КАК СЕ УНИЩОЖАВА ЗДРАВЕТО НА ХОРАТА ПО СВЕТА?

Етикети

здраве, здравеопазване, неолиберализъм, health, health spending, healthcare, neoliberalism, разходи за здраве

Публикуван на 22.06.2017 г., това е поредният текст, който „спасявам“ от затрупващата информационна лавина на ФБ. Убеден съм, че си заслужава.

***

Не веднъж съм обръщал внимание за пагубното влияние на неолибералните политики в сферата на здравето. Реакцията клони към минус безкрайност, а ситуацията си остава същата. Трудно ми е да кажа до колко това е резултат от безразличие или неграмотност, или от двете заедно. Вчера открих интересен текст, датиращ от края на ХХ век (1999 г.). В него Милтън Терис говори за неолиберална триада на антиздравните реформи, която влияе негативно върху здравето на популацията, т.е. на населението на една страна. В тази триада Терис включва: (1) редуциране на правителствените разходи, (2) дерегулация и (3) приватизация. Все процеси, които познаваме, изпитваме на гърба си негативното им влияние, но продължаваме да не разбираме. Изследователите на неравенствата в здравето приемат, че и други две характеристики или тенденции на неолибералната политика са вредни за публичното здраве – става дума за децентрализацията и индивидуализма.

В един кратък обзор на окончателния доклад на Комисията по социални детерминанти на здравето на СЗО от 2006 г., се казва: „От социалната и икономическата политика зависи в решаваща степен ще може ли детето да порасне и да реализира напълно своя потенциал за развитие и да изживее живота си в пълно здраве или неговия живот ще бъде погубен. Проблемите със здравето, които се налага да решават богатите и бедните страни, все повече съвпадат по своя характер. За развитието на едно или друго общество, било то богато или бедно, може да се съди по качеството на здравето на неговото население, по това доколко справедливо се разпределя здравето сред различните социални слоеве, по степента на предоставяната защита от неблагоприятни последици при лошо състояние на здравето“.

И сега обърнете внимание: „Нашите деца притежават съвършено различни жизнени възможности в зависимост от това, къде са се родили. В Япония или Швеция може да се очаква, че те ще преживеят над 80 години; в Бразилия – 72 години; в Индия – 63 години; а в някоя от африканските страни – по-малко от 50 години. Жизнените възможности рязко се различават и вътре в страните, и в мащабите на цялата планета. При най-бедните от бедните се наблюдават високи равнища на заболеваемост и преждевременна смъртност. Но лошото здраве не е присъщо само на най-бедните. В страните с различни равнища на доходи социалният градиент на здравето и болестта има едно направление: колкото по-ниско е социалното и икономическото положение на човека, толкова по-лошо е здравето му“.

Оставам на Вас да „смелите“ – ако можете, разбира се – написаното. И още нещо. Изобщо не ми дреме кой как ще ме нарича – комунист, антидемократ или друга подобна кретения. Човек, като няма аргументи, започва да използва прилагателни, които в нашето тъпо и безмозъчно общество са се превърнали в доминиращи идеологеми, ама мнозинството и това не могат да разберат.

Бъдете здрави, което в условията на нашата система за опазване на здравето, е наистина хуманно пожелание.

проф. д.с.н. Божидар Ивков

Реклама

ЗДРАВЕ И СОЦИАЛНИ НЕРАВЕНСТВА ИЛИ ЗА НЕОЛИБЕРАЛНАТА ТРИАДА НА АНТИЗДРАВНИТЕ РЕФОРМИ

Етикети

здраве, неолиберализъм, health, neoliberalism, реформи;, социални неравенства, reforms, social inequalities

ФБ услужливо ми напомня всичко, което съм публикувал на днешната дата. И сред т.нар. „Спомени“ съзрях долния текст. Реших, че ще по-добре днес да го публикувам в блога си, в рубриката „Гласове от фейсбук“. Заслужава си, защото актуалността на проблема е факт и 20 години след написване на оригиналната статия.

***

Не веднъж съм обръщал внимание за пагубното влияние на неолибералните политики в сферата на здравето. Реакцията клони към минус безкрайност, а ситуацията си остава същата. Трудно ми е да кажа до колко това е резултат от безразличие или неграмотност, или от двете заедно. Вчера открих интересен текст, датиращ от края на ХХ век (1999 г.). В него Милтън Терис говори за неолиберална триада на антиздравните реформи, която влияе негативно върху здравето на популацията, т.е. на населението на една страна. В тази триада Терис включва: (1) редуциране на правителствените разходи, (2) дерегулация и (3) приватизация. Все процеси, които познаваме, изпитваме на гърба си негативното им влияние, но продължаваме да не разбираме. Изследователите на неравенствата в здравето приемат, че и други две характеристики или тенденции на неолибералната политика са вредни за публичното здраве – става дума за децентрализацията и индивидуализма.

В един кратък обзор на окончателния доклад на Комисията по социални детерминанти на здравето на СЗО от 2006 г., се казва: „От социалната и икономическата политика зависи в решаваща степен ще може ли детето да порасне и да реализира напълно своя потенциал за развитие и да изживее живота си в пълно здраве или неговия живот ще бъде погубен. Проблемите със здравето, които се налага да решават богатите и бедните страни, все повече съвпадат по своя характер. За развитието на едно или друго общество, било то богато или бедно, може да се съди по качеството на здравето на неговото население, по това доколко справедливо се разпределя здравето сред различните социални слоеве, по степента на предоставяната защита от неблагоприятни последици при лошо състояние на здравето“.

И сега обърнете внимание:

„Нашите деца притежават съвършено различни жизнени възможности в зависимост от това, къде са се родили. В Япония или Швеция може да се очаква, че те ще преживеят над 80 години; в Бразилия – 72 години; в Индия – 63 години; а в някоя от африканските страни – по-малко от 50 години. Жизнените възможности рязко се различават и вътре в страните, и в мащабите на цялата планета. При най-бедните от бедните се наблюдават високи равнища на заболеваемост и преждевременна смъртност. Но лошото здраве не е присъщо само на най-бедните. В страните с различни равнища на доходи социалният градиент на здравето и болестта има едно направление: колкото по-ниско е социалното и икономическото положение на човека, толкова по-лошо е здравето му“.

Оставам на Вас да „смелите“ – ако можете, разбира се – написаното. И още нещо. Изобщо не ми дреме кой как ще ме нарича – комунист, антидемократ или друга подобна кретения. Човек, като няма аргументи, започва да използва прилагателни, които в нашето тъпо и безмозъчно общество са се превърнали в доминиращи идеологеми, ама мнозинството и това не могат да разберат.

Бъдете здрави, което в условията на нашата система за опазване на здравето, е наистина хуманно пожелание.

Публикувано на ФБ страницата ми на 22.06.2017 г. в 20:26 часа.

Източник: Terris, Milton (1999) The Neoliberal Triad of Anti-Health Reforms: Goverment Budget Cutting, Deregulatuin and Privatization. In: Jornal of Public Health Policy, Vol. 20 (2), pp. 149-167. DOI: 10.2307/3343209.

доц. дсн Божидар Ивков

ГЮНТЕР ГРАС И ПИЕР БУРДИЙО: „ПРОГРЕСИВНАТА“ РЕСТАВРАЦИЯ

Етикети

"прогресивна" реставрация, "progressive" restoration, decadence, неолиберализъм, neoliberalism, упадък

Френско-немски обмен между писател и социолог във връзка с успеха на неолиберализма при трансформацията на политическия упадък в социален напредък и за съдбата на Просвещението в двете водещи култури в Европейския съюз. Излъчено по телевизия Arte на 5 декември 1999г.

Източник: http://novilevi.org/publications/90-bourdieu-grass-progressive-restoration

До нас този обмен достига едва днес, след повече от 13 години. По-долу представям отделни откъси – според мен важни акценти – от дебата между двамата титани на мисълта: писателят Г. Грас и социологът П. Бурдийо.

Грас: … цяла библиотека, събрала подробни изследвания за последиците от политическия провал, случил се след като политиката бе изцяло изместена от икономиката

Бурдийо: Записването на тези преживявания след пряк контакт с хората, които са ги изпитали, може да се окаже съкрушително; немислимо е да запазиш дистанция.

… вярвахме, че насилието, породено от неолибералните политики в Европа, Латинска Америка и в много други страни, е толкова мащабно, че човек няма как да го обхване цялостно единствено чрез концептуален анализ. Критиките на неолибералните политики не се равняват на техните последици.

Грас: Виждам недостатъци, непълно развитие в процеса на Просвещението. Такъв недостатък е свеждането на разума до това, което е технически осъществимо.

Бурдийо: … интелектуалците са отговорни да помагат за изграждането на такова движение, тъй като властта на господстващия ред е не само икономическа, но и интелектуална, намираща се в сферата на идеите. Затова, трябва да се говори открито: за да върнем усещането за утопична възможност. Една от най-важните победи на неолиберализма е, че уби именно това усещане и направи така че то да изглежда старомодно.

Грас: … аз се опитвах да казвам на синдикатите, че не може да се грижат за работниците само когато работят: в момента, в който загубят работата си, те падат в бездънна яма. Трябва да се създаде европейски синдикат на безработните.

… това че си интелектуалец не е гаранция за качество.

Бурдийо: Публичният писател, какъвто съм виждал в Северна Африка, е някой, който може да пише и да служи на други чрез това си умение, изговаряйки неща, които те разбират по-добре от него. Те не са като другите интелектуалци, тъй като повечето от тях знаят как да слушат и да интерпретират това, което им се казва, да го транскрибират и предават...би било добре, ако интелектуалците, които имат всичкото това време да мислят и да пишат, вземат участие в този тип работа. Тази работа предполага умение, много рядко умение сред интелектуалците, да се отърсят от своя егоизъм и нарцисизъм.

Грас: Забелязвам, че има един-двама в тази капиталистическо-неолиберална сфера, които… започват да се съмняват в тезата, че безпрепятственото парично обращение по целия свят, тази лудост, появила се от неолиберализма, трябва да продължи без съпротива. Такава лудост са, например, сливанията на предприятия без всякаква логика или цел, като в резултат без работа остават две, три или дори десет хиляди човека. Фондовата борса отразява само увеличението на печалбите. Нужен е диалог с тези, които се съмняват.

Бурдийо: Във Франция, всеки, който не е силно утвърдено име, няма почти никакъв достъп до публичната сфера. Само утвърдени фигури могат да пробият кръга, но, уви, те са такива, само защото са доволни и мълчаливи. Този пробив подсигурява позицията им. Много малко от интелектуалците използват символичния капитал на тяхната репутация, който им позволява да говорят открито и да направят така, че да се чуят гласовете на тези, които не могат да говорят сами за себе си.

Грас: Моето разбиране за разказите винаги е било…, че трябва да разказват случки от гледната точка на хората, които не правят историята, но на които се случва история: жертви на клевети, опортюнисти, тези, с които пътуваме, преследваните.

Бурдийо: Тъй като, парадоксално, писателите и мислителите днес са изцяло лишени от средствата за производство и разпространение на идеите си.

... Изправени сме пред изключително властни мултинационални медийни корпорации, които контролират почти всичко освен малък брой отделни анклави...смятам за наложително да се опитаме да изобретим нови форми на производство и предаване на послания. Вместо да бъдем инструменти на телевизиите, ние самите трябва да използваме телевизиите като средства, чрез които да се обръщаме към повече хора.

Грас: …на държавата ѝ е отнета способността да регулира социалната сфера, тя не поема отговорност не само към хората в неравностойно положение, децата или старите, но и към всички изключени от процеса на производство, както и към тези, които никога не са били част от него. Разпространява се форма на икономика, която избягва всякакъв тип отчетност чрез победоносния си поход към глобализацията.

… трябва да предлагаме неща, които не могат да бъдат лесно игнорирани.

Нямаме друг избор, освен да преобразуваме Просвещението чрез методите на Просвещението, да преработим това, което има нужда от преработка.

Подбор: доц.д-р Божидар Ивков