24 четвъртък мар. 2022
Posted in Гласове от фейсбук
Етикети
Днес откривам две мои кратки публикации във ФБ от 24 март – едната от 2017, а другата от 2016 г. Все пак реших да ги съхраня в блога си, защото и двете са посветени на важни въпроси и проблеми и защото са свидетелство на кретенизма и нечовешката политика в РБ към всеки един от мнозинството граждани. Политиката на нашите пишман политици от 1990 г. насам може да се побере в няколко думи: инвалидизация и смърт за българите.
Приятно четене.
проф. дсн Божидар Ивков
15 понеделник юли 2019
Етикети
„Всички исторически преломни епохи или времена, всички радикални и мащабни обществени катаклизми, преобръщащи тотално пластовете на публичния и частния живот на хората, се съпровождат от колосални изменения в сферата на политическите езици, които реално присъстват в, или влияят върху социалните условия, нрави и порядки. Това се дължи на обстоятелството, че езиците (в т.ч. особено политическите) са не само важни канали и средства за описание и тълкувание, а и изключително значими оръдия и форми за конструиране, контролиране и санкциониране на реалностите или на нравите. В този ракурс те не само препредават – изобразявайки и интерпретирайки – определени социални казуси, факти и отношения, в които са вградени, или чрез които се излъчват известни властови послания, но същевременно са и способни (и то по особени начини) да обуславят, генерират, репродуцират и мултиплицират специфични властови ресурси. Нещо повече, те самите влизат нерядко в ролята на твърде мощни властови механизми. Затова и съперничествата между различни – моментно или исторически дълго противостоящи си – езици се оказват и директни, или превърнати форми на видими, или незрими властови стълкновения и баталии за опазване и възпроизводство, или – обратно – за изменение, превземане и употреба на властови статуси в конкретно взета ситуация. Ангажирайки се с описанията и тълкуванията на властовите ребуси, политическите или политизираните езици в обществото си присвояват, или се задължават с властови роли. А властта на езиците и езиците на властта започват все появно да се конфронтират. Техните „дуели“ стават по-чести и забележими особено в преходни времена, общества“.
проф.дсн Максим Мизов
Предлагам Ви един много интересен сборник, в който са събрани докладите от наскоро приключила конференция. Имах честта да участвам в нея с доклад на тема: „ПРЕХОДЪТ В БЪЛГАРИЯ И ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ДИСКУРСИ В СФЕРАТА НА ИНВАЛИДНОСТТА. ИЛИ ЗА ДЕЛЮЗИВНАТА ПОДМЯНА НА ПОНЯТИЯТА И СЪЩНОСТТА НА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА“.
„В сферата на инвалидността политическият дискурс се изявява и материализира най-напред в езика на законите и поднормативните документи, които се приемат, а и на основата на които започва и се осъществява трайно регулацията на определени обществени отношения. По своята същност дискурсът в областта на инвалидността е преди всичко социално-политически, т.е. отразява разбиранията, дебатите, ценностите и др. на социалната политика в тази област“.
доц.дсн Божидар Ивков
Политически хоризонти_3_2019_full
31 неделя дек. 2017
Posted in Опити
Етикети
diary, dziennik, дневник, здравеопазване, здравоохранение, медицина, политика, health care, medicine, medycyna, социална политика; zesztywniające zapalenie stawów kręgosłupa, opieka zdrowotna, politics, polityka;
Експериментът продължава. Това е втората част от Дневника. В него има много полезни неща. Има и не толкова полезни. Но със сигурност има много от мен.
Горещо Ви го препоръчвам – все нещо може да Ви послужи и на Вас.
Приятно четене. Б.И.
26 неделя мар. 2017
Posted in Опити
– Вуйчо ми беше кандидат за народен представител!
– Сериозно?! И сега какво прави?
– Нищо! Избраха го.
***
Партийно събрание на ПП БРЕГ. Става един активист и казва:
– Казвам се Борбенов. Борил съм се, боря се и ще се боря…
В този момент друг активист го прекъсва:
– Името ми е Пиперков…
Залата скандира:
– Сядайте другарю, сядайте…
***
Цитат от учебник по съвременна история на България, издание на ИК „ГЕРБ-БСП ПРОГРЕС“: „През 19… г., в България се провели първите свободни, демократични избори в страната от 50 години насам. В резултат на това тоталитарният режим паднал и на власт дошли новите демократи. Хората вече не се страхували за живота си. Започнали да се страхуват за домовете и парите си“.
***
От кои видове паяци се страхува най-много Б.Б.?
– От цветните…
***
Някъде в Западна Европа разговарят двама тинейджъри:
– Пич, чу ли? В България, както и в Сомалия, е паднало правителството?
– Верно?!
– Да, защото се счупил клона…
***
Кои са най-умните хора в парламента на България?
Посетителите!
***
Цв. Цв. и друг цветен активист пътуват предизборно в пълен трамвай. Цв. разказва виц.
– Знаеш ли каква е разликата между Правителството и тоалетната хартия?
– Нямам представа.
– Никаква. И едното, и другото са за задник.
При тези думи става някакъв опърпан възрастен мъж – тип гладен пенсионер, вади карта на таен агент и се легитимира:
– Така, значи господинът обича вицове? Добре. Кажете ми господине, каква е разликата между Вас и автобусът отсреща?
– Ами, не знам… – отговаря Цв. Цв. с тъп поглед.
– Автобусът ще отпътува, а вие ще дойде с мен, защото сте арестуван.
– Но моля Ви. Аз имах предвид руското правителство…
– Дрън-дрън! Вече знам по-добре от Вас, кое правителство е лайняно…
***
Разговор между двама приятели:
– Знаеш ли, какъв е съвременния акронимен псевдоним на БКП?
– Не!
– ТК- ПСБ-БРЕГ-и производни.
– Аха, Тайна коалиция…
– Не бе, мафиотска коалиция.
– Ама мафиотска започва с М, не с Т.
– Е, да не би като ги изберат да започват да си изпълняват обещанията?
***
Добре облечен мъж слиза от колата в правителствения автосервиз.
– Бих искал да превъртите километража.
– Да го превъртя назад, нали?
– Напротив, напред.
– О, извинете г-н депутат, не Ви познах.
***
Посред нощ, на малка полутъмна уличка в скъп квартал на София. Пред добре облечен мъж внезапно изниква мъж с черна маска, опира огромен нож в гърлото му и тихо му казва:
– Дай ми парите си, ако искаш да живееш.
– Ама моля Ви се – казва разтреперан от страх мъжът. – Аз съм депутат.
– Тогава ми върни моите пари.
***
– Може ли Б.Б. да се самоубие?
– Да, но само при самоотбрана.
***
Журналистите ни докараха до там, че когато чета: „Б.Б. беше на премиера…“ не знам дали това е културно събитие или секс скандал.
***
– Какво училище трябва да е завършил един политик, за да изпълни всичките си обещания?
– Помощно!
Идеен източник: http://www.dowcipy.jeja.pl/nowe,22,polityczne.html:
Превод, обработка, доработка, преработка и разработка: Б. И. – боец от тихия фронт
06 понеделник февр. 2017
Posted in Опити
Седим си у селското кръчме и льокам шльокавицата на Гоце Ментето – саде за това има паре. Седим и си мислим.
Абе те тия бандити, политиците де, още се не е почнало, а они че се изтрепат да леят боза, лимонада и кви ли не още лепкавини. Омайват идиотите български… Лажат, лажат, та чак дъртата Айше и оня пръч Манго са се сврели в дън земя. Ми срам ги е ората, не моат лъга кат тия политици.
Най-мразим кога додат избори. Те тогава се пропивам яката и доде изтрезнеем, те дойдат другите избори и я па почнем да се таралянкам.
Те днеска ли беше, вчера ли, Бацето седнал у телевизоро и ми разпраа къ щел да опраи пенциите и заплатите. Абе уйо сплескан, що праи толкоз годин у властта та не ги опраи досега, ами га те натириха се сети, че имало и таквиз работи у нашта държава – пенции и заплати.
Вчера дошъл дома кмето – Дашко Въртигъзлето. Седи, пие и реве.
– Що ревеш бре, Въртигъзле?
– Ми къ що? Кой шъ доди сега? Ко шъ прая ази…
– Де море, не се коси бре човек, че се батишеш залуду. Па че те избереме за кмет. Па и те тия горе па че ги избереме. Оно ние не сме народ. Ние сме си сбирщина от идиоти. Оне ни требат и ни ебат, а ние си ги избираме, да не спират, оти ни аресва да ни еб…
– Мълчи бре Митре – те това е оная, мойта уруспия, дека сека година с Вуте ми тургат рогите, та требе да одим при Пена (жената на Вуте) да ми ги постригва… – що така хортуваш на чиляка. Я гле колко е кахърен… Немой Въртигъзле, не мой се ядосва, че накрая Мара че го отнесе. Па че спи без тресене.
Ония горе лажат, а страда доле народо. Не че Мара спие нетресена. Горския – Пешо Зверо, си се грижи за стоката. А почне Мара да линее, а Зверо я изтресе неколко пати и Мара цъфне кут кукуряк.
Ма разпраат тука селянете, че те тия, политиците де, почнали да крадат не само от назе, а и от помежду си. Ей на, тия цветенцата и червенюгите му гепили на Патреото Валерко Мазното турбата с лажите и сега оня ми ти Валерко бил у траур… никой му не верувал. Даже и те тия, неговите авери. Ееей, не се наядоа, не се напиа тия ора и това си е. Я, ако зеем от коперацията та дигнем едно пиле и ме олепат, що глоби, що бой отнасям, не е истина. А те тия цела държава отнесоа и к‘во? Нищо. Лажат.
Ей на, тука тия дни една женица залудо некви фенери я утепали. И си умрела женицата, Бог да я прости. И сега сите се карат – не се знае кой бил требало да пази фенерите. Мореее, знае се, ама се крият един друг. Оти са краднале наедно и па че краднат. Съга се дърлят за парлама пред простия народ, а после па че краднат.
– Гоце, я налей още едно, селски, оти колко по-мислим, толкоз по-ми се пие. От мака, бре. От мака. Мамицата им, саде лажат… А па ние що им верваме? Ей на това не моем се начуди. А наздраве Гоце, селски… спри тоя телевизор бре, колко по-им слушам простотията, толкоз по-ожадневам, а паре неам. С гъз ли че ти платим, а?
Е, на, слушай го тоя, бре Мента. Младия, лигав като смърцафърцан мърсол. Гле кви тъпни дудние. Законо бил най-отгоре, па после били пенциите и заплатите. Иначе било пополизане. Абе ей, кьосе недокимосано, я ми ела тука на село, па да те опнем да копаш за две пари надник, па после ми опевай кое е най-отгоре: законо или зоро. Чекай, Мента, чекай. Ма ти знайш, че тоя мърсол, че излезе прав. Назе са ни училе, че зоро ради, законо сменя. А днеска в тая държава е обратното: закона ради, зору сменя. Еееех, мамицата ви…
А наздраве идиоти… и да одите да гласувате, да се не налага Пешо Звера да тресе сите политици…, не за друго, че си ойде Мара залудо…
Божидар Ивков
08 вторник ное. 2016
Posted in Опити
Етикети
(Изповед на един нашенец пред олтара на негово величество виното, записан в една видна столична кръчма)
Абе демирация ли? Море, оти ми не дойдат на нивето те тия дека се дърлят секи ден у парламенто па да им кажем я от дека се руча лебо. От те тия дръвени шопски глави манах да моем да гледам филмето що и него вече не рачат да го пущат.
Е те на, оньо ден пущам гълъбарнико на първио. Канал 1 дека му викат. Абе то май целио нашенски гълъбарник смръди на пор, ама нейсе. Та пущам язе гълъбарнико и що да чуем, що да видим – те същите тие шопе че се изтепат. Един дрът гусин манал да мое да оди па седнал пред сите ора у Софията театро да им чини, а после че ме будалка мене дека за назе простите ора мисли и дето разне цървени серсеми го натепале и му пречиле да мисли. Абе кво че мисли за мене тоа бе, кога я зорлем стотина лева пенсия съм връзал за пеесе годин бъхтене, а он илядарки си тура у джеба да се връгаля пред ората, на тепан да се праи. Абе ей, оланкоолу, да се валяш по жлътите павета пред царо на туй ли му викате работа бре?
После гледам един от наше село. Гледам и очи че си изцъклим – он ли е, не е ли он. Па те тоя същия некогаш, кога беме мънeчки, тейко му десет овце му дадеше да варди, он половината ги опущи та се издават у реката. Сега у парламента народо че управя. Гледам и се зверим. Па се ядосах и фанах та строших гълъбарнико.
А днеска че се напием от мъка оти те тоя същия дека се връгаля по паветата и се прави на тепан се подмишил с оня дека десет овце не мое уварди и си хортуват за благините на народо. Море да ми дойдете на нивето, па да ви подпукам сичката майка че ви разплачем.
Я мене да пущите да ви управлявам. Пръво – сите депутате на полетo – че копате. Второ – па че копате. Трето – че копате бе вашта …Оно без копание нигде нема едене, само у назе цел ден щуротии да хортуваш паре мое да земеш. И колко си по-улав и щурав толкоз поече пари ти даят. Па и по гълъбарнико земат та през час два те показуват оти некой мое да ти не запомни мутрата.
На това ли му викате демикрация бе? Море сичката майка…
А па сега, че одат и у Европата. Слушам един опъняк вика, я че браним интересо на държавата. Бре, келеме с келеме. Къв интерес че браниш ти бре? Отиваш да лапаш ония паре дето едно за два лева даят.
Ох майко, майко. Загинааме сите българие. Не смеем да одим по улиците по мръкнало. оти те тия у парламенто ни опраят. Ама къ ни опраят? Те оня ден Пешко Пръцлето ем го натепале, ем му земале пенсийката, ем па накрая и го нафърфориле изотзаде. Бе к’ъв е тоя изрод бе, да такова стария чиляк. И к’во, зел му 85 лева пенсийката и сега Пръцлето го подметат като посран парцал по болниците у Софията. Ич му и не обращали внимание оти те тия белите, младите ги било гнус. Море, ела ми на нивата, как че забраиш и за гнус, и за сажди по очника. Гнус ги било, а га маат лебо не ги е гнус.
Ееей колко си беше арен оня сръбин кога ми рече – ей братино, йебана работа е тая демикрация ама по-убаво нема. Да де, ама те тая к’ва шъ да е, ем йебана работа, ем по-убаво нема?!
Божидар Ивков
06 събота дек. 2014
Posted in Опити
Етикети
Салтиков-Шчедрин, власт, глупост, закон; paraphrases, парафрзаи, политика, law, power, Saltikov-Shchedrin, stupidity
Ако се случи така, че след 100 години се събудя и ме попитат, какво става в България, ще отговоря: пият, крадат, словоблудстват и робуват.
***
Ако не са започнали да крадат влакови релси и локомотиви, то е само защото локомотивите са твърде големи и вървят единствено по релси, а те са много тежки.
***
Кога и кой политик не е бил убеден, че България е сочна баница, която може безнаказано да се разкъсва и да се храни с нея?
***
Българската власт държи своя народ в състояние будна кома.
***
Цяло чудо е, че в Европа можеш да купиш нещичко за нашия лев. Би било далеч по-зле ако започнат да ни шамаросват при показване на левове.
***
Ако в България някой започне да се чуди на глупостта на хората и на алчността на политиците, ще се вкамени и ще прекара живота си в ролята на паметник.
***
Българските закони са родени на полето, затова всеки я кара през просото.
***
У нас няма нюанси, няма разнообразие на цветове. Всичко е или бяло, или черно. Затова животът изглежда толкова екскрементален!
***
Дори и в българската политика всичко е преходно. И в нея е важно не как прехождаш, а как изхождаш.
***
Неравенството е като неотстранимо леке, каквото и да направиш то винаги лъсва с нова сила.
***
Аз съм щастлив човек. Ето, не са минали и 15 минути и на мен вече ми се струва, че сега е най-подходящото време за една ракия.
***
В България, за да се краде успешно, трябва да си гъвкав и алчен, много алчен и безпощаден. Иначе може да те осъдят за малка кражба.
***
Още когато Гутенберг е изобретил печатната машина, някой е измислил правилото: с големи букви се печата маловажното, с малки (почти невидими) – важното. Това правило днес е пазарен закон.
***
Всяко безобразиe си има своето оправдание.
***
Целта на българското законодателство е двояка: от една страна да опазва имането на власт имащите, от друга да наказва народа за посегателство срещу това, което му е принадлежало.
***
Идиотите са много опасни. И не защото са зли или лоши, а защото са чужди на всякакви доводи и факти. Те винаги са на кестерме и това им доставя удоволствие, защото са… просто идиоти.
***
В логореята е скрита лъжата, а тя е майка на всички пороци.
***
Ужасно е, когато някой човек говори, а ти не знаеш защо говори, какво говори и – най-важното – дали някога ще спре да говори.
***
Цветовете на таланта проличават едва в неговите творения.
Източник: http://www.adme.ru/vdohnovenie-919705/pisatel-kotoryj-videl-buduschee-618255/ © AdMe.ru
Божидар Ивков
11 понеделник февр. 2013
Posted in Политически наброски
Етикети
Понякога във фейсбук могат да се срещнат политически мнения и коментари поднесени сериозно, аналитично, изпълнени с голяма доза познание и силна гражданска позиция. Такива са тези на Дима Варзновцев, Васил Проданов и др.
Понякога, пак във фейсбук, е възможно да се открие невероятна, предизвикваща смях и тъга, преклонение пред брилятните словесни пируети, сравнения и метафори политическа сатира, която за човек, който се опитва да мисли, също носи истинска наслада. Такива са „наброските” на д-р Тони Филипов, Ясен Ковачев и др.
За съжаление обаче мнозиството от менията и коментарите носят и излъчват интелектуалната немощ на своите „творци”, грубостта на посредствеността и безпардонността, истината от последна инстанция и какви ли не още „еволюционни шеги”, свързани с развитието на разума.
Та за последните – с тайната надежда, че и между тях има биологични единици, които се стремят да се качат на следващото стъпало на еволюцията – се решх да напомня кой е Петър Нйков и отново да „извадя на бял свят” забравените му гениални народопсихологични и политически прозрения и анализи.
***
Гоемият български дипломат и публицист Петър Нейков е роден в Браила през 1879 г. и умира в София през 1968 г. Биографичните данни – тип биографична статистика – ни казват малко за чувствителната душевност и невероятмия ум на великия българин. И все пак е добре да се знае, че той е учил в Браила, Свищов и София, а по-късно през 1903 г. завършва право в Женева. Петър Нейков сътрудничи на в. „Българан“, пишейки под псевдонима „Магнус“, а от 1928 г. сътрудничи на в. „Знаме“ и в. „La parole bulgare“.
През 1908 и 1909 г. e последователно служител в българските консулства в Сяр и Скопие. По-късно е назначаван на постове в посолствата ни в Букурещ, Цариград, Киев, а от ноември 1918 до 1920 г. е управляващ българската легация в Будапеща.
През 1927-1928 е общински съветник и помощник-кмет във Варна. През октомври 1930 г. участва в българската делегация на Първата балканска конференция, възстановен е на дипломатическа служба от дейците на Народния блок. В периода 1931-1935 г. е пълномощен министър в Атина, на който пост е заместен от Димитър Шишманов. От 1935 до 1937 е политически секретар на министерството на външните работи и изповеданията, като взима участие в конференцията в Монтрьо и заедно с Николай П. Николаев подписват като упълномощени български представители Конвенцията от Монтрьо. Посланик е в Прага за период от 14 месеца през 1937-1938 до назначението му в Австрия, когато поради аншлуса e освободен от служба поради закриване на поста.
Участва в делегацията на конференцията в Париж за подписване на Парижкия мирен договор през 1947 г.
Издава книга със спомени „Техните образи“ за литературни дейци.
***
По-долу помествам няколко цитата от неговите „Спомени”. Нямам смелост да коментирам словата на великия българин. Те сами по себе си са достатъчно красноречиви и показателни дори „само” със своята актулност и днес.
Не мога да се въздържа обаче да не възкликна: О неразумни юроде, укроти своята простотия, помни своя род и величие и се преклони пред тях. Ако, разбира се, си успял да разбереш, че това, върху което седиш е предназначено за мислене, а това с което мислиш, е предназначено за седене.
***
„Политиката… беше за мен, остава и до днес, зловеща игра на тренирани тимове, които търсят за сметка на народите власт, слава и богатства извън полето на производството и духовното творчество”. (с. 116)
„Предразсъдъците бяха непобедими, хората – безнадеждни, борбите – свирепи”. (с. 134)
„Не е излишно да отбележа тук колко неблагоприятни са били почти винаги впечатленията, които съм имал в течение на дългия си живот от честия си личен или служебен досег с наши държавници и висши военни. Неизменното ми чувство е, че на всеки един от тях е липсвало по нещо съществено: слаб усет за мярка или за съобразителност, отсъствие на лично достойнство; арогантност пред слабия, крайно лицеприятие пред силния; несъразмерна общителност, недостатъчно присъствие на духа, трудност за съответен възраз… а всичко това се покрива с един само общ за всички недостатък: липса на въображение. Не само на творческо, но и на най-обикновено въображение. А във всяка област на човешката дейност нищо велико и нищо трайно не се създава без въображение.
Личности с качества несъмнено сме имали. Но качества не събрани в едно и също лице. Едните са имали усет, други са имали воля, трети са имали гъвкавост. Най-малко трима би трябвало да събере човек на едно място, за да създаде един завършен политик или военен. Това е най-читата поука от продължителното ми общуване с първенците на държавата ни”. (с. 186).
„Но не беше достатъчно да се издават закони. Те трябваше да се прилагат. И тук изпъква слабото място на комунистическия държавен строй. С малки изключения чиновническият апарат остана неизменен. И чиновниците на командни места, които с малки изключения принадлежаха на малката аристокрация (джентри), саботираха с бавения и отлагания новите законодателни мероприятия”. (с. 218)
„Призракът на Хабсбургите пак се явяваше на средноевропейската сцена с всичките си зловещи внушения. Но западните победители, които току-що бяха наложили своя мир на новата на вид Ваймарска Германия, искаха на всяка цена да преградят пътя на червената вълна и смятаха, че и призраците са добре дошли като съюзници”. (с. 226)
„Нищо демократично нямаше в схващанията му (на адмирал Хорти – б.м.-Б.И.). Той възприемаше формулата „всичко за народа”, но и добавката „всичко чрез народа”. Право за гласуване, да, не обаче и право за дейно участие в управлението. Селяни и работници да си гледат работата и властта да се упражнява от богопомазания елит”. (с. 229)
„… събитията в Европа се развиваха бързо по стръмен път, очертан от набраните през войната политически страсти. Договорите за мир бяха чисто и просто наказателни присъди”. (с. 231)
„… признателността никога не е била политическа добродетел. Тези държави, изникнали върху някогашни земи на велики сили, имаха своите националистически грандомании и своите стопански автакически амбиции. Уилсъновското народностно самоопределение създаде в края на крайщата нови народностни малцинства, много-по-опасни от старите, защото всяко едно от тях се допираше и опираше о някоя временно изнемощяла велика сила”. (с. 231)
„Събитията бяха съкрушили всички стари партии, които носеха солидарно отговорността за народните беди.
Самата логика на нещата налагаше властта да мине в ръцете на Земеделския съюз, чийто водачи бяха не само предвидили и предсказали грозящата катастрофа, но бяха предупредили смело отговорните. И Земеделския съюз беше дошъл на власт по конституционен ред, без сътресения, без жакерии, въпреки революционния дух на Радомир. Напротив, всичко беше останало здраво и общественото мнение на страната и трезвите групи в старите партии баха дали безусловна подкрепа на правителството на Стамболийски”. (с. 237)
„Но преди и след играта следях с внимание приказките и жестовете на нашите първенци. Правеше ми впечатление, че малцина от тях умееха да се държат достойно пред чужденците, които ги дебнеха. Несръчност у едните, лице приятие у другите, те като че ли не си даваха точно сметка какво може да се каже и какво да се премълчи. Тези, у които преобладаваше комарджийската страст, бяха по-безопасни от другите, опозиционно настървените, нямаха никаква мярка в приказките си. Представителите на съседните държави, които следяха със загриженост развитието на народната власт в България, бяха винаги нащрек и ловко предизвикваха най-невероятни изповеди. И зрелището съвсем не беше насърчително за съзнателния наблюдател”. (1990: 248)
„… винаги заявяваше (има се предвид А. Стамболийски – б.м.-Б.И.), че никоя малка държава не може да си позволи безумието да плува срещу течението”. (с. 251)
„… възможна ли е истинска демокрация в съвременните държави?
Априорният ми отговор беше не. Личните ми наблюдения в чужбина, дето бях прекарал много повече от половината на живота си, мо подсказваха, че със своята репрезентативна система, непозната на древните, модерната демокрация е една фикция, предназначена да приспи народните маси с внушението, че те участват дейно в управлението. Но трябваше да изследвам внимателно пътя на понятието „демокрация” от гръцките градове-държави, създатели на демократическите режими, през „Духът на законите” на Монтескьо и „Общественият договор” на Жан-Жак Русо до тъй наречените съвременни демокрации. Препрочетох с перо в ръка, всичко, което имах при себе си, главно Кроазо, Ранке, Бургхарт, Момзен, Фереро, Ренан, върху гръцката древност, Рим, първите христиански общества, свободните градове от средните векове и италианските градове от Възраждането, преди да мина към големите мислители на осемнадесети век, бащи на модерната демокрация. Тези проучвания ме доведоха до няколко заключения, между които следните три съществени: първо, понятието „демос” не е покривало целокупния народ, живеещ в даден град, а само част от него, именно пълноправните, привилегировани граждани; второ, тези пълноправни граждани са упражнявали пряко и постоянно своите права (представителната система им е била неизвестна) и, трето, нищо, или почти нищо от демократическата практика на Древността не може да се пренесе и приложи в съвременните многомилионни държави с пръснато и диференцирано общество”. (с. 277-278)
„Политиката ми се виждаше професия на хора, които никаква друга прилична работа не можеха да вършат, освен може би адвокатство. Някакви въобразими свръхграждани, които се смятаха призвани за властт, но без власт над собствените си страсти. Обичах да казвам, че политиката е единствената област на човешки действия, в която от самата зора на историята и до днес няма никакво облагородяване на човешките нрави и никакъв напредък. Поле на завоевателни инстинкти и на непрестанна хладна гражданска война, дето примирията са рядкост”. (с. 293)
„Останах крайно разочарован. Варненските дружбашки първенци бяха загубили ума и дума. Едните се бояха от сенките си, криеха се дето можеха, други, лишени от всякакво достойнство, правеха реверанси на властта… Страх юдейски, готовност за компромиси или пълна безсъзнателност. Явно беше, че нищо смислено не можеше да се върши с подони хора”. (с. 294)
„В природата на Ляпчев нямаше злоба, нито коварство. При други условия той можеше да стане един от най-свестните ни практично-делови държавници. Но ерата на беззакония и насилия, осветена от военен преврат, му налагаха компромиси, които парализираха и опитност, и добра воля”. (с. 320)
„Речите бяха цветисти, усукани и… подмолни. Във всеки по-сложен период трептеше съзяклятието, което целеше българите да бъдат притиснати до стената.
Но българите не се даваха. С дълбок поклон пред идеята за побратимяване на балканските народи, те недвусмислено очертаха своите позиции, формулираха своите резерви. И сензацията дойде, когато дядо Янко (Сакъзов – б.м.-Б.И.) се яви на трибуната. Французкият му език беше тромав, но развятата му бяла коса, тънкото му лице, старовремската му остра брадичка и яркочервената връзка, която се подаваше под нея и преди всичко стойката и жестовете на роден оратор завладяха публиката. Повече от всеки друг делегат в това събрание, той беше оправдан да говори за сближаване между народите на Балканите. Истините му бяха тежки и предупрежденията смели, но никой не можеше да се съмнява в искренността на слво, което звучеше (поради неуточнения език) като делфийски оракул”. (с. 328)
„… и в международната област, както и в частния живот, нищо здраво о нищо трайно не се постига със способите на хитростта, измамата и насилието”. (с. 332)
„Подкрепен от проф. Киров, Янко Сакъзов казваше, че българите са на път да станат, след две или три десетилетия, постепенно и еволюционно, господари на своите съдбини, превъзмогнали политическото иго душевно и веществено по пътя на културния, социалния и икономически напредък. Предивременно дадената отвън свобода, добавяше той, дойде да прекъсне благотворния еволюционен процес, който щеше да ни възпита и издигне нравствено, за да бъдем достойни за нея”. (с. 334)
„Българинът е доста сложна и предимно неравна натура, в която проличават щастливи и нещастни кръстосвания на племена, да не говорим и за векове на приобщаване към политическо робство. Ту ще кажеш, че страда от безнадеждно ниско самочувствие, ту ще речеш, че е обхванат от манията на веселието, че всичко знае и всичко може.
При първия случай българският дипломатически представител е безличен, безцветен и до известна степен безобиден. С ограничени познания в областта, които той няма амбиция да увеличи, със слаба общителност, която го прави чужд на собствената му среда, и често без сносно знание на един поне чужд език, той се свива в бюрократическата си черупка и стъпка не прави извън изричните наставления, които са обикновено твърде оскъдни.
При втория случай, българският дипломат встъпва в поста си завоевателски. С високо мнение за личните си дарби, той е склонен не само да тълкува по своему наставленията, които е получил, но и да надценява значението на страната си и да преувеличава силата й. Самоувереността му дава своеобразна общителност, педантска, дидактична, високопарна. Липсват му качества, които улесняват личните връзки – най-ценнист лост в информационната област – и той ги замества с натрапническо самомнение, което нетърпи поправки. Знаейки всичко, нищо не може да научи. Средата, в която се движи, неохотно го понася, но той вижда в това белег на превъзходство. С една дума по-лош и често по-пакостен от най-посредствения си колега, годен да съзнава от време на време своята безпомощност”. (с. 341-342)
***
Е, драги ми читателю, позна ли ги? Разбра ли?
Който иска да научи повече може да прочете „Спомени”-те на Петър Нейков. Уверявам те, драги ми читателю, усилието си заслужава. Най-меко казано.
Източници:
http://bg.wikipedia.org/wiki/Петър_Нейков
Нейков, П. (1990) Спомени. Издателство „Отечествен фронт”, София.
доц. д-р Божидар Ивков
bozhidar ivkov 