01 вторник ное. 2022
Етикети
здравеопазване, интерпретация, кисти на Тарлов, конфликти, медицина
Съгласно решението ни с Асоциацията на тарловите пациенти, тази вечер, точно в 20 часа,
публикувам електронния вариант на книгата ми:“Конфликт на интерпретациите в медицината и здравеопазването. (По примера на хората с периневрални кисти на Тарлов. Дескриптивен анализ“.
Приятно четене!
25 четвъртък авг. 2022
Posted in Будилчета
Един текст, писан на 25 август 2017 г. Не помня, какъв „бяс“ ме е гонил тогава, за да го напиша. Днес го виждам и си мисля, че е много полезен и за лекари, и за пациенти. Можете да не се съгласите с мен. Може да изглежда, че натрапвам своето мнение. Но не е така. Всяка дума е плод на 50 годишни наблюдения и преживявания. Не само в българската здравна система, но и в полската и чешката. И все пак, все пак ще ви го „пусна“, за да има да ругаете някой за собственото си неблагополучие. Съвсем леко го подобрих и добавих няколко думи, които тогава съм пропуснал в „беса“ си. Приятно четене.
***
За всички „специалисти”, които се изживяват като лекари, две дефиниции:
кинезитерапия – „лечебна физкултура с активни и пасивни движения и комплексни двигателни упражнения…” (с. 139);
физиотерапия – „лечение с физични и механични методи, както и лечебно ползване на природните фактори, напр. електротерапия, аеротерапия, водолечение, лечебни масажи (доста по-различни от козметичните – б.м.-Б.И.), климатолечение и др.”. (с. 317)
д-р Петя Арнаудова. Малка медицинска енциклопедия за всеки. ИК “Изток-Запад”, София, 2013.
Който може да прецени почти еднаквостта на двете…
Да кажа и още нещо.
1. Лекарската грешка не винаги (дори много рядко) е равнозначна, идентична с некомпетентност на лекаря и – никога – с превръщане на неспециалиста в лекар.
2. Кретенското, арогантното, основаното само на паричен интерес, надменното и т.н. отношение на лекаря към пациента не го прави не-лекар, а пациента – лекар, а издава сериозни празнини в образованието на лекаря по отношение на взаимодействието лекар-пациент (за което вина има системата на медицинско образование в България), сериозни дефицити в човечността на индивида, превърнал се в лекар.
3. Важно е всеки пациент да помни едно много просто правило. Той е експерт само и единствено по отношение на това, как той преживява своето хронично заболяване, а не по отношение на неговото диагностициране, лечение и др.п. Още по-малко пък е медицински експерт.
4. Няма как с четене на научно-популярни сайтчета, или дори на научна литература, да заместиш 5 години специализирано и системно образование по медицина, а след това 3 години специализация в дадена област. Няма как – още повече – да заместиш ежедневната клинична работа с четене на същите тези сайтчета, да заместиш развитието на знанието и практическия опит, трупани ежедневно с години, с „петминутки”, па били те и ежедневни. И накрая, четенето на подобни сайтчета не развива оанзи здравословна интуиция, която клиничната практика развива в добрия лекар. Тя е безценна в работата на лекаря и изключително полезна за неговите пациенти.
5. Богатата обща здравна култура на пациента е важна, за да може да му помогне да разбира лекаря си и да взима решения за собственото си здраве. А не за да „става” лекар и да ръси съвети.
***
Драги колеги, хронично болни, никога не забравяйте, че колкото повече се изживявате като истина от последна инстанция (без да сте лекари и без да сте такава инстанция), толкова повече и по-ярко демонстрирате невежеството си в една сложна област, каквато е медицината. И накрая, да Ви напомня, че между медицина и здравеопазване има огромна разлика.
доц. д-р Божидар Ивков
(ПП. Не съм лекар и не се изживявам като такъв, именно защото наистина имам много голяма обща култура, както в сферата на анатомията, физиологията, патоанатомията, вътрешните болести, ревматологията и т.н., т.е. в редица медицински науки, така и в сферата на здравеопазването. Толкова богата обща култура, че ми е помогнала да не си позволявам да се изживявам като лекар, защото аз не съм такъв. Помогнала ми е да не се превръщам в истина от последна инстанция, т.е. да не ставам за посмешище. И още нещо, помогнала ми е да не търся често мнение на лекари изобщо, а само на лекари, които са спечелили моето доверие.)
проф. дсн Божидар Ивков
28 петък ян. 2022
Posted in Гласове от фейсбук
Етикети
На 27 янураи 2017 г. съм написал следното във ФБ:
„Когато четеш разкази на хора с тежки хронични заболявания – в случая ревматоидни, светът придобива съвсем различни измерения. Всичко е друго, тотално различно. Пътуваш в света на непрекъснатата болка и всеобхватно страдание. И виждаш, че хората нямат друг паспорт за друг свят.
Цялата суета на света на здравите и можещите, се превръща в жалка купчинка от безсмислие и безумие. И започваш да се питаш, да си задаваш въпроси, на които често няма и няма отговор.
След всеки разказ си казвам: край, до тук съм. Да, но само докато отворя следващия разказ.
Когато чета подобни разкази разбирам защо здравите социолози не се занимават с болестта, страданието, инвалидността… Та затова се изисква сърце и душа, чувственост, съпричастност, но и огромна сила, за да можеш самият ти да оцелееш – веднъж от сблъсъка със страданието на Човека до теб, втори път да оцелееш, справяйки се със собствената си болка и страдание.
Но езикът на страдащите, техният глас трябва да бъде чут. От всеки, за да може повече хора да се огледат в изпразнения си от всичко живот и евентуално да започнат на ново. За да могат повече хора да подадат ръка на човека до тях, който е в друг, ужасен свят и да му помогнат да се изправи и да открие собствената си човешка ценност. Иначе защо сме живи?“
Нямам никакъв спомен, какво ме е провокирало да напиша горните думи. Днес, точно 5 години след тези слова, се сещам за Моника Маринова, за нейната битка с болката – онази всеобхватната, разтърсващата, затваряща всички възможни светове на човека; сещам се за нейната битка със страданието. Новините за нейното здраве засега са добри и това ме изпълва с неописуема радост. И едновременно с това усещам как ме обзема бяс. Такъв бяс, че ако се материализира ще изпепели света. И бесът ми е насочен към това, което незнайно защо наричаме здравеопазна система, към не малко лекари, които са „проспали“ здравните проблеми на Моника, та се е стигнало до днес – да се правят спешни, животоспасяващи операции.
Доколкото знам Мони има симптоми от 27 години. 27 проспани от лекари и здравна система години. Мони се превърна в символ на максимата: „Когато човек иска да живее лекарите, медицината и здравеопазването са безсилни“.
Няма да казвам нищо за постковид усложненията и за отказа на НЗОК да заплаща лечение на страдащите хора. Ако имат пари – лекуват се. Ако нямат пари – каквото и колкото рекъл Господ.
Бесен съм и затова, че всеки ден в социалните мрежи се появява нов зов за подкрепа и помощ на деца и млади хора за скъпо струващо лечение на различни видове онкозаболявания. И този зов е предизвикан пак от липсата на система за здравеопазване.
Бесен съм на всички тарикати, които гледат да прекарат „системата“, сиреч държавата, без да си дават сметка, че в крайна сметка прекарват себе си, своите близки, съседи и съграждани. Бесен съм и на тарикатската ни държава, която за щяло и нещяло дере по девет кожи от всеки от нас, за да могат други, дебеловрати и овластени тарикати да прекарват народа си.
Дълбоко убеден съм, че безразличието и невъзможността ни, и като общество, и като отделни човеци, да осъзнаем, че живота на всеки човек е най-висша ценност, са основни причини за днешния хал на мнозинството българи – невежи, болни, суеверни, индивидуалисти, бедни и безразлични.
Божидар Ивков
27 събота февр. 2021
Posted in Анотации
22 понеделник юни 2020
Posted in Будилчета
Етикети
здраве, здравеопазване, неолиберализъм, health, health spending, healthcare, neoliberalism, разходи за здраве
Публикуван на 22.06.2017 г., това е поредният текст, който „спасявам“ от затрупващата информационна лавина на ФБ. Убеден съм, че си заслужава.
***
Не веднъж съм обръщал внимание за пагубното влияние на неолибералните политики в сферата на здравето. Реакцията клони към минус безкрайност, а ситуацията си остава същата. Трудно ми е да кажа до колко това е резултат от безразличие или неграмотност, или от двете заедно. Вчера открих интересен текст, датиращ от края на ХХ век (1999 г.). В него Милтън Терис говори за неолиберална триада на антиздравните реформи, която влияе негативно върху здравето на популацията, т.е. на населението на една страна. В тази триада Терис включва: (1) редуциране на правителствените разходи, (2) дерегулация и (3) приватизация. Все процеси, които познаваме, изпитваме на гърба си негативното им влияние, но продължаваме да не разбираме. Изследователите на неравенствата в здравето приемат, че и други две характеристики или тенденции на неолибералната политика са вредни за публичното здраве – става дума за децентрализацията и индивидуализма.
В един кратък обзор на окончателния доклад на Комисията по социални детерминанти на здравето на СЗО от 2006 г., се казва: „От социалната и икономическата политика зависи в решаваща степен ще може ли детето да порасне и да реализира напълно своя потенциал за развитие и да изживее живота си в пълно здраве или неговия живот ще бъде погубен. Проблемите със здравето, които се налага да решават богатите и бедните страни, все повече съвпадат по своя характер. За развитието на едно или друго общество, било то богато или бедно, може да се съди по качеството на здравето на неговото население, по това доколко справедливо се разпределя здравето сред различните социални слоеве, по степента на предоставяната защита от неблагоприятни последици при лошо състояние на здравето“.
И сега обърнете внимание: „Нашите деца притежават съвършено различни жизнени възможности в зависимост от това, къде са се родили. В Япония или Швеция може да се очаква, че те ще преживеят над 80 години; в Бразилия – 72 години; в Индия – 63 години; а в някоя от африканските страни – по-малко от 50 години. Жизнените възможности рязко се различават и вътре в страните, и в мащабите на цялата планета. При най-бедните от бедните се наблюдават високи равнища на заболеваемост и преждевременна смъртност. Но лошото здраве не е присъщо само на най-бедните. В страните с различни равнища на доходи социалният градиент на здравето и болестта има едно направление: колкото по-ниско е социалното и икономическото положение на човека, толкова по-лошо е здравето му“.
Оставам на Вас да „смелите“ – ако можете, разбира се – написаното. И още нещо. Изобщо не ми дреме кой как ще ме нарича – комунист, антидемократ или друга подобна кретения. Човек, като няма аргументи, започва да използва прилагателни, които в нашето тъпо и безмозъчно общество са се превърнали в доминиращи идеологеми, ама мнозинството и това не могат да разберат.
Бъдете здрави, което в условията на нашата система за опазване на здравето, е наистина хуманно пожелание.
проф. д.с.н. Божидар Ивков
06 събота юни 2020
Posted in Гласове от фейсбук
Етикети
disease, болест, здраве, здравеопазване, медицина, health, healthcare, medicine
Както всички знаем, Фейсбук неуморно и всеки ден ни поднася информация за нашето публично излагане назад във времето, като ни напомня, какво сме публикували на този ден преди години.
На 6 юни 2014 година съм публикувал няколко цитата от романа на Робин Кук „Интервенция“. Първата ми реакция бе да споделя отново тези цитати, но след това реших, че те са по-значими и заслужават отделен пост в блога ми, в рубриката „Гласове от Фейсбук“.
Предлагам Ви текста, видял бял свят преди 6 години. Актуалността му не се е променила и на йота. Приятно четене.
***
„КАКТО НЕ ВЕДНЪЖ СЪМ КАЗВАЛ, КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ЧЕТЕ ЧОВЕК, ТОЛКОВА ПО-ИНТЕРЕСНО И ПО-ДОБРЕ ЖИВЕЕ, СТИГА ДА РАЗБИРА ПРОЧЕТЕНОТО. И ДА СЕ ОПИТВА ДА МИСЛИ, ДА ТЪРСИ СКРИТИ ВРЪЗКИ – КАУЗАЛНИ И КОРЕЛАЦИОННИ.
КАКТО НЕ ВЕДНЪЖ СЪМ КАЗВАЛ, В ТРИЛЪРИТЕ, В КРИМИНАЛНАТА И ПРИКЛЮЧЕНСКАТА ЛИТЕРАТУРА И ВЪОБЩЕ В ХУДОЖЕСТВЕНАТА ЛИТЕРАТУРА, СА СКРИТИ НЕВЕРОЯТНИ БИСЕРИ, ДИАМАНТИ, КОИТО МОГАТ ДА НИ КАЖАТ МНОГО ЗА ДАДЕН ПРОБЛЕМ И ДА НИ ПОМОГНАТ ДА ДЪЛБАЕМ НЕПРОБИВАЕМАТА НА ПРЪВ ПОГЛЕД СКАЛА НА СОЦИАЛНИЯ ПРОБЛЕМ. СТИГА ДА ИМАМЕ СЕТИВА ЗА ТЕЗИ ДИАМАНТИ И УМСТВЕНИ СПОСОБНОСТИ ДА ИЗПОЛЗВАМЕ ТЕЗИ ДАРОВЕ.
ТУК, СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ, ИСКАМ ДА ВИ ПОДАРЯ НЯКОЛКО ТАКИВА ДИАМАНТА, КОИТО ОТКРИХ В ЕДНА КНИГА. ВСЕКИ ОТ ВАС ЩЕ ИМА ВЪЗМОЖНОСТ ДА ГИ ИЗПОЛЗВА (ИЛИ НЕ) В ЗАВИСИМОСТ ОТ СВОИТЕ ИНТЕРЕСИ, СПОСОБНОСТИ И ЖЕЛАНИЕ. И ТАКА, ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ И… РАЗМИСЪЛ.
***
… бе решил да смени специалността си, за да избегне онова, което виждаше като приближаване на четирите конника на медицинския Апокалипсис: здравните застрахователни дружества, контролираната медицинска грижа, невежото правителство и, както изглежда, безчувственото общество. (с: 6)
(ТУК БИХ ДОБАВИЛ ОЩЕ ДВА КОННИКА НА МЕДИЦИНСКИЯ АПОКАЛИПСИС: ФАРМАЦЕВТИЧНИТЕ ГИГАНТИ И ОПАЗАРЯВАНЕТО НА МЕДИЦИНАТА И ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО)
***
Когато основаната на доказателства медицина се натъкне на спънка, пациентът страда, както и семейството му, оставени сами на себе си. (с. 13)
***
Алтернативната медицина има добри отношения с пациентите, държи се с тях като с хора, прави посещението приятно социално преживяване, дори и да не провежда реално лечение. Конвенционалната, от друга страна, много често е тъкмо обратното – лекарите и сестрите се държат така, сякаш ти правят лична услуга. И още по-лошо – когато лекарите смятат, че не могат да ти помогнат, те игнорират…
… нека добавя още една причина към това защо хората са се хванали със зъби и нокти за алтернативната медицина: тя не изглежда плашеща. Ако кажеш, че група хора умират всяка година от това, че са ходили на алтернативен терапевт, няма да им мигне и окото. Защото стотици хиляди са умрелите, които са се лекували единствено при конвенционален лекар. Всъщност хората, които отиват в офиса по хиропрактика искат да вярват в хиропрактиката, главно защото не искат да отидат на конвенционален лекар, където могат да получат диагноза, която включва дискомфорт и болка, а може би и смърт. При лечителя това никога не се случва. Всичко е оптимистично, всяко оплакване може да бъде изцерено и не боли, а дори и да е плацебо, на кого му пука? (с. 174-175)“
(Робин Кук (2011) Интервенция. ИК „ЕрГон”, София)
проф. д.с.н. Божидар Ивков
12 неделя апр. 2020
Posted in Будилчета
Етикети
здравеопазване, медикализация, медицина, пандемия, healthcare, medicalization, medicine, pandemic
Скъпи приятели, предлагам Ви едно много актуално и интересно интервю с проф. дфн Дмитрий Михел.То е особено актуално днес, точно в този момент. Ще бъде актуално още дълго време.
„Пандемията от коронавирус, с който днес се сблъскаха мнозинството страни по света, привлече безпрецедентно внимание към актуалното състояние на медицината. „Ъ” поговори с вице-президента на Асоциацията на медицинските антрополози на Руската Федерация Дмитрий Михел за това, каква роля играе процеса на лечение в съвременното общество, защо хората всъщност търсят лекарите и къде е предела на възможностите на всяка здравеопазна система“.
Современное общество тотально медикализировано
доц. дсн Божидар Ивков
01 сряда апр. 2020
Етикети
digitization, болница, здравеопазване, нови технологии, healthcare, hospital, new technologies, цифровизация
Попаднах на един твърде интересен материал, който поражда много размисли, в т.ч. и за родното ни здравеопазване. Съвсем накратко ще го представя.
Днес за никого не е тайна, че благодарение на новите технологии възможностите за общуване между хората, дори отдалечени един от друг на хиляди километри, все по-широкото навлизане на т.нар. цифрови технологии в ежедневието на човека, както и редица други фактори, водят до глобална трансформация на живота и социалните реалии. Никой не се учудва на такива чудеса на съвременните технологии, като „умен“ дом, интерактивен помощник или пазаруване по интернет. Цифровизацията е навлязла във всички сфери на обществото – „икономика, строителство, производство, транспорт, медицина“ и др. От най-простите мобилни здравни приложения от близкото минало, които и днес се използват, от типа на крачкомера или калкулатора на калориите, сме стигнали до мобилни устройства, които са в състояние да диагностицират нашето състояние, както и до електронно записване за лекар. Благодарение на развитието на телемедицината днес много родители на деца с увреждания могат да направят здравни консултации с медицински експерти от Бостън, Чикаго или което и да е друго място в света без да напускат дома си. Неминуемо бурното навлизане на продуктите на новите технологии поставят своя отпечатък и върху здравните центрове – те все повече се превръщат в по-ориентирани към пациентите си. И това е само една от тенденциите.
Персонализацията
С все по-голямото навлизане на новите разработки все повече нараства и потребността от индивидуален подход, от прилагане например на наративна медицина, при всеки пациент. Теглото и пола, възрастта, професията и социалните позиции, вредните навици и влиянието на обкръжаващата среда (природна и социална), както и преживяването на тези фактори, не на последно място и заболяването – всички тези фактори, а и не само те, правят всеки пациент уникален. Програмата за лечение и профилактика трябва да бъде изградена и прилагана индивидуално. Все по-често в този процес важно място се отделя на съвременните генетични изследвания, на „създаването на индивидуален генетичен паспорт“.
Защо на персонализацията (в т.ч. и на възхода на наративната медицина в САЩ) се отделя толкова голямо внимание? Според анализ на компанията Healthcare Finance, за „една година световната здравеопазна индустрия губи над 2,5 млрд долара за лечение, което е неефективно“. Това е причината в США през 2015 г. да създадат и внедрят програма за генетично изследване на хора от „рисковите групи с цел последващ мониторинг на тяхното състояние. Заделената сума е доста солидна – около 215 млн. долара. Китай ще изразходва за персонализирана медицина до 2030 г. над 3 млрд. долара. В Русия пероснализираният подход също набира сила.
Цифрови чек-ъп-и
Зад това наименование се крие апаратура за пълноценна диагностика на здравното състояние на целия организъм в съкратени срокове – за 1-2 дни (от английски check-up – проверка). Известно е, че правилно поставената диагноза е половината от успеха в процеса на оздравяване. „Статистиката на лекарските грешки на равнище първоначална диагностика засега остава на високо равнище: до 40% от обърналите се по местоживеене хора се лекуват не от тяхното конкретно заболяване“.
Скрининг на състоянието на здравето заслужава да се провежда дори и в случаите, когато човек няма никакви оплаквания. Това е превантивна мярка, която може да позволи на лекарите да предвидят или да диагностицират дадено заболяване в много ранна фаза. „Опасните заболявания могат с години да не се проявят“. Пример в това отношение (ако информацията е вярна) е починалият 21 годишен младеж от корона вирус, при който, след аутопсията на тялото му, се оказа, че е имал левкемия, която все още не се била проявила.
Лекар и пациент – работа в екип върху лечението
Това също е един от основните трендове, който се забелязва ясно в медицината на бъдещето. Днес в интернет съществуват огромно количество медицински сайтове и пациентски форуми, които помагат да се научи повече за едно или друго заболяване. Все повече хора отиват на лекар, „въоражени“ с някакви знания и те трудно могат да бъдат изплашени или респектирани с непознати и сложни термини. Това разбира се, има и тъмна страна, особено, когато пациентът влезе в ролята на „Д-р Гугъл“ и предявява претенции, без да знае или да осъзнава какво всъщност иска.
„На езика на маркетинга медицината също е продукт и купувачът сега е много образован и взискателен“. Но според мен не опазаряването на медицината е единствения фактор, който породи необходимостта от сътрудничеството между лекар и пациент. Изследвания на Орегонския университет например, са показали, че прякото участие на пациента в лечението и общуването с лекаря, водят до по-доброто разбиране на причините и механизмите на пораждане и съществуване на болестта, а това намалява величината на разходите за лечение с 8% до 21% и повишава ефективността на лечението.
Това е причина в редица водещи световни клиники да бъде въведен принципа „включвай и информирай“, както и да се въвеждат принципите и методите на наративната медицина. Например в Южна Корея в цифровата болница, са инсталирани „умни“ кревати, снабдени със специални екрани. На тях се показва цялата актуална информация за „състоянието на болния, показват се резултатите от изследванията и анализите“, а пациентите обсъждат с лекарите протичането на лечението си.
Комфортна и човешка среда в болниците за пациентите
Отдаван е известно, че върху състоянието на болните влияе не само качеството на здравните грижи, но и дизайнът на медицинските центрове, на болничните стаи и въобще създадените условия болния максимално в малка степен да чувства, че се намира извън дома си, извън обичайната за него среда. За това например, съм писал още през 2016 г. Съвременните болници вече се строят с идеята да бъдат максимално удобни за хората, които пребивават в тях – медицински персонал и пациенти. „Много световни медицински центрове повече приличат на петзвездни хотели, отколкото на болници“. Ако влезете в частните болници у нас ще видите същото отношение. Целта е всичко – от цвета на стените в стаята, красивия изглед от прозореца, до IT-навигацията в болничния комплекс – да кара пациентите да загубят усещането си, че са в болница. В комфортната среда за пациентите влизат и такива елементи, като цифрови медицински карти, IT-управление на персонала и време за прием на болните, за да се избегнат опашките и др.
Липсват обаче, изследвания (или поне на мен не са ми известни) за това какво печелим и какво губим от цифровизацията на здравеопазването и здравните центрове.
Източници: Комарова, Н. (2020) Больница будущего: как происходит цифровизация здравоохранения. В Медвестник. https://medvestnik.ru/content/medarticles/Bolnica-budushego-kak-proishodit-cifrovizaciya-zdravoohraneniya.html?utm_source=%D0%98%D1%82%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%8F+%D0%B1%D0%B0%D0%B7%D0%B0_%D0%9C%D0%92&utm_campaign=349b6b772d-Shkola_Clin_Mesyac_2020_03_31_08_15&utm_medium=email&utm_term=0_e42625fddb-349b6b772d-38738427
Ивков, Б. (2016) Влияние на вътрешния дизайн на болниците върху лечението на човека. https://bojidarivkov.wordpress.com/2016/07/22/%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B9%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%86/
доц. дсн Божидар Ивков
05 сряда февр. 2020
Етикети
По-долу публикувам текст, който съм поставил на стената си във ФБ точно преди 3 години – 5.02.2017 г. Актуалността му е непреходна, поне докато парите са фактор номер едно в здравеопазването и медицината. И затова реших не да го споделям, а да го публикувам в блога си.
***
По повод на анализа на д-р И. Семерджиев за това, което е заварил в МЗ и за промяната на посоката на реформите в здравеопазването. За разлика от еуфорията, обхванала някои хора, аз ще си позволя дебело да подчертая още веднъж своя скептицизъм, като за пореден път напомня „некои съображения“ на западняци, защото ние само такива чуваме и разбираме (някои му казват на това чуждопоклонничество). Та ето мислите, които искам да ви напомня:
„… нямам нищо против здравеопазване, съобразено с разумни разходи. Против съм обаче разходите да са това, което определя развитието на здравеопазването“.
П. Клемънт. Процедурата
***
„Пациентите, не лекарите и сестрите, са животът на болницата. Благодарение на тях съществуваме“.
П. Клемънт. Процедурата
***
„ … бе решил да смени специалността си, за да избегне онова, което виждаше като приближаване на четирите конника на медицинския Апокалипсис: здравните застрахователни дружества, контролираната медицинска грижа, невежото правителство и, както изглежда, безчувственото общество“
Р. Кук. Интервенция.
***
Нашите политици не бива да прилагат пазарните принципи в областта на здравеопазването, което трябва да остане встрани от колебанията на пазарната конюнктура. Д-р Джером П. Касирър, сп. „Медицина на Ню Ингланд“, бр. 333, 1995, стр. 50.
По Р. Кук. Заплаха.
***
„Преди години ръководителите на болници се наричаха администратори и обикновено имаха медицинско образование. Но това беше по времето, когато основен приоритет на болниците беше здравето на техните пациенти. А днес всичко се гради според правилата на бизнеса и печалбата, затова не е чудно, че администраторите са се превърнали в президенти… „
Р. Кук. Заплаха.
***
Та който може да мисли, да го направи. Който не може – да продължи да развява идеологеми. Защото аз знам, че „Няма милосърдие. Няма правосъдие. Когато парите говорят – смъртта слуша“. (Р. Кук. Криза, корица). И това е така, защото „Печалбата е на първо място, пациентите отсъстват от списъка на приоритетите“. (Лъдлъм Горещата конспирация). Е, прекрасна и спокойна неделя. И най-важното, не боледувайте. Защото, както посочва другаря Дж. Стиглиц, като се позовава на едно изследване, 26% от семействата в САЩ фалират при поява на сериозна болест.
доц. дсн Божидар Ивков
06 събота апр. 2019
Етикети
doctor-patient relations, здравеопазване, медицина, отношения лекар-пациент, health care, medicine, medycyna, opieka zdrowotna, relacje lekarz-pacjent
Още един материал за отношенията лекар-пациент в контекста на биомедицинския модел. Основната поанта на тези отношения в този модел може да се формулира така: „Пациентът започна да бъде третиран като случай на болест, като развален механизъм, с който лекарят трябва да се оправя“
ПАЦИЕНТЪТ КАТО РАЗВАЛЕН МЕХАНИЗЪМ
доц. д-р Божидар Ивков
bozhidar ivkov 