Един текст, писан на 25 август 2017 г. Не помня, какъв „бяс“ ме е гонил тогава, за да го напиша. Днес го виждам и си мисля, че е много полезен и за лекари, и за пациенти. Можете да не се съгласите с мен. Може да изглежда, че натрапвам своето мнение. Но не е така. Всяка дума е плод на 50 годишни наблюдения и преживявания. Не само в българската здравна система, но и в полската и чешката. И все пак, все пак ще ви го „пусна“, за да има да ругаете някой за собственото си неблагополучие. Съвсем леко го подобрих и добавих няколко думи, които тогава съм пропуснал в „беса“ си. Приятно четене.
***
За всички „специалисти”, които се изживяват като лекари, две дефиниции:
кинезитерапия – „лечебна физкултура с активни и пасивни движения и комплексни двигателни упражнения…” (с. 139);
физиотерапия – „лечение с физични и механични методи, както и лечебно ползване на природните фактори, напр. електротерапия, аеротерапия, водолечение, лечебни масажи (доста по-различни от козметичните – б.м.-Б.И.), климатолечение и др.”. (с. 317)
д-р Петя Арнаудова. Малка медицинска енциклопедия за всеки. ИК “Изток-Запад”, София, 2013.
Който може да прецени почти еднаквостта на двете…
Да кажа и още нещо.
1. Лекарската грешка не винаги (дори много рядко) е равнозначна, идентична с некомпетентност на лекаря и – никога – с превръщане на неспециалиста в лекар.
2. Кретенското, арогантното, основаното само на паричен интерес, надменното и т.н. отношение на лекаря към пациента не го прави не-лекар, а пациента – лекар, а издава сериозни празнини в образованието на лекаря по отношение на взаимодействието лекар-пациент (за което вина има системата на медицинско образование в България), сериозни дефицити в човечността на индивида, превърнал се в лекар.
3. Важно е всеки пациент да помни едно много просто правило. Той е експерт само и единствено по отношение на това, как той преживява своето хронично заболяване, а не по отношение на неговото диагностициране, лечение и др.п. Още по-малко пък е медицински експерт.
4. Няма как с четене на научно-популярни сайтчета, или дори на научна литература, да заместиш 5 години специализирано и системно образование по медицина, а след това 3 години специализация в дадена област. Няма как – още повече – да заместиш ежедневната клинична работа с четене на същите тези сайтчета, да заместиш развитието на знанието и практическия опит, трупани ежедневно с години, с „петминутки”, па били те и ежедневни. И накрая, четенето на подобни сайтчета не развива оанзи здравословна интуиция, която клиничната практика развива в добрия лекар. Тя е безценна в работата на лекаря и изключително полезна за неговите пациенти.
5. Богатата обща здравна култура на пациента е важна, за да може да му помогне да разбира лекаря си и да взима решения за собственото си здраве. А не за да „става” лекар и да ръси съвети.
***
Драги колеги, хронично болни, никога не забравяйте, че колкото повече се изживявате като истина от последна инстанция (без да сте лекари и без да сте такава инстанция), толкова повече и по-ярко демонстрирате невежеството си в една сложна област, каквато е медицината. И накрая, да Ви напомня, че между медицина и здравеопазване има огромна разлика.
доц. д-р Божидар Ивков
(ПП. Не съм лекар и не се изживявам като такъв, именно защото наистина имам много голяма обща култура, както в сферата на анатомията, физиологията, патоанатомията, вътрешните болести, ревматологията и т.н., т.е. в редица медицински науки, така и в сферата на здравеопазването. Толкова богата обща култура, че ми е помогнала да не си позволявам да се изживявам като лекар, защото аз не съм такъв. Помогнала ми е да не се превръщам в истина от последна инстанция, т.е. да не ставам за посмешище. И още нещо, помогнала ми е да не търся често мнение на лекари изобщо, а само на лекари, които са спечелили моето доверие.)
проф. дсн Божидар Ивков