ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ ЗА ИНВАЛИДНОСТТА И ХОРАТА С ИНВАЛИДНОСТ
28 понеделник ное. 2022
Архиви за етикет: инвалидност
ЗА ПЕНСИИТЕ ПО ИНВАЛИДНОСТ…
30 петък сеп. 2022
Posted in Актуални информации
Краткият текст по-долу е писан на 30 септември 2017 г. Публикувам го отново и то тук, тъй като – макар днес да е по-прикрит – психичният тормоз върху хората с инвалидност продължава. Тормоз от различни институции на държавата. Най-странното е, че този тормоз вече не предизвиква нито изненада, нито каквато и да било друга реакция от страна на обществото като цяло или отделни негови сегменти. Каквото обществото, такава и държавата. Всеки обаче, рано или късно, си плаща сметката „живот“. Ето и текста.
***
Вече трета или четвърта година хората с инвалидност са подложени на психически тормоз, изнудване и гавра от страна на политици и работодатели, сиреч от страна на хора, които нямат ни най-малка представа, какво представлява сложния социален феномен „инвалидност”, още по-малко имат представа, какви проблеми поражда и как трябва да се решават.
Нещо повече, политици и работодатели си позволяват най-безцеремонно да етикетират, стигматизират и да настройват останалата част от обществото срещу хората в инвалидност. С това си поведение те цинично демонстрират безсилието и правната си неграмотност и нежелание да предприемат реални мерки за пресичане на единичните случаи на злоупотреба от здрави хора с правата на хората с инвалидност. По-лесно е да се върви по пътя на най-малкото съпротивление – отнемане. В случая пенсията на работещия човек с инвалидност.
Няма да коментирам подобно варварство – не мога да класифицирам по друг начин целенасочен и осъзнат опит за бавно и мъчително унищожение на десетки хиляди хора (има и друг термин – геноцид, който все още се въздържам да употребявам).
Искам само да напомня на тези варвари, че работещият човек с инвалидност, освен че получава пенсия за инвалидност, внася осигуровки в НОИ, начислявани върху заплатата, която получава. Осигуровки, които заплаща самият той и неговият работодател. Така че, реалния разход на НОИ е приблизително половината, често и по-малко, от размера на получаваната пенсия. И още нещо. Колкото е по-висок дохода на човека с инвалидност, толкова повече данъци плаща и пряко или косвено подпомага икономиката на страната.
Ако една държава не е в състояние да се погрижи за своите граждани с инвалидност, тя просто е за закриване. Тя е във фактически фалит. Фалит, предизвикан именно от варварите, за които става дума.
проф. дсн Божидар Ивков
ЗА НАПРАВЕНОТО И ЗА ПОТРЕБНОСТТА ОТ НАДГРАЖДАНЕ
21 неделя авг. 2022
Posted in Будилчета
Още един материал, писан преди няколко години. Като гледам какво става, дори съм закъснял с напомнянето му. Но, както знайно е, насила никому не можеш да дадеш нищо.
***
Често обвиняваме политиците, че когато дойдат на власт започват да действат така, сякаш всичко започва от тях. Не си даваме сметка, че правим същото.
В тази връзка и във връзка с протичащите работи по нови документи в сферата на инвалидността ще си позволя да бъда нагъл и нескромен. В блога ми, в края на CV-то ми, има пълен списък на моите публикации. Една не малка част от тях са електронни, т.е. всеки който се интересува би могъл да ги ползва ако прецени, че му вършат работа. Достатъчно е при ползване да се цитира коректно източника.
Искам да обърна внимание на майките с деца с увреждания, независимо на коя страна на споровете са. Препоръчвам Ви поне следните няколко материала:
Система за оценка на професионалната пригодност на хората с увреждания. http://nfri.bg/documents/biblioteka/sistemaA5.pdf. Независимо, че не е отбелязано, аз съм автор на тази система, която може да помогне да оцени възможностите на детето си и да го насочи към подходяща професия.
Модел и задачи на работодателя с увреждане. Поемане на отговорност за наемане, въвеждане и обучение за работно място на личен асистент. https://bojidarivkov.wordpress.com/2014/09/02/%d0%bc%d0%be%d0%b4%d0%b5%d0%bb-%d0%b8-%d0%b7%d0%b0%d0%b4%d0%b0%d1%87%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d1%80%d0%b0%d0%b1%d0%be%d1%82%d0%be%d0%b4%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bb%d1%8f-%d1%81-%d1%83%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%b6/
Дете с увреждане в семейството. https://bojidarivkov.wordpress.com/2012/08/22/%d0%b4%d0%b5%d1%82%d0%b5-%d1%81-%d1%83%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%b6%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%b2-%d1%81%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d0%b9%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%be/
Включеното образование. Същност и принципи. https://bojidarivkov.wordpress.com/2012/08/07/%d0%b2%d0%ba%d0%bb%d1%8e%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%be%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d1%81%d1%8a%d1%89%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82-%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b8/
Повече материали на блога ми. https://bojidarivkov.wordpress.com/
С пожелание за успешна работа на всички.
проф. дсн Божидар Ивков
ЗА ДОСТОЙНСТВОТО В ПРОТЕГНАТА ЗА ПОМОЩ РЪКА
07 петък ян. 2022
Posted in Гласове от фейсбук
Етикети
Още една моя публикация във ФБ, която заслужава да бъде спасена от забравата.
6 Януари 2017 Г. Около 17 часа. Вече съм почти пред блока си – премръзнал, с леко влажни крака и доста хлъзгащи се обувки. Толкова ми е студено, че започвам да губя концентрацията си. Подхлъзвам се, залитам напред, в ляво и… се озовавам в снега на „4 крака“. Първата ми реакция след падането е да усетя дали някъде нещо не се „скъсало“, дали не се е появила нова, извън „обичайната“ болка. Няма. Поглеждам леко в страни и не виждам бастуна си. Започвам да го търся в снега. Около мен е тишина и няма жива душа. Започвам да мисля как ще се изправя.
Най-сетне намирам бастуна, целият е в сняг, както и ръкавицата ми, която се плъзга по него. Захвърлил съм в снега покупките и не им обръщам никакво внимание. За тях ще мисля, когато се изправя, ако изобщо успея сам да направя това. Изчиствам ръкавицата и бастуна и усещам, че се получава „зацепване“. И докато нагласям бастуна си, за да мога да се подпра на него и – евентуално – да се изправя, с периферното си зрение виждам, че спира (точно на кръстовището) таксиметрова кола, от която слиза шофьора и пътника. Тръгват към мен. В умът ми проблясва надежда. Усещам, че зад мен спира нещо голямо и черно – после видях, че е джип, от което също излиза човек. И докато се усетя бях на крака. Вдигнаха ме хората за секунда и без проблем – предимството на отслабването. Докато ми подаваха покупките, благодарих няколко пъти за помощта и момчетата поеха по пътя си.
Прибрах се. Целият треперех от уплаха. С премръзнали пръсти едва намерих ключа и най-после бях у дома. Не спирам да мисля за случая. Вече съм преодолял – почти – уплахата. Но си мисля, колко жалка картинка съм бил – проснат в снега, мърдащ и безпомощен. И се запитах: къде е достойнството на човека, на напредващата му възраст и на инвалидността в такива ситуации? И дали въобще има нещо достойно в подобна ситуация на пълна безпомощност.
Да, има. И то е в помощта на тези двама млади хора, които не се поколебаха да спрат, да излязат на студа и да помогнат на един вироглав човек с инвалидност. Да го изправят на крака, да му дадат шанс да продължи да бъде „вироглав“. В действията на другите нашето достойнство може да изгори, или – както в случая – да се възроди като Феникс.
Написах всичко това само с една мисъл. Още веднъж да благодаря на тези двама млади и непознати мъже за помощта. Благодаря ви добри хора. Наистина е прекрасно, когато гледаме хората от високо само, когато им помагаме, подавайки им ръка, за да се изправят.
ЗА ЕДИН НАУЧЕН СЪВЕТ БЕЗ НАУЧНИ КРИТЕРИИ И АКАДЕМИЧНИ СТАНДАРТИ ИЛИ ЗА ТЪРЖЕСТВОТО НА ПСЕВДОНАУКАТА
19 понеделник юли 2021
Posted in Свободна наука
Етикети
инвалидност, пенсиониране, псевдонаука, социология, философия
„Ако Ви се струва, че ме познавате добре –прави сте.
Наистина Ви се струва“.
Б. Ивков „Мислички – II“
Това е една приказва за саморазправата на 16 човека с един учен, за налагането на ненаучни критерии и липсата на академични стандарти в работата на един Научен съвет. Приказка за тържеството на псевдонауката на гърба на българския данъкоплатец.
проф. дсн Божидар Ивков
ЗА ICF КЛАСИФИКАЦИЯТА И МЕДИЦИНСКАТА ЕКСПЕРТИЗА.
05 събота юни 2021
Определянето на степента на инвалидността само от медицинска гледна точка няма нищо общо с това, което на практика представлява тя – подчертава проф. Джером Бикенбах. (Зависи обаче, какво разбираме под това – б.м.-Б.И.)
– СЗО е признала, че функционирането трябва да е третият – успоредно с смъртността и заболеваемостта – показател за нашата оценка на здравето.
– Живеем все по-дълго. Сега е времето да се живее и да се функционира по-добре – казва проф. Джером Бикенбах.
– Той посочва, че хората не се интересуват от диагнозата от медицинска гледна точка, а от това, за което на практика могат да използват здравето си (доколкото го имат и имат възможност да използват, това, което имат – б.м.-Б.И.).
Световната здравна организация (СЗО) е признала, че функционирането трябва да бъде третият – освен смъртността и заболеваемостта – показател за оценка на здравето. Ето защо преди 20 години СЗО въведе иновативната за онова време класификация, известна като ICF (International Classification of Functioning, Disability and Health – Международна класификация на функционирането, уврежданията и здравето). Днес това е една от най-добрите и общоизвестни системи за оценка на състоянието на човешкото функциониране, вкл. след болести и наранявания. Експертите посочват, че ICF действа като език или платформа за координиране на данни за функционирането на хората не само в здравеопазването (рехабилитация, физиотерапия), но и в експертизата на инвалидността, социалните грижи, професионалното активиране и образованието.
Друго отношение към здрвето или революция в мисленето
„Класификацията ICF представлява промяна в мисленето за това какво е здравето като такова, тъй като въвежда концепцията за функциониране. От своя страна функционирането е това, което наистина има значение за хората в контекста на здравето“ – казва проф. Jerome Bickenbach от Факултета по здравни науки и здравна политика и ICF изследователския институт на университета в Люцерн. И добавя: „Повечето хора не са лекари. Така те не се занимават ежедневно с тяхната биология, с диагностика. Това, което наистина ги интересува, е това, за което на практика могат да използват здравето си. Например, когато вървя по улицата, за мен е важно дали имам проблем с мобилността. Това е от съществено значение, а не диагнозата. Важно е какво мога или не мога да направя“ – подчертава експертът.
Според него класификацията ICF е накарала много професионалисти, свързани със здравеопазването, да осъзнаят какво наистина можем да направим благодарение на нашето здраве. „Физиотерапевтите и рехабилитаторите винаги са знаели за това, защото се фокусират не върху диагнозата или лекарствата, а върху създаването на стратегия за грижа и какво можем да направим на практика със здравословното си състояние и как то се прехвърля в нашето ежедневие“ – казва проф. Бикенбах. (Точно физиотерапевтите и рехабилитаторите градят своята стратегия за грижа именно върху диагнозата, дори само поради факта, че физиотерапията и рехабилитацията не са еднакви например при множествена склероза и болест на Бехтерев – б.м.-Б.И.)
Изграждане на нови стратегии за здравни грижи
Бикенбах посочва, че такъв подход трябва да окаже влияние върху изграждането на нови стратегии за опазване на здравето в много страни: „Живеем все по-дълго и по-дълго. Сега е време да живеем по-добре. Разбира се, стареенето неизбежно е свързано със здравословни проблеми, поради което ролята на физиотерапевтите и рехабилитаторите е толкова важна“ – обяснява той. „Днес е много важно как подхождаме към практическата страна на общественото здраве, по какъв начин сме способни да променяме или дори да пресъздаваме здравни системи, за да отговорим на реалните потребности на хората“ – посочва проф. Джером Бикенбах. Той обяснява, че ICF класификацията е специфичен речник, който позволява на здравните работници да оценяват здравословното състояние. „За да използваме ефективно тази класификация, трябва да я трансформираме в различни видове въпросници или формуляри за оценка“. Не искам да си мисля как ще протече и какви резултати ще даде тази трансформация в България.
Без да се използва медицинска терминология
„Авторите на ICF са положили много усилия, за да не използват стандартна медицинска терминология. Следователно тази класификация просто се отнася например до телесни функции или физически функции. Но най-вече ICF е свързана с разбирането, че хората възприемат здравето си чрез това как действително функционират в ежедневието си. Функционирането е взаимодействие между физическото състояние на човека и света, средата, в която човек живее“ – подчертава професорът. „Инвалидността не съществува в тялото. Инвалидността е проблем на взаимодействието между тялото и околната среда. Инвалидността ще бъде нещо различно за един миньор и нещо съвсем различно за пианист, например“ – обяснява ученият.
Как се определя степента на инвалидност
„Всяка държава има различен опит с въвеждането и прилагането на класификацията на ICF. Например в Швейцария данните за функционирането се събират от полския еквивалент на ZUS (за България това е НОИ – б.м.-Б.И.)“ – информира експертът. Той обяснява също, че: „ICF класификацията също ни учи, че определянето на здравословното състояние или степен на увреждане изключително от медицинска гледна точка няма абсолютно нищо общо с това, което представлява инвалидността на практика. Всъщност по-важно от диагностицирането на дадено заболяване са например въпросите: „Какъв проблем имате при функционирането у дома?“; „Колко време можете да ходите на собствени крака?“; „Имате ли проблеми с пресичането на улицата?“ – изяснява специалистът.
„Стандартният медицински подход постепенно се развива в посока към установяване на това, какво фактически е инвалидността. Става дума за идентифициране на проблеми, с които хората се сблъскват ежедневно в отношенията си с околната среда и които ограничават техните възможности да се занимават с определени дейности. Единственият начин да се оцени този елемент е да се използва понятието „функциониране“, заключава проф. Джером Бикенбах.
Не тук и не сега е мястото и времето да се впускам в разяснения, какво представлява въпросната класификация. Важно е обаче, да подчертая, че всяко цялостно отхвърляне или неглижиране на медицинския аспект на инвалидността, е също толкова вредно, колкото и цялостното отхвърляне или неглижиране на социалния аспект на инвалидността от страна на медицината и социалната политика в сферата на инвалидността.
Всички изказвания са записани по време на уеб семинара „ICF в полската система на здравеопазване – факти, митове, реални потребности“ (27 май 2021 г.), организиран от Националната камара на физиотерапевтите в Полша.
Източник: Kuta, W. (2021) Wiemy dlaczego chorujemy i umieramy. Gorzej jest z wiedzą o tym, jak funkcjonujemy. W:Rynek Zdrowia, z 01 czerwca 2021.
проф. д.с.н. Божидар Ивков
СОЦИАЛНА ИНТЕГРАЦИЯ И/ИЛИ СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ
05 понеделник апр. 2021
Posted in Гласове от фейсбук
Етикети
Случайно попаднах на една публикация във Фейсбук на уважаваната руска изследователка проф. Елена Ярская-Смирнова, в която тя засяга един много важен методологически и практически въпрос, свързан със смислите, значенията и употребата на понятията „интеграция“ и „включване“. В българската социална практика, а донякъде и в теорията се наложи абсолютно неадекватния – според мен – превод на понятието „inclusion“ като „приобщаване“. Долната публикация, която е кратък анонс на една много важна лекция на проф. Ярская-Смирнова, дава непряк и много смислен отговор: защо включване, а не приобщаване.
В края на публикацията има линк към един важен текст и към лекцията на проф. Елена Ярская-Смирнова.
ИНТЕРАКЦИИ – ИНТЕГРАЦИЯ – ВКЛЮЧВАНЕ
проф. Елена Ярская-Смирнова
„Включването е за хората с инвалидност“!? Представата за включването като за сфера, свързана с инвалидността, а понякога дори като синоним на инвалидността („включено дете в нашия клас“), се е превърнало едва ли не в догма. Всички, които биха искали да изучават включването в разнообразните аспекти на културния капитал, бедност, образование, миграционен опит, пол, възраст, обединявайте се против потисничеството на инклузивния естаблишмент! Вчера (31.03.2021) имах презентация на открития семинар на Висшето училище по икономика, секция образование, като изнесох лекция за източниците и трансформацията на понятията „интеграция“ и „включване“ в социалната теория, социалната политика и програмата на обществените движения. Интеграцията е функция на социалната система, благодарение на която обществото или отделни групи от обществото поддържат своята цялостност, при което в условията на диференциация и усложнения на обществото нараства ролята на включването. Включването в теорията на Парсънс, представляват процеси, действия, водещи до интеграция, Парсънс наричал „включващи“ движенията за граждански права на афроамериканците и жените през 60-те години на ХХ век. Към същия период се отнасят теченията за „нормализация“ и „деинституционализация“, започнали в Скандинавия и след това развили се в Северна Америка и Европа. Включването се оказало във фокуса на социалната политика на европейските страни през 70-те години на ХХ век под влияние на социологическите изследвания на неравенството и изключването и се разглеждало като стратегия и практически мерки по отношение на самите различни изключени групи. Ключова роля в концепцията за включено образование изиграла Саламанкската декларация, приета през 1994 година, благодарение на която се появил слогана „Образование за всички“. Включването не трябва да се свежда до проблематиката на инвалидността, става дума за по-комплексни процеси и проблеми. Освен това, както е показал Луман, включването и изключването не трябва да се свеждат до дихотомно разбиране. Някои форми и сфери на включването могат да пораждат изключване. Това се случва сега в социалната практика и наука, където представата за включването като изключително сфера, а понякога и дори като синоним на инвалидността, се превърна едва ли не в догма. В лекцията са представени противоречията и ресурсите на понятийния апарат на интеграцията и включването.
Тук публикувам и превода на два коментара, които ми се струват достатъчно информативни.
„Елена Смирнова-Ярская
Това е много сложно сега да се промени. Широко се разпространи трактовката, че включването е по-добро от интеграцията, макар исторически, в социалната теория това са просто разнопорядкови метафори. Едното е свързано с другото. Интеграцията е свързана с цялостността, когато се появява промяна, системата се изменя. Включването е противопоставяне на изключването, преодоляване на изключването, движение, мерки, действия, водещи до интеграции. Просто вече са написани планини от текстове за това, че интеграцията е вредна, а включването – полезно. А ако се погледне в историята на понятията (съвсем близката), то ще стане ясно, че съвременната трактовка на включването е много близка именно до интеграцията.
Няколко примера. Включването влезе в дневния ред на социалната политика на Франция благодарение на професор Рене Ленуар, който Жискар д’Эстен, след прочитане на книгата „Изключените“, направи министър на обществената дейност. Саламанската декларация беше приета на основата на резултатите от проекта на професор Мел Ейнскоу, при неговото непосредствено участие“.
Приложения: (1) Надо позволить школе честно говорить о проблемах инклюзии. https://ioe.hse.ru/news/457148236.html?fbclid=IwAR0V0bv6lvtLM_y-5bH3TZ3EddoQoRRa9rHItTPUGtfbI2haTlmOId_Q7Zo
(2) https://www.youtube.com/watch?v=BVERlDv-tZg
проф. дсн Божидар Ивков
ФИЛОСОФСКО-СОЦИОЛОГИЧЕСКИ РАЗМИСЛИ ЗА БОЛЕСТТА, БОЛКАТА, ИНВАЛИДНОСТТА И СМЪРТТА
11 четвъртък мар. 2021
Етикети
болест, болка, език, здраве, инвалидност, медии, метафори за болестта, презентация, смърт
Докато четях статията на Уршула Хованиец (Chowaniec, Urszula (2019) Chory, czyli obcy? Inny, czyli chory? Retoryka i język choroby. Esej o literackich i medialnych reprezentacjach cierpienia, po.238-251. In: Choroba jako źródło sztuki, red. Agnieszka Skalska, Muzeum Narodowe w Poznaniu) в мен се породиха някои мисли, които реших да запиша. Сега ви предлагам тези мисли, защото ми се струват важни.
ЗА ИНВАЛИДНОСТТА – ПРОСТИЧКО И С ОБИЧ
16 вторник февр. 2021
Posted in Будилчета
Дали си даваме наистина реална сметка, за това, какво точно казваме, когато произнасяме фразата: „Хората са различни“. Това означава, че те са с различни според най-различни характеристики: възраст, пол, външен вид, цвят на кожата, ръст, тегло, народност, майчин език, етнос; това означава и факта, че хората имат различни образование, черти на характера, дарби, желания, мечти, болести, затруднения, ограничения. Вероятно има още много човешки характеристики, по които се различаваме един от друг.
Когато човек се ражда, той се ражда гол и безпомощен, без възможности да се грижи за себе си. Следователно има потребност от грижи и помощ, които могат да му бъдат предоставени от възрастните – неговите родители и близки. Ако малкото човече се разболее има потребност от лекарска помощ.
Всеки един от нас познава добре собствените си възможности и способности. Едни са бедни, други са богати, едни са известни, други са познати на тесен кръг хора. Малко от нас могат да пилотират космическа совалка, да програмират, да рисуват гениално, да композират фантастична музика и т.н. Но могат да вършат добре, понякога дори виртуозно, други неща.
Не всеки от нас, също така, е в състояние да се храни сам, да се облича сам. И има потребност от странична помощ.
Ние се раждаме и живеем на различни места по Земята, с различен климат, попадаме в „океаните“ на различни традиции и култури, живеем в различни градове. Много от нас имат семейства, други са сами или самотни, мнозинството от нас имат професии и работа, други са безработни по много причини, в т.ч. и поради това, че са болни или възрастни.
Животът и светът, в който го живеем са изключително красиви именно, защото сме различни.
Всеки знае, че има хора с инвалидност. Това означава, че тези хора изпитват затруднения, ограничение или невъзможност да извършват типичните за тях ежедневни дейности и да изпълняват своите социални роли, поради някакви увреждания на тялото. Нашето отношение към техните видими (по-рядко невидими) увреждания, превръща тези хора с увреждания в хора с инвалидност. Това не ги прави невалидни! Прави ги хора, които имат потребност от нашата подкрепа и помощ. Понякога дори имат потребност от специфични условия, за да живеят и работят. Инвалидността е последица от болестите, които увреждат тялото, от различното развитие на човека, от социалните бариери, които обществото издига пред хората с увреждания. Тежестта на уврежданията и съответно на инвалидността могат да бъдат оценявани и класифицирани, но само и единствено с цел възможно най-правилното и пълно определяне на реалните потребности на човека. Не всички хора с увреждания са хора с инвалидност.
Медицинската експертиза не може да каже обективно каква е тежестта на уврежданията. Именно тази тежест се определя не толкова на основата на обективни биомедицински показатели, колкото на основата на финансови и административни показатели. Няма човек, който да не може да работи. И какво означава да бъдеш човек с 91% тр.н.р.? Неработоспособен – за какво?
Всички ние сме различни. Важно е да се научим да уважаваме и ценим различието. Да бъдем човеци един спрямо друг. А това дали сме хора с увреждания, дали сме хора с инвалидност, е само една от многобройните ни човешки характеристики. Нека не задраскваме всичко останало в човека, защото сме приели, че е човек с инвалидност. Това е глупаво, непродуктивни и нехуманно. Хората, които задраскват човешкото в човека, само и единствено поради това, че той има увреждания на тялото, са най-тежко увредените и инвалидизирани членове на обществото.
проф. дсн Божидар Ивков
ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ИНВАЛИДНОСТТА В ИСТОРИЯТА. НОВО НАУЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ
20 сряда ян. 2021
В древен Египет хората с нисък ръст са били на почит. При неандерталците могат да се открият примери за грижи за хората с инвалидност.През Средновековието погребенията на такива хора на терена на днешна Полша не са се различавали от другите погребения.Археологът Магдалена Матчак разказва как е изглеждал подходът към инвалидността.
проф. дсн Божидар Ивков
bozhidar ivkov 