ИСЛЯМЪТ И ЕВРОПЕЙСКАТА МОДЕРНОСТ

Етикети

диалог, интеграция, ислям, миграция, ценности

Резюме: Основной вывод, который следует из представленного анализа, может быть сформулирован в двух направлениях. Первое связано с осознанием наличия целостного процесса религиозного возрождения среди мусульман (в том числе и в Болгарии), который выражается в активизации работы религиозных институтов, обсуждении религиозных вопросов в рамках самой общности, создании и развитии религиозных институтов и практик.

Второе направление связяно с определением тех религиозных и демократических ценностей, с помощью которых возможно создание пространства полноценной интеграции не только мусульманской общности в болгарское общество, но и всех религиозных общностей в европейское культурное и политическое пространство. Теза об определяющей роли соответствия  ценностных систем в этом процессе ставит под вопрос существующие институциональные представления и фокусирует внимание на процессе формирования, сохранения и передачи ценностей.

Ключевые слова:ислам, ценности, миграция, интеграция, диалог, идентичность.

ИСЛЯМЪТ И ЕВРОПЕЙСКАТА МОДЕРНОСТ 1Изтегляне

Реклама

ГЛОБАЛИЗАЦИЯ – МИГРАЦИЯ – ИДЕНТИЧНОСТ

Етикети

глобализация, идентичност, интеграция, ислямска идентичност, миграция

Резюме: В рамките на нашето съвремие – време на „глобализация на биографията и полигамия на мястото” (У. Бек), на „сгъстяване на света” (Р. Робъртсън), на „мобилна заедност” (З. Бауман), на „унищожаване на географията” (П. Вирилио) културите и и религиите добиват мащаби и форми на осъществяване, които по небивал начин правят тяхното присъствие насъщно всекидневие за всички и за всеки. Като предизвиква сътресения в геополитически план и кризи в идентичностите, глобализацията внася несигурност и усещане за безсилие, отслабва доверието и усилва подозрителността в отношенията между големи групи хора. Съвременното рисково общество произвежда условията за висока релативизация в човешките критерии. Животът в свят на „взаимосвързана чуждост” (З. Бауман) лишава индивида от устойчивост. Социалната действителност и човешкото битие се оказват разтърсени, променени,  бързоподвижни. В този контекст нараства ролята на религията като едни от най-мощните и дълготрайни културно-интегративни и културно-сегрегиращи, обобщаващи и същевременно обособяващи двигатели.

Студията е своеобразна основа на дебат „за” и „против” създаването на граници между секуларизираното публично пространство и ислямските общности в него.

Ключови думи: глобализация, миграция, идентичност, ислямска идентичност, интеграция

доц. д-р Веселин Босаков

ГЛОБАЛИЗАЦИЯ, МИГРАЦИЯ, ИДЕНТИЧНОСТИзтегляне

МУЛТИКУЛТУРАЛИЗЪМ – ЩО Е ТО?

Етикети

dialog, diversity, диалог, идентичност, интеграция, нация, globalizationмултикултурализъм, identity, integration, multiculturalism, nation, разнообразие

Abstract: The presentation focuses on the problem fields defined by the questions:

• Has multiculturalism failed?
• Is multiculturalism harmful?
• Is multiculturalism dangerous?
• How can we respond to the complexity and challenges of pluralism, and strike a proper balance with regard to coexisting in the living present?

An in-depth scrutiny (and proper scientific explanation!) of a given phenomenon would not be possible without problematizing the said phenomenon. This can be done by asking how the object of our study – in this case, multiculturalism – is possible? The answer to this question would illuminate the direction of analysis and provide a framework for the arguments on the basis of which diversity may be recognized as a fundamental value and basic principle requiring the mutual recognition, equal standing, and equal value of the knowledge, skills and attitudes involved in social co-participation with that which is different.    

The various European countries have taken very different paths. These differences, however, do not reduce, or revoke, the need for an on-going discussion on multiculturalism  –  foremost, and particularly, in its political dimension, which includes distribution of power and access to resources.

Keywords: multiculturalism, nation, identity, integration, diversity, dialog, globalization

Assoc. Prof. Veselin Bosakov, PhD

МУЛТИКУЛТУРАЛИЗЪМИзтегляне

СЪСЕДСТВОТО КАТО ИЗМЕРИТЕЛ НА ИНТЕГРАЦИОННИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЩЕСТВОТО

Етикети

интеграция, общество, потенциал, съседство

Резюме: Съседството като пряка контактност и пряка пространствена близост е определител на всекидневния живот със своята смислова значимост и символна оцветеност. То е онзи микросоциален мащаб, в който битуват реалните измерения на индивидуалните постижения, оценяват се условията за успех и се търсят крайните основания на една фолклорна вяра. Необходимостта от пространно изследване на този въпрос се определя от разбирането за идентичността като качество, което винаги е резултат и състояние, постигани в процеса на съотнасяне, на сравнение, а в този смисъл – и на качествено дефиниране на Другия.

Етнорелигиозните дистанции открояват параметрите на една “безконтактна толерантност” – когато се предлагат твърдения, които не изискват пряк контакт, готовността да се потърси социално-желателния отговор е по-висока. Всеки конкретен опит да бъде въведено религиозното съзнание “за другите” в ситуацията на непосредствен контакт води до намаляване на потенциалната готовност за приемане на чуждото различие. Разминаването между последователността на следване на религиозния морал и норма, от една страна, и представата за ортопраксията на другата религиозна общност – от друга, генерира недоверие, пренебрежение и подозрителност към мотивите на другите вярващи. Тези нагласи кореспондират с наличието на латентен етнорелигиозен конфликт, който подлежи на вторична мобилизация с политически и икономически средства.

Негативната динамика на развитие на отношенията на толерантност и търпимост към чуждата религиозна идентичност (търпимостта е определена в много по-голяма степен от намалените възможности за избор, отколкото от културата на толерантност и уважение към чуждото различие) е феномен на едно разфокусирано масово съзнание. Най-същественото в случая е, че отношението към конкретния, познат, пространствено и статусно близък Друг може да съществува паралелно и едновременно с качествено различно отношение към обобщения Друг, още повече, когато той носи белезите на несъизмерим статус. Иначе казано, съседството като универсална социална мрежа от всекидневни практики е в състояние да компенсира част от напреженията, но неговото влияние остава в рамките на противоречие в масовото съзнание между доброто отношение към съседа от съответната религия и подозрителност към цялата общност, изповядваща същата религия.

доц. д-р Веселин Босаков

СЪСЕДСТВОТО КАТО ИЗМЕРИТЕЛ НА ИНТЕГРАЦИОННИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА ОБЩЕСТВОТО (1)Изтегляне

СОЦИАЛНА ИНТЕГРАЦИЯ И/ИЛИ СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ

Етикети

включване, изключюване, инвалидност, интеграция

Случайно попаднах на една публикация във Фейсбук на уважаваната руска изследователка проф. Елена Ярская-Смирнова, в която тя засяга един много важен методологически и практически въпрос, свързан със смислите, значенията и употребата на понятията „интеграция“ и „включване“. В българската социална практика, а донякъде и в теорията се наложи абсолютно неадекватния – според мен – превод на понятието „inclusion“ като „приобщаване“. Долната публикация, която е кратък анонс на една много важна лекция на проф. Ярская-Смирнова, дава непряк и много смислен отговор: защо включване, а не приобщаване.

В края на публикацията има линк към един важен текст и към лекцията на проф. Елена Ярская-Смирнова.

ИНТЕРАКЦИИ – ИНТЕГРАЦИЯ – ВКЛЮЧВАНЕ

проф. Елена Ярская-Смирнова

„Включването е за хората с инвалидност“!? Представата за включването като за сфера, свързана с инвалидността, а понякога дори като синоним на инвалидността („включено дете в нашия клас“), се е превърнало едва ли не в догма. Всички, които биха искали да изучават включването в разнообразните аспекти на културния капитал, бедност, образование, миграционен опит, пол, възраст, обединявайте се против потисничеството на инклузивния естаблишмент! Вчера (31.03.2021) имах презентация на открития семинар на Висшето училище по икономика, секция образование, като изнесох лекция за източниците и трансформацията на понятията „интеграция“ и „включване“ в социалната теория, социалната политика и програмата на обществените движения. Интеграцията е функция на социалната система, благодарение на която обществото или отделни групи от обществото поддържат своята цялостност, при което в условията на диференциация и усложнения на обществото нараства ролята на включването. Включването в теорията на Парсънс, представляват процеси, действия, водещи до интеграция, Парсънс наричал „включващи“ движенията за граждански права на афроамериканците и жените през 60-те години на ХХ век. Към същия период се отнасят теченията за „нормализация“ и „деинституционализация“, започнали в Скандинавия и след това развили се в Северна Америка и Европа. Включването се оказало във фокуса на социалната политика на европейските страни през 70-те години на ХХ век под влияние на социологическите изследвания на неравенството и изключването и се разглеждало като стратегия и практически мерки по отношение на самите различни изключени групи. Ключова роля в концепцията за включено образование изиграла Саламанкската декларация, приета през 1994 година, благодарение на която се появил слогана „Образование за всички“. Включването не трябва да се свежда до проблематиката на инвалидността, става дума за по-комплексни процеси и проблеми. Освен това, както е показал Луман, включването и изключването не трябва да се свеждат до дихотомно разбиране. Някои форми и сфери на включването могат да пораждат изключване. Това се случва сега в социалната практика и наука, където представата за включването като изключително сфера, а понякога и дори като синоним на инвалидността, се превърна едва ли не в догма. В лекцията са представени противоречията и ресурсите на понятийния апарат на интеграцията и включването.

Тук публикувам и превода на два коментара, които ми се струват достатъчно информативни.

„Елена Смирнова-Ярская

Това е много сложно сега да се промени. Широко се разпространи трактовката, че включването е по-добро от интеграцията, макар исторически, в социалната теория това са просто разнопорядкови метафори. Едното е свързано с другото. Интеграцията е свързана с цялостността, когато се появява промяна, системата се изменя. Включването е противопоставяне на изключването, преодоляване на изключването, движение, мерки, действия, водещи до интеграции. Просто вече са написани планини от текстове за това, че интеграцията е вредна, а включването – полезно. А ако се погледне в историята на понятията (съвсем близката), то ще стане ясно, че съвременната трактовка на включването е много близка именно до интеграцията.

Александр Лысенко

Няколко примера. Включването влезе в дневния ред на социалната политика на Франция благодарение на професор Рене Ленуар, който Жискар д’Эстен, след прочитане на книгата „Изключените“, направи министър на обществената дейност. Саламанската декларация беше приета на основата на резултатите от проекта на професор Мел Ейнскоу, при неговото непосредствено участие“.

Приложения: (1) Надо позволить школе честно говорить о проблемах инклюзии. https://ioe.hse.ru/news/457148236.html?fbclid=IwAR0V0bv6lvtLM_y-5bH3TZ3EddoQoRRa9rHItTPUGtfbI2haTlmOId_Q7Zo

(2) https://www.youtube.com/watch?v=BVERlDv-tZg

проф. дсн Божидар Ивков

ДЕСТАБИЛИЗИРАЩИ ФАКТОРИ НА СЪВРЕМЕННОСТТА. В. БОСАКОВ

Етикети

глобализация, елит, идентичност, имиграция, интеграция, модерност, мултикултурализъм, популизъм, elite, globalization, hate speech, identity, immigrationнационализъм, integration, modernity, multiculturalism, nationalism, слово на омразата, populism

Резюме: Акцентите на анализа са национализъм, популизъм, слово на омразата, мултикултурализъм. Процесите, означавани като глобализация, мобилизират съпротива, проявяваща се все по-често като усилие за запазване на собствената идентичност на различни етнокултурни и религиозни традиции. Популисткият екстремизъм се храни с описвания от него антагонизъм между органично „чистия народ“  и неговите врагове: евреите, мюсюлманите, етническите малцинства и/или „корумпирания елит“. Популизмът е изопачена форма на демокрация, която обещава да осъществи най-възвишените идеали на демокрацията („Нека народът решава!“). Заплахата, с други думи, идва отвътре, защото политическите актьори, които представляват тази заплаха, говорят на езика на демократичните ценности.

Словото на омразата е израз, който охулва или стигматизира лице или хора въз основа на тяхната принадлежност към група, която обикновено, но не винаги, е с неизменни характеристики, като етническа или религиозна група. Неразбирането, че отговорността за действията на един не може да се прехвърля върху всеки, който притежава някакъв общ белег с извършителя, е фундаментален проблем. Разграничаването между двете пък е фундаментален принцип на демокрацията.

Дискусията около мултикултурализма е предупреждение срещу опитите за идеализиране на мултикултурализма: философията и реалността на мултикултурализма не винаги се припокриват. Повечето европейски държави тежнеят към едно възприемане на мултикултурализма по-скоро като един вид рамка за съ-съществуването на различни култури, отколкото като транснационален механизъм за интеграция на новодошлите в една доминантна култура. Според критиците на мултикултурализма, Европа е допуснала прекомерна имиграция без да изисква достатъчно много интеграция – неудачно решение, в резултат на което социалното сцепление е ерозирало, националните идентичности са подкопани, а общественото доверие – силно понижено. Защитниците на мултикултурализма, от своя страна, отговарят, че проблемът  не е в прекомерното разнообразие, а в прекомерния расизъм. Едно ядро от общи базисни ценности и правила (Конституция, закони, общ език) гарантира сцеплението на цялото и същевременно поставя граници за правата на различност, както и на принципа за равнопоставеност на културите. Общата рамка има ясно първенство в сравнение с частичните култури. Имигрантите могат да запазят и поддържат само онези части от своите култури, които не се намират в противоречие със задължителното общо ядро („селективно съхранение на културата“).

Ключови думи:  национализъм, популизъм, слово на омразата, мултикултурализъм, глобализация, модерност, идентичност, елит, интеграция, имиграция

доц. д-р Веселин Босаков

DESTABILIZING FACTORS IN PRESENT TIMES

Assoc. Prof. Dr Veselin Bosakov

Institute of Philosophy and Sociology – BAS

Abstract: The analysis is focused on nationalism, populism, hate speech, multiculturalism. The processes designated as globalization are mobilizing a resistance that increasingly manifests itself as an effort to preserve the identity of various ethnic cultural and religious traditions. Populist extremism is nourished by what it describes as the antagonism between the organic, “pure”, nation and the nation’s enemies, whether these be the Jews, the Muslims, the ethnic minorities and/or the “corrupt elite”. Populism is a distorted form of democracy that promises to fulfill the loftiest ideals of democracy (“Let the people decide!”). In other words, the threat comes from within, because the politicians that represent that threat speak the language of democratic values. 

Hate speech is an utterance that denigrates or stigmatizes a person or a number of people on the basis of their affiliation to a group that usually, but not always, has certain unchanging characteristics, for instance, an ethnic or religious group. The fundamental problem here is the lack of understanding that the responsibility for the actions of one person may not be shifted to all people having some trait in common with the perpetrator. To distinguish between the individual and his group is a fundamental principle of democracy.     

The discussion on multiculturalism cautions against the attempts to idealize multiculturalism: the philosophy and reality of multiculturalism do not always overlap. Most European states are inclined to think of multiculturalism mostly as a framework for the coexistence of different cultures rather than as a transnational mechanism for the integration of new settlers within a dominant culture. According to the critics of multiculturalism, Europe has allowed excessive immigration without requiring sufficient integration, an inappropriate course that has resulted in the erosion of social cohesion, the undermining of national identities and the decrease of social trust. The defendants of multiculturalism, for their part, respond that the problem lies not in excessive diversity but in excessive racism. A core set of shared basic values and rules (the Constitution, the laws, the shared language) guarantees the cohesion of the whole and at the same time sets boundaries to the right to be different and to the principle of equal standing of cultures. The general framework holds clear primacy over the particular cultures. The immigrants may preserve and maintain only that part of their cultures that is not in contradiction with the mandatory shared whole (“selective preservation of culture”). 

Keywords:  nationalism, populism, hate speech, multiculturalism, globalization, modernity, identity, elite, integration, immigration

asoc.prof. Veselin Bosakow, PhD

ДЕСТАБИЛИЗИРАЩИ ФАКТОРИ НА СЪВРЕМЕННОСТТАИзтегляне

МЕСТНИЯТ ДОМ ЗА САМОПОМОЩ И ЛОКАЛНАТА ОБЩНОСТ

Етикети

activation, decentralization, активизация, групи за самопомощ, децентрализация; self-help, интеграция, лица с умствени увреждания, локална общност, местен дом за самопомощ, integration, local community, local self-help, самопомощ, социални услуги, социално включване, people with intellectual disabilities, self-help groups, social inclusion, social services

Един текст, който съм превеждал преди 20 години. Посветен е на проблеми, които до голяма степен са чужди на българската социална действителност, особено когато става дума за психично здраве и лица с психични проблеми и умствени увреждания.

Струва ми се, че текста е актуален и уникален за нашата действителност не само поради това, че предоставя знания за същността на самопомощта и групите за самопомощ, но и за същността, мястото, ролята, целите и задачите на локалния/местния дом за самопомощ.

„Според Алексис дьо Токвил общностният характер на локалното общество се създава около необичайни обществени инициативи, когато малки групи свързани по между си хора създават нова организация, която ще разреши техните проблеми. Такива групи твърдят в даден момент, че притежават силите да вземат решение относно това, какъв е проблема, по какъв начин да се реши този проблем, а често също така решават, че именно те са задължени сами да бъдат ключови актьори, въплъщаващи в живота решението на проблема. Фактическата общност, според дьо Токвил, е сдружаването на групи за самопомощ, сдруженията (виж Bradley 1994, с.117).

Богатството на всяка общност са нейните хора, особено тези от тях, които искат и имат шанса активно да я развиват“.

„Врагът не е бедността, болестта и здравните проблеми… Врагът е системата от интереси, която за да може да съществува се нуждае от зависимост, маскирана от услуги“.

McKnight

доц. д-р Божидар Ивков

ЮРОС – МЕСТНИЯТ ДОМ ЗА САМОПОМОЩ И ЛОКАЛНАТА ОБЩНОСТ

ЗА ВАЛИДНИТЕ И НЕ-ВАЛИДНИТЕ ИЛИ ЗА ВАРВАРСТВОТО И ЦИВИЛИЗОВАНОСТТА

Етикети

интеграция, хора с увреждания

Хора с ограничени възможности[1], на руски – инвалиди, има навсякъде. Ограничението на възможностите поставя своя отпечатък върху характера на такива хора. И може би желанието да бъдат потребни и полезни се превръща в най-ярката им характеристика. Огромното мнозинство от тези хора искат и могат да работят. Всички знаем, че да се трудоустроиш в Русия, макар и като инвалид, е повече от трудно, а какво да се каже за възможностите да се намери добра работа според желанията, силите и заплащането. Затова искаме да предложим на вниманието ви една история за живота на инвалидите в САЩ. Авторът й – Светлана Букина – вече 17 години живее в САЩ. Нейният поглед върху проблема, е просто поглед от страни.

***

Трябвашe да поживея в Америка няколко години, за да разбера, че думата „инвалид” е написаната с руски букви английска дума invalid. В речника Мириам-Уебстер „invalid” е дефинирана по следния начин: not valid: a: being without foundation or force in fact, truth, or law b: logically inconsequent – безоснователен, безаконен, неподтвърден от фактите. Нелогичен. Инвалид е съществително. Можем да кажем: „Ето, идва инвалид”. В английския език има и подобна дума – cripple, но по степен на политическа некоректност тя се сравнява с „негър”. Това е подигравателната дума, която злите тинейджъри подвикват след бедното момче с патерици в сърцераздирателните романи.

Съществителните определят човекът – урод, гений, идиот, герой. Американците обичат съществителните определения не по-малко от другите народи, но точно инвалидите предпочитат да наричат „disabled persons”. Човек, възможностите на който са ограничени. Но първо човек.

Работя в сградата на Националната oтбрана (National Guard) и там на всяка крачка има инвалиди. Не става дума за ветерани от войните, загубили ръка или крак. Казват, че са много, но аз не ги виждам. Седят в своите „квадратчета” и извършват административна или компютърна работа. Говоря за тези, които са били родени с някакви физически или умствени проблеми, а често и с едните, и с другите. За войника без ръце или крака е лесно да си намери работа. Опитайте се да намерите работа на глухоням, умствено изостанал кореец или на жена в инвалидна количка, която е с IQ 75.

Един кореец събира боклука от кошчетата и раздава нови чували за боклук. Добър човек – всички го обичат и изваждат кошчетата с боклук изпод бюрата си още при първите звуци на неговото добродушно мучене. Жена в инвалидна количка, заедно с полуням мексиканец, чистят тоалетните ни. Как го правят (особено тя, в инвалидната количка) нямам представа, но тоалетните блестят. А в закусвалните половината сервитьорки явно са чужденки и дори английски говорят лошо. Но няма проблеми – щракаш с пръсти и ти носят чиния. И слагат в нея щедро, непрекъснато моля да не ми слагат толкова много месо – не мога да го изям. И винаги се усмихват. А в мини-бара на третия етаж работи весело момче, съвършено сляп. Прави невероятни хот-дози. За секунди. Въобще работи по-добре и по-бързо, отколкото мнозинството виждащи.

Тези хора не правят впечатление на бедни и нещастни, те не са и такива. Инвалидите с инвалидни колички имат специално оборудване в колите, или се придвижват със специално приспособен за това микробус. Всички имат достойно платена работа плюс много прилични пенсии, отпуска и застраховки (работя за държавата). За това, как им пригаждат квартирите знам от собствената си покойна баба, на която прекараха специален телефон, когато почти оглуша, а след това го замениха със същия, но с огромни бутони, когато почти ослепя. Донесоха й и лупа, увеличиваща всяка буква сто пъти, за да може да чете. Когато й ампутираха крака, баба я преместиха в нова квартира, където около мивките имаше място, за да се придвижва с инвалидната си количка, всички шкафове бяха по-ниски, а банята бе оборудвана с монтирани в стената ръкохватки, за да може удобно да се мести от количката във ваната.

Веднъж нагледала се на такива хора започнах да наблюдавам без тъга децата с умствени и физически увреждания. Детската градина, в която ходи моят по-малък син, се намира в отделно крило на училище за такива деца. Всяка сутрин виждам, как слизат от автобусите или от колите на родителите си – кой сам, кой с нечия помощ. Някои от страни изглеждат абсолютно нормално, при други от километър се вижда, че имат някакъв проблем. Но това са обичайни деца – замерят се със снежни топки, смеят се, преструват се, губят ръкавиците си. Учат в прекрасно оборудвано училище, където им преподават специалисти, които минимум четири години са се обучавали на това, как да се отнасят най-добре с тях и как най-добре да обучават такива деца.

Наскоро работата ми ме срещна с мъж, ще го нарека Николай, преди няколко години пристигнал в Америка от Москва. След като говорих с него известно време, не можех да разбера, какво е накарало този човек да емигрира. Самият той е висококласен специалист, програмист, жена му – също, и двамата са били устроени добре; големият им син завършвал едно от най-добрите физико-математически училища в Москва. Имали прекрасен дом, кола… При това руснаци, московчани от Бог-знае-кое поколение, всичките им родственици останали там, всичките им приятели. Николай никак не се вписваше в образа на типичния емигрант. При това той беше именно емигрант: спечелил зелена карта, подал документи за гражданство, купил си дом и въобще не се канеше да се връща. Политика? Климат? Екология? Губех се в догадки.

Наложи се да попитам директно. „Имам дъщеря…” започна да заеква моят нов познат. Дъщеря му била наранена при раждане – някак неправилно я изтеглили с форцепса. Момичето е с церебрална парализа в доста тежка форма, придвижва се с канадки, трябва да носи специални обувки и изостава в развитието си с няколко години.

В Москва нямах нито роднини, нито приятели с умствено или физически увредени деца, затова разказното от Николай за мен беше откровение и предизвика лек шок. Първо, момичето нямало къде да учи. У дома си – да, може, но нормални (разбирай: специални) училища за тях няма. А това, което има по-добре да не се споменава. Съпругата му трябвало да напусне работа и да обучава дъщеря им у дома. Да, но как? Такива деца е трудно да се обучават по традиционните начини, необходими са специални методи, определен подход. Не е достатъчно да се намери информация в Интернет – за обучението се изисква особен талант. Съпругата на математика притежавала много, но с този конкретно Бог не я дарил. Жената изоставила перспективната си и любима работа и се лутала с детето, без да знае, как да се занимава с него и усещайки, че животът им се превръща в ад.

Но това било само началото. На детето му се полагали някакви облекчения, за които се наложило да воюват, унижавайки се и преминавайки през седемте кръга на бюрократичния ад. Най-лошото били визитите при лекарите. Момичето се бояло от тях панически, крещяло, треперело и изпадало в истерия. Всеки път й причинявали болка, когато със строг вид обяснявали на майката, че така не трябва. Всичко това – за доста солидна сума в частна клиника. Николай ми разказа, че дъщеря му за дълго получила фобия – тя панически се страхувала от всички хора в бели престилки. Били необходими няколко месеца тук, в Америка, за да започне да я преодолява и няколко години, за да започне напълно да се доверява на лекарите.

И всичко това още не било достатъчно, за да подтикне Николай към емиграция. Твърде дълбоко в Русия пуснали корени. Решението да заминат взели, когато дъщеричката им започнала да пораства и Николай с жена му изведнъж разбрали, че в тази страна тя няма абсолютно никакви перспективи, няма надежда, извинете за баналността, няма надежда за никакво светло бъдеще. В Москва може да се живее, аки си здрав и способен да изкарваш добри пари. За човека с тежки увреждания, на всичко отгоре и с умствена изостаналост, там няма просто никакви шансове. И те заминали заради дъщеря си.

Не съжаляват. Изпитват носталгия разбира се, обичат Родината си, връщат се за малко на всеки две-три години и руските паспорти пазят. За Русия Николай говореше само добро. Но да живее предпочита тук. Дъщеря му разцъфнала в Америка, ходи на училище от типа на това, в което е детската градина на сина ми, изостава в развитието си с две-три години в сравнение с петте години преди това, има много приятелки и се е научила да обича лекарите и физиотерапевтите. Обожова я цялата улица. Съпругата му тръгнала на работа и се съвзела.

Николай не живее със семейството си в мегаполис от типа на Ню-Йорк или Вашингтон, а в малко градче в среден американски щат. Няма да споменавам името му – там има твърде малко руснаци и лесно ще ги разпознаят, но си представете Кентъки или Охайо. Подобни училища има навсякъде, при което там работят не само учители, но и психолози и кариерни консултанти.

Та за кариерата. The Americans with Disabilities Act (Закон за американсците с увреждания) не принуждава, както мислят някои, да се наемат на работа инвалиди или да им се гарантира трудоустрояване. Там ясно е написано, че от работника с инвалидност се очаква точно същото, както и от другите. Лично съм виждала и съм участвала в интервю, когато на работа са взимали не глух и не куц (и не черен, между впрочем), а този, който най-добре подхожда за открилата се позиция. Решенията винаги се аргументираха и проблеми не са възниквали нито веднъж.

На оглушелия диригент, на ослепелия фотограф или на докера с тежка травма на гръбначния стълб ще им се наложи да си потърсят друга работа. Но ако счетоводител си счупи гръбнака, то работодателят е длъжен да му предостави достъп до работното място – да изгради рампа за инвалидни колички например или да постави ескалатор. Парализираният счетоводите с нищо не е по-лош от здравия, но ако го уволнят или не го наемат, при други равни условия, поради това, че собственика на фирмата не иска да изгради рампа или да харчи пари за специално оборудвана кабинка в тоалетната, то той спокойно може да бъде осъден.

Първоначално много хора се отнасяли несериозно, но после зданията просто започнали да ги строят по друг начин. И заедно с това старите да ги модифицират – така, за всеки случай. Битието определя съзнанието[2]. „Под инвалидите” сега е оборудвано практически всичко, навсякъде. Печелят не само самите инвалиди, печели обществото. За тези, които имат само физически проблеми, дори не става дума – страната получава висококачествени специалисти в безброй области. Само в IBM, например, работят стотици парализирани, слепи, глухонеми и каквито искате още хора с увреждания като програмисти и финансисти. Тяхната работа се оценява точно по същите критерии, както и работата на всички останали. Веднъж инвестирани в инфраструктурата пари, компанията жъне плодове много години, получавайки квалифицирани и, главно, благодарни и верни на фирмата работници.

А какво се случва с хората с умствени увреждания? За тези, които нямат проблеми с мобилността, работа има достатъчно. Но дори и за тези, като жената, миеща нашите тоалетни, се намира работа. Удължете й дръжката и четката, и тя ще изчисти тоалетната не по-лошо от всяка друга чистачка. Могат да поставят храната в пакети в супермаркетите или да косят тревни площи, да разхождат кучета или да наглеждат малките деца. Една от възпитателките в детската градина на сина ми, е момиче със синдром на Даун. Тя разбира се не е главна възпитателка и не взема важни решения, но е много топъл и мек човек и успокоява всички крещящи деца, никога не се дразни и не повишава тон. Децата я обожават[3].

Нека да забравим за миг за изгодите за обществото. Разбира се на устроените добре хора не трябва да им се плащат социални помощи за инвалидност от нашия общ джоб, да и от икономическа гл.т. това е добре, и от демографска. Но работата не е само в това. Отношението към възрастните и инвалидите, е един от най-добрите критерии за здравето на обществото. Никакви икономически показатели, никаква военна мощ, никаква политическа тежест няма да ви кажат за страната това, което ще ви кажат един куп щастливи деца с аутизъм, с церебрална парализа или синдром на Даун, да не говорим пък за не по-малко щастливата група на техните родители. Та Америка не само е дала надежда на дъщерята на Николай за нормален – и достоен – живот, но тя е дала не по-малко и на нейната майка.

Медицината се движи напред с огромни крачки. Все повече болни деца доживяват до по-висока възраст, а жените раждат все по-късно и по-късно, независимо дали това ни харесва или не. Количеството на децата с увреждания едва ли ще намалее, макар ранните изследвания по време на бременност позволяват тя да се поддържа повече или по-малко стабилна. Интересен е фактът, че все повече и повече майки, разбирайки, че детето им ще има синдром на Дауна или някакво друго увреждане, предпочитат да не правят аборт.

Разбира се, физическите проблеми и ниското IQ няма къде да се скрият и на средностатистическо равнище тези хора няма да функционират. Но в едно можем да бъдем уверени: какъвто и да е техния потенциал, те ще достигнат максимума от това, на което са способни. Защото person with disability – това не е инвалид. Това е човек с набор от проблеми. И ако му се помогне, той ще стане валиден.

*  *  *

Тази статия влезе в тридесетте най-обсъждани статии в блогосферата. А тя не съдържа нищо такова, което би заинтригувало масовия читател. Само спокоен поглед от страни, само скица. Авторката не си е поставила целта да се гордее, да украсява, да събира стотици коментари. В САЩ всички са свикнали да виждат инвалидите такива, каквито те са. Животът на човека с ограничени възможности не представлява свръхусилие. Затова и към статията имаше отклик само в Русия.

Четеш статията и разбираш, колко сме далеч от такъв социален комфорт. Понякога не е възможно обикновена детска количка да се вкара в асансьора, а за инвалидна количка на възрастен и дума не може да става.

Преди година преведохме на английски един от популярните материали на нашия сайт: „Пожалуйста, найдите меня, или нужны ли нам больные дети?”[4] (Do We Need Sick Children?). Статията беше посветена на проблемите на децата с увреждания в Русия. Англоезичните читатели не ни разбраха, на тях им беше съвършенно непонятна проблематиката на статията и обсъжданите в нея проблеми. Вместо да привлечем вниманието към острите, както си мислехме, проблеми, ние акцентирахме върху тежката ситуация, която се е установила в Родината ни.

И все пак някакъв напредък има и у нас. За проблемите на хората с ограничени възможности поне започват да говорят. Изграждат се все повече и повече рампи, появяват се по-големи асансьори и тоалетни за инвалиди. Да се възползват от тези блага на цивилизацията за инвалидите засега е сложно, да, домовете са такива, каквито си и бяха, също както и обществения транспорт, метрото и т.н.

Но, основният проблем, най-вече не е в това. Инвалидите толкова дълго са били изолирани от обществото, че сега срещата с тях за обикновените хора е подобна на шок. Човек дълго с удивление и любопитство разглежда инвалидът. Получава се някакъв „зоопарк” сред хората. Но такава продължителна изолация от „другите” хора не е в полза на здравите, така да се каже на обществото. Ние изобщо не притежаваме знанията и културата на поведение по отношение на инвалидите. Затова се и държим с тях варварски и нетактично.

„...Живея в Русия, детето ми е тежък инвалид. Освен това живея в малко провинциално градче, където за моето дете няма въобще НИЩО. Нито лечение, нито обучение, нито каквато и да било хилава интеграция. Стараем се да се разхождаме с детето всеки ден, и всеки ден и мен, и детето ни оглеждат от глава до пети преминаващите около нас, някои се опитват да минат покрай нас 2-3 пъти, ако не са успели да разгледат всичко от първия път. Ако някой види, чене могада прекарам инвалидноата количка или, че колелото й е попаднало в някаква дупка, ще гледа, как ще свърши всичко това, ще обърна ли детето на земята или няма, но никой няма да дойде да помогне… Когато сме достатъчно нагли и влизаме в кафенето (единственото кафене в града без стъпала, входът е на нивото на тротоара),то никой не сядана нашата маса, дори ако няма други места.

И това е Русия…нашата страна… Нашата Родина”.

Какво да отговориш на това … Безкрайно тъжно и безкрайно срамно. Затова решаването на проблемите със социалната адптация трябва да се започне със здравите, със себе си и то веднага. И докато съществуват такива ситуации, като в посочения коментар, никакви рампи, повдигащи устройства, асансьори и др. няма да намалят пропастта между здравите и болните, с обичайните възможности и ограничения.

 Източници:

Баграмова, Ю. (2008) Инвалиды – это ЛЮДИ с ограниченными возможностями. http://www.pravmir.ru/invalidy-eto-lyudi-s-ogranichennymi-vozmozhnostyami/

Букина, С. (2008) Валиды. http://azbukivedi.livejournal.com/177988.html

Превод от руски език: Божидар Ивков

Преводът е направен с любезното съдействие и разрешение на хората, които списват и поддържат сайта http://www.pravmir.ru

---

[1] Лично аз предпочитам да използвам следната терминология: хора с променени (от болестта и уврежданията) и променяни (от обществото) възможности. Накратко: хора с променени възможности, което би трябвало да се приеме като български еквивалент на английския термин disabled persons – неспособни хора, или хора с неспособности, или хора с ограничени възможности. Но понятието „неспособен” е твърде общо и изисква отговор поне на въпроса: неспособен за какво? Защото няма хора, способни винаги и на всичко. Терминът „хора с променени възможности” извеждам и свързвам с концепцията на Амартия Сен за възможностите. Освен това този термин ми се струва – поне на мен – най-неутрален по отношение на хората с физически, сензорни и умствени увреждания. В този превод ще запазя руската терминология – „инвалид” и „хора с ограничени възможности”, но не трябва да се забравя, че акцентът върху ограниченията по същество също носи негативни смислови интерпретации. (бел.прев.)

[2] Това е популярен, съкратен вариант на следната мисъл на Карл Маркс: „Не съзнанието на хората определя тяхното битие, а, напротив, тяхното обществено битие определя съзнанието им”. Маркс, К. (1978) Към критика на политическата икономия. В: К. Маркс, Ф. Енгелс. Избрани произведения в десет тома. Партиздат, София, том 7, с. 115. (бел.прев.)

[3] Убеден съм, че българин, дори с „най-развинтеното” въображение (в т.ч. и аз самия) не би се сетил, че това е възможно. И се питам, защо това е така? Поне за мен отговорите съвсем не са лицеприятни.

[4] Моля ви, намерете ме, или нужни ли са ни болните деца?

ЕВРОПЕЙСКИ КИНОФЕСТИВАЛ „ИНТЕГРАЦИЯ ТИ И АЗ”

Етикети

art, disability, изкуство, интеграция, увреждане

Европейскията кинофестивал Интеграция Ти и Аз се провежда в полския град Кошалин и от година на година придобива все по-голяма популярност. Главната цел на Фестивала е интеграцията на общността на хората с трайни увреждания и обществото чрез показването на филни, посветени на проблемите и живота на хората с трайни увреждания. За годините на съществуване на Фестивала (2003-2011) са показани общо почти 300 художествени, документални и аматьорски филма от цял свят, чийто героиса хората с увреждания.

Универсалното послание на тези филми е свързано с разкриването на дълбокия смисъл на справянето със собствената съдба, преодоляването на бариерите и откриването на другия човек. Филмите се оценяват в три категории:

• Международен филмов конкурс за най-добър художествен филм,
• Международен конкурс за най-интересен документален филм,
• Конкурс за аматьорски филм, създаден от хора с увреждания.

И въпреки че всяка година мотото на Фестивала се променя, винаги остава актуална идеята за необходимостта от интеграция на хората с увреждания в обществото. Прожекциите на филмите се съпътства с най-различни художествени изяви, на които се представят изявите на творците с увреждания. Провеждат се концерто, изложби, рецитали, авторски срещи и работилници, на които идеята за интеграция се развива и заздравява. Дискусиите „Без бариери”, по време на които се засягат болезнени и значими теми, отнасящи се до инвалидността, представляват важен елемент от програмата на всяко издание на Фестивала.

Медиите, НПО, държавните институции също не остават безразлични към Фестивала и техния интерес расте.

Европейският Филмов Фестивал „Интеграция Ти и Аз” е специален форум за обмяна на мисли и преживявания около проблемите на инвалидността и социалната интеграция. Това е социално пространства, където уважението и приятелството тържествуват.

В конкурсната програна на Фестивала през 2012 година са представени 32 филма: 12 художетсвени, 15 документални и 5 аматьорски. Сред тях са хитовете от последните месеци „Недокоснати”, „Hasta la vista”, „Раздирам облаците” i „Страх от височини”. Най-многобройни са филмите от Полша и САЩ, а в категорията на аматьорските филми за пъри път ще участва словашки представители с увреждания.

Тази година Фестивалът ще се се провежда от 4 до 8 септември в град Кошалин, Полша.

Божидар Ивков

По материали от полското интернет пространство и официалния сайт на Фестивала. http://integracjatyija.pl/

ВКЛЮЧЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. СЪЩНОСТ И ПРИНЦИПИ

Етикети

включено образование, деца с увреждане, достъп, интеграция, социални бариери

„Образованието е право на всеки човек и има огромно значение и потенциал. Върху образованието се изграждат принципите на свободата, демокрацията и устойчивото развитие… няма нищо по-важно, никаква друга мисия, освен образование за всички…”

Кофи Анан. 1998

„Държавите трябва да признаят принципът на равните възможности в областта на началното, среднето и висшето образование за децата, младежите и възрасните с инвалидност в интегрираните структури. Те са задължени да осигуряват включено образование на инвалидите в качеството му на неотделима част в системата на общо образование”.

Правило 6 Стандартных правил ООН по обеспечению равных возможностей для людей с ограничениями

„Включеното образование е крачка по пътя на постигане на крайната цел – създаване на включващо общество, което ще позволи на всички деца и възрасни, независимо от пол, възраст, етническа принадлежност, способности, наличие или отсътствие на нарушения в развитието и ВИЧ-инфекции, да участват в живота на обществото и да имат своя ринос в него. В такова общество различията се уважават и ценят, а с дискриминацията и предразсъдъците в политиката, повседневния живот и дейността на институциите се води активна борба”

Питър Митлър, професор в Манчестерския университет

„Образованието на децата с особени потребности е една от основните задачи за страната. Това е необходимо условие за създаване на действително включено общество, където всеки ще може да чувства съпричастност и изисквания към действията си. Задължени сме да дадем възможност на всяко дете, независимо от неговите потребности и други обстоятелства, изцяло да реализира своя потенциал, да допринася полза за обществото и да стане пълноценен негов член”.

Дэвид Бланкет

Включеното образование дава възможност на всички учащи се да участват пълноценно в живота на колектива на детската градина, училищата, институтите, в предучилищния и училищен живот.

Включеното образование притежава ресурси, насочени към стимулиране на равноправието на обучаващите се и тяхното участие във всички дейности на колектива.

Включеното образование е насочено към развитие на способностите на всички хора, необходими за да общуват.

Включеното образование се основава върху осем принципа:

• Ценността на човека не зависи от неговите способности и постижения,
• Всеки човек е способен да чувства и да мисли,
• Всеки човек има право да общува и да бъде чут,
• Всички хора се нуждаят един от друг,
• Истинското образование може да се реализира само в контекстта на реални взаимоотношения,
• Всички хора се нуждаят от подкрепата и приятелството на своите връстници,
• За всички учещи прогресът се състои по-скоро в това, какво могат да правят, отколкото в това, което не могат,
• Разнообразието засилва всички страни на живота на човека.

Включването – това не e интеграция:

• Включването е повече от интеграцията,
• Младите хора учат заедно в обичайни училища,
• Специалистите идват да помагат на децата,
• Обичайните училища се променят,
• Вниманието е насочено към възможностите и силните страни на детето,
• Младите хора възприемат човешките различия като обичайни,
• Младите хора получават възможност да живеят заедно с родителите си,
• Младите хора птлноценно и ефективно образование, за да могат да живея пълноценно,
• Възгледи

  Включването е:

  • ОТСЪСТВИЕ на специализирани класове в обичайното средно училище,
  • ОТСЪСТВИЕ на обучение на детето в средно училище без необходимата поддръжка,
  • НЯМА присътствие на децата по 1-2 часа на ден в средното училище,

  НЯМА затворени институции от интернатен тип.те и мненията на младите хора са важни за обръжаващите ги.

Основни принципи на включването

Включващи общности:

• Да бъдеш включен означава да се търсят пътища за всички деца да бъдат заедно по време на обучение (включително децата с трайни увреждания).
• Включеността е принадлежност к общност (група приятели, училище, мястото, където живеем)

Включването означава откривне на всеки ученик с помощта на образователната програма, която е достатъчно сложна, но съответства на неговите способности.

Включването отчита както потребностите, така и специалните условия и поддръжка, необходими на ученика и учителите за постигане на успех.

• Във включеното училище всеки се приема и се смята за важен член на колектива,

Ученикът със специални потребности се подкрепя връстниците си и от други членове на училищната общност за удовлетворяване на неговите специални образователни потребности.

Важни елементи на включването:

• Разработвайте философия, подкрепяща съответната включваща практика,
• Планирайте всестранно включването,
• В процеса на създаване на включени училища се включват учителите и администрацията на училищата,
• Включвайте родителите,
• Изградете разбиране на инвалидността в работещите (в училищата, детската градина) и учениците,
• Обучавайте целия персонал на училището (включително охранителите, готвачите и др.)

Неверни представи за включването:

• Представата, че присъствието в училище само по себе си е достатъчно,
• Представата, че е нормално да хвърлиш във водата този, който не умее да плува,
• Фокусирането не върху целите, а върху действията,
• Когато основната насоченост на услугите е обучение по програма, а не удовлетворяване на индивидуалните образователни потребности на детето,
• Представата, че мълчаливото присъствие е нормална алтернатива на участието.
• Архитектурна недостъпност на училищата,
• Децата с особени образователни потребности често се признават за необучаеми,
• Мнозинството учители и директори на масовите училища знаят малко за проблемите, свързани с инвалидността и не са готови за включване на децата с трайни увреждания в процеса на обучение в обикновените паралелки,

Существуващи бариери:

• Архитектурна недостъпност на училищата,
• Децата с особени образователни потребности често се признават за необучаеми,
• Мнозинството учители и директори на масовите училища знаят малко за проблемите, свързани с инвалидността и не са готови за включване на децата с трайни увреждания в процеса на обучение в обикновените паралелки,
• Родителите на деца с трайни увреждания не знаят, как да отстояват правата на децата си на образование и изпитват страх от системата на образование и социална подкрепа.

Законодателни ресурси:

• Конституция на Република България
• Закон за интеграция на хората с увреждания
• Протокол № 1 към Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи
• Конвенция ООН за правата детето,
• Конвенция за правата на хората с увреждания.

• Правила за включващо училище:

  • Всички ученици са равни в училищната общност,
  • Всички ученици имат равен достъп до процеса на обучение през деня,
  • Всички учници трябва да имат равни възможности за установяване и развитие на важните за тях социални връзки,
  • Планира се и се провежда ефективно обучение,
  • Специалистите, въвлечени е процеса на образование, трябва да бъдат обучени с стратегиите и процедурите, облекчаващи процеса на включване, т.е. социална интеграция сред връстниците,
  • Програмата и процесът на обучение отчитат потребностите на всеки ученик,
  • Семействата активно участват в живота на училището,
  • Специлистите са настроени позитивно и разбират своите задължения.нвенция за правата на хората с увреждания.

Принципи на формиране на индивидуалната програма за обучение:

• Тя е подходяща за всички ученици (не само за децата с трайни увреждания),
• Служи като средство за приспособяване към широкия кръг възможности на ученика,
• Тя е начин на изразяване, приемане и уважение на индивидуалните особености на обучението,
• Приложима е към всички съставни части на програмата и към обичайния маниер на поведение в клас,
• Тя е задължителна за всички специалисти, участващи в процеса на обучение,
• Съставена е с цел повишаване успешността на ученика.

Обичайният учител може да бъде успешен при условие, че:

• е достатъчно гъвкав,
• трудностите са му интересни и е готов да опитва разлчини подходи,
• уважава индивидуалните различия,
• умее да слуша и прилага препоръките на членовете на колектива,
• чувства се уверен в присъствието на друг възрастен в класа,
• е съгкласен да работи заедно други учители в един екип.

Резултати от включването:

• Учниците имат възможност активно постоянно да участват във всички мероприятия на общообразователния процес,
• Адаптацията е възможно най-натрапчива и не съдейства за изработване на стереотипи,
• Мероприятията са насочени към включване на ученика, но са достатъчно сложни за него,
• Индивидуалната помощ не отделя и не изолира ученика,
• Създават се възможности за обобщаване и предаване на навици,
• Педагозите от общото специалното преподаване споделят задълженията в планирането, провеждането и оценката на уроците,
• Существуват процедури за оценки на ефективността.

В заключение:

• Включващите общности включват:

1. Изменение на възгледите като цяло: „Разнообразието включва всеки”,
2. Необходимостта да се започне по-рано, за да се променят убежденията – колкото по-рано е усвоено поведението, толкова по-добре се запомня,
3. Возможността всеки да постигне успехи,

• Социални изменения:

1. Создаване на общности, в които всеки смята за своя принос за важен,
2. Създаване на общности, в коитом партньорите работят заедно.
3. Зпочнете с вашата малка общност и ще видите резултатите от вашите старания чрез разпространяването на опита,
4. Действието се различава от убеждението и теорията!

По материали от международната конференция „Развитие на включващите училища в Росия”, Москва, 19-20 ноември 2005: Д-р Джеймс Леско, водещ специалист в службата за ранно образование за деца със специални потребности и без тях (Делауер, САЩ), от доклада „Включващите училищни общности: стратегии и постижения”

Източник:http://www.zou.ru/doc/ikluz.doc

Превод от руски език: Бождар Ивков