ИСЛЯМЪТ И ЕВРОПЕЙСКАТА МОДЕРНОСТ

Етикети

диалог, интеграция, ислям, миграция, ценности

Резюме: Основной вывод, который следует из представленного анализа, может быть сформулирован в двух направлениях. Первое связано с осознанием наличия целостного процесса религиозного возрождения среди мусульман (в том числе и в Болгарии), который выражается в активизации работы религиозных институтов, обсуждении религиозных вопросов в рамках самой общности, создании и развитии религиозных институтов и практик.

Второе направление связяно с определением тех религиозных и демократических ценностей, с помощью которых возможно создание пространства полноценной интеграции не только мусульманской общности в болгарское общество, но и всех религиозных общностей в европейское культурное и политическое пространство. Теза об определяющей роли соответствия  ценностных систем в этом процессе ставит под вопрос существующие институциональные представления и фокусирует внимание на процессе формирования, сохранения и передачи ценностей.

Ключевые слова:ислам, ценности, миграция, интеграция, диалог, идентичность.

ИСЛЯМЪТ И ЕВРОПЕЙСКАТА МОДЕРНОСТ 1Изтегляне

Реклама

МУЛТИКУЛТУРАЛИЗЪМ – ЩО Е ТО?

Етикети

dialog, diversity, диалог, идентичност, интеграция, нация, globalizationмултикултурализъм, identity, integration, multiculturalism, nation, разнообразие

Abstract: The presentation focuses on the problem fields defined by the questions:

• Has multiculturalism failed?
• Is multiculturalism harmful?
• Is multiculturalism dangerous?
• How can we respond to the complexity and challenges of pluralism, and strike a proper balance with regard to coexisting in the living present?

An in-depth scrutiny (and proper scientific explanation!) of a given phenomenon would not be possible without problematizing the said phenomenon. This can be done by asking how the object of our study – in this case, multiculturalism – is possible? The answer to this question would illuminate the direction of analysis and provide a framework for the arguments on the basis of which diversity may be recognized as a fundamental value and basic principle requiring the mutual recognition, equal standing, and equal value of the knowledge, skills and attitudes involved in social co-participation with that which is different.    

The various European countries have taken very different paths. These differences, however, do not reduce, or revoke, the need for an on-going discussion on multiculturalism  –  foremost, and particularly, in its political dimension, which includes distribution of power and access to resources.

Keywords: multiculturalism, nation, identity, integration, diversity, dialog, globalization

Assoc. Prof. Veselin Bosakov, PhD

МУЛТИКУЛТУРАЛИЗЪМИзтегляне

ДРУГОСТТА КАТО ПРОБЛЕМ / OTHERNESS AS A PROBLEM

Етикети

диалог, неравенства, образование, фундаментализъм

Abstract: In the last several decades, Islam has become the most rapidly growing religious system, and this has been perceived as a threat to the European model of cultural development. In seeking an explanation of the fact that precisely Islam has proven to be the religious doctrine that increasingly meets the expectations and beliefs of many people in the world, but is also increasingly provokes fear, we must not disregard the transformations taking place within the spiritual and religious sphere of Islam itself.

Keywords: inequalities,  fundamentalism,  education,  dialogue,  integration

Резюме: През последните десетилетия ислямът се оказа най-бързо разрастващата се религиозна система, а това бе възприето като заплаха за европейския модел на културно развитие. В търсене на отговор защо именно ислямът се оказа религиозната доктрина, която кореспондира с очакванията, вярванията и страховете на все повече хора по света, не можем да си позволим да пренебрегнем процесите на трансформация, протичащи в самото духовно и религиозно пространство на исляма.

Ключови думи: неравенства,  фундаментализъм, образование, диалог,  интеграция

доц. д-р Веселин Босаков / Assoc. Prof. Dr Veselin Bosakov

Институт по философия и социология – БАН / Institute of Philosophy and Sociology – BAS

ДРУГОСТТА КАТО ПРОБЛЕМИзтегляне

ВМЕСТО ГЛАВА ОТ „ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА ПРЕПОДАВАТЕЛСКИЯ ОПИТ”

Етикети

диалог, монолог, преподаване

Знам разбира се, че всички са чели книгата на Гадамер „Актуалност на прекрасното”, по-точно този сборник от статии. И все пак ето една извадка от статията „Неспособността за разговор”, която е доста свързана с една от тези теми, които засягам във „Феноменология на преподавателския опит”. Курсивът е мой. Ако Гадамар отделя аспекта на монологичността в преподаването, то аз бих искал да обърна внимание на елемента принудителност към същата тази монологичност, „задължението” в негативния смисъл на думата. Преподавателят е длъжен да говори, той няма право да мълчи. А да говориш не винаги можеш и не винаги ти се иска, особено ако при това мислиш за това, за което говориш.

„Обаче в ситуацията, в която се манира учителят, има една трудност и пред нея мнозинството отстъпва. Това е трудността да поддържаш в себе си способността за разговор. Този, който обучава, предполага, че е длъжен да говори, че той е в правото си да говори; колкото по-последователно и свързано говори, толкова повече се убеждава в това, че е способен да предава на другите своето знание. Такава е известната на всички опасност, която крие в себе си катедрата. Имам спомен от судентските си години – семинар, който водеше Хусрл. Известно е, че такива семинари трябва да бъдат по възможност разговори – обсъждане на научен проблем, в краен случай беседа на учителя с учениците. Хусрл, в началото на 20-те години, вдъхновен от съзнанието за своята философска мисия, този фрайбургски маестро-феноменолог, наред с другите неща се занимаваше и с преподавателска дейност, която действително беше изключителна. Но той не беше майстор във воденето на разговори. На споменатия семинар той постави в самото начало въпрос, получи кратък отговор и след това, разглеждайки този отговор, говори без прексъване два часа. Излизайки накрая от аудиторията, той се обърна към асистента си Хайдегер с думите: „Да, днес се получи интересна дискусия…”.

Подобен род факти са довели до днешната криза на лекционните курсове. Тук вината за неспособността да се води разговор пада върху преподавателя, а доколкото той представлява науката, то той е представител и на монологическата структура на съвременната наука, на научната теория. Опити да се рабива лекцията с дискусия, са предприемани нееднократно във висшето училище, но всеки се разубеждавал с противоположното; на слушателя му е крайно трудно да преминава от рецептивната установка към въпроси, към възражения, само рядко му се удава да прояви инициатива. В края на крайщата непреодолимата трудност се свежда до самата ситуация на преподаване – от момента, в който учителят вече не води беседата в малък, интимен кръг ученици. Още Платон е знаел за тази трудност; не трябва да се води разговор с много хора едновременно, не трябва да се води разговор дори в присътствие на много хора. „Нашите дискусии на сцена, на маса – това са наполовина мъртви разговори”.

Източник:

Богатов, М. (2012) Вместо главы из „Феноменологии преподавательского опыта”http://mikbogatov.livejournal.com/204048.html

Превод от руски език

доц. д-р Божидар Ивков