Известно е, че Европейската лига за борба с ревматизма (EULAR) е изработила препоръки, които се отнасят до ваксинирането на хората с ревматични заболявания. Тук ще разгледам някои специфични изисквания за ваксинация при лица с ревматични заболявания и потенциалните последици от това.
В случаите, когато човек има остеоартрит са валидни същите препоръки, както и при здравите хора. Когато обаче става дума за автоимунни ревматични заболявания, като ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит (болест на Бехтерев), псориатичен артрит, системен лупус ериматозус и др., трябва да се вземат предвид специфични препоръки.
Макар всеки да знае или да мисли, че знае, нека накратко отговоря на въпроса: какво е ваксина? По дефиниция ваксината се смята за биологичен продукт, в който се съдържа субстанция, която има способността да предизвиква определени имунологични процеси в организма на човека и трябва да инициира трайна съпротива спрямо определени патогенни тела, както и да не предизвиква токсични ефекти. Идеалният случай би бил този, когато ваксината не предизвиква никакво нежелани реакции, но това не е така. Между другото именно тук се крие генезисът на съвременния дебат за ползите и вредите от ваксините, защото след ваксинация е възможно да настъпят такива нежелани ефекти като субфебрилитет (продължителна и трайно повишена температува на тялото – 37.1°-37.2°, но не повече от 37.5°), обща отпадналост, временно отслабване на имунната система. Тези вторични ефекти могат да предизвикат сериозни психологически проблеми, както и проблеми в ежедневието, свързани с професионалната реализация, семейните отношения и въобще с изпълнението на присъщите социални роли за човека др.
Внимание: човек не трябва да се ваксинира, когато в неговото обкръжение има болен – вероятността или рискът от заразяване тогава е по-висока.
Задачата на ваксината е да създаде имунологична памет. В този процес важна роля е отредена на лимфоцитите В. Така при следваща среща на подобен вирус или бактерия лимфоцитите вече „знаят“, как трябва да се борят с тях. При мнозинството ваксини са необходими т.нар. „напомнящи дози“, благодарение на които се изгражда трайна имунологична памет.
Този биологичен процес е много важен, защото позволява на организма да се справи по-бързо и по-лесно с чуждите тела и тяхната атака, а това от своя страна има и своите социално-икономически плюсове – по-малко или никакво отсъствие от работа, запазване на здравето, нивото на заработваните средства, честотата на различните видове социални контакти и др.
Както е известно всяка ваксина съдържа микроорганизми или продукти, създадени от бактерии (например тетанус токсина). Освен това ваксината може да съдържа и генетичен материал – например ДНК на някакъв вирус.
Медиците класифицират ваксините на живи и мъртви. Първите имат в състава си живи, атенюирани (от атенюираност – изкуствено намаляване на вирулентността, или болестотворната сила на патогените) микроорганизми. Те стимулират силно организма да създава антитела, които изграждат съпротивителната сила на тялото по отношение на дадена бактерия или вирус. Това е възможно, защото микроорганизмите от живата ваксина живеят в тялото на човека, размножават се в продължение на до 3 седмици, като по този начин стимулират създаването на опазващи здравето антитела. Живите ваксини например са срещу туберкулоза, морбили, рубеола, паротит, варицела, вариола, жълта треска. Има такава ваксина и срещу херпес, която в България макар и да не е регистрирана, може да бъде направена.
Смята се, че ваксините предпазват от редица заболявания, а ако все пак се стигне до тях те протичат значително по-леко и с по-малко вторични увреждания на организма. Изграждането на защитаващи организма антитела се нарича първичен имунологичен отговор. Вторичният имунен отговор представлява значително по-силна реакция при повторна среща с микроорганизма.
Хората с възпалителни ревматични заболявания се причисляват към категорията лица с повишен риск от заразяване. При наличието на ревматично заболяване организмът на човека е „ангажиран“ с борбата с основното ревматично заболяване. Освен това, прилаганите лекарства за овладяване на възпалителните процеси, намаляват естествения имунитет на организма. Това е особено вилно разпространено в случаите на прилагане на т.нар. биологични лекарства, които „целенасочено“ намаляват съпротивителните сили на тялото. Рискът от поява на заразно заболяване в групата на лицата с ревматични заболявания е от 2 до 4 пъти по-висок, а при При използване на имунопотискащи лекарства този риск нараства още повече. Това налага хората с ревматични, автоимунни заболявания да имат индивидуални схеми за ваксинация.
Внимание: ваксини, поставени в неподходящ момент могат да провокират обостряне и повишаване на активността на основното (ревматичното) заболяване.
Ето защо е от изключителна важност планът за евентуални ваксинации да се обсъди внимателно и детайлно с ревматолог и имунолог преди да стартира лечението с имунопотискащи препарати.
Внимание: ваксинации при наличие на ревматично заболяване трябва да се правят само при ниска активност на заболяването или когато то е в ремисия.
Внимание: избягват се ваксини с живи микроорганизми. Ваксините против грип и пневмококи са препоръчителни за всички лица с ревматични заболявания.
Важно свойство на тези ваксини, е че те намаляват заболеваемостта от бронхопневмонии и други болести на белите дробове. Това наприемр е от особена важност при хората с болест на Бехтерев, при които много често гръдния кош е с ограничени или липсващи двигателни възможности, което силно обременява работата на белите дробове. Важно е да се знае и помни, че смъртността, причинена от пневмококи при лица над 65 години достига до 60%.
Ваксината срещу тетанус трябва да бъде правена в случаи на наранявания и замърсяване на раните. Когато човек няма сигурност, че е преминал целия процес на ваксиниране или от последната ваксиниация са изминали повече от 5 години, той трябва да се консултира с личния си лекар с цел да се установи, каква е „подсещащата“ организма доза ваксина или специфичен антитоксин. Тези решения трябва да се взимат съвместно с лекар особено в случаите, когато раните са сериозно замърсени.
Ваксинирането против хепатит B може да се извършва при всички хора с ревматични заболявания, защото те имат твърде чести контакти със здравните служби.
Ваксината срещу т.нар. човешки папилома вирус (HPV) се препоръчва предимно при млади жени, които още не са започнали полов живот. Тази ваксина предпазва от рак на шийката на матката. EULAR препоръчва ваксинирането на млади жени преди 25 годишна възраст, които имат системен лупус еритематозус.
Случаи на туберкулоза при хора с автоимунни възпалителни ревматични заболявания, се резултат от реактивирането на латентна туберкулоза инфекция в организма. Преди започване на лечението с биологично лекарство е важно да се събере точна информация, за да се избегне подобна реактивация.
При използване на биологичното лекарство rytuksymab всички ваксинации, трябва да бъдат направени преди започване на самото лечение. Едва след 6 месеца от началото на лечението и 4 седмици преди следващата доза, могат да се прилагат „мъртви ваксини“. Тук „живите ваксини“ са безусловно забранени.
Заключение
Днес ваксините и ваксинирането предизвикват множество дебати. Много специалисти, в т.ч. педиатри, не са убедени в позитивния ефект на ваксините. „В нашата погрешно насочена ревност да защитим децата си, ние заменихме инфекциозните заболявания с доживотни разстройства“, казва Д. Лендър в своя роман „Ваксината“. Други смятат, че позитивния ефект от ваксините не само, че не е доказан, а дори е съмнителен. В глава 4. на книгата на Марко Пицути „Забранените лек-арства, които лекуват“ се разглеждат множество аспекти на ползите и вредите от различните ваксини. „Данните, взети от официалните статистики на Световната здравна организация, са малко известни и убедително показват, че ваксинациите имат крайно незначителна роля, дори отрицателна, в борбата срещу инфекциозните болести. Това, което наистина е довело до намаляването им, е подобряването на хигиенно-санитарните условия и начина на живот и хранене“ (Пицути 2013: 123-124). И в този контекст не приемам истерията на непушачите за вредата от пушенето, удобно забравяйки за отровите, които поемаме с храната, водата и въздуха.
Тък нямам за цел да дебатирам за или против ваксините. Онова, което според мен е важно, е родителите, хората с хронични заболявания и други социални категории лица, на които се предлага ваксинация, да получат максимално подробна информация за ползите и вредите от поставянето на дадена ваксина, за да може всеки да вземе наистина информирано решение и да даде информиране съгласие или да откаже една или друга ваксина, т.е. да поеме информирана отговорност за собственото си здраве или за здравето на неговите близки. Съвременната система за здравеопазване много често отказва точно това – необходимата подробна информация, необходима за вземане на решение. Всички ние – учени, лекари, фармацевти, пациенти трябва да помним и да осъзнаем простичката истина: лекарство, ваксина, медицинска процедура, която е инвалидизирала или убила човек, е на 100% вредна за пострадалия и неговите близки. Макроколичествените показатели са добри, стига да не попадаш в онези 1, 2 или 5 процента отклонения.
С други думи, преди да реши нещо за собственото си здраве и живот, човек трябва да се информира. Трябва да е наясно, че всяко решение има последици, отговорността за които трябва да се поемат от този, който е взел решението, както и от този, който е подтикнал човек към вземането точно на това решение.
Бележка: материалът е изцяло подготвен по: Chmielinska, M. (2014) Szczepienia w chorobach reumatycznych – szczepienia zalecane i niewskazane. (Materiał przygotowany przez Zakład Epidemiologii i Promocji Zdrowia Instytutu Reumatologii na podstawie wykładu lek. Magdaleny Chmielińskiej, wygłoszonego w ramach cyklu „Czwartkowe spotkania z reumatologią”).
Пицути, М. (2013) Забранените лек-арства, които лекуват. Издателство „Атеа Букс“ ЕООД.
доц. д-р Божидар Ивков
