23 НАЙ-ЛОШИ СИМПТОМИ ЗА АВТОИМУННИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ И КАК ДА СЕ СПРАВИМ С ТЯХ

Етикети

автоимунни заболявания, болка, депресия, симптоми, стрес, умора

23-d09dd090d099-d09bd09ed0a8d098-d0a1d098d09cd09fd0a2d09ed09cd090Изтегляне

ПСОРИАЗИС И ПСОРИАТИЧЕН АРТРИТ – ИЗТОЧНИК НА СТРАДАНИЕ, СТИГМАТИЗАЦИЯ И СОЦИАЛЕН ОСТРАКИЗЪМ

Етикети

bariery społeczne, depresja, depression, депресия, изолация; psoriasis, лечение, остракизъм, псориазис, псориатичен артрит, facts, isolation; łuszczyca, izolacja, leczenie, социални бариери, ostracism, ostracyzm, psoriatic arthritis, social barriers, treatment, łuszczycowe zapalenie stawów

Псориазисът е системно възпалително заболяване, което освен кожата засяга и други органи, а в допълнение разрушава психиката на човека

Успешното лечение на псориазиса изисква използването на пълната гама терапевтични възможности, с които разполагат лекарите. В Полша, както и в България това не винаги е възможно поради сериозните ограничения в достъпа до някои лекарства.

Псориазисът, както и други ревматоидни заболявания, генерира високи социални разходи, особено в случаите на късно поставена диагноза и неправилно лечение.

Съвременното лечение на това заболяване включва прилагането на различни лекарства – мехлеми и кремове, в чийто състав влизат различни активни съставки: производни на витамин D, ретиноиди, кортикостероиди, имуносупресивни съединения. Често се включва и т.нар. фототерапия, т.е. облъчване на кожата с UV лъчи при контролирани условия.

Ранното и правилно лечение повишава около 30 пъти вероятността за постигане на ремисия или цялостно овладяване на болестта.

Освен това намалява с около 30% небходимостта от включване на биологични лекарства.

Според полските специалисти времето, което минава от първите симптоми на псориазиса и псориатичния артрит, е средно една година. Вероятно в България ситуацията е подобна.

При лицата, при които болестта е с умерена или тежка форма, се прилага системна терапия. Първоначално се използват болестмодифициращи лекарства (metotreksat, cyklosporyn, acytretyn). Често обаче, те имат много странични ефекти или въобще не действат, което налага коренна промяна в терапията.

В лечението на псориазиса има сериозна празнина. Липсва свързващата верига между класическото и биологичното лечение. Според специалистите такава роля може да играе apremilast.

Това е лекарство, което се приема под формата на таблетки. Не изисква скъпи и отнемащи време визити в здравните заведения, за разлика от биологичните медикаменти. В Полша този препарат не се реимбурсира, а в България – доколкото ми е известно – изобщо засега липсва на пазара. Лично аз не очаквам скоро да се появи.

***

В България няма точно статистика какъв е броя на лицата с псориазис и колко хора се борят с псориатичен артрит.

Ранната диагноза е изключително важна. Ако бъде диагностицирано своевременно лекарят ще може да се вмести в т.нар. „прозорец на възможностите“. Той се затаря много бързо, често след първите няколко седмици.

Ранното и адекватно лечение открива пред човека с псориазис около 30 пъти по-големи шансове за постигане на ремисия и сериозно забавяне на протичането на болестта.

С 30% намалява необходимостта от включване на биологична терапия.

За съжаление хората в Полша и в България губят много време, преди да се решат да потърсят лекарска помощ. Често тя е неадекватна. Губят се години. Според полските специалисти диагнозата „се ражда“ след 9-10 години. Дори 6-месечно закъснение при диагностицирането на болестта води до ерозии в периферните стави и чувствително влошава състоянието на човека (на основата на въпросника HAQ).

Има доказателства, че лицата с псориазис и псориатичен артрит, са по-склонни към развитие на съпътстващи заболявания, като диабет, хипертония, болест на Крон, хиперурикемия, подагра, отколкото това се наблюдава при здравите хора. 30% по-често при тях се развиват и сърдечно-съдови заболявания.

Видимите кожни промени, които предизвиква псориазисът водят често до социален остракизъм, както и до стигматизация.

Подобни условия на живот са в основата на честите депресивни състояния при лицата с псориазис и псориатичен артрит – повече от половината лица имат тези проблеми. Всеки десети мисли за самоубийство, като половината от тях предприемат реални опити в тази посока. Над три четвърти от тези хора имат сериозни проблеми със социалното си функциониране и изпитват тежки емоционални проблеми.

Стигматизацията и социалните бариери пред достъпа до адекватно лечение са може би сред най-тежките проблеми за лицата с псориазис и псориатичен артрит.

Необходими са не само ефективни терапевтични методи и средства. Необходима е системна променя в мисленето на пациентите и лекарите. Предстои огромна работата по промяна на общественото мнение и повишаване на толерантността към тези хора.

Единствената пациентска организация в България, която работи във всички тези посоки – макар и само по отношение на псориатичния артрит – и успява да направи нещо, е Организацията на пациентите с ревматологични заболявания (ОПРЗБ).

***

Подобно на много други системни възпалителни и автоимунни заболявания, освен хроничната физическа болка, социалния остракизъм и стигматизацията на хората с псориазис и псориатичен артрит, както и предразсъдъците и негативните стереотипи са най-тежките и почти непреодолими символни социални бариери пред хората с тези заболявания. Това са основните фактори, водещи до затваряне на социалните светове на тези хора, до поява на депресии и други психични проблеми.

Същевременно стигматизиращата понятийна система на социалното законодателство в България, липсата на конкретни социални и здравни политики за преодоляване на тези бариери, както и огромните социални неравенства в обществото, обричат тези хора на социална изолация и живот в самота.

„Поведението“ на държавните институции към тази субкатегория лица – непозната за тях извън някои медицински среди, е едно от многото доказателства за това, че здравните, социално-икономическите и психологическите проблеми на хронично болните и хората с инвалидност, се решават на основата на незнанието, което непрекъснато се възпроизвежда и мултиплицира.

Източници: Rzeczpospolita, RZ/Rynek Zdrowia (2017) Łuszczyca: od pierwszych objawów do wizyty u reumatologa mija średnio rok http://www.rynekzdrowia.pl/Luszczyca/Luszczyca-od-pierwszych-objawow-do-wizyty-u-reumatologa-mija-srednio-rok,174567,1008.html

MAK/Rynek Zdrowia (2017) Ekserci: w leczeniu łuszczycy jest jeszcze duźo do zrobienia, http://www.rynekzdrowia.pl/Uslugi-medyczne/Eksperci-w-leczeniu-luszczycy-jest-jeszcze-duzo-do-zrobenia.174520.8.html

http://www.revmatologia.org/

доц. д-р Божидар Ивков

Реклама

ДЕВЕТ КРАЧКИ ДО ЩАСТИЕТО. ДА СЕ НАУЧИМ ДА ЖИВЕЕМ ДОБРЕ С ХРОНИЧНА, НЕИЗЛЕЧИМА БОЛЕСТ

Етикети

; chronic disease, acceptation, chronic pain, depression, Хронична болка, акцептация, депресия, хронична болест

„Да бъдеш хронично болен, е тежко изпитание. Още по-тежко изпитание е, когато хроничната болест е придружена с хронична физическа болка, която от един момент на сетне губи статуса си на симптом и придобива статуса на болест.

Да бъдеш хронично болен и да запазиш себе си, личността си, да останеш човек въпреки болестта, въпреки болката, да намираш сили да подаваш ръка на човека до себе си, да се развиваш и да твориш, изисква титанични усилия, които почти никой не разбира и не оценява. Такива хора, подобно на титаните, са самотници в своята битка със себе си за себе си“.

Това не е са високопарни думи, не е романтична блудкавост или сантиментална посредственост. Това е истината. Онази страшна и красива истина, като голото тяло на прелестна жена, което разказва с форма, аромат и жестове истории за живота – понякога страшен и ужасен, понякога извисен и красив.

Jarosz

доц. д-р Божидар Ивков