23 НАЙ-ЛОШИ СИМПТОМИ ЗА АВТОИМУННИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ И КАК ДА СЕ СПРАВИМ С ТЯХ

Етикети

автоимунни заболявания, болка, депресия, симптоми, стрес, умора

23-d09dd090d099-d09bd09ed0a8d098-d0a1d098d09cd09fd0a2d09ed09cd090Изтегляне

КАКВО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТРЯБВА ДА СЕ ЗНАЕ ЗА АВТОИМУННИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ?

Етикети

автоимунни заболявания, диагностика, живот, лечение

Наскоро споделх във ФБ две мои публикации или по-скоро преводи, посветени на автоимунните заболявания. Това беше протестна реакция срещу преекспонирането – и в масмедиите, и в политическите среди и действия – на силно заразното заболяване COVID-19. Сякаш светът на медицината се превърна в ковид-филм, а всички останали болести се изпариха яко дим. Разбира се, това не е така. Тази публикация е поредния мой протест срещу тази лудост.

Тук ще се опитам, на основата на няколко достоверни – поне моята проверка показа това – източника, да представя най-важните данни и факти, които всеки човек с автоимунно заболяване трябва да знае. И веднага искам да кажа следното: Аз не съм лекар, но това не ми пречи да чета и да осмислям определени текстове, свързани с един или друг медицински въпрос, както и да изказвам свои мнения по въпроси, които са свързани с моето здраве и не изискват специализирано медицинско образование.

АВТОИМУННИ ЗАБОЛЯВАНИЯИзтегляне

Реклама

ПРЕПОРЪКИ ЗА ВАКСИНИРАНЕ СРЕЩУ COVID-19 ПРИ ЛИЦА С АВТОИМУННИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Етикети

COVID-19, автоимунни заболявания, ваксини, имунна система;

ПДР и националният консултант по ревматология в Полша са представили предварителни препоръки за ваксинация против COVID-19 при пациенти с автоимунни и възпалителни ревматоидни заболявания, в т.ч. и за хората, лекуващи се медикаменти, влияещи на активността на имунната система, както и за медицинския персонал, грижещ се за тези болни.

ПРЕПОРЪКИ ЗА ВАКСИНИРАНЕ СРЕЩУ COVIDИзтегляне

ТЕСТОСТЕРОНЪТ НАМАЛЯВА РИСКА ОТ ПОЯВАТА НА АВТОИМУННИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Етикети

autoimmune diseases, B lymphocytes, BAFF инхибитори; testosteron, BAFF inhibitors; тестостерон, choroby autoimmunologiczne, В лимфоцити, В-лимфоциты, автоимунни заболявания, аутоиммунные заболевания, ингибиторы БАФФ, inhibitory BAFF; testosterone, limfocyty B, тестостерон

Учените са успели да идентифицират механизма, който е отговорен за по-честата манифестация на автоимунни заболявания при жените в сравнение с мъжете. За това информира списанието „Nature Communications“. Тестостеронът има съществена роля в този механизъм.

Хората с автоимунни заболявания знаят, че до възникването и развитието на тези болести се стига, когато имунната система на тялото започне да произвежда антитела, атакуващи собствените тъкани на организма. Към тези заболявания се причисляват ревматоидния артрит (РА), множествената склероза (МС), синдромът на хроничната умора, псориазисът, саркоидозата, анкилозиращият спондилит (АС) и др.

Почти всички автоимунни заболявания се проявяват по-често при жените в сравнение с мъжете. Едно от малките изключения в тази посока е смятаната до скоро за „мъжка“ болест АС или болест на Бехтерев, която през последните едно-две десетилетия показва ясни тенденции към феминизация. Разликата в заболеваемостта е особено изразителна при лупуса (SLE), при който всеки 9 от 10 човека с лупус са жени.

Много важна роля за снижаване на риска от поява на автоимунно заболяване има тестостерона, който притежава свойството да намалява броя на В лимфоцитите, произвеждащи вредни антитела.

След като били проведени много експерименти върху мишки и била изследвана кръвта на 128 мъже, учените от Университета в Гьотеборг (Швеция) са установили, че ключово значение в този процес има белтъка BAFF.

Тестостеронът редуцира равнището на белтъка BAFF. „Когато елиминирахме тестостерона, равнището на този белтък се повишаваше, a заедно с него се повишаваше и броя на В лимфоцитите, защото шансовете им за оцеляване се повишаваха“ – пояснява д-р Asa Tivesten. BAFF протеиновите инхибитори вече се използват при лечението на лупуса, обаче, както отбелязват изследователите, зависимостта между този белтък и равнището на тестостерона е пълна новост.

„Информацията за това, по какъв начин организмът регулира равнището на BAFF, е изключително ценна. Благодарение на нея можем по-добре да оценим при кои пациенти ще се задействат BAFF инхибиторите, a също и да работим върху подобряване на методите за лечение“ казва д-р Tivesten.

Това наистина е важно откритие и дано в най-близко бъдеще хората с автоимунни заболявания да получат по-добро и ефективно лечение.

Източници: PAP/RZ (2018) Badania: testosteron zmniejsza ryzyko chorób autoimmunologicznych. W: Rynek Zdrowia, z 06 czerwca 2018. http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/badania-testosteron-zmniejsza-ryzyko-chorob-autoimmunologicznych,184649,11.html

Anna S. Wilhelmson, А. S., M. L. Rodriguez, A. Stubelius, P. Fogelstrand, I. Johansson, M. B. Buechler, S. Lianoglou, V. N. Kapoor, M. E. Johansson, J. B. Fagman, A. Duhlin, P. Tripathi, A. Camponeschi, B. T. Porse, A. G. Rolink, H. Nissbrandt, S. J. Turley, H. Carlsten, I.-L. Mårtensson, M. C. I. Karlsson, & Åsa Tivesten (2018) Testosterone is an endogenous regulator of BAFF and splenic B cell number. In: Nature Communications, 9:2067, DOI: 10.1038/s41467-018-04408-0.

доц. д-р Божидар Ивков

УЧЕНИТЕ СА РАЗБРАЛИ МЕХАНИЗМА НА ВЪЗНИКВАНЕ НА АВТОИМУННИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Етикети

autoimmune diseases, автоимунни заболявания

Учени от Университета Монаша (Австралия) са открили механизмът, предизвикващ автоимунните заболявания, като за първи път са демонстрирали причината за тяхното възникване.

Известно е, че в медицината автоимунните заболявания се свързват с нарушения във функциите на имунната система на организма, която започва от един момент насетне погрешно да идентифицира здравите клетки като вредни за организма, следва атака и предизвикване на възпаление. Например при диабет типа I имунната система напада клетките, които произвеждат инсулин, а при ревматоидния артрит – ставите. Смята се, че над 50 милиона американци страдат от едно или друго автоимунно заболяване, като до този момент науката не можеше да разбере докрай произхода им.

Ричард Китчинг казва: „Знаем, че при автоимунните заболявания съществуват Т-клетки (регулатори на имунния отговор), които ни правят възприемчиви на болести и Т-клетки, които ни защитават от тях. Сега разбрахме как става това“.

В хода на изследванията било открито важно взаимодействие между два гена. Те помагат на имунните Т-клетки да предават правилните защитни сигнали, които предотвратяват атаката срещу клетки на организма. Става дума за човешкия левкоцитен антиген (HLA), система от гени, която помага на имунната система. Някои молекули HLA, разположени на повърхността на Т-клетките, се свързват с повишения риск от автоимунни болести (например DR15 или HLA-DR1), докато  други техни видове защитават от такива болести.

Това, което не беше известно досега на учените е това, как работи механизма на тези молекули и защо на практика те имат подобно поведение.

Използвайки опитни мишки, австралийските изследователи са изяснили, че молекулата DR15 е способна да инструктира Т-клетките да нападат тъканите, но ако в организма присъства защитната молекула DR1, Т-клетки успяват да ги прогонят, обяснява Китчинг. Смята се, че ако учените успеят да стимулират нарастването на тези молекули или се научат да ги отглеждат извън организма и след това да ги въвеждат в тялото на пациента, това ще се превърне в значителна крачка при лечението на автоимунните болести, съобщава Science Alert.

Успехът наистина е впечатляващ. Но учените все още са далеч от изработването на още по-ефективно лечение на този вид заболявания, от съществуващите до този момент. Но все пак напредък – и то съществен – има.

Източник: Ученые разобрались в механизме появления аутоиммунных заболеваний. http://zdorovye-lyudi.ru/uchenyie-razobralis-v-mehanizme-poyavleniya-autoimmunnyih-zabolevaniy

доц. д-р Божидар Ивков

АВТОИМУННИ ЗАБОЛЯВАНИЯ: ВОЙНАТА, ВЪТРЕ В НАС

Етикети

autoimmune diseases, автоимунни заболявания

Докато войната е образ, който обикновено най-добре представя бойното поле, това би могло да бъде добър начин да се визуализират и опишат автоимунните заболявания. Ето как Националния институт за здраве (NIH – National Institutes of Health) обяснява това.

„Когато един нарушител напада тялото ви – като простуда, вирус или бактерия, подобно на трън, който боде кожата ви – имунната система ви защитава. Тя се опитва да идентифицира, убие и елиминира агресорите, които биха могли да ви причинят болка”.

Когато хората са с автоимунно заболяване, техните системи грешно идентифицират здравите клетки като агресори и непрекъснато се стремят да ги елиминират.

Съществуват повече от 80 автоимунни болести и те засягат различни части на тялото. Всички те са хронични, но симптомите им варират от леки до инвалидизиращи. Равнището на тежест на заболяването може бързо да се промени дори само при един човек. Мнозинството автоимунни заболявания могат да бъдат лекувани, но нито едно не може да бъде излекувано.

Обща тенденция при тези болести е възпалението, казва д-р James Malinak, специалист по ревматология и вътрешни болести.

„Възпалението е основен механизъм, а не симптом”, е казал работещият в Ла-Месе специалист. „Възпалението е нашата армия в състояние на война. Това са средства, чрез които имунната система се избавя от лошите клетки, като раковите клетки“.

„Имунната система има три функции: борба с инфекциите; опити да убие рано лошите клетки и търпимост, т.е. липсва реакция на нашата собствена тъкан. Когато тази трета функция се уврежда, ние получаваме възпаление, което е контрпродуктивно”.

Според NIH, причините за автоимунните болести са неизвестни, но те вероятно са резултат от наследствени фактори и фактори на обкръжаващата среда.

 Диагноза

Две от най-често срещаните автоимунни заболявания, са ревматоиден артрит (RA) и системен лупус еритематозус (често наричан лупус). Други често срещани състояния са синдром на Сьогрен, псориатичен артрит и ревматична полимиалгия (PMR). Симптомите варират в зависимост от това, коя област на тялото е засегната (виж речника).

Хората с тези заболявания обикновено са под грижите на ревматолози. Други автоимунни заболявания, като множествена склероза, болест на Грейвс и някои възпалително-чревни заболявания, се третират от други специалисти.

Ревматолозите имат инструменти, с които могат да диагностицират някои автоимунни заболявания, като RA. Други, например лупус, много по-трудно подлежат на диагностициране.

Един от факторите за това е, че РА идва внезапно, докато лупуса се развива постепенно в продължение на години. При РА лекарите могат да търсят категорични знаци.

„Когато вземем кръвна проба от пациент търсим положителен фактор за РА и други маркери”, казва Мелинек. „РА предизвиква подуване на тъкани, което обикновено е тънко като хартия, но се превръща в пореста материя. Трябва да се видят няколко стави, които са подути, за да се разбере, че това е РА. Неговата същност е лесно забележима“.

„Лупусът е много по-коварен и по-трудно диагностицируем. Когато 4 или повече от 11-те критерия, които определят болестта, са факт, това е лупус. Отделни хора могат да имат два или три от тези показатели, но това не може да се определи като лупус, докато човек няма 4 показателя. Казвам на моите пациенти с лупус, че те са като снежинки – не си приличат един с един. Това затруднява значително поставянето на диагнозата“.

 Лечение

Медикаментите, които облекчават симптомите на РА, лупусът и другите автоимунни заболявания, включват ибупрофен ( и др. НСПРЛ – бел.прев.-Б.И.), противомаларийния препарат Plaquenil и биологични лекарства, които хората сами си поставят инжекционно.

Мисията се състои в това да се попречи на имунната система да работи срещу себе си и да спре да унищожава здрави клетки.

„В началото винаги използваме най-безопасното лечение”, казва Мелинек, който – пълно разкритие, е ревматолог на автора на този текст. „С времето решаваме, кои агенти са по-добри от други при една или друга болест. Някои от тях зависят от сериозността на проблема“.

„Има тънка граница. Искаме да потиснем имунната система, но не до там, че тя да открие тялото за инфекции. Ето защо винаги контролираме, като оценяваме отношението риск/полза и проверяваме за странични ефекти”.

Пациентите с тези състояния се поощряват да се хранят с добре балансирана храна, да се движат без да засилват симптомите, да спят достатъчно и да избягват стреса. И докато тези цели изглеждат прости и обосновани, те могат да бъдат предизвикателство за някой, който изпитва хронична болка.

 Пускови механизми и блясъци

Дори и при сравнително добре овладени автоимунни заболявания, съществува противната възможност да се активират внезапно. В зависимост от това, как болестта поразява човекът, дългото излагане на слънце или неговата липса, липсата на почивка, могат да доведат до изостряне на симптомите. Наричат ги прилив на кръв към лицето. Един от най-разпространените пускови механизми, е стреса.

„Стресът при автоимунните болести прилича на газ, в който е стреляно”, казва Мелинек. „Имам много пациенти, които идват около празници. Тогава болестта им се активизира“.

„Важно е хората да бъдат убедени, че имат определени предели. Младите жени със семейства се опитват да направят всичко. Те самите се нуждаят от почивка, а не да вършат всичко. Колкото повече знание имате за това, какво предизвиква болестта или я провокира след ремисия, толкова по-добре. Снижаването на стреса може да направи хората и семействата по-здрави”.

Ууд, писател на свободна практика, Сан Диего.

 Речник

Съществуват повече от 80 автоимунни болести, които са резултат от атаката на имунната система, нападаща собствените органи, тъкани и клетки на тялото. Всички те включват някакво възпаление. Ето кратки описания на някои най-разпространени заболявания в сферата на ревматологията.

Ревматоиден артрит (Rheumatoid arthritis – RA)

Локализация на атаката: съединителна тъкан на ставите.

Доминиращо демографско разпространение: Жени на възраст около 40 години.

Манифестация: Болка и подуване, особено в ръцете и краката.

Системен лупус (SLE)

Локализация на атаката: Много индивидуално, различни области на тялото, включително белите дробове, сърцето, ставите, кожата, бъбреците и мозъка.

Доминиращо демографско разпространение: Цветнокожите жени, между 15 и 45 години.

Манифестация: Болка, подуване, умора, чувствителност към светлина, обриви и главоболие.

Псориатричен артрит (Psoriatic arthritis)

Локализация на атаката: Кожа, стави.

Доминиращо демографско разпространение: Хора между 30 и 50 години (обикновено при лица с псориазис).

Манифестация: кожни лезии, стави и подуване.

Ревматоидна полимиалгия (Polymyalgia rheumatica – PMR)

Локализация на атаката: стави, в определени области на тялото.

Доминиращо демографско разпространение: Бели жени на около 70 години.

Манифестация: Болка и скованост в горната част на ръцете, шията, долната част на гърба и бедрата, по-зле е сутрин. За разлика от повечето хронични автоимунни заболявания, PMR изчезва за около 1 до 5 години.

Източници: National Institute of Allergy and Infectious Diseases; Arthritis Foundation; Mayo Clinic; Lupus Foundation of America; American College of Rheumatology; James Malinak, M.D.

 От „окопите“

За мен и много други автори, с които съм говорила, най-лошо е, когато имаш автоимунни заболявания – като ревматоиден артрит и лупус, трудността да получиш точна диагноза. За няколко години чух всякакви хипотези, от стрес, фрактури, до „всичко е в главата ти“. Автоимунните заболявания по-често засягат жените, отколкото мъжете, а някои лекари не се отнасят сериозно към жените. Аз съм щастлива, защото моят лекар прави всичко необходимо, но това ми отне години и няколко погрешни диагнози, докато го намеря.

В мига, когато най-накрая получавате диагноза и откривате лекарят, на когото имате доверие, най-после сте снабдени с боеприпаси, за да се включите във войната, която се води вътре във вас. Трудно е да опитвате различни лекарства и/или холистични методи, но в крайна сметка познавате врага си.

Независимо от това все още имате малък контрол над това, как се чувства тялото ви. Когато комбинацията от лекарства работи добре – ако страничните ефекти са управляеми – вие се чувствате отново нормален човек. Но ако лекарствата спрат да действат достатъчно добре, или ако времето се променя, или се увеличи напрежението ви, е трудно да поддържате положителна настройка.

Ако имате подкрепата на партньор, семейството и приятелите, както я имам аз, то това е особено важно. Някои могат да получат помощ от групи за подкрепа, опитни консултанти и др. Това, което е важно, е да се признае, че ходенето около блока, разкриването на упоритото дразнене и ставането сутрин е трудно, но усмихвайки се, представлява малки, но жизненоважни победи.

превод от английски език: доц. д-р Божидар Ивков

 Преводът е направен по: Wood, В. (2016) Autoimmune disease: The war within. http://www.sandiegouniontribune.com/lifestyle/sd-he-autoimmune-diseases-20161212-story.html

 

12 ФАКТА ЗА АВТОИМУННИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ, ОТ КОИТО ЩЕ ВИ НАСТРЪХНАТ КОСИТЕ

Етикети

autoimmune diseases, choroby autoimmunologiczne, автоимунни заболявания, аутоиммунные заболевания

1. Автоимунните заболявания са се превърнали в по-голям проблем, отколкото онкологичните и сърдечно-съдовите заболявания.

 Взети заедно, автоимунните заболявания са най-разпространените заболявания в САЩ. Според Националния институт по здравеопазване (NIH), 23,5 милиона американци имат някакво автоимунно заболяване. За сравнение, онкологичните заболявания засягат до 9 милиона човека, а сърдечно-съдовите заболявания до 22 млн. 23,5 милиона е много скромна оценка на броя на лицата с автоимунни заболявания, като се вземе предвид, че има хора, чиято диагноза все още е под въпрос. Имайки предвид това, както и факта, че NIH разглежда само 24 автоимунни заболявания от над 80, то уважавани институции, като например Американската асоциация за автоимунно-свързани заболявания (AARDA), изчисляват, че броя им е по-точно близо 50 млн. човека. Това е един от всеки пет души.

 2. Въпреки, че автоимунните заболявания се превръщат в нарастваща епидемия – те са се удвоили през последните три десетилетия – това се пази в тайна.

90% от американците не могат да назоват поне едно автоимунно заболяване. Тези заболявания спокойно се разрастват като скрита от медицинската история епидемия. Това е прикрита криза, която трябва да се покаже не само на хората, които са с автоимунни заболявания, но и на тези, които, поради разрастването им, неизбежно ще се сблъскат с тях.

 3. Лекарите и учените все още дори не разбират проблема

Забравете за откриването на лек, защото ние все още дори не сме открили, какво причинява проблема. Идеята, че имунната система в действителност може да атакува собственото си тяло, не е съществувала до 50-те години на ХХ век. Чак до 80-те години на студентите по медицина са се преподавали неправилни концепции, отнасящи се до имунологията. Днес, лекарите все още се борят за цялостното разбиране на проблема.

 4. Автоимунните заболявания са една от 10-те най-чести причини за смърт при жените на възраст до 64 години и децата от женски пол.

Колкото по-висока е честота на автоимунните заболявания при жените, толкова по-висока е смъртността сред тях. Въпреки това, здравните специалисти все още не са готови да посрещнат потребностите на жените за намаляване на разрушителното действие на тези убийци.

 5. Видовете автоимунни заболявания се увеличават успоредно с идентификацията им

През 1992 г. са били известни около 67 автоимунни заболявания, а за други 20 заболявания е имало съмнение, че тяхната природа е автоимунна. Днес са известни най-малко 80 такива заболявания, а броят им нараства и подозирам, че най-малко 40 са допълнителните заболявания с автоимунна основа.

6. Повечето автоимунни заболявания са изтощителни, някои от тях са животозастрашаващи, а всички те изискват лечение през целия живот на човека

Автоимунното заболяване е хронично състояние. То не може да бъде излекувано, а лечението през целия живот на човека се свежда до смекчаване на симптомите.

7. Лечението на автоимунните заболявания води до трайна инвалидизация

Лечението е насочено към смекчаване на ужасните симптоми, а прилаганите лекарства дават постоянни странични ефекти като внезапна и постоянна слепота, потисната имунна система, остеопороза, снижена мускулна функция, висока кръвна захар и др. Хората с автоимунни заболявания често попадат във фатална низходяща спирала на болестта и лечението, което причинява повече заболявания, които се нуждаят от повече лечение.

8. При жените съществува изключително висок риск от поява и развитие на автоимунно заболяване

 

 Според последните прогнози при една от всеки 12 жени и един от всеки 20 мъже в САЩ ще се появи и развие някакво автоимунно заболяване в течение на живота им. Просто ако човек е роден жена вече съществува значителен риск от поява и развитие на автоимунно заболяване.

9. Автоимунитетът все още не е приет от медицинската общност като категория, свързана с болестите

Докато други заболявания, като рак, имат „чадър“ като покритие на определени грижи, като онкология, спрямо автоимунните заболявания няма единен фронт в областта на здравеопазването. Това означава, че хората с автоимунни заболявания трябва да се срещат с най-различни специалисти и практически да разчитат на здравните грижи на няколко лекари, които не се консултират един с друг.

10. Ако имате едно автоимунно заболяване вие сте изложени на повишен риск от поява и развитие на второ автоимунно заболяване.

Хората с автоимунни заболявания често развиват вторични или няколко автоимунни заболявания. След като имунната система е увредена, то тя има потенциал да продължи да отговаря на собственото си тяло с много грешки.

11. Автоимунните заболявания струват на здравната индустрия около 1 милиард всяка година

Хроничните заболявания представляват огромна част от медицинските разходи. Природата на автоимунните заболявания да продължават през целия живота прави скъпи грижите за тях.

12. Това е четвъртата най-важна причина за инвалидизация на жените в САЩ.

Не всички видове инвалидност са видими. Автоимунните заболявания са невидими, защото хората не винаги изглеждат външно болни. И все пак, автоимунните заболявания успяват да се класират изненадващо високо сред причините за инвалидизация на жените.

 Източници

Somers, E. C., S. L.Thomas, L. Smeeth, A. J.Hall (2009) Are Individuals With an Autoimmune Disease at Higher Risk of a Second Autoimmune Disorder? In: American Journal of Epidemiology, Vol. 169 (6), pp. 749-755 doi:10.1093/aje/kwn408

Autoimmune Diseases (2012) National Institute of Environmental Health Sciences. https://www.niehs.nih.gov/health/materials/autoimmune_diseases_508.pdf

Autoimmune Statistics – AARDA. AARDA. N.p., n.d. Web. 09 Feb. 2016. http://www.aarda.org/autoimmune-information/autoimmune-statistics/

Hospital Centennial. The Rockefeller University. N.p., n.d. Web. 09 Feb. 2016.

http://centennial.rucares.org/index.php?page=Autoimmune_Diseases.

 

Преводът е направен по: Nordljos, N. (2016) Facts About Autoimmune Diseases That Will Make Your Hair Stand On End. https://autoimmunemess.com/

 Превод от английски език: доц. д-р Божидар Ивков