МИСЛИ И ПРОЗРЕНИЯ НА ДВАМА ВЕЛИКИ ЛЕКАРИ: НИКОЛАЙ АМОСОВ И АНДЖЕЙ ШЧЕКЛИК

Етикети

лекари, медицина, пациенти, прегаряне

ЗА МЕДИЦИНАТА-АМОСОВ-ШЧЕКЛИКИзтегляне

НА ЛЕКАРИТЕ С БЛАГОДАРНОСТ И ПРИЗНАТЕЛНОСТ

Етикети

боледуване, болест, лекари, медицина, пациенти

Преди 10 ноември 1989 година изказвахме благодарност за грижите на лекарите, които ни лекуваха, с кутия бонбони, бутилка скъп алкохол или букет цветя. След посочената сакрална дата постепенно между лекарят и пациентът застанаха парите, здравеопазването бе опазарено, здравето се превърна в стока и… всички знаем, какво се случва днес.

Независимо от всичко избрах един нетрадиционен начин да благодаря на лекарите, като им подаря няколко цитата, които си заслужават да бъдат прочетени, защото съм дълбоко убеден, че мнозинството от тях са останали Човеци, въпреки налудните напъни на МЗ и други публични актьори в театъра, наречен здравеопазване.

***

„Същността на хуманистичната медицина е отвореността към другия човек, способността да се вслушва в оплакванията му и да се опита да разбере света на болния човек. Болестта в хуманистичната медицина винаги е нещо повече от обикновена патология на тъканите или нервите. Превръща се в наративна ситуация, в история, не непременно вербализирана, за собствената, най-често нежелана промяна. Тук си струва да си припомним думите на американския писател и литературен критик Анатол Бройард, борещ се с рака, чиито трогателни думи илюстрират най-добре идеята за хуманистично ориентирана медицина: „Какво очаквам от моя лекар сега, след като знам, че имам рак на простатата, лимфните възли и гръбначния стълб? Бих казал, че търся лекар, който да бъде внимателен читател на моята болест и добър критик на медицината”

(Szubert, Mateusz (2019) Narracyjność choroby i nadejście medycyny jutra. W: Kultura Współczesna” 4 (107). doi.org/10.26112/kw.2019.107.06, s.s. 76-92., с. 78 // A. Broyard, Upojony chorobą. Zapiski o życiu i śmierci, tłum. A. Nowakowska, Wydawnictwo Czarne, Wołowiec 2010, s. 56.

***

„Болният човек идва със своята болка, мъка, страдание, страх и вик за помощ. Този вик, разбира се, рядко е буквален. Той има различни форми на изразяване. Това може да бъде поток от думи, за да се избегне страхът, или може да е вкаменено лице, зад което се крие недоверие към лекаря. И болният разказва. Трябва да слушате, да изслушате историите. От време на време се задава въпрос, за да не се загуби основната нишка, някоя особено важна подробност, да се изясни хронологията. За разказвача тази история е от първостепенно значение. И слушателят трябва да помни, че една от тези истории ще стане негова собствена, една от тези болести ще засегне лекаря“ (A. Szczeklik, Katharsis. O uzdrowicielskiej mocy natury i sztuki, Wydawnictwo „Znak”, Kraków 2006, s. 12.).

***

Ето какво казва Адам Загайевски за един от големите съвременни полски лекари и философи на медицината А. Шчеклик:

„Какъв късмет, че все още можем да срещнем Автор, който чете Данте, разбира – и споделя – безпокойството на стари и нови поети, който има толкова много хуманистични познания зад гърба си и в същото време ни помага да схванем сложната структура на най-модерната медицинска теория. Какво удоволствие е да прочета книга, която може да съчетае компетентна лекция по нова биология с интуицията на художник, който знае, че и физическото здраве, така необходимо за нас, така мечтано, толкова трагично отнето от някои хора, все още не е всичко, защото да бъдеш човек означава и да питаш за утре, за душата, за смисъла на живота, за безкрайността“ (A. Zagajewski, Wstęp, [w:] A. Szczeklik, Kore. O chorych, chorobach i poszukiwaniu duszy medycyny, Wydawnictwo „Znak”, Kraków 2007, s. 7.).

***

„Идеята да не се отделят – очевидно само, както се оказва – отдалечните и несъвместими светове на медицината и хуманитарните науки, е майсторски изпълнена в трилогията на Шчеклик. Краковският лекар и писател разкрива тайните на човешката физиология и духовност, плавно преминавайки от тълкуването на древни митове към представянето на нови медицински открития. Изненадващо е не само богатството от референции, но и произходът им. Митовете, символите, произведенията на изкуството, музикалните теории и философските трактати се сливат почти автоматично с природния свят, без да създават впечатление за изкуственост или несъответствие и за част от секундата. Цялото води читателя до очевиден, макар и рядко формулиран извод: медицината от самото начало на своето съществуване е велико произведение на културата, вкоренено в далечни магически практики. Историята на медицината отлично илюстрира значението на културните, социалните и религиозните фактори, които днес често се игнорират, за развитието на медицинските знания и практика. Струва си да се припомни, че бързото откъсване на медицината от философията и хуманитарните науки се е случило едва в средата на XIX век с развитието на микробиологията и, следователно, с раждането на клиничната медицина. Началото на самата технологизация на медицината е било придружено от значителна промяна в статута на лекаря, който от този момент нататък е имал все по-малко от предишните компетенции и страсти на лекаря художник и все повече се превръщал в експерт в детайлните природни науки“ (Szubert, Mateusz (2019) Narracyjność choroby i nadejście medycyny jutra. W: Kultura Współczesna” 4 (107). doi.org/10.26112/kw.2019.107.06, s.s. 76-92., с. 81).

***

„Не съм лекар, едва навлизам също в ролята на пациент. Но аз съм критик и като болен в критично състояние трябва да се възползвам от професията си. Отначало болестта беше поредица от несвързани шокове за мен и първият ми инстинкт беше да я укротя, като изградя разказ за нея. В крайни ситуации винаги създаваме разказ. Описваме това, което се случва, сякаш искаме да предотвратим катастрофата. Когато други хора разбираха, че съм болен, ми разказваха за собствените си болести и за болестите на приятели. Разказването на истории изглежда е естествена реакция спрямо болестта. Хората кървят от истории и аз се превърнах в тяхна кръвна банка“ (A. Broyard, Upojony chorobą. Zapiski o życiu i śmierci, tłum. A. Nowakowska, Wydawnictwo Czarne, Wołowiec 2010, s. 34-35.)

***

„Пациентът не може да осъзнае, че болестта му е катастрофа, повод за отчаяние или ужас, но трябва да я превърне в разказ, в история. Разказите са антитела, предпазващи от болестта и болката. […] Всичко е по-добро от чудовищността на мълчаливото страдание. Умирайки, ние вече не сме хора, смъртта ни дехуманизира – затова мисля, че езикът, речта и историите най-ефективно подкрепят нашата човечност“ (A. Broyard, Upojony chorobą. Zapiski o życiu i śmierci, tłum. A. Nowakowska, Wydawnictwo Czarne, Wołowiec 2010, s. 35.)

***

Тук не привеждам цитати, отнасящи се до бъдещето на медицината. Не го правя, защото съм с впечатление, че много хора все още нямат сетива за „утре“. Но рано или късно може би ще направя и това.

Бъдете живи и здрави, уважаеми лекари.

подбор и превод от полски език проф. дсн Божидар Ивков

Реклама

С УСМИВКА ЗА БОЛКАТА, СТРАДАНИЕТО И… ЗОРЪТ ЧОВЕШКИ (17)

Етикети

глупост, пациенти, laughter, смях, patients, stupidity

Жителка на село „Беззнаково“ задава един дълбоко екзистенциален и тежкотоварен въпрос:

„Здравей те приятели можете ли дами кажете исползватели противо алергични лекаства и какви са те?“

Ами не знам дали мога да Ви кажа. Трябва да опитам, но Вие едва ли ще ме чуете. Виж, ако опитам, може и да Ви напиша отговор. И още нещо, като съвъкуплите въпросителната частица „ли“ с глагола и вместо „с“, напишете „з“ се получава едно съвсем нелицеприятно съществително – „използватели“. Демек хора, които са използвачи. На какво – не е много ясно…, а пардоне – на „лекаства“ протиф арлергии. Мисълта на некои хора е бетер лабиринта на Минотавъра, не ли?

***

Едни видни аксперти от „Системата ги смлатила“ или нещо такова обясняват на всичкото прост народ с инвалидност, като как ся взима „личната помощ“. Ето какво пишува в първата точка на акспертното мнение:

„ЛИЧНА ПОМОЩ

ЗА ЛИЦА НАД 18 ГОДИНИ

1) Право на лична помощ имат всички лица с ТЕЛК с и над 90% с чужда помощ. Ако вие притежавате такъв ТЕЛК, може да кандидатствате за ЛП. ТАКА Е ДО КРАЯ НА 2020г.!“

Знаех си аз, че има много, ама много богати хора с инвалидност. Бая парички требе да имаш, за да „притежаваш ТЕЛК“, т.е. цяла една териториална експертна лекарска комисия. Не е шега работа.

***

Гражданин от област „Несвестин град“ задава един много важен въпрос“

„Хипермаркет Лидъл и Кауфланд и други не приема работи увреден слух!!! Какво пречи?!“

Брей, не знаех, че „Лидъл“ и „Кауфланд“ са един хипермаркет. То собственика може и да е един и същ, но двете вериги доста се различават. А какви са причините тези серсеми да „не приема работи увреден слух“, тук политиката е също с толкова увреден слух, че дори не може да говори, какво остава да отговори. От този израз не е ясно дали двата в един хипермаркета не приемат на работа лица с увреден слух, или не могат да повярват, че увредения слух може да работи и затова не го приемат.

Ако погледнем сериозно на въпроса, то той поставя редица значими проблеми: за дискриминацията на хора с увреден слух, за липсата на публични политики в тази област и др.п. Освен това в него се съдържа потвърждение на факта, че напъните на политиците, че „здравите“ хора с инвалидност ще могат да си намерят работа, след като те им създадат условия, си е чисто и просто делюзия. Още повече, че създаването на такива условия се свежда до тотално и безмозъчно орязване на процентите трайно намалена работоспособност по административен път. А това е сериозен диктат и тормоз на хората с инвалидност.

Абе кажи му политик и не го обиждай повече.

В такива вериги магазини могат да се намерят работни места за хора с увреден слух. Възможно е. Необходимо е малко желание и разбиране.

***

Жителка на село „Беззнаково невежино“ задава един дълбоко осмислен и аналитично префинен въпрос:

„Здравей те приятели някой от вас исползвал ли е хабчета … исписахами го за обрива на лицето“

Добре е, че има толкова будни граждани, че и аз галупакът да разбера: в медицината има нов начин за лечение. Нарича се „исписване на хабчета“. Седя и не мога да разбера дълбокия смисъл (като Марианската падина) на този въпрос. Ако отговоря: – Да!, или: Да, използвал съм…, каква ще е ползата за жителката? Да – Не! Тука има – тука нема. Важно е обаче, женицата да си пие хабчетата, не ли тъй?

***

В някои областни градове, като „Морски столичен“, неграмотността и/или невежеството (или може би безразличието, или всичко накуп) също са присъщи на някои уж или може би образовани люде. Най-странно е, че всичко това се демонстрира публично под формата на разяснение, обяснение или не знам какво на определени права за определени правоимащи. Ето публичен информационен плакат в ДКЦ, в черноморската ни столица, който дори е въведен в ранг на Закон и регулира определени обществени сношения. Пардон – отношения. Първите няколко думи не се четат:

„… по чл. 37. ал. 1 от ЗЗО се освобождават Здравно осигурени лица, страдащи от заболяване с над 71% намалена работоспособност.

Освобождаването от потребителска такса на тези лица се извършва след представяне на документ: „Решение на ТЕЛК за освидетелстване“.

Д-р …, Управител на ДКЦ… Варна“ (За тези, които не вярват мога да им изпратя на „лични“ снимка на този шедьовър).

И така, нека сега да подложим този текст на много задълбочен рефлексивен контент анализ, за да видим като каква информация получаваме.

1. „Здравно осигурени лица“ се пише слято – здравноосигурени лица. Явно писалият тези редове наскоро е преживял някаква сериозна раздяла и сега разделя всяка дума която има повече от 5-6 букви.
2. Хич не ми беше известно, че човек може да страда от „заболяване с над 71% намалена работоспособност“. Знаех, че човек може да страда от всяка една от хилядите болести, класифицирани надлежно в МКБ – Х ревизия. Но не знаех, че има и такъв вид гад, дето е налазила хората. И още, ТЕЛК може да определи (нали затова е създаден) процент трайно намалена работоспособност или вид степен на увреждане (в проценти), ама от процентите не се страда. Страда се от уврежданията, причинени от даденото заболяване и довели до състоянието, определено от органите на медицинската експертиза. Нъл тъй? Или съм у прегрешение?
3. Те такъв документ нема, па ако ще магаре боб да е прояло: „документ: „Решение на ТЕЛК за освидетелстване“. Виж „Експертно решение“ на ТЕЛК има.

И въобще тържество на интелекта и грамотността. Хвала Вам грижовни люде, говорещи и пишещи на простонароден, уличен език. Разбраа ме ви…

4. Някой ще рече: „Голям праз. Търсиш под вола теле. Много важно как е написано, нали се разбира.“ Може и да е прав, само дето празът е бая големичък, а под вола наистина има огромно теле. По простата причина, че текстът „с над 71% намалена работоспособност“ отнема неправомерно права на лицата със 70% до 71% тр.н.р., т.е. правото на освобождаване от потребителска такса. Това право имат всички лица с и над 70,01% трайно намалена работоспособност/степен на увреждане. И сега, какво правим, а? Делкаме шишарки и чоплиме динени семки…

А колко по-просто би било всичко, ако например се напише само:

„На основание чл… от…, от потребителска такса се освобождават здравноосигурени лица със 70% и повече процента трайно намалена работоспособност/степен на увреждане, след представяне на експертно решение на ТЕЛК“.

И ако това не е ясно, не знам. Викайте психолози, когнитивисти, психиатри… Некой викайте… Ма то си е за виканье

Божидар Ивков

С УСМИВКА ЗА БОЛКАТА, СТРАДАНИЕТО И… ЗОРЪТ ЧОВЕШКИ (1)

Етикети

бисери, майтапи, пациенти

Въведение… към неграмотността, невежеството и глупостта, както и към мързела и нехайството към езика ни

„Смехът е настъпателна сила в посока към правдата…“ – казва някъде големия български сатирик Радой Ралин. Винаги съм смятал, че човек трябва да има сили да се присмива и да осмива, както грешките и глупостта на другите, така и своите собствени грешки и глупост.

Спомням си времето, когато работех в Съюза на инвалидите в България. Имаше хора, които задаваха такива въпроси и по такъв начин, че експертите на съюза най-напред трябваше да разберат, какво ги питат. След това трябваше да обяснят на питащия, какво той сам пита и едва след това да му отговорят. Резултат: всичко е разбрано, докато човекът си тръгне и не изръси някоя простотия на изпроводяк, от която ти става ясно, че нищо не е разбрал.

Днес сме модернизирани и въоражени с фейсбук, с мобилни телефони и други заплахи, и най-вече със свободата да ръсим и да раздаваме без ограничение собствената си простотия и невежество.

Затова реших да правя шеговити – къде иронични, къде саркастични – коментари на изключителни пациентски бисери. Въпроси или коментари в пациентски групи, зададени или направени по един странен начин. С други думи: „Коментари по питания на граждани/жители, живеещи във Фейсбукландия“

И ако някой се познае нека не ми се сърди. Трябвало е да мисли преди да пита/коментира, а не след това.

Хубавото, все пак, е, че има хора, които разбират словоизвращенията и им отговарят, и то доста смислено. Е, аз не съм от тях како Сийке…

И още малко пояснения за лицата със занижено количество и качество на подвижността на мозъчните клетки. С многоточие, оградено със скоби, съм обозначил имената на лекарства, хранителни добавки или имена на лекари, ако се срещат в пациентските писания. Имам си некои антирекламни съображения.

Желая Ви приятно четене. И да не забравя да Ви предупредя. Четенето на подобни писания повече от 10 минути, е вредно. Простотията и мързела са заразни. Смятайте се за предупредени!

Гражданка, от област „Психо“, пише:

„Здр искам да попитам дали мога да пия (…) само при нужда“

При каква нужда, бе, гражданко? При голема или при малка нужда? Ми уточнявайте ги тези важни подробности, бе, хора!

*****

Жител от село „Грамотниково“, пита:

„Здравейте приятели са като съм със заболяване (…) от няколко дена ме боли отзад гърба дали ще може да пия според вас (…) пия (…) но не минава“.

Дааа, по-лесно щеше да е да му се отговори на човека, ако го болеше гърба отпред. А дали може да пие? Ми да опита, може и да успее да извади хапчето от опаковката и да го глътне… задължително с вода. На мен обикновено ми се отдава.

*****

Жителка от село „Знаци“, пита:

„Сгрип сьмИмамРА и сьм на права.Имам38 темп.Нищо не ме боли,само си е студено.Какво мога да вземам“?

Сигурно жената пише от телефон, а и има 38 темп. Без болки е (ашколсун), само си е студено (е, зима е). В такива случаи се взема/пие греяна ракия или греяно вино… според възможностите и вкусовите стилове. А иначе вземате всичко, което можете, стига да не Ви хванат.

*****

Една гражданка от град „Дълбока мисъл“, пита:

„Моля,някой с Бехтерев и обжалване пред НЕЛК за помощ.НЕЛК върна за повторна оценка решението от ТЕЛК .Може и на лични ,за да не спамим“

Ха сега де! Туй „обжалване пред НЕЛК“ диагноза ли е, някакво действие ли е? Не е ясно. Не е ясно и на кого е върнал този НЕЛК решението от ТЕЛК. Абе изобщо едно движение между НЕЛК и ТЕЛК, чак течение се образува. Внимавайте да не настинете в групата. Ей, и да не забравите – никакво спамиме, само на лични, никакви обществени…

*****

Гражданка от столицата, пита:

„Споделете какви добавки приемате за подхранване на ставите? Има ли смисъл от тях и доволни ли сте?“

Аз принципно моите стави не ги подхранвам, щото не мога да им видя устата, а и не знам, какво ядат. Виж, връзката между смисъл и доволство, е друга работа и ми е трудно да се произнасям капацитетно, защото тук са възможни множество комбинации. Ей, на, вчера с един съсед изпихме 5 литра превъзходно вино. Бехме много доволни, но днес и двамата се питаме, какъв беше смисъла на това упражнение. А и малко се ядосах от заповедния тон: „Споделете“… Ако искам – добре. Ама ако не ми се споделя – ко праим тогава, а? Много ми е неприятно някой да ми заповядва да споделям. И то публично, на мегдана…

*****

Гражданка или жителка на неизвестно населено място, пита:

„Здравейте искам да попитам дали някой от вас приема хранителни добавки за РА?аз съм се спряла на (…)!?имате ли мнение по въпроса???“.

Чета и изпадам във все по-дълбок душесмут и умствена регидност. На кой от трите въпроса да отговря? Дали приемам хран.добав., или какво мисля за споменатата такава, или какво мисля за избора на гражданката? И как да имам мнение по въпроса, когато той всъщност е три въпроса. Аз по принцип съм с болест на Бехтерев и рядко пия хран. добав. щото от тях хаир никакъв не съм видял. Ама щом Ви влече да си давате парите за добавки, лошо няма, само после не се оплаквайте, колко много пари за лекарства давате. Не за друго, хран добав. не е лекарство и точно там е проблема, че никой не знае, какво аджеба има в таблетката, с която миропомазвате стомаха и хроничните си болежки.

*****

Гражданин от малкото градче „Калцуново“, пита:

„Здоавейте, установяване на калциев дефицит има ли вьншни признаци, косаинокти зьби кожа И как най бьрзо и лесно да си го набавим?“

Въпросът е ясен само на пръв, изпразнен от съдържание, поглед. Не знаех, че „косаинокти зъби кожа“ могат да бъдат външни признаци за калциев дефицит. Защо ли ни ги е дала тогава природата?! Не ми стана ясно и това, кое да си набавим? Дефицита? Калция? Косата? Ноктите или…зъби с кожа. Неведоми са пътищата на човешката мисъл, когато притеснена, пита за проблемите си, нали!

*****

Гражданка, жител на село „Търговска седянка“, пише:

„…….ХРАНИТЕЛНИ ДОБАВКИ ЗА АРТРИТНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ. БЛАГОДАРЯ“.

Не ми стана ясно: това предлагане на хран.добав. ли е, или търсене на такива, или предложение за менкане, или всичкото вкупом. Да не би да откриват безплатен пазар/базар някъде и аз да не съм разбрал, а?

Божидар Ивков