Какво НЕ Е хроничната болка?

Етикети

аргументи, болка, доказване от противното, контрол над болката, остра болка, стареене, хронична болка

КАКВО НЕ Е ХРОНИЧНАТА БОЛКАИзтегляне

ПРЕДИЗВИКАНИ РАЗМИСЛИ ОТ ЕДНА МИСЪЛ. ТЯЛОТО КАТО КОНЦЛАГЕР

Етикети

ból, ból przewlekły, body, chronic disease, chronic pain, ciało, concentration camp, doświadczenie bólu, болка, концлагер, преживяване на болката, experience of pain, тяло, хронична болест, хронична болка, obóz koncentracyjny, pain, przewlekła choroba

Тук няма какво да кажа. Всичко, което имах потребност да споделя е във файла. Приятно четене.

Б. Ивков

ПРЕДИЗВИКАНИ РАЗМИСЛИ ОТ ЕДНА МИСЪЛИзтегляне

ХРОНИЧНАТА БОЛКА НЕ Е САМО СИМПТОМ. ТЯ САМАТА Е БОЛЕСТ

Етикети

chronic pain, болест, болка, хронична болест; pain, хронична болка

Търся нещо в интернет и случайно попадам на интервю на Анна Кропачек (от RMF FM) с д-р Ядвига Пишковска, ръководител на Център за лечение на болката в Университетския клиничен център на Шльонския медицински Университет в Катовице. Зачетох се и си набелязах за превод отделни пасажи, които вероятно биха ми влезли в работа някой ден, когато отново се върна към темата за хроничната болка.

Когато ги събрах на едно място реших, че нямам право да си ги „крия“ само за мен, а съм длъжен да ги направя публично достояние. А това, кой, как и колко ще разбере казаното от д-р Пишковска, вече попада извън моята „власт“ и компетентност.

ХРОНИЧНАТА БОЛКА Е БОЛЕСТИзтегляне

ХРОНИЧНАТА ФИЗИЧЕСКА БОЛКА: СЪЩНОСТ, ДЕФИНИЦИИ, ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЧОВЕКА

Етикети

болка, влияние на болката, дефиниции на болката, последици от хроничната болка, същност на хроничната болка, хронична физическа болка

Посвещавам този материал на хората, които живеят и се борят ежедневно с хронична физическа болка, с надеждата, че той ще спомогне – поне малко – за по-доброто разбиране на тяхното страдание сред близките, приятелите и колегите.

ЖИВОТ С ХРОНИЧНА БОЛКА-1Изтегляне

ЗА БОЛКАТА

Етикети

болест, болка, страдание, тяло

„Да размишляваш за смъртта значи да размишляваш за свободата. Който се е научил да умира, той се е отучил да бъде роб. Готовността ни да умрем ни избавя от всяко подчинение и принуда. Няма никакво зло в живота на този, който добре е разбрал, че лишаването от живот не е никакво зло“.

Мишел дьо Монтен. Опити, том 1.

***

„…понякога величието се състои в това – да живееш“.

Мишел дьо Монтен. Опити, том 2.

***

„…физическата болка притежава властта да разрушава света на личността, нейната индивидуалност и нейния глас“

„Изтезанието е суров опит, който малцина са изпитали. Хората обаче, страдащи от особено мъчителни болести (особено с хроничен характер), могат да преживяват нещо подобно, в този смисъл, че живота се редуцира до болката и че живота, който се състои само от болка, безспирна и безперспективна, представлява сам по себе си съвършено друга форма на съществуване, в сравнение с тази, която е известна на здравите хора и се възприема от тях като полагащ им се“.

„Когато физическата болка ни отнема всички жизнени сили, то ме заплашва не само изолация и самота, отделеност от всичко, което ме заобикаля. И не само защото целият свят се свива до една-единствена точка: натрапчивата реалност на болката превръща светът в място за страдание и в нищо друго, превръща страданието в мой единствен свят. Когато тялото се превръща в източник на болка, то стеснява рамките на моето съществуване, аз губя усещането, че друг човек може да ме разбере, че аз означавам толкова, колкото и той. Сега аз със своята болка се намирам от едната страна, а всички останали, които не изпитват болка, – от другата страна. Колкото повече се сливам с тялото си, изпитващо страдание, толкова повече се отдалечавам от всички останали хора с всичките им проекти в обкръжаващия свят отвъд пределите на моето тяло и неговата болка“.

А. Ю. Ветлесен. Философия на болката.

Коментар: каквото имах да кажа, го казах с думите на Монтен и Ветлесен.

проф. дсн Божидар Ивков

БЕСОВЕ, РОДЕНИ ОТ БОЛКА И СТРАДАНИЕ

Етикети

болка, здравеопазване, медицина, страдание

На 27 янураи 2017 г. съм написал следното във ФБ:

„Когато четеш разкази на хора с тежки хронични заболявания – в случая ревматоидни, светът придобива съвсем различни измерения. Всичко е друго, тотално различно. Пътуваш в света на непрекъснатата болка и всеобхватно страдание. И виждаш, че хората нямат друг паспорт за друг свят.

Цялата суета на света на здравите и можещите, се превръща в жалка купчинка от безсмислие и безумие. И започваш да се питаш, да си задаваш въпроси, на които често няма и няма отговор.

След всеки разказ си казвам: край, до тук съм. Да, но само докато отворя следващия разказ.

Когато чета подобни разкази разбирам защо здравите социолози не се занимават с болестта, страданието, инвалидността… Та затова се изисква сърце и душа, чувственост, съпричастност, но и огромна сила, за да можеш самият ти да оцелееш – веднъж от сблъсъка със страданието на Човека до теб, втори път да оцелееш, справяйки се със собствената си болка и страдание.

Но езикът на страдащите, техният глас трябва да бъде чут. От всеки, за да може повече хора да се огледат в изпразнения си от всичко живот и евентуално да започнат на ново. За да могат повече хора да подадат ръка на човека до тях, който е в друг, ужасен свят и да му помогнат да се изправи и да открие собствената си човешка ценност. Иначе защо сме живи?“

Нямам никакъв спомен, какво ме е провокирало да напиша горните думи. Днес, точно 5 години след тези слова, се сещам за Моника Маринова, за нейната битка с болката – онази всеобхватната, разтърсващата, затваряща всички възможни светове на човека; сещам се за нейната битка със страданието. Новините за нейното здраве засега са добри и това ме изпълва с неописуема радост. И едновременно с това усещам как ме обзема бяс. Такъв бяс, че ако се материализира ще изпепели света. И бесът ми е насочен към това, което незнайно защо наричаме здравеопазна система, към не малко лекари, които са „проспали“ здравните проблеми на Моника, та се е стигнало до днес – да се правят спешни, животоспасяващи операции.

Доколкото знам Мони има симптоми от 27 години. 27 проспани от лекари и здравна система години. Мони се превърна в символ на максимата: „Когато човек иска да живее лекарите, медицината и здравеопазването са безсилни“.

Няма да казвам нищо за постковид усложненията и за отказа на НЗОК да заплаща лечение на страдащите хора. Ако имат пари – лекуват се. Ако нямат пари – каквото и колкото рекъл Господ.

Бесен съм и затова, че всеки ден в социалните мрежи се появява нов зов за подкрепа и помощ на деца и млади хора за скъпо струващо лечение на различни видове онкозаболявания. И този зов е предизвикан пак от липсата на система за здравеопазване.

Бесен съм на всички тарикати, които гледат да прекарат „системата“, сиреч държавата, без да си дават сметка, че в крайна сметка прекарват себе си, своите близки, съседи и съграждани. Бесен съм и на тарикатската ни държава, която за щяло и нещяло дере по девет кожи от всеки от нас, за да могат други, дебеловрати и овластени тарикати да прекарват народа си.

Дълбоко убеден съм, че безразличието и невъзможността ни, и като общество, и като отделни човеци, да осъзнаем, че живота на всеки човек е най-висша ценност, са основни причини за днешния хал на мнозинството българи – невежи, болни, суеверни, индивидуалисти, бедни и безразлични.

Божидар Ивков

ТРАЕКТОРИИ НА СТРАДАНИЕТО И БОЛКАТА

Етикети

болка, диагноза, кисти на Тарлов, лекяри, медицина

image0Изтегляне

Това е книга, посветена на хората с периневрални кисти на Тарлов. Тя е резултат от един социален експеримент, проведен през 2020 г. Книгата дава възможност да се запознаете с едно рядко заболяване и с трудния живот на хората с тарлови кисти. Във втората част са публикувани биографичните микронаративи на участниците в експеримента, които сами по себе си казват много, изключително много. Усилието наистина си заслужава.

Тук можете да изтеглите електронния вариант на книгата.

проф. дсн Божидар Ивков

TRAEKTORII-NA-STRADANIETO-ELEKTRONEN-NOSITELИзтегляне

ФИЛОСОФСКО-СОЦИОЛОГИЧЕСКИ РАЗМИСЛИ ЗА БОЛЕСТТА, БОЛКАТА, ИНВАЛИДНОСТТА И СМЪРТТА

Етикети

болест, болка, език, здраве, инвалидност, медии, метафори за болестта, презентация, смърт

Докато четях статията на Уршула Хованиец (Chowaniec, Urszula (2019) Chory, czyli obcy? Inny, czyli chory? Retoryka i język choroby. Esej o literackich i medialnych reprezentacjach cierpienia, po.238-251. In: Choroba jako źródło sztuki, red. Agnieszka Skalska, Muzeum Narodowe w Poznaniu) в мен се породиха някои мисли, които реших да запиша. Сега ви предлагам тези мисли, защото ми се струват важни.

RAZMISLI ZA BOLESTTAИзтегляне

ПОЛСКИ УЧЕНИ РАБОТЯТ ВЪРХУ СЪЗДАВАНЕТО НА ПО-БЕЗОПАСНИ ОБЕЗБОЛЯВАЩИ ЛЕКАРСТВА

Етикети

болка, нови лекарства

Учени от Шчечин са започнали изследвания за създаване на нови по-безопасни обезболяващи лекарства, които ще се въвеждат в кръвта през кожата. Учените искат да създадат лекарство под формата на пластир и крем за мазане.

Учени, работещи в проекта „Аминопрофен“ (комбинация от думите аминокиселина и ибупрофен) искат да разработят технология, която ще позволи да се получат нови модификации на нестероидни противовъзпалителни лекарства с повишено ниво на проникване през кожата.

„Ще модифицираме структурата на лекарството и по-точно неговата фармацевтично активна молекула (API), така че да не променяме фармакологичните й свойства, т.е. аналгетичните, противовъзпалителни и антипиретични свойства, а за да проникне по-добре през кожата и по този начин да бъде доставена в тялото по най-безопасния начин“ – е казала в разговор с ПАП създателката на концепцията за изследванията д-р Паула Осович-Рупниевска, която ръководи проекта.

Както е обяснила изследователката, идеята е да се достави по-малко количество от лекарството в тялото на пациента, което обаче да е по-ефективно, отколкото това, прието под формата на таблетка. Целта е да се увеличи степента на проникване на лекарството в тялото, като по този начин се намали въвежданото количество от него в организма на пациента. Освен това, когато става дума за проникване, се има предвид проникване през всички биологични мембрани на организма.

Приемът на лекарството през кожата за пациента е много по-безопасен за него отколкото приемът през устата под формата на таблетки, които в една или друга степен дразнят стените на стомаха и – особено за тези пациенти, които приемат лекарството дълго време – може да предизвика нежелани странични ефекти на стомашно-чревния тракт, например язва на стомаха. В допълнение, както това е добре известно, част от лекарството, приложено под формата на таблетки, се неутрализира от черния дроб, а това може да доведе до неговото увреждане.

След като модифицират структурата на ибупрофена, желанието на изследователите е да създадат две групи продукти: полутвърди, т.е. мехлеми, кремове или гелове, както и медицински пластири. „В случая с първите искаме да подберем компонентите на фармацевтичната формация така, че те също да подобрят пропускливостта на кожата“ – казва д-р Рупниевска. И добавя, че много от сега съществуващите на пазара мазила от този тип съдържат консерванти, които не са безразлични към здравето, както и дразнещи вещества с допълнителен нагряващ или охлаждащ ефект. Желанието на учените е да създадат напълно безопасни съставки от естествено компоненти, които ще засилят ефекта и равнището на проникване, без при това да предизвикват нежелани странични ефекти за пациентите.

По-голямото предизвикателство за изследователския екип, ще бъдат изготвянето на обезболяващите медицински пластири. Според тях пластирът трябва да е тънък, да приляга плътно към кожата, като едновременно с това да се сваля след употребата му без да създава дискомфорт. „В допълнение към тестването на търговски лепила, ние също ще се опитаме да създадем ново лепило на основата на естествени компоненти, напълно безопасно за употреба“ – добавя изследователката.

Предполага се, че пластирът ще има системен ефект, така че лекарството, което ще съдържа, ще прониква в кожата и ще влиза в тялото, независимо къде се закрепва той. По думите на д-р Рупниевска целта е създаването на лекарство от типа „all-in-one“ (всичко в едно), което не само ще помага за бързото редуциране на болката или неутрализиране на възпалението, но и ще доставя необходими на организма аминокиселини. Очаква се производството на лекарството да не е скъпо, а фармацевтичните фирми няма да бъдат подлагани на тежките клинични изпитания, както е при новите лекарства. В допълнение единичните дози на лекарството могат да бъдат намалени.

***

Тази информация звучи като приказка от 1001 нощ. И аз наистина желая успех на полските колеги. Дано това, което сътворят поне наполовина покрива първоначалните цели, желания и очаквания. Защото пазарът е пренаситен с подобни „чудодейни“ лекарства, които най-често не са много скъпи, но и са неефективни или ефектът е краткотраен. Бъдещето ще покаже.

Източник: Bielecka, Elżbieta (2020) Szczecin: naukowcy chcą stworzyć bezpieczniejsze leki przeciwbólowe. W: PAP/Rynek Zdrowia z 25 grudnia. https://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/szczecin-naukowcy-chca-stworzyc-bezpieczniejsze-leki-przeciwbolowe,216891,11.html

проф. дсн Божидар Ивков

АЛЕКСАНДЪР ВАТ. СРЕД СТЕНИТЕ НА МОЯТА БОЛКА

Етикети

Александер Ват, болка

Александър Ват е роден на 1 май 1900 г. във Варшава. Известен полски писател, поет и преводач. Един от създателите на полския футуризъм. През 1953 г. А. Ват се разболява от синдром на Валенберг. В резултат на това започва да страда от силна хронична болка. Въпреки големите трудности, той се опитва да продължи да публикува. През 1963 г. решава да остане за постоянно в чужбина. Това се налага от лечението му. Поради прогресиращата си болест той все по-трудно пише и затова Александър Ват решава да запише спомените си. Поетът се самоубива на 29 юли 1967 г. в Париж.

Тук публикувам превода на едно известно стихотворение.

Сред четирите стени на моята болка

Александър Ват

По четирите стени на моята болка

няма прозорци, нито врати.

Чувам само, че там и отзад има пазач,

който върви зад стените.

Отразяват сляпата продължителност

на глухите му стъпки.

Все още ли е нощ или зазорява?

Тъмно е сред моите четири стени.

За какво се разхожда напред-назад?

Как ще достигне косата до мен,

Когата в клетката на моята болка

няма прозорци и врати?

Навярно някъде там годините летят

с огнения храст на живота.

Тук пазачът напред-назад върви –

призрак със сляпо лице.

превод от полски език

Божидар Ивков