НОВ БОЛКОВ СИНДРОМ – СМАРТФОНОВА ШИЯ

Етикети

ból, болка, лечение, leczenie, смартфони, pain, smartfony, smartphones, treatment

Смартфонова шия – това е нов болков синдром, наблюдаван от специалистите в Клиниката за лечение на болката в Горношльонския център на детското здраве (GCZD) в Катовицe – една от най-големите педиатрични болници в Полша.

За помощ се обръщат все по-често деца със следните симптоми: главоболие, болки във врата, в плешките, раменете, с оплаквания от изтръпване на ръцете.

„На основата на разговор и изследвания разпознаваме т.нар. синдром на смартфоновата шия, макар и да няма такова заболяване в МКБ“ – казва д-р Малгожата Гола (Małgorzata Gola) от Клиниката за лечение на болката от GCZD.

„Този синдром – продължава д-р Гола, е последица от принудителната позиция на тялото по време на ползване на компютър, мобилен телефон или таблет. Това води до претоварване на една група мускули – например мускулите на раменния пояс, и до отслабване на друга група мускули – например мускулите на шията. Провежданият в такава ситуация разговор обикновено потвърждава, че детето често и дълго ползва електронни уреди. Препоръките ни да се ограничи ползването на тези уреди често се приема зле, особено от децата“ – подчертава д-р Гола.

Споменатият център за лечение на болката е един от малкото центрове в Полша, които се занимават с лечение на болката при най-младите пациенти. През тази година се навършват 20 години от създаването му.

Клиниката е започнала работа през 1999 г. Днес центърът се занимава с лечение на болката при деца, независимо от възрастта им. При новородените и бебетата обикновено това са болкови синдроми, породени от перинатални наранявания. По-големите деца и младежите оплакванията са от главоболие и болки в гръбнака, най-често на основата на промени в претоварването или свързани с дископатии. В Центъра се лекуват болкови синдроми на крайниците, големите стави, хронични болки в корема и др.

„Според мен успешно помагаме на около половината наши пациенти. На около 20%-30% помагаме частично. Има и група около 20% от пациентите, които не чувстват никакво подобрение или прекъсват лечението си. Това е резултат не само от медицински причини, но и поради различни условия, като например неприемане на начина на лечение и шанса за подобрение. Трябва да не забравяме, че тук имаме работа не само с детето, но и с неговите родители. Терапията изисква регулярни визити в Центъра, което възрастните не винаги приемат“ – казва д-р М. Гола.

Центърът извършва около 4 000 амбулаторни прегледа годишно. За 20-те години са лекувани около 3 000 деца. „Някои наши пациенти днес вече са възрастни хора и се случва да идват при нас със своите деца. Те са осъзнали, че болката може да се лекува. Чувствителни са на всякакви прояви на болката и се грижат техните деца да не страдат“ обобщава д-р Гола.

***

Макар този материал да е повече реклама на Центъра за лечение на болката, заслужава внимание описаният в началото съвсем накратко синдром на смартфоновата шия. Оказва се, че продължителното ползване на електронни уреди влияе негативно не само върху психиката и когнитивното развитие на младите хора, но и върху тялото им, предизвиквайки физически болки, които засилват страданието на младия човек. И това ме подсеща за фразата на Карел Чапек: „Днес ме боли целият човек!“

Източник: Anna Gumułka (2019) Specjaliści: coraz częściej rozpoznajemy u dzieci tzw. zespół szyi smartfonowej. W: PAP/Rynek Zdrowia z 6.11.2019. http://www.rynekzdrowia.pl/leczenie-bolu/specjalisci-coraz-czesciej-rozpoznajemy-u-dzieci-tzw-zespol-szyi-smartfonowej,199816,1019.html

Снимка: https://bg.penzion-gallus.cz/977-6-habits-that-cause-neck-pain

доц. дсн Божидар Ивков

ПОДКРЕПАТА ОТ БЛИЗЪК ЧОВЕК РЕДУЦИРА БОЛКАТА

Етикети

близки;, болка, подкрепа, loved ones, pain, support

Подкрепата от друг човек намалява болката. Влияние оказва не само докосването, а дори и самото присъствие на близкия човек. Това показват резултатите от изследване на международен екип учени.

Учени от Частния Университет за Науки за Здраве, Медицинска Информатика и Техника (Private Universität für Gesundheitswissenschaften, Medizinische Informatik und Technik – UMIT), съвместно колеги от Испания, са показали значимостта на подкрепящото приятелство по време на изпитване на болка.

На страниците на списанието „Scandinavian Journal of Pain“ учените са описали експеримент, в който са оценили чувствителността на предизвикана от натиск болка при 48 хетеросексуални двойки.

Всеки от участниците бил подложен на изследването в отсъствие на партньора си, както и в негово присъствие. С помощта на анкета учените оценили също емпатията, даваща подкрепа на човека.

Достатъчна е дори само присъствието на партньора, за да покажат по-голяма толерантност към болката, както изследваните жени, така и мъже. Значение имала при това емпатията на близкия човек, която помагала за по-лесното понасяне на неприятните усещания.

„Вече нееднократно е показано, че говоренето на някой или докосването, намалява болката, но нашето изследване показва, че дори пасивното присъствие на другия човек от любовна връзка, може да я намали, а емпатията на партньора помага при намаляване на стреса, свързан с болката“ – казва проф. Стефан Душек от z UMIT.

***

Не съм изненадан от този резултат. Самият аз съм изпитвал благотворното влияние на близостта на любимия човек в трудни моменти, когато болката е била почти непоносима. Докато пишех горните редове, си припомних началото на 80-те години на ХХ век, когато пишех дипломната си работа. Ето един кратък цитат от нея:

„Удивително точно наблюдение е направил в своето време Н. И. Пирогов: ранените местни жители, намирайки се в колиби, оживявали, а войниците в болниците от същите рани умирали. Това е, защото, обяснявал великият хирург, първите били обкръжени от близките си, отдаващи им топлината на сърцето си, а вторите виждали около себе си само страдание и смърт.

Близките хора, оказвайки внимание на болните, като че ли вземат върху себе си част от болката им, и им отдават заряд от своето здраве заедно с напътствието да издържат, да оздравеят“ (Бейлин, П. (1980) Поговори со мною, доктор. Киев.)

И по-нататък: „Подобен смисъл се крие и в думите на Барни Кларк (първия човек живял с изкуствено сърце в продължение на 112 дни – б.м.-Б.И.), произнесени по телефона по време на едно интервю за вестник „Медицинская газета“: „С мен винаги са жена ми Юна и дъщеря ми Карен. Те здраво ме поддържат“. (Медицинская газета, бр 20 /4257/ от 8.03.1983).

И накрая: „Според Бейлин влиянието на близките върху болестта на болния може да бъде много полезно. „Съпреживяването достига силата на преживяване“ – казва Бейлин“.

Добре е, дори е задължително, човек да има памет за някои неща. Но най-вече за това, че постиженията в науката не се подчиняват на идеология и политическа шизофрения, макар и често да се влияят по един или друг начин от тях.

Източници: PAP/RZ (2019) Międzynarodowe badania: obecność bliskiej osoby łagodzi ból. W: Rynek Zdrowia z 26.08.3019. http://www.rynekzdrowia.pl/leczenie-bolu/miedzynarodowe-badania-obecnosc-bliskiej-osoby-lagodzi-bol,197623,1019.html

Duschek, S., L. Nassauer, C. I. Montoro, A. Bair, P. Montoya (2019) Dispositional empathy is associated with experimental pain reduction during provision of social support by romantic partners.In: Scandinavian Journal of Pain, DOI: https://doi.org/10.1515/sjpain-2019-0025. https://www.degruyter.com/view/j/sjpain.ahead-of-print/sjpain-2019-0025/sjpain-2019-0025.xml

доц. дсн Божидар Ивков

ОТКРИТО Е ПОТЕНЦИАЛНО НОВО БОЛКОУСПОКОЯВАЩО СРЕДСТВО, КОЕТО Е 5000 ПЪТИ ПО-ЕФЕКТИВНО

Етикети

ból, болка, пептиди; лечение;, leczenie, pain, peptides, peptydy, treatment

Във варшавския Университет е открито химично съединение, което показва много добри аналгетични свойства. Учените смятат, че ако поредните етапи на клинични тестове преминат успешно, то на пазара ще се появи ново болкоуспокояващ лекарство, което е 5000 пъти по ефективно от най-силните болкоуспокояващи препарати.

Според информацията, идваща от Университета, това лекарство би могло да се прилага при овладяване на болка с невропатична основа, при остри травматични състояния или при палиативно лечение, т.е. в ситуации, когато и най-силните лекарства от семейството на опиоидите не действат.

Новата субстанция е от семейството на пептидомиметиците (изкуствени аналози на клетъчните пептиди) и показва силни противоболкови свойства. Тя е разработена от колектив с ръководител проф. Александър Мишицки-Кеншик в сътрудничество с проф. Барбара Пжевлоцка от Института по фармакология към ПАН. Потенциалното лекарство е предмет на заявка за получаване на патент в Полша и в избрани страни по света. Едновременно с това тече работата по започване на първата фаза от клиничните тестове, след като субстанцията е показала много добри резултати при опитите с животни.

„Планираме да изследваме колко бързо лекарството се усвоява от организма на човека, какви са оптималните дози, какви са потенциалните странични ефекти, както и дали се манифестира някаква токсичност“ – казва д-р Рафал Виечорек, член на изследователската група.

Откритата частица е от семейството на пептидомимиците, или химични съединения, които имитират съществуващите в клетките живи пептиди, като например хормоните. В човешкия организъм има множество пептиди, а тяхната ниска концентрация е подложена на непрекъсната регулация. Химиците, като работят върху нови пептидомимици, се стремят да създадат частици, имитиращи хормоните, които ще могат да се усвояват от клетъчните ензими, благодарение на което ще е възможно прилагането на различно лечение, основаващо се например върху регулиране на хормоналния баланс на организма.

Според д-р Рафал Виечурек изследователите са успели да създадат бифункционална връзка. Една част от откритата частица въздейства върху опиоидните рецептори, т.е. снижава или тушира болковите реакции, а другата част въздейства върху четвъртия меланокортилов рецептор, който е отговорен за изпращането на сигнал, иницииращ болка. „С други думи, осигуряването на едно съединение води до там, че организмът едновременно изпраща сигнал за съвместното инхибиране и облекчаване на съществуващата болка, а вторият сигнал е за инхибиране на източника, който я предизвиква. Това е огромно предимство пред досегашните известни болкоуспокояващи средства, защото те действат по единия или по другия начин, но нито едно от тях не използва едновременно и двата начина“ – казва д-р Виечурек.

Опитите и изследванията върху животни показват 5000 пъти по-голяма ефективност в сравнение с ефективността на всички достъпни на пазара болкоуспокояващи средства.

***

Тази информация поражда множество надежди. Ако всичко се окаже добре то много е вероятно след 5-10 години наистина да има ефикасно лекарство срещу болката.

Източник: KG/RZ (2019) Odkryta na UW substancja jest 5000-krotnie skuteczniejsza od obecnych opioidów. W: Rynek Zdrowia z 07 lipca 2019 http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/odkryta-na-uw-substancja-jest-5000-krotnie-skuteczniejsza-od-obecnych-opioidow,196201,11.html

доц. дсн Божидар Ивков

ЖИВОТ С ХРОНИЧНА БОЛКА (Опит за социологическо есе)

Етикети

болка, живот с хронична болка;, преживяване на болката, life with chronic pain, pain, pain experience

Говорим си снощи по телефона с моя колежка. Обсъждаме научни и институтски проблеми. От дума на дума и стана въпрос за едно мое есе за болката, което писах преди две години. Прочетох го отново – работа за 6-7 минути. Хареса ми и реших да го споделя с Вас. Ето и кратък откъс:

„Макар и да виждах и да вярвах на хората, които казваха, че ги боли, аз не можех да видя, не можех да докосна болката им. Можех само да слушам техните оплаквания, които се свеждаха до откъслечни изрази, сякаш бяха дрипи от красив бален тоалет: „Ох, как ме боли“, „Боли ме кракът“, „Това вече не се търпи“… Езикът трудно намираше символите, чрез които да оформи образа на болката. Тя беше там, в тялото на Другия, но едновременно с това беше реална само в моето тяло. Късно, много късно щях да науча, че този разрив при възприемането на болката Илейн Скари нарича „онтологичен разрив“ (Scarry, 1985).

С времето научавах, че хроничната болка е безразлична към всичко човешко – йерархии, ценности, норми, социално време… към всичко. Тя не се интересуваше нито кой съм, нито какъв съм, нито какъв искам да бъда, нито дали любя момиче или чета книга. Тя не се интересуваше изобщо от моите социални светове, има ли ги или не, какви са – богати или бедни на смисъл и съдържание, не се интересуваше от нищо. И когато решеше, просто така, без повод и мотив, тя ставаше силна, толкова силна, че затваряше тези светове, изваждаше ме от ежедневието ми, превръщайки го в ад – странен начин да ми се напомня, че съм жив“.

Ето и пълна библиограска справка, заедно с линка към публикацията:

Ивков, Б. (2017) Живот с хронична болка. (Опит за социологическо есе). В: Етически изследвания, Година II, Бр. 2, кн. 2. ISSN 2534-8434. https://jesbg.com/ivkov-b-zhivot-s-hronichna-bolka/

доц. д.с.н. Божидар Ивков

ЛАБОРАТОРНА ДИАГНОСТИКА ЗА ОБЕКТИВНО ИЗМЕРВАНЕ РАВНИЩЕТО НА БОЛКАТА

Етикети

болка, измерване на болката; pain, force of pain, сила на болката, pain measurement; ból, pomiar bólu, siła bólu

„Dolor dictat, казват римляните – болката диктува, доминира, командва. Болката изличава и изтрива. Мъчим се да се измъкнем от властта й“ – казва Мелани Търнстром в своите „Хроники на болката“. Дали откритието, за което става дума в текста, ще намали диктата на болката, предстои да видим.

Настоящият превод е по авторският текст, изпратен ми от самия автор – Александър  Мелник – и е направен с неговото любезно съдействие и разрешение. Освен с много важната проблематика, която разисква, статията е интересна и с това, че предоставя информация за различни аспекти на болката и всеки читател би могъл да намери по нещо за себе си. Дори – много вероятно – и самите лекари, които най-вероятно са вече запознати с описания в нея напредък на медицинското знание.

Приятно четене.

доц. д.с.н. Божидар Ивков

Мельник-ОБЕКТИВНО ИЗМЕРВАНЕ НА БОЛКАТА

ОТКРИТА Е НОВА АВТОИМУННА БОЛЕСТ НА МУСКУЛИТЕ

Етикети

ból, болка, мускулна слабост; nowa choroba autoimmunologiczna, нова автоимунна болест, muscle weakness, osłabienie mięśni; new autoimmune disease, pain

Американски изследователи са описали нова, рядко срещана автоимунна болест – LHIM, която предизвиква болки в мускулите и отслабване. Болестта може да се лекува с противовъзпалителни средства. За това съобщава списание „Неврология“ („Neurology”.).

Изследователи от Washington University School of Medicine в Сент Луис (St. Louis) са идентифицирали неизвестна до сега автоимунна болест на мускулите. Болестта започва внезапно, с изтощаваща болка и отслабване на мускулите. Новото заболяване е много лесно да се сбърка с други болести, които изискват различно лечение. Според мнението на авторите резултатите от изследването могат да помогнат на лекарите при избора на подходяща терапия.

„За повече от 20 години сме наблюдавали само четирима пациенти, т.е. това е много рядко заболяване“ – отбелязва проф Алън Пестронк (Alan Pestronk), невролог, патолог и имунолог.

През 1996 година Пестронк, когато ръководи университетска клиника за нервно-мускулни болести, наблюдава под микроскоп проби от тъкан на пациент с болки и отслабване на мускулите. Изследователят забелязва нещо необичайно: фагоцитите, т.е. кръвни клетки, които при нормални условия абсорбират мъртвите тъкани (фагоцитоза), са „фокусирани около повредените мускулни влакна“.

Наблюдението на тази нетипична ситуация накарало учения да я запомни и да наблюдава внимателно за други подобни случаи. В продължение на следващите 22 години при трима пациенти, хоспитализирани поради мускулни болки и отслабване на мускулите, в биопсията на тъканите им се наблюдавало разграждане на мускулите в комбинация с наличието на фагоцити. Като анализират резултатите от биопсиите, Пестронк и неговите сътрудници, открили, че именно мускулите на пациентите са атакувани от имунологични фагоцитни клетки, известни като хистиоцити. Учените наричат новооткритата болест имунна миопатия, свързана с големите хистиоцити (large-histiocyte-related immune myopathy, LHIM).

Състоянието на тримата пациенти се подобрило под влиянието на имуномодулиращи лекарства, такива като стероиди и не била наблюдавана повторна атака. При четвъртия пациент мускулните симптоми се развили, когато бил подложен на лечение поради наличие на новообразувание. Наскоро след това пациентът починал именно от това.

Източници: 1. PAP Nauka w Polsce, RZ (2019) Badacze z USA zidentyfikowali nieznaną autoimmunologiczną chorobę mięśni. W: Rynek Zdrowia z 12 czerwca 2019 http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/badacze-z-usa-zidentyfikowali-nieznana-autoimmunologiczna-chorobe-miesni,195529,11.html

2. Pestronk, A., N. Sinha, Z. Alhumayyd, C. Ly, R. Schmidt, R. Bucelli (2019) Immune myopathy with large histiocyte-related myofiber necrosis. In: Neurology, 92 (15). DOI: https://doi.org/10.1212/WNL.0000000000007260

Бележка: Предварително поднасям извиненията си на медиците, които евентуално ще прочетат този кратък материал, за допуснати евентуални грешки в превода на терминологията. В тази връзка посочвам оригиналния източник – статията в списание Неврология, за да могат да черпят подробна и достоверна информация от извора.

доц. д.с.н. Божидар Ивков

С УСМИВКА ЗА БОЛКАТА, СТРАДАНИЕТО И… ЗОРЪТ ЧОВЕШКИ (4)

Етикети

болка, humor, страдание, хумор, pain, suffering

Жителка на село „Беззнаково“ задава жизненоважен въпрос:

„Здравейте група .при вирус какво може да се пие с (…) съм .висока температура и мн силна кашлица. Ревматология не вдига телефон“.

Въпросът е зададен смислено – разбира се, какво пита госпожата. Вселил се е в нея някакъв вирус и тя вдига температура и кашля. И в тази връзка пита, какво „може да се пие с (…) съм…“ От краткия текст разбрах, че всяко ново изречение започва с точка и, понякога, също може да завършва с точка – всички останали знаци вероятно отдавна са излезли в пенсия или са в платен годишен отпуск. Очаквах някой дълбокомъдрен съвет с какъв илач да бори вируса, но уви, засега няма. Онова, което ме същиса, е изречението: „Ревматология не вдига телефона“. Доколкото ми е известно, с понятието „ревматология“ се обозначава дял от медицината, който се занимава с диагностиката и лечението на ревматоидните заболявания. Та не ми е ясно като как този дял би могъл да вдигне телефона. А ако беше членувала думичката ревматология, пак щеше да е погрешно – телефон се вдига от човек, но поне щеше да е ясно, че използва ежедневен език и терминология, с които се обозначава Н-ското отделение по ревматология. Ма правете разлика между дял от медицината и отделение по…, бе хора. Иначе ще вземе да излезе, че Канада и канализация е едно също?

*****

Млада и интелигентна гражданка от столицата на Кифландия пита:

„Здравейт, искам да попитам къде по нашето Черноморие има достъп до плажа и морето“

Нека в случая не се занимаваме с липсващите препинателни знаци. Не за друго, а за да не издребняваме за една запетайка и една питанка. Проблемът е и на друго място. Ако не знаете, че въпроса се задава от (или може би за) човек с инвалидност, е възможно да изпаднете в процес на онемяване. Защото – поне доколкото аз знам – достъп до плажа и морето има по цялото ни Черноморие (е, поне там, където има море и плаж, де), въпреки милионите тонове бетон, които пазара изля през последните години по него. Е, приятно къпане, ако имате достъп, разбира се!

*****

Под един материал на (…), озаглавен „Новите…“ има коментари, които коматизират и най-големите гении, способни да намерят смисъл там, където няма думи. Ето два коментара на граждани от област „Мисландия“:

„Единствено мисълта, че може да въведат някъкви изисквания, по критерии на соцялна отценка ме тревожи. Да не измисят някакви битови критерии и да намерят начин напред във времето да ощетят хорат пак .Така ,че да им спрът тази интеграция. Ама си заслужаваме тази учъст, защото не излезем н улиците и д си отстоявме правото на новрмален живот“.

Единственото, което разбрах от това писание, е че за тази гражданка любимата буква е „ъ“. Но в този коментар има едно нещо, което предизвика в мен и онова гадно чувство на любопитство, което не ти дава мира: „измисят някъкви битови критерии“. Явно гражданката не е информирана, че „социалните“ ги тресат едни битовизми, че… просто ужас.

Вторият коментар ме разби с невероятната си екзистенциално смислова наситеност от значения:

„Здравейте! Имам питане: ако трябва пенсионера/инвалид да направи някакво ново подаване на документи, при всички положения ще получи ли уведомление за това?“

Въпросът е толкова философски обобщен, че изтрива от битието всякакво административно-институционално многообразие и унищожава в зародиш и най-плахата мисъл за бюрокрация и бюрократично-административен произвол – „при всички положения…“.

Някои от отговорите са плашещо професионални, компетентни и разбираеми и там не смея да коментирам. Е, все пак успях да направя връзка между въпроса и публикацията на (…), но не съм сигурен дали съм на прав път, щото нямам „уведомление за това“.

*****

Уморена, ядосана и измъчена жителка на село „Дългопостово“ поставя следните енигми пред рефлексивно настроените членове на една група:

„Здравейте приятели,

Имам няколко въпроса на който не мога вече да си отговоря просто се отчайвам със всеки изминал ден, та реших да се обърна към вас с надеждата някой от вас да ме светнете.

– В последно време съм много изнервена избухвам за няма и нищо просто и аз не знам защо винаги ми е криво и не знам какво искам.

– Носа ми е запушен кихам по 10 пъти един след друг от няма и нищо очите ме парят и всички останали симптоми на алергия. Така съм вече 2 месеца. Но днес правих тест за алергия и ми казаха че нямам алергия

А защо тогава кихам и носа ми е запушен

И си задавам въпроса може ли да е от (…) или не може и направо вече ми се плаче от тази проклета болест……

Извинете за дългия пост“

И тук препинателните знаци са пенсионирани, или са в отпуск. Цялата отговорност за качеството на труда е поставена на плещите на тирето и най-вече на многоточието (съставено от 6 точки), от време на време и на точката.

Не мога да разбера, защо Кирил и Методий са били такива серсеми, като са създали две букви – „и“ и „й“, които са непреодолимо препятствие пред свободния дух на страдалеца. Да не говорим за смесването на ед.ч. и мн.ч., като в тесто за баница – „Имам няколко въпроса на който…“.

Виж, това с кихането е сериозен проблем, за разлика от изнервеността, която може да се дължи и на вроден серсемлък (не дай Боже) или прекалена чувствителност. И аз се притеснявам като се разкихам, защото моя кихащ сериал е съставен поне от 15-20 серии. И така съм от малък, и баба (македонка) все ми казваше: „Кихаш, кашляш, пърдаш, ке издаш четата“. Но по мое време нямаше ФБ и бях лишен – съвсем несправедливо – от възможността да споделям назо-аналните си (според диагнозата на баба ми, македонката) проблеми публично. Доброто в случая, е, че проблемите на гражданката са назо-неврални.

Липсата на алергия е добра новина. Научно-обоснованите съмнения на пишещата горните редове за наличие на проблеми, създавани от болестта на (…) са източника на екзистенциалните й (на пишещата) притеснения. Дано всичко се оправи и да се получи отговор на най-екзистенциалното питане: „А защо тогава кихам и носа ми е запушен…“. Е, аде де! Всички вече искаме да знаем, защо?

Божидар Ивков

БОЛКАТА. ПРОФ. Д-Р КИРИЛ ЧОЛАКОВ

Етикети

ból, Dr. Kiril Cholakov, болка, д-р Кирил Чолаков, психиатрия;, pain, psychiatria, psychiatry;

Наскоро на своята фейсбук стена публикувах снимка от корицата на книгата на д-р Кирил Чолаков „Болката“, издадена през 1945.

Първоначално мислех да прочета книгата и след това да я представя, но още с първите редове разбрах, че тя не се нуждае от подобен род представяне. Самият текст „плаче“ сам да говори за себе си, сам да се представи. И затова реших, в знак на уважение, а и като своеобразно „пробуждане“ на паметта за този голям български учен, да оставя книгата сама да заговори на читателя. И това, струва ми се е най-правилно, заради самия й език – чист, кристално чист, ясен, на отделни места може би малко странен или смешноват от позицията на днешния състояние на българския език, но въпреки това разбираем и приятен като ромона на пролетен ручей.

Книгата отразява равнището на знанията за болката през 40-те години на ХХ век. Не съм медик и не се наемам да обяснявам кое и доколко е остаряло като разбиране, кое е отхвърлено и кое се е запазило до ден днешен. Това е работа на историците на медицината.

Моята задача тук е далеч по-скромна. Да напомня за един велик и забравен българин и „да дам думата“ на една негова книга – „Болката“, което в някаква степен може да се разглежда и като нейно ново „раждане“.

доц. д-р Божидар Ивков

КИРИЛ ЧОЛАКОВ-БОЛКАТА

ВИТАЛИЙ ЛЕХЦИЕР ЗА БОЛЕСТТА, НАДЕЖДАТА И ОЩЕ НЕЩО

Етикети

antropologia medyczna;, ból, choroba, disease, болезнь, болест, болка, боль, медицинска антропология;, медицинская антропология, medical anthropology;, pain

В България сме свикнали да се интересуваме най-вече от това, каква е болестта, какви са симптомите й и как и с какво се лекува. При появата и развитието на хронична болест ние сякаш потъваме в социалната роля на пациент. Свеждаме себе си до биологични индивиди. Интересува ни само дали едно или друго лекарство помага, дали има странични нежелани ефекти и как могат да бъдат преодоляни. Отваряме широко вратите на медицината и медикализацията на живота ни и забравяме, че преди да бъдем болни и пациенти, ние сме хора, човеци. Със своите върхове и падини, с егоцентризма и себеотдадеността на другите, със своите предразсъдъци и напредничави мисли. Сякаш болестта намята черно наметало над човешкото, над социалното в нас и започва да осветява в червено или сиво единствено биологичното, организма ни.

Болестта, хроничната болест, хроничната физическа болка особено, имат тази способност – способността да затварят, а понякога и да унищожават социалните ни светове, нашата същност като социални, обществени същества.

Лекарите от своя страна, също обитават „света на патологията и битката с нея“ в търсене на причините и поставяне на диагнозата, в търсене на най-доброто лечение. Те рядко мислят за социалните измерения на болестта – не защото не искат или не могат, а защото така са обучени и са „притиснати“ от напрежението на клиничната си практика.

Ето защо всяка книга, посветена на болестта и болката, но не в техния медицински или предимно медицински смисъл, а в техните социо-културни измерения, може да се разглежда като явление, като тържество в културния живот на една страна, а защо не и на човечеството.

Точно такъв е случаят с издадената от Центъра за изследвания по философска антропология на Европейския хуманитарен университет книга на руския философ и медицински антрополог проф. Виталий Лехциер: „Болестта: Опит, наратив, надежда. Очерк по социални и хуманитарни изследвания на медицината“.

Главни герои на книгата са „Атур Франк, Линда Гаро, Артур Клайнмън, Рита Шарон, Черил Матингли, Байрон Гуд, Клаус Дьорнер, Дейвис Морис – водещи антрополози, социолози, философи, лекари“, превърнали се в „легенди“ в своите области и които ни карат „по друг начин да погледнем на съвременните клинични комуникации, на субективния и интерсубективния опит с болестта и лечението и на възможността за надежда“, се казва в представянето на книгата.

И вместо да насилвам перото си преди да съм прочел цялата книга, по-добре е да преведа останалата част от краткото й представяне.

„В техните работи се чува гласа не само на анализиращия субект, но и на самия пациент, отразено е неговото желание да бъде чут и признат (к.м.-Б.И.). Изследването е замислено като теоретичен израз и обосноваване на терапевтичната и етичната значимост на пациентските наративи (разкази – б.м.-Б.И.), на значимостта на illness – както в границите на институционалните светове на медицината, така и отвъд тях. Книгата съдържа – в качеството на вътрешен екзистенциален мотив – напомнянето за неутешителния и тревожен опит с хроничната патология. Тя предлага да се замислим за необходимостта от фундаментални трансформации на системата на здравеопазването, които биха отчитали спецификата на „обществото на ремисията“ (Артур Франк) и приканва към диалог всички заинтересовани страни“.

В книгата са разгледани такива значими въпроси, като:

• Болестта като живот-в-интепретация;
• Болката като „скрита епидемия“, екзистенциални и исторически смисли на болката;
• Феноменология на света на болката;
• Наративен обрат и актуалност на наративния разум;
• Наративна медицина и други.

Езикът на книгата е жив, ясен и разбираем за всеки, без да напуска полето на академичното слово. И това е едно от многобройните й достойнства. В целия текст се усеща ненатрапливото присъствие на автора, деликатно поднесените авторови тези и много силната им аргументация.

Книгата носи в себе си и една своеобразна, едва доловима, просветителска светлина, която отваря вратите на „безкрайните“ изследователски светове на медицинската антропология и философия на медицината, на социология на медицината и др. научни дисциплини.

Имах честа и удоволствието да преведа за водещи български научни списания една малка част от статиите, които оформят гръбнака на книгата:

Лехциер, В. Методология на изследванията medical choice в когнитивната в когнитивната медицинска антропология на Линда Гаро. Етически изследвания, Година III, бр. 1/2018. https://jesbg.com/ и

Лехциер, В. Субективните смисли на болестта. Основно методически различия и подходи към изследването. Философски алтернативи, бр. 3, 2013, сс.126-141.

На добър час на книгата и успех. Нещо, в което не се съмнявам.

Библиографска справка:

Виталий Лехциер. Болезнь: Опыт, нарратив, надежда. Очерк социальныхи гуманитарных исследований медицины. Вильнюс: Logvino literatûros namai, 2018. – 312 с. – (Conditio humana). ISBN 978-609-8213-38-6.

доц. д-р Божидар Ивков

ВНИМАНИЕ: БОЛКА В ГЪРБА! ВЪЗМОЖНО Е ТОВА ДА Е НАЧАЛО НА БОЛЕСТТА НА БЕХТЕРЕВ

Етикети

AS, ból, choroba Bechterewa, diagnosis, diagnoza, Болезнь Бехтерева, болест на Бехтерев, болка, боль, диагноз, диагноза, pain

При наличие на болка в гърба, която се задържа повече от три месеца, въпреки приема на болкоуспокояващи лекарства, тя не трябва да се подценява. За това апелира кампания на хора с ревматоидни заболявания в Полша под мотото „Не обръщай гръб на болката“. Възможно е тази болка да е сигнал за развитие на ревматоидно заболяване, застрашаващо човека с инвалидизация. Подобна кампания бе организирана и от българската пациентска организация на хората с ремватоидни заболявания (ОПРЗБ).

БОЛЕСТ НА БЕХТЕРЕВ