Етикети
здраве, здравеопазване, неолиберализъм, health, health spending, healthcare, neoliberalism, разходи за здраве
Публикуван на 22.06.2017 г., това е поредният текст, който „спасявам“ от затрупващата информационна лавина на ФБ. Убеден съм, че си заслужава.
***
Не веднъж съм обръщал внимание за пагубното влияние на неолибералните политики в сферата на здравето. Реакцията клони към минус безкрайност, а ситуацията си остава същата. Трудно ми е да кажа до колко това е резултат от безразличие или неграмотност, или от двете заедно. Вчера открих интересен текст, датиращ от края на ХХ век (1999 г.). В него Милтън Терис говори за неолиберална триада на антиздравните реформи, която влияе негативно върху здравето на популацията, т.е. на населението на една страна. В тази триада Терис включва: (1) редуциране на правителствените разходи, (2) дерегулация и (3) приватизация. Все процеси, които познаваме, изпитваме на гърба си негативното им влияние, но продължаваме да не разбираме. Изследователите на неравенствата в здравето приемат, че и други две характеристики или тенденции на неолибералната политика са вредни за публичното здраве – става дума за децентрализацията и индивидуализма.
В един кратък обзор на окончателния доклад на Комисията по социални детерминанти на здравето на СЗО от 2006 г., се казва: „От социалната и икономическата политика зависи в решаваща степен ще може ли детето да порасне и да реализира напълно своя потенциал за развитие и да изживее живота си в пълно здраве или неговия живот ще бъде погубен. Проблемите със здравето, които се налага да решават богатите и бедните страни, все повече съвпадат по своя характер. За развитието на едно или друго общество, било то богато или бедно, може да се съди по качеството на здравето на неговото население, по това доколко справедливо се разпределя здравето сред различните социални слоеве, по степента на предоставяната защита от неблагоприятни последици при лошо състояние на здравето“.
И сега обърнете внимание: „Нашите деца притежават съвършено различни жизнени възможности в зависимост от това, къде са се родили. В Япония или Швеция може да се очаква, че те ще преживеят над 80 години; в Бразилия – 72 години; в Индия – 63 години; а в някоя от африканските страни – по-малко от 50 години. Жизнените възможности рязко се различават и вътре в страните, и в мащабите на цялата планета. При най-бедните от бедните се наблюдават високи равнища на заболеваемост и преждевременна смъртност. Но лошото здраве не е присъщо само на най-бедните. В страните с различни равнища на доходи социалният градиент на здравето и болестта има едно направление: колкото по-ниско е социалното и икономическото положение на човека, толкова по-лошо е здравето му“.
Оставам на Вас да „смелите“ – ако можете, разбира се – написаното. И още нещо. Изобщо не ми дреме кой как ще ме нарича – комунист, антидемократ или друга подобна кретения. Човек, като няма аргументи, започва да използва прилагателни, които в нашето тъпо и безмозъчно общество са се превърнали в доминиращи идеологеми, ама мнозинството и това не могат да разберат.
Бъдете здрави, което в условията на нашата система за опазване на здравето, е наистина хуманно пожелание.
проф. д.с.н. Божидар Ивков