведено върху мишки.

Учени са представили резултати от свое изследване на тазгодишния конгрес на Ендокринологичното дружество (ENDO 2019), който се проведе от 23 до 26 март в Нови Орлеан (САЩ).

Учени от Tulane University в Нови Орлеан са провели изследване на мишки, представляващи модел на рак на гърдата. Всички мишки са прекарвали по 12 часа на ден в осветлени помещения. Една група от гризачите прекарвала следващите 12 часа в тъмнина, благодарение на което в организма им е имало подходящо високо ниво на мелатонин. Втора група мишки прекарвала следващите 12 часа на приглушена светлина, което от своя страна довело до инхибиране на производството на мелатонин. По време на експериментите е била използвана светлина със сила, по-малка от тази, емитирана от смартфон.

Учените забелязали, че гризачите, които прекарват нощта на приглушена светлина имали значително повече тумори и увреждания на костите в резултат  на метастази, в сравнение с мишките, които прекарвали нощта на тъмно.

„Тези резултати показват, че е много важно осигуряването на правилно производство на мелатонин през нощта, за да се намали риска от развитие на рак на гърдата и за предпазване от метастази. Много жени с рак на гърдата през нощта имат контакт с приглушена светлина поради безсъние, стрес, ползване на смартфона в спалнята или работата на смени – казва авторката на изследването д-р Муралидхаран Анбалаган (Muralidharan Anbalagan).

Струва ми се, че това е важна информация, но едва ли ще достигне до съзнанието на много жени. Приглушената светлина не боли и не плаши, а вредата от нея не настъпва мигновено или сравнително бързо. Философията „това на мен няма да ми се случи“ не само, че не работи, но и е най-бързия и безмилостен убиец.

Източник: PAP/RZ (2019) Przygaszone światło w nocy zwiększa ryzyko przerzutów raka piersi. W: Rynek Zdrowia z 25 marca 2019 10:05 http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/przygaszone-swiatlo-w-nocy-zwieksza-ryzyko-przerzutow-raka-piersi,193239,11.html

доц. д-р Божидар Ивков

ДИСПАНСЕРИЗАЦИЯТА – ПОЛЕЗНА, ВРЕДНА ИЛИ…?

30 четвъртък мар. 2017

Posted by daroiw in Актуални информации

≈ Вашият коментар

Етикети

barriers to access to treatment, бариери пред достъп до лечение, диспансеризация, икономическа ефективност на здравеопазването; dispensary, лечение, профилактика, economic efficiency of health, prevention, treatment

В Русия тече същото, дори далеч по-диво опазаряване на здравеопазването в сравнение с България. Наскоро руското министерство на здравето обяви намеренията си да съкрати обема на изследванията в програмата за диспансеризация, поради тяхната „неинформативност и възможните усложнения“. Тази новина предизвика бурна дискусия сред специалистите.

Ескпертите в областа на медицината, основана на доказателства се опитват да убедят общността, че е необходимо изцяло руското здравеопазване или да се откаже от диспансеризацията, или тя принципно да се промени.

Според противниците на програмата за диспансеризация, защитата на досегашния тип диспансеризация не почива на нищо друго освен на хаотичен набор от анализи и инструментални изследвания, икономическия ефект от която не е изчислен. „Качествени научни изследвания на родната програма за диспансеризация според нейното влияние върху смъртността на населението никога не са се провеждали, но по косвени признаци е възможно да се предположи, че ползите от тях са били още по-малки, в сравнение с аналогичните програми в други страни“. Според един от най-старите критици на масовата диспансеризация – Василий Власов, президент на обществото на специалистите по доказателствена медицина в Русия – при изследването на 3,6 мил. работещи при вредни и опасни условия в рамките на националния проект „Здраве“ не е бил открит нито един случай на професионално заболяване.

Руската програма за диспансеризация многократно е подлагана на опити за подобрение. „Главният недостатък на „диспансеризацията“ си остава нейната икономическа неефективност“.

Днес в Русия има стремеж да се ограничат използваните при диспансеризацията ЕКГ, клинични анализи на кръвта и урината, на биохимичния анализ на кръвта и ултразвуково изследване на органите на коремната кухина. Според идеолозите на доказателствената медицина, подобна крачка е вярна, защото анализите на урината и кръвта разкриват наличието на заболявания много рядко и често показват подвеждащи резултати. (Но няма нито дума защо това се случва, особено защо е възможно лабораторните изследвания често да са погрешни – явление до болка познато на българите, особено хората с ревматоидни заболявания).

Ако ЕКГ и УЗИ показват анатомични аномалии, които не пречат и не са опасни за здравето на пациента, то възниква въпроса: доколко тук проблемът е в самото изследване, и доколко в този, който го прави? Дава се пример с Южна Корея, където изведнъж се появила епидемия от рак на щитовидната жлеза. Били открити „спящи тумори“, които могат да не се активират десетилетия. В резултат стотици хора са били увредени и са загубили гласа си при извършената операция.

При „подрязването“ на програмата за диспансеризация тя губи смисъла си.

Според не един и двама специалисти тестът за холестерин трябва да се прави след 40 години, а не след 18; безполезен дори вреден се определя и теста за разкриване на простат-специфичния антиген (ПСА) в кръвта при мъже над 50 години за ранно откриване на рак на простатата. СЗО не препоръчва теста при масови изследвания.

За някои дори е безсмислено изследването на концентрацията на глюкоза в плазмата на кръвта, за което пледират ендокринолозите поради опасения от поява на диабет. Днес се предлага това изследване да се прави само при хора, при които е установена артериална хипертония и хиперлипидемия, т.е. при хора с висок риск от усложнения.

Основното предложение на идеолозите на доказателствената медицина е да се изгради програма на основата на целеви профилактичен скрининг за конкретни заболявания като се държи сметка за пола, възрастта и рисковите фактори. Това е обща програма за профилактика на основните неинфекциозни заболявания.

***

Този дебат е важен за пациентите, но може и трябва да се води професионално в рамките на лекарското съсловие, като се отчита мнението на първите. Тук най-съществения проблем, според мен, е свързан с доверието. Дали пациентите имат доверие на медиците, че те ще водят този дебат от позицията на защитници на техните здравни интереси, или от позицията на защитници на личния си финансов интерес? И това е много сериозен проблем, който много удобно се загърбва.

В представения по-горе текст поне на мен ми се струва, че се смесва и поставя знак на равенство между диспансеризация и профилактика – два много близки и взаимосвързани процеса, но все пак със съществени разлики.

Дефинициите на двете понятия, представени в Глосариума на най-често използваните понятия в организацията и управлението на здравеопазването разкриват тази близост, взаимосвързаност и различие.

Диспансеризацията се дефинира като „метод за активно издирване, диагностика, лечение и периодично наблюдение на болни с определено заболяване“ (с. 81).

Профилактиката се дефинира като „Система от държавни, обществени и индивидуални мерки за укрепване на здравето, предотвратяване на болестите и предпазване от усложнения на заболяванията“.

В медицината се говори за 3 вида профилактика, дефинирани в Глосариума по следния начин:

„Първична профилактика – включва всички мерки и действия (разяснителни мероприятия, разяснителни кампании, имунизации, създаване на безопасни условия на труд и др.).

Вторична профилактика – включва действия за ранно откриване/ранна диагностика на заболяванията. (В тази си част почти изцяло се припокрива с диспансеризацията – б.м.-Б.И.)

Третична профилактика – включва мерки при болестни състояния, чието протичане може да бъде повлияно само по степен и честота на проявленията, а не по принцип (например намаляване на астматичните пристъпи)“ (с. 261).

В „Малка медицинска енциклопедия“ диспансеризацията се дефинира като „… (само у нас, в източноевропейските страни и Русия) система от активно проследяване на регистрирани болни с хронични заболявания…“ (с. 87)

От своя страна профилактиката се определя като „всички видове мерки за предпазване от възникване и разпространение на болестите и опазване на здравето“ (с. 244).

Тук проблемът обаче е не само в смесването на понятията – това има конкретни практически измерения, но и в икономическия подход към здравните действия и практики. С други думи, на практика здравни и здравеопазни по същество механизми и инструменти се превръщат в икономически такива, а използването им за повишаване на икономическата ефективност на здравеопазването е за сметка на здравето на хората. Пример в това отношение може да бъде Амбулаторна процедура № 42 за „АМБУЛАТОРНО НАБЛЮДЕНИЕ / ДИСПАНСЕРИЗАЦИЯ НА ПАЦИЕНТИ С ТЕЖКОПРОТИЧАЩИ ВЪЗПАЛИТЕЛНИ ПОЛИАРТРОПАТИИ И СПОНДИЛОПАТИИ“. Тази процедура би трябвало да влезе в сила от 1 април 2017 г. В нея и около нея има целево създадени множество неясноти и бариери за и пред пациентите. Като се започне от това, че тя ще може да се провежда само в отделни болници и се стигне до сериозни непълноти в процеса на диспансеризация и проследяване на пациентите. Всъщност анализът, направен от пациентските организации (например ОПРЗБ) показва, че така създадената процедура е насочена към финансово облагодетелстване на определен кръг ревматолози, финансови икономии за НЗОК (икономическа рационалност?!) и повишаване на разходите за здраве, заплащани от джоба на пациента. И още нещо, ден преди въвеждането на процедурата цари пълен хаос в системата в тази област.

И отново се връщам към проблема за доверието. Липсата на такова – и към лекари, и към здравна система, и към политици и държава, подрива ефективността на лечението и в крайна сметка е един от основните фактори за влошаване на общественото и личното здраве. И не на последно място – налага се да повтарям едно и също, икономиите от преки разходи в здравеопазването води до разхищение на публични средства в много други области и сфери на обществото и държавата и до сериозни загуби за всички от прекомерното – често скрито и/или скривано – нарастване на непреките лични и публични разходи.

И така, диспансеризацията в нейното съвременно българско издание поне в областта на ревматологията, най-вероятно ще се окаже вредна за пациентите и тяхното здраве, ще ги натовари допълнително с неприсъщи за лечебния процес разходи, а в отделни случаи ще доведе до невъзможност за провеждане на лечение, но полезна като финансов инструмент за източване на НЗОК (вкл. със знанието на ръководните й органи) и обогатяване на определени болници и ревматолози.

Ще напомня надписа на корицата на романа на Р. Кук „Криза“: „Няма милосърдие. Няма правосъдие. Когато парите говорят – смъртта слуша“. И във връзка с дебата за ползите от диспансеризацията, заслужава да припомня и една друга мисъл на Р. Кук от романа му „Интервенция“: „Когато основаната на доказателства медицина се натъкне на спънка, пациентът страда, както и семейството му, оставени сами на себе си“.

Проблемът е, че в България голяма част от пациентите са оставени сами на себе си и от държавата, и от обществото, и от здравеопазването.

Трябва да си изключително силен човек, за да издържиш наложената ти самота и отказаната ти помощ.

И така, каква е диспансеризацията? Полезна, вредна или… Всеки сам за себе си да прецени.

Източник: Татьяна Бескаравайная (2017) Доказательная медицина: от диспансеризации больше вреда, чем пользы. http://www.medvestnik.ru/content/news/Dokazatelnaya-medicina-ot-dispanserizacii-bolshe-vreda-chem-polzy.html?utm_source=letternews&utm_medium=letter&utm_campaign=letternews_2017.03.29&utm_campaign=clinical_case_2017.03.16&utm_content=letter&utm_medium=letter&utm_source=letternews

Литература: Арнаудова, П. (2013) Малка медицинска енциклопедия за всеки. ИК „Изток-Запад“, София.

Петрова, З., С. Генев, Н. Енчев, А. Воденичарова. (2014) Глосариум на най-често ползваните термини и определения в организацията и управлението на здравеопазването. Ес принт ООД, София.

Кук, Р. (2011) Интервенция. ИК „ЕрГон“, София.

Кук, Р. (2007) Криза. ИК „Ергон”, София.

доц. д-р Божидар Ивков

СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА И ФАРМАЦИЯ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ПСИХИАТРИЧНО ЛЕЧЕНИЕ, А ПАЦИЕНТИТЕ ОТ ДЕТОКСИКАЦИЯ НА МЕДИКАЛИЗИРАНИЯ СИ ЖИВОТ

02 сряда апр. 2014

Posted by daroiw in Социология на медицината и Социология на инвалидността

≈ Вашият коментар

Етикети

лечение, медикализация, медицина, профилактика, medicalisation, странични ефекти; medicine, prevention, side effects, treatment

Преди няколко дни – на 27 март 2014 г., в блога си пуснах материал с доста стряскащо (най-меко казано) заглавие и съдържание: „Медицината в ролята на масов убиец”. Очаквах реакции. Всякакви. И от двете посоки – от лекари и пациенти. Шест дни след публикацията на материала единствената реакция е 40 прочитания – толкова е отчела статистиката на блога ми. И 3-4 харесвания в социалните мрежи. Не ме разбирайте погрешно – не се вайкам, че някой не чете мои материали. Това е въпрос на личен избор. Но зад цялата тази пасивност прозира нещо много страшничко. Позволили сме на съвременната медицина и фармация до такава степен да медикализират живота ни, че не сме в състояние да реагираме по друг начин, освен с овче послушание и волска „надежда” за здраве.

Днес мой колега ми изпрати линк към поредния много инетересен и поучителен материал – „Самосъхранителната медицина и обърканите пациенти”[1], който ще използвам за основа на моите опити да мисля в тази посока.

Яницки започва със следния прелюбопитен текст: „Почти преди 150 години великия руски учен Николай Иванович Пирогов (на негово име е кръстена известната в столицата болница за спешна медицинска помощ – бел.м.-Б.И.) казал, че бъдещата медицина трябва да бъде съхраняваща човека. За точността на фразата не съм сигурен, но смисълът е бил именно такъв: съхраняваща медицина, предпазваща човека и неговото здраве. Следователно, социално отговорна” (подч.мое-Б.И.). А днес медицината е всичко друго (дори масов убиец), но не и социално отговорна, предпазваща човека и неговото здраве. Само ще напомня, че Н. И. Пирогов е бил основател на военно-полевата хирургия в Русия, учен, анатом и педагог. Именно той е правел всичко по силите си да изведе руската медицина от 19 век на „магистралата” на профилактиката и запазването на човешкия живот. Българската медицина и здравеопазване, сляпо следвайки западните си „икони” пред които се кланя, е на светлинни години от тази магистрала. И това го знае всеки разболявал се човек, особено хронично болните.

На този фон от 19 век – най-важна е профилактиката – да обърнем погледа си към и да видим, какво ни казват съвременните социална медицина и социология на медицината, когато става дума за здравето на нацията. И двете научни дисциплини от десетилетия се опитват да научат или дори да заставят човека да бъде отговорен за своето здраве. Толкова отговорен, че да престане да мисли, а само да се подчинява. Тук, както казва, Яницкий ключовата максима е самосъхранителното поведение. Това е важно и вярно, но само донякъде – би било добре да не се пуши, да не се прекалява с алкохола, да не се употребяват наркотици и др.п. И – „странно защо” – се спира до тук. Почти нищо или съвсем недостатъчно се говори за условията на живот, за безработицата, за последиците от драстичните социални неравенства в обществото, за консумацията на екологични рискове от бедните, за бедността и нищетата и т.н. И ако малко се говори, то нищо не се прави. Мое дълбоко убеждение е, че няма държава – колкото и слаба да е, която да не може да се справи с организирана престъпност, контрабанда, корупция, разпространение на наркотици и др. И ако те продължават да бъдат социално значим проблем в едно общество, то е защото политическите елити имат икономически интерес тези проблеми да съществуват. Същото е и в медицината – профилактиката е поставена в маргиналните полета на добрите пожелания, защото съвременната организация на медицината, фармацията и здравеопазването са подчинени на икономически интереси, а не на здравните потребности на хората.

Уж богати, европейските страни и САЩ „опищяха орталъка”, че населението на земята застарява. Това е факт. И тук има един фундаментален въпрос: възможно ли е стария човек да има реално самосъхранително поведение? Следвайки съвета на Яницки, слизам на земята и поглеждам този проблем от позицията на „социологията на ежедневието”. Е, все пак съм социолог де. И пак се съгласявам с Яницки – затова не са необходими някакви изключително скъпи, широкомащабни социологически изследвания. Достатъчно е да експериментирам със себе си и да погледна лечението, което ми предлага съвременната медицина.

В течението на деня аз взимам 5-6 различни лекарства, които са ми предписани от личния лекар и различни специалисти. И още 2-3 в зависиомст от здравното ми състояние. С други думи, аз съм си най-обикновен човек с хронични заболявания. Такива в България със сигурност са милиони.

Ето един пример. Широкоприлагания бетаблокер „Конкор” или неговия аналог „Бизогамма”. Страничните ефекти на това лекарство – редки или по-чести, са описани на цели 2 страници в листовката за пациента и сякаш няма система или орган в организма, които да не са подложени на риск от някакви нарушения при приема на това лекарство. Да не говорим за кортизона и кортикостероидите, които лекувайки (може би!) един проблем увреждат целия организъм, докато се стигне до полиорганна недостатъчност и до написване на… смъртния акт на пациента.

За да се избегнат дори само най-тежките възможни странични ефекти, аз трябва да се консултирам с лекари и да се самонаблюдавам. А това наблюдение май изисква наличието на кардиолог, пулмолог, невролог, уролог и не знам още какъв „лог”. И ако взема да умножа 6 лекарства по 10 различни странични ефекта, получаваме малката сума 60. И за всеки страничен ефект – отделен специалист. Пълна идиотия. Взеки разумен човек, разбира, че това е невъзможно. Особено ако се сети за здравната каса и Министерство на здравеопазването. И това е при мен, жителя на столицата, който по стечение на обстоятелствата познава медицинския свят доста добре. А как да се оправи човекът в малкия град или на село? Никак не е чудно, че хората не могат да се оправят в дебрите на административната шизофрения в здравеопазването, още по-малко със страничните ефекти на медицината и фармацията.

Безспорен факт е, че съвременната медицина има огромни постижения – теоретични и практически. Но ако се вгледаме в нейната роля или я доближим до ежедневието на конкретния човек, ще се окаже, че самата тя се самосъхранява и се отдалечава от хората и техните здравни проблеми чрез бюрокрация и администрация, чрез тотална доминация на Чиновника и лекаря над човека със здравен проблем. А мнозинството здравни процедури – от приема на лекарства до различни хирургически интервенции, са със съмнителна стойност. Но медицината си е повярвала, че е Наполен или Айнщайн, подчинила се е на фармацевтичните гиганти, поставила си е за цел не здравеопазването, а икономическата ефективност и печалбата, а пациентът – основният субект и обект, който осмисля нейното съществуване – е изхвърлен в „килера на веществените доказателства”. Болният е ценен само ако има пари и може да плати, което между друго не му гарантира добро здравеопазване, а по-скоро получаване на ненужни здравни услуги, които – разбира се – трябва да заплати. Гарантира му превръщането му в зависим от най-страшния наркотик: медицината и фармацията.

Та ей за това, а и по много други причини, съвременната медицина и фармация се нуждаят от психиатрично лечение, а пациентите от детоксикация на живота си, отровен от тоталната му медикализация.

Мечтая за времето, когато медицина и фармация ще си спомнят за основния си принцип, от който би следвало да се ръководят в своята дейност и който води началото си от времето на Хипократ: „Не вреди”. Дали това ще се случи някога? А дано, ама надали!

доц. д-р Божидар Ивков

[1] Яницкий, О. Н. Самосохранительная медицина и растерянные пациенты. http://www.isras.ru/blog_yan_60.html

Категории

  • Актуални информации (177)
  • Анотации (46)
  • Будилчета (130)
  • Велики Бехтеревци (4)
  • Гласове от фейсбук (20)
  • Инвалидността през вековете (история на инвалидността) (2)
  • Мъдростта на Библията (2)
  • Невросоциология (5)
  • Невросоциология, невроетика и други невронауки (1)
  • Опити (383)
  • Пациентски бисери (10)
  • Политически наброски (7)
  • Преводи (22)
  • Публикации (2)
  • Самопомощ и групи за самопомощ (6)
  • Световна социологическа класика (15)
  • Светът на хората с ревматични заболявания (114)
  • Светът на хората със загуба на слуха (1)
  • Свободна наука (45)
  • Социология на болката (19)
  • Социология на медицината и Социология на инвалидността (89)
  • Философия, социология и антропология на медицината (4)
  • доц. д-р Веселин Босаков (69)
  • Uncategorized (14)

Полезни връзки

  • БСБББ – АС
  • Градът и селото – предизвикателствата на 21 век. Библиотека Омда, 2014
  • Електронна страница в помощ на хората с увреждания
  • Ивков, Б. (2010) Социален контекст на видимата инвалидност. Изд. "Омда"
  • ОПРЗБ
  • Публикации в Портал за литературно общуване на хора с увреждания
  • Публикации на Б. Ивков в бр. 6 и бр. 7 на списание "Балкани'21"
  • Публикации на Б. Ивков в Liternet
  • Светът на хората с ревматични заболявания. Издателство "Омда", София.
  • Списание на институт за модерността
  • Oбществени нагласи към равнопоставеността и дискриминацията. Роля на медиите за тяхното формиране. Изд. "Омда"

Посещения

  • 551 658 посетители

Архив

  • август 2022 (9)
  • юли 2022 (8)
  • юни 2022 (9)
  • май 2022 (9)
  • април 2022 (8)
  • март 2022 (8)
  • февруари 2022 (5)
  • януари 2022 (9)
  • декември 2021 (8)
  • ноември 2021 (5)
  • октомври 2021 (7)
  • септември 2021 (5)
  • август 2021 (4)
  • юли 2021 (7)
  • юни 2021 (10)
  • май 2021 (10)
  • април 2021 (10)
  • март 2021 (13)
  • февруари 2021 (11)
  • януари 2021 (9)
  • декември 2020 (11)
  • ноември 2020 (15)
  • октомври 2020 (15)
  • септември 2020 (7)
  • август 2020 (7)
  • юли 2020 (6)
  • юни 2020 (14)
  • май 2020 (8)
  • април 2020 (7)
  • март 2020 (10)
  • февруари 2020 (4)
  • януари 2020 (6)
  • декември 2019 (5)
  • ноември 2019 (3)
  • октомври 2019 (6)
  • септември 2019 (5)
  • август 2019 (4)
  • юли 2019 (12)
  • юни 2019 (9)
  • май 2019 (10)
  • април 2019 (11)
  • март 2019 (8)
  • февруари 2019 (6)
  • януари 2019 (13)
  • декември 2018 (9)
  • ноември 2018 (7)
  • октомври 2018 (13)
  • септември 2018 (9)
  • август 2018 (17)
  • юли 2018 (12)
  • юни 2018 (16)
  • май 2018 (16)
  • април 2018 (15)
  • март 2018 (14)
  • февруари 2018 (15)
  • януари 2018 (15)
  • декември 2017 (8)
  • ноември 2017 (9)
  • октомври 2017 (8)
  • септември 2017 (9)
  • август 2017 (11)
  • юли 2017 (11)
  • юни 2017 (8)
  • май 2017 (11)
  • април 2017 (9)
  • март 2017 (14)
  • февруари 2017 (9)
  • януари 2017 (14)
  • декември 2016 (6)
  • ноември 2016 (11)
  • октомври 2016 (6)
  • септември 2016 (11)
  • август 2016 (9)
  • юли 2016 (7)
  • юни 2016 (6)
  • май 2016 (6)
  • април 2016 (5)
  • март 2016 (4)
  • февруари 2016 (6)
  • януари 2016 (8)
  • декември 2015 (6)
  • ноември 2015 (4)
  • октомври 2015 (5)
  • септември 2015 (6)
  • август 2015 (5)
  • юли 2015 (9)
  • юни 2015 (5)
  • май 2015 (4)
  • април 2015 (5)
  • март 2015 (10)
  • февруари 2015 (7)
  • януари 2015 (7)
  • декември 2014 (8)
  • ноември 2014 (9)
  • октомври 2014 (8)
  • септември 2014 (8)
  • август 2014 (13)
  • юли 2014 (18)
  • юни 2014 (12)
  • май 2014 (10)
  • април 2014 (18)
  • март 2014 (22)
  • февруари 2014 (18)
  • януари 2014 (14)
  • декември 2013 (11)
  • ноември 2013 (20)
  • октомври 2013 (18)
  • септември 2013 (14)
  • август 2013 (9)
  • юли 2013 (9)
  • юни 2013 (9)
  • май 2013 (10)
  • април 2013 (7)
  • март 2013 (11)
  • февруари 2013 (8)
  • януари 2013 (8)
  • декември 2012 (11)
  • ноември 2012 (11)
  • октомври 2012 (16)
  • септември 2012 (13)
  • август 2012 (32)

Мета

  • Регистриране
  • Влизане
  • RSS фийд за записи
  • RSS фийд за коментари
  • WordPress.com

Блог в WordPress.com.

Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here: Cookie Policy
  • Последване Последвано
    • bozhidar ivkov
    • Join 38 other followers
    • Already have a WordPress.com account? Log in now.
    • bozhidar ivkov
    • Настройки на изглед
    • Последване Последвано
    • Регистрация
    • Влизане
    • Report this content
    • View site in Reader
    • Manage subscriptions
    • Прибиране на прозореца