01 вторник ное. 2022
Етикети
здравеопазване, интерпретация, кисти на Тарлов, конфликти, медицина
Съгласно решението ни с Асоциацията на тарловите пациенти, тази вечер, точно в 20 часа,
публикувам електронния вариант на книгата ми:“Конфликт на интерпретациите в медицината и здравеопазването. (По примера на хората с периневрални кисти на Тарлов. Дескриптивен анализ“.
Приятно четене!
15 събота окт. 2022
08 събота окт. 2022
Етикети
Преди 2-3 дни зададох същия въпрос във ФБ групата „Медици.бг.“ и го поставих на моята ФБ стена. Получих доста смислени отговори от всички, които си направиха труда да ми отговорят. И макар моето мнение да съвпада с това на американските изследователи Томазма и Пелегрино, а именно, че медицината не е нито наука, нито изкуство съгласно съвременното разбиране на тези понятия, а е нещо трето, аз съм изключително благодарен за всеки отговор. В тази връзка направих един подарък – и на себе си, и на хората, които ми отговориха. Преведох един кратък материал от полски език и сега го споделям с всички, които имат желание да се запознаят с него.
проф. дсн Божидар Ивков
01 събота окт. 2022
25 четвъртък авг. 2022
Posted in Будилчета
Един текст, писан на 25 август 2017 г. Не помня, какъв „бяс“ ме е гонил тогава, за да го напиша. Днес го виждам и си мисля, че е много полезен и за лекари, и за пациенти. Можете да не се съгласите с мен. Може да изглежда, че натрапвам своето мнение. Но не е така. Всяка дума е плод на 50 годишни наблюдения и преживявания. Не само в българската здравна система, но и в полската и чешката. И все пак, все пак ще ви го „пусна“, за да има да ругаете някой за собственото си неблагополучие. Съвсем леко го подобрих и добавих няколко думи, които тогава съм пропуснал в „беса“ си. Приятно четене.
***
За всички „специалисти”, които се изживяват като лекари, две дефиниции:
кинезитерапия – „лечебна физкултура с активни и пасивни движения и комплексни двигателни упражнения…” (с. 139);
физиотерапия – „лечение с физични и механични методи, както и лечебно ползване на природните фактори, напр. електротерапия, аеротерапия, водолечение, лечебни масажи (доста по-различни от козметичните – б.м.-Б.И.), климатолечение и др.”. (с. 317)
д-р Петя Арнаудова. Малка медицинска енциклопедия за всеки. ИК “Изток-Запад”, София, 2013.
Който може да прецени почти еднаквостта на двете…
Да кажа и още нещо.
1. Лекарската грешка не винаги (дори много рядко) е равнозначна, идентична с некомпетентност на лекаря и – никога – с превръщане на неспециалиста в лекар.
2. Кретенското, арогантното, основаното само на паричен интерес, надменното и т.н. отношение на лекаря към пациента не го прави не-лекар, а пациента – лекар, а издава сериозни празнини в образованието на лекаря по отношение на взаимодействието лекар-пациент (за което вина има системата на медицинско образование в България), сериозни дефицити в човечността на индивида, превърнал се в лекар.
3. Важно е всеки пациент да помни едно много просто правило. Той е експерт само и единствено по отношение на това, как той преживява своето хронично заболяване, а не по отношение на неговото диагностициране, лечение и др.п. Още по-малко пък е медицински експерт.
4. Няма как с четене на научно-популярни сайтчета, или дори на научна литература, да заместиш 5 години специализирано и системно образование по медицина, а след това 3 години специализация в дадена област. Няма как – още повече – да заместиш ежедневната клинична работа с четене на същите тези сайтчета, да заместиш развитието на знанието и практическия опит, трупани ежедневно с години, с „петминутки”, па били те и ежедневни. И накрая, четенето на подобни сайтчета не развива оанзи здравословна интуиция, която клиничната практика развива в добрия лекар. Тя е безценна в работата на лекаря и изключително полезна за неговите пациенти.
5. Богатата обща здравна култура на пациента е важна, за да може да му помогне да разбира лекаря си и да взима решения за собственото си здраве. А не за да „става” лекар и да ръси съвети.
***
Драги колеги, хронично болни, никога не забравяйте, че колкото повече се изживявате като истина от последна инстанция (без да сте лекари и без да сте такава инстанция), толкова повече и по-ярко демонстрирате невежеството си в една сложна област, каквато е медицината. И накрая, да Ви напомня, че между медицина и здравеопазване има огромна разлика.
доц. д-р Божидар Ивков
(ПП. Не съм лекар и не се изживявам като такъв, именно защото наистина имам много голяма обща култура, както в сферата на анатомията, физиологията, патоанатомията, вътрешните болести, ревматологията и т.н., т.е. в редица медицински науки, така и в сферата на здравеопазването. Толкова богата обща култура, че ми е помогнала да не си позволявам да се изживявам като лекар, защото аз не съм такъв. Помогнала ми е да не се превръщам в истина от последна инстанция, т.е. да не ставам за посмешище. И още нещо, помогнала ми е да не търся често мнение на лекари изобщо, а само на лекари, които са спечелили моето доверие.)
проф. дсн Божидар Ивков
14 неделя авг. 2022
02 събота апр. 2022
Posted in Анотации
Етикети
болест, здраве, медицина, философия на медицината, хуманизъм
Проф. Анджей Шчеклик (роден на 29 юли 1938 г. в Краков, починал на 3 февруари 2012 г. в Краков), е полски лекар, професор в катедрата по вътрешни болести на Ягелонския университет; учен, занимавал се с научна работа в областта на кардиологията и пулмологията, философ на медицината и хуманист.
28 петък ян. 2022
Posted in Гласове от фейсбук
Етикети
На 27 янураи 2017 г. съм написал следното във ФБ:
„Когато четеш разкази на хора с тежки хронични заболявания – в случая ревматоидни, светът придобива съвсем различни измерения. Всичко е друго, тотално различно. Пътуваш в света на непрекъснатата болка и всеобхватно страдание. И виждаш, че хората нямат друг паспорт за друг свят.
Цялата суета на света на здравите и можещите, се превръща в жалка купчинка от безсмислие и безумие. И започваш да се питаш, да си задаваш въпроси, на които често няма и няма отговор.
След всеки разказ си казвам: край, до тук съм. Да, но само докато отворя следващия разказ.
Когато чета подобни разкази разбирам защо здравите социолози не се занимават с болестта, страданието, инвалидността… Та затова се изисква сърце и душа, чувственост, съпричастност, но и огромна сила, за да можеш самият ти да оцелееш – веднъж от сблъсъка със страданието на Човека до теб, втори път да оцелееш, справяйки се със собствената си болка и страдание.
Но езикът на страдащите, техният глас трябва да бъде чут. От всеки, за да може повече хора да се огледат в изпразнения си от всичко живот и евентуално да започнат на ново. За да могат повече хора да подадат ръка на човека до тях, който е в друг, ужасен свят и да му помогнат да се изправи и да открие собствената си човешка ценност. Иначе защо сме живи?“
Нямам никакъв спомен, какво ме е провокирало да напиша горните думи. Днес, точно 5 години след тези слова, се сещам за Моника Маринова, за нейната битка с болката – онази всеобхватната, разтърсващата, затваряща всички възможни светове на човека; сещам се за нейната битка със страданието. Новините за нейното здраве засега са добри и това ме изпълва с неописуема радост. И едновременно с това усещам как ме обзема бяс. Такъв бяс, че ако се материализира ще изпепели света. И бесът ми е насочен към това, което незнайно защо наричаме здравеопазна система, към не малко лекари, които са „проспали“ здравните проблеми на Моника, та се е стигнало до днес – да се правят спешни, животоспасяващи операции.
Доколкото знам Мони има симптоми от 27 години. 27 проспани от лекари и здравна система години. Мони се превърна в символ на максимата: „Когато човек иска да живее лекарите, медицината и здравеопазването са безсилни“.
Няма да казвам нищо за постковид усложненията и за отказа на НЗОК да заплаща лечение на страдащите хора. Ако имат пари – лекуват се. Ако нямат пари – каквото и колкото рекъл Господ.
Бесен съм и затова, че всеки ден в социалните мрежи се появява нов зов за подкрепа и помощ на деца и млади хора за скъпо струващо лечение на различни видове онкозаболявания. И този зов е предизвикан пак от липсата на система за здравеопазване.
Бесен съм на всички тарикати, които гледат да прекарат „системата“, сиреч държавата, без да си дават сметка, че в крайна сметка прекарват себе си, своите близки, съседи и съграждани. Бесен съм и на тарикатската ни държава, която за щяло и нещяло дере по девет кожи от всеки от нас, за да могат други, дебеловрати и овластени тарикати да прекарват народа си.
Дълбоко убеден съм, че безразличието и невъзможността ни, и като общество, и като отделни човеци, да осъзнаем, че живота на всеки човек е най-висша ценност, са основни причини за днешния хал на мнозинството българи – невежи, болни, суеверни, индивидуалисти, бедни и безразлични.
Божидар Ивков
11 вторник ян. 2022
Posted in Актуални информации
Етикети
болест, вяра, лечение, медицина, милосърдие, световен ден на болния, технологии
Във връзка с XXX Световен ден на болния, папа Франциск е публикувал послание, в което подчертава, че „болният винаги е по-важен от болестта“ и „трябва да се вслушаме в гласа на пациента, в неговите страхове и притеснения“.
07 вторник сеп. 2021
Posted in Будилчета
Етикети
Това е книга, посветена на хората с периневрални кисти на Тарлов. Тя е резултат от един социален експеримент, проведен през 2020 г. Книгата дава възможност да се запознаете с едно рядко заболяване и с трудния живот на хората с тарлови кисти. Във втората част са публикувани биографичните микронаративи на участниците в експеримента, които сами по себе си казват много, изключително много. Усилието наистина си заслужава.
Тук можете да изтеглите електронния вариант на книгата.
проф. дсн Божидар Ивков
bozhidar ivkov 
