02 събота апр. 2022
Posted in Анотации
Етикети
болест, здраве, медицина, философия на медицината, хуманизъм
Проф. Анджей Шчеклик (роден на 29 юли 1938 г. в Краков, починал на 3 февруари 2012 г. в Краков), е полски лекар, професор в катедрата по вътрешни болести на Ягелонския университет; учен, занимавал се с научна работа в областта на кардиологията и пулмологията, философ на медицината и хуманист.
28 петък ян. 2022
Posted in Гласове от фейсбук
Етикети
На 27 янураи 2017 г. съм написал следното във ФБ:
„Когато четеш разкази на хора с тежки хронични заболявания – в случая ревматоидни, светът придобива съвсем различни измерения. Всичко е друго, тотално различно. Пътуваш в света на непрекъснатата болка и всеобхватно страдание. И виждаш, че хората нямат друг паспорт за друг свят.
Цялата суета на света на здравите и можещите, се превръща в жалка купчинка от безсмислие и безумие. И започваш да се питаш, да си задаваш въпроси, на които често няма и няма отговор.
След всеки разказ си казвам: край, до тук съм. Да, но само докато отворя следващия разказ.
Когато чета подобни разкази разбирам защо здравите социолози не се занимават с болестта, страданието, инвалидността… Та затова се изисква сърце и душа, чувственост, съпричастност, но и огромна сила, за да можеш самият ти да оцелееш – веднъж от сблъсъка със страданието на Човека до теб, втори път да оцелееш, справяйки се със собствената си болка и страдание.
Но езикът на страдащите, техният глас трябва да бъде чут. От всеки, за да може повече хора да се огледат в изпразнения си от всичко живот и евентуално да започнат на ново. За да могат повече хора да подадат ръка на човека до тях, който е в друг, ужасен свят и да му помогнат да се изправи и да открие собствената си човешка ценност. Иначе защо сме живи?“
Нямам никакъв спомен, какво ме е провокирало да напиша горните думи. Днес, точно 5 години след тези слова, се сещам за Моника Маринова, за нейната битка с болката – онази всеобхватната, разтърсващата, затваряща всички възможни светове на човека; сещам се за нейната битка със страданието. Новините за нейното здраве засега са добри и това ме изпълва с неописуема радост. И едновременно с това усещам как ме обзема бяс. Такъв бяс, че ако се материализира ще изпепели света. И бесът ми е насочен към това, което незнайно защо наричаме здравеопазна система, към не малко лекари, които са „проспали“ здравните проблеми на Моника, та се е стигнало до днес – да се правят спешни, животоспасяващи операции.
Доколкото знам Мони има симптоми от 27 години. 27 проспани от лекари и здравна система години. Мони се превърна в символ на максимата: „Когато човек иска да живее лекарите, медицината и здравеопазването са безсилни“.
Няма да казвам нищо за постковид усложненията и за отказа на НЗОК да заплаща лечение на страдащите хора. Ако имат пари – лекуват се. Ако нямат пари – каквото и колкото рекъл Господ.
Бесен съм и затова, че всеки ден в социалните мрежи се появява нов зов за подкрепа и помощ на деца и млади хора за скъпо струващо лечение на различни видове онкозаболявания. И този зов е предизвикан пак от липсата на система за здравеопазване.
Бесен съм на всички тарикати, които гледат да прекарат „системата“, сиреч държавата, без да си дават сметка, че в крайна сметка прекарват себе си, своите близки, съседи и съграждани. Бесен съм и на тарикатската ни държава, която за щяло и нещяло дере по девет кожи от всеки от нас, за да могат други, дебеловрати и овластени тарикати да прекарват народа си.
Дълбоко убеден съм, че безразличието и невъзможността ни, и като общество, и като отделни човеци, да осъзнаем, че живота на всеки човек е най-висша ценност, са основни причини за днешния хал на мнозинството българи – невежи, болни, суеверни, индивидуалисти, бедни и безразлични.
Божидар Ивков
11 вторник ян. 2022
Posted in Актуални информации
Етикети
болест, вяра, лечение, медицина, милосърдие, световен ден на болния, технологии
Във връзка с XXX Световен ден на болния, папа Франциск е публикувал послание, в което подчертава, че „болният винаги е по-важен от болестта“ и „трябва да се вслушаме в гласа на пациента, в неговите страхове и притеснения“.
07 вторник сеп. 2021
Posted in Будилчета
Етикети
Това е книга, посветена на хората с периневрални кисти на Тарлов. Тя е резултат от един социален експеримент, проведен през 2020 г. Книгата дава възможност да се запознаете с едно рядко заболяване и с трудния живот на хората с тарлови кисти. Във втората част са публикувани биографичните микронаративи на участниците в експеримента, които сами по себе си казват много, изключително много. Усилието наистина си заслужава.
Тук можете да изтеглите електронния вариант на книгата.
проф. дсн Божидар Ивков
08 понеделник февр. 2021
Posted in Будилчета
Етикети
Преди 10 ноември 1989 година изказвахме благодарност за грижите на лекарите, които ни лекуваха, с кутия бонбони, бутилка скъп алкохол или букет цветя. След посочената сакрална дата постепенно между лекарят и пациентът застанаха парите, здравеопазването бе опазарено, здравето се превърна в стока и… всички знаем, какво се случва днес.
Независимо от всичко избрах един нетрадиционен начин да благодаря на лекарите, като им подаря няколко цитата, които си заслужават да бъдат прочетени, защото съм дълбоко убеден, че мнозинството от тях са останали Човеци, въпреки налудните напъни на МЗ и други публични актьори в театъра, наречен здравеопазване.
***
„Същността на хуманистичната медицина е отвореността към другия човек, способността да се вслушва в оплакванията му и да се опита да разбере света на болния човек. Болестта в хуманистичната медицина винаги е нещо повече от обикновена патология на тъканите или нервите. Превръща се в наративна ситуация, в история, не непременно вербализирана, за собствената, най-често нежелана промяна. Тук си струва да си припомним думите на американския писател и литературен критик Анатол Бройард, борещ се с рака, чиито трогателни думи илюстрират най-добре идеята за хуманистично ориентирана медицина: „Какво очаквам от моя лекар сега, след като знам, че имам рак на простатата, лимфните възли и гръбначния стълб? Бих казал, че търся лекар, който да бъде внимателен читател на моята болест и добър критик на медицината”
(Szubert, Mateusz (2019) Narracyjność choroby i nadejście medycyny jutra. W: Kultura Współczesna” 4 (107). doi.org/10.26112/kw.2019.107.06, s.s. 76-92., с. 78 // A. Broyard, Upojony chorobą. Zapiski o życiu i śmierci, tłum. A. Nowakowska, Wydawnictwo Czarne, Wołowiec 2010, s. 56.
***
„Болният човек идва със своята болка, мъка, страдание, страх и вик за помощ. Този вик, разбира се, рядко е буквален. Той има различни форми на изразяване. Това може да бъде поток от думи, за да се избегне страхът, или може да е вкаменено лице, зад което се крие недоверие към лекаря. И болният разказва. Трябва да слушате, да изслушате историите. От време на време се задава въпрос, за да не се загуби основната нишка, някоя особено важна подробност, да се изясни хронологията. За разказвача тази история е от първостепенно значение. И слушателят трябва да помни, че една от тези истории ще стане негова собствена, една от тези болести ще засегне лекаря“ (A. Szczeklik, Katharsis. O uzdrowicielskiej mocy natury i sztuki, Wydawnictwo „Znak”, Kraków 2006, s. 12.).
***
Ето какво казва Адам Загайевски за един от големите съвременни полски лекари и философи на медицината А. Шчеклик:
„Какъв късмет, че все още можем да срещнем Автор, който чете Данте, разбира – и споделя – безпокойството на стари и нови поети, който има толкова много хуманистични познания зад гърба си и в същото време ни помага да схванем сложната структура на най-модерната медицинска теория. Какво удоволствие е да прочета книга, която може да съчетае компетентна лекция по нова биология с интуицията на художник, който знае, че и физическото здраве, така необходимо за нас, така мечтано, толкова трагично отнето от някои хора, все още не е всичко, защото да бъдеш човек означава и да питаш за утре, за душата, за смисъла на живота, за безкрайността“ (A. Zagajewski, Wstęp, [w:] A. Szczeklik, Kore. O chorych, chorobach i poszukiwaniu duszy medycyny, Wydawnictwo „Znak”, Kraków 2007, s. 7.).
***
„Идеята да не се отделят – очевидно само, както се оказва – отдалечните и несъвместими светове на медицината и хуманитарните науки, е майсторски изпълнена в трилогията на Шчеклик. Краковският лекар и писател разкрива тайните на човешката физиология и духовност, плавно преминавайки от тълкуването на древни митове към представянето на нови медицински открития. Изненадващо е не само богатството от референции, но и произходът им. Митовете, символите, произведенията на изкуството, музикалните теории и философските трактати се сливат почти автоматично с природния свят, без да създават впечатление за изкуственост или несъответствие и за част от секундата. Цялото води читателя до очевиден, макар и рядко формулиран извод: медицината от самото начало на своето съществуване е велико произведение на културата, вкоренено в далечни магически практики. Историята на медицината отлично илюстрира значението на културните, социалните и религиозните фактори, които днес често се игнорират, за развитието на медицинските знания и практика. Струва си да се припомни, че бързото откъсване на медицината от философията и хуманитарните науки се е случило едва в средата на XIX век с развитието на микробиологията и, следователно, с раждането на клиничната медицина. Началото на самата технологизация на медицината е било придружено от значителна промяна в статута на лекаря, който от този момент нататък е имал все по-малко от предишните компетенции и страсти на лекаря художник и все повече се превръщал в експерт в детайлните природни науки“ (Szubert, Mateusz (2019) Narracyjność choroby i nadejście medycyny jutra. W: Kultura Współczesna” 4 (107). doi.org/10.26112/kw.2019.107.06, s.s. 76-92., с. 81).
***
„Не съм лекар, едва навлизам също в ролята на пациент. Но аз съм критик и като болен в критично състояние трябва да се възползвам от професията си. Отначало болестта беше поредица от несвързани шокове за мен и първият ми инстинкт беше да я укротя, като изградя разказ за нея. В крайни ситуации винаги създаваме разказ. Описваме това, което се случва, сякаш искаме да предотвратим катастрофата. Когато други хора разбираха, че съм болен, ми разказваха за собствените си болести и за болестите на приятели. Разказването на истории изглежда е естествена реакция спрямо болестта. Хората кървят от истории и аз се превърнах в тяхна кръвна банка“ (A. Broyard, Upojony chorobą. Zapiski o życiu i śmierci, tłum. A. Nowakowska, Wydawnictwo Czarne, Wołowiec 2010, s. 34-35.)
***
„Пациентът не може да осъзнае, че болестта му е катастрофа, повод за отчаяние или ужас, но трябва да я превърне в разказ, в история. Разказите са антитела, предпазващи от болестта и болката. […] Всичко е по-добро от чудовищността на мълчаливото страдание. Умирайки, ние вече не сме хора, смъртта ни дехуманизира – затова мисля, че езикът, речта и историите най-ефективно подкрепят нашата човечност“ (A. Broyard, Upojony chorobą. Zapiski o życiu i śmierci, tłum. A. Nowakowska, Wydawnictwo Czarne, Wołowiec 2010, s. 35.)
***
Тук не привеждам цитати, отнасящи се до бъдещето на медицината. Не го правя, защото съм с впечатление, че много хора все още нямат сетива за „утре“. Но рано или късно може би ще направя и това.
Бъдете живи и здрави, уважаеми лекари.
подбор и превод от полски език проф. дсн Божидар Ивков
15 неделя ное. 2020
Етикети
Медицината безспорно е най-хуманната област от човешката дейност и цивилизация. Тя е помогнала и помага на хората да се справят със страховити болести и недъзи. От нея сме получили антибиотиците, обезболяващите, антидепресантите. Но каква цена сме платили и продължаваме да плащаме за всичко това? Не отиде ли твърде далеч медикализацията на ежедневния живот? Не зациклихме ли върху твърде изострени и скъпи медицински „лепенки“? По тези въпроси разсъждава специалистът по медицинска етика и медицинско право Джулиан Шизер. През 2019 година руското издателство „Ad Marginem“ пусна в продажба книгата му „Помога ли ни медицината?“ (Помогает ли нам медицина?), излязла в серията „The big idea. Введение в XXI век“. Дж. Шизер изучава икономиката и етиката на съвременната медицина. Тук съм превел 5 любопитни факта от тези изследвания, които заслужават специално внимание. Горещо препоръчвам книгата на всеки, който може да си я закупи.
„1.
Медицината в съвременния си вид се е зародила във Франция – с Парижката медицинска школа. Там са били заложени основите на диагностиката, включващи три главни принципа. Първо, към щателния визуален преглед се добавяли диагностични методи: преслушване и палпиране. Второ, посмъртното изследване се използвало за откриване на патологичните изменения. Трето, започнал да се прилага статистическият анализ. Той позволил да се натрупа голям обем данни за конкретни заболявания.
2.
През XIX век Луи Пастьор разработил ваксина против холера и против бяс. Но като истински французин да направи тези прориви му се отдало благодарение на увлечението по виното. Пастьор се занимавал със селско стопанство и се опитвал да разбере, защо виното прокисва. След като открил отговорните за това микроелементи, ученият продължил да използва микробиологията, но вече за лечение на болести.
3.
Равнището на съвременната медицина е необичайно висок. Лекарите се научиха да присаждат сърце, победиха болести, които по-рано се считаха за смъртоносни, въведоха в практиката ваксинацията и антибиотиците. Очаровани от постиженията на западната медицина, ние не видяхме веднага натрупалите се недостатъци. Инфекции, получени в болницата, странични реакции, следоперативни усложнения — ползите са свързани с рисковете от високотехнологичното лечение. Съществуват и други тревожни тенденции. Все повече области от живота изискват участието на медицината: раждането на дете, психологическите изменения в юношеския период, депресията, оплешивяването и дори стареенето. Възниква неизбежния въпрос: какво е това естествено функциониране на организма и как да се отличи то от болестта?
4.
Колкото и тривиално да звучи, профилактиката действително е по-добра от лечението. Известно е, че всяко медицинско въздействие поражда страничен ефект. Необходимо е да се позволи на организма сам да се погрижи за себе си, да се създадат условия да не се разболяваме. Още повече, че хората прибягват до скъпо струващи лекарства. Медикализира се дори профилактиката. При това с надеждата да се избегнат бъдещи болести огромни суми се разходват за лечение на пациенти, при които още няма симптоми. Това се случва, защото немедицинската профилактика не е толкова привлекателна и не носи гигантски печалби.
5.
Горчивата ирония на съвременния живот се заключава в това, че ние сме се избавили от множество неща, заплашвали нашето здраве, но днес обаче ни убиват болести, предизвикани от прекомерното имане, например, затлъстяването (Тук по-скоро става дума за прекомерно обездвижване и поемане на евтина и некачествена храна – б.прев.-Б.И.). По данни на СЗО всеки трети възрастен човек в света има наднормено тегло, а всеки 10-и страда от затлъстяване. А последиците — сърдечно-съдови заболявания, инсулт, депресия, скелетно-мускулни нарушения — нанасят сериозна вреда на здравето. Затлъстяването нагледно демонстрира ограничеността на медицината. Лекарите могат само да консултират по въпросите за промяна на хранителните навици и повече или по-малко да поправят патологичните реакции на организма на увеличаването на теглото. Личният избор на човека и стоящото зад него устройство на обществото имат по-голям дял в борбата с болестите на начина на живот, отколкото медицината.
И така, помага ли ни медицината? Част от отговорите на тези въпроси ще откриете в книгата и изследванията на Джулиан Шизер“.
А философите и социолозите на медицината са в дълг към обществото защото все още не са изследвали достатъчно нито влиянието на опазаряването на здравеопазването и медицината върху здравето на човека, нито взаимовръзките между опазаряване на медицината и медикализацията на живота на обществото и конкретния човек, нито синергията на това взаимовлияние. В дълг към обществото са и голяма част от лекарите, които заслепени от своя социален статус (нямам предвид България) и високия престиж на професията им, не виждат негативните последици от това опазаряване и медикализация.
Източник: Яковлева, Ю. (2019) 5 фактов о медицине. https:/admarginem.ru/2019/09/30/5-faktov-o-meditsine/?fbclid=IwAROzPJn8rSCtaPoGAuXs-ENxKevyktVlKDy-_iN-qfG1iHmeQ3-8AFjieHo
Превод от руски език и бележки
проф. д.с.н. Божидар Ивков
17 събота окт. 2020
Какво представлява медицинският нихилизъм? На този въпрос дава изчерпателен отговор Якоб Стегенга в своята книга „Медицинският нихилизъм“. Само за 2-3 години книгата се превърна в знакова в сферата на философия на медицината. И съвсем не е случайно, че именно с две рецензии на тази книга откривам нова категория в блога си: „Философия, социология и антропология на медицината“.
Първата рецензия е на млад докторант от Полша – Мариуш Мажиаж, с чието съгласие преведох и публикувам неговото представяне на книгата на Стегенга. Представянето на книгата на Стегенга е направено по: Maziarz, M. (2019) Czy należy wątpić w efektywność współczesnej medycyny? W: Filozofia z Praktyce, Tom 5. http://filozofiawpraktyce.pl/czy-nalezy-watpic-w-efektywnosc-wspolczesnej-medycyny/
Втората рецензия ще бъда на млад и утвърден учен, философ – доц. д-р Юлия Васева. Тя ще излезе малко по-късно. Но съм длъжен да спомена, че доц. Васева работи точно в сферата на философия на науката и философия на медицината и нейните публикации, освен че са интересни, важни и написани по значими проблеми, те са и изключително полезни. Особено за млади, „прохождащи“ в професията лекари. Публикации, които биха им помогнали да запазят човешкото в себе си и да имат един по-различен поглед върху света на здравето и болестта, върху света на медицината и съвременните терапии.
Създаването на тази категория закъсня. Закъсня, защото медикализацията, генетизацията и опазаряването на медицината и здравеопазването вървят с голяма скорост, а това превръща пациентите в послушни, безрефлексивни „овчици“, сляпо подчиняващи се на „авторитета“ на медицината и лекарите, които от своя страна често са подвластни на финансовите интереси на фармацевтичните компании.
И така: трябва ли да се съмняваме в ефективността на съвременната медицина? Всеки ще трябва да намери своя отговор на този въпрос. Аз не отричам медицината, но имам много сериозни съмнения относно нейната ефективност, а и относно качествата на нейните представители. Не, не защото са глупави, или са „проядени от печалбарство“. А защото са продукт на онази образователна система, която малко или повече ги „осакатява“ да мислят твърде тясно и на парче, да губят холистичния поглед върху човека. Да забравят, че преди да бъде пациент, той е Човек.
Пожелавам си новата категория „Философия, социология и антропология на медицината“ да има успех.
Приятно четене!
проф. дсн Божидар Ивков
11 събота юли 2020
Posted in Опити
– Аз съм голям болен…
– Трепери ми вътрешно тялото.
– Всички стави ми са отключени.
– Талпите на краката ме болят.
– От няколко дни имам задръжка на сърцето.
– Носът ми никак не предава слюнка към гърлото.
– Като пускам газове, ми се схваща левият крак.
– Получих удар в крака и ми се засегна мозъкът.
– Не се чувствам. Имам разстроен нервен възел.
– Краката ми се отлепват и главата ми залита на една страна.
– Страдам от двоен предвид.
– Имам дисперсия в сърдечната област.
– Аз съм задушно болна.
– Кат мъ отакози и мъ отцепява.
– Удължава ми се пулса в различни посоки.
– Да ми дадеш бележка да се изложа на гинуколог.
– Извадих се на апарат.
– Имам предсмъртно мъждене.
– Имам ишиас в рамото.
– Имам херпес със зестра.
– Мъжът ми страда от сърдечен бронхит.
Източник: https://rodopchani.bg/vic?id=75140
Болежките на „римския“ не-елит
– Докторке, боли ме в дупката на гъза…
– Докторе, нещо ми лази в ебалника…
06 събота юни 2020
Posted in Гласове от фейсбук
Етикети
disease, болест, здраве, здравеопазване, медицина, health, healthcare, medicine
Както всички знаем, Фейсбук неуморно и всеки ден ни поднася информация за нашето публично излагане назад във времето, като ни напомня, какво сме публикували на този ден преди години.
На 6 юни 2014 година съм публикувал няколко цитата от романа на Робин Кук „Интервенция“. Първата ми реакция бе да споделя отново тези цитати, но след това реших, че те са по-значими и заслужават отделен пост в блога ми, в рубриката „Гласове от Фейсбук“.
Предлагам Ви текста, видял бял свят преди 6 години. Актуалността му не се е променила и на йота. Приятно четене.
***
„КАКТО НЕ ВЕДНЪЖ СЪМ КАЗВАЛ, КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ЧЕТЕ ЧОВЕК, ТОЛКОВА ПО-ИНТЕРЕСНО И ПО-ДОБРЕ ЖИВЕЕ, СТИГА ДА РАЗБИРА ПРОЧЕТЕНОТО. И ДА СЕ ОПИТВА ДА МИСЛИ, ДА ТЪРСИ СКРИТИ ВРЪЗКИ – КАУЗАЛНИ И КОРЕЛАЦИОННИ.
КАКТО НЕ ВЕДНЪЖ СЪМ КАЗВАЛ, В ТРИЛЪРИТЕ, В КРИМИНАЛНАТА И ПРИКЛЮЧЕНСКАТА ЛИТЕРАТУРА И ВЪОБЩЕ В ХУДОЖЕСТВЕНАТА ЛИТЕРАТУРА, СА СКРИТИ НЕВЕРОЯТНИ БИСЕРИ, ДИАМАНТИ, КОИТО МОГАТ ДА НИ КАЖАТ МНОГО ЗА ДАДЕН ПРОБЛЕМ И ДА НИ ПОМОГНАТ ДА ДЪЛБАЕМ НЕПРОБИВАЕМАТА НА ПРЪВ ПОГЛЕД СКАЛА НА СОЦИАЛНИЯ ПРОБЛЕМ. СТИГА ДА ИМАМЕ СЕТИВА ЗА ТЕЗИ ДИАМАНТИ И УМСТВЕНИ СПОСОБНОСТИ ДА ИЗПОЛЗВАМЕ ТЕЗИ ДАРОВЕ.
ТУК, СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ, ИСКАМ ДА ВИ ПОДАРЯ НЯКОЛКО ТАКИВА ДИАМАНТА, КОИТО ОТКРИХ В ЕДНА КНИГА. ВСЕКИ ОТ ВАС ЩЕ ИМА ВЪЗМОЖНОСТ ДА ГИ ИЗПОЛЗВА (ИЛИ НЕ) В ЗАВИСИМОСТ ОТ СВОИТЕ ИНТЕРЕСИ, СПОСОБНОСТИ И ЖЕЛАНИЕ. И ТАКА, ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ И… РАЗМИСЪЛ.
***
… бе решил да смени специалността си, за да избегне онова, което виждаше като приближаване на четирите конника на медицинския Апокалипсис: здравните застрахователни дружества, контролираната медицинска грижа, невежото правителство и, както изглежда, безчувственото общество. (с: 6)
(ТУК БИХ ДОБАВИЛ ОЩЕ ДВА КОННИКА НА МЕДИЦИНСКИЯ АПОКАЛИПСИС: ФАРМАЦЕВТИЧНИТЕ ГИГАНТИ И ОПАЗАРЯВАНЕТО НА МЕДИЦИНАТА И ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО)
***
Когато основаната на доказателства медицина се натъкне на спънка, пациентът страда, както и семейството му, оставени сами на себе си. (с. 13)
***
Алтернативната медицина има добри отношения с пациентите, държи се с тях като с хора, прави посещението приятно социално преживяване, дори и да не провежда реално лечение. Конвенционалната, от друга страна, много често е тъкмо обратното – лекарите и сестрите се държат така, сякаш ти правят лична услуга. И още по-лошо – когато лекарите смятат, че не могат да ти помогнат, те игнорират…
… нека добавя още една причина към това защо хората са се хванали със зъби и нокти за алтернативната медицина: тя не изглежда плашеща. Ако кажеш, че група хора умират всяка година от това, че са ходили на алтернативен терапевт, няма да им мигне и окото. Защото стотици хиляди са умрелите, които са се лекували единствено при конвенционален лекар. Всъщност хората, които отиват в офиса по хиропрактика искат да вярват в хиропрактиката, главно защото не искат да отидат на конвенционален лекар, където могат да получат диагноза, която включва дискомфорт и болка, а може би и смърт. При лечителя това никога не се случва. Всичко е оптимистично, всяко оплакване може да бъде изцерено и не боли, а дори и да е плацебо, на кого му пука? (с. 174-175)“
(Робин Кук (2011) Интервенция. ИК „ЕрГон”, София)
проф. д.с.н. Божидар Ивков
12 неделя апр. 2020
Posted in Будилчета
Етикети
здравеопазване, медикализация, медицина, пандемия, healthcare, medicalization, medicine, pandemic
Скъпи приятели, предлагам Ви едно много актуално и интересно интервю с проф. дфн Дмитрий Михел.То е особено актуално днес, точно в този момент. Ще бъде актуално още дълго време.
„Пандемията от коронавирус, с който днес се сблъскаха мнозинството страни по света, привлече безпрецедентно внимание към актуалното състояние на медицината. „Ъ” поговори с вице-президента на Асоциацията на медицинските антрополози на Руската Федерация Дмитрий Михел за това, каква роля играе процеса на лечение в съвременното общество, защо хората всъщност търсят лекарите и къде е предела на възможностите на всяка здравеопазна система“.
Современное общество тотально медикализировано
доц. дсн Божидар Ивков
bozhidar ivkov 
